Трафикът към ChatGPT, най-популярният инструмент, базиран на изкуствен интелект, намаля за първи път, откакто чатботът дебютира през ноември миналата година. През месец юни намаляват както трафикът към сайта на ChatGPT, така и уникалните посещения, според компанията за анализи Similarweb, предава Reuters.
Световният трафик към мобилната и настолната версия към сайта на ChatGPT намалява с 9.7% през юни спрямо преходния месец май, а уникалните посетители се свиват с 5.7%. Времето, което посетителите прекарват в сайта също намалява с 8.5%, сочат данните.
Спадът в трафика е сигнал, че ентусиазмът към ChatGPT, като нещо ново, избледнява, става ясно от думите на старши мениджър анализи в Similarweb Дейвид Кар. Според Риши Джалуриа, анализатор в RBC Capital Markets, данните сочат към по-голям търсене на генеративен изкуствен интелект на база информация в реално време.
OpenAI, създателите на ChatGPT, не са откликнали на молбата за коментар към момента на публикуване на материала.
ChatGPT постави началото на масовото използване на генеративен изкуствен интелект за всякакви ежедневни дейности – от писане на текстове до създаване на код. Инструментът достигна 100 млн. активни потребители на месечна база още през януари – само два месеца след дебюта си. Нещо повече – това е най-бързо растящото потребителско приложение в историята, като понастоящем постига над 1.5 млрд. посещения месечно, което го прави част от топ 20 на най-големите сайтове в света.
За сравнение, ChatGPT изпревари Bing, търсачката на Microsoft, която използва технология на OpenAI.
Редица конкуренти на ChatGPT, включително Bard, чат ботът на Google, дебютираха през последните няколко месеца. Bing, търсачката на Microsoft, също предоставя достъп до чатбот, създаден на база технология на OpenAI.
Кой е по умен? ChatGPT и философа Рафаел Ентовен писаха есе по една и съща тема
„Мисля, че има болки на растежа, когато преминете от нула до 100 милиона потребители толкова бързо. Изключително тежката инфраструктура би довела до по-малка точност. Става дума за комбинация от промяна на това, върху което е обучен моделът, и справяне с потенциалните последици от регулацията“, казва Сара Хиндлиан-Боулър, ръководител на отдела за технологични изследвания за Америка в Macquarie.
OpenAI пуснаха и ChatGPT за iOS през май, което може да има пръст в спада на трафика към сайта на инструмента. Други отдават понижението в трафика на лятната ваканция на учениците, което означава, че по-малко обучаващи се използват изкуствения интелект за домашната си работа.
Към 4 юли тази година чатботът за iOS е изтеглен над 17 млн. пъти по света, по данни на data.ai.
Компанията за анализи посочва, че тегленията достигат своя пик на 31 май, като приложението остава популярно в САЩ, достигайки средно 530 000 тегления на седмица през първите шест седмици, откакто е достъпно.
Mercedes внедрява ChatGPT в своя система
Настоящият спад в растежа може да помогне за контрола над разходите, свързани с оперирането на ChatGPT, който изисква интензивна изчислителна мощ, за да отговаря на задаваните въпроси.
ChatGPT е безплатен за потребителите, но също така предлага и премиум възможност за абонамент, в рамките на която потребителите плащат 20 долара на месец за достъп до по-напреднала версия на инструмента – CPT-4.
Около 1.5 млн. души са абонирани за услугата в САЩ, според изчисления на YipitData.
OpenAI очаква приходи в размер на 200 млн. долара през тази година. Освен чрез ChatGPT, компанията генерира приходи и от продажбата на API достъп до своите модели на база изкуствен интелект на разработчици и предприятия директно и чрез партньорството с Microsoft, който инвестира над 10 млрд. долара в компанията.
ChatGPT започва работа в кметството на Токио на пълен работен ден
Милионер: Ето какво бих направил, за да изкарвам добри пари с помощта на изкуствен интелект при начален капитал под 100 долара
Най-заможните хора в света станаха още по-богати заради бума на изкуствения интелект
Как възходът на изкуствения интелект превърна Nvidia в една от най-големите компaнии в света?
Как да изкарам пари? Вижте какви финансови съвети дава изкуственият интелект

Предложението за продажбата на Украйна на закупеното оборудване за АЕЦ „Белене“ ще бъде обект на преговори, заяви министър-председателят акад. Николай Денков, който отговаря на въпроси на граждани на страницата на Министерския съвет във Facebook.
Той потвърди, че такова предложение е имало от Украйна. „Оказа се, че след първоначално проявения интерес, нашето служебно правителство не е придвижило въпроса за това по дипломатически път“, отбеляза премиерът и добави, че чрез министъра на енергетиката сегашното правителство е повдигнало този въпрос
„Оказа се, че има реален интерес и това ще бъде обект на преговори, които вече започнаха, но ще продължат през следващите месеци“, заяви премиерът.
Той обяви, че днес ще бъде подписан меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката, като няколко точки ще бъдат свързани с ядрената енерегетика.

Денков не коментира докъде са стигнали разговорите и дали оборудването няма да е необходимо за ремонт и разширение на действащите блокове и мощности на АЕЦ „Козлодуй“. Но по думите му, проектът „Белене“ за България е неизгоден – „трябва да стабилизираме нашата система с необходимите базови мощности, но и да развием всички други технологии, които ще направят тока много по-евтин“. Според Денков „Белене“ е неизгоден проект, защото се гради нова АЕЦ в Турция, има развитие на мощности и в Гърция, а България може да се възползва от това на енергийния пазар.
По отношение на помощта за Украйна Денков заяви: „Помагаме на Украйна, защото е нападната държава“ и припомни, че Русия обяви България за неприятелска държава и че СССР влиза в България през Втората световна война без България да е обявявала война на Съветите.

„Важно е да си научим историята, да внимаваме какви са поуките. Ако Украйна загуби, нещата ще изглеждат по доста по-различен начин“, отбеляза Денков. Според него интересът на България е край на войната в Украйна, но не какъв да е – Украйна да си върне това, което Русия ѝ отне като земи. Той не уточни дали това включва и Крим, но контекстът на думите му беше такъв. Денков се възмути, че дори председателят на СЕМ Соня Момчилова говори така, че това „е полезно за някакви чужди интереси“.
Същевременно Денков обясни, че има известно успокояване в отношенията с президента Румен Радев по темата за Украйна. Той заяви, че е уведомил Радев, че Володимир Зеленски ще дойде в България и ще се изпълни протоколът – ще има среща на Зеленски и Радев. „Никога не съм подклаждал конфликта с президента, аз се опитвах да успокоя отношенията, за да имаме нормален диалог. Аз се обадих на Радев и му казах – ще идва президентът Зеленски, затова намерете начин да се видите с него“, каза премиерът.
„Не виждам как Русия ще спечели войната в Украйна – въпросът е как ще завършат мирните преговори, когато се стигне до тях“, добави Денков.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Украйна иска оборудването на АЕЦ „Белене“
Какво е състоянието на оборудването на АЕЦ „Белене“?
Ще рестартира ли АЕЦ „Белене“?

