На фона на увеличените доставки на втечнен природен газ руската енергийна компания „Новатек“ е на ръба да измести държавния монополист „Газпром“ като водещ доставчик на природен газ за Европа, сочат изчисления на Reuters.
Възходът на „Новатек“ е пример за промените, които настъпиха в европейската енергийна политика заради войната в Украйна. Старият континент все повече се ориентира към доставките на LNG за сметка на синьото гориво, доставяно по газопреносната мрежа на „Газпром“.
Общият износ за Европа на втечнен газ и на природен газ, транспортиран чрез газопроводи от „Газпром“ между 1 и 15 юли, възлиза на 13,8 млрд. куб. метра, по изчисления на Reuters, базирани на данни на Refinitiv Eikon. През същия период експортът на „Новатек“ за Европа е в размер на 12,34 млрд. куб. метра.
 
Двете руски компании не са отговорили на искането на Reuters за коментар.
За разлика от петрола, доставките на руски природен газ не са обект на западните санкции, но ЕС се стреми да намали енергийната си зависимост от Русия. Блокът се ориентира към възобновяемите енергийни източници, за да ограничи вредните емисии на парникови газове. В краткосрочен план обаче ЕС увеличи вноса на втечнен природен газ.
Компанията „Новатек“, създадена преди почти 29 години, се превърна във фактор на пазара на втечнен газ, след като през 2017 г. пусна в експлоатация голям завод за LNG, изграден на полуостров Ямал, в северозападната част на Сибир. Това става с подкрепата на управляващите в Кремъл.

„Газпром“ вероятно завинаги загуби между 65% и 75% от дела си на европейския пазар (на природен газ – бел. ред.)“, посочва Роналд Смит, анализатор към базираната в Москва брокерска компания BCS.
За „Новатек“ обаче ще бъде „много трудно“ да измести напълно „Газпром“ от газовия пазар в Европа, тъй като клиентите на „Газпром“ ограничават развитието на своята инфраструктура за внос на втечнен газ, посочва Роналд Смит.
Германия и Италия остават сред най-големите клиенти на „Газпром“ в Европа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Украйна слага край на договора за транзит на газ с „Газпром“
Европейски енергиен гигант ще продължи да внася по-голямата част от газа си от Русия
„Газпром“ със заявка за рекордни количества газ за следващата зима

Шест страни от Европейския съюз отчитат размер на държавния дълг, надхвърлящ 100% от брутния вътрешен продукт, докато България остава на предпоследно място в общността по това отношение, като единствено Естония отчита по-ниско съотношение на държавния дълг. Това става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат към края на първото тримесечие на тази година.
Общият размер на брутния държавен дълг на Европейския съюз възлиза на 83.7% спрямо БВП към края на месец март тази година. Нивото на дълга в еврозоната е по-високо, достигайки 91.2% от БВП. Съотношението намалява спрямо края на миналата година, когато дългът спрямо БВП възлизаше на 83.8% за ЕС и 91.4% за еврозоната.
Понижение се отчита и спрямо нивата от преди 12 месеца. За сравнение, към края на първото тримесечие на миналата 2022 година дългът спрямо БВП в ЕС бе 87.4%, а конкретно за еврозоната нивото възлизаше на 95%.
В номинално отношение, общият размер на държавния дълг на ЕС достига 13.5 трилиона евро към края на първото тримесечие на тази година. Конкретно за еврозоната държавният дълг достига 12.4 трилиона евро. Трябва да се отбележи, че данните на Евростат подлежат на бъдеща ревизия.
Страните с дълг, надхвърлящ 100% спрямо БВП към края на март тази година, са шест на брой. Това са Гърция (168.3% спрямо БВП), Италия (143.5%), Португалия (113.8%), Испания (112.8%), Франция (112.4%) и Белгия (107.4%).
Преди 12 месеца, страните, чиито дълг е по-голям от размера на националните им икономики, бяха седем на брой – същите държави, както и през настоящия период и Кипър. Дългът на островната страна обаче вече се намира под психологическата граница от 100% спрямо БВП.
България остава на предпоследно място в ЕС по най-висок държавен брутен дълг спрямо БВП. Към края на първото тримесечие нивото на дълга у нас спрямо БВП възлиза на 22.5%. Единствено Естония отчита по-ниско съотношение (17.2%). След България се нареждат Люксембург (28%) и Дания (29.4%).
Германия иска по-строги правила за намаляване на дълга на страните членки с по-големи задължения

Дълг към БВП в страните от ЕС към края на първото тримесечие на тази година;
Източник: Евростат
Спрямо първото тримесечие на миналата 2022 година шест държави отчитат увеличение на съотношението дълг спрямо БВП, включително България. При 21 страни от ЕС се отчита понижение в това съотношение спрямо същия период на миналата година, сочат данните на Евростат.
Увеличение през първото тримесечие на тази година спрямо същия период на миналата се регистрира в Люксембург (+5.4 процентни пункта), Чехия (+1.7% пр. п.), Латвия (+1.1 пр. п.), Румъния (+0.7% пр. п.), България (+0.5 пр. п.) и Финландия (+0.2 пр. п.).
Най-сериозен спад в съотношението дълг спрямо БВП на годишна база се наблюдава в Гърция (-21.2 пр. п.), Кипър (-18 пр. п.), Португалия (-10.8 пр. п.), Ирландия (-8.9 пр. п.), Италия (-7.9 пр. п.) и Хърватия (-6.4 пр. п.).

Изменение на съотношението дълг към БВП през първото тримесечие на 2023 година спрямо същия период на миналата 2022 година;
Източник: Евростат
Спрямо края на миналата 2022 година, дългъст спрямо БВП нараства през първото тримесечие на тази година в 11 страни от ЕС и намалява в 16. Дългът на България спрямо БВП намалява с 0.4 процентни пункта спрямо края на миналата година.
Близо 37.8 млрд. лева достига дългът на подсектор „Централно управление” към края на май 
Брутният външен дълг достига 44.4 млрд. евро към края на април
Нетният дълг на една от най-големите икономики в света премина 100% от БВП за първи път от 1961 година
Държавният дълг нараства двойно до 2025 година, прогнозира финансовото министерство
България вече не е сред страните с най-висока инфлация в ЕС