С придобиването на Credit Suisse за 3,2 млрд. долара, швейцарската банка UBS е на път да се изкачи в класацията на световните мегабанки.
UBS не е чужда на грандиозните сливания. Съвременната компания се състои от над 370 присъединени фирми, включително бивши местни съперници. В условията на големи войни Швейцария остава стабилна и неутрална, превръщайки се в сигурно убежище за световното богатство, пише CNBC.
Днес международното управление на богатството е в основата на дейността на UBS. С над 5 трилиона долара под формата на инвестирани активи след сливането, повече от половината клиенти на банката са базирани в САЩ. Експертите смятат, че това се дължи на уникалните нива на дискретност, предлагани от швейцарското законодателство. Банкерите в Швейцария са задължени да защитават множество данни за клиентите си, дори когато са притиснати от чуждестранни органи.
Швейцарските социалдемократи искат значително свиване на активите на UBS
„Можете да получите достъп до техните операции в Сингапур, в Ню Йорк, на по-екзотични места. Но в основата си те няма да бъдат обект на някакво политическо влияние, защото швейцарското правителство ги оставя на мира, или поне такова е схващането“, казва Никола Верон, старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“ във Вашингтон и в мозъчния тръст „Брюгел“ в Брюксел.
Историята: Как Credit Suisse се развиваше в продължение на 167 години?

Дискретността е сред основните предимства, правещи швейцарските банки толкова предпочитани от заможните хора по света;
Снимка: iStock
През последните години и UBS, и Credit Suisse бяха подложени на натиск от страна на американските власти да прекратят съмнителни бизнес практики, които бяха критикувани. Например през 2010 г. в UBS бяха разкрити хиляди случаи на неправомерни действия в рамките на международно разследване за манипулиране на лихвени проценти. Освен това американски сенатори твърдят, че Credit Suisse е поддържала сметки на клиенти, свързани с нацистите, до 2020 година.
ЕК е одобри придобиването на Credit Suisse от UBS
Глобалните наблюдатели от години се притесняват, че банки като UBS са станали твърде големи, за да фалират. Внезапното и бързо бягство на вложители от Credit Suisse съживи тези опасения. Швейцарската национална банка обеща над 100 млрд. долара ликвидна подкрепа, за да посредничи за бързото поглъщане на Credit Suisse от UBS. В рамките на сделката акционерите на Credit Suisse очакват да изтъргуват 22,48 акции за 1 акция на UBS. Някои притежатели на облигации планират да оспорят сделката в съда.
„Като цяло това, което направи швейцарското правителство, е да наложи загуби на кредиторите и акционерите на Credit Suisse“, казва Верон.
UBS Group AG заявяват, че придобиването може да направи банката по-конкурентоспособна в световен мащаб и че тя е готова да се справи с тази повишена сложност.
Защо в Гърция няма богати хора?
Колко пари са нужни, за да сте в горния 1% по богатство в различните страни по света?
Защо китайските милиардери продължават да изчезват?
UBS очаква да загуби 17 млрд. долара заради придобиването на Credit Suisse

Apple се намеси в метавселена партито на Meta, като представи очила за добавена реалност Vision Pro, най-рискования ѝ и най-голям залог от пускането на iPhone, предава Reuters.
Цената на Vision Pro ще започва от 3499 долара, над 3 пъти повече от най-скъпите очила в линията на Meta с устройства за смесена и виртуална реалност, които в момента доминират пазара.
Очилата на Apple ще бъдат налични от началото на 2024 г. в САЩ и в още страни по-късно през годината.
Apple представи и редица нови продукти и функционалности, включително 15-инчов MacBook Air, мощен чип M2 Ultra, подобрения в софтуера ѝ iOS и функция за автокоригиране.
Apple не направи големи съобщения за генеративни AI продукти, сходни с ChatGPT или търсачката Bard на Goolge, но без много шум внедрява редица по-малки функционалности с ИИ като транскрибиране на гласова поща на живо.

Apple обяви, че потребителите на Vision Pro ще могат да избират съдържание в очилата с очите си, да кликват с пръсти и с леко движение на пръстите да скролват, като в същото време използват и триизмерна камера и микрофон, за да правят видеа и снимки, които по-късно може да бъдат видени в 3D формат.
В най-явната му разлика с очилата на Meta устройството има и външен дисплей, който показва очите на потребителя на хора във външния свят.
Външният екран потъмнява, когато потребителят е напълно потопен във виртуален свят. Когато човекът се приближи до потребител в пълен виртуален режим, двамата ще станат видими един за друг.
Vision Pro може да се използва 2 часа с външна батерия, която Apple съобщи, че ще намалява тежестта върху главата на потребителя.
Книжата на производителя на iPhone поскъпнаха и достигнаха рекордните 184,95 долара преди обявяването на новите продукти, но леко поевтиняха след съобщението.

Слушалките използват новия чип R1, проектиран да обработва информация от сензорите си за по-малко от едно премигване време. За работна употреба Apple показа как очилата може да се използват с клавиатура за работа като традиционен компютър с множество екрани.
Компанията обяви, че сътрудничи с Adobe и Microsoft, за да интегрират приложенията си в новите очила и с технологичната компания Unity, която работи с разработчици на игри.
Услугата за стрийминг на видео Disney+ на Walt Disney ще бъде налична още от първия ден след пускането на устройството.
Apple показа също 15-инчовия си MacBook Air, захранван от проектиран от компанията чип M2. Цената на лаптопа започва от 1299 долара и той ще бъде пуснат в продажба следващата седмица. 13-инчовият MacBook Air ще се предлага на цена от 1099 долара.
Компанията представи и нова версия на Mac Pro, най-добре представящият се десктоп с чип M2 Ultra и цена, която започва от 6999 долара. Apple въведе малки подобрения в софтуера си iOS и обяви, че подобрява функцията за автокорекция на клавиатурите на iPhone.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пореден технологичен гигант забрани ChatGPT
За какво изпълнителният директор на Apple се възхищава на Стив Джобс?

