Средната работна заплата в България се увеличи немалко през последната година. Според данни на статистиката към май месец средната заплата у нас е нараснала с над 17%, като към момента е близо 1 900 лева.
Сред нашите съседки най-висока е средната заплата в В Сърбия средната заплата е 1300 лева. В Румъния стойността е колкото у нас около 1 870 лева. Интересно е, че в Гърция средната заплата е като в България – 1 900 лева. В Хърватия, която наскоро стана част от еврозоната и прие еврото, средната заплата към момента е 2 300 лева, а в Унгария е около 2 000 лева, пише businessnovinite.bg, позовавайки се на данни от сайта Numbeo.
На Балканите Турция е с най-ниската заплата – 900 лв., следвана от Република Северна Македония с 1 000 лв. Толкова е и средната заплата в Албания.

Същевременно на запад средната стойност на заплатите е доста по-висока. В Италия средната заплата е 3 400 лева. В Австрия стига до 5 500 лева, като сходна е и средната стойност във Франция. В Испания средната заплата е 5 000 лева, а в Германия е 6 000 лева, в Дания и Норвегия е 7 000 лева.
В Нидерландия средната заплата е 7400 лева.
Най-голямата средна заплата е в Швейцария – 12 000 лв., а на второ място се нарежда Люксембург – 9000 лв.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната
Средната заплата в България продължава да нараства. Колко достигна размерът ѝ?
И Албания ни настигна по заплати
Един град създава почти половината от икономиката у нас
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?

Един негативен коментар в социалните мрежи, че по Българското Черноморие няма туристи, защото рибената чорба се предлага на цена от около 20 лева, стана много популярен тези дни, предава БНР.
Тази информация беше многократно споделяна като коментарите под нея варираха от „Ах, тези тарикати по морето“, до „Цената си заслужава заради качеството“.
Важно уточнение е, че това е рибена супа, а не рибена чорба, т.е. освен бульон има и риба в нея.

„Това е рибена супа, а не просто рибена чорба. Приготвена е с много качествени продукти, в нея има различни видове риба. Основната е калкан, почиства се много внимателно, защото има много кости, по същия начин се почистват и останалите видове риба. За да стане много вкусна се използва и бульонът от калкана. Супата е заимствана от френска рецепта, наречена супа „Буябес“, затова казвам, че не е просто рибена чорба. При нас тази супа е с цена 18,99 лв.,защото залагаме на качеството, а накрая при сервиране добавяме и шафран, който прибавя допълнителен аромат на супата. Във Франция тази супа се предлага и за 150 евро“, отбелязва собственичката на заведението.
По думите ѝ негативните коментари не са я изненадали, но храната им е с естествени продукти и не се използва палмова мазнина или течен маргарин.
Кметът на Созопол Тихомир Янакиев първи реагира на негативните коментари за скъпата рибена супа. Той показа в социалните мрежи касова бележка за рибена чорба от плажен капан.

„По принцип си ям рибената чорба вкъщи, но ми стана интересно и отидох в първото заведение, най-близо до Общината, до брега на морето. Рибената чорба беше 5,30 лв. Беше вкусна. За мен е смущаваща цената от близо 20 лева за рибена чорба, но може и да съдържа някакви екзотични риби. Явно щом предлагат на такава цена рибена супа, то има и хора, които предпочитат да я консумират. За мен е най-важно качеството на предлаганата услуга“, коментира той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Скъпо лято: 40 евро за разпъване на хавлия на плаж в наша съседка
 

Войната чипове между Запада и Китай продължава с пълна сила, като този път в центъра на събитията са два специфични метала – галий и германий.
В началото на таззи седмица Китай обяви, че налага от 1 август ограничения върху износа на металите галий и германий, използвани при производството на модерни чипове. Аргументът на китайските власти е очакван – защита на националната сигурност. Какво представляват двата метала и как се развива технологичната война между първата и втората икономика в света обобщават Reuters и CNBC, цитирани от БТА.
Защо Китай ограничава износа на галий и германий?
САЩ и Китай водят технологична война поне от 2019 г. Вашингтон издаде черни търговски списъци и наложи ограничения на износа, за да ограничи достъпа на Пекин до клочови компоненти, чипове и полупроводници.
До неотдавна Китай не беше отговорил подобаващо, но през май властите в азиатската страна направиха първа стъпка в тази посока и определиха американската компания за производство на чипове „Майкрон“ (Micron) като „голям риск за сигурността“.
В понеделник Пекин разшири фронта, като замеси във войната и два от металите, които са особено важни при производството на компоненти за модерната електроника. По силата на новите ограничения износителите на галий и германий ще трябва да получават специални разрешения, за да експортират продукцията си.
Какво представляват галият и германият?
Германиевите руди се редки и повечето германий се произвежда като страничен продукт при добива на цинк или от въглищна пепел.
Китай произвежда около 60 на сто от германия в света, по данни на европейската Асоциация за критично важни суровини (CRMA). Останалите 40 на сто се произвеждат основно в Канада, САЩ, Русия и Финландия.
По данни на китайските митници през миналата година Китай е изнесъл 43,7 метрични тона обработен и необработен германий.
Канадската компания „Тек рисорсиз“ (Teck Resources) е най-големият производител на германий в Северна Америка. Базираната в САЩ „Индиъм корпорейшън“ (Indium Corporation) също произвежда германий, а белгийската „Юмикор“ (Umicore) добива и германий, и галий.
Следи от галий се намират в цинкови руди, но основно се добива при преработка на боксит (руда, която е основен източник на алуминий). Около 80 на сто от галия се произвежда в Китай, по данни на Асоциация за критично важни суровини.
Малки количества галий – около 10 метрични тона през 2010 г., са били произведени в Япония, Русия и Южна Корея, по данни на Геологическия топографски институт на САЩ (USGS).
В миналото Германия и Казахстан също са произвеждали галий, но са спрели продукцията. След скока на цените през 2020-21 г. Берлин обяви, че ще възобнови производството.
Металът се ползва за производството на галиев арсенид, влаган в модерната електроника. Според Асоциация за критично важни суровини едва няколко компании в света – една в Европа, а останалите в Япония и Китай, могат да го произвеждат с нужната чистота.
През 2022 г. Китай е изнесъл 94 метрични тона галий, или с 25 на сто повече от предходната.
Американският внос на галиев метал и галиев арсенид през 2022 г. възлиза съответно на 3 милиона и 200 милиона долара.
Вносът на германий е по-висок. По данни на „Стандарт енд пуърс глоубъл маркет интелиджънс“ (Global Market Intelligence) през 2022 г. САЩ са внесли германий за 60 милиона долара, а ЕС – за 130 милиона долара.
За какво се ползват галият и германият?
Металите се влагат във високоскоростни компютърни чипове, ползват се и в секторите на отбраната и възобновяемите енергийни източници.
Германият е от ключово значение за фиброоптичните кабели, за високоскоростните компютърни чипове и пластмаси, както и при инфрачервената радиация.

