Канибали хващат турист, палят огъня, набутват го в казана и питат:
– Как се казваш?
– Какво ви интересува, нали ще ме ядете?
– Как какво, а какво да пишем в менюто?

Майката:
– А сега, миличко, си намисли някакво желание.
– Искам Златната рибка да донесе дрехи на всички тия бедни голи какички, дето са в компютъра на тати.

През 2022 г. 9,4 млн. души в ЕС ще работят като специалисти по информационни и комуникационни технологии (ИКТ), което е 4,6% от общата работна сила в ЕС, според анализ на Eurostat.
Делът на специалистите по ИКТ в ЕС нараства за последното десетилетие, като от 2012 г. насам се е увеличил с 1,4 процентни пункта (пр.п.), предава БТА.
Сред държавите от ЕС делът на ИКТ специалистите е най-висок в Швеция (8,6%), следвана от Люксембург (7,7%) и Финландия (7,6%). Най-ниските дялове се наблюдават в Гърция (2,5%), Румъния (2,8%) и Полша (3,6%).

От 2012 г. до 2022 г. броят на специалистите по ИКТ в ЕС е нараснал с 57,8%, което е почти 6,6 пъти повече от темпа на растеж на заетостта (+8,8%).
Делът на жените, работещи като специалисти в областта на ИКТ, отбеляза незначителен спад през 2022 г. спрямо с 2021 г. (18,9% спрямо 19,1%), като прекъсна възходящата тенденция, наблюдавана от 2014 г.
Сред държавите от ЕС най-голям дял на жените сред заетите специалисти по ИКТ се наблюдава в България (28,9%), Румъния (25,2%) и Естония (24,5%), а най-малък – в Чехия (10,9%) и Унгария (13,6%).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Жените и пазарът на труда: Заетостта им е по-висока, но заплащането е по-ниско
В кои сектори у нас работят най-много жени (Графики)

Втори месец намаляват обявите за работа у нас. Къде се търсят хора?

Жените в България