ЕС и Япония се противопоставят на предложението на САЩ страните от Г-7 да забранят напълно износа за Русия като част от преговорите преди срещата на върха на най-развитите икономики в света.
Изявление на лидерите от Г-7 за срещата им в Хирошима следващия месец, включва обещание за замяна на сегашния режим на секторни санкции срещу Русия с пълна забрана на износа с няколко изключения, предава Financial Times, като се позовава на документи, с които разполага. Пълната забрана за износ ще включва изключения за селскостопански, медицински и други продукти.
Предложението е направено от САЩ, според два официални източника на финансово издание. То идва на фона на нарастващото разочарование във Вашингтон от настоящата система, пълна с „вратички“, позволяващи на Русия да внася западни технологии.
Представители на Япония и на страни от ЕС обаче са предположили на подготвителна среща миналата седмица, че подобен ход няма да е осъществим, съобщават за Financial Times три запознати с дискусиите лица. „От наша гледна точка това не е възможно“, посочи едно от официалните лица, пожелало анонимност. Въпреки санкциите: В кои сектори ЕС продължава да прави бизнес с Русия?
Съветът за национална сигурност на Белия дом (NSC) не коментира разговорите с партньорите от Г-7, но заяви, че САЩ „ще продължат да търсят начини да държат Русия отговорна за войната в Украйна“.

„В координация с нашите партньори от Г-7 сме въвели най-големия набор от санкции и действия за контрол на износа, налагани някога на голяма икономика. Тези действия имаха голямо въздействие, подкопавайки способността на Русия да финансира и води своята несправедлива война“, заяви говорител на NSC.
Несъгласието за предложената от САЩ мярка подчертава липсата на допълнителни опции, достъпни за лидерите на Г-7, тъй като те се стремят да увеличат икономическото наказание на Русия след 14 месеца война и след редица санкционни мерки, предназначени да отрежат огромни части от руската икономика от западния внос на технологии, машини и финанси.
Премахването на укриването и заобикалянето на санкциите от трети страни е основният фокус на САЩ, Обединеното кралство, ЕС и други съюзници, с повишен натиск върху държави като Турция, ОАЕ и страни в Централна Азия, които увеличиха търговията си с Русия след налагането на западните санкции. Въпреки санкциите: Русия е натрупала милиарди долари в чужбина

Лидерите на Г-7 ще се срещнат в Хирошима на 19 май за 3-дневна среща на върха, фокусирана върху ефектите от войната в Украйна, икономическата сигурност, зелените инвестиции и Индийско-тихоокеанския регион.
ЕС, член на Г-7 заедно със САЩ, Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия, Япония и Канада, изисква всичките му 27 страни членки да постигнат съгласие за политиката на санкции.

ЕС се споразумя за 10 пакета от санкции срещу Русия от февруари 2022 г., но след седмици на спорове между страните членки, някои от които си осигуриха изключения за индустриите си, заплашвайки да наложат вето на въвежданите ограничения.
Замяната на този санкционен режим с пълна забрана на износа за Русия, но плюс въвеждане на изключения, ще рискува отново възникването на тези дебати и потенциално отслабване на съществуващите мерки, смятат източниците на FT.
Други по-малко оспорвани предложения, изброени в проектоизявлението от предстоящата среща на Г-7, които могат да се променят преди срещата на върха, включват мерки за ограничаване на „избягването и заобикалянето“ на вече наложените санкции и срещу тези, които „съзнателно подкрепят финансирането на войната на Русия“, включително посредници на финансови трансакции. 
Страните от Г-7 също ще продължат да намаляват своя руски енергиен внос и ще предотвратят „повторното отваряне на пътища, които преди това бяха затворени заради използването от Русия на енергията като оръжие“, се казва още в проектоизявлението. Лидерите ще обявят също и планове за въвеждане на „механизъм за проследяване“ на руските диаманти, за да намалят печалбите на Кремъл от износа им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Руският износ се е свил сериозно през първото тримесечие
Русия измисли нов начин да взима пари от западните компании
Казахстан затяга търговския режим заради Русия

Към днешна дата се очаква цената на природния газ през месец май да бъде 79-80 лева за мегаватчас, което е намаление с над 18 процента спрямо настоящия месец. Това каза изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Деница Златева по време на днешното открито заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
То бе за обсъждане на доклад относно заявление от обществения доставчик от 10 април за утвърждаване на цена за май, по която да продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия.
Германия забранява отоплението с нафта и газ
„Окончателната цена ще внесем на 1 май, но в този диапазон ще бъде цената за месец май“, заяви Златева. 

Изпълнителният директор на „Булгаргаз“ посочи, че това е с 10-11 лева под внесената цена на 10 април (90,10 лева за мегаватчас).
Актуализираната цена за следващия месец ще бъде внесена на 1 май до 10:00 часа, обяви Деница Златева. По-късно през деня КЕВР на закрито заседание ще вземе решение за цената на природния газ за следващия месец, информира председателят на КЕВР Иван Иванов.
КЕВР утвърди цена на природния газ за април от 98,16 лева за мегаватчас, без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. Това означава, че предложението на „Булгаргаз“ за май е с 8,21 процента по-ниска цена от утвърдената регулирана цена за април.
На въпрос на председателя на КЕВР Иван Иванов, Деница Златева отговори, че към днешна дата се очаква цената за юни да бъде с около 3-4 процента по-ниска от тази за месец май. 
Няма никакви проблеми с доставките на природен газ до края на годината, изтъкна изпълнителният директор на „Булгаргаз“.

