Земеделската земя в България поскъпна значително през миналата година, като в някои общини у нас средните цени вече надхвърлят 3000 лева за декар.
Средната цена на сделките с ниви у нас нараства с 21.6% на годишна база през 2022 година до 1 428 лева за един декар, сочат данните на Националния статистически институт.
Темпът на растеж на цената се увеличава, след като през 2021 година средната цена на сделките с ниви отчете годишен ръст от 14.4%. Спрямо 2015 година, средната цена на земеделска земя у нас е нараснала приблизително двойно. За сравнение, през 2015 година средната цена на сделките с ниви възлизаше на 761 лева за декар.
Най-високите средни цени на сделките с ниви през миналата година се наблюдават в общините Добрич-селска и Генерал Тошево – съответно 3 366 лева за декар и 3 025 лева за декар. Това са единствените две общини със средни цени над 3 000 лева за декар, като логично и двете се намират в област Добрич.
В други девет общини у нас средната цена на сделките с ниви надхвърля 2 000 лева. Това са: Хайредин (2 018 лева/дка), Левски (2 013 лева/дка), Пордим (2 223 лева/дка), Сливо поле (2 179 лева/дка), Главница (2 110 лева/дка), Силистра (2 086 лева/дка), Тутракан (2 050 лева/дка), Вълчи дол (2 386 лева/дка) и Крушари (2 007 лева/дка).
Когато говорим за области, най-високите средни цени на сделките с ниви се отчитат традиционно в област Добрич – средно 2 832 лева за декар. Това представлява ръст от 37% на годишна база или увеличение от 765 лева само за година.
Област Силистра се нарежда на второ място по най-високи цени през миналата година – средно 2 007 лева за декар. Това е ръст от 31% на годишна база или увеличение от 483 лева в средната цена спрямо предходната година.
Челната тройка се допълва от област Монтата със средна цена при сделките с ниви в размер на 1 810 лева за декар. През предходната година средната цена в тази област е била 1 559 лева за декар.
Със средни цени над 1 500 лева за декар са още следните области: Видин (1 545 лева/дка), Плевен (1 543 лева/дка), Разград (1 527 лева/дка), Русе (1 632 лева/дка) и Варна (1 590 лева/дка).
Когато говорим за райони, най-високи цени на сделките с ниви се отчитат в Североизточния район – средно 2 043 лева на декар, което е с 32.1% повече спрямо предходната година.
През 2022 г. е налице повишение спрямо предходната година в цената на сделките с ниви във всичките шест статистически района. В Северозападния район цената на сделките с ниви достига 1 525 лв. на декар (с 18.8%), в Северния централен район – 1 575 лв. на декар (с 23.5%), в Югоизточния район – 1 096 лв. на декар (със 17.0%), в Южния централен район – 643 лв. на декар (с 3.0%), и в Югозападния район – 705 лв. на декар (с 0.7%).
На каква площ се простира земеделието в България?

Средната цена на сделките с постоянно затревени площи (естествени и изкуствени ливади, мери и пасища) през 2022 г. достига 369 лева за един декар като отбелязва увеличение спрямо предходната година в размер на 15.0%.
Цена на рентата на земеделска земя в Република България през 2022 година
През 2022 г. средната цена за наем/аренда на един декар ниви достига 63 лв., което е с 21.2% повече спрямо 2021 година. Средната цена за наем/аренда на един декар постоянно затревени площи е 26 лв. и запазва цената си спрямо предходната година.
През 2022 г. най-висока е средната цена за наем/аренда на един декар ниви в Североизточния район – 93 лв., като спрямо 2021 г. увeличението е с 16.3%. Цената, платена за наем/аренда на един декар ниви, бележи повишение спрямо предходната година във всичките шест статистически района, съответно в Югоизточния район – с 30.0%, в Северозападния район и в Югозападния район – с 16.7%, в Северния централен район – със 17.2%, и в Южния централен район – с 33.3%.
За 10 години: Земеделските земи в България са поскъпнали над 6 пъти
Земеделската земя в Добруджа достигна рекордна цена
Къде в България земеделската земя е най-скъпа и най-евтина?
Земеделската земя стигна 3000 лева на декар

Виена отново беше обявена за най-добрия град за живеене в света. Тази нощ стана известна годишната класация на Economist Intelligence Unit, според която австрийската столица за четвърти път през последните 5 години застава начело, обявиха австрийското обществено радио и телевизия ОРФ.
Второто място е на датската столица Копенхаген, следвана от два австралийски града – Мелбърн и Сидни, и канадския Ванкувър. Цюрих, през миналата година трети, сега заема 6-ото място.
„В първата десетка няма германски град“, отбелязва ОРФ. Щутгарт е минал доста напред и се нарежда на 25-о място.
Пред него се нарежда Париж. Според авторите на проучването големите демонстрации срещу пенсионната реформа са свалили ранкинга на френската столица, която миналата година беше 19-а. За сравнение Лондон се класира тази година на 46-о място, а Ню Йорк – на 69-о.

