Всички публикации от новини

новини

ЕС засилва контрола над 19 онлайн платформи, включително Facebook, TikTok и Twitter

Брюксел представи списък с 19 големи онлайн платформи, включващ Twitter, и основните услуги на Amazon, Apple, Google, Meta и Microsoft, които ще подлежат TikTok на засилен контрол от края на август, предаде БТА, като се позовава на AFP.
Компаниите, всяка от които с над 45 млн. активни потребители в ЕС, ще бъдат поставени под надзора на ЕК и ще подлежат на по-строги правила, като задължението за независим годишен одит, за да се гарантира, че се борят ефективно срещу дезинформацията, омразата в мрежата и фалшификациите.
„Обратното броене за тези 19 много големи онлайн платформи и търсачки започна“, обяви еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон. По думите му трябва напълно да съблюдават специалните задължения, които им налага Законът за цифровите услуги (DSA), исторически регламент, влязъл в сила в средата на ноември в ЕС. Забраниха и на евродепутатите да използват TikTok
Онлайн гигантите имат срок до 25 август да приведат практиките си в съответствие със закона.

Нарушителите са заплашени с глоба, която може да достигне 6% от световния им оборот, а в случай на повторни сериозни нарушения и от временна забрана да упражняват дейността си в ЕС.
19-те платформи са определени на базата на броя потребители в Европа, които трябваше да публикуват преди 17 февруари.
Тиери Бретон изрази задоволството си, че Twitter е приел да се подложи на тест за съответствие, „в края на юни“ в Сан Франциско. Той уточни, че TikTok също е проявил интерес към подкрепата, предложена от ЕК на всички засегнати участници.
В публикувания списък са включени още 5 услуги на Google: търсачката, картографската услуга Maps, магазинът за приложения Play Store, онлайн продажбите Shopping и видеоплатформата Youtube.
В него присъстват социалните мрежи Facebook и Instagram на групата Meta и търсачката Bing, професионалната социална мрежа LinkedIn на Microsoft, Apple с магазина с приложения AppStore и лидерът в онлайн търговията Amazon. AliExpress, логистичната марка на китайския гигант в онлайн търговията Alibaba, социалната мрежа Snapchat, услугата за споделяне на снимки Pinterest, онлайн енциклопедията Wikipedia и европейският лидер в онлайн продажбите на модни стоки Zalando допълват списъка.

Междувременно британското правителство също представи проектозакон, който ще предостави по-голяма власт на регулаторите за защита на онлайн потребителите от онлайн измами и фалшиви новини и ще засили конкуренцията в дигиталните технологии.
Британският проектозакон за дигиталните пазари, конкуренцията и потребителите предвижда да бъдат предоставени на регулаторните органи повече правомощия, за да намалят господстващата роля на технологичните компании под заплахата за глоби до 10% от годишните им приходи.
Според предложенията от онлайн платформите и търсачките може да се изисква да предоставят на конкурентите си достъп до данните им или да бъдат по-прозрачни за начина, по който магазините им за приложения или търговски площадки работят.
Новите правила, които още трябва да преминат през законодателен процес и да си гарантират парламентарно одобрение, ще се прилагат за компании с глобални приходи от 25 млрд. британски лири или приходи от 1 млрд. лири във Великобритания.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европейската комисия забрани TikTok на служителите си
Забраниха TikTok и в страна на Балканите
Край на безплатните сини отметки в Twitter

Прокуратурата обвини мъж за закана за убийство и телесна повреда на жена в условията на домашно насилие

Софийска районна прокуратура привлече към наказателна отговорност 40-годишен мъж за закана с убийство и нанесена телесна повреда на жена в условията …

Тенисистът Димитър Кузманов се включва в популяризирането на Националната телефонна линия за деца

Председателят на държавната агенция за закрила на детето д-р Теодора Иванова се срещна с тенисиста Димитър Кузманов. Един от най-успешните български …

Русия пое контрола над местните поделения на финландската Fortum и германската Uniper