Докато едни държави се опитват да национализират природните си ресурси, други могат да се възползват от това и да спечелят преимдтво пред конкурентите си в световното съревнование на полето на добива на литий. Аржентина, страна измъчвана от над 100% инфлация, може да се окаже един от големите победители.
В северните планински части на Аржентина, редица проекти за добив на литий съвсем скоро ще започнат да функционират, отприщвайки вълна от продукция, която има ключово значение за производителите на електрически превозни средства по света. Очакванията са, че аржентинският добив на литий, който е основна суровина в производството на батерии, може да скочи тройно през следващите две години, предава Reuters.
Аржентина, която е четвъртият най-голям производител на литий в света и се намира в зоната на така наречения „литиев триъгълник”, привлича инвестиции от множество минни компании от Канада до Китай. Това се случва на фона на вълната от държавни решения в региона, насочени към национализация на местните индустрии за добив на литий.
Съседната страна Чили, която е топ производителят на литий в региона, обяви планове през миналата седмица за ръководен от държавата модел за публично-частно партньорство, което от своя страна може да има негативен оттенък върху инвеститорите по света. Боливия от своя страна отдавна поддържа стриктен контрол над огромните си залежи от литий, който в по-голямата си част остават все още неразработени. Мексико пък още през миналата година национализира находищата си на литий.
Чили национализира огромната си литиева индустрия
В Аржентина, въпреки че държавната енергийна компания YPF започна проучвания за находища на литий през миналата година, секторът основно се движи от частни предприятия и редовно одобряване на нови проекти, тъй като правителството се опитва да набави повече валута от износ чрез минната дейност – една от малкото светлини в тунела за закъсалата икономика на страната.
„Аржентина предоставя концесии за проекти през последните 10 години”, казва Франко Миняко, президент на Аржентинската камара на минния бизнес. „Поради това днес имаме тези нива на развитие и инвестиции в литий, както и шансът за растеж”, добавя той.

Миняко предвижда, че настоящият аржентински добив на литиев карбонат, достигащ 40 000 тона, може да скочи тройно до 120 000 тона през 2024-2025. При подобно развитие на обстоятелствата Аржентина ще изпревари Китай на това поле и ще се доближи до Чили, която понастоящем добива 180 000 тона на година.
Увеличението може да бъде подхранено от новите проекти, които скоро ще започнат да функционират, в допълнение към двата настоящи проекта, които вече произвеждат. Аржентина има шест литиеви проекта, които са в процес на реализация и 15 в напреднал етап на проучване или осъществимост, посочва Миняко.
Слeд гигантското находище на литий: Иран – втори в света по находища
Това контрастира с Чили, където индустрията е доминирана от установените играчи SQM и Albemarle, а новите проекти са малко на брой.
В Боливия правителството наскоро даде съгласие за нов проект на китайския консорциум.
Увеличението на добива в Аржентина може да дойде от два конкретни проекта – на щатската компания Livent и мина, оперирана от австралийската Allkem. Очакванията са и двата проекта да увеличат продукцията ди 42 500 тона през идните години.
Към тях може да се присъедини друг проект, притежаван от китайската Ganfeng Lithium Co и канадската Lithium Americas Corp , който се очаква през втората половина на 2023 година да стартира производство с капацитет 40 000 тона литиев карбонат.
Богати залежи, различни стратегии
Аржентина, Боливия и Чили се намират над половината световни резерви на литий. Но стратегиите за развитието се различават.
„Аржентинският литиев сектор се движи чрез децентрализация, пропазарна стратегия”, казва Бенджамин Гедан, директор за Латинска Америка в The Wilson Center, добавяйки, че за разлика от Аржентина, секторът в Боливия е бил „многократно блокиран в резултат на прекомерен държавен контрол.”
По думите му, Чили навярно е намерил „разумно средно положение” с модел, базиран на публично-частно партньорство, който ще наложи държаен мажоритарен контрол над всички нови литиеви проекти, но все пак ще остави частният бизнес да играе ключова роля.
Мексико национализира добива на литий
Вълната от държавна намеса в сектора провокира разговори сред официални лица за създаването на литиева организация, подобна на ОПЕК, но според анализатори това е нереалистично с оглед разликите между различните модели, прилагани в отделните страни и нивата на развитие.
Аржентина от своя страна е изправена пред предизвикателства, сред които икономическа криза, висока инфлация и капиталов контрол, което прави ситуацията сложна за бизнеса, докато в същото време страната е изправена пред избори през октомври, придавайки политическа несигурност на цялата картинка.
Проектите за добив на литий обаче могат да донесат редица ползи и дори да провокират изпреварване на основни конкуренти. Според анализатори, има малка вероятност Аржентина да изпревари Чили, но някои се целят високо.
Китай и Русия хвърлиха око на природните богатства на Афганистан
„Днес Чили произвежда и изнася много повече литий от Аржентина“, каза Натача Изкиердо, анализатор в консултантската компания ABCEB. „Но ако проектите, които имаме тук днес, се осъществят, Аржентина може да я изпревари.“