Европа трябва да намали зависимостта си като цяло от изкопаеми горива – въглища, природен газ, петрол, нефт.  Това каза изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев по време на научен форум "Енергийната трансформация в България в контекста на плана RePowerEU". По думите му възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) ще дадат възможност Европа да намали зависимостта си от изкопаеми горива.  Присъединяването на ВЕИ източниците е многомащабен процес, обърна внимание Цачев. Той добави, че със сегашния процес на децентрализация всичко трябва да бъде сметнато, проектирано и изградено наново. Много голяма част от мрежите ще се ползват и в бъдеще, но техният капацитет трябва да бъде увеличен. През миналата година производството на електрическа енергия от соларни централи спрямо 2021 г. е нараснало средно с 30 процента, посочи изпълнителният директор на ЕСО. Той уточни, че с 60 на сто се е повишило производството на присъединените централи в преносна мрежа, а с около 20 процента е повишението на новоприсъединените централи в разпределителна мрежа. "Средно за страната с около 30 процента е по-голямо производството спрямо 2021 г. Очаквам през тази година реално да го увеличим с още между 30 процента и 50 процента, тъй като се очаква един сериозен ръст на изграждане и въвеждане в експлоатация на нови мощности", заяви Цачев.  Изпълнителният директор на ЕСО прогнозира, че средната цената ще бъде вероятно около 300-350 лева, най-ниските стойности ще са около 80-100 лева, а пиковата енергия ще бъде на нива от около 500-700 лева за мегаватчас. Причината е, че България и регионът не разполагат с достатъчно централи, които да дадат възможност да се отреагира на един такъв енергиен микс и непостоянно производство на ВЕИ, обясни Ангелин Цачев. "Сега е моментът държавата, бизнесът и научните среди да намерят най-верните решения - не само в най-голяма степен да се възползваме от възможностите на RePowerEU, но и постигнатите резултати да са дългосрочни и устойчиви", обясни служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов на същия форум. Той напомни, че всяка от държавите от ЕС ще прибави нова глава към националния си план за възстановяване и устойчивост - глава "RePowerEU". Това ще помогне за финансиране на инвестиции и реформи в сектора, като за целта са предвидени 20 млрд. евро, а грантът за България е около 480 млн. евро. По думите на министъра това е възможност за индустрията ни да се декарбонизира, да стане по-енергийно ефективна и да разшири своя дял в икономиката на България. Новият план трябва да подпомогне и всички малки и средни предприятия в прехода, които са най-засегнати от високите цени на енергията във всичките ѝ форми, допълни министърът.

text

Европа трябва да намали зависимостта си като цяло от изкопаеми горива – въглища, природен газ, петрол, нефт.  Това каза изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев по време на научен форум "Енергийната трансформация в България в контекста на плана RePowerEU". По думите му възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) ще дадат възможност Европа да намали зависимостта си от изкопаеми горива.  Присъединяването на ВЕИ източниците е многомащабен процес, обърна внимание Цачев. Той добави, че със сегашния процес на децентрализация всичко трябва да бъде сметнато, проектирано и изградено наново. Много голяма част от мрежите ще се ползват и в бъдеще, но техният капацитет трябва да бъде увеличен. През миналата година производството на електрическа енергия от соларни централи спрямо 2021 г. е нараснало средно с 30 процента, посочи изпълнителният директор на ЕСО. Той уточни, че с 60 на сто се е повишило производството на присъединените централи в преносна мрежа, а с около 20 процента е повишението на новоприсъединените централи в разпределителна мрежа. "Средно за страната с около 30 процента е по-голямо производството спрямо 2021 г. Очаквам през тази година реално да го увеличим с още между 30 процента и 50 процента, тъй като се очаква един сериозен ръст на изграждане и въвеждане в експлоатация на нови мощности", заяви Цачев.  Изпълнителният директор на ЕСО прогнозира, че средната цената ще бъде вероятно около 300-350 лева, най-ниските стойности ще са около 80-100 лева, а пиковата енергия ще бъде на нива от около 500-700 лева за мегаватчас. Причината е, че България и регионът не разполагат с достатъчно централи, които да дадат възможност да се отреагира на един такъв енергиен микс и непостоянно производство на ВЕИ, обясни Ангелин Цачев. "Сега е моментът държавата, бизнесът и научните среди да намерят най-верните решения - не само в най-голяма степен да се възползваме от възможностите на RePowerEU, но и постигнатите резултати да са дългосрочни и устойчиви", обясни служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов на същия форум. Той напомни, че всяка от държавите от ЕС ще прибави нова глава към националния си план за възстановяване и устойчивост - глава "RePowerEU". Това ще помогне за финансиране на инвестиции и реформи в сектора, като за целта са предвидени 20 млрд. евро, а грантът за България е около 480 млн. евро. По думите на министъра това е възможност за индустрията ни да се декарбонизира, да стане по-енергийно ефективна и да разшири своя дял в икономиката на България. Новият план трябва да подпомогне и всички малки и средни предприятия в прехода, които са най-засегнати от високите цени на енергията във всичките й форми, допълни министърът.  