Китай обяви, че ограничава износа на галий и гераманий;
Източник: iStock
Металът и неговите оксиди имат и военно приложение при производството на сензори за сателитни снимки и очила за нощно виждане.
Те се важни и за нисковъглеродните технологии, като например соларни панели.
Полупроводниковите пластини, изработени с галиев арсенид вместо със силиций, могат да работят с изключително висока честота и са устойчиви на висока температура, според американската компания „Уейфър уърлд“ (Wafer World).
Те са по-тихи от силициевите пластини, особено при висока оперативна честота, което ги прави изключително полезни при радарни и радиокомуникационни устройства, сателити и ЛЕД устройства, посочват от „Уейфър уърлд“.
Каква е цената на галия и германия?
Галий с 99,99 на сто чистота в Китай в понеделник струваше 1775 юана (245 долара) за килограм, или с 5,97 на сто повече от предишната сесия. Това е най-високата цена от 16 май, сочат данни на „Рефинитив“ (Refinitive) от Шанхайската борса за метали.
Цената на слитък германий в Китай в понеделник беше 9150 юана (1264 долара), по данни от Шанхайската борса за метали.
Има ли прецедент?
През 2010 г. Китай наложи ограничения на износните квоти за редкоземни елементи за Япония заради териториален спор между двете страни. В резултат цената им скочи, а Токио изпита сериозни затруднения при намирането на алтернативни източници. Пекин твърдеше, че ограниченията се налагат поради екологични съображения.
Редкоземни елементи се ползват в различни устройства като вятърни турбини, електромобили и военна апаратура, като например ракети с лазерно насочване. Китай, който е най-големият производител на редкоземни минерали, неколкократно предупреждава през последните години, че може да ограничи износа им.
Какъв е ефектът от китайските ограничения?
Това е предупреждение, а не реална забрана, смятат анализатори на „Юрейша груп“ (Eurasia Group). Мерките са сравнително ограничени, тъй като изискват лицензиране, а не забраняват автоматично износа до определени страни.
Според „Юрейша“ мерките ще имат ограничен ефект върху глобалните вериги на доставки поради специфичната си насоченост, както и поради факта, че на въпросните метали могат да бъдат намерени заместители.
„Това е изстрел във въздуха, чиято цел е да напомни на страни като САЩ, Япония и Нидерландия, че Пекин може да отвръща на налаганите му ограничения и цели да ги предупреди да не налагат допълнителни ограничения на достъпа на Китай до модерни чипове и инструменти“, посочват от „Юрейша груп“.
 

Енергийната компания Black Sea Oil & Gas (BSOG), базирана в Букурещ, подкрепена от американския инвестиционен фонд Carlyle и оператора на проекта за добив на природен газ в румънското Черноморие – Midia Gas Development (MGD), е започнала процес по получаване на разрешително за създаване на т.нар. „енергиен коридор“ в румънския черноморски сектор в района на проекта MGD с идеята да добави офшорни вятърни мощности, предава Romania Insider.
BSOG е получила всички разрешителни, нужни за такива инфраструктурни начинания. Проектът е разработен с партньорите на компанията в района на MGD, а именно Petro Ventures Resources и Gas Plus Dacia.
След като бъде одобрен и построен по протежение на съществуващите тръбопроводи при MGD, „енергийният коридор“ може да се свърже към офшорни вятърни мощности с капацитет от 3 GW, изтъква медията.
Към момента Румъния още няма законодателство за развитието на офшорни вятърни проекти.

„С проектиран капацитет от 3 GW И дължина от 126 км, тази първа стъпка се отнася до осигуряването на разрешително за изграждане на първия енергиен коридор в румънския сектор на Черно море, за да свържат бъдещите офшорни вятърни паркове към националната енергийна система (SEN), управлявана от Transelectrica“, изтъква BSOG.
Компанията посочва, че завършването на регулаторните процедури се очаква към средата на 2024 г.
Инвестициите, необходими за изграждането на офшорни вятърни проекти, се оценяват на 1,5-2 млн. евро за MW.
През 2022 г. започна добивът на природен газ от проекта MGD – първото офшорно газово находище, разработено в Румъния за последните 30 години. Проектът включва 5 морски сондажа, автономна производствена рафинерия, 126-километров газопровод, свързващ платформата с брега и нова станция за преработка на „синьото гориво“.

Очаква се MGD да покрива около 10% от потреблението на газ в Румъния.
По-рано тази година румънският енергиен министър Вирджил Попеску заяви, че страната подготвя законопроект за офшорна вятърна енергия, който се очаква да бъде одобрен скоро, като отваря врата към допълнително генериране на електроенергия от възобновяеми източници. По думите на Попеску в Черно море има потенциал за производство на 77 GW електроенергия от вятър, предава Balkan Green Energy News.
„Интегрираният национален план за енергетиката и климата (NECP) на Румъния предвижда делът на възобновяемата енергия да нарасне до 30,7% до 2030 г., но страната има амбицията да достигне 34%“, изтъква още Попеску и добавя, че вярва, че този дял ще бъде още по-голям в края на десетилетието.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Първата плаваща вятърна турбина в Черно море ще е на наша територия
Производител на „зелена енергия“ съди Румъния и Полша заради тежки данъци

9 европейски страни увеличават производството на вятърна енергия в Северно море

Делът на хората в активна трудова възраст в България, които нито работят, нито учат, е под средното ниво за Европейския съюз. Девет страни от ЕС изпъкват с по-висок дял на хората, извън работната сила спрямо ситуацията на пазара на труда у нас, сочи справка в данните на европейската статистическа служба Евростат.
През първото тримесечие на 2023 година делът на хората на възраст между 15 и 64 години в ЕС, които нито работят, нито са заети с обучение, достига 18.2%. България се нарежда на десето място в ЕС по този показател с дял от 18%. В тази сметка влизат и лицата в трудова възраст, които не са регистрирани като безработни, тоест не търсят работа.
Лидер по дял на хората, които нито работят, нито учат, е Румъния – цели 25.8%. Сред страните с по-висок дял спрямо България попадат още Италия (25.6%), Гърция (22.8%), Унгария (21.8%), Белгия (19.6%), Словения (18.8%), Австрия (18.6%), Франция (18.6%) и Полша (18.4%).
Плътно зад България се нареждат Люксембург (17.7%), Испания (17.7%) и Латвия (16.6%).
Само в една страна от ЕС се отчита едноцифрен дял на хората в трудова възраст,които нито работят, нито са заети с обучение – Швеция (8.3%). Челната тройка по най-нисък дял се допълва от Естония (12.3%) и Чехия (13.6%).
България четвърта в ЕС по дял на младите хора, които нито работят, нито учат

