Инфлацията отново забави ход през март, за трети пореден месец, но все още остава висока.
Въпреки общия спад в обемa на индустриалното производство, преработващата промишленост регистрира ръстове.
Търговията на дребно устойчиво расте, независимо от инфлацията.
Анализирайки динамиката на високочестотните индикатори за индустриалното производство и търговията за последните пет месеца, на фона на спадаща, но все още висока инфлация, ОББ коментира ключовите тенденции въз основа на наличните данни към момента.
Анализаторите на банката отчитат, че според данните на НСИ индустриалното производство като цяло регистрира тенденция на спад, въпреки подобрението през февруари. 
„В индустрията  се откроява динамиката на преработващата промишленост, която след върхова стойност от +13.6% през октомври се забави до 1.8% прираст през февруари. Тя, на практика, крепеше сектора през последните пет месеца, защото другите два сегмента на индустрията: добивната промишленост и енергетиката, системно се свиваха”, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
„Разбира се, слабите резултати на добивната промишленост и енергетиката за периода отразяват, в някаква степен, подобряващите се  условия, в които работеше преработващата промишленост. И тя в крайна сметка успяваше да използва спадащите цени на суровините и енергията, като продължи да регистрира ръстове, макар и по-бавни.“, допълни Калчев.
И при търговията се наблюдава един сегмент (търговията на дребно), който отчита не само системни, но и устойчиви ръстове през последните пет месеца, и два сегмента, регистриращи спадове – търговията на едро и продажбите на автомобили.
„Динамиката на търговията на дребно сигнализира за стабилно нарастващо потребление, което до февруари не бе повлияно негативно от инфлацията. Вероятно ще отчетем този факт и в БВП статистиката по-късно този месец.“, обясни г-н Калчев. 
От своя страна спадовете в търговията на едро се свързват със свиване на инвестициите, което досега бе отчетлив тренд в икономиката, както и с наличието на значителни запаси в отделни сектори.
„В селското стопанство, например, е известен проблемът със залежалата складирана продукция в условия на наближаваща нова реколта. При това, вече при липса на логистична възможност запасите да се реализират чрез експорт, дори производителите и търговците, които я притежават, да вземат решение да го направят.“, заключи д-р Калчев. 

Евгени Маняхин е новият председател на УС на „Лукойл Нефтохим Бургас“, предаде БНР. Той е швейцарски гражданин завършил икономика в Женевския университет.
Назначен е на поста след приемането на новия пакет санкции на ЕС срещу Русия, които забраняват на руски граждани да заемат ръководни постове на стратегически обекти в страни от общността.
Бившият ръководител на нефтената рафинерия Илшат Шарафутдинов е преназначен като оперативен мениджър на завода.
Още: Обсъждат варианти при одържавяване на рафинерията на „Лукойл“ в Бургас
Преди около месец и „Лукойл България“ смени ръководителя си. Белгиецът Иво Гуидо Хоскенс бе вписан като нов управител на компанията.

Планира се утре и в четвъртък в Истанбул да се проведе среща на високо равнище в четиристранен формат относно зърнената сделка. Това съобщи предаде ТАСС, като се позова на руския заместник-министър на външните работи Сергей Вершинин.
„Имаме насрочена среща на високо равнище в четиристранен формат в Истанбул утре и вдругиден“, каза високопоставеният руски дипломат.
Почти 30 млн. тона украинска продукция са изнесени по зърнения коридор
Москва многократно е заявявала, че няма да продължи срока на действие на сделката, която позволява износ на зърно от украински пристанища, след изтичането му на 18 май, освен ако не бъде изпълнен списък с искания за премахване на пречките пред износа на зърно и торове от Русия, посочва Ройтерс.
Руското външно министерство посочи, че по-нататъшното решение за удължаване на срока на сделката ще зависи от присъединяването на Росселхозбанк към системата за международни разплащания СУИФТ, възобновяването на доставките на селскостопанска техника, резервни части и сервизно обслужване, премахването на ограниченията върху застраховането и презастраховането, отмяната на забраната за достъп до пристанищата, възобновяването на експлоатацията на тръбопровода за амоняк Толиати-Одеса, както и деблокирането на чуждестранните активи и сметки на руски компании, свързани с производството и преработката на храни и торове.

До месец ще бъде готов законът за приемане на еврото. Това съобщиха от Министерството на финансите по време на дискусия, посветена на влизането в Еврозоната.
По време на срещата, организирана от икономическия и социален съвет, бяха поставени основните предизвикателства пред влизането на България в еврозоната.
Още: Ще приемем ли еврото на 1 януари 2025 г.?
„Ако изпълним всички критерии, ние бихме могли да се похвалим със завършването на тези важни евроинтеграционни процеси, венец на които е приемането на еврото. В този смисъл вярвам, че НС ще изпълни своите ангажименти в най-скорошен порядък и ще приеме необходимите законодателни актове, които да гарантират нормативната база за въвеждането на еврото в най съкратени срокове“, заяви председателят на НС Росен Желязков.
Данни: По-ниска инфлация, по-евтин газ – когато си в еврозоната и без „Газпром“
„Макар през миналата година да имаше спекулации, че България, едва ли не, ще влезе насила в еврозоната, България ще влезе тогава, когато всички ние свършим работата, която е пред нас“, заяви служебният вицепремиер Атанас Пеканов.

„Все по-разширяващата се територия, която единната валута обхваща, позволява тя да разгърне в пълен размер своя потенциал, да доведе до една още по-интегрирана европейска икономика, до по-ниски транзакционни разходи за участващите държави, до повече инвестиции, до по-добра конкурентоспособност“, заяви Нина Стоянова – подуправител на БНБ.
„Постигането на инфлационния критерий е предизвикателство за страната заради сравнително ниското ниво на цените в сравнение с цените от ЕС и страните от еврозоната“, заяви Методи Методиев – служебен заместник-министър на финансите.