Затягането на паричната политика от страна на Европейската централна банка продължава, въпреки че някои икономисти прогнозираха, че регулаторът ще спре с решенията си за повишаване на основните лихвени проценти, предприети с цел понижаване на инфлацията в еврозоната. Все пак ЕЦБ дава сигнал, че навярно е достигнала пика по отношение на вдигането на лихвите, посочвайки, че „основните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали равнище, което, ако бъде поддържано достатъчно дълго, ще допринесе съществено за своевременното връщане на инфлацията към целевото ниво.“, става ясно от официалното съобщение, публикувано на сайта на ЕЦБ.
ЕЦБ взе решение да повиши основните лихвени проценти с 25 базисни пункта за десети пореден път на днешното си заседание. В резултат на решението лихвата по депозитно улеснение достигна до най-високото си ниво от 1999 година насам. За сравнение, само преди 14 месеца тази лихва бе на отрицателно ниво от минус 0.5%.
След решението, лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение ще бъдат повишени съответно до съответно 4,50%, 4,75% и 4,00%, считано от 20 септември 2023 година.
„Инфлацията продължава да спада, но все още се очаква да се задържи твърде висока твърде дълго. Управителният съвет е решен да осигури нейното своевременно връщане към средносрочното целево равнище от 2%. За да затвърди напредъка към своята цел, днес той взе решение да повиши с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ.“, пише в съобщението на ЕЦБ.
„Увеличението днес отразява неговата оценка на перспективата за инфлацията, съобразена с постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната от септември предвиждат средно равнище на инфлацията от 5,6% през 2023 г., 3,2% през 2024 г. и 2,1% през 2025 г. Това представлява възходяща ревизия за 2023 г. и 2024 г. и низходяща за 2025 г. Възходящата ревизия за 2023 г. и 2024 г. се дължи основно на по-високи цени на енергоносителите. Базисният ценови натиск остава силен, въпреки че повечето показатели започват да отслабват.“, посочват от ЕЦБ.
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват
„Експертите на ЕЦБ ревизираха леко надолу прогнозния тренд на инфлацията без компонентите енергоносители и храни до средно равнище от 5,1% през 2023 г., 2,9% през 2024 г. и 2,2% през 2025 г. Предишните повишения на лихвените проценти от страна на Управителния съвет продължават да намират силно отражение. Условията за финансиране са още по-затегнати и все повече потискат търсенето. Това е важен фактор за връщането на инфлацията към целевото ѝ равнище. Експертите на ЕЦБ значително понижиха прогнозите си за икономическия растеж предвид нарастващото въздействие на затягането на политиката върху вътрешното търсене и отслабването на международната търговия. Сега те очакват икономиката на еврозоната да отбележи растеж от 0,7% през 2023 г., 1,0% през 2024 г. и 1,5% през 2025 г.одина“, пише в съобщението.
Инфлацията в еврозоната замръзна, цените в редица страни отново тръгнаха нагоре
„Въз основа на сегашната си оценка Управителният съвет счита, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали равнище, което, ако бъде поддържано достатъчно дълго, ще допринесе съществено за своевременното връщане на инфлацията към целевото ниво. Бъдещите му решения ще осигурят определянето на достатъчно рестриктивни основни лихвени проценти на ЕЦБ толкова дълго, колкото е необходимо. Той ще продължи да прилага основан на данните подход, когато определя подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията му за лихвените проценти ще се основават на оценката му за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.“, добавят от ЕЦБ.
Какво ще е е решението на ЕЦБ за водещите лихви?
Готви ли пауза Европейската централна банка на лихвените повишения?
ЕЦБ повиши основните лихви за девети пореден път, с нови 0,25%