Точният дял на хората у нас в активна възраст, които нито работят, нито учат възлиза на 17.96% през първото тримесечие на тази година;   Източник: Евростат
Делът на хората в активна възраст, извън работната сила, в Германия възлиза на 15.3% през първото тримесечие на 2023 година.
680 000 българи в активна възраст нито работят, нито учат
България в топ 10 по най-ниска безработица в ЕС
Над половината безработни у нас са без работа от повече от година
Работниците пред пенсия у нас близо два пъти повече от работещите младежи
21% от работниците у нас имат по-висока квалификация от заеманата длъжност
Министерство на финансите: Пазарът на труда у нас е затегнат

Инфлацията в Турция спадна до 38,21% през юни – най-ниското ниво за последната година и половина, сочат данни на Турския статистически институт, цитирани от телевизия CNN-Türk.
Освен това турската инфлацията се охлажда с най-бавния си темп от ноември, когато започна този процес, тъй като сериозните колебания в стойността на лирата оскъпяват допълнително вноса, предава Bloomberg.
През юни турската инфлация достигна ниво от 38,2%, малко по-малко от прогнозите на икономисти и от отчетените през май 39,6%.
Въпреки че резките спадове в стойността на лирата не прекъснаха напълно импулса на дезинфлацията, обезценяването на валутата засилва ценовия натиск точно когато правителството готви мерки, като временно повишаване от 34% на минималната заплата и същевременно обсъжда повишаването на заплатите на държавните служители и пенсиите. Вдигат минималната заплата в наша съседка с 34%

Базисната инфлация – която изключва волатилните артикули – се ускорява до 47,3% на годишна база спрямо отчетените през май 46,6%, сигнализирайки, че ценовият натиск остава силен.
Най-голямо увеличение на цените на годишна база е регистрирано в сектора на хотелиерството и ресторантьорството – 67,2%. Цените в сферата на здравеопазването са нараснали с 65,7%. Храните и безалкохолните напитки са поскъпнали с 54%.
Алкохолните напитки и тютюневите изделия са поскъпнали с 40%.
Най-малко увеличение има при цените на облеклото и обувките – 21%, транспортните услуги – 20,7%, недвижимите имоти – 14,7%.
Сериозно увеличение от 50% е отчетено и в сферата на образованието.

Лирата загуби около 1/4 от стойността си спрямо долара, откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган спечели последните избори през май и обнови икономическия си екип.
Постигането на ценова стабилност ще се окаже трудна задача, тъй като двама бивши банкери от Wall Street, отговарящи за икономическата политика на Турция, отменят сложни регулации и допълнителни политики, които продължиха с години и държаха лирата под контрол чрез изгаряне на резервите на централната банка.
Заплахата от нова инфлационна спирала подчертава нуждата от засилен ангажимент по въпроса от новоизбрания министър на финансите Мехмет Шимшек и управителя на централната банка Хафизе Гайе Еркан. Засега политиците сигнализират, че връщането към по-конвенционален подход ще стане постепенно, тъй като намаляват подкрепата за лирата и повишават лихвените проценти за първи път от над 2 години.

През следващите месеци анализаторите очакват инфлацията отново да надхвърли 40% и да се задържи на подобни високи нива и през първата половина на 2024 г. Bloomberg Economics преразгледа прогнозата си за инфлацията до края на 2023 г. до 47% спрямо предишните 43%, т.е, ръстът на цените може да достигне скорост, която да надхвърли 9-кратно целевата от 5%.
По-слабата лира беше в центъра на фокуса на централната банка, която преразгледа лихвите миналия месец, става ясно от протоколите от срещата, като това е „първата стъпка“ от цикъла на затягане на паричната политика.
Решението за увеличаване на основния лихвен процент до 15% от предишните 8,5% – ход, който не отговаря на много прогнози – цели „да установи курс на дезинфлация възможно най-скоро“, изтъква регулаторът в протоколите, публикувани на 3 юли.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в Турция се забави до под 50% за първи път от 16 месеца
Докъде ще продължи сривът на турската лира?
Турската икономика показва повече живот от очакваното

Такса за поставяне на хавлия се прилага на някои от плажовете на румънското крайбрежие. Тарифата излиза по-висока от наем на два шезлонга с чадър, предава информационният сайт Зиаре.
На плажа Марина Сърф, в северната част на курорта Мамая, от туристите, които искат да разпънат хавлии пред шезлонгите на първа линия, се очаква да заплатят 200 леи на ден (около 40 евро). Освен това е уточнен е и размерът на хавлията – 1,4 м на 2 метра.
Същевременно наемът на два шезлонга и чадър на първа линия струва 150 леи на ден (близо 30 евро).

В ценоразписа е предвиден и вариант за сезонна такса за разпъване на хавлия пред шезлонгите на първа линия – 1500 евро.
„Плажът и ресторантът на комплекса са предназначени изключително за клиенти и техните гости. Обявената тарифа за разпъване на хавлия цели да откаже външните за комплекса клиенти от практиката да поставят хавлиите си на първа линия пред чадърите и извън предвидената за тази цел зона“, обясняват от комплекса в Мамая.
Освен това посочват още, че на плажа Марина Сърф е отделена площ от 30% от зоната на концесията, където безплатно могат да бъдат поставяни хавлии и други плажни пособия
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените в чадърите, шезлонгите и почивката в Гърция се променят
Лято 2023: С колко поскъпват пoчивĸитe в Гъpция, Иcпaния и Typция?
Ден на плажа в Италия – 100 евро