– Хайде с нас. Купонът ще е як!
– Аааа, не! Последния път така се натрясках, че съм припаднал. По някое време съм се надигнал и съм почнал да танцувам на масата…
– Е, случва се…
– Да, ама патологът се оказа със слабо сърце… и взе, че почина.

По-малък максимален размер на новия държавен дълг, който ще бъде поеман за една година – до 7,5 млрд. лв., включително поетият нов държавен дълг от 2,9 млрд. лв. за изплащане на стар дълг – това е крайъгълният камък на новата Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2023-2025 година. Стратегията беше приета на днешното редовно правителствено заседание на кабинета „Денков“.
Държавният дълг като процент от брутния вътрешен продукт остава на приблизително същото ниво като 2022 година – 22%.
Основната цел на политиката по управление на държавния дълг за периода 2023-2025 година е насочена към осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.
Държавен бюджет 2023 – официалният проект
2023-2024 година ще бъде с дефицит 3% от БВП. За 2025 година вече дефицитът ще се увеличи до 3,6% – заради закупуването на изтребителите F-16 от САЩ. Тогава се чака те да бъдат доставени, съответно – отчетени като пари. Ако не се брои този разход, бюджетният дефицит ще е 2,8%.
Държавната прогноза е през 2023 година България да има 1,8% икономически растеж т.е. БВП да стане 184,5 млрд. лв. Догодина (2024 година) икономическият растеж се очаква да е 3,3%, а през 2025 година – 3,2%.
Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6%, а средногодишната да бъде 8,7%, което се дължи на намалението на цените на храните и енергийните стоки. През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3,2%, а средногодишната – 3,8%. Прогнозата за 2025 г. е средногодишната инфлация е отново да спадне, до 2,8%. Очаква се за тригодишния период да има постоянна тенденция на поевтиняване на енергийните продукти.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е предвиден да остане непроменен – 4,5 млрд. лв. Въз основа на допусканията за периода 2023-2025 г. се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. да не надвишава 40,6 млрд. лв. – с 6 млрд. лв. по-малко в сравнение с проектобюджета на служебния кабинет. В края на 2024 г. и 2025 г. държавният дълг се очаква да достигне съответно до 49,6 млрд. лв. и 59,5 млрд. лв. Съотношението на държавния дълг към БВП от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да достигне до 22% в края на 2023 г. В резултат на предвиденото значително увеличение на капиталовите разходи през 2024 г. и 2025 г., които достигат съответно 13,4 млрд. лв. и 12,7 млрд. лв. (в сравнение с 5,6 млрд. лв. отчетени през 2022 г.), се очаква държавният дълг да достигне 25,1% в края на 2024 г. и 28,3% от БВП в края на 2025 г.
Приходите по Консолидираната фискална програма (КФП) за 2023 година спрямо тази за 2022 година ще се увеличат с 9,8 млрд. лева, а разходите – с 8,2 млрд. лева. При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период – 69,471,8 млрд. лв. за 2023 г., 75,443,3 млрд. лв. за 2024 г. и 77,798,9 млрд. лв. за 2025 година. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 37,7%, за 2024 г. – 38,2% и за 2025 г. – 37%.
Разходите за периода 2023-2025 г. като дял от БВП са съответно 74,051,8 млрд. лв. (40,1%) през 2023 г., 82,783,9 млрд. лв. (41,9%) през 2024 г. и 85,955,9 млрд. лв. (40,9 %) през 2025 година. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 37,1 % от БВП през 2023 г. до 35,9 % от БВП през 2025 година.
Спрямо внесения от служебното правителство проектобюджет в НС, разходите за 2023 г. са намалени общо с 3,6 млрд. лв. по КФП. Заложените разходи за издръжка са намалени с 1,4 млрд. лв. и въпреки това са с близо 2 млрд. лв. повече от отчетените през 2022 г. Капиталовите разходи са прецизирани на принципа инвестиционната дейност да продължава, като проектите, които имат избрани изпълнители и започната дейност, се изпълняват по план, а тези, по които не се очаква да започнат дейности и разплащания до края на 2023 г., не са бюджетирани. Така капиталовата програма намалява с 1,9 млрд. лв., но въпреки това достига рекордното ниво от общо 8,2 млрд. лв.
През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. През 2023 г. се очаква да постъпят 4,7 млрд. лв. повече данъчни приходи спрямо отчета за 2022 г., в т.ч. 1,7 млрд. лв. повече от ДДС.
Запазва се действащото данъчно облекчение за предоставяне на социални разходи в размер до 200 лв. месечно на наетите лица под формата на ваучери за храна, като се предвижда общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна да бъде увеличена от 1 млрд. лв. на 1,4 млрд. лв.
Правителството иска парламентът да одобри въвеждане на електронни ваучери за храна от 1 януари 2024 г. Предвижда се шестмесечен преходен период, през който да функционират както ваучерите за храна на хартиен носител, така и ваучерите за храна на електронен носител, като окончателното преминаване само към ваучери на електронен носител ще бъде от 1 юли 2024 г.
По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда, като 50% от прогнозната средна заплата в съответния референтен период.
За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени допълнително 558,6 млн. лв., в т.ч. 465 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка със запазване на заплатите на педагогическите специалисти на ниво 125 процента от средната работна заплата за страната (считано със задна дата от 01.01.2023 г.).
Осигурени са в целогодишен размер за 2023 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2022 г. на отделни разпоредители с бюджет. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г и 15% за структурите в общинската администрация.
За 2023 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.
Предвидено е и увеличение на основните месечни възнаграждения в структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието, като към вече осигурените 125 лв. през 2022 г., от 01.08.2023 г. са разчетени допълнителни 175 лв. в бюджета на министерството за 2023 г.
1. Социална политика. По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнението за 2022 г. в размер на:
– 111,1 млн. лв. във връзка с определения нов размер на линията на бедност за 2023 г. от 504 лв. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;
– 131 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатият обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
– 50,1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социално подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.;
– 30 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер на увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи;
– 2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
– 31,2 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и пети клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.;
– по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. са предвидени 34,8 млн. лв. за увеличение на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 710 лв. на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.: Увеличение на част от детските с бюджет 2023, ако бъде приет
Заради вдигането на всички пенсии с 12% от 1 юли, разходите за пенсии по бюджета на ДОО за 2023 година се увеличават с 3,657,4 млрд. лв. спрямо 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. тези ръстовете спрямо предходната година са съответно 2,145,9 млн. лв. и 1,812,3 млн. лв.
ОЩЕ по темата: Средната пенсия през 2023 година: Ето какво предвиди правителството
2. В областта за образованието са предвидени средства, както следва:
– 37,9 млн. лв. за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития
– 80 млн. лв. за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, в т.ч. дофинансиране на ремонт на училищата по Оперативна програма „Региони в растеж“
– 45 млн. лв. за повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик; допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура за осигуряване на широк достъп до тях и при изявени високи постижения
– 5 млн. лв. за изграждане на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в училищата
– 20 млн. лв. за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски ясли и градини и училища за предучилищно образование
– 16 млн. лв. за финансиране за увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища от 1 август 2023 г.
– 1,7 млн. лв. за допълващ стандарт за 2023 г. за месечна помощ за ученици, настанени в социални услуги за резидентна грижа, така че месечната помощ да достигне 90 лв., а дневната – 3 лв
3. В областта на здравеопазването продължават усилията за подобряване на профилактиката и превенцията на здравето с цел гарантиране на качествени и ефективни здравни грижи. По бюджета на НЗОК за 2023 г. са предвидени допълнително над 900 млн. лв. за подобряване на достъпа и осигуряване на здравните потребности на населението.
4. В областта на спорта и младежките дейности са предвидени 10 млн. лв. за реализиране на национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти.
5. В областта на културата и изкуствата са предвидени 30 млн. лв. за реализиране на културни инициативи, целеви програми и творчески проекти в областта на културата на проектен принцип.
6. Разходите за отбрана за 2023 г. възлизат на 1,88% от БВП (с 0,03% повече от референтния процент от 1,85% от БВП), като през 2024 г. достигат до 2% от БВП съобразно референтните разходи по „Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г.“, одобрен с РМС № 3/2018 година. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия.
По отношение на средствата от ЕС стойността на приходите е съобразена с профила на плащанията към одобрения Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) при допускане, че има забавяне в изпълнението на дейностите, съответно в постигането на заложените в Решението за изпълнение на Плана етапи и цели. Поради тази причина вторият транш (първи за тази година) в размер на 1,416 млрд. лв. се залага да бъде получен в края на 2023 г., а третият – да бъде отложен за 2024 г. Срещу втория транш трябва да бъдат отчетени 66 етапи и цели до края на м. септември 2023 г., в т.ч. и законодателни промени.
ОЩЕ по темата: Финансовият министър за новия бюджет: Увеличението на пенсиите е гарантирано
Проектобюджетът на НЗОК за 2023 година
Предвидени са 7 027 213,6 хил. лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 6 847 563,2 хил. лв., от които 4 286 530,0 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 561 033,2 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване.
Общо разходите за 2023 г. са в размер на 7 027 213,6 хил. лв., което е с 910 908,7 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.
Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 6 553 676,4 хил. лв., което представлява увеличение с 821 605,3 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.
През 2023 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер – 153 282,6 хил. лв. за дейности извън задължителното здравно осигуряване.
Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 %. Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2023 г. предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно.
Заложените параметри на проекта на бюджет на НЗОК за 2023 г. създават стабилна финансова рамка за функционирането на системата на здравното осигуряване.

