Рублата падна днес до двумесечно дъно спрямо долара, след като Руската централна банка остави лихвите без промяна, предава Reuters.
Към обяд руската валута се търгуваше за 82,65 рубли за долар, след като по-рано през деня достигна 83,04.

Спрямо еврото рублата поскъпна с 0,1% до 89,01 рубли, а спрямо юана нарасна с 0,3% до 11,56 рубли.
Руската централната банка запази лихвите без промяна, но даде ясен знак, че инфлационните рискове растат, което може да наложи вдигането на лихвените проценти на някоя от следващите си срещи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рублата отчете най-голям спад от близо година
Руската рубла с голям спад спрямо долара
Русия ударно купува „приятелски“ валути, за да успокои рублата

Общо 66 проектни предложения за достъпна жилищна среда и мобилност на хора с увреждания ще бъдат финансирани от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) през 2023 г. Одобрените проекти са на обща стойност 2 498 598 лв.
Как ще се изплащат пенсиите при забавени ТЕЛК-решения?
Средствата се отпускат по Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност на хора с увреждания. Изпълнението на проектите ще повиши качеството на живот на хората с увреждания чрез създаването на по-добри условия за тяхното пълноценно и равноправно участие в обществения живот.
По Компонент 1 „Достъпна жилищна среда” са одобрени 50 проектни предложения на обща стойност 2 385 068.75 лв. Проектите предвиждат изграждане и монтиране на рампи, подемни платформи и асансьори в жилищни сгради, в които има хора с трайни увреждания, придвижващи се с инвалидни колички. МТСП ще финансира всеки проект с до 100 000 лв.
Одобрените проекти по Компонент 2 „Лична мобилност“ са 16 и са на обща стойност 113 530 лв. Средствата ще се отпускат за преустройство на лек автомобил за човек с трайни увреждания, монтиране на помощно съоръжение или приспособление за качване и сваляне на инвалидна количка в моторно превозно средство, както и за закупуване на автомобил с вече извършено изменение. Всеки отделен проект ще бъде финансиран с до 8 000 лв.
Подробна информация за резултатите от кампанията по двата компонента може да бъде намерена на сайта на МТСП.

UBS е договорила споразумение с швейцарското правителство за покриването на загуби за 9 млрд. франка, които може да претърпи от спасяването на конкурента си Credit Suisse, преодолявайки сериозно препятствие пред затварянето на историческото придобиване, предава Bloomberg.
Споразумението между банката и правителството е подписано днес, 9 юни, и ще покрива конкретен портфейл от активи на Credit Suisse, който отговаря на 3% от общите активи на обединената банка, заявиха от правителството в съобщение от петък.
Сделката премахва една от последните пречки пред придобиването за 3,3 млрд. долара, сключено с посредничеството на правителството през март, след като Credit Suisse беше на ръба на фалита. UBS поиска защита от трудни за прогнозиране загуби от серия активи на Credit Suisse, които смята да намали или продаде. Швейцарската банка заяви наскоро, че приключването на сделката може да стане още в понеделник, създавайки финансов гигант, два пъти по-голям от размера на икономиката на Швейцария.
Съгласно сделката UBS поема първите5 млрд. франка загуби, а правителството – последвалите 9 млрд. франка. Портфейлът от активи, който ще бъде покрит, включва предимно заеми, деривати, наследени активи и структурирани продукти от неосновното звено на Credit Suisse, заяви правителството.