За да задържи интереса: Apple пуска нов цвят на iPhone 14 и iPhone 14 Plus

Обещанието на най-големия световен износител на суров петрол Саудитска Арабия да продължи съкращенията на добива е малко вероятно да подкрепи устойчиво увеличение на цените на петрола до и малко над 90 долара за барел. Това прогнозира Citibank, въпреки че други брокерски компании сигнализираха за по-голям петролен дефицит през втората половина на 2023 г.
По-слабото търсене и по-силното предлагане извън ОПЕК до края на годината, потенциалните икономически рецесии в САЩ и Европа и по-ниският икономически растеж в Китай може да доведат до спад на петролните цени, а не до тяхно повишение през тази и следващата година, смятат анализатори на Citibank, цитирани от Reuters.
„Вероятността Саудитска Арабия да се справи сама с това на устойчива основа е доста ниска“, посочиха те и добавиха, че очакват цените на петрола да бъдат обвързани с определен диапазон, като цената на сорта Brent да е средно около 81 долара за барел през 2023 г.
Във вторник петролните фючърси поевтиняха рязко с над 2%, като към 15.00 часа българско време тези на сорта Brent се понижиха с 2,45% под 75 долара за барел, а на американския лек суров петрол – с 2,25% към 70,50 долара за барел, тъй като притесненията за глобалния икономически растеж спря вчерашното поскъпване след решението на Саудитска Арабия да намали през юли добивите си с още 1 млн. барела на ден.

Междувременно британската банка HSBC запази очакванията си за осреднена цена на петрол Brent от 93,5 долара за барел през втората половина на 2023 г., като прогнозира, че негативните макроикономически фактори ще компенсират част от подкрепата на петролните цени, идваща от съкращенията на добива.
Банките UBS и Barclays са малко по-оптимистични, като залагат на поскъпване на петрола.
Анализаторите на UBS прогнозират цени на сорт Brent от 95 долара за барел до края на 2023 г., тъй като очакват дефицитът в предлагане/търсене да нарасне над 2 млн. барела на ден. Те добавиха, че глобалният пазарен баланс вероятно ще остане в „значителен дефицит“ след по-широкото споразумение на ОПЕК + за удължаване на доброволните производствени съкращения до края на 2024 г.
Британската банка Barclays пък очаква доброволното намаление от страна на Саудитска Арабия леко да вдигне дефицита през втората половина на годината.
Други анализатори също заявиха, че глобалният недостиг на петролно предлагане ще се задълбочи през третото тримесечие на тази година след съкращенията и може да тласне цената на сорта Brent към 100 долара за барел до края на годината.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Саудитска Арабия свива драстично добива на петрол заради ОПЕК+
Русия чупи рекорди в износа на петрол към Китай и Индия

Кои страни ще понесат най-голям удар при цена на петрола от 100 долара?

След месеци политическа криза, поредица от извънредни избори и служебна власт, управлявала през последните 10 месеца, България отново има редовно правителство. Структурата на Министерски съвет беше одобрена на извънредно заседание във вторник със 132 гласа „за“ и 69 „против“. Съставът на кабинета „Денков – Габриел“ пък получи подкрепата на 131 народни представители, а срещу него се обявиха 69 депутати.
След последните предсрочни избори на 2 април, първата и втората политически сили минаха през редица тежки преговори. В крайна сметка кабинетът бе излъчен с втория мандат – на коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България”. В понеделник номинираният за премиер акад. Николай Денков върна на президента Румен Радев папката с имената на министрите и структурата на новото правителство.
Преди няколко дни акад. Денков и Мария Габриел, която ще бъде вицепремиер и външен министър за 9 месеца, обявиха в специално изявление, че съставът на кабинета е окончателно договорен, също и мнозинство за изменение на Конституцията.
Планираната ротация на премиери ще бъде първата в историята на България.

Пълен списък с имената на министрите:
Николай Денков – ротационен министър-председател за първите 9 месеца
Мария Габриел – вицепремиер и министър на външните работи, ротационен министър-председател за вторите 9 месеца
Асен Василев – министър на финансите
Калин Стоянов – министър на вътрешните работи
Тодор Тагарев – министър на отбраната
Юлиан Попов – министър на околната среда и водите
Румен Радев /зам.-председател на АИКБ/ – министър на енергетиката
Андрей Цеков – министър на регионалното развитие и благоустройството
Кирил Вътев – министър на земеделието и храните
Проф. Галин Цоков – министър на образованието и науката
Кръстю Кръстев – министър на културата
Богдан Богданов – министър на икономиката и индустрията
Милена Стойчева – министър на иновациите и растежа
Иванка Шалапатова – министър на труда и социалната политика
Атанас Славов – министър на правосъдието
Георги Гвоздейков – министър на транспорта и съобщенията
Проф. Христо Хинков – министър на здравеопазването
Зарица Динкова – министър на туризма
Александър Йоловски – министър на електронното управление
Димитър Илиев – министър на младежта и спорта
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Денков постави за цел влизане в еврозоната от 2025 г.
Новото правителство се захваща спешно с бюджета
Кои са министрите в кабинета „Денков-Габриел“?

Зacтpaxoвaтeлнитe ĸoмпaнии пo cвeтa пpeз 2022 г. ca cъбpaли нaд 5,6 тpлн. eвpo пpeмии зa живoтoзacтpaxoвaнe, здpaвнo зacтpaxoвaнe, имyщecтвo и злoпoлyĸa (Р&С), пocтaвяйĸи нoв peĸopд. Дaнните идват от дoĸлaд нa вoдeщaтa гepмaнcĸa зacтpaxoвaтeлнa ĸoмпaния Аllіаnz.
Πocoчeнaтa cyмa e c 4,9% пo-гoлямa oт peзyлтaтa зa 2021 г. Същевременнo cвeтoвнaтa инфлaция пpeз минaлaтa гoдинa възлизa нa 8,6%.