България се нарежда на трета позиция по годишно поскъпване на жилищата в Европейския съюз, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат.
Жилищата у нас са поскъпнали с 9.5% на годишна база през първото тримесечие на настоящата 2023 година. Поскъпването се забавя спрямо предходното тримесечие, когато годишният ръст у нас бе 13.4%.
По-висок годишен темп на растеж на цените на жилищата спрямо България се наблюдава само в две страни – Хърватия (+14%) и Литва (+13.1%).
В същото време в шест страни от ЕС се отчита спад в цените на жилищата. Най-сериозно понижение се наблюдава в Швеция (-6.9% на годишна база), Германия (-6.8%), Дания (-6.2%), Финландия (-5.1%), Люксембург (-1.5%) и Нидерландия (-0.1%).
Изкачването на България в подреждането се дължи на масово забавяне в темпа на растеж на цените на жилищата в повечето страни от ЕС – нещо, което се случва и у нас, но с известно закъснение, спрямо останалите членки на общността.
Цените на новите жилища в София замръзнаха
През първото тримесечие на тази година средното годишно поскъпване на жилищата в ЕС достига 0.8%, а конкретно за еврозоната цените нарастват със средно 0.4% на годишна база. Това представлява забавяне в темпа на растеж спрямо предходното тримесечие, когато годишният ръст възлизаше на 3% за еврозоната и на 3.6% за ЕС.
На тримесечна база цените на жилищата в ЕС намаляват средно с 0.7%, докато за еврозоната свиването достига 0.9% спрямо последното тримесечие на миналата 2022 година. В България жилищата поскъпват средно с 1.6% през първото тримесечие спрямо края на миналата година.
Цените на жилищата в България нараснаха с 68% спрямо 2010 година
Жилищата в България поскъпват с 68% през първото тримесечие на тази година спрямо 2010 година, сочат данните на Евростат. Това отрежда на страната ни дванадесета позиция в ЕС. Лидер по поскъпване за периода е Естония (+199.58%), следвана от Унгария (+179.9%), Литва (+146%), Латвия (+132.3%), Люксембург (+126.4%), Чехия (+122.9%) и Австрия (+121.8%).
Жилищата в Германия, която е най-голямата европейска икономика, записват поскъпване от 81.4% спрямо първото тримесечие на 2010 година.
През разглеждания период жилищата са поскъпнали в 24 страни от ЕС, като поевтиняване се наблюдава само в три страни: Гърция (-14%), Италия (-9%) и Кипър (-2%). Трябва да се отбележи, че данните за Гърция са за 2022 година, а не за първото тримесечие на настоящата 2023 година.
Кои са най-евтините и кои са най-скъпите квартали в София?

Цените на наемите нарастват спрямо 2010 година в 26 страни от ЕС, като понижение се отчита само в една държава – Гърция (-22%). Най-висок ръст при наемите се регистрира в Естония (+212%) и Литва (+165%). В България наемите са поскъпнали с около 30% за разглеждания период.
Лихвите по жилищните кредити паднаха до 6-месечно дъно
Продажбите на жилища у нас намаляват
Цените на жилищата в ЕС намаляват с най-бързия темп от 2009 г. насам
Близо 9% от домакинствата у нас притежават второ жилище
Сериозен ръст на предлагането на жилища под наем в Централна и Източна Европа
Какво се случва с цените на жилищата в България?

Руският президент Владимир Путин заяви късно във вторник, че руската икономика се представя по-добре от очакванията, след като премиерът Михаил Мишустин го е уведомил, че данните за ръста на БВП и инфлацията са изненадващо положителни, предава Reuters.
„Ръстът на БВП може да надхвърли 2% тази година, а инфлацията на потребителските цени може да не надхвърли 5% в годишни изражения“, е заявил Мишустин пред Путин на среща в Кремъл. МВФ очаква руската икономика да нарасне с 0,7% тази година.
„Резултатите ни, поне засега, да го кажем предпазливо, са по-добри от предишните очаквания, по-добри от прогнозите“, заяви Путин, цитиран от уебсайта на Кремъл.
Анкетирани от Reuters анализатори в края на юни очакваха ръст на БВП от 1,2% и инфлация от 5,7% през 2023 г.

Руската икономика се сви с 2,1% през 2022 г. и е подложена на натиск от пролетта на 2022 г., когато съюзници на Киев наложиха широки санкции срещу Москва заради войната в Украйна.
Руските технократи помагат за частичното компенсиране на удара, като преустройват икономиката и я тласкат напред с щедри разходи. По-рано финансовото министерство обяви, че публичните разходи са с 26,5% по-високи на годишна база през първите 5 месеца на годината.
Във вторник Мишустин е уверил Путин, че при липса на форсмажорни обстоятелства икономиката ще се представи добре тази година. „Икономиката на страната продължава уверено да се възстановява въпреки санкциите, въпреки всички препятствия, наложени на нашата страна“, е заявил Мишустин.

Но последиците от санкциите са болезнени – западните финансови пазари и много от износните пазари за руските компании и за суровини са затворени.
Важните петролни и газови приходи между януари и май 2023 г. са се свили почти наполовина спрямо същия период на 2022 г. заради по-ниските цени на петрола сорт Urlas и по-ниските обеми на изнасяния природен газ.
Финансовият министър Антон Силуанов многократно заяви, че бюджетният дефицит на Русия тази година ще е не повече от 2% от БВП, въпреки че повечето анализатори не са съгласни. МВФ е сред тези, които очакват Русия да регистрира много по-голям бюджетен дефицит тази година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Какво смята Владимир Путин за цените на енергията?
Нова фаза в икономическата война на Русия със Запада

Рублата регистрира най-големия си спад от повече от година

Първите 6 месеца на 2023 г. бяха изпълнени със събития за финансовите пазари – от поскъпването на високотехнологичните акции, предизвикано от изкуствения интелект, през загубите на стоковите пазари и завръщането на криптовалутите до най-тежката банкова криза след Lehman Brothers, пише Reuters.
Всички те са обвързани с непрекъснатото покачване на лихвените проценти. Tо разтърси пазарите през 2022 г. Но сега всеобщото мнение е, че краят на икономическия цикъл е близо.
Какво случи на пазарите през първите 6 месеца на 2023 г.?
Първото полугодие донесе силен ръст на стойността на акциите на публичните компании по света с 12%, или общо 6 трлн. долара.
Благодарение в голяма степен на ChatGPT, ИИ подпомогна технологичните гиганти да отбележат общ ръст от 70%. Ценните книжа на Apple, Microsoft, Alphabet (компанията майка на Google), Amazon и Netflix са отбелязали ръст на стойността си от 35% до 50%.
Акциите на Meta и Tesla поскъпнаха над 2 пъти, а търсенето на полупроводници за изкуствения интелект изстреля Nvidia със 180%, като я вкара малко в елитния клуб на американските компании с пазарна капитализация от 1 трлн. долара.