При изчисляване на загубите ще бъде предприет нетен подход, т.е. всяка печалба от промени в портфейла ще бъде взимана предвид. Правителството заяви, че е негов и на банката „приоритет“ да минимизират потенциалните загуби и да избегнат доколкото е възможно използването на предпазния механизъм за загуби. Главният изпълнителен директор на UBS Серджо Ермоти заяви, че загубите за държавата в сделката са „изключително малко вероятни“.
Споразумението ще остане в сила до окончателното закриване на обезпечения портфейл. Като част от него UBS ще плаща на правителството различни такси за предпазния механизъм, като първоначална такса от 40 млн. франка и годишна в размер на 0,4% от 9-те млрд. франка.
Правителството ще участва в определянето как ще се управляват активите и ще има място в новосформираната комисия за надзор, заяви UBS по-рано тази седмица.
UBS печели и от над 2 години гратисен период, преди Швейцария да наложи по-високи капиталови изисквания, свързани с придобиването. Увеличение на капитала, предизвикан от по-големия размер на обединената банка, ще бъде наложено от началото на 2026 г. на базата на план за интеграция, разработен от UBS.
Кредиторът ще получи и редица регулаторни преимущества, включително временно разрешение да използва някои решения, прилагали се за Credit Suisse, и запазване на настоящите си правила за ликвидност. И двете банки ще могат да запазят настоящите си методи за изчисляване на рисково претеглените активи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Швейцария започва разследване на фалита на Credit Suisse
ЕК с ключова стъпка за придобиването на Credit Suisse от UBS
Как се отрази на Швейцария спешното спасяване на Credit Suisse?

Експертно посещение на Международния валутен фонд (МВФ) е в България. Посещението стартира с откриваща среща с министъра на финансите Асен Василев, съобщават от Министерство на финансите чрез официалния си сайт. Експертното посещение е с ръководител Жан-Франсоа Дофен и ще се проведе в периода 9-15 юни 2023 година.
Представителите на МВФ ще проведат срещи с експерти от Министерството на финансите, Българската народна банка, други държавни институции, частния сектор и неправителствени организации, пише в съобщението.
Експертна мисия на МВФ с ръководител Жан-Франсоа Дофен бе у нас и в края на миналата година в периода 30 ноември – 6 декември, когато служебен министър на финансите бе Росица Велкова. Предходното експертно посещение на МВФ съвпадна с гласуването в Народното събрание на проекта за удължителен закон на държавния бюджет.
Асен Василев обеща бюджетът да бъде приет преди 31 юли
МВФ намали сериозно очакванията за ръста на БВП в България

Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност, които осъществяват дейност в България, възлизат на 10.304 млрд. лева към края на март 2023 година, сочат данните на Българската народна банка.
Техният размер нараства с 804.2 млн. лв. (8.5%) в сравнение с края на март 2022 г. (9.500 млрд. лв.) и се увеличават с 697.9 млн. лв. (7.3%) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2022 г. (9.606 млрд. лева).
Размер и структура на активите
Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват с 46.7 млн. лв. (1.7%) – от 2.767 млрд. лв. към края на март 2022 г. до 2.814 млрд. лв. към края на същия месец на 2023 година. Спрямо края на декември 2022 г. (2.658 млрд. лв.) те нарастват със 155.9 млн. лв. (5.9%). Техният относителен дял в общия размер на активите към края на март 2023 г. е 27.3% при 29.1% към края на първото тримесечие на 2022 г. и 27.7% в края на декември 2022 година.
Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват със 757.5 млн. лв. (11.3%) – от 6.732 млрд. лв. към края на март 2022 г. до 7.490 млрд. лв. към края на същия месец на 2023 г. и се увеличават с 542 млн. лв. (7.8%) спрямо края на декември 2022 г. (6.948 млрд. лева). Към края на март 2023 г. относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 72.7% при 70.9% в края на първото тримесечие на 2022 г. и 72.3% в края на края на декември 2022 година.
Активите на застрахователните дружества у нас намаляват с близо 5% през миналата година

В инструментите, включени в активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на март 2023 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база се увеличават с 363.6 млн. лв. (8.6%) до 4.573 млрд. лева. Спрямо края на март 2022 г. акциите и другите форми на собственост се увеличават с 259 млн. лв. (13.6%) до 2.157 млрд. лв., вземанията от застрахователни операции намаляват със 100.8 млн. лв. (8%) до 1.157 млрд. лв., а депозитите намаляват със 78.5 млн. лв. (9.7%) до 734.4 млн. лева. В края на първото тримесечие на 2023 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции, е 44.4% при 44.3% към края на същото тримесечие на 2022 г., на акциите и другите форми на собственост – 20.9% при 20% към края на март 2022 г., на вземанията от застрахователни операции – 11.2% при 13.2% към края на първото тримесечие на 2022 г. и на депозитите – 7.1% при 8.6% към края на март 2022 година.
Едва 2% от застраховките в България са на имоти