B oблacттa нa живoтoзacтpaxoвaнeтo pъcтът нa пpeмиитe пpeз 2022 г. е 2,4% (дo 2,6 трлн. eвpo), здpaвнoтo зacтpaxoвaнe – 4,9% (дo 1,1 тpлн. eвpo), Р&С – 8,7% (дo 1,8 тpлн. eвpo). Заедно с това възcтaнoвявaнeтo и в тpитe ceгмeнтa бeшe дo гoлямa cтeпeн ocигypeнo oт CАЩ, дoĸaтo в Зaпaднa Eвpoпa и в мнoгo чacти нa Aзия нaпpимep „динaмиĸaтa нa пaзapa нa живoтoзacтpaxoвaнe бeшe paзoчapoвaщa“, гласи дoĸлaдa.
Oт Аllіаnz пpoгнoзиpaт, чe cpeднo cвeтoвнитe зacтpaxoвaтeлни пpeмии щe pacтaт c 5,2% гoдишнo пpeз cлeдвaщите 10 години, в това число в живoтoзacтpaxoвaтeлния ceгмeнт ce oчaĸвa ръст oт 4,7%, пpи мeдицинcĸитe зacтpaxoвĸи – c 6,7%, a в ceгмeнтa Р&С – c 5%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Устойчив ръст на застрахователният пазар през 2022 г
Колко хора в България застраховат жилищата си?
Сигнал за поевтиняване на „Гражданска отговорност“

Правителството „Денков“ си поставя за цел влизане на България в еврозоната на 1 януари 2025 година, членство в Шенген още през тази година и ще внесе бюджет за 2023 година с дефицит до 3% и без предвидено повишение на данъците. Това анонсира проф. Николай Денков по време на представянето на приоритетите си за управлението пред Народното събрание.
Предстои тежка работа по отношение на „безкрайно закъснелия бюджет“ и подготовката за следващия, каза кандидатът за премиер.
Още: Академик Денков: В кратки срокове ни трябва нов бюджет
Той посочи още, че ще работи със социалните партньори за балансирано развитие на човешкия ресурс ,както и очаква координация и подкрепа от Народното събрание за приемане на законодателната програма, където приоритет е съдебната реформа и законите, свързани с изпълнението на Плана за възстановяван

Денков обяви, че правителството му ще се бори с монопола на външни доставчици на електроенергия и природен газ, както и за прозрачност и предвидимост на цените за енергията за бита и промишлеността.
По отношение на селското стопанство ще се насърчава производство на български храни чрез субсидии за малки и средни производители, както и контрол на отпусканите субсидии и скъсяване на веригите за доставка.
 

Има ли богати хора в съседна Гърция? Според официалните данни изглежда отговорът е „не”. Оказва се, че в Гърция живеят изключително малко богати хора, ако трябва да се вярва на официалните данни за декларираните доходи и имущество в страната.
Цифрите от данъчните декларации подчертават няколко гръцки „особености”, става ясно от публикация на местното издание Еkathimerini.
На хартия в Гърция няма почти никакви заможни хора. Едва 27 000 данъкоплатци са декларирали личен доход от над 100 000 евро, докато четирима на всеки 10 изглежда живеят с доходи до 5 000 евро на година.
Цените в Гърция накараха богаташи да сменят дестинацията за почивка
По-малко от 15 000 собственици притежават личен имот, чиято стойност надхвърля 1 млн. евро, като под 70 000 банкови клиенти разполагат с банков депозит със сума над 100 000 евро.
При около 300 000 юридически лица, опериращи в Гърция, едва 10 000 са декларирали облагаема печалба от над 150 000 долара, което означава, че дори по-малко (като се има предвид приспадането на данъците) са в състояние да разпределят печалби над 100 000 евро.
От друга страна, 235 000 фирми от приблизително 300 000 или осем на всеки 10 компании в страната, отчитат или загуби или печалби, които са по-ниски от минималното възнаграждение в страната (10 000 евро на година).
Какво показва всичко това, пита гръцкото издание. Гърция трябва да разкрие и правилно да регистрира доходите, активите и печалбите, за да може данъчната политика да бъде проектирана с по-голяма справедливост, добавят от гръцката медия.
Общо 221 млн. лв. са декларираните данъци от физически лица
Колко пари са нужни, за да сте в горния 1% по богатство в различните страни по света?
Какво е почасовото заплащане в страните от Европейския съюз?

