Годишната инфлация намалява в почти всички членки на Европейския съюз през месец март, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.
В резултат на това годишната инфлация в ЕС намалява до 8.3% през месец март, спрямо 9.9% през предходния февруари. Инфлацията в еврозоната също се свива, като отговоря на предварителните оценки, падайки до 6.9% през третия месец на тази година, спрямо 8.5% през февруари. Месечната инфлация в ЕС и еврозоната възлиза на 0.9%.
България е сред страните с намаляваща годишна инфлация през март, но остава в челната десетка в ЕС по най-високо ускорение на потребителските цени и една от страните с двуцифрен размер на инфлацията. Годишната инфлация у нас, според хармонизирания индекс на потребителските цени, приложим в ЕС, се понижава до 12.1% през март, спрямо 13.7% през февруари.
Инфлацията у нас се забави до 1-годишно дъно
Годишната инфлация намалява темпа на растеж през март в 25 страни от ЕС, докато само в две страни се отчита ускорение. Това са Малта и Словения.
Страната с най-висока годишна инфлация в ЕС през месец март е Унгария – ускорение от цели 25.6%. След Унгария се нареждат още Латвия (+17.2%), Чехия (+16.5%), Естония (+15.6%), Полша (+15.2%), Литва (+15.2%), Словакия (+14.8%), Румъния (+12.2%), България (+12.1%), Хърватия (+10.5%) и Словения (+10.4%). Това са и страните с двуцифрена годишна инфлация през март.
Рязко забавяне на инфлацията в еврозоната през март
Държавата с най-ниска годишна инфлация през разглеждания месец е Люксембург – годишно ускорение от 2.9%. След Люксембург се нареждат още Испания (+3.1%), Нидерландия (+4.5%), Белгия (+4.9%), Гърция (+5.4%), Кипър (+6.1%), Франция (+6.7%), Финландия (+6.7%) и Ирландия (+7%). Годишната инфлация в Германия, която е най-голямата европейска икономика, се понижава през март до 7.8%, спрямо 9.3% през февруари.

Месечната инфлация е положителна във всички страни от ЕС с изключение на Дания, където се отчита дефлация от минус 0.2%. Най-висока месечна инфлация през март се отчита в Португалия (+2%) и Гърция (+1.6%). Месечната инфлация в България възлиза на 0.6%.
Инфлацията нараства в десет страни от ЕС през февруари
През март най-голям принос за годишната инфлация в еврозоната имат храните, алкохола тютюневите изделия (+3.12 процентни пункта), следвани от услугите (+2.1 пр. п.), неенергийните индустриални стоки (+1.71 пр. о.) и енергията (-0.05 пр. п.).

Работодателите в България най-после имат реалната възможност да стимулират своите служители да посещават повече културни обекти, образователни курсове и дори да си купуват повече книги. Първата социална придобивка, която свързва бизнеса и културата в България, се нарича ЗНАНИЕ+ и вече активно работи с много български фирми и културни, образователни и развлекателни обекти у нас. По този начин се предоставя възможност българските работодатели да спомогнат служителите им да имат активно взаимодействие с културната среда. 
Досега в масовия случай във взаимоотношенията работодател – служител културата винаги е стояла малко по-встрани, давайки път на други необходими социални придобивки като допълнително здравно осигуряване, ваучери за храна, карти за фитнес и др. ЗНАНИЕ+ дава възможност и за откликване на културните и образователни нужди на работещите в България, покривайки един незает досега сегмент. До този момент не съществуваше подобна цялостна инициатива, която да дава възможност на работодателите да мотивират служителите си да се обогатяват културно и да се грижат за личностното си развитие.

Какво практически представлява ЗНАНИЕ+?
Връзката между работодател и служител се осъществява посредством специална карта, в която е събран преференциален достъп до все повече и повече културни, образователни и развлекателни институции. Нека навлезем в конкретика – чрез картата служителят получава различни отстъпки за театри, музеи, опера и балет, кина, различни видове образователни курсове, онлайн и офлайн книжарници, ескейп стаи, издателства, онлайн магазини, арт пространства, галерии и др. Картата може да бъде използвана неограничен брой пъти в рамките на периода, за който е активен абонаментът.
Картата не дава безплатен достъп, а отстъпка от цената на съответната институция, тъй като целта на ЗНАНИЕ+ е да помогне на притежателя на картата да заплаща по-малко за това, което го интересува, но едновременно с това да подпомогне съответната институция или обект, който ще бъде посетен. Допълнителен бонус за някои от включените обекти е, че не един, а двама души едновременно могат да се възползват от отстъпката на картата.
Как работодателят може да осигури на служителите си такава карта? 
Принципът е чрез фиксиран абонамент на повече от разумна цена, започваща от 8.50 лв без ДДС на месец. Засега услугата е активна само в рамките на София, но след края на летния сезон създателите му ще навлязат в другите големи градове на страната.
Неслучайно интересът към ЗНАНИЕ+ е много голям – тази инициатива за първи път дава реална възможност на работодателите в България да помогнат на служителите си да развият своите „меки умения“, да повишат нивото на културата си и знанията си и респективно – да увеличат ползите за самата компания.
Пълна информация за инициативата можете да откриете ТУК.

