Над 60 хиляди души работят в първите 2500 компании у нас, които ще получат финансиране по две от процедурите от Плана за възстановяване и устойчивост, по които Министерството на иновациите и растежа в момента сключва договори. Това коментира министърът на иновациите и растежа Александър Пулев по повод сключването от Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към МИР на първите над 860 договора с български фирми по Плана за възстановяване.
По първата отворена мярка – за „Технологична модернизация“ – по ПВУ одобрените за получаване на средства фирми у нас са 953. В тях са заети близо 34 000 лица. Главната дирекция обаче осигури допълнителен ресурс от над 32 млн. лв. по мярката, като се отказа от консултантска помощ и пренасочи ресурса към фирми от резервния списък с одобрените и изчакващи финансиране.
Идва инвеститор, който ще вдигне БВП с 5%
„Като подкрепяме технологичното обновление на фирмите сега, им помагаме за по-устойчиво бъдеще, а това неминуемо е свързано със запазването на настоящите работни места. Разбира се, ключово е и за създаването на нови. Ние не забравяме, че зад всеки бизнес, стоят хора с техните семейства“, коментира данните министърът на иновациите и растежа. Той уточни, че броят на подкрепените работещи ще нарасне още с осигуряването на допълнителните 32 млн. лв. „С тях бюджетът на мярката става 293 млн. лв., след първоначално заложените 260 млн. лв.“, подчерта министърът. Пулев припомни, че до момента министерството е сключило 860 договора с одобрените фирми за получаване на над 225 млн. лв.

Що се отнася до втората процедура – за „ИКТ решения и киберсигурност“ – одобрените фирми са 1599. В тях броят на заетите лица е над 27 000. С малко над 30 млн. лв. МИР ще подкрепи микро-, малки и средни предприятия за изработка на сайтове, онлайн магазини, за дигитална реклама, киберсигурност, купуване на софтуер за оптимизиране на управленските, производствените и логистичните процеси и др.
„Интересът към Плана за възстановяване е огромен. Само по двете процедури получихме над 10200 проектни предложения а период от два месеца. Горд съм, че с екипа ми успяхме да покажем на бизнеса в България, че Планът е отворен и работи, че тези пари не са за определена клика от обичайни заподозрени, а стигат до всички области на страната. Обиколихме лично цяла България и разказахме на местната власт и бизнеса как да кандидатстват и да достигнат до тези пари“, заяви Пулев.
В момента по линия за кандидатстване са отворени още две процедури от ПВУ – за „ВЕИ и батерии за локално съхранение на енергия“ с бюджет 200 млн. лв. и срок на кандидатстване до 15 май, както и за компании, получили от ЕК „Печат за високи постижения“. Тя е с бюджет 118 млн. лв. и е отворена за кандидатстване до 12 май. Документите се подават изцяло онлайн в системата ИСУН 2020 – https://bit.ly/43hpr4U.
 

Google ще пусне на пазара първия си сгъваем смартфон през юни, като по този начин ще оспори водещата позиция на Samsung на пазара на сгъваеми телефони, твърди CNBC, като се позовава на вътрешни за компанията съобщения. Тя планира да обяви устройството на годишната си конференция за разработчици Google I/O на 10 май.
Според документите Pixel Fold, известен вътрешнофирмено с кодовото име Felix, ще има „най-издръжливата панта на сгъваем“ телефон. Цената му ще е над 1700 долара и ще се конкурира с Galaxy Z Fold 4 на Samsung – 1799 долара.
Според документите Google смята да маркетира Pixel Fold като водоустойчив и с джобни размери, с външен екран с диаметър 5,8 инча. Според снимки, прегледани от CNBC, телефонът ще се отваря като книга, за да разкрие малък 7,6-инчов екран с размерите на таблет – същия размер като дисплея на Samsung. Устройството е малко по-тежко от Samsung Galaxy Z Fold 4, но има по-голяма батерия, която според Google ще издържа 24 часа или до 72 часа в режим на ниска консумация на енергия.