Експеримент с бeзycлoвeн бaзoв дoxoд зaпoчвa и в Aнглия, Това cъoбщи „Гapдиън“. 
Бeзycлoвният бaзoв дoxoд е твъpдa cyмa, ĸoятo гpaждaнинът пoлyчaвa вceĸи мeceц бeз знaчeниe дaли paбoти, или нe. Kaтo ĸoнцeпция cъщecтвyвa oщe oт ХVІ вeĸ, нo дo мoмeнтa нe e пpилaгaн мacoвo в пpaĸтиĸaтa. Oбиĸнoвeнo цeлтa мy e дa пoĸpиe бaзoвитe пoтpeбнocти. Няĸoи иĸoнoмиcти cмятaт, чe c нeгo мoжe дa ce зaмecти цялocтнaтa coциaлнa cиcтeмa нa мecтнo и дъpжaвнo paвнищe.
Къде у нас получават най-високи обезщетения за безработица?
Bce пoвeчe в aĸaдeмичнитe ĸpъгoвe ce гoвopи зa paзшиpявaнe нa oбxвaтa нa Безусловния базов доход. Πpичинaтa – aвтoмaтизиpaт ce вce пoвeчe тpaдициoннo „чoвeшĸи“ дeйнocти и зaeтитe c тяx вepoятнo щe ce нaлoжи дa ce тpyдят пoчacoвo или пpи пo-ниcĸи възнaгpaждeния в дpyги cфepи, дoĸaтo пpиxoдитe нa пpeдпpиятиятa щe ce зaпaзят или yвeличaт. Taĸa възниĸвa нeoбxoдимocттa oт мexaнизъм, ĸoйтo дa пpeдпaзи зaceгнaтитe xopa oт бeднocт.
B Aнглия дeбaтът ce пpeнece нa пapлaмeнтapнo paвнищe oщe пo вpeмe нa пaндeмиятa, ĸoгaтo цeли индycтpии cпpяxa paбoтa, a пocлeднaтa зимa, пpeз ĸoятo мнoгo дoмaĸинcтвa тpябвaшe дa избиpaт мeждy ядeнe и oтoплeниe, дaвa нoви apгyмeнти нa пpивъpжeницитe нa идeятa.

Πилoтнaтa пpoгpaмa нa тepитopиятa нa Aнглия e c изĸлючитeлнo cĸpoмeн oбxвaт – cpeд дoбpoвoлци щe бъдaт избpaни 30 дyши, ĸoитo в пpoдължeниe нa 2 гoдини щe пoлyчaвaт пo 1600 пayндa нa мeceц бeз ниĸaĸви дpyги ycлoвия. Te щe ca oт Ceвepoизтoчнa Aнглия и oт Ceвepeн Лoндoн. 20% oт тяx щe ca xopa c yвpeждaния.Щe бъдe нaбpaнa и ĸoнтpoлнa гpyпa, ĸoятo пpeз cъщия пepиoд щe тpябвa дa ce cпpaвя caмo cъc coбcтвeнитe cи cили.
„Toвa e cepиoзнa cyмa. ББД oбиĸнoвeнo пoĸpивa caмo бaзoвитe пoтpeбнocти, нo иcĸaмe дa видим ĸaĸъв eфeĸт имa тoй въpxy пcиxичecĸoтo и физичecĸoтo здpaвe нa xopaтa – бeз знaчeниe дaли щe избepaт дa paбoтят, или нe. Oбщecтвoтo ни ce нyждae oт няĸaĸвa фopмa нa бaзoв дoxoд пpeз cлeдвaщитe гoдини зapaди ĸлимaтичнитe и тexнoлoгичнитe пpoмeни и пpeдcтoящият индycтpиaлeн пpexoд“, ĸoмeнтиpa Уил Cтpoндж, диpeĸтop нa нeпpaвитeлcтвнaтa opгaнизaция Аutоnоmу, ĸoятo пoдĸpeпя инициaтивaтa.

Европейската комисия обяви, че е одобрила предоставянето на 77 млн. евро държавна помощ в подкрепа на инвестиции в райони с висока безработица в България.

Целта е да се насърчи регионалното развитие, гласи съобщението. Помощта ще се състои в освобождаване от корпоративен подоходен данък в подкрепа на първоначални инвестиционни проекти на малки и средни дружества, например за създаване на ново предприятие, за разширяване на съществуващо предприятие, за разнообразяване или за цялостна промяна на производството.
Подкрепата е предназначена за общини в България с равнище на безработица, по-високо поне с 25% спрямо средното в страната. Помощта за един получател ще бъде 50% от допустимите инвестиционни разходи, с изключение на 25% в общините в Югозападния район, допълва ЕК.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Средства за сближаване: ЕK дава 2,5 млрд. евро за борба с бедността в България
ЕК слага край на мерките срещу високите цени на тока
ЕК започва 4 наказателни процедури срещу България

Spotify, световният лидер в аудиострийминга, обяви вчера, че ще съкрати 200 работни места в подразделението си за подкасти при втория кръг съкращения, който компанията предприема при преструктурирането си след години засилени инвестиции, информира Reuters.
Решението засяга около 2% от персонала на компанията. Други онлайн платформи като Meta Platforms и Roku също направиха втори кръг от съкращения на работни места заради икономическата несигурност.

През последните години Spotify инвестира засилено в изграждане на бизнеса си с подкасти с надежда, че по-силната ангажираност на аудиторията на формата ще привлече повече рекламодатели. Това обаче доведе до рязко увеличаване на разходите на компанията, които миналата година нараснаха 2 пъти по-бързо от приходите.
Повишените лихви и високата инфлация принудиха и бизнесите да свият разходите за реклама.
В отговор по-рано тази година Spotify вече съкрати 6% от персонала си и обяви оттеглянето на Доун Остроф, помогнал за изграждането на подразделението за подкасти и го преведе през редица предизвикателства.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пореден технологичен гигант предприема съкращения
Meta започна нов кръг съкращения
След хилядите съкращения: Meta намалява и бонусите за служители

Потреблението на хранителни стоки в Европейския съюз продължава да намалява на фона на ускорената инфлация. Оборотът в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия в ЕС намалява с 4.6% на годишна база през месец април, сочат календарно изгладените данни на европейската статистическа служба Евростат. Понижението за еврозоната възлиза на 4.4% на годишна база.
Това е пореден месец на годишно понижение в оборота на търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия – нещо, което се наблюдава от края на 2021 година насам. Спадът в оборота се случва въпреки повишените цени на храните, което е индикатор за продължаващо свиване на потреблението на гражданите на ЕС.
На месечна база оборотът в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия намалява през април с 0.4% в ЕС и с 0.5% в еврозоната, сочат сезонно изгладените данни на Евростат.
Като цяло оборотът в търговията на дребно в ЕС намалява с 2.9% на годишна база през април, като понижението конкретно за еврозоната възлиза на 2.6%.
На месечна база оборотът в търговията на дребно в ЕС нараства 0.1% през април спрямо предходния март и остава непроменен конкретно за еврозоната.
Оборотът в търговията на дребно намалява в повечето страни от ЕС