text

Френската отбранителна компания Thales възнамерява да наеме 12 000 служители през 2023 г., заради по-голямото търсене, предизвикано от войната в Украйна. Близо 40% от новите служители ще работят по научно-изследователска и развойна дейност в области, като AI, софтуерно инженерство, киберсигурност и биометрия, гласи изявление на компанията, цитирано от Bloomberg. 5500 от новите 12 000 служители, ще работят във Франция, 3340 в останалата част на Европа, в страни като Обединеното кралство, а други – в САЩ, Канада, Азия и Австралия.   Dans @leJDD, @Patrice_Caine annonce que Thales va embaucher plus de 12 000 personnes en 2023, en particulier des jeunes talents pour le développement de ses trois activités : Défense & Sécurité, Aéronautique & Spatial, Identité & Sécurité Numérique.https://t.co/XpM4PEJnGL — Thales Group (@thalesgroup) February 26, 2023   В края на 2022 г. служителите в компанията са около 77 000 служители, като само за миналата година нае още 11 500 нови. Акциите на Thales са нараснали с 12% досега и се търгуват на рекордно високи нива. Войната в Украйна накара много страни да увеличат военните разходи и разходите за сигурност, да подменят или модернизират военното оборудване. През януари страна обяви, че смята да отдели 400 млрд. евро за разходи за отбрана между 2024 и 2030 г., спрямо 295 млрд. през периода 2019-2025 г. След войната в Украйна германският канцлер Олаф Шолц обяви специален фонд на стойност 100 млрд. евро за финансиране на възстановяването на армията на страната през следващите години. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Годишнина от войната: САЩ праща нова военна помощ за Украйна за милиарди Байдън дава половин милиард долара военна помощ на Украйна

text

От януари 2022 г. цената на яйцата е скочила с 80%, на места със 100%. Стойността на брой яйце стигна до 80 стотинки, а под 50 стотинки изобщо няма на пазара, независимо откъде е внесено. Какви са причините? Според Иван Тодоров от Асоциацията на земеделските производители най-веч цената на фуража. Тя се е качила със 100%. КЗП: Нарушенията в търговските вериги са повече от проверките, глобите стигат до 50 000 лева "Във фуража влизат доста компоненти - не само зърнени култури, но и добавките към тях - витамини и минерали. Покачването на цените на електроенергията и на горивата няколко пъти е сред причините за ръста на себестойността на фуражите. Цената на яйцата при производител е нараснала за година с не повече от 15-16%, 35 стотинки. Спекула при производителите няма, нито картелни споразумения или задържане на стоката", обясни той пред NOVA NEWS. Собственикът на предприятие за яйца Иван Ангелов също категорично отрече, че причината за високите цени е спекула. "Работим в отворен пазар, ако някой си позволи да направи спекула, ще има покупки от други държави. Има по-малък брой животни, оттам и по-малко яйца. 6,6% по-малко яйца е произвела България през 2022 г.", посочи той. И допълни, че няма основания да се вдигнат цените за Великден.

text

Европейското патентно ведомство обяви, че са извървени всички необходими стъпки за да може Единният патентен съд да влезе в сила. Понастоящем към системата са се присъединили 17 държави членки и тя е готова да влезе в експлоатация на 1 юни 2023 г. Очаква се в бъдеще да се присъединят още държави. "Очакваше се ратифицирането от страна на Германия и то вече е факт, което отваря вратата за една изцяло нова ера в защитата на интелектуалната собственост в Европа", коментира проф. Владя Борисова, председател на Патентно ведомство България. "С единния патент предприятията, работещи на територията на Съюза ще могат да се възползват от по-широка и по-ефективна патентна защита на по-ниски цени, което е особено важно за по-малките фирми. А участието на България е поредно доказателство за изключително активната ни интеграция", допълва проф. Борисова. Единният патент ще се отрази благоприятно на европейската икономика, защото това е стъпка към създаване на единен технологичен пазар, улесняващ транзакциите в голям икономически регион. Промяната идва на 50-атата годишнина от подписването на Европейската патентна конвенция и тази представлява исторически момент за иноваторите и защитата на изобретенията в Европа. През първите месеци на 2023 г., в периода в който вече са в сила преходните мерки, целящи да насърчат бързото приемане на новата система са подадени повече от 2 200 искания за единно действие. Системата за единния патент ще отбележи най-важната реформа в историята на Европейската патентна система от създаването ѝ през 1973 г. Новата система ще позволи еднаква патентна защита във всички участващи държави-членки на ЕС, чрез една заявка за патент, подадена в Европейското патентно ведомство. Работата на Единния патентен съд ще предостави централизирана платформа за патентни спорове в цяла Европа. Смята се, че 25-те държави-членки на ЕС, обединени в засилено сътрудничество относно пакета за единния патент, съставят общ брутен вътрешен продукт (БВП) от над 14 трилиона евро (съответстващи на 80% от целия БВП на ЕС) и включват население от близо 400 милиона души - повече от САЩ, Канада и Австралия, взети заедно. ОЩЕ по темата: Единният европейски патент става реалност

text