Русия пое контрола върху комуналните услуги, собственост на финландската компания Fortum Oyj и германската Uniper SE. Това е първият подобен ход от Кремъл в отговор на замразяването на руски активи от европейските страни заради войната в Украйна, съобщава Bloomberg.
Късно във вторник руският президент Владимир Путин подписа указ, който позволява на правителството да въведе „временен“ държавен контрол върху активите на компании или лица от „неприятелски“ държави, включващи САЩ и съюзниците им, в отговор на подобни действия или заплаха от тези страни.
Според Федералната агенция за управление на държавната собственост, правителственият орган, който ще управлява активите, собствеността върху активите не е засегната.
Единствените активи, изброени досега в допълнение, са дял от 83,7% на германската Uniper в Unipro PJSC и дял от 98,2% на Fortum в местното поделение Fortum PJSC. И двете компании се опитаха да продадат дяловете си, след началото на войната в Украйна, но бяха блокирани от Кремъл, който забрани на чуждестранните инвеститори да продават руски активи без специално разрешение и такива продажби изискваха голяма ценова отстъпка.

Миналата година Русия заплаши да конфискува активите на чуждестранни компании, след като Германия пое контрола върху местния клон на газовия гигант „Газпром“, който по-късно национализира. Правителството на канцлера Олаф Шолц също конфискува рафиниращи активи, част от собствеността на санкционираната Русия петролна компания „Роснефт“.
„Външният мениджър получава правомощия, позволяващи му да гарантира ефективността на предприятията в съответствие с тяхното значение за руската икономика“, гласи съобщението на руската агенция за държавна собственост. Първоначалният собственик „вече няма право да взема управленски решения“, се казва още в него.
С постановлението се въвежда временно външно управление за всеки отделен случай, като при нужда списъкът на активите може да се разшири. Споразумението може да бъде прекратено само с президентски указ.
Финландската компания Fortum заяви, че няма официално потвърждение за хода на Русия или възможните последици от него за активите и ще публикува коментар, когато има повече информация.
Компанията, контролирана от финландската държава, беше сред най-големите чуждестранни инвеститори в електроенергийния сектор на Русия със 7 топлоелектрически централи в района на Урал и Западен Сибир и най-голямото портфолио от вятърни и слънчеви мощности в страната. През май 2022 г. тя обяви план за продажба на активите, но процесът спря, тъй като Кремъл не одобри сделките.

Германската Uniper пък регистрира по-рано тази година загуба от 4,4 млрд. евро от руското си подразделение Unipro, заявявайки, че вече не контролира операциите в дъщерното дружество. Германската компания се опитваше да продаде Unipro и заяви през февруари, че е намерила руски купувач, но сделката беше замразена в очакване на одобрение от Путин. Без руския газ: Най-големият вносител на газ в Германия обяви рекордна загуба
Uniper от своя страна е бивша дъщерна компания на Fortum и беше поета от германската държава през 2022 г., за да предотврати нейния колапс.
Досега Fortum е отписал 1,7 млрд. евро на своите активи.
„Fortum няма вероятност да си възвърне контрола върху активите в Русия, освен ако няма „фундаментална промяна в политическия пейзаж“, което в момента изглежда „малко вероятно“ в краткосрочен или средносрочен план“, смята анализаторът на Danske Bank Якоб Магнусен, цитиран от Bloomberg.
„Тъй като Fortum вече не контролира официално руските си активи, ние виждаме добър шанс някои инвеститори вече да са готови да инвестират във Fortum, тъй като експозицията в Русия може да не е пречка от гледна точка на ESG (обща рамка за разглеждане на въздействието на компанията върху околната среда и обществото, както и на качеството на корпоративното ѝ управление)“, добави Магнусен.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Енергийната криза: Удължиха живота на два ядрени реактора до 2050 година
Финландия дава „Газпром“ на съд заради плащането в рубли
Най-големият вносител на газ в Германия заведе дело срещу „Газпром“