Всички публикации от новини

новини

Руската рубла продължава да се срива, падна под 89 за долар

Руската рубла се срина до ниво 89 за долар за пръв път от над 15 месеца под натиска на продължаващата политическа несигурност след неуспешния бунт на наемниците от „Вагнер“ миналия уикенд и заради липсата на лостове за укрепването ѝ, предаде Reuters.
Около обяд рублата падаше с 1,8% спрямо долара до 89,15 рубли като за момент достигна и ниво от 89,32 рубли, най-ниското от 29 март 2022 г. Спадът спрямо еврото беше също от 1,8% до 96,74 рубли, а спрямо юана – 1,4% до 12,23 рубли, или 14-месечно дъно.
В ранния следобер, около 16:00 часа българско време рублата падна под 89 за долар, като достигна ниво от 88,91 рубли. 

„Рублата продължава да се срива“, отбелязват от „Алор брокер“. „Вчера тя загуби 1,4% въпреки стабилизирането на петролните цени и скоро ще премине границата от 90 рубли за долар“.
През последните 16 месеца рублата запазваше стабилност заради наложения строг капиталов контрол, но походът на наемниците на Пригожин към Москва, макар и неуспешен, се отрази зле на пазарите и постави под въпрос стабилността на властта на Владимир Путин.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рублата все повече отслабва, отчете най-сериозния си спад от 15 месеца
Състоянието на рублата спрямо долара и еврото продължава да се влошава
Рублата регистрира най-големия си спад от повече от година

73% ръст в печалбата на банковата система към края на май

Печалбата на българската банкова система нараства със 73% на годишна база (+564 млн. лева) до общо 1.33 млрд. лева към края на месец май тази година, сочат данните на Българската народна банка.
Приходите от лихви на банките у нас нарастват сериозно до 2.28 млрд. лева за първите пет месеца на тази година, спрямо 1.3 млрд. лева през същия период на миналата година. Разходите за лихви на банковата система достигат 419 млн. лева към края на май тази година, спрямо 136 млн. лева година по-рано.
Приходите на банките от такси и комисиони възлизат на 757 млн. лева към края на май 2023 година, спрямо 685 млн. лева през същия период на 2022 година. Разходите за такси и комисиони нарастват до 155.8 млн. лева през тази година, спрямо 120.3 млн. лева за първите пет месеца на миналата година.
Печалбата на банковата система надхвърли 1 млрд. лева за първите четири месеца на годината
Към 31 май активите на банковата система възлизат на 161.8 млрд. лв. и спрямо края на предходния месец април нарастват с 1.9 млрд. лв. (1.2%).
За динамиката на балансовите активи и пасиви през отчетния месец влияние оказват и операциите по придобиването от Юробанк България АД на търговското предприятие и дейността на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, отбелязват от БНБ.
Колко време ще отнеме същинската интеграция между ОББ и KBC Банк?
През май на ниво банкова система се увеличават кредитният портфейл, дълговите ценни книжа и позицията други активи. Намаляват паричните салда в централни банки и другите депозити на виждане, а паричните наличности нарастват.
В структурата на балансовите активи в края на май делът на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане, е 16.5%, този на кредитите и авансите – 64.3%, а на дълговите ценни книжа – 14.6% (при съответно, 16.8%, 64.5% и 14.7% в края на април).
Печалбата на банките достигна 784 млн. лева за първото тримесечие
Отношението на ликвидно покритие към 31 май е 251.7% (при 262.6% към 30 април). Ликвидният буфер е в размер на 45.2 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 18.0 млрд. лв. (при съответно 45.3 млрд. лв. и 17.2 млрд. лв. в края на април).
Общият размер на брутните кредити и аванси през май се увеличава с 913 млн. лв. (0.9%) до 107.4 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции намаляват със 126 млн. лв. (0.7%) до 17.1 млрд. лв. В брутния кредитен портфейл на банковата система е отчетено нарастване с 1.1 млрд. лв. (1.2%) до 90.3 млрд. лв.
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС
Увеличават се кредитите за домакинства (с 518 млн. лв., 1.5%), за нефинансови предприятия (с 453 млн. лв., 1.0%), както и тези за други финансови предприятия (с 61 млн. лв., 0.8%) и за сектор държавно управление (с 35 млн. лв., 3.7%).
Спрямо края на април депозитите в банковата система нарастват с 1.360 млрд. лв. (1.0%) до 138.1 млрд. лв. Основен принос за това има увеличението на депозитите на кредитни институции (с 1.373 млрд. лв., 16.2%). Нарастват депозитите на нефинансови предприятия (с 396 млн. лв., 0.9%) и на домакинства (с 41 млн. лв., 0.1%), а намаление се наблюдава при депозитите на други финансови предприятия (с 335 млн. лв., 7.9%) и на сектор държавно управление (със 115 млн. лв., 2.6%).
БНБ: Тенденцията на повишение на лихвите ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите
Балансовият собствен капитал на банковата система в края на май възлиза на 17.9 млрд. лв. и спрямо края на април се увеличава с 244 млн. лв. (1.4%) с приноса на месечния растеж на печалбата.
Размерът на разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на май 2023 г. възлиза на 165 млн. лв. (при 199 млн. лв. към 31 май 2022 година).
Банките у нас стартираха годината с ръст в печалбата