Индекс на оборота в търговията на дребно в ЕС (синята скала) и еврозоната (червената скала);
Източник: Евростат
През април оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива намалява с 2.3% на годишна база в ЕС и с 1.8% в еврозоната. Оборотът в търговията с нехранителни продукти се свива с 1.5% на годишна база в ЕС и с 1.1% в еврозоната.
На месечна база през април оборотът в търговията на дребно с нехранителни продукти в ЕС нараства с 0.6% спрямо предходния март, като увеличението е 0.5% за еврозоната.
Оборотът в търговията с автомобилни горива през април намалява с 2.2% спрямо март в ЕС, докато за еврозоната понижението е 2.3%.
Европейците свиват потреблението на хранителни стоки
Оборотът в търговията на дребно намалява на годишна база през април в повечето страни от ЕС. Най-сериозно понижение се отчита в Унгария (-12.6%), Естония (-10%), Словакия (-9.8%) и Словения (-8.6%). Именно това са и държавите, където се отчитат едни от най-високите нива на инфлацията в ЕС. В същото време, държавите, където оборотите на дребно нарастват най-много през април, са Кипър (+9.4%), Испания (+7.8%) и Люксембург (+6%). В тези страни се наблюдава едни от най-ниските нива на инфлация в ЕС.
Оборотът в търговията на дребно в Германия намалява с 4.4% на годишна база през април.
България също е част от тенденцията, като оборотът в търговията на дребно у нас през април намалява 2.7% на годишна база, след като през предходните месеци отчиташе увеличение.
Оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки нараства през февруари
На месечна база най-сериозно намаление в оборота на дребно през април се отчита в Словакия (-5.8%), Румъния (-3.7%) и Словения (-2.4%). Най-отчетлив ръст в оборота на дребно през април се наблюдава в Хърватия (+3.4%), Люксембург (+3.3%) и Швеция (+3.1%).
На месечна база оборотът в търговията на дребно в България намалява с 2% през април спрямо предходния месец март, записвайки трети пореден месец на спад.
Търговците на дребно очакват цените да продължат да растат
Оборотът в търговията на дребно у нас нараства с бързи темпове

Основен проблем за глобалната икономика остава инфлацията, макар и шоковете от цените на суровините и на енергията да отминаха. Това заяви Джеф Готлиб – старши регионален представител на Международния валутен фонд за Централна, Източна и Югоизточна Европа на откриването на форума „Шумът на парите“ в София.
„През последните 2 години виждаме последствията от войната в Украйна и от пандемията. Преди 2020 г. имаше финансова система с ниски лихви и хора, които правеха бизнес стратегии на тази основа. Определянето на заплатите беше съобразено с ниската инфлация. Веригите на доставките се опираха на Азия и на доставки на суровини и горива от Русия. Ниски бяха и разходите за отбрана. Сега всичко се промени, но не знам дали ще е временно“, каза Готлиб.
По думите му затягането на паричната политика на развитите икономики е помогнало много за борбата с инфлацията. „Наблюдаваме и спад на даването на кредитите, има намаление на икономическия растеж“, допълни той.

Според Готлиб по-голяма част от глобалната икономика стои стабилно с нормален растеж. „Очакваме обаче банковите лихви да са по-високи за дълго време, очертава се забавяне на растежа на икономиката и ограничена безработица. Инфлацията ще бъде укротена, но ще продължи да съществува. Има несигурност за цените и заплатите в развиващите се пазари“, подчерта той.
„МВФ има най-консервативните прогнози за растеж на икономиката от 1990 г. Възможно е войната в Украйна да свърши по-рано и проблемът с инфлацията да се реши по-бързо и тази консервативна оценка да не се осъществи. Търсим обаче начини да планираме и най-лошите сценарии“, посочи той.
„Важно е да се следи банковата система и тези банки с прекалено ниски лихви, както и качеството на активите им“, заяви Готлиб и препоръча да се следи и пазарът на имотите заради ипотеките.
„Има различни ситуации с публичния дълг в различните държави, но се надявам да се затегне фискалната политика на страните. Препоръчваме паричната политика на страните да стои затегната. Инфлацията намалява по-бързо, отколкото очаквахме, но централните банки няма да намаляват лихвите, докато инфлацията не се укроти наистина“, категоричен е Готлиб.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Според МВФ: Какво трябва да се случи с лихвите в следващите 12 месеца?
Кристалина Георгиева с прогноза за инфлацията в Европа

Нова помощ: Колко ще получи Украйна от кредитната програма на МВФ?

Около 1/3 от домакинствата у нас не могат да си позволят достатъчно потребление на енергия, става ясно от анкета на Националния статистически институт.
Според проучването, 31.2% от анкетираните са посочили, че са ограничавали потреблението на енергията през последното тримесечие на миналата година. Въпросът се отнася до потреблението на енергия за всякакви цели – електричество, природен газ или др. за отопление, топла вода, готвене, охлаждане, осветление и електрически уреди.
Ето колко пари са нужни на българина за нормален живот, сумата е сериозна

28.8% от лицата, живеещи в градовете, са посочили, че не могат да си позволят достатъчно потребление на енергия, докато делът на хората в селата, които са ограничавали потреблението на енергия е далеч по-висок – дял от 37.8% или с 9 процентни пункта повече от лицата в градовете.
Над 320 000 домакинства ще получат еднократна помощ за отопление
Доходите на две трети от българите остават непроменени
Масово анкетираните лица посочват, че не усещат подобрение на доходите си. През първото тримесечие на 2023 г., за 74.6% от лицата доходът на домакинството им е останал без промяна спрямо последните 12 месеца. Този дял нараства с 1.6 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2022 година.
Ето с колко намаля покупателната способност на българите, измерена в хранителни стоки
Увеличение на доходите са посочили 20.1% от лицата, което е също с 1.6 процентни пункта повече в сравнение с първото тримесечие на 2022 г., когато увеличение са имали 18.5% от лицата.