Според документите Pixel Fold ще се захранва от чипа Tensor G2 на Google, същият процесор, пуснат в телефоните Pixel 7 и Pixel 7 Pro през 2022 г.
Макар че хардуерните продукти са малка част от приходите на Google, Pixel Fold ще е най-скъпият телефон в семейството на Google Pixel на компанията. Google работи по софтуера, както и по Android и магазина си за приложения Google Play, за устройства на трети страни, произведени от компании като Samsung, настоящият лидер на пазара на сгъваеми телефони.
Сгъваемият Pixel ще позволи на Google да покаже какво е изживяването при сгъваемите телефони, изцяло създадени от тях. Другите Pixel-и, например, имат ексклузивни функции, които не са налични във всички телефони с Android – опции за редактиране на снимки, захранвани от процесора Tensor.

Пускането на пазара ще се случи на фона на все по-разгарящите се въпроси за отношенията между Google и Samsung. Акциите на Alphabet се сринаха с над 3,5% в понеделник, след като в свой материал Times писа, че Samsung обмисля да смени търсачката по подразбиране от Google с Bing на Microsoft за своята линия смартфони, носеща около 3 млрд. долара годишни приходи на Google. Удар за 50 млрд. долара: Ѕаmѕung мoжe дa зaмени Google тъpcaчĸaтa
Притежаваната от Alphabet компания ще предложи стимули, за да убеди потребителите да преминат към Pixel Fold. Например, Google смята да предложи възможност за замяна на настоящ Pixel, iPhone или Android срещу отстъпка за Pixel Fold. Освен това Google планира да предложи на купувачите на Pixel Fold безплатен Pixel Watch, най-новия смарт часовник на компанията. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Apple ще пусне устройство със сгъваем екран. Но не iPhone
Samsung „сгъва“ новите си модели на телефони

Една от най-спешните задачи на новия парламент е приемането на държавен бюджет за тази година. Проектът ще бъде Кога ще се задейства процедурата по приемането му?
Проектът на бюджета ще бъде публикуван в петък, а следващата сряда ще бъде гледан на Министерския съвет, съобщава БНТ. 
Гълъб Донев готов да внесе Бюджет 2023
Бюджетната политика по инерция е най-лошият вариант пред страната, според икономисти. А именно – да не се приеме нов държавен бюджет. Това може да стане, ако не се гласува финансовата рамка, внесена от служебния кабинет или не се излъчи редовен.
„Има и такъв вариант, в който просто да удължим удължаването и да продължим с това текущо харчене месец за месец. Много по-добре е той да бъде гласуван, и то в разумни рамки, и дефицитът от 3% да бъде спазен, а не всеки да наддава нови мерки. Всяка партия да измисля някаква мярка в разходната част. Най-лошият вариант е да не приемем бюджет, да се тръгне към нови избори“, обясни икономистът Петър Ганев.
„Неприемането на бюджета води до проблем с приемането в еврозоната, нивото на дефицита, съответно наказателните процедури срещу страната. Естествено, това е свързано и с управлението на парите от Европейския съюз“, заяви Любомир Дацов, финансист, бивш заместник-министър на финансите. Приемането на бюджета вече се е превърнало в политически залог и оставя отворени въпроси, допълни той.