Надежда Йорданова: При мнозинство от над 180 гласа, конституционните промени могат да бъдат завършени наесен

Законът за съдебната власт действително страдаше от сериозни пороци. Това каза в аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ бившият правосъден …

AES България отличена като Най-добър работодател за 2023 г.

AES България, която оперира най-модерната въглищна електроцентрала в страната ТЕЦ AES Гълъбово и най-големия вятърен парк „Свети Никола“, беше отличена като Най-добър работодател за 2023. Престижният сертификат се връчва от ARS Bulgaria, извършила задълбочено и обективно проучване сред служителите на AES България.
Над 85% от 450-те служители от всички 4 дружества на компанията участваха в проучването, като дадоха своята оценка по отношение на четири основни фактора – ангажираност, гъвкавост, лидерство и фокус върху таланта. Тези четири фактора са възприети за основополагащи и решаващи за успешното развитие на дадена компания. Изследвани бяха и други фактори на работната среда, които са важни за ангажираността, като сътрудничество, работа в екип, вземане на решения, подкрепа от мениджмънта, удовлетворение от възнаграждението и допълнителните придобивки, баланс работа/личен живот.
Отговорите на участниците бяха анонимни, което гарантира обективността и независимостта на получените резултати. В рамките на проучването AES България е сравнявана с други компании, които оперират и в други сектори на българския пазар и имат различен брой служители.
„Като компания, работеща при спазването на най-високи стандарти, AES България приема с особено удовлетворение отличието „Най-добър работодател“ за 2023 г. Освен безопасността, която поставяме на първо място, за нас е също така важна удовлетвореността на нашите служители, както и тяхното развитие на работното място“, коментира Иван Цанков, изпълнителен директор на AES България.
По-рано тази година AES България получи и две престижни награди за безопасни условия и здраве на работното място от Британския съвет по безопасност и от Фондация „Център за безопасност и здраве при работа“.
______________
За AES България
AES е най-големият инвеститор в енергийния сектор в България. Компанията е собственик и оператор на най-новата и модерна топлоелектрическа централа в Югоизточна Европа – ТЕЦ AES Гълъбово и е мажоритарен собственик и оператор на най-големия в страната ветроенергиен парк – „Свети Никола”, край Каварна.
За да научите повече, посетете www.aesbulgaria.com. Последвайте AES България във Facebook: @AESBG и Youtube: AES Bulgaria.
За AES
Корпорацията AES (NYSE:AES) е световна енергийна компания, която ускорява бъдещето на енергията и е включена в списъка Fortune 500. Заедно с многото наши заинтересовани страни ние подобряваме живота като доставяме по-зелени, по-интелигенти енергийни решения, от които светът се нуждае. Нашият разнообразен глобален екип е отдаден на постоянното новаторство и на високите оперативни резултати, докато си сътрудничи с нашите клиенти за техния стратегически енергиен преход и докато продължава да отговаря на техните енергийни нужди днес.
За повече информация, посетете www.aes.com .                