„По принцип нещата изглеждаха толкова мрачни в края на миналата година, че не беше необходимо много, за да се вдигнат пазарите“, коментира Тревър Грийтам от Royal London Asset Management. Но по отношение на ръста в технологичния сектор той смята, че „това може да се окаже и балон“, защото компаниите сега ще трябва да отчетат 40% ръст на печалбите, за да оправдаят завишените си оценки.
Средната стойност на акциите от състава на японския борсов индекс Nikkei е нараснала с 16% в доларово изражение и с 26% в йени, подготвяйки се за най-добрата си година от десетилетие насам.
Златото поскъпна с 5%, ръстът при държавните облигации е между 3% и 6%, а държавите, в най-тежко финансово състояние, се справиха дори по-добре.
Облигациите на Ел Салвадор, който в момента се опитва да избегне дефолт, са донесли възвръщаемост от цели 58%. Облигациите на Шри Ланка са постигнали възвръщаемост от 34%, на Замбия – от 24%, а опустошените от войни Украйна, Пакистан и Аржентина, която е в серия от дефолти, са реализирали по 19% всяка.
„Това е забележително. Приблизително половината от миналогодишните загуби са възстановени през тази година и това се е случило през последните няколко месеца“, отбелязва Виктор Сабо, директор на портфолиото на Abrdn за нововъзникващите пазари.
Йената и юанът

Доларът като цяло е по-стабилен. Япония още не е увеличила лихвените си проценти, а китайската икономика още се задъхва, в резултат на което йената и юанът са поевтинели съответно с 9% и близо 5%.
Докато Турция се опитва да разреши проблемите си след преизбирането на Ердоган за президент, стойността на лирата отново падна, този път с 28%.
Египетската валута се обезцени с още близо 20%, нигерийската найра – с 40%, а на другия полюс са колумбийското и мексиканското песо и унгарският форинт, които поскъпнаха с между 10% и 17%.
През тази година централните банки в света са прибегнали до общо около 90 лихвени повишения спрямо едва 17 понижения. Ако се добавят и тези от миналата година, се получават малко над 470 увеличения и 1202 намаления от световната финансова криза през 2008 г.

Федералният резерв на САЩ увеличи лихвените си проценти с общо 500 базисни пункта от почти нулевите стойности през 2022 г., а ЕЦБ ги вдигна с 400 базисни пункта. Много развиващи се страни реализираха и по-големи лихвени увеличения. Дори ултраразхлабената парична политика на Японската централна банка може би наближава крайъгълен камък.
Всичко това носи със себе си множество трусове.
Двугодишната доходност по американските държавни ценни книжа, която е силно чувствителна към действията на Фед, се повиши от 4% до 5% през февруари, а впоследствие падна до 3,5% след краха на Silicon Valley Bank – средноголям американски кредитор, за който малцина бяха чували. След това се стигна и до необходимостта от спешно спасяване на 167-годишната швейцарска банка Credit Suisse от конкурентната UBS.
Сега доходността по американските ДЦК е 4,8%. Европейските курсове отново тръгнаха нагоре. А разликата в доходността по 2-годишните и 10-годишните американски облигации – традиционен предвестник за рецесия – е почти толкова обърната, колкото беше преди трусовете.
Грешка с лихвената политика

На криптопазара биткойнът направи ударно завръщане и поскъпна с над 80% в типичния за него непредвидим стил.
Интересът от гиганти от Wall Street, включително и BlackRock, стимулира ръста на цената, въпреки че американските регулатори, които съдят борсите Binance и Coinbase, разкриха слабостта на криптовалутите – регулаторния натиск.
Друга важна част от макропъзела – суровините – са под натиск.
Цената на природния газ в Европа падна с 51%, на петрола – с 13%, а рязкото поевтиняване на пшеницата и царевицата носят надежда за по-слаба инфлация в световен мащаб.
И макар че през първото полугодие надделяха очакванията, че инфлацията и лихвените проценти достигат връх, „мечките“ още не се предават.
„Рисковите премии трябва да се повишат“, смята Мила Савова, стратег по европейските акции в Bank of America, която след като се подведе от ръста тази година, сега прогнозира 15% спад на общоевропейския индекс STOXX 600 и рецесия до началото на 2024 г.
Тя предупреждава, че самата агресия на цикъла на повишаване на лихвените проценти е довела до ръба икономиките. „Смятаме, че това ще бъде оценено като грешка в паричната политика, поглеждайки назад в следващите години.“
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво гласи мрачната прогноза на Бил Гейтс за изкуствения интелект?
Реакциите на световните икономически фактори за поглъщането на Credit Suisse от UBS
 Година и нещо по-късно: Основната лихва в САЩ се запази

Установен е опит за онлайн измама, използваща имената на Министерство на енергетиката и Българския енергиен холдинг (БЕХ), съобщават от пресцентъра на енергийното ведомство.
От министерството посочват, че вече е подаден сигнал към компетентните органи.
Онлайн измамата приканва за регистрация в платформа с обещание за бързи доходи чрез търгуване с природни ресурси. Подобни опити за измама са регистрирани и преди, но сме решени да реагираме бързо и да сътрудничим на отговорните институции, за да предотвратим възможни негативни последици за гражданите, пише в съобщението.
Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг припомнят, че достоверна и точна информация за тяхната дейност се публикува единствено на официалните им страници. Призиви за бързи печалби, публикувани на неоторизирани платформи, са подвеждащи и фалшиви. Призоваваме гражданите да не се доверяват на подобни явни опити за измама, посочват от енергийното ведомство.
Очакваме и последващите действия на компетентните органи, добавят от министерството.
Манипулативни практики: Почти всеки втори сайт за онлайн пазаруване ги прилага
Щети за 5.5 млрд. долара от онлайн измами в Китай
Огромен ръст на печалбата на Българския енергиен холдинг

