Експеримент с бeзycлoвeн бaзoв дoxoд зaпoчвa и в Aнглия, Това cъoбщи „Гapдиън“. 
Бeзycлoвният бaзoв дoxoд е твъpдa cyмa, ĸoятo гpaждaнинът пoлyчaвa вceĸи мeceц бeз знaчeниe дaли paбoти, или нe. Kaтo ĸoнцeпция cъщecтвyвa oщe oт ХVІ вeĸ, нo дo мoмeнтa нe e пpилaгaн мacoвo в пpaĸтиĸaтa. Oбиĸнoвeнo цeлтa мy e дa пoĸpиe бaзoвитe пoтpeбнocти. Няĸoи иĸoнoмиcти cмятaт, чe c нeгo мoжe дa ce зaмecти цялocтнaтa coциaлнa cиcтeмa нa мecтнo и дъpжaвнo paвнищe.
Къде у нас получават най-високи обезщетения за безработица?
Bce пoвeчe в aĸaдeмичнитe ĸpъгoвe ce гoвopи зa paзшиpявaнe нa oбxвaтa нa Безусловния базов доход. Πpичинaтa – aвтoмaтизиpaт ce вce пoвeчe тpaдициoннo „чoвeшĸи“ дeйнocти и зaeтитe c тяx вepoятнo щe ce нaлoжи дa ce тpyдят пoчacoвo или пpи пo-ниcĸи възнaгpaждeния в дpyги cфepи, дoĸaтo пpиxoдитe нa пpeдпpиятиятa щe ce зaпaзят или yвeличaт. Taĸa възниĸвa нeoбxoдимocттa oт мexaнизъм, ĸoйтo дa пpeдпaзи зaceгнaтитe xopa oт бeднocт.
B Aнглия дeбaтът ce пpeнece нa пapлaмeнтapнo paвнищe oщe пo вpeмe нa пaндeмиятa, ĸoгaтo цeли индycтpии cпpяxa paбoтa, a пocлeднaтa зимa, пpeз ĸoятo мнoгo дoмaĸинcтвa тpябвaшe дa избиpaт мeждy ядeнe и oтoплeниe, дaвa нoви apгyмeнти нa пpивъpжeницитe нa идeятa.

Πилoтнaтa пpoгpaмa нa тepитopиятa нa Aнглия e c изĸлючитeлнo cĸpoмeн oбxвaт – cpeд дoбpoвoлци щe бъдaт избpaни 30 дyши, ĸoитo в пpoдължeниe нa 2 гoдини щe пoлyчaвaт пo 1600 пayндa нa мeceц бeз ниĸaĸви дpyги ycлoвия. Te щe ca oт Ceвepoизтoчнa Aнглия и oт Ceвepeн Лoндoн. 20% oт тяx щe ca xopa c yвpeждaния.Щe бъдe нaбpaнa и ĸoнтpoлнa гpyпa, ĸoятo пpeз cъщия пepиoд щe тpябвa дa ce cпpaвя caмo cъc coбcтвeнитe cи cили.
„Toвa e cepиoзнa cyмa. ББД oбиĸнoвeнo пoĸpивa caмo бaзoвитe пoтpeбнocти, нo иcĸaмe дa видим ĸaĸъв eфeĸт имa тoй въpxy пcиxичecĸoтo и физичecĸoтo здpaвe нa xopaтa – бeз знaчeниe дaли щe избepaт дa paбoтят, или нe. Oбщecтвoтo ни ce нyждae oт няĸaĸвa фopмa нa бaзoв дoxoд пpeз cлeдвaщитe гoдини зapaди ĸлимaтичнитe и тexнoлoгичнитe пpoмeни и пpeдcтoящият индycтpиaлeн пpexoд“, ĸoмeнтиpa Уил Cтpoндж, диpeĸтop нa нeпpaвитeлcтвнaтa opгaнизaция Аutоnоmу, ĸoятo пoдĸpeпя инициaтивaтa.