Делът на лицата, посочили намаление на доходите за последните 12 месеца, се понижава през първото тримесечие на 2023 г. до 5.3% – с 3.2 процентни пункта по-малко спрямо същото тримесечие на 2022 година.
Затрудненията при покриване на ежедневните разходи остават значителни
През първото тримесечие на 2023 г. делът на лицата, които изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи , продължава да е относително висок – над 75%. С известни затруднения са 35.8% от лицата, 26.8% определят покриването на ежедневните разходи като трудно, а 14.2% – като много трудно.
Реалните доходи у нас нараснаха минимално през последните 2 години
Делът на лицата, които се справят много трудно, се увеличава с 0.6 процентни пункта в сравнение с първото тримесечие на 2022 година.

Относително лесно могат да покрият ежедневните си разходи 19.7% от лицата, а едва 3.5% не изпитват никакви затруднения. Общо делът на лицата без затруднения през първото тримесечие се увеличава с 1.5 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 година.
Доходите на 68% от българите остават непроменени на фона на скока в цените

Спешните временни мерки, които ЕК предложи за успокояване на енергийната криза в края на 2022 г. – като таван на цената на тока или намаляване на потреблението, вече изглеждат ненужни, пише в доклад на Комисията. Ситуацията вече се успокои – цената на електроенергията спадна под нивата от 80 евро/MWh. Същевременно и цената на природния газ изглежда стабилна и не се очакват скоковете от 2022 г., посочват от Брюксел.
На тази база ЕК няма да предложи удължаване на кризисните мерки, но част от тях са включени в дългосрочни планове за промяна на дизайна на електроенергийния пазар в общността.
Според доклада на ЕК държавите в ЕС спазват целта за намаляване на потреблението с 5% в пиковите часове, което облекчава ценовия натиск. През октомври 2022 г. Съветът прие регулация с две цели – доброволно намаление на потреблението на електроенергия като цяло с 10% и задължително с 5% в пиковите часове. Мярката важеше за зимните месеци – от 31 декември 2022 г. до 31 март 2023 г.
Тогава беше въведен и таван от максимум 180 евро/MWh на приходите на производителите на електроенергия с по-ниски разходи – възобновяеми енергийни източници, ядрени централи и лигнитни въглища. Държавите имаха право на национално ниво да решат как да се прилага тази временна мярка със срок от 31 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г.

Като временна мярка за защита от високите цени на електроенергията беше одобрена и възможността за директни субсидии за крайните потребители. Мярката е в сила до края на 2023 г. и тя ще продължи.
Що се отнася до мерките, свързани с пазара на природен газ, в края на март ЕК одобри удължение на целите за намаляване на потреблението на суровината с 15% до края на март 2024 г.
ЕК предложи пакет от мерки за справяне с енергийната криза още със зараждането ѝ в края на 2021 г. Сред тях бяха данъчни облекчения, съхраняване на газа и т.н. и насърчаване на развитието на зелената енергия и подобряване на енергийната ефективност. Това е решението на кризата за зависимостта на ЕС от изкопаемите горива, заявиха тогава от Брюксел.
Заради ниските оперативни разходи възобновяемите енергийни източници могат да окажат натиск върху цените в ЕС, а заедно с мерките за енергийна ефективност ще осигурят и сигурността на енергийните доставки, заявиха от Брюксел.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заради протестите Франция внася скъп ток от Германия
Какви промени се готвят при търговията с ток?
Помощите за тока за фирмите довели до скока на цените

Под 1000 са обявените свободни работни места в дирекциите „Бюро по труда“ (ДБТ) в Бургаско към 2 юни, показа справка на БТА. Най-много незаети позиции има в областния център Бургас – 675, при 871 обявени.
Голяма част от свободните работни места са за обекти в курортните населени места като Приморско, Несебър и Созопол. 
Персонал от Индия ще ни обслужва на морето
Не се отчитат промени при позициите за сезонна заетост. Въпреки началото на летния сезон част от хотелите и собственици на заведения по Южното Черноморие все още не са наели необходимия персонал, става ясно от данните. Затова и свободните работни места в сектор „Туризъм“ са най-много, като само един работодател търси 50 сезонни работници. Бизнесът край морето иска да наеме още бармани, сервитьори, работници за топла и студена кухня, служители в хотели, рецепционисти и др.
 
Транспортният бранш също има нужда от кадри като монтьори, шофьори за извършване на трансфери, шофьори на автобуси и кондуктори. 
Безработицата в Бургаско се задържа под 3 на сто
Само преди няколко дни бургаското Бюро по труда организира трудова борса, на която свободни позиции представиха фирми от промишлеността. В сектора се отчита увеличение на заплатите, но въпреки това компаниите изпитват трудности при намирането на висококвалифицирани служители в сферата на металургията, добивната промишленост, хранително-вкусовата промишленост и машиностроенето. 

Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че инфлационният натиск остава силен и лихвите по заемите ще бъдат повишени още, предава Bloomberg.
В момент, когато пълните последици от действията на ЕЦБ досега още не са изцяло усетени, Лагард повтори, че няма ясни данни, че основната инфлация е достигнала връхна точка. „Инфлацията при храните остава висока“, заяви тя пред евродепутатите в Брюксел.
„Ценовият натиск остава силен. Бъдещите ни решения ще гарантират, че лихвите ще бъдат вдигнати до нива, които са достатъчно ограничителни, за да се постигне навременно връщане на инфлацията до средносрочната ни цел от 2% и да бъде задържана на тези нива, колкото е необходимо“, заяви Лагард.
Представители на ЕЦБ подчертават, че макар историческата поредица от повишения на лихвите да наближава края си, тя още не е приключила. Макар че индексът на основната инфлация, която те наблюдават внимателно, се успокоява за втори месец през май, се очаква ново повишаване на лихвите на 15 юни. Това е в унисон с мнението на повечето инвеститори и икономисти.