Японският бизнес предлага най-голямото увеличение на заплатите от 30 години насам в рамките на тазгодишните преговори с работниците, посочват от най-големият профсъюз в страната. Според икономисти, това увеличение би помогнало за съживяване на свитото потребителско търсене, предава Reuters.
Проучване, проведено от Rengo, японска профсъюзна група, показва, че обхватът на повишаването на заплатите, обявено за първи път през март тази година, се разширява и към малките и средни предприятия в страната или тези профсъюзи, обединяващи 300 или по-малко членове.
Финалното проучване, проведено сред 5 272 профсъюзни организации, свързани с Rengo, показва, че средното увеличение на месечното заплащането възлиза на 3.58% или 10 560 йени (73.04 щатски долара), което е най-високият темп на растеж от 1993 година, когато увеличението е достигало 3.9%.
Стандартът на живот в третата най-голяма икономика в света продължава да пада
Конкретно при малките и средни предприятия средното увеличение на заплатите възлиза на 3.23%, което също е най-големият ръст от три десетилетия.
Ръстът на заплатите е една от ключовите тенденции, които Банката на Япония следи отблизо, докато обмисля дали и кога трябва да наложи промени в соята изключително разхлабена парична политика.
Гуверньорът на Централната банка Казуо Уеда постоянно подчертава нуждата политиката да се запази приспособима, докато заплатите не се увеличат достатъчно, за да поддържат растежа на цените (инфлацията) устойчив около целта от 2%.
Нарастващите цени и хроничната криза при работната ръка повишават заплатите, които ще продължат да растат и през следващата година. Това, което е важно оттук нататък, е реалните заплати да достигнат положителна територия“, каза Хисаши Ямада, икономист и професор в Hosei University.
Увеличението на заплатите би осигурило известна политическа подкрепа за премиера на страната Фумио Кишида, който постави заплатите на централна позиция в своята политическа програма, тъй като слабата йена и по-високите цени при вноса провокираха повишаване на разходите за живот.
Заплатите в Япония реално бяха не бяха пипани от 1990-те години на миналия век, като понастоящем се движат зад средното ниво за страните от Организация за икономическо сътрудничество и развитие.
Летните бонуси на големите компании в Япония нарастват с 3.9%, което е ръст за втора поредна година, въпреки че печалбите вероятно ще бъдат неравномерни, сочи проучване на Keidanren, най-голямата бизнес лоби организация в Япония.
74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната
Коя голяма централна банка остави лихвите ниски?
Япония с по-силен от очакваното растеж през първото тримесечие
Япония вече не е най-големия износител на автомобили в света
Още една азиатска държава ще произвежда българско кисело мляко

ЕС трябва да инвестира допълнително 700 млрд. евро годишно, ако иска да декарбонизира икономиката си и да изключи евтините руски изкопаеми горива от своя микс, става ясно от проектодоклад на ЕК, видян от Bloomberg.
По-голямата част от сумата ще трябва да дойде от частни източници, добавят от Брюксел. Огромната допълнителна инвестиция – доста по-голяма от предложената от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен преди по-малко от 2 години – подчертава растящите разходи за постигане на въглероден неутралитет на ЕС.
„Зеленият преход изисква безпрецедентни инвестиции“, посочва изпълнителната власт на ЕС в доклада, който още подлежи на промяна преди публикуването му в сряда. „Пълните разходи и последиците от кризата с климата и биоразнообразието са неизвестни“, признава ЕК.
ЕС, който цели да намали емисиите на въглероден диоксид с 55% до края на десетилетието, трябва да увеличи разходите за чисти технологии на фона на растящата конкуренция в лицето на САЩ и Китай. ЕС също трябва да гарантира енергийната сигурност, докато загърбва руските енергоизточници, като същевременно се бори с нарастващите разходи по заеми и огромния дълг на компаниите от времето на COVID пандемията.

Европа вече задели 578 млрд. евро, почти 1/3 от своя миналогодишен бюджет, за действия, свързани с климата за периода от 2021 г. до 2027 г. През ноември 2021 г. – преди войната в Украйна да предизвика енергийна криза и ускоряване на нажежената инфлация – Фон дер Лайен заяви, че ще са нужни 470 млрд. евро годишно за прехода. Цифрата е по-малка от търсената допълнителна инвестиция в новия доклад.
Предвид ограничените ресурси в бюджета на ЕС, по-голямата част от новите инвестиции ще трябва да дойдат от частния сектор, като държавите членки трябва да използват и собствените си средства, допълва ЕК. От Брюксел подчертават риска от надпревара за субсидии между страните на блока, което би натоварило единния пазар.
„Нивото на инвестиции в рисков капитал в ЕС, въпреки че догонва САЩ, още не достига. Това води до по-ниско ниво на иновации, като потенциалът на капиталовите пазари за финансиране на преходите остава недоразвит“, гласи проектодокладът.
ЕК изготвя доклад за стратегическо прогнозиране всяка година, за да информира за изпълнението на своите многогодишни програми.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Климатичните цели: Въглеродните емисии на ЕС достигнаха интересни нива
Страната ни е първа по ръст на въглеродните емисии в ЕС
8 страни членки срещу ограничения за автомобилните емисии, планирани от ЕС

Поне 370 банкови и около 150 пощенски клона са с нанесени щети в резултат на мащабните безредици във Франция, стартирали след убийството на 17-годишен младеж от полицай през миналата седмица в парижкото предградие Нантер, предава Франс прес, цитирана от БТА.
Четиресет процента от атакуваните 370 банкови клона се намират в столичния регион Ил дьо Франс. „В 80 от тях щетите са много сериозни, някои са направо срутени“, заяви пред АФП представител на асоциацията на френските банки.
По-рано френският министър на икономиката и финансите Брюно Льо Мер съобщи, че от 27 юни насам участниците в безредиците са подпалили и разграбили над 1000 магазина и 200 търговски центъра из цялата страна.
Отделно от това около 150 пощенски клона са претърпели щети в хода на безредиците, информира АФП, като се позовава на представител на държавните пощи на Франция.
По негови данни 80 пощи остават затворени заради сериозни разрушения и повреди.
„В някои от пощенските клонове щетите са значителни, така например на места пожарите са унищожили писмата и колетите“, каза пред АФП представителят на пощите.
Информациите сочат още, че 80 банкомата на френската „Банк Постал“ (Пощенска банка – бел. ред.), разположени в пощенските клонове, също са унищожени от участниците в безредиците. Във Франция има общо 7000 пощенски клона.

Снимка: Getty Images
Вълната на протести и насилие заля Франция, след като на 27 юни 17-годишният Наел Мерзук отказа да се подчини при пътна проверка и бе застрелян от полицай. Срещу служителя на реда започна разследване.
От началото на безредиците са задържани над 4000 души, уточняват агенциите. Значителен брой от арестуваните са непълнолетни. По данни на радио „Франс енфо“ досега в сблъсъците с протестиращите са ранени 737 служители на правоохранителните органи. В последните нощи за охрана на обществения ред дежурят по 45 000 служители на силите на реда.
Макрон изпраща помощ на Украйна след унищожаването на Каховската ВЕЦ
Ще понижи ли и S&P рейтинга на Франция?
Франция стимулира инвестиции в зелени технологии с нови мерки

– Докторке, имала ли си преди мен други мъже?
– Не, Стамате. Ти си първият идиот, взел направление за гинеколог.