Европейската комисия обяви, че е одобрила предоставянето на 77 млн. евро държавна помощ в подкрепа на инвестиции в райони с висока безработица в България.

Целта е да се насърчи регионалното развитие, гласи съобщението. Помощта ще се състои в освобождаване от корпоративен подоходен данък в подкрепа на първоначални инвестиционни проекти на малки и средни дружества, например за създаване на ново предприятие, за разширяване на съществуващо предприятие, за разнообразяване или за цялостна промяна на производството.
Подкрепата е предназначена за общини в България с равнище на безработица, по-високо поне с 25% спрямо средното в страната. Помощта за един получател ще бъде 50% от допустимите инвестиционни разходи, с изключение на 25% в общините в Югозападния район, допълва ЕК.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Средства за сближаване: ЕK дава 2,5 млрд. евро за борба с бедността в България
ЕК слага край на мерките срещу високите цени на тока
ЕК започва 4 наказателни процедури срещу България

Spotify, световният лидер в аудиострийминга, обяви вчера, че ще съкрати 200 работни места в подразделението си за подкасти при втория кръг съкращения, който компанията предприема при преструктурирането си след години засилени инвестиции, информира Reuters.
Решението засяга около 2% от персонала на компанията. Други онлайн платформи като Meta Platforms и Roku също направиха втори кръг от съкращения на работни места заради икономическата несигурност.

През последните години Spotify инвестира засилено в изграждане на бизнеса си с подкасти с надежда, че по-силната ангажираност на аудиторията на формата ще привлече повече рекламодатели. Това обаче доведе до рязко увеличаване на разходите на компанията, които миналата година нараснаха 2 пъти по-бързо от приходите.
Повишените лихви и високата инфлация принудиха и бизнесите да свият разходите за реклама.
В отговор по-рано тази година Spotify вече съкрати 6% от персонала си и обяви оттеглянето на Доун Остроф, помогнал за изграждането на подразделението за подкасти и го преведе през редица предизвикателства.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пореден технологичен гигант предприема съкращения
Meta започна нов кръг съкращения
След хилядите съкращения: Meta намалява и бонусите за служители

Потреблението на хранителни стоки в Европейския съюз продължава да намалява на фона на ускорената инфлация. Оборотът в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия в ЕС намалява с 4.6% на годишна база през месец април, сочат календарно изгладените данни на европейската статистическа служба Евростат. Понижението за еврозоната възлиза на 4.4% на годишна база.
Това е пореден месец на годишно понижение в оборота на търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия – нещо, което се наблюдава от края на 2021 година насам. Спадът в оборота се случва въпреки повишените цени на храните, което е индикатор за продължаващо свиване на потреблението на гражданите на ЕС.
На месечна база оборотът в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия намалява през април с 0.4% в ЕС и с 0.5% в еврозоната, сочат сезонно изгладените данни на Евростат.
Като цяло оборотът в търговията на дребно в ЕС намалява с 2.9% на годишна база през април, като понижението конкретно за еврозоната възлиза на 2.6%.
На месечна база оборотът в търговията на дребно в ЕС нараства 0.1% през април спрямо предходния март и остава непроменен конкретно за еврозоната.
Оборотът в търговията на дребно намалява в повечето страни от ЕС