 „Да, няма нищо страшно да не бъде приет бюджетът, но това си има цена, има си последствия. Ние не можем да продължаваме да бъдем в тази висяща обстановка. Просто не заради друго, бюджетът просто означава посока“, посочи Дацов.
„Няма нещо като Дамоклев меч, което да пада, ако май или юни не се гласува бюджетът, и нещо, което да се развали, остава обаче отворен въпросът за пенсиите, за минималната заплата. Т.е. различни плащания, които се актуализират през бюджета. На теория те могат да се актуализират и през промяна в някой закон“, заяви Петър Ганев.
„То е лошо, защото има един дефицит, който миналата година беше гласуван за 6 месеца, сега като го умножите за 12 месеца, става 6-7%, и това е дългосрочен проблем“, коментира от своя страна икономистът Красен Станчев.
Според експертите е необходимо и приемането на новия данък свръхпечалба – корпоративен налог, който се плаща еднократно.
„Това е почти целият дефицит. Хайде, не целия, но около 60-70% от него. Рискът от неизпълнение на бюджета, така, както е разписан като изпълнение на приходи и разходи, е доста голям“, каза още Станчев.
В момента трябват поне 3 милиарда отнякъде да бъдат намерени, за да бъдат спестени. Или от приходите данъци, или от разходите“, допълни Дацов.
Икономистите обясниха, че на теория е възможно да завършим календарната година и без бюджет, но не се знае как това би повлияло на различните капиталови разходи.

Европейската комисия предлага да се улесни ликвидирането на малки и средноголеми банки, докато се стреми да възвърне ритъма на попадналите в задънена улица преговори за установяване на по-тесни банкови отношения в региона, предава Bloomberg.
ЕК предлага използването на националните фондове за гарантиране на депозитите, за да се решат проблемите при банките, които нямат достатъчно резерви, като част от пакет предложени реформи, публикувани в сайта на ЕК. Целта е да се избегне удар върху данъкоплатците или спестителите.
Европа излезе с нови правила за разпределянето на разходите за фалиращи банки, за да не се повторят финансираните от данъкоплатците спасителни заеми, последвали финансовата криза от 2008 г. Въпреки това строгата рамка за спасяване, при която спестители с необезпечени спестявания над 100 000 евро може да претърпят някои загуби, не работи добре на практика.
Причината е, че по-малките банки нямат същия капацитет да понасят загуби като по-големите и някои страни заобикалят строгата рамка, за да защитят спестителите. По предложението на ЕК фондовете за гарантиране на депозитите, финансирани от банките, ще се намесват при кредитори без достатъчно капитал и облигации при ликвидация.

Изготвянето на новите правила отне години, но въпросът стана по-спешен след сътресенията в САЩ, в рамките на които няколко по-малки банки се сринаха, и спасяването на Credit Suisse.
„Всички ние можем да видим как нещата се промениха в глобалния банков сектор в последните няколко месеца, затова е време да действаме и да видим как можем да постигнем допълнителен напредък“, заяви Паскал Донахю, ръководител групата на финансовите министри от еврозоната, за Bloomberg при посещение във Вашингтон миналата седмица.
По думите му напредъкът по последните предложения на ЕК може са път към постигането на по-амбициозни цели за укрепване на банковия съюз, и чрез създаването на обща схема за гаранция на депозитите за региона. Това се оказа доста спорно, тъй като редица страни, включително Германия, се тревожат, че спестителите им може да бъдат засегнати от загуби на банки в други държави.
„Предложението ни е да позволим на тези схеми да допринесат за финансирането, нужно да се преместят всички депозити – гарантирани или негарантирани – от фалираща банка към здрава. Този „мостов механизъм“ може да е по-ефективен и по-евтин начин да се справим с банкова криза и да защитим спестителите, вместо да им плащаме, след като банката е фалирала“, заяви зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис пред репортери.

Според скептици ЕС трябва да внимава при предоставяне на предпазни мерки за банки, чийто крах няма да застраши финансовата стабилност на блока.
„Някои страни членки имат институционални системи за защита с доказана история“, посочва Маркус Фербер, германски евродепутат, член на икономическата комисия и отбелязва, че ЕС не трябва да „подкопава националните системи, които работят добре“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще споделят ли най-големите европейски банки съдбата на Credit Suisse?
 От София до Сърбия за половин час: Европа даде милиони за АМ „Европа“
От Брюксел ще искат 100% увеличение на акциза на цигарите от 2025 г.