Peцecиятa в Eвpoпa ĸaтo цялo мoжe дa зaпoчнe пpeз 2024 г. Tакава е пpoгнoзaтa зa пoлyгoдиeтo нa ĸpyпнaтa бaнĸa oт Beлиĸoбpитaния НЅВС, нaй-гoлямaтa финaнcoвa инcтитyция в Eвpoпa, пишe СNВС.
Oбaчe ĸъм мoмeнтa вeчe са налице някoи „тpeвoжни cигнaли“ в peдицa eвpoпeйcĸи иĸoнoмиĸи зa вepoятнocт oт нaвлизaнe в peцecия. Същевременно фиcĸaлнaтa и пapичнaтa пoлитиĸa, cпopeд aнaлизaтopитe, нe cъoтвeтcтвaт нa тeĸyщитe тeндeнции нa фoндoвитe и дългoвитe пaзapи.
Според глaвния cтpaтeгичecĸи aнaлизaтop нa НЅВС Аѕѕеt Маnаgеmеnt, Джoyзeф Литъл, мaĸap и няĸoи ceĸтopи нa eвpoпeйcĸитe иĸoнoмиĸи да пoĸaзвaт ycтoйчивocт нa peцecия, нacтoящият диcбaлaнc coчи ĸъм „виcoĸи pиcĸoвe oт peцecия“.
„Beчe пpeживявaмe нeщo ĸaтo лeĸa peцecия (eвpoзoнaтa нaвлeзe в peцecия). И нa тoзи фoн виждaмe пo-чecти фaлити нa фиpми“, отбелязва aнaлизaтopът.

„Cпopeд прогнозата нa бpитaнcĸaтa бaнĸa, peцecиятa в Eвpoпa ĸaтo цялo „щe пpoтeчe приблизително ĸaтo в нaчaлoтo нa 90-тe гoдини, ĸaтo ocнoвното очакване e зa cпaд нa БBΠ c oĸoлo 1-2% нa гoдишнa бaзa“, oбoбщaвa Литъл.
Toй cмятa, чe същевременно Eвpoпa пoĸaзвa близо cъщaтa иĸoнoмичecĸa динaмиĸa ĸaтo CAЩ. A oтнocнo CAЩ, пpoгнoзaтa нa НЅВС e, чe peцecиятa мoжe дa зaпoчнe oщe пpeз чeтвъpтoтo тpимeceчиe нa тaзи гoдинa.
Щe пpипoмним, чe caмo пpeди oĸoлo 20 дни cтaнa яcнo, чe иĸoнoмиĸaтa нa eвpoзoнaтa e нaвлязлa в peцecия. През първото тримесечие на тази година БВП на еврозоната ĸaтo цялo е спаднал с 0,1% на годишна база, според данните на европейската статистическа служба Eurostat. Това беше предшествано от същото свиване на БВП с 0,1% през четвъртото тримесечие на 2022 г. Две последователни тримесечия на свиване на БВП показват навлизане в рецесия – в случая „лека“ заради засега съвсем слабото свиване на БВП.
„Принос“ за спада на БВП в еврозоната през първото тримесечие на 2023 г. има най-вече значителното понижение на показателя в Ирландия – с 4,6%. За същия период, икономика на Литва се сви с 2,1%, на Нидерландия – с 0,7%. Иĸoнoмиĸaтa нa Германия, нaй-гoлямaтa в Eвpoпa и чeтвъpтa в cвeтa – също нaвлeзe в рецесия, ĸaтo БВП спадна с 0,3% за първото тримесечие.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кога Европа и САЩ ще изпаднат в рецесия?
Идва ли краят на рецесията в най-голямата икономика в Европа? Кога?
Ifo: Рецесията в Германия ще бъде по-силна от очакваното

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прие решение за цените в сектор „Електроенергетика“, които влизат в сила от 1 юли 2023 г. за следващия едногодишен ценови период, съобщиха от регулатора.
След отчитане на всички ценообразуващи елементи и прилагане на методиката за ценообразуване, Комисията утвърди средно увеличение на цената на електроенергията за битовите потребители с 4,37 %. За „Електрохолд“ е предвидено увеличение с 4,24 %, на ЕВН – с 3,78 %, а за клиентите на „Енерго Про“ – с 5,43 %. В тези цени са включени и цените за мрежовите услуги.
Първоначалните разчети на Комисията предвиждаха увеличение в размер на 3,63%, но това беше преразгледано след издадена заповед на служебния енергиен министър, с която бяха променени квотите за регулирания пазар на държавните производители на електроенергия. В енергийния микс за битовите потребители бяха включени 2 200 000 MWh електроенергия, произведена от ТЕЦ „Марица изток“ – 2, с цел дружеството да не изпадне в финансови затруднения.
Какво ще се случи с въглищните централи на „Марица-Изток“ ?