Индекс на оборота в търговията на дребно в ЕС (синята скала) и еврозоната (червената скала);
Източник: Евростат
През април оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива намалява с 2.3% на годишна база в ЕС и с 1.8% в еврозоната. Оборотът в търговията с нехранителни продукти се свива с 1.5% на годишна база в ЕС и с 1.1% в еврозоната.
На месечна база през април оборотът в търговията на дребно с нехранителни продукти в ЕС нараства с 0.6% спрямо предходния март, като увеличението е 0.5% за еврозоната.
Оборотът в търговията с автомобилни горива през април намалява с 2.2% спрямо март в ЕС, докато за еврозоната понижението е 2.3%.
Европейците свиват потреблението на хранителни стоки
Оборотът в търговията на дребно намалява на годишна база през април в повечето страни от ЕС. Най-сериозно понижение се отчита в Унгария (-12.6%), Естония (-10%), Словакия (-9.8%) и Словения (-8.6%). Именно това са и държавите, където се отчитат едни от най-високите нива на инфлацията в ЕС. В същото време, държавите, където оборотите на дребно нарастват най-много през април, са Кипър (+9.4%), Испания (+7.8%) и Люксембург (+6%). В тези страни се наблюдава едни от най-ниските нива на инфлация в ЕС.
Оборотът в търговията на дребно в Германия намалява с 4.4% на годишна база през април.
България също е част от тенденцията, като оборотът в търговията на дребно у нас през април намалява 2.7% на годишна база, след като през предходните месеци отчиташе увеличение.
Оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки нараства през февруари
На месечна база най-сериозно намаление в оборота на дребно през април се отчита в Словакия (-5.8%), Румъния (-3.7%) и Словения (-2.4%). Най-отчетлив ръст в оборота на дребно през април се наблюдава в Хърватия (+3.4%), Люксембург (+3.3%) и Швеция (+3.1%).
На месечна база оборотът в търговията на дребно в България намалява с 2% през април спрямо предходния месец март, записвайки трети пореден месец на спад.
Търговците на дребно очакват цените да продължат да растат
Оборотът в търговията на дребно у нас нараства с бързи темпове

Основен проблем за глобалната икономика остава инфлацията, макар и шоковете от цените на суровините и на енергията да отминаха. Това заяви Джеф Готлиб – старши регионален представител на Международния валутен фонд за Централна, Източна и Югоизточна Европа на откриването на форума „Шумът на парите“ в София.
„През последните 2 години виждаме последствията от войната в Украйна и от пандемията. Преди 2020 г. имаше финансова система с ниски лихви и хора, които правеха бизнес стратегии на тази основа. Определянето на заплатите беше съобразено с ниската инфлация. Веригите на доставките се опираха на Азия и на доставки на суровини и горива от Русия. Ниски бяха и разходите за отбрана. Сега всичко се промени, но не знам дали ще е временно“, каза Готлиб.
По думите му затягането на паричната политика на развитите икономики е помогнало много за борбата с инфлацията. „Наблюдаваме и спад на даването на кредитите, има намаление на икономическия растеж“, допълни той.

Според Готлиб по-голяма част от глобалната икономика стои стабилно с нормален растеж. „Очакваме обаче банковите лихви да са по-високи за дълго време, очертава се забавяне на растежа на икономиката и ограничена безработица. Инфлацията ще бъде укротена, но ще продължи да съществува. Има несигурност за цените и заплатите в развиващите се пазари“, подчерта той.
„МВФ има най-консервативните прогнози за растеж на икономиката от 1990 г. Възможно е войната в Украйна да свърши по-рано и проблемът с инфлацията да се реши по-бързо и тази консервативна оценка да не се осъществи. Търсим обаче начини да планираме и най-лошите сценарии“, посочи той.
„Важно е да се следи банковата система и тези банки с прекалено ниски лихви, както и качеството на активите им“, заяви Готлиб и препоръча да се следи и пазарът на имотите заради ипотеките.
„Има различни ситуации с публичния дълг в различните държави, но се надявам да се затегне фискалната политика на страните. Препоръчваме паричната политика на страните да стои затегната. Инфлацията намалява по-бързо, отколкото очаквахме, но централните банки няма да намаляват лихвите, докато инфлацията не се укроти наистина“, категоричен е Готлиб.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Според МВФ: Какво трябва да се случи с лихвите в следващите 12 месеца?
Кристалина Георгиева с прогноза за инфлацията в Европа

Нова помощ: Колко ще получи Украйна от кредитната програма на МВФ?