През есента на 2022 г. Русия предупреди страните от ЕС, че без доставките на тръбен газ на „Газпром“ зимата ще е дълга, мрачна и студена. Сега, след официалния край на отоплителния сезон в Европа, от руската газова компания отново представят оценки и мрачни перспективи за страните от общността.
От „Газпром“ отчитат в своя канал в Telegram, че през тази зима страните от ЕС са се справили благодарение на топлото време. „Но гаранции, че природата ще направи такъв подарък и през следващия отоплителен сезон, няма“, казват още от държавната компания.
От компанията смятат, че предстоящата зима отново ще е предизвикателство за Европа заради „политически мотивираните решения“ за отказ от руския тръбен газ и голямата конкуренция за втечнен газ. „При това положение запълването на резервите в газохранилищата до нивото от миналата година може да е невъзможна задача за европейските компании“, казват от „Газпром“. ЕС с нов удар по Русия в доставките на газ
Страните от ЕС започнаха миналата зима с пълни над 90% газохранилища в очакване на проблеми около руския тръбен газ. В предходните месеци Русия едностранно поиска промяна в договорите за доставка и спря да продава газ за няколко държави, включително и България. През лятото руската страната намали до минимум доставките през „Северен поток 1“. Русия отбелязваше, че заради санкциите липсват нужните части за поддръжка на компресорните станции въпреки многократните заявки на европейски лидери, че нужните турбини са налице в Европа и само чакат Русия да ги вземе. 
В Кремъл дори заявиха директно – премахнете санкциите, наложени заради войната в Украйна, или „Северен поток 1“ ще остане затворен.
ЕС се справи със ситуацията не само благодарение на необичайно топлото време, а и заради непрекъснатите доставки на втечнен газ през зимните месеци и увеличения внос от Норвегия и други алтернативни източници. Брюксел до момента не е въвел санкции срещу газовия сектор на Русия, въпреки че много държави вече сами се отказват от „Газпром“ като доставчик на природен газ.
Така делът на руския тръбен газ в общия внос в общността намаля от около 40% през 2021 г. до под 10% през последните месеци.
Най-големият пазар на „Газпром“ досега – Германия, вече разчита главно на втечнен газ, който получава през 2 скоростно изградени терминала, и от други алтернативни източници. В Берлин дори отбелязват, че много скоро ще се откажат и от руския втечнен газ, който засега купуват.
ЕС официално обяви края на отоплителния сезон на 6 април. На 18 април газохранилищата в блока са пълни до почти 57%, или малко над 56,6 млрд. куб. метра, сочат данните на Gas Infrastructure Europe. Според „Газпром“ тези количества са с около 1,4 млрд. куб. метра по-малко от нивата през 2020 г.

Тогава беше началото на COVID пандемията и през март доста европейски индустрии затвориха, за да се спре разпространението на вируса. Но и отношенията между ЕС и Русия за енергоресурсите бяха различни – страните от общността можеха да разчитат и на допълнителни количества газ, включително и от платформата на „Газпром“ за спот доставки. Тя беше спряна през лятото на 2021 г. без обяснение от газовата компания.
Още август 2021 г. стана ясно, че отоплителният сезон ще е предизвикателство предвид нежеланието на „Газпром“ да запълни газохранилищата, които управляваше в Европа.
Всъщност ЕС вече започна подготовката за новия зимен сезон – на 25 април ще бъде отворена платформата за първия търг за общи доставки на газ в Европа. От данните на GIE пък става ясно, че някои държави отново нагнетяват газ в газохранилищата си. Според данните за България газохранилището край Чирен е пълно над 77% от капацитета си – рекордно ниво за този период от годината. ЕС насрочи първия търг за общи покупки на природен газ
До голяма степен причината газохранилищата да останат толкова пълни е и високата цена на газа, нагнетен през есента на 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Шест европейски енергийни гиганта съдят „Газпром“
Приходите на „Газпром“ от износ се сринаха наполовина
Страна членка на ЕС внася рекордни количества втечнен газ от Русия