Средната пенсия през 2023 г. ще достигне 788,10 лв. Това предвижда проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г., който беше одобрен от правителството.
Съгласно прокетът, от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2022 година, се вдигат с 12%.
Пак от 1 юли минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 467 лв. на 523,04 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3 400 лв. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 276,64 лв.
През 2023 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавки са предвидени близо 19,2 млрд. лв. Предвидените разходи са с над 3,6 млрд. лв. или с 23,6% повече в. сравнение с планираните за миналата година. Общият размер на планираните разходи за пенсии, краткосрочни обезщетения и службите по социално осигуряване за 2023 г. е близо 21,8 млрд. лв.
ОЩЕ: Обявиха кога изплащат осъвременените пенсии и за кои пенсионери увеличението не важи
 

Кореняци врачани:
– Дедо Коледа, оти немам подарък?
– Защото беше непослушен.
– Помисли си убаво да си не дириш шейната!

От 1 януари 2024 г. Нидерландия слага ред с нова образователна наредба, която забранява мобилни телефони, таблети и смарт часовници в класната стая. Идеята се обсъжда от доста време и по нея двама министри са положили немалко усилия преди да стане факт
Единственото изключение ще се допуска за деца със смарт часовници само по медицински причини.
След влизането в сила от догодина, наредбата ще има 6-месечен гратисен период, за да се прецени ефективността ѝ и дали ще са необходими още мерки. На този етап това е само наредба, но може да се превърне в закон, приет от парламента, уточняват от министерството.
По въпроса за телефона в час училища и родители обсъждат отдавна мярката и дебатите са завършили с подписване на споразумение. 30% от училищата вече са затегнали мерките през последните месеци, казва пред обществената медия NOS Хенк Хагоорт от училищната организация VO-raad. „Никой не иска разсеяни ученици в класната стая и затова мобилните телефони трябва да се използват само в моменти, когато това е от полза за урока и помага на учителя.“

Студентският съюз смята, че мобилният телефон е станал незаменим за учениците, но все пак подкрепя директивата, тъй като е договорено, че мобилният телефон може да се използва за образователни цели.
Фондация „Родители и образование“ вижда директивата като подкрепа за родителите, които предпочитат да забранят на детето си да използва мобилния телефон по време на час. „Трудно е за родителите да направят нещо подобно сами, да кажат: „Не можеш да направиш това, дори приятелите ти да могат“. Доволни сме от решението“, споделя директорът Лобке Вламинг.
Образователният синдикат AOb е провел проучване сред учителите по-рано тази година. „Никога не съм виждал анкета, попълнена толкова бързо“, заяви членът на борда Джелмър Евърс. Не по-малко от 73% от членовете на средните училища искат национална забрана на мобилните телефони в класната стая.
В началното образование 54% подкрепят забраната на мобилните телефони. Разговорите са в начална фаза и още не е ясно дали ще се стигне до колективно споразумение. През есента ще стане ясно дали и най-малките ще останат без телефона си, докато учителят преподава.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо почти половината ученици у нас няма да работят това, за което са учили? 
С таймер: В Нидерландия ограничават времето за къпане до 5 минути

Колко пари се изкарват от канал с 1 млн. абонати в YouTube? Да събереш 1 милион абонати в платформата за споделяне на видеосъдържание е огромно постижение и на практика често означава, че лицето, което притежава канала, може да изкарва прехраната си на пълен работен ден, създавайки съдържание за YouTube.
Създателите на съдържание в YouTube печелят пари по много начини, включително чрез промотирането на продукти и услуги, но доходите от реклами, които се възпроизвеждат в техните видеоклипове, обикновено представляват голяма част от приходите им. Но да се върнем на главния въпрос, а именно колко плаща YouTube за 1 милион абонати?
Нейт О’Брайън, финансов YouTuber с повече от 1,3 милиона абонати, заявява, че е спечелил 440 000 долара от платформата за една година. По думите му той печели от 14 600 до 54 600 долара на месец.
Друга YouTuber-ка, създателката на лайфстайл съдържание Тифани Ма, споделя, че печели до 11 500 долара на месец от реклами в своите видеоклипове.
YouTube пуска първия си официален видеоканал за пазаруване на живо в Южна Корея
За да започнат да печелят пари директно от YouTube, създателите на съдържание трябва да кандидатстват за партньорската програма на платформата и да достигнат праг от 500 абонати, три публични качвания през последните 90 дни и/или 3000 часа гледане през последната година, или 3 милиона гледания на кратки видеа в YouTube през последните 90 дни. След като бъдат приети, отговарящите на условията създатели могат да печелят пари от функции като членство в канал, Super Chat, Super Stickers, Super Thanks и възможност за популяризиране на продуктите им чрез YouTube Shopping.
Как да изкарам пари? Вижте какви финансови съвети дава изкуственият интелект