Управителят на Ирландската централна банка Гейбриъл Махлуф заяви, че ЕЦБ вероятно ще повиши лихвата на заседанията си през юни и юли, с което депозитната лихва ще достигне 3,75% спрямо сегашните 3,25%. Игнацио Виско, не така агресивно настроеният ръководител на Италианската централна банка, заяви през уикенда, че „би настоявал за по-постепенен подход“ към повишаването на лихвите, което вече достигна 375 б.п. от миналия юли.
„Финансовата стабилност в еврозоната се оказва устойчива до момента, но продължаваме да преценяваме възможни рискове, като вземаме предвид широка гама от индикатори. Не виждаме размяна между финансовата стабилност и ценовата стабилност в еврозоната“, заяви Лагард.
Инфлацията в 20-те страни от еврозоната се забави до 6,1% през май спрямо 7% през април, а основните цени, изключващи волатилните цени на храните и на горивото, внимателно следени от ЕЦБ, нараснаха само с 5,3% спрямо 5,6% предходния месец.
Това засили дебата за необходимостта от нови повишения на лихвите от ЕЦБ отвъд очакваното увеличение на следващото заседание на 15 юни.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕЦБ предупреди: Водещите банки в еврозоната са застрашени
ЕЦБ: Неясни са перспективите за финансова стабилност в еврозоната. Защо?

ЕЦБ затяга контрола върху банките

Австралийската централна банка повиши изненадващо лихвите за 12-ти път до 11-годишен връх, като същевременно предупреди, че може да се наложи допълнително затягане, за да се гарантира, че инфлацията ще се върне към целевото ниво от 2 на сто.
Резервната банка на Австралия (RBA) повиши водещата си кешова лихва с 25 пункта до 4,1%, след като месец по-рано направи същото, заявявайки, че инфлацията все още е твърде висока и че иска да предотврати стабилизиране на високите ценови очаквания.
Повишаването на лихвите продължаваl
Така само в рамките на година австралийската лихва беше повишена с общо 400 базисни пункта до 4,1% – най-високо ниво от април 2012 г насам.

„Инфлацията в Австралия премина своя пик, но ниво от 7% все още е твърде високо и ще мине известно време, преди тя да се върне към целевия диапазон от 2 на сто“, посочи след края на заседанието управителят на RBA Филип Лоу.
„Това допълнително увеличение на лихвените проценти има за цел да даде по-голяма увереност, че инфлацията ще се върне към целта в рамките на разумен период от време“, посочи той.
През следващата седмица ще се проведе заседание на Федералния резерв на САЩ, на което се очаква американската централна банка да направи пауза в цикъла на 10 поредни увеличения на основната лихва.