Акционерите на „Газпром“ – без дивидент за 2022 година заради загуба

Акционерите на руската енергийна компания „Газпром“ не са взели решение за разпределянето на печалбата и изплащане на дивидент за 2022 г., предава ТАСС, цитирайки дружеството.
По-рано Съветът на директорите на „Газпром“ препоръча на акционерите да не одобряват изплащането на дивидент за 2022 г. предвид изплащането на рекордни междинни дивиденти за първото полугодие в размер на 1,208 трлн. рубли.
Според зам.-председателя на холдинга Фамил Садигов „Газпром“ не е чакала годишните резултати, а е предоставила на акционерите възможност да получат сериозна сума авансово и им е осигурила свръхпечалби, отделяйки 115 млрд. рубли повече за изплащане на дивиденти спрямо нивото, предвидено в политиката за изплащане на дивиденти.

Печалбата на дружеството за 2022 г. спада с с 41,4% до 1,2 трлн. рубли (14,9 млрд. долара), като добивът се свива с 20% до 412,6 млрд. куб. метра, а износът на газ в страните извън Общността на независимите държави, т.е. към Европа и Китай, спада с 45,5% до 100,9 млрд. куб. метра.
През есента на 2022 г. „Газпром“ изплати първите в историята си междинни дивиденти за първото полугодие в размер на 51,03 рубли на акция, или общо 1,208 трлн. рубли. Това е рекорд за компанията и за руската фондова борса.
Точно преди година акционерите на компанията гласуваха да не бъдат плащани дивиденти, а фокусът да бъде насочен към инвестиционната програма на „Газпром“. Това предизвика срив на цената на акциите на компанията за няколко дни. След това обаче рекордната печалба за първото полугодие промени решението на борда.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Газпром“ със заявка за рекордни количества газ за следващата зима
Приходите на „Газпром“ от износ се сринаха наполовина

„Газпром“ отново с мрачни прогнози и заплахи към Европа за следващата зима

Ето цените на парното за новия отоплителен сезон

Комисията за енергийно и водно регулиране прие решение за цените в сектор „Топлоенергетика“ за следващия едногодишен ценови период от 1.07.2023 г. до 30.06.2024 г.
С колко поскъпва токът от 1 юли?
В сравнение с предходния годишен период 2022-2023 г. цените остават практически без промяна. Те се повишават минимално с между 0,05% и 0,48%, при годишна инфлация за периода по данни на НСИ от 15%, съобщиха от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Парното може и да не поскъпне шокиращо
За клиентите на „Топлофикация София“ ЕАД утвърдената годишна прогнозна цена на топлинната енергия за битовите потребители е в размер на 137,93 лв./MWh, за „ЕВН Топлофикация“ ЕАД – 137,96 лв./MWh, за „Топлофикация Плевен“ ЕАД – 96,94 лв./MWh,за „Топлофикация Бургас” ЕАД – 95,20 лв./MWh, „Веолия Енерджи Варна” ЕАД – 136,99 лв./MWh, „Топлофикация – Враца“ ЕАД – 113,08 лв./MWh, „Топлофикация ВТ“ АД – 131,82 лв./MWh, „Топлофикация-Разград“ ЕАД – 145,54 лв./MWh. За топлофикационните дружества, използващи за енергиен носител въглища, определените цени на топлинната енергия са : за „Топлофикация Русе“ ЕАД – 105,57 лв./MWh, за „Топлофикация – Перник“ АД – 115,94 лв./MWh, за „Топлофикация Сливен“ ЕАД – 104,19 лв./MWh , за „Топлофикация – Габрово“ ЕАД – 138,00 лв./MWh.
С утвърдените цени увеличението на цената на парното и топлата вода за клиентите на „Топлофикация София“ е с 0,05%, за „ЕВН България Топлофикация“ ще е с 0,22%, за „Топлофикация Плевен- с 0,06%, за „Топлофикация Бургас“ – с 0,28 %, за „Веолия Енерджи Варна“ – с 0,35 %, за „Топлофикация ВТ“ – с 0,11 %, за „Топлофикация Русе“ ЕАД – с 0,09%, за „Топлофикация Сливен“ ЕАД – с 0,26%, за „Топлофикация – Габрово“ ЕАД – с 0,36%,„Топлофикация-Разград“ ЕАД – с 0,48%.
Намаляват се цените на топлоенергията за клиентите на „Топлофикация Перник“ – с 0,66 %, както и за клиентите на „Топлофикация Враца“ – с 0,06 %.