YouTube направи редица създатели на съдържание в платформата милионери през последното десетилетие;
Снимка: Getty Images
За да започнат да печелят пари от YouTube AdSense, създателите на видеа в програмата трябва да имат 1000 абоната и 4000 часа гледане през изминалата година. За всеки 1000 показвания на реклами, рекламодателите плащат определена сума на YouTube. YouTube прибира 45% от приходите, а създателят получава останалата част.
Директорът на YouTube и един от първите служители на Google Сюзън Войчицки се оттегля
Двата ключови показателя за печелене на пари в YouTube са CPM процентът, или колко пари плащат рекламодателите на YouTube за 1000 показвания на реклами, и RPM процентът, който показва колко приходи получава създателят за всеки 1000 показвания на видеоклипове след приспадане на дела за YouTube.
Някои теми, като личните финанси и бизнес съдържанието, могат да увеличат рекламната ставка на създателя, като привлекат изгодни рекламодатели. Но докато лайфстайл съдържанието на Ма носи по-малко пари, тя е усъвършенствала стратегията за максимизиране на печалбата.
„За да оптимизирате наистина аудиторията си, мисля, че YouTube-рите определено трябва да поставят три-четири реклами в рамките на видеоклип“, казва Ма.
Парите, получени директно от YouTube, са основен стълб в доходите на много създатели.
Източник: businessinsider.com
Милионер: Ето какво бих направил, за да изкарвам добри пари с помощта на изкуствен интелект при начален капитал под 100 долара

Kолко пари са нужни, за да се считаш за богат в САЩ?
Колко пари са нужни, за да сте в горния 1% по богатство в различните страни по света?
В конкуренция с YouTube: TikTok пуска функция за 20-минутни видеа срещу заплащане

Макар че сме едва в началото на юли, новата учебна година е на хоризонта, а едно от най-добрите училища в САЩ обяви, че нещата ще се променят драстично. Според студентския вестник на училището „The Harvard Crimson“, Харвардският университет ще изпробва преподаване чрез изкуствен интелект.
Студентите, записали се за началния курс по програмиране на престижния университет – CS50, може би ще бъдат изненадани да разберат, че занятията им няма да бъдат водени от човекк, вместо това ще им преподава инструктор… с изкуствен интелект.
Професорът по CS50 Дейвид Малан заяви, че крайната цел е да се постигне съотношение 1:1 преподавател/студент, така че студентите да разполагат с необходимата им помощ, когато се окажат в затруднение.

Софтуерът, който стои зад новите роботи преподаватели на учениците, е не друг, а моделите GPT 3.5 и GPT4, като университетът обещава да продължи да навлиза в областта на технологиите, за да предостави на участниците си най-новите технологични иновации, които ИИ може да предложи.
И въпреки че моделите на GPT не са безпогрешни, университетът е готов да рискува и да види как ще се справи заместването на човешки учител.
Макар преди няколко години и да не присъстваше в ежедневните ни разговори, само през последната година изкуственият интелект се развива с бърз темп, като бързо доминира в дебатите и новините по целия свят.

Във всякакви форми и размери – от кучета роботи до паяци роботи и твърде близки до домашните животински ботове – вълната на ИИ ежедневно е част от заглавията на световните новини. Но мнозина започват да се питат дали вече не сме отишли твърде далеч и ако не, колко далеч можем да стигнем.
Пълното заместване на човешкия преподавател с машина може да се окаже опасно за бъдещето на образователната система.
Само през последните месеца излязоха новини за изкуствен интелект, който издържа изпити по право, и за учени, които използват технологията за клониране на хора.
Докато училищата се стремят да намалят бюджетите си по всякакъв начин, не се знае какви дълготрайни последици може да има тази нова технология.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как ChatGPT ще ви помогне да си намерите работа?
ChatGPT премери сили с философ. Как се справи?
ChatGPT започва работа на пълен работен

Средната работна заплата в България се увеличи немалко през последната година. Според данни на статистиката към май месец средната заплата у нас е нараснала с над 17%, като към момента е близо 1 900 лева.
Сред нашите съседки най-висока е средната заплата в В Сърбия средната заплата е 1300 лева. В Румъния стойността е колкото у нас около 1 870 лева. Интересно е, че в Гърция средната заплата е като в България – 1 900 лева. В Хърватия, която наскоро стана част от еврозоната и прие еврото, средната заплата към момента е 2 300 лева, а в Унгария е около 2 000 лева, пише businessnovinite.bg, позовавайки се на данни от сайта Numbeo.
На Балканите Турция е с най-ниската заплата – 900 лв., следвана от Република Северна Македония с 1 000 лв. Толкова е и средната заплата в Албания.

Същевременно на запад средната стойност на заплатите е доста по-висока. В Италия средната заплата е 3 400 лева. В Австрия стига до 5 500 лева, като сходна е и средната стойност във Франция. В Испания средната заплата е 5 000 лева, а в Германия е 6 000 лева, в Дания и Норвегия е 7 000 лева.
В Нидерландия средната заплата е 7400 лева.
Най-голямата средна заплата е в Швейцария – 12 000 лв., а на второ място се нарежда Люксембург – 9000 лв.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната
Средната заплата в България продължава да нараства. Колко достигна размерът ѝ?
И Албания ни настигна по заплати
Един град създава почти половината от икономиката у нас
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?

Един негативен коментар в социалните мрежи, че по Българското Черноморие няма туристи, защото рибената чорба се предлага на цена от около 20 лева, стана много популярен тези дни, предава БНР.
Тази информация беше многократно споделяна като коментарите под нея варираха от „Ах, тези тарикати по морето“, до „Цената си заслужава заради качеството“.
Важно уточнение е, че това е рибена супа, а не рибена чорба, т.е. освен бульон има и риба в нея.

„Това е рибена супа, а не просто рибена чорба. Приготвена е с много качествени продукти, в нея има различни видове риба. Основната е калкан, почиства се много внимателно, защото има много кости, по същия начин се почистват и останалите видове риба. За да стане много вкусна се използва и бульонът от калкана. Супата е заимствана от френска рецепта, наречена супа „Буябес“, затова казвам, че не е просто рибена чорба. При нас тази супа е с цена 18,99 лв.,защото залагаме на качеството, а накрая при сервиране добавяме и шафран, който прибавя допълнителен аромат на супата. Във Франция тази супа се предлага и за 150 евро“, отбелязва собственичката на заведението.
По думите ѝ негативните коментари не са я изненадали, но храната им е с естествени продукти и не се използва палмова мазнина или течен маргарин.
Кметът на Созопол Тихомир Янакиев първи реагира на негативните коментари за скъпата рибена супа. Той показа в социалните мрежи касова бележка за рибена чорба от плажен капан.