Затягането на паричната политика от страна на Европейската централна банка продължава, въпреки че някои икономисти прогнозираха, че регулаторът ще спре с решенията си за повишаване на основните лихвени проценти, предприети с цел понижаване на инфлацията в еврозоната. Все пак ЕЦБ дава сигнал, че навярно е достигнала пика по отношение на вдигането на лихвите, посочвайки, че „основните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали равнище, което, ако бъде поддържано достатъчно дълго, ще допринесе съществено за своевременното връщане на инфлацията към целевото ниво.“, става ясно от официалното съобщение, публикувано на сайта на ЕЦБ.
ЕЦБ взе решение да повиши основните лихвени проценти с 25 базисни пункта за десети пореден път на днешното си заседание. В резултат на решението лихвата по депозитно улеснение достигна до най-високото си ниво от 1999 година насам. За сравнение, само преди 14 месеца тази лихва бе на отрицателно ниво от минус 0.5%.
След решението, лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение ще бъдат повишени съответно до съответно 4,50%, 4,75% и 4,00%, считано от 20 септември 2023 година.
„Инфлацията продължава да спада, но все още се очаква да се задържи твърде висока твърде дълго. Управителният съвет е решен да осигури нейното своевременно връщане към средносрочното целево равнище от 2%. За да затвърди напредъка към своята цел, днес той взе решение да повиши с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ.“, пише в съобщението на ЕЦБ.
„Увеличението днес отразява неговата оценка на перспективата за инфлацията, съобразена с постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната от септември предвиждат средно равнище на инфлацията от 5,6% през 2023 г., 3,2% през 2024 г. и 2,1% през 2025 г. Това представлява възходяща ревизия за 2023 г. и 2024 г. и низходяща за 2025 г. Възходящата ревизия за 2023 г. и 2024 г. се дължи основно на по-високи цени на енергоносителите. Базисният ценови натиск остава силен, въпреки че повечето показатели започват да отслабват.“, посочват от ЕЦБ.
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват
„Експертите на ЕЦБ ревизираха леко надолу прогнозния тренд на инфлацията без компонентите енергоносители и храни до средно равнище от 5,1% през 2023 г., 2,9% през 2024 г. и 2,2% през 2025 г. Предишните повишения на лихвените проценти от страна на Управителния съвет продължават да намират силно отражение. Условията за финансиране са още по-затегнати и все повече потискат търсенето. Това е важен фактор за връщането на инфлацията към целевото ѝ равнище. Експертите на ЕЦБ значително понижиха прогнозите си за икономическия растеж предвид нарастващото въздействие на затягането на политиката върху вътрешното търсене и отслабването на международната търговия. Сега те очакват икономиката на еврозоната да отбележи растеж от 0,7% през 2023 г., 1,0% през 2024 г. и 1,5% през 2025 г.одина“, пише в съобщението.
Инфлацията в еврозоната замръзна, цените в редица страни отново тръгнаха нагоре
„Въз основа на сегашната си оценка Управителният съвет счита, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали равнище, което, ако бъде поддържано достатъчно дълго, ще допринесе съществено за своевременното връщане на инфлацията към целевото ниво. Бъдещите му решения ще осигурят определянето на достатъчно рестриктивни основни лихвени проценти на ЕЦБ толкова дълго, колкото е необходимо. Той ще продължи да прилага основан на данните подход, когато определя подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията му за лихвените проценти ще се основават на оценката му за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.“, добавят от ЕЦБ.
Какво ще е е решението на ЕЦБ за водещите лихви?
Готви ли пауза Европейската централна банка на лихвените повишения?
ЕЦБ повиши основните лихви за девети пореден път, с нови 0,25%

Австрия отхвърли призива на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен да вдигне ветото си за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство за свободно движение с твърдението, че в момента няма смисъл от разширяването на безвизовата зона, съобщи онлайн изданието EurActiv.
В речта си „За състоянието на съюза“ Фон дер Лайен се обърна към Австрия по повод блокирането на България и Румъния и призова: „Нека най-накрая да ги пуснем – без да се бавим повече“
Австрия обаче отхвърли бързо този призив, отбелязва EurActiv.
„В момента броят на мигрантите из цяла Европа расте и в много държави се обсъжда допълнителен граничен контрол – например на границата между Германия и Полша. Към този момент за мен няма смисъл да се говори за разширяване на Шенген. Имаме нужда от повече контрол, не от по-малко“, заяви австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер.

Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, опасявайки се от прилив на незаконни мигранти, пише EurActiv.
Според австрийското правителство двете страни не могат да контролират ефективно границите си, които биха станали външните граници на ЕС след приемането им в Шенген.
От друга страна Фон дер Лайен подчерта, че двете източноевропейски държави вече са станали модел за „прилагането на добри практики в областта на убежището и репатрирането“.
„Те го доказаха: България и Румъния са част от нашето Шенгенско пространство“, заяви Фон дер Лайен в своята реч „За състоянието на съюза“.
В самата Австрия безкомпромисната позиция на правителството по въпроса за ветото на България и Румъния също беше разкритикувана – от либералната партия НЕОС, сега в опозиция.
„Това е директен призив към федералното правителство на Австрия най-после да вдигне своето неописуемо, антиевропейско вето“, заяви евродепутатката от НЕОС Клаудия Гамон, цитирана от австрийската агенция АПА, след произнасянето на речта на Фон дер Лайен.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Фон дер Лайен призова България да бъде приета в Шенген незабавно
Румъния готви ответен удар срещу стрените членки, които блокират членството ѝ в Шенген
Какви са последните позиции на канцлерите на Германия и Австрия за приемането на България в Шенген?