Анализирайки динамиката на макроикономическите индикатори за първото тримесечие на годината, ОББ коментира ключовите тенденции въз основа на наличните данни към момента.
Анализаторите на банката отчитат, че според изгладените предварителни данни на НСИ брутният вътрешен продукт (БВП) на страната отчете много добър реален растеж от 2.3%, на фона на техническа рецесия в Германия и нисък растеж в други страни от ЕС. От страна на търсенето ръстът се движеше от потреблението (+2.1%) и инвестициите (+1.8%), на фона на симетричен ръст и спад от 2.3%, съответно, при износа и вноса. 
„Двуцифрената средногодишна инфлация през тримесечието (14.1% хармонизирана), в т.ч. и натрупаната до момента, потисна потреблението, което въпреки солидните (номинални) увеличения на заплатите (+16.2%) и потребителското кредитиране (+13.0%) нарасна умерено в сравнение с предходните тримесечия.”, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

„Това че инвестициите също растат, макар и относително бавно, за второ поредно тримесечие след седем тримесечия на спад, подсказва, че икономиката все пак се настройва към нестабилната (вътрешна и външна) политическа ситуация.“, допълни Калчев.
От страна на производството, реалният годишен ръст на БВП през тримесечието се движеше от интензивна динамика на строителството (+7.0%) и стабилно нарастване при услугите (+3.2%). Селското стопанство увеличи продукцията си умерено с 1.1%, докато индустрията регистрира резултат, сравним с този от първото тримесечие на миналата година (+0.1%)
„Двуцифрените реални ръстове на индустрията, които започнаха от четвъртото тримесечие на 2021 г. и продължиха през първите три тримесечия на 2022 г., движени от производството на електрическа енергия и военната промишленост, останаха в миналото. Цените на електроенергията се нормализираха, което забави и ръста в нейното производство. От друга страна, забавянето на икономиките на ключови европейски партньори (в т.ч.  Германия) също започна да влияе на сектора.“, обясни Калчев. 
От своя страна, инфлацията отново намаля през май – от 10.3% към април (хармонизирана) на 8.6% (спрямо май 2022 г.), навлизайки на едноцифрена територия. Базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да спада – от 12.1% на 10.7% през май, но по-бавно от общата инфлация. Т.нар. потребителска инфлация (по националната методология) съответно се забави, като регистрираше малко по-високи стойности от хармонизираната, но и тя бе по-ниска от базисната.
„Причина за тази ситуация е по-бързото спадане при цените на енергията и храните в сравнение с тези на останалите потребителски стоки и услуги. Във фазата на покачване именно енергията и храните движеха инфлацията, чиито цени нарастваха много по-бързо и значително. Впоследствие, инфлацията се разпространи към останалите стоки и услуги, като се оформиха и инфлационни очаквания. Те сега забавят спада на базисната инфлация, която допълнително се подхранва от ръста на потребителското и ипотечното кредитиране и процикличния държавен бюджет, в който с големи усилия се удържат дефицити от 3.0% от БВП. Допълнително, безработицата намаля до 3.9%, поради което средната работна заплата расте (с над 16%), което също влияе към забавяне спада на инфлацията“, каза още д-р Калчев. 
 

Журналист интервюира монах:
– Във вашия манастир имате ли телевизор?
– Не, църквата забранява гледането на телевизия.
– А имате ли радио?
– Не, църквата ни забранява да слушаме радио.
– А как прекарвате свободното си време?
– Във фейсбук.

Шумът около темата за водорода става все по-силен през последните няколко години. Мнозина виждат зеления водород като важен инструмент за намаляване на отпечатъка на тежката промишленост върху околната среда и подпомагане на икономиките да постигнат заложените цели за въглеродна неутралност.
Секторът на зеления водород, който е съсредоточен върху производството на водород с помощта на възобновяеми източници на енергия като вятър и слънце, привлече особен интерес и може да се похвали с някои високопоставени поддръжници.
Те включват германския канцлер Олаф Шолц, който през 2022 г. го нарече „една от най-важните технологии за климатично неутрален свят“ и „ключ към декарбонизирането на нашите икономики“.
В света на бизнеса мултинационалните компании от Iberdrola до Siemens Energy също обмислят следващия си ход на тема зелен водород.
Но въпреки че има огромно вълнение относно потенциала на водорода – Международната агенция по енергетика например го описва като „универсален енергиен носител“, същесвуват и някои несъмнени предизвикателства пред тази технология.
Като за начало по-голямата част от производството на водород все още се основава на изкопаеми горива, а не на възобновяеми енергийни източници – факт, който очевидно противоречи на целите за въглеродна неутралност.
И когато става въпрос конкретно за екологичния водород, производствените разходи са значителен проблем и ще трябва да бъдат намалени през следващите години.
България може да мобилизира над 3 млрд. евро за насърчаване на водородните технологии