Във валутната структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, преобладават активите в евро, като към края на март 2023 г. относителният им дял от общия размер на активите е 37.1% при 40% към края на първото тримесечие на 2022 година. Активите в левове са 35.2% при 34.2% към края на март 2022 година. Към края на първото тримесечие на 2023 г. активите в щатски долари са 2.8% при 4% към края на март 2022 г., а в други валути – 24.9% при 21.8% към края на март 2022 година.
Евроинс продаде бизнеса си в Русия и Беларус

По отношение на географската структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на март 2023 г. инвестициите в България се увеличават на годишна база с 487.8 млн. лв. (13.4%) до 4.115 млрд. лв. при 3.628 млрд. лв. към края на март 2022 година. Техният относителен дял е 39.9% към края на март 2023 г. при 38.2% към края на същия месец на 2022 година. В края на първото тримесечие на 2023 г. средствата, инвестирани в останалите държави от Европейския съюз, нарастват на годишна база с 363.9 млн. лв. (7.3%) до 5.357 млрд. лв. при 4.993 млрд. лв. към края на март 2022 г. Относителният им дял към края на март 2023 г. е 52% при 52.6% в края на март 2022 година.
Активите на застрахователните компании нараснаха с 694 млн. лева за година

Размер и структура на пасивите
Привлечените средства от дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на март 2023 г. са 10.304 млрд. лева. Собственият капитал е 4.033 млрд. лв. към края на март 2023 г., като нараства с 969.9 млн. лв. (31.7%) спрямо края на март 2022 г. (3.064 млрд. лева). Неговият дял в размера на пасивите към края на първото тримесечие на 2023 г. е 39.1% при 32.2% към края на същото тримесечие на 2022 година. Към края на март 2023 г. застрахователните технически резерви намаляват на годишна база с 389.2 млн. лв. (7.3%) до 4.950 млрд. лв. при 5.339 млрд. лв. към края на март 2022 година. Техният дял в размера на пасивите е 48% към март 2023 г. при 56.2% към края на март 2022 година.
Застрахователни технически резерви
Задълженията към резиденти, включени в застрахователните технически резерви, възлизат на 3.821 млрд. лв. към края на първото тримесечие на 2023 г. при 3.759 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2022 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на март 2023 г. е 77.2% при 70.4% в края на първото тримесечие на 2022 година.
Застрахователният пазар остава стабилен, въпреки икономическите трудности и високата инфлация
Към края на март 2023 г. задълженията към сектор Домакинства и НТООД намаляват с 50.9 млн. лв. (1.8%) до 2.833 млрд. лв. при 2.884 млрд. лв. към края на март 2022 година6. Към края на първото тримесечие на 2023 г. техният относителен дял в общата сума на застрахователните технически резерви е 57.2% при 54 % към края на март 2022 година.
На годишна база към края на първото тримесечие на 2023 г. задълженията към сектор Нефинансови предприятия намаляват с 4.3 млн. лв. (0.6%) до 728.4 млн. лв. при 732.7 млн. лв. към края на март 2022 г. и представляват 14.7% от застрахователните технически резерви при 13.7% към края на първото тримесечие на 2022 година. Задълженията към парично-финансови институции (ПФИ) нарастват с 11.2 млн. лв. (33.9%) до 44.3 млн. лв. към края на март 2023 г. при 33.1 млн. лв. към края на първото тримесечие на 2022 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви е 0.9% в края на март 2023 г. при 0.6% към края на март 2022 година.
След автомобила, българинът започна да застрахова живота и здравето си
Задълженията към нерезиденти (сектор Останал свят) в края на първото тримесечие на 2023 г. намаляват с 451.8 млн. лв. (28.6%) до 1.128 млрд. лв. при 1.580 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2022 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на март 2023 г. е 22.8% при 29.6% в края на март 2022 година.