Белгия е лидер сред индустриализираните страни по тежест на данъците и социалноосигурителните вноски върху спечелените доходи. Там средностатистическият служител трябва да плаща по-високи данъци и вноски дори от този в Германия, сочи годишното проучване на данъчната и осигурителната тежест в страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която са индустриализираните държави.
Според проучването през 2022 г. 53% от средната заплата на сам човек в домакинство в Белгия са били платени като данъци и социалноосигурителни вноски. За втората в класацията – Германия, ставката възлиза на 47,8%. За служител, живеещ сам и получаващ средна заплата, данъчният натиск варира от 53% в Белгия до 0% в Колумбия през 2022 г., а средно за ОИСР е 34,6%.
Тези цифри включват данъка върху доходите, който трябва да се плати и социалните вноски, които плащат работниците и работодателите. Ако се вземат предвид само данъкът върху доходите и вноските на работниците, тежестта се променя незначително. И тогава Германия остава на второ място.
Противно на това, което се твърди, според ОИСР тежестта върху семействата в Германия също е висока. Семейство с две деца, в което и двамата съпрузи работят, трябва да отстъпи средно 40,8% от доходите си на държавната хазна под формата на данъци и вноски. Тук също тежестта е по-голяма само за белгийските семейства, където ставката е 45,5%, а средната за ОИСР възлиза на 29,4%. За анализа си организацията е сравнила данните на 38 свои членки.

След като през 2022 г. инфлацията достигна най-високото си ниво за последните 30 години, според новия анализ на ОИСР ефективните данъчни ставки са нараснали в повечето страни от организацията при различни нива на доходите и типове домакинства, със сериозно увеличение за семействата с деца, особено при по-ниските нива на доходите.
Различните подходи на държавите от ОИСР към индексирането на данъчните системи и системите за обезщетения спрямо инфлацията разкриват, че 17 държави от ОИСР автоматично коригират системите за облагане на доходите на физическите лица в съответствие с инфлацията, а останалите 21 правят това по преценка. Социалноосигурителните вноски и паричните обезщетения се коригират автоматично съответно в 21 и 19 държави.
В доклада се подчертава, че домакинствата с ниски доходи и деца са най-уязвими от повишението на ефективните им данъчни ставки, когато данъчните системи и системите за обезщетения не са изцяло съобразени с инфлацията.
Докладът се фокусира върху сравнението между страните на данъчното облагане върху труда – дефинирано като общите данъци върху заплащането, плащани както от работниците, така и от работодателите, минус семейните помощи, като дял от разходите за труд. В анализа се разглеждат 8 различни типа домакинства, различаващи се по ниво на доходите и състав.

Средно за ОИСР данъчното облагане за самотен родител, който получава 67% от средната работна заплата, се е увеличил с 1,6 пр. п. между 2021 и 2022 г. до 16,6% – най-голямото годишно увеличение от 2000 г. за всеки от 8-те вида домакинства, обхванати от доклада. За двойка с 2 деца с един работещ родител, получаващ средната работна заплата, средният данъчен натиск от 25,6% през 2022 г. има повишение с 1,1 пр. п. спрямо 2021 г. – най-голямото увеличение за този тип домакинство от 2000 г.
Докладът Taxing Wages 2023 позволява сравнение между отделните държави на разходите за труд и цялостната позиция по отношение на данъците и осигуровките в ОИСР. В него се анализира данъкът върху доходите, плащан от наетите лица, паричните обезщетения, получавани от работещите семейства, и свързаните с тях социалноосигурителни вноски и данъци върху заплатите, плащани от наетите лица и работодателите, ключови фактори, когато хората обмислят възможностите си за заетост, а предприятията вземат решения за наемане на служители.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ОИСР с мрачна прогноза за световната икономика през 2023 г.
В Германия: Средната класа се топи, бедните са все повече
САЩ вдигат драстично данъците за милиардерите

През 2022 г. линията на бедност общо за страната e 525.92 лв. средномесечно на лице от домакинство, а под този праг са били близо 1,57 млн. българи. Това означава, че бедни са 23% от хората у нас или почти всеки четвърти, показват данни на Националния статистически институт.
През 2022 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 – 64 години остава непроменен спрямо предходната година – 10%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3.2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Още: Ето колко пари са нужни на българина за нормален живот, сумата е сериозна
Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност – с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява.
Общо 42% от българите казват, че не са в състояние да поемат неочаквани финансови разходи. 20% или всеки пети нашенецът казва, че не може да си позволи консумация на месо и риба всеки втори ден.
Близо 40% казват, че трудно биха си подновили мебелировката у дома, а 26% споделят, че не могат да си позволят подмяна на износени дрехи с нови.

През 2022 г. 25.9% от децата на възраст 0 – 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 1.7 процентни пункта повече спрямо 2021 година.
Линията на бедност за 2022 г. нараства спрямо 2021 г. в повечето области. С най-голямо нарастване са областите Стара Загора (с 21.6%), Ямбол (с 19.4%), Варна (с 18.8%), Хасково (с 15.6%), София (столица) (с 13.5%) и Враца (с 10.2%).
Намаление в размера на линията на бедност спрямо предходната година се наблюдава в областите Плевен (с 13.9%), Шумен (с 11.4%), Разград (с 10.1%), Бургас (с 3.6%), Пловдив (с 2.4%) и Благоевград (с 0.6%)