„По принцип си ям рибената чорба вкъщи, но ми стана интересно и отидох в първото заведение, най-близо до Общината, до брега на морето. Рибената чорба беше 5,30 лв. Беше вкусна. За мен е смущаваща цената от близо 20 лева за рибена чорба, но може и да съдържа някакви екзотични риби. Явно щом предлагат на такава цена рибена супа, то има и хора, които предпочитат да я консумират. За мен е най-важно качеството на предлаганата услуга“, коментира той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Скъпо лято: 40 евро за разпъване на хавлия на плаж в наша съседка
 

Войната чипове между Запада и Китай продължава с пълна сила, като този път в центъра на събитията са два специфични метала – галий и германий.
В началото на таззи седмица Китай обяви, че налага от 1 август ограничения върху износа на металите галий и германий, използвани при производството на модерни чипове. Аргументът на китайските власти е очакван – защита на националната сигурност. Какво представляват двата метала и как се развива технологичната война между първата и втората икономика в света обобщават Reuters и CNBC, цитирани от БТА.
Защо Китай ограничава износа на галий и германий?
САЩ и Китай водят технологична война поне от 2019 г. Вашингтон издаде черни търговски списъци и наложи ограничения на износа, за да ограничи достъпа на Пекин до клочови компоненти, чипове и полупроводници.
До неотдавна Китай не беше отговорил подобаващо, но през май властите в азиатската страна направиха първа стъпка в тази посока и определиха американската компания за производство на чипове „Майкрон“ (Micron) като „голям риск за сигурността“.
В понеделник Пекин разшири фронта, като замеси във войната и два от металите, които са особено важни при производството на компоненти за модерната електроника. По силата на новите ограничения износителите на галий и германий ще трябва да получават специални разрешения, за да експортират продукцията си.
Какво представляват галият и германият?
Германиевите руди се редки и повечето германий се произвежда като страничен продукт при добива на цинк или от въглищна пепел.
Китай произвежда около 60 на сто от германия в света, по данни на европейската Асоциация за критично важни суровини (CRMA). Останалите 40 на сто се произвеждат основно в Канада, САЩ, Русия и Финландия.
По данни на китайските митници през миналата година Китай е изнесъл 43,7 метрични тона обработен и необработен германий.
Канадската компания „Тек рисорсиз“ (Teck Resources) е най-големият производител на германий в Северна Америка. Базираната в САЩ „Индиъм корпорейшън“ (Indium Corporation) също произвежда германий, а белгийската „Юмикор“ (Umicore) добива и германий, и галий.
Следи от галий се намират в цинкови руди, но основно се добива при преработка на боксит (руда, която е основен източник на алуминий). Около 80 на сто от галия се произвежда в Китай, по данни на Асоциация за критично важни суровини.
Малки количества галий – около 10 метрични тона през 2010 г., са били произведени в Япония, Русия и Южна Корея, по данни на Геологическия топографски институт на САЩ (USGS).
В миналото Германия и Казахстан също са произвеждали галий, но са спрели продукцията. След скока на цените през 2020-21 г. Берлин обяви, че ще възобнови производството.
Металът се ползва за производството на галиев арсенид, влаган в модерната електроника. Според Асоциация за критично важни суровини едва няколко компании в света – една в Европа, а останалите в Япония и Китай, могат да го произвеждат с нужната чистота.
През 2022 г. Китай е изнесъл 94 метрични тона галий, или с 25 на сто повече от предходната.
Американският внос на галиев метал и галиев арсенид през 2022 г. възлиза съответно на 3 милиона и 200 милиона долара.
Вносът на германий е по-висок. По данни на „Стандарт енд пуърс глоубъл маркет интелиджънс“ (Global Market Intelligence) през 2022 г. САЩ са внесли германий за 60 милиона долара, а ЕС – за 130 милиона долара.
За какво се ползват галият и германият?
Металите се влагат във високоскоростни компютърни чипове, ползват се и в секторите на отбраната и възобновяемите енергийни източници.
Германият е от ключово значение за фиброоптичните кабели, за високоскоростните компютърни чипове и пластмаси, както и при инфрачервената радиация.

Китай обяви, че ограничава износа на галий и гераманий;
Източник: iStock
Металът и неговите оксиди имат и военно приложение при производството на сензори за сателитни снимки и очила за нощно виждане.
Те се важни и за нисковъглеродните технологии, като например соларни панели.
Полупроводниковите пластини, изработени с галиев арсенид вместо със силиций, могат да работят с изключително висока честота и са устойчиви на висока температура, според американската компания „Уейфър уърлд“ (Wafer World).
Те са по-тихи от силициевите пластини, особено при висока оперативна честота, което ги прави изключително полезни при радарни и радиокомуникационни устройства, сателити и ЛЕД устройства, посочват от „Уейфър уърлд“.
Каква е цената на галия и германия?
Галий с 99,99 на сто чистота в Китай в понеделник струваше 1775 юана (245 долара) за килограм, или с 5,97 на сто повече от предишната сесия. Това е най-високата цена от 16 май, сочат данни на „Рефинитив“ (Refinitive) от Шанхайската борса за метали.
Цената на слитък германий в Китай в понеделник беше 9150 юана (1264 долара), по данни от Шанхайската борса за метали.
Има ли прецедент?
През 2010 г. Китай наложи ограничения на износните квоти за редкоземни елементи за Япония заради териториален спор между двете страни. В резултат цената им скочи, а Токио изпита сериозни затруднения при намирането на алтернативни източници. Пекин твърдеше, че ограниченията се налагат поради екологични съображения.
Редкоземни елементи се ползват в различни устройства като вятърни турбини, електромобили и военна апаратура, като например ракети с лазерно насочване. Китай, който е най-големият производител на редкоземни минерали, неколкократно предупреждава през последните години, че може да ограничи износа им.
Какъв е ефектът от китайските ограничения?
Това е предупреждение, а не реална забрана, смятат анализатори на „Юрейша груп“ (Eurasia Group). Мерките са сравнително ограничени, тъй като изискват лицензиране, а не забраняват автоматично износа до определени страни.
Според „Юрейша“ мерките ще имат ограничен ефект върху глобалните вериги на доставки поради специфичната си насоченост, както и поради факта, че на въпросните метали могат да бъдат намерени заместители.
„Това е изстрел във въздуха, чиято цел е да напомни на страни като САЩ, Япония и Нидерландия, че Пекин може да отвръща на налаганите му ограничения и цели да ги предупреди да не налагат допълнителни ограничения на достъпа на Китай до модерни чипове и инструменти“, посочват от „Юрейша груп“.
 

Енергийната компания Black Sea Oil & Gas (BSOG), базирана в Букурещ, подкрепена от американския инвестиционен фонд Carlyle и оператора на проекта за добив на природен газ в румънското Черноморие – Midia Gas Development (MGD), е започнала процес по получаване на разрешително за създаване на т.нар. „енергиен коридор“ в румънския черноморски сектор в района на проекта MGD с идеята да добави офшорни вятърни мощности, предава Romania Insider.
BSOG е получила всички разрешителни, нужни за такива инфраструктурни начинания. Проектът е разработен с партньорите на компанията в района на MGD, а именно Petro Ventures Resources и Gas Plus Dacia.
След като бъде одобрен и построен по протежение на съществуващите тръбопроводи при MGD, „енергийният коридор“ може да се свърже към офшорни вятърни мощности с капацитет от 3 GW, изтъква медията.
Към момента Румъния още няма законодателство за развитието на офшорни вятърни проекти.