Парламентът ще въведе такса от 50 хиляди лева за инсталиран мегават при проект за възобновяем енергиен източник, който иска да се присъедини към електропреносната мрежа. Изискуемата гаранция ще се внася в Енергийния системен оператор (ЕСО) като депозит, за да може той да планира развитието на своята мрежа така, че да поеме реални бъдещи ВЕИ централи.
Членовете на Сдружение „Соларна Академия България“ подкрепят решението, като те смятат, че по този начин ще се отсеят сериозните инвеститори, тъй като през последните две години има проблем с капацитета за присъединяване на нови централи, защото той често е блокиран от проекти, които не са реални.
„Много честа практика е да се подават проекти и да се получават разрешителни за изграждане на фотоволтаични централи с цел да се продаде земя на по-висока цена, а не защото има реален проект. По този начин заявените капацитети се блокират за една година и това води до забавяне на присъединяването в мрежата на реални проекти“, коментира д-р инж. Веселин Тодоров – председател на Сдружение „Соларна академия България“.
Още: ЕП прие законопроект за по-високи цели в използването на възобновяемите енергии
Според данните на Енергийния системен оператор (ЕСО), заявени за присъединяване към електропреносната и електроразпределителните мрежи са 40 хил. мегаватчаса от възобновяеми източници, близо три четвърти от които са на много предварителен етап. Те обаче ангажират оператора да планира тяхното включване, пази им се капацитет, но след време се оказва, че те не се реализират и всъщност блокират други проекти, които са реални.
От Сдружение „Соларна Академия България“ смятат, че чрез таксата Енергийния системен оператор (ЕСО) ще може да преценява в кои случаи инвестицията е реална и ще може да отдели необходимия ресурс за изграждане на техническите съоръжения, така че когато инвеститорът е готов за ефективно присъединяване към мрежата, това да може да се осъществи.
Според членовете на организацията, тази промяна в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) ще спре порочните практики, които забавят енергийния преход и блокират развитието на цели райони.
Още: Ток на цена 0 лева – вече се случи в България заради ВЕИ
 

Допълнителни 63 млн. лева за подпомагане на земеделските производители след отмяната на забраната за внос на зърно от Украйна ще отпусне Министерство на финансите, съобщават от пресцентъра на ведомството. Вдигането на забраната за внос на украйнско зърно бе гласувана днес в Народното събрание.
Средствата се очаква са бъдат гласувани от правителството следващата седмица и да бъдат преведени по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“.
Допълнителна подкрепа за производителите на храни през втората половина на годината беше обещана на среща на животновъди с премиера Николай Денков и финансовия министър Асен Василев през юли по време на подготовката на бюджета за 2023 г. Средствата в размер на 213 млн. лв. бяха заложени в държавния бюджет.
Народните представители решиха да отпадне забраната за внос на зърно от Украйна
На срещата част от животновъдите се противопоставиха категорично на удължаването на забраната за внос на зърно от Украйна с аргумента, че това оскъпява фуражите, а оттам и храните и повишава инфлацията.
В края на август с постановление на Министерския съвет по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ бяха одобрени допълнителни разходи от 150 млн. лв. от централния бюджет за осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по национални мерки и за компенсации на повишените цени на евергоносителите, фуражи, препарати за растителна защита, горива и торове.
Втората част от помощта в размер на 63 млн. лв. ще бъде отпусната, тъй като след вдигането на забраната за внос от Украйна ще се гарантират необходимите приходи от данъци. След одобрението на помощта от правителството, Държавен фонд „Земеделие“ следва да осигури помощта да достигне до земеделците.
Министърът на земеделието подкрепи отпадането на забраната за внос на украинско зърно
Министър Вътев: Отмяната на забраната за внос на украинско зърно ще предизвика протести
Няма да продължаваме забраната за внос на украинско зърно
Български фермерски съюз алармира: Пазарът на българско зърно тотално замря, липсват сделки за износ

Парламентът прие да отпадне забраната за внос на определени продукти с произход от Украйна след 15 септември 2023 г. Това стана с гласовете на 124 народни представители от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, предава БТА.
„Отчитайки солидарността на Република България с Украйна и считайки, че трябва да се осигурят доставките на селскостопански продукти, за да се гарантира продоволствената сигурност в световен мащаб, без това да поставя в риск конкурентоспособността на българските земеделски производители, България не подкрепя продължаването след 15 септември 2023 г. на извънредната мярка за забрана за внос в Република България, Република Полша, Унгария, Румъния и Словашката република на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна“, гласи решението на НС.
Решението за позицията на България за превантивните мерки по отношение на определени продукти с произход от Украйна беше внесено от депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС и подкрепено от Комисията по икономическата политика и иновации в Народното събрание.