Класацията на градовете се базира на 30 критерия като стабилността, системата на здравеопазване, културата и околната среда, образованието и инфраструктурата. Виена предлага идеална комбинация на 5-те фактора, се казва в изследването. Единственият недостатък на града е липса на големи спортни събития.
„Какво отличава Виена от останалите претенденти? Това са преди всичко общественият транспорт и жилищното строителство. И сигурността е критерий с особена тежест при оценката: криминалната престъпност е на най-ниското си ниво през последните 20 години. Преценяват се и въздействията на инфлацията върху живота в града, годишното повишаване на наемите и равнището на детска бедност“, пише вестник Kurir.
Едно е ясно, коментира австрийското издание, впечатляващата архитектура и забележителните културни паметници не са достатъчни за добро качество на живота, потребностите на градското население винаги трябва да се поставят на преден план.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой е най-добрият град за живеене в света?
Вижте кой е най-бедният град в България 
Топ 10 на най-добрите градове за живеене в света

Българският износ продължава да расте и през 2022 г. достига 50,25 млрд. долара или с 21% повече, отколкото през 2021 г., когато е 41,9 млрд. долара. Това гласи анализ на Българската стопанска камара, предаде БГНЕС.
Страната ни се изкачва на 57 място в света по експорт от 59 място година през 2021 г. В ЕС запазваме 20-то място – и за 2021 г., и за 2022 г.
За последните 5 години износът ни расте средногодишно с 11%, т.е. България продължава да печели позиции на световните пазари.
При 7 от 10-те водещи експортни пазара България постига положителен търговски баланс, заедно с най-големите европейски износители – Германия, Италия, Франция, Белгия. Най-голям отрицателен баланс имаме с Русия, Китай, Турция и Нидерландия.
Групите стоки с най-голям износ са енергоносители (горива и електроенергия), електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати. Тези 4 групи стоки формират над 1/3 от износа ни.

От износа е изключена специалната продукция, защото данните за нея в повечето случаи са засекретени и у нас, и в много други държави по света.
Благодарение на ръст от 147% за година, енергоносителите успяват да се изкачат на първа позиция. Най-голям принос има износът на горива за Украйна – 892 млн. щ.д., но и за Египет, Турция и Гибралтар, за където изнасяме горива за по над 400 млн. долара. В количествено изражение, износът на горива се увеличава почти 2,5 пъти през 2022 спрямо 2021 г., на петролен газ – с 1/3. Износът на електроенергия е за малко над 1 млрд. долара, главно за Словения, Сърбия и Македония. Количественият спад в износа на електроенергия е почти 2 пъти за година.
Изделията на електрониката и електротехниката регистрират 7% средногодишен ръст за последните 5 години, при ръст на световният внос за същия период също 7%. Ръстът на цените допринася за това износът на мед и медни продукти да заема 3-о място. Износът на машини и апарати все по-устойчиво ускорява и бележи средногодишен ръст от 8%, докато световният внос расте с 4%. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.
Износът на зърно заема 5-а позиция, като водещите продукти в тази група са пшеницата – с ръст 15% средно годишно без ръст в количество, и царевицата – ръст от 4% в стойност и спад в количество 11% средно за 5-годишния период. Значим ръст наблюдаваме при ориза, но с по-малки обеми от пшеницата и царевицата.

Новата стокова група с износ над 1 млрд. долара са маслата, най-вече – слънчогледовото масло. Средногодишният ръст е 51%, а само за периода 2022/2021 г. е 117% при 75% ръст в количество. Износът на олио е за Индия, Испания, Република Южна Африка и др. Наблюдаваме развитие на рапичното масло, чийто количествен ръст е 5-6 пъти над износа през предходните години.
С над 1 млрд. долара износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, пластмасови изделия, разнообразни химически продукти, фармация, желязо и стомана, изделия от желязо и стомана, оптически и измервателни прибори.
По експертна оценка, суровини и енергоносители формират 31-32% от износа.
Къде България е най-успешна?
България държи 36,7% от световния износ на патешки черен дроб, 26% от износа на замразено патешко месо и 18% от износа на прясно патешко месо, макар и не големи обеми – сумарно за около 150 млн. долара. Временно консервираните череши имат 17,6% дял, месинг на листа и ленти – 15%, тръби и маркучи от каучук с принадлежности – 13,5%, слънчогледово кюспе – 12,4%, медни пръти и профили – 12%, маслодаен слънчоглед и сурово слънчогледово масло – по 10,9%.
Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост, но има и нови отличници.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Българският износ намалява през април с 11.2%
НСИ де факто потвърди: Спасили сме Украйна с износ на гориво
Световната търговия с рекорд през 2022 г.