Предложението на Европейската комисия за реформа на фискалните правила на блока все още не отговаря на изискванията на Германия и все още са необходими значителни корекции. Това заяви финансовият министър Кристиан Линднер, предаде Reuters.
„Това предложение е основата за по-нататъшни преговори. Имаме още много работа за вършене“, отбеляза той.
Най-голямата икономика в ЕС иска предложението на ЕК да има цифрови показатели, които водят до прозрачно намаляване на дълга.
По-рано в сряда ЕК публикува своето законодателно предложение за новите фискални правила, като следва план, публикуван миналия ноември, който излага мисленето на ЕК и дава възможност на страните от ЕС да дадат обратна връзка на направените предложения. Германия иска по-строги правила за страните членки с големи задължения
Линднер сподели, че вижда известен напредък в новото предложение на ЕК, но са необходими повече консултации.

Комисията предложи индивидуални пътища на страните членки за намаляване на дълга, което означава, че ще договори план за намаляване на дълга с всяка отделна държава, вместо да прилага универсални правила.
Германия не подкрепя двустранните преговори между ЕК и отделните държави членки, като твърди, че персонализираните правила ще означават, че не всички страни ще се третират еднакво, което пречи на сравненията.
„Германия иска ясни правила, с цифрови препратки и показатели и не би подкрепила смекчаване на Пакта за стабилност и растеж. В бъдеще фискалните правила трябва още по-силно да бъдат основа за икономическа стабилност и растеж“, заяви Линднер.
По думите му на среща на финансовите министри на ЕС в Стокхолм в петък и събота ще има първоначален обмен на идеи, но споразумението ще отнеме време.
Основният риск е, че несъгласието може да забави реформата след изборите за Европейски парламент през 2024 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕС е все по-близо до реформа и нови бюджетни правила
Изтеглихме нов дълг за 1,5 милиарда евро на изгодна цена
Предстои ли нова дългова криза в еврозоната?
България сред едва трите държави в ЕС, които изпълняват критерия за дефицит

Българската народна банка повишава задължителните минимални резерви, поддържани от банките.
Управителният съвет на БНБ прие промени в Наредбата за задължителните минимални резерви, които предвиждат от 1 юни 2023 г. процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от нерезиденти да нарасне от 5 на 10%. От 1 юли 2023 г. процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от резиденти и от нерезиденти се увеличава от 10 на 12%.
От БНБ обясняват мярката с текущите макроикономически развития, характеризирани с ускорени темпове на нарастване на потребителските цени, висок растеж на заплатите в частния сектор, силно потребителско търсене и запазващ се висок растеж на кредита за домакинствата.

„Продължаването на тези тенденции създава потенциални рискове за устойчивостта на банковата система и изпълнението на основната цел на БНБ за поддържане на ценова стабилност. В условията на значителен приток на привлечени ресурси в банковата система, висока ликвидност и конкуренция в банковия сектор се наблюдава слаба и бавна трансмисия от повишаването на основните лихвени проценти в еврозоната към лихвените проценти по депозитите и кредитите в България“, отбелязват от БНБ.
От финансовата институция допълват, че при отчитане на бавната и слаба степен на пренасяне на промените в паричната политика на ЕЦБ и на ограничените ефекти от предприетите от БНБ увеличения на антицикличния капиталов буфер върху кредитната активност, увеличаването на задължителните минимални резерви цели затягане на монетарните условия в страната.
„Мярката ще изтегли част от текущата свръхликвидност в банковата система и ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират, създавайки стимули за по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени проценти на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите. Забавянето на кредитната активност би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията чрез влиянието върху потреблението, финансирано със заемни средства. В допълнение, понижаването на темповете на растеж на кредита ще допринесе за намаляване на кредитния риск в банковата система“, уточняват от БНБ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Печалбата на банките у нас скочи с 67%
Парите в обращение намаляха с близо 1 млрд. лева от началото на годината
Коя е най-фалшифицираната банкнота у нас?

Отчисления в размер на 50% от печалбата за финансовата 2022 г. на държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала ще бъдат внасяни в полза на държавата.
Министерският съвет прие разпореждане за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата за финансовата 2022 г. от държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала. Това обявиха от правителствения пресцентър.
Отчисленията са в размер на 50%, в съответствие с дивидентната политика на държавата. Очаква се да постъпят 871,1 млн. лева, като срокът е 15 май 2023 г.

Извън обхвата на разпореждането остават лечебните заведения за болнична помощ, като се отчита тяхната специфика и изключителната им зависимост от ограничен брой източници на финансиране. Изключени са и центровете за психично здраве, дружествата от отрасъл „Водоснабдяване и канализация“, във връзка с изпълнение на предварителни условия във водния сектор за усвояване на средствата от европейските фондове за програмния период 2014-2020 г., и държавните предприятия, представляващи бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси.
Запазва се възможността за публичните дружества да разпределят и междинен 6-месечен дивидент, при спазване на изискванията в Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
„Разпореждането е в съответствие със Закона за публичните предприятия и с него се осигуряват условия за изпълнение на приходната част на държавния бюджет в частта на неданъчните приходи от дивидент“, казват от пресцентъра на кабинета.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Над 14 000 лева заплата: Махнаха тавана на заплатите в държавни фирми
Гълъб Донев готов да внесе Бюджет 2023

Държавният дълг нараства двойно до 2025 година