България налага временна забрана за внос на храни от Украйна, с изключение на стоките, които преминават транзит. Това обяви служебният премиер Гълъб Донев в началото на днешното правителствено заседание. Той припомни, че значителни количества украински храни са останали в България.
За първи път: Милиони тонове зърно стоят неизползвани по родните складове
„Основната причина е, че през последната година, противно на замисъла за така наречените коридори на солидарността, значителни обеми храни останаха в страната и разстроиха основни производствено-търговски вериги. Ако тази тенденция се запази и дори се усили, което е напълно реално след въведените аналогични забрани от други държави, е възможно да се стигне до крайно тежки последици за българския бизнес“, обясни Донев.

„Като правителство, което работи и решава проблемите на българските граждани, ние не можем да допуснем това да се случи. Принудени сме да приемем тази национална мярка, тъй като отговорните европейски органи все още обмислят адекватен отговор на променените обстоятелства, до които доведоха коридорите на солидарността“, аргументира предложението служебният премиер.
Гълъб Донев посочи още, че страната ни разчита на това „Брюксел да чуе и разбере позициите“ на държавите членки България, Полша, Унгария и Словакия и да преосмисли позицията си.
„България остава солидарна с Украйна, но фалитите на българските селскостопански производители с нищо няма да допринесат за нейната кауза“, каза още министър-председателят.

България налага временна забрана за внос на храни от Украйна, с изключение на стоките, които преминават транзит. Това обяви служебният премиер Гълъб Донев в началото на днешното правителствено заседание. Той припомни, че значителни количества украински храни са останали в България.
За първи път: Милиони тонове зърно стоят неизползвани по родните складове
„Основната причина е, че през последната година, противно на замисъла за така наречените коридори на солидарността, значителни обеми храни останаха в страната и разстроиха основни производствено-търговски вериги. Ако тази тенденция се запази и дори се усили, което е напълно реално след въведените аналогични забрани от други държави, е възможно да се стигне до крайно тежки последици за българския бизнес“, обясни Донев.

„Като правителство, което работи и решава проблемите на българските граждани, ние не можем да допуснем това да се случи. Принудени сме да приемем тази национална мярка, тъй като отговорните европейски органи все още обмислят адекватен отговор на променените обстоятелства, до които доведоха коридорите на солидарността“, аргументира предложението служебният премиер.
Гълъб Донев посочи още, че страната ни разчита на това „Брюксел да чуе и разбере позициите“ на държавите членки България, Полша, Унгария и Словакия и да преосмисли позицията си.
„България остава солидарна с Украйна, но фалитите на българските селскостопански производители с нищо няма да допринесат за нейната кауза“, каза още министър-председателят.

От Китай през САЩ до Европейския съюз – производството на ориз намалява навсякъде, повишавайки цените за над 3.5 млрд. души по света, като темата е особено чувствителна за населението на Азиатско-Тихоокеанския регион, тъй като именно там бива реализиран 90% от световния ориз.
Очаква се през настоящата 2023 година глобалният пазар на ориз да посрещне най-големия си недостиг от две десетилетия насам, според Fitch Solutions.
А дефицит от този мащаб при една от най-отглежданите зърнени култури в света има потенциал да нанесе сериозни вреди на основни вносители на стоката, коментират анализатори пред CNBC.
„На глобално ниво най-очевидното въздействие от глобалния дефицит на ориз бяха и все още са цените на ориза, които са най-високи от десетилетия.”, казва Чарлз Харт, анализатор стоки във Fitch Solutions.
Цените на ориза се очаква да останат на настоящото високо ниво до 2024 година, сочи доклад на Fitch Solutions Country Risk & Industry Research от началото на месец април.
Цената на ориза възлиза на средно 17.30 долара на квинтал (cwt) през 2023 година, като ще намалее до 14.50 долара за квинтал през 2024 година, сочат прогнози в доклада. Cwt е мерна единица, използвана за конкретни стоки, като ориза.
Броят на фермите в ЕС намаля с близо 40% за 15 години
„Като се има предвид, че оризът е основната хранителна стока на множество пазари в Азия, цените са основен определящ фактор за инфлацията при цените на храните и продоволствената сигурност, особено за най-бедните домакинства”, казва Харт.
Глобалният недостиг за 2022/2023 се очаква да достигне 8.7 млн. тона, сочи докладът.
Това би било най-големият световен дефицит на ориз от 2003/2004 насам, когато световният пазар генерира дефицит в размер на 18.6 млн. тона, добавя Харт.
Запаси
Запасите от ориз по света намаляха в резултат на продължаващата война в Украйна, както и заради лошите атмосферни условия в икономики, производители на ориз, като Китай и Пакистан.
През втората половина на миналата година, участъци от земеделска земя в Китай, най-големият производител на ориз в света, бяха засегнати от обилни летни дъждове и наводнения.