В съответствие с нормативната уредба КЕВР определи пределна цена на топлинната енергия за целия годишен ценови период, за всяко едно топлофикационно дружество с основен енергиен носител природен газ. Тъй като цените са за бъдещ период КЕВР ги определя на прогнозен принцип. Извършена е обоснована прогноза на основните ценообразуващи елементи в разходите на дружествата, формиращи цената на топлинната енергия – разходите за природен газ и разходите за закупуване на въглеродни емисии. Прогнозите са изготвени от регулатора след анализ на цените и тенденциите на международни пазари на природен газ и петрол, въз основа на сключените фючърсни сделки по тримесечия за година напред. Отчетени са и тенденциите и сключените фючърсни сделки на международните платформи за въглеродни емисии. За новия регулаторен период 1.07.2023 – 30.06.2024 г. е определена средна прогнозна цена на природния газ в размер на 88,12 лв./MWh /без цени за достъп и пренос/. В ценообразуващата формула са отчетени и разходите на дружествата за закупуване на квоти за въглеродни емисии. За целта регулаторът определи прогнозна средна цена на емисиите за периода в размер на 88,00 €/t СО2.
В утвърдените цени на топлинната енергия за новия регулаторен период са отразени и направените корекции на необходимите приходи на дружествата. Комисията направи корекции на ценообразуващите елементи на всички дружества, като приложи общ подход. Направените корекции отчитат ценовите изменения на природния газ през периода 1.07.2022 – 30.06.2023 г., по отношение на определената от регулатора средна прогнозна годишна цена от 122 лв./МВч. Отчетено е рязко повишение на разходите на топлофикационните дружества, които са закупували през годината газ на много по-висока цена, а са фактурирали топлинната енергия за потребителите при прогнозната цена на природния газ от 122 лв/МВч. Например за „Топлофикация София“ тези разлики доведоха до недовзет приход на дружеството в размер на над 205 млн. лева и съгласно регулаторните правила това трябва да бъде отчетено в определената на дружеството цена от 1.07.2023 г.
Независимо, че утвърдените цени на топлинната енергия са за една година напред, Комисията разполага с нормативна възможност да извършва корекции. С Наредба № 5 за регулиране на цените на топлинната енергия е регламентиран механизъм, който дава възможност веднъж на 6 месеца в рамките на ценовия/регулаторния период КЕВР да изменя цените на топлинната енергия. Основание за това възниква при настъпване на съществени изменения в основните ценообразуващи елементи – цените на природния газ и на въглеродните емисии. Това става в случаите, когато се формират съществени разлики между определените прогнозни цени за този период спрямо постигнатите, от една страна, и прогнозните цени за оставащия срок от периода, от друга.