„С проектиран капацитет от 3 GW И дължина от 126 км, тази първа стъпка се отнася до осигуряването на разрешително за изграждане на първия енергиен коридор в румънския сектор на Черно море, за да свържат бъдещите офшорни вятърни паркове към националната енергийна система (SEN), управлявана от Transelectrica“, изтъква BSOG.
Компанията посочва, че завършването на регулаторните процедури се очаква към средата на 2024 г.
Инвестициите, необходими за изграждането на офшорни вятърни проекти, се оценяват на 1,5-2 млн. евро за MW.
През 2022 г. започна добивът на природен газ от проекта MGD – първото офшорно газово находище, разработено в Румъния за последните 30 години. Проектът включва 5 морски сондажа, автономна производствена рафинерия, 126-километров газопровод, свързващ платформата с брега и нова станция за преработка на „синьото гориво“.

Очаква се MGD да покрива около 10% от потреблението на газ в Румъния.
По-рано тази година румънският енергиен министър Вирджил Попеску заяви, че страната подготвя законопроект за офшорна вятърна енергия, който се очаква да бъде одобрен скоро, като отваря врата към допълнително генериране на електроенергия от възобновяеми източници. По думите на Попеску в Черно море има потенциал за производство на 77 GW електроенергия от вятър, предава Balkan Green Energy News.
„Интегрираният национален план за енергетиката и климата (NECP) на Румъния предвижда делът на възобновяемата енергия да нарасне до 30,7% до 2030 г., но страната има амбицията да достигне 34%“, изтъква още Попеску и добавя, че вярва, че този дял ще бъде още по-голям в края на десетилетието.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Първата плаваща вятърна турбина в Черно море ще е на наша територия
Производител на „зелена енергия“ съди Румъния и Полша заради тежки данъци

9 европейски страни увеличават производството на вятърна енергия в Северно море

Делът на хората в активна трудова възраст в България, които нито работят, нито учат, е под средното ниво за Европейския съюз. Девет страни от ЕС изпъкват с по-висок дял на хората, извън работната сила спрямо ситуацията на пазара на труда у нас, сочи справка в данните на европейската статистическа служба Евростат.
През първото тримесечие на 2023 година делът на хората на възраст между 15 и 64 години в ЕС, които нито работят, нито са заети с обучение, достига 18.2%. България се нарежда на десето място в ЕС по този показател с дял от 18%. В тази сметка влизат и лицата в трудова възраст, които не са регистрирани като безработни, тоест не търсят работа.
Лидер по дял на хората, които нито работят, нито учат, е Румъния – цели 25.8%. Сред страните с по-висок дял спрямо България попадат още Италия (25.6%), Гърция (22.8%), Унгария (21.8%), Белгия (19.6%), Словения (18.8%), Австрия (18.6%), Франция (18.6%) и Полша (18.4%).
Плътно зад България се нареждат Люксембург (17.7%), Испания (17.7%) и Латвия (16.6%).
Само в една страна от ЕС се отчита едноцифрен дял на хората в трудова възраст,които нито работят, нито са заети с обучение – Швеция (8.3%). Челната тройка по най-нисък дял се допълва от Естония (12.3%) и Чехия (13.6%).
България четвърта в ЕС по дял на младите хора, които нито работят, нито учат

Точният дял на хората у нас в активна възраст, които нито работят, нито учат възлиза на 17.96% през първото тримесечие на тази година;   Източник: Евростат
Делът на хората в активна възраст, извън работната сила, в Германия възлиза на 15.3% през първото тримесечие на 2023 година.
680 000 българи в активна възраст нито работят, нито учат
България в топ 10 по най-ниска безработица в ЕС
Над половината безработни у нас са без работа от повече от година
Работниците пред пенсия у нас близо два пъти повече от работещите младежи
21% от работниците у нас имат по-висока квалификация от заеманата длъжност
Министерство на финансите: Пазарът на труда у нас е затегнат

Инфлацията в Турция спадна до 38,21% през юни – най-ниското ниво за последната година и половина, сочат данни на Турския статистически институт, цитирани от телевизия CNN-Türk.
Освен това турската инфлацията се охлажда с най-бавния си темп от ноември, когато започна този процес, тъй като сериозните колебания в стойността на лирата оскъпяват допълнително вноса, предава Bloomberg.
През юни турската инфлация достигна ниво от 38,2%, малко по-малко от прогнозите на икономисти и от отчетените през май 39,6%.
Въпреки че резките спадове в стойността на лирата не прекъснаха напълно импулса на дезинфлацията, обезценяването на валутата засилва ценовия натиск точно когато правителството готви мерки, като временно повишаване от 34% на минималната заплата и същевременно обсъжда повишаването на заплатите на държавните служители и пенсиите. Вдигат минималната заплата в наша съседка с 34%

Базисната инфлация – която изключва волатилните артикули – се ускорява до 47,3% на годишна база спрямо отчетените през май 46,6%, сигнализирайки, че ценовият натиск остава силен.
Най-голямо увеличение на цените на годишна база е регистрирано в сектора на хотелиерството и ресторантьорството – 67,2%. Цените в сферата на здравеопазването са нараснали с 65,7%. Храните и безалкохолните напитки са поскъпнали с 54%.
Алкохолните напитки и тютюневите изделия са поскъпнали с 40%.
Най-малко увеличение има при цените на облеклото и обувките – 21%, транспортните услуги – 20,7%, недвижимите имоти – 14,7%.
Сериозно увеличение от 50% е отчетено и в сферата на образованието.

Лирата загуби около 1/4 от стойността си спрямо долара, откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган спечели последните избори през май и обнови икономическия си екип.
Постигането на ценова стабилност ще се окаже трудна задача, тъй като двама бивши банкери от Wall Street, отговарящи за икономическата политика на Турция, отменят сложни регулации и допълнителни политики, които продължиха с години и държаха лирата под контрол чрез изгаряне на резервите на централната банка.
Заплахата от нова инфлационна спирала подчертава нуждата от засилен ангажимент по въпроса от новоизбрания министър на финансите Мехмет Шимшек и управителя на централната банка Хафизе Гайе Еркан. Засега политиците сигнализират, че връщането към по-конвенционален подход ще стане постепенно, тъй като намаляват подкрепата за лирата и повишават лихвените проценти за първи път от над 2 години.

През следващите месеци анализаторите очакват инфлацията отново да надхвърли 40% и да се задържи на подобни високи нива и през първата половина на 2024 г. Bloomberg Economics преразгледа прогнозата си за инфлацията до края на 2023 г. до 47% спрямо предишните 43%, т.е, ръстът на цените може да достигне скорост, която да надхвърли 9-кратно целевата от 5%.
По-слабата лира беше в центъра на фокуса на централната банка, която преразгледа лихвите миналия месец, става ясно от протоколите от срещата, като това е „първата стъпка“ от цикъла на затягане на паричната политика.
Решението за увеличаване на основния лихвен процент до 15% от предишните 8,5% – ход, който не отговаря на много прогнози – цели „да установи курс на дезинфлация възможно най-скоро“, изтъква регулаторът в протоколите, публикувани на 3 юли.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в Турция се забави до под 50% за първи път от 16 месеца
Докъде ще продължи сривът на турската лира?
Турската икономика показва повече живот от очакваното

Такса за поставяне на хавлия се прилага на някои от плажовете на румънското крайбрежие. Тарифата излиза по-висока от наем на два шезлонга с чадър, предава информационният сайт Зиаре.
На плажа Марина Сърф, в северната част на курорта Мамая, от туристите, които искат да разпънат хавлии пред шезлонгите на първа линия, се очаква да заплатят 200 леи на ден (около 40 евро). Освен това е уточнен е и размерът на хавлията – 1,4 м на 2 метра.
Същевременно наемът на два шезлонга и чадър на първа линия струва 150 леи на ден (близо 30 евро).