Инвестициите в европейски технологични стартъпи се очаква да намалеят с още 39% през тази година, сочи проучване на компанията за рисков капитал Atomico.
Дяловото финансиране на европейските стартъпи ще намалее от 83 млрд. долара през миналата 2022 година до 51 млрд. долара през настоящата 2023 година, сочи прогнозата на компанията, цитирана от CNBC.
Понижението се дължи на отстъплението на инвеститорите от САЩ. Американските средства бяха значителен двигател на инвестиционната активност на това поле в Европа, като няколко значими фондове за рисков капитал в САЩ се позиционираха в Лондон с цел увеличаване на присъствието си в региона.
Очакваното понижение на финансирането в Европа идва след лоша година за технологичната индустрия – инвестициите в частните европейски технологични стартъпи намаляха с 22% до 83 млрд. долара през 2022 година спрямо 106 млрд. долара през 2021 година, посочват от Atomico.
Докладът представлява понижена прогноза за тази година от базирания в Лондон фонд, който има инвестиции в компании като Stripe, Klarna и Graphcore.
България е първа в Югоизточна Европа по брой финтех компании
Според Atomico има сигнали на „устойчивост” в европейската технологична индустрия, включително фактът, че общата стойност на публичните и частните компании се върна към равнището от 3 трлн. долара – ниво, което достигна през 2021 година.
Междувременно, финансирането на компаниите в ранен етап на развитие намалява с по-слаби темпове спрямо инвестициите в компаниите, които се намират на по-късен етап в развитието си, отбелязват от Atomico.
Компаниите в късен етап на развитие оформят 93% от общия спад в инвестициите размер на 28 млрд. долара в периода 2022 и 2023 година.
Технологичните фирми се оказаха под сериозно напрежение през последната година и половина след като компаниите бяха накарани да приоритизират печалбите пред растежа в резултат на преоценка на сектора от страна на инвеститорите.
Revolut отново няма да получи банков лиценз
Акциите на някога високо оценявани технологични компании бяха поставени под натиск от глобални фактори, включително руската инвазия в Украйна и затягането на паричната политика.
Федералният резерв на САЩ и други централни банки по света повишават лихвените си проценти, загърбвайки ерата на стимули от преди пандемията, опитвайки се да забавят ускорената инфлация. Това провокира инвеститорите да преосмислят позициите си когато говорим за технологични компании, които не генерират печалби, въпреки, че тези стойността на тези стартъпи обикновено се базира на очакванията за бъдещи постъпления и потенциал.
Тъмни времена
През миналата година компаниите станаха свидетели на сериозна ревизия на цената на техните акции.
Шведската финтех компания Klarna понижи оценката си с 85% до 6.7 млрд. долара. Според публикация на Sifted, Checkout.com е намалила вътрешната данъчна стойност на акциите си с 15%.
От Atomico посочват, че като цяло технологичен пазар в Европа е претърпял значително свиване на коефициентите на оценка.
Медианната стойност на публичните софтуерни компании понастоящем се движи пет пъти над приходите, което е по-ниско ниво спрямо дългосрочто средно равнище от 7.8 пъти.
Atomico посочват, че 20% от рундовете за набиране на капитал през първото тримесечие на 2023 година са предлагали акции на по-ниска цена от предходни рундове, което е 3.6 пъти по-висок дял спрямо същия период на предходната година.
Европейските стартъпи привлякоха 44 млрд. евро само за половин година
Съкращенията на персонал също се отразяват на индустрията. През първото тримесечие се отчитат около 11 100 съкращения в Европа, според Atomico, което представлява около 6% от световната технологична индустрия, която освободи приблизително 185 000 души.
„Твърде рано е да се каже сега дали изрично това е пикът”, казва Том Вемайер, партньор в Atomico. „Очакваме продължаване на повишените нива на съкращения през 2023 г. след това. Това винаги е неразделна част от естеството на пазарните цикли.”, казва той.
В същото време, повече от всякога нови компании са били стартирани от екипи, съставени от бивши служители на технологични компании с оценка от над 1 млрд. долара – 1 406 нови основатели идват от компании, създадени през първото десетилетие на новия век, става ясно от данните на Atomico.
За първи път инвестициите в слънчева енергия ще изпреварят разходите за производство на петрол
Сара Гумори, директор в Atomico, посочва, че е било прекалено рано да се определи дали съкращенията от миналата година са имали ефект върху прехвърлянето на таланти от съществуващи еднорози (компания с оценка от над 1 млрд. долара) към нови стартъпи.
Според скорошен доклад на компанията за рисков капитал Accel, технологичните стартъпи в Европа и Израел произвеждат пет пъти повече стартъпи, тъй като преструктурирането на европейската технологична екосистема води до прехвърляне на таланти.
Изкуствен интелект
Изкуственият интелект се явява светлината в тунела за индустрията според мнозина, като някои стартъпи набират сериозни средства благодарение на огромното внимание, което се насочи към изкуствения интелект.
След Microsoft: Google също инвестира в стартъп за изкуствен интелект
Стартъпите за генеративен изкуствен интелект оформят 35% от общите инвестиции в изкуствен интелект и машинно обучение през миналата година. Това е най-високият дял отчитан някога.
„Ние сме в началото на това, което е нова AI суперциклична технология“, казва Вемайер, добавяйки, че генеративният изкуствен интелект движи „огромна степен от иновации“ и че Европа „има място на масата“.
„Това, което е важно е създаването на среда, която позволява на европейските таланти да реализират този потенциал на следващия суперцикъл.”, добвя той.
Активите на инвестиционните фондове у нас възлизат на 8.8 млрд. лева към края на март

До 15 септември ЕС ще отмени извънредните временни предпазни мерки, приети на 2 май, срещу вноса на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна, обяви ЕК.
Временните мерки бяха приети заради логистични затруднения за тези стоки в България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия и при условие, че държавите от ЕС не поддържат едностранни мерки, гласи съобщението.
ЕК допълва, че за още година беше удължено решението за отпадане на митата за вноса от Украйна. Посочва се, че е силно свидетелство за непоколебимата подкрепа на ЕС за Украйна, което ще помогне на украинските производители и износители.

Според ЕК временните ограничения за вноса на някои земеделски стоки още са необходими заради липсата на достатъчно възможности за съхранение на зърно преди събирането на реколтата в 5-те посочени страни от ЕС. Ако транзитът на украински стоки е възпрепятстван от неоправдани изисквания в една или няколко от 5-те държави, ЕК ще направи оценка, според съобщението.
Ограниченията за украинския земеделски внос трябваше да продължат до вчера. До септември се предвижда вносът да бъде предлаган на пазара в ЕС, освен в България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. През тези страни вносът на стоките ще може да се превозва транзитно към някоя от останалите страни в ЕС или за износ.
По-рано вчера говорител на ЕК уточни, че още земеделците в 5-те засегнати от украинския внос държави не са получили договорените обезщетения от ЕС за общо 100 млн. евро. По думите му причината е, че Унгария още не е премахнала едностранните мерки срещу украинския внос.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Задава се ново удължаване на забраната за внос на украинско зърно?
България официално спря вноса на зърно от Украйна
Забраната за внос на украински храни в ЦИЕ: Как Русия може да се възползва?

Цените на имотите от 1 година на практика не са се променили. Има движения леко нагоре и леко надолу, но като цяло са същите каквито са били точно преди година. Това каза Васил Люнчев – основател и собственик на платформа за недвижими имоти пред БНТ.
Според него, в момента е много трудно за купуване на жилище, поради високите цени. „Няма изключително голям наплив, както например имаше преди 1 година, а преди 2 години се наблюдаваше огромно желание за купуване на жилища“, обясни той.
Още: Продажбите на жилища у нас намаляват
В същото време обаче, няма и голямо желание за продажби на апартаменти. „За да спаднат цените, трябва да има много хора, за да си продадат жилищата и малко, които да ги купят. А в момента няма и голямо предлагане, за разлика от преди 2 години“, посочи експертът.

В последната официална статистика за цените на имотите жилищата в София отбелязаха спад за първи път от много време насам. Понижението на цените в столицата бе с 2.5 % на тримесечна база. 
Цените на жилищата в София започнаха да падат
В останалите големи градове обаче, се отчете повишение, най-голямо в Стара Загора (+7,4 на сто), следвана от  Бургас и Варна – съответно с 4,7 на сто и 2,1 на сто.