Натрупаните валежи в провинциите Гуанси и Гуангдонг в страната, основните центрове на Китай за производство на ориз, са вторите най-високи от най-малко 20 години насам, според компанията за анализи на селското стопанство Gro Intelligence.
Ситуацията е подобна в Пакистан. Страната, която държи дял от 7.6% от световната търговия с ориз, отчете 31% спад в продукцията на годишна база поради наводнения през миналата година, посочват от Министерството на земеделието на САЩ, отбелязвайки, че въздействието „е дори по-лошо от първоначалните очаквания”.
Недостигът отчасти се дължи на „годишното влошаване на реколтата в континентален Китай, причинено от силна жега и суша, както и от въздействието на тежки наводнения в Пакистан“, посочва Харт.
В допълнение къмпредизвикателствата пред предлагането, оризът стана все по-привлекателна алтернатива след скока в цените на други основни зърнени храни след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г., добави Харт. В резултат на това търсенето на ориз се увеличи.
Кой ще бъде засегнат от недостига на ориз?
По-слабото производство на ориз в други региони като САЩ и ЕС също допринася за дефицита, казва Оскар Тякра, старши анализатор в Rabobank.
„Ситуацията с глобалния дефицит на ориз ще увеличи разходите за внос на ориз на големите вносители като Индонезия, Филипините, Малайзия и африканските страни през 2023 година”, казва Тякра.
Много страни също ще бъдат принудени да погледнат към запасите си, казва Кели Гоугари, старши анализатор в Gro Intelligence. По думите ѝ, страните, които ще бъдат най-силно засегнати от недостига на ориза са тези, които вече страдат от висока инфлация при храните като Пакистан, Турция, Сирия и някои африкански страни.
Засилване на инфлацията при храните: Индия ограничава и износа на ориз
„Световният пазар за износ на приз, който обикновено е по-затегнат спрямо другите основни зърнени култури… бе засегнат от рестрикциите при износа в Индия”, посочва Харт от Fitch Solutions. Индия забрани износа на натрошен ориз през септември, ход, който според Харт е „основен двигател на цената” при ориза.
Излишъци на хоризонта
На фона на всичко това, недостигът на ориз скоро може да остане в миналото.
Fitch Solutions прогнозират, че световния пазар на ориз ще се завърне към „почти балансирана позиция през 2023/2024.”
Това може да доведе до падане на фючърсите върху ориза под нивото им от 2022 г., но оставайки на по-висока стойност с „повече от една трета над средната си стойност преди Covid (2015-2019 г.), отчасти заради попълването на запасите след период на обширно усвояване.“
„Вярваме, че пазарът на ориз ще се върне към излишък през 2024/25 г. и след това ще продължи да се разхлабва в средносрочен план.”
Fitch прогнозира, че цената на ориза може да падне с близо 10% до 15.50 долара за квинтал през 2024 година.
Храните поскъпват: Наред е оризът
„Нашето мнение е, че глобалното производство на ориз ще отбележи солиден отскок през 2023/24 г., като очакваме общото производство да нарасне с 2.5% на годишна база”, сочи докладът на Fitch, отбелязвайки, че Индия ще бъде „основен двигател” на световното производство на ориз през следващите 5 години.
Така или иначе, производството на ориз зависи и от климатичните условия.
Докато метеорологичният отдел на Индия очаква „нормални“ валежи в страната, прогнозите за интензивна жега и горещи вълни през второто и третото тримесечие на 2023 г. продължават да представляват заплаха за реколтата от пшеница в Индия, предупреждава докладът.
Други държави също може да бе бъдат пощадени.
„Китай е най-големият производител на ориз и пшеница в света и в момента изпитва най-високото ниво на суша в своите райони за отглеждане на ориз от повече от две десетилетия“, каза Гоугари.
Почти 6 млн. тона пшеница, царевица и слънчоглед стоят по родните складове
Големи европейски страни, отглеждащи ориз като Франция, Германия и Обединеното кралство, също са засегнати от най-високото ниво на суша от 20 години насам, добави тя.