В ценоразписа е предвиден и вариант за сезонна такса за разпъване на хавлия пред шезлонгите на първа линия – 1500 евро.
„Плажът и ресторантът на комплекса са предназначени изключително за клиенти и техните гости. Обявената тарифа за разпъване на хавлия цели да откаже външните за комплекса клиенти от практиката да поставят хавлиите си на първа линия пред чадърите и извън предвидената за тази цел зона“, обясняват от комплекса в Мамая.
Освен това посочват още, че на плажа Марина Сърф е отделена площ от 30% от зоната на концесията, където безплатно могат да бъдат поставяни хавлии и други плажни пособия
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените в чадърите, шезлонгите и почивката в Гърция се променят
Лято 2023: С колко поскъпват пoчивĸитe в Гъpция, Иcпaния и Typция?
Ден на плажа в Италия – 100 евро

България се нарежда на трета позиция по годишно поскъпване на жилищата в Европейския съюз, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат.
Жилищата у нас са поскъпнали с 9.5% на годишна база през първото тримесечие на настоящата 2023 година. Поскъпването се забавя спрямо предходното тримесечие, когато годишният ръст у нас бе 13.4%.
По-висок годишен темп на растеж на цените на жилищата спрямо България се наблюдава само в две страни – Хърватия (+14%) и Литва (+13.1%).
В същото време в шест страни от ЕС се отчита спад в цените на жилищата. Най-сериозно понижение се наблюдава в Швеция (-6.9% на годишна база), Германия (-6.8%), Дания (-6.2%), Финландия (-5.1%), Люксембург (-1.5%) и Нидерландия (-0.1%).
Изкачването на България в подреждането се дължи на масово забавяне в темпа на растеж на цените на жилищата в повечето страни от ЕС – нещо, което се случва и у нас, но с известно закъснение, спрямо останалите членки на общността.
Цените на новите жилища в София замръзнаха
През първото тримесечие на тази година средното годишно поскъпване на жилищата в ЕС достига 0.8%, а конкретно за еврозоната цените нарастват със средно 0.4% на годишна база. Това представлява забавяне в темпа на растеж спрямо предходното тримесечие, когато годишният ръст възлизаше на 3% за еврозоната и на 3.6% за ЕС.
На тримесечна база цените на жилищата в ЕС намаляват средно с 0.7%, докато за еврозоната свиването достига 0.9% спрямо последното тримесечие на миналата 2022 година. В България жилищата поскъпват средно с 1.6% през първото тримесечие спрямо края на миналата година.
Цените на жилищата в България нараснаха с 68% спрямо 2010 година
Жилищата в България поскъпват с 68% през първото тримесечие на тази година спрямо 2010 година, сочат данните на Евростат. Това отрежда на страната ни дванадесета позиция в ЕС. Лидер по поскъпване за периода е Естония (+199.58%), следвана от Унгария (+179.9%), Литва (+146%), Латвия (+132.3%), Люксембург (+126.4%), Чехия (+122.9%) и Австрия (+121.8%).
Жилищата в Германия, която е най-голямата европейска икономика, записват поскъпване от 81.4% спрямо първото тримесечие на 2010 година.
През разглеждания период жилищата са поскъпнали в 24 страни от ЕС, като поевтиняване се наблюдава само в три страни: Гърция (-14%), Италия (-9%) и Кипър (-2%). Трябва да се отбележи, че данните за Гърция са за 2022 година, а не за първото тримесечие на настоящата 2023 година.
Кои са най-евтините и кои са най-скъпите квартали в София?

Цените на наемите нарастват спрямо 2010 година в 26 страни от ЕС, като понижение се отчита само в една държава – Гърция (-22%). Най-висок ръст при наемите се регистрира в Естония (+212%) и Литва (+165%). В България наемите са поскъпнали с около 30% за разглеждания период.
Лихвите по жилищните кредити паднаха до 6-месечно дъно
Продажбите на жилища у нас намаляват
Цените на жилищата в ЕС намаляват с най-бързия темп от 2009 г. насам
Близо 9% от домакинствата у нас притежават второ жилище
Сериозен ръст на предлагането на жилища под наем в Централна и Източна Европа
Какво се случва с цените на жилищата в България?

Руският президент Владимир Путин заяви късно във вторник, че руската икономика се представя по-добре от очакванията, след като премиерът Михаил Мишустин го е уведомил, че данните за ръста на БВП и инфлацията са изненадващо положителни, предава Reuters.
„Ръстът на БВП може да надхвърли 2% тази година, а инфлацията на потребителските цени може да не надхвърли 5% в годишни изражения“, е заявил Мишустин пред Путин на среща в Кремъл. МВФ очаква руската икономика да нарасне с 0,7% тази година.
„Резултатите ни, поне засега, да го кажем предпазливо, са по-добри от предишните очаквания, по-добри от прогнозите“, заяви Путин, цитиран от уебсайта на Кремъл.
Анкетирани от Reuters анализатори в края на юни очакваха ръст на БВП от 1,2% и инфлация от 5,7% през 2023 г.

Руската икономика се сви с 2,1% през 2022 г. и е подложена на натиск от пролетта на 2022 г., когато съюзници на Киев наложиха широки санкции срещу Москва заради войната в Украйна.
Руските технократи помагат за частичното компенсиране на удара, като преустройват икономиката и я тласкат напред с щедри разходи. По-рано финансовото министерство обяви, че публичните разходи са с 26,5% по-високи на годишна база през първите 5 месеца на годината.
Във вторник Мишустин е уверил Путин, че при липса на форсмажорни обстоятелства икономиката ще се представи добре тази година. „Икономиката на страната продължава уверено да се възстановява въпреки санкциите, въпреки всички препятствия, наложени на нашата страна“, е заявил Мишустин.

