Независимият преносен оператор ICGB ще проведе търгове за наличния свободен капацитет по газопровода IGB. Годишните търгове ще се проведат на 3-ти юли на две платформи за резервиране на капацитет съгласно календара на ENTSOG, съобщиха от компанията.
Каква ще е цената на природния газ през юли?
Свободният капацитет в точките на междусистемно свързване в Комотини, Гърция с операторите на преносни системи TAP и DESFA ще бъде предлаган на търг на платформата за резервиране на капацитет PRISMA.
Свободният капацитет в точката за междусистемно свързване в Стара Загора, България с оператора на преносната система „Булгартрансгаз“ ще се предлага на платформата RBP.
Към момента над 11,5 милиона Mwh или повече от 1 милиард кубични метра са пренесени по IGB от въвеждането му в търговска експлоатация.

Руската рубла падна сериозно и днес спрямо долара и еврото, като поевтиняването ѝ е за втори пореден ден, предаде Reuters. Тя достигна 14-месечно дъно и дори за кратко премина прага от 85 рубли за долар под натиска на ограничения достъп до чужда валута.
Към 13.30 ч. бълг. време рублата падаше с 0,7% спрямо долара до 83,96 рубли, като по-рано през деня достигна до 85,03 долара, най-ниското ѝ ниво от началото на април 2022 г.

Рублата губеше също 0,6% спрямо еврото до 91,01 рубли и 0,7% спрямо юана до 11,74%, най-ниското ѝ ниво за тези две валути от близо 2 месеца.
Според анализатори от Raiffeisen Bank рублата ще се засили в края на месеца и ще се върне към нива от 80 рубли за долар, когато износителите започнат да обръщат чуждата си валута в рубли, за да плащат местните си задължения.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рублата регистрира най-големия си спад от повече от година
Руската рубла отчете голям спад спрямо долара
Рублата отчете най-голям спад от близо година

Законодателите от Европейския парламент ще гласуват днес в подкрепа на началото на преговорите за одобряване на първите в света широкообхватни правила за системите за изкуствен интелект като ChatGPT, които целят да ограничат потенциалните вреди и същевременно да насърчат иновациите.
Въпреки че плановете на ЕС са от 2021 г., проектоправилата придобиха по-голяма актуалност, когато ChatGPT нахлу бурно на сцената миналата година, като показа главоломното развитие на изкуствения интелект и възможните рискове, обяви АФП.
Все повече се настоява за регулиране на ИИ и отвъд Атлантическия океан, тъй като нараства натискът върху западните правителства да действат бързо в това, което някои определят като битка за защита на човечеството.
Докато привържениците на ИИ приветстват технологията заради начина, по който ще промени обществото, включително работата, здравеопазването и творческите занимания, други са ужасени от потенциала му да подкопае демокрацията.
След като бъде приет от парламента на ЕС, според официални лица преговорите за окончателен закон с 27-те държави членки на ЕС ще започнат почти веднага, т.е. по-късно в сряда.

Надпреварата е за постигане на споразумение за окончателен закон до края на годината.
Дори и тази амбициозна цел да се постигне, законът ще влезе в сила най-рано през 2026 г., което ще принуди ЕС да настоява за доброволен временен пакт с технологичните компании.
Миналия месец Брюксел и САЩ се споразумяха да публикуват общ кодекс за поведение в областта на ИИ, за да разработят стандарти, общовалидни за демокрациите.
Законодателите приветстваха проектозакона като „исторически“ и се противопоставиха на критиците, които твърдят, че плановете на ЕС биха могли по-скоро да навредят, отколкото да насърчат иновациите.
„Подходящ ли е моментът Европа да регулира ИИ? Моят отговор е категорично „да“ – това е подходящият момент заради дълбокото въздействие, което оказва ИИ“, заяви евродепутатът Драгош Тудораче на парламентарния дебат във вторник в Страсбург.
„Това, което можем да направим, е да създадем доверие, правна сигурност, за да дадем възможност на ИИ да се развива по положителен начин“, заяви зам.-председателят на ЕК Маргрете Вестагер.

Общ подход
Законът ще регулира ИИ в зависимост от степента на риска: колкото по-голям е рискът за правата или здравето на хората, толкова по-големи са задълженията на системите.
Предложеният от ЕС списък на високорисков изкуствен интелект включва ИИ в критичната инфраструктура, образованието, човешките ресурси, обществения ред и управлението на миграцията.
Парламентът добави допълнителни условия, преди да бъде изпълнена класификацията за висок риск, включително потенциална опасност за здравето, сигурността, правата на човека или околната среда.
Има и специални изисквания за генеративните системи за ИИ – такива като ChatGPT и DALL-E, които могат да създават текст, изображения, код, аудио и други медии, включващи информиране на потребителите, че съдържанието е създадено от машина, а не от човек.
Друг евродепутат, инициатор на закона в ЕП, Брандо Бенифеи, призова за „общ подход“ за справяне с рисковете, свързани с ИИ.
„Трябва да сверим бележките си със законодателите от цял свят“, заяви той.
Тудораче добави, че законът е необходим, „защото, за да защитим нашите граждани не е достатъчно да се надяваме, че компаниите ще се саморегулират“.

Рискове срещу права
През цялото време, докато парламентът се опитваше да постигне споразумение, започнало миналата година, правозащитниците настояваха ЕС да защитава правата на гражданите.
Съгласно текста на парламентарната комисия, одобрен миналия месец, законодателите предлагат забрана на AU-системите, използващи биометрично наблюдение, разпознаване на емоции и т.нар. прогнозна полицейска дейност.
Но Мхер Хакобян от Амнести Интернешънъл предупреди, че това е твърде рисковано, защото „парламентът може да отмени значителни защити на правата на човека“, договорени от парламентарните комисии миналия месец.
Все още има опасения, че дори и законодателите да се споразумеят за тези забрани, може да не влязат в окончателния закон след преговорите с държавите членки на ЕС.
„Съществува реален риск, че когато се включат представителите на държавите, голяма част от тези защити могат да бъдат премахнати или значително намалени“, заяви за АФП Гриф Ферис, старши служител по правните въпроси и политиката в неправителствената група „Справедливи съдебни процеси“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ChatGPT започва работа на пълен работен
Директорът на OpenAI каза как ще се развие изкуственият интелект занапред

Експерти: Изкуственият интелект застрашава оцеляването на човечеството

Европейският парламент и страните членки на ЕС обявиха, че са постигнали споразумение относно цифровизацията на процедурите за виза за страните от Шенгенското пространство, предава Франс прес.
Това споразумение, което трябва официално да бъде одобрено, преди да влезе в сила, ще позволи на повечето от кандидатите за виза за Шенген да извършват необходимите постъпки онлайн, в единен интернет сайт, вместо в консулска служба. Ще се издава дигитална виза под формата на баркод.

По думите на шведския министър по имиграционните въпроси, чиято страна е ротационен председател на ЕС, Мария Малмер Стенергард тези промени ще позволят да се увеличи сигурността на Шенгенската зона, като се намали рискът от фалшификация.
Кандидатите за виза вече ще трябва да се явяват лично в консулските служби само ако искат шенгенска виза за първи път, ако биометричните им данни не са валидни или ако имат нов паспорт.
Когато човек смята да посети няколко шенгенски страни, платформата ще определи автоматично в зависимост от продължителността на престоя коя от тези страни ще трябва да обработи заявлението за издаване на виза.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК с нов доклад и позиция за приемането на България в Шенген
България и Шенген: Какво следва?
Трета западна държава ни спира за Шенген