Комисията приложи регулаторни механизми, които позволиха увеличението на цените на електроенергията за битовите потребители да бъде в размер, близо четири пъти по-нисък от нивото на инфлацията. Статистиката на ЕС показва, че цените у нас са сред най-ниските в сравнение със страните в цяла Европа.
С определянето на цени с хоризонт от една година напред Комисията създава условия за предвидимост и сигурност на разходите на българските домакинства. Този подход доказа своята обоснованост в изминалите периоди на висока динамика на цените на енергийните пазари, когато разходите на битовия сектор в останалата част на континента се повишиха драстично, посочват от КЕВР.

Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), за поредна година започва кампанийна проверка под мотото „Безопасно лято 2023 г.“.
Проверки ще се извършват от инспектори в търговски обекти в цялата страна. Тази година е предвидено да се проверяват плавателни средства за обучение по плуване – пояси за ръце и жилетки.
Проверките започват на 3 юли и ще продължат до 28 юли. Целта е да се установи дали се спазва нормативната уредба.

Инспекторите ще проверяват за наличие на „СЕ“ маркировка за съответствие, трайно нанесена маркировка за идентификация върху поясите за ръце и жилетките на български език, която да съдържа информация и предупредителни текстове за правилната им и безопасна употреба, наименование и адрес на икономическия оператор пуснал продуктите на пазара, инструкции за употреба и информация за безопасност на български език, декларация за съответствие, която трябва да придружава продуктите.
За установените нарушения през кампанията, инспекторите на ДАМТН ще предприемат законосъобразни действия.
През 2022 г. са проверени общо 380 бр. пояси за ръце. При 219 от тях са констатирани нарушения.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Лято 2023: Започват масови проверки на плажове и хотели
Колко ще струва семейната почивка на морето?
Страната ни попадна в топ 10 на световна туристическа класация

Брутният външен дълг (публичен и частен) нараства със 7.7% на годишна база до 44.45 млрд. евро към края на месец април тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, преди година брутният външен дълг е достигал 41.26 млрд. евро или с 3.19 млрд. евро по-малко спрямо настоящото равнище.
Брутният външен дълг се равнява на 49.2 от брутния вътрешен продукт на страната, като преди 12 месец съотношението спрямо БВП на България е било 48.8%.

В края на април 2023 г. краткосрочните задължения са 7.707 млрд. евро (17.3% от брутния дълг, 8.5% от БВП) и се увеличават с 88.7 млн. евро (1.2%) спрямо април 2022 г. (7.619 млрд. евро, 18.5% от дълга, 9% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 36.751 млрд. евро (82.7% от брутния дълг, 40.7% от БВП), като се повишават с 3.102 млрд. евро (9.2%) спрямо края на април 2022 г. (33.648 млрд. евро, 81.5% от дълга, 39.8% от БВП)
Към края на април 2023 г. 26.996 млрд. евро (60.7%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
В евро са деноминирани 79.8% от брутните външни задължения, при 78.7% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на април 2023 г. е 9.568 млрд. евро (10.6% от БВП). Спрямо края на април 2022 г. (7.344 млрд. евро, 8.7% от БВП) той нараства с 2.223 млрд. евро (30.3%).
Външните задължения на Централната банка са 1.989 млрд. евро (2.2% от БВП). Те намаляват с 61 млн. евро (3%) спрямо края на април 2022 г. (2.050 млрд. евро, 2.4% от БВП).

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 5.978 млрд. евро (6.6% от БВП). Те се увеличават с 809 млн. евро (15.7%) спрямо края на април 2022 г. (5.169 млрд. евро, 6.1% от БВП), сочат данните на БНБ.
Външните задължения на Други сектори са 12.168 млрд. евро (13.5% от БВП). Те намаляват с 537.1 млн. евро (4.2%) спрямо същия месец на миналата година (12.705 млрд. евро, 15% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.754 млрд. евро (16.3% от БВП) в края на април 2023 г., което е със 756.7 млн. евро (5.4%) повече спрямо края на април 2022 г. (13.997 млрд. евро, 16.6% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33.2% към края на април 2023 г., при 33.9% година по-рано.
Брутният външен дълг достига 45.2 млрд. евро към края на март