В пленарната зала беше изслушан земеделският министър Кирил Вътев, който призна, че досега е подкрепял удължаването на забраната за внос, но е променил решението си вчера, след като на заседанието на кабинета е чул икономическите показатели и прогнозите, че няма да има тежки последствия за българската икономика. Вътев обясни, че все пак ще се затегне контрола върху вноса на украинска продукция, тъй като не отговаря на стандартите на ЕС. Министър Вътев: Не е притеснително България да се откаже от забраната на внос на украинско зърно
От ГЕРБ-СДС коментираха, че днешното решение няма никакво значение, защото така или иначе забраната отпада на ниво ЕС. „Това решение на практика няма да има абсолютно никакви последици за това какво ще стане от утре, просто забраната така или иначе пада, но ще има други политически щети“, отбеляза Десислава Танева, цитирана от БНТ.
От ПП-ДБ отново изтъкнаха аргумента, че ще поевтинеят всички стоки в страната. „Трябва да сравним кое е по важно – да намалим малко, но значително инфлацията при храните на 7 млн. човека или да дадем допълнително предимство на сектор, който получава по 2 млрд. на годишно“, заяви Кирил Петков.

Срещу отмяната на забраната реагираха от „Възраждане“, БСП и ИТН.
„Това е чиста проба национално предателство, не защото не сме за свободния пазар, а защото не може да поставяме нашите зърнопроизводители в ситуация, в която няма да бъдат конкурентоспособни“, заяви Деян Николов от „Възраждане“.
„По бързата писта се прокарва едно решение, което се опитва да прехвърли отговорността от изпълнителната власт на народните представители“, допълни Иван Иванов, „БСП за България“.
„Ние няма да подкрепим това решение в НС, но това няма да ги спаси от хората, които ще излязат с тракторите по улиците“, заяви Тошко Йорданов от ИТН.
Предстоят разговори със земеделските производители, които заплашиха с протести, ако забраната бъде вдигната.
Украинският президнет благодари
Украинският президент Володимир Зеленски от своя страна каза, че е благодарен на България, че не удължава ограниченията върху износа на украинско зърно от 15 септември нататък, предаде Reuters.
 

I am grateful to Bulgaria for its decision not to prolong restrictions on Ukraine’s agricultural exports after September 15th.I thank PM Nikolai Denkov and his team, as well as Bulgarian parliamentarians who supported this move.Bulgaria sets an example of true solidarity.
— Volodymyr Zelenskyy / Володимир Зеленський (@ZelenskyyUa) September 14, 2023

 
„Благодаря (на министър-председателя) Николай Денков и неговия екип, както и българските парламентаристи, които подкрепиха този ход. България дава пример за истинска солидарност“, написа още Зеленски в социалната медия X.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как ще процедира правителството, ако вносът на украинско зърно бъде възстановен?
След отмяната на забраната за внос: Зърнопроизводителите излизат на протест
България се отказа от забраната за внос на украинско зърно

Възобновяването на черноморската зърнена инициатива е възможно веднага щом се постигне реална възвръщаемост от доставката на селскостопански продукти от Русия на световните пазари. Това заяви днес руският зам.-министър на външните работи Сергей Вершинин, цитиран от ТАСС.
„Възобновяването на инициативата е възможно, след като тези условия бъдат изпълнени и има реална възвръщаемост на усилията за осигуряване на свободния достъп на селскостопански продукти и торове от Русия до световните пазари. Това е основният критерий за това какво може да се случи“, обясни Вершинин в ефира на телевизионния канал „Россия-24“.

Срокът на действие на зърнената сделка – споразумение за коридор в Черно море за кораби, превозващи украинско зърно, подписано през юли 2022 г. – изтече на 18 юли, припомня ТАСС. Руският президент Владимир Путин заяви, че условията на сделката от страна на Русия не са били спазени въпреки усилията на ООН, защото западните държави нямали намерение да спазят обещанията си.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Украйна намери начин да осигури покритие за корабите със зърно в Черно море
Русия проговори за зърнената сделка: Какъв е начинът да се върне?
След оттеглянето от сделката: Путин даде заявка за рекордна реколта от зърно