Но последиците от санкциите са болезнени – западните финансови пазари и много от износните пазари за руските компании и за суровини са затворени.
Важните петролни и газови приходи между януари и май 2023 г. са се свили почти наполовина спрямо същия период на 2022 г. заради по-ниските цени на петрола сорт Urlas и по-ниските обеми на изнасяния природен газ.
Финансовият министър Антон Силуанов многократно заяви, че бюджетният дефицит на Русия тази година ще е не повече от 2% от БВП, въпреки че повечето анализатори не са съгласни. МВФ е сред тези, които очакват Русия да регистрира много по-голям бюджетен дефицит тази година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Какво смята Владимир Путин за цените на енергията?
Нова фаза в икономическата война на Русия със Запада

Рублата регистрира най-големия си спад от повече от година

Първите 6 месеца на 2023 г. бяха изпълнени със събития за финансовите пазари – от поскъпването на високотехнологичните акции, предизвикано от изкуствения интелект, през загубите на стоковите пазари и завръщането на криптовалутите до най-тежката банкова криза след Lehman Brothers, пише Reuters.
Всички те са обвързани с непрекъснатото покачване на лихвените проценти. Tо разтърси пазарите през 2022 г. Но сега всеобщото мнение е, че краят на икономическия цикъл е близо.
Какво случи на пазарите през първите 6 месеца на 2023 г.?
Първото полугодие донесе силен ръст на стойността на акциите на публичните компании по света с 12%, или общо 6 трлн. долара.
Благодарение в голяма степен на ChatGPT, ИИ подпомогна технологичните гиганти да отбележат общ ръст от 70%. Ценните книжа на Apple, Microsoft, Alphabet (компанията майка на Google), Amazon и Netflix са отбелязали ръст на стойността си от 35% до 50%.
Акциите на Meta и Tesla поскъпнаха над 2 пъти, а търсенето на полупроводници за изкуствения интелект изстреля Nvidia със 180%, като я вкара малко в елитния клуб на американските компании с пазарна капитализация от 1 трлн. долара.

„По принцип нещата изглеждаха толкова мрачни в края на миналата година, че не беше необходимо много, за да се вдигнат пазарите“, коментира Тревър Грийтам от Royal London Asset Management. Но по отношение на ръста в технологичния сектор той смята, че „това може да се окаже и балон“, защото компаниите сега ще трябва да отчетат 40% ръст на печалбите, за да оправдаят завишените си оценки.
Средната стойност на акциите от състава на японския борсов индекс Nikkei е нараснала с 16% в доларово изражение и с 26% в йени, подготвяйки се за най-добрата си година от десетилетие насам.
Златото поскъпна с 5%, ръстът при държавните облигации е между 3% и 6%, а държавите, в най-тежко финансово състояние, се справиха дори по-добре.
Облигациите на Ел Салвадор, който в момента се опитва да избегне дефолт, са донесли възвръщаемост от цели 58%. Облигациите на Шри Ланка са постигнали възвръщаемост от 34%, на Замбия – от 24%, а опустошените от войни Украйна, Пакистан и Аржентина, която е в серия от дефолти, са реализирали по 19% всяка.
„Това е забележително. Приблизително половината от миналогодишните загуби са възстановени през тази година и това се е случило през последните няколко месеца“, отбелязва Виктор Сабо, директор на портфолиото на Abrdn за нововъзникващите пазари.
Йената и юанът

Доларът като цяло е по-стабилен. Япония още не е увеличила лихвените си проценти, а китайската икономика още се задъхва, в резултат на което йената и юанът са поевтинели съответно с 9% и близо 5%.
Докато Турция се опитва да разреши проблемите си след преизбирането на Ердоган за президент, стойността на лирата отново падна, този път с 28%.
Египетската валута се обезцени с още близо 20%, нигерийската найра – с 40%, а на другия полюс са колумбийското и мексиканското песо и унгарският форинт, които поскъпнаха с между 10% и 17%.
През тази година централните банки в света са прибегнали до общо около 90 лихвени повишения спрямо едва 17 понижения. Ако се добавят и тези от миналата година, се получават малко над 470 увеличения и 1202 намаления от световната финансова криза през 2008 г.

Федералният резерв на САЩ увеличи лихвените си проценти с общо 500 базисни пункта от почти нулевите стойности през 2022 г., а ЕЦБ ги вдигна с 400 базисни пункта. Много развиващи се страни реализираха и по-големи лихвени увеличения. Дори ултраразхлабената парична политика на Японската централна банка може би наближава крайъгълен камък.
Всичко това носи със себе си множество трусове.
Двугодишната доходност по американските държавни ценни книжа, която е силно чувствителна към действията на Фед, се повиши от 4% до 5% през февруари, а впоследствие падна до 3,5% след краха на Silicon Valley Bank – средноголям американски кредитор, за който малцина бяха чували. След това се стигна и до необходимостта от спешно спасяване на 167-годишната швейцарска банка Credit Suisse от конкурентната UBS.
Сега доходността по американските ДЦК е 4,8%. Европейските курсове отново тръгнаха нагоре. А разликата в доходността по 2-годишните и 10-годишните американски облигации – традиционен предвестник за рецесия – е почти толкова обърната, колкото беше преди трусовете.
Грешка с лихвената политика

На криптопазара биткойнът направи ударно завръщане и поскъпна с над 80% в типичния за него непредвидим стил.
Интересът от гиганти от Wall Street, включително и BlackRock, стимулира ръста на цената, въпреки че американските регулатори, които съдят борсите Binance и Coinbase, разкриха слабостта на криптовалутите – регулаторния натиск.
Друга важна част от макропъзела – суровините – са под натиск.
Цената на природния газ в Европа падна с 51%, на петрола – с 13%, а рязкото поевтиняване на пшеницата и царевицата носят надежда за по-слаба инфлация в световен мащаб.
И макар че през първото полугодие надделяха очакванията, че инфлацията и лихвените проценти достигат връх, „мечките“ още не се предават.
„Рисковите премии трябва да се повишат“, смята Мила Савова, стратег по европейските акции в Bank of America, която след като се подведе от ръста тази година, сега прогнозира 15% спад на общоевропейския индекс STOXX 600 и рецесия до началото на 2024 г.
Тя предупреждава, че самата агресия на цикъла на повишаване на лихвените проценти е довела до ръба икономиките. „Смятаме, че това ще бъде оценено като грешка в паричната политика, поглеждайки назад в следващите години.“
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво гласи мрачната прогноза на Бил Гейтс за изкуствения интелект?
Реакциите на световните икономически фактори за поглъщането на Credit Suisse от UBS
 Година и нещо по-късно: Основната лихва в САЩ се запази

Установен е опит за онлайн измама, използваща имената на Министерство на енергетиката и Българския енергиен холдинг (БЕХ), съобщават от пресцентъра на енергийното ведомство.
От министерството посочват, че вече е подаден сигнал към компетентните органи.
Онлайн измамата приканва за регистрация в платформа с обещание за бързи доходи чрез търгуване с природни ресурси. Подобни опити за измама са регистрирани и преди, но сме решени да реагираме бързо и да сътрудничим на отговорните институции, за да предотвратим възможни негативни последици за гражданите, пише в съобщението.
Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг припомнят, че достоверна и точна информация за тяхната дейност се публикува единствено на официалните им страници. Призиви за бързи печалби, публикувани на неоторизирани платформи, са подвеждащи и фалшиви. Призоваваме гражданите да не се доверяват на подобни явни опити за измама, посочват от енергийното ведомство.
Очакваме и последващите действия на компетентните органи, добавят от министерството.
Манипулативни практики: Почти всеки втори сайт за онлайн пазаруване ги прилага
Щети за 5.5 млрд. долара от онлайн измами в Китай
Огромен ръст на печалбата на Българския енергиен холдинг