Според мнозина зеленият водород е енергийния носител на бъдещето;
Снимка: iStock 
Транспортирането на водород от производствените обекти до потребителите е друг също толкова важен фактор, който трябва да се вземе предвид.
„Водородът е доста скъп за преместване“, споделя Мъри Дъглас, ръководител на водородните изследвания в Wood Mackenzie, по време на интервю пред CNBC.
„Придвижването е по-трудно спрямо природния газ… технически, инженерно… просто е по-трудно“, добави той.
Дъглас не е единствен в подчертаването на някои от пречките при доставянето на водород.
Министерството на енергетиката на САЩ, например, отбелязва, че ключовите предизвикателства „включват намаляване на разходите, повишаване на енергийната ефективност, поддържане на чистотата на водорода и минимизиране на изтичането на водород“.
Shell строи най-големия завод за зелен водород в Европа
Министерството на енергетиката на САЩ също добавя, че са необходими повече изследвания за „анализ на компромисите между опциите за производство на водород и опциите за доставка на водород, когато се разглеждат заедно като система“.
Местоположението е важно
По-конкретно във връзка с логистиката, свързана със зеления водород, една област, която ще се нуждае от внимание, е местоположението на производствените съоръжения.
Често те са предназначени за райони, където източниците на възобновяема енергия са в изобилие – като Австралия, Северна Африка и Близкия изток, но на голямо разстояние от мястото, където всъщност ще се използва водородът.
Дъглас от Wood Mackenzie се позовава на опциите за транспорт, когато разсъждава върху инвестиционния хоризонт за следващите 10 години.
„Очевидно можете да го прехвърлите, но вероятно имате нужда от специален тръбопровод“, казва той, отбелязвайки, че за това вероятно ще трябва да бъде изградено ново съоражение, което е близо до крайните потребители.
Водород – горивото на бъдещето
Единственият друг реалистичен вариант в този инвестиционен хоризонт, каза той, е свързан с износа на водород като амоняк.
„Pроизвеждате водорода, зеления водород, и след това го синтезирате в амоняк с азот“, казва той.
Доставянето на амоняк е „доста утвърдена технология и индустрия – вече има куп приемни портове на място“, отбеляза Дъглас.
След това този амоняк може да се продава директно на крайни потребители, като например производители на торове.
Алтернативен вариант би бил „разбиването на амоняка обратно във водород“, въпреки че това няма да мине без проблеми.
„Веднага щом започнете да „разбивате“ обратно към използването на водород, започвате да понасяте някои … доста големи загуби на енергия“, каза Дъглас.
Необходима е ефективна система за доставка
В изявление, Йорго Чацимаркакис, главен изпълнителен директор на индустриалната асоциация Hydrogen Europe, изразява оптимистично отношение към перспективите пред зеления водород.
Той казва, че „ще се превърне в глобална стока“, преди да подчертае важността на наличието на „ефективна система за доставка“.
Чацимаркакис също подчертава необходимостта от програма за сертифициране, тъй като „зеленият водород трябва да докаже, че е произведен от възобновяема енергия“.
Въпреки някои очевидно големи пречки, партньорствата и програмите, свързани с доставката и разпространението на зелен водород, започват да се оформят.
След търга за общи покупки на газ ЕС обмисля и за критични суровини и водород
По-рано тази година Greenergy и Octopus Hydrogen обявиха, че са започнали „партньорство за доставка на зелен водород“.
На друго място германската фирма Enertrag казва, че „експлоатира цистерна и транспортно ремарке, за да доставя големи количества зелен водород на клиенти“ от 2021 година насам.
И през 2022 г. енергийната фирма Cepsa със седалище в Мадрид заяви, че ще работи с пристанището на Ротердам за разработването на „първия зелен водороден коридор между Южна и Северна Европа“.
Разходите са в основата на проблемите
Въпреки че технологията и знанията за производство и доставка на водород са налице, остава една пречка.
„Индустрията знае как да транспортира водород“, каза Дъглас от Wood Mackenzie, добавяйки, че секторите на енергетиката и химикалите го транспортират от „отдавна – това не е ново, просто е скъпо“.
Дъглас каза, че намаляването на производствените разходи е от ключово значение. Колкото по-ниски са те, толкова по-управляеми ще станат транспортните разходи.
„Не съм сигурен дали има някаква магическа технология за намаляване на разходите, която да влезе в транспортната страна на уравнението“, добави той.
„Няма изведнъж да намерим по-добър материал за транспортиране на водород“, каза той.
„Ако го втечнявате, трябва да го охладите много, а това просто е скъпо“, добави той. „Ако го превръщате в амоняк, това има цена, а след това има куп предизвикателства около токсичността.“
„Те знаят как да правят всички тези неща“, заключи той. „Все още се свежда само до разходите.“
Източник: CNBC
За първи път инвестициите в слънчева енергия ще изпреварят разходите за производство на петрол

Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?

Разград става „зелен“: Ще има водородна индустриална зона за 34,5 млн. евро
Ретрофит тролей Ikarus тръгва на водород и с нова визия в София
Германци правят завод за преработка на отпадъци във водород в Египет

Цените на храната и напитките на Уимбълдън рязко скочиха, като бутилка бира от 330 мл. вече струва почти 10 паунда (11,65 евро).
Цената на спиртните напитки също се е увеличила като чаша вино или джин с тоник струват 9,70 паунда (11,30 евро). Наливните напитки са на цени между 7,20 паунда (8,38 евро) и 7,55 паунда (8,79 евро), след като беше на цена между 6,10 паунда (7,10 евро) и 6,50 паунда (7,57 евро) през 2022 г., докато бутилките бира се предлагаха на цена от 6,50 паунда, отбелязва The Mirror.

Безалкохолните напитки тази година са особено поскъпнали, като бутилка минерална вода се предлага за 2,65 паунда или 3,69 евро (спрямо 2,20 паунда през 2022 г.), а кутийка Coca-Cola Zero струва 2,25 паунда (2,62 евро).
На феновете е разрешено да носят собствени алкохолни напитки, но това е ограничено до бутилка вино или шампанско или 2 кутии бира или смесени спиртни напитки на човек.

По отношение на храната, пакетче бонбони Haribo, Skittles или Minstrels струва 4,20 паунда (4,85 евро), а хотдог с наденица 4,80 паунда (4,89 евро).
Традиционните ягоди и сметана за Уимбълдън са сред най-евтините в менюто – 2,50 паунда (2,90 евро), като цената остава същата от 2010 г. От Уимбълдън твърдят, че по време на турнира се консумират около 200 000 порции ягоди и сметана.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Абсурдите на Мондиал 2022: 100 евро за бира, спане в пустинята и глоба от 70 000 евро
Два дни преди старта: Катар забрани продажбата на бира на Световното
Тъмната страна на Катар 2022: Смърт, корупция, забрани и много похарчени пари

Всяка година през летните месеци нараства броят на пътуващите към Гърция.
Пътникопотокът на двата гранични пункта – „Кулата“ и „Маказа“, сериозно надвишава техния капацитет.
Това засяга както български граждани, така и граждани на Румъния, Молдова, Украйна, Сърбия, Северна Македония и други, преминаващи транзитно през територията на България на път към гръцките курорти, обявиха от Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП).

От дирекцията уточняват, че е постигнато много добро взаимодействие с гръцките гранични власти, но въпреки предприетите общи действия:
• извършване на съвместен граничен контрол на принципа „на едно спиране“
• осигуряване на непрекъснат процес на работа и на достатъчен брой служители за всички работни места за извършване на гранични проверки, използване на съвременни технически средства за бърза гранична проверка и открити на ГКПП „Кулата“
• допълнителни работни места, често се образуват колони от изчакващи автомобили и автобуси, а времето за изчакване за преминаване на границата се увеличава значително

С цел улесняване преминаването на туристите, ГДГП препоръчва алтернативни възможности и пренасочване през останалите гранични контролно-пропускателни пунктове, разположени на границата с Гърция – ГКПП „Илинден“, ГКПП „Златоград“, ГКПП „Ивайловград“ и ГКПП „Капитан Петко войвода“.
Цялата информация на български и на английски език може да видите ТУК.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пътуването за празниците: Кои са потенциалните места с тапи по магистралите?
На всеки километър: България е сред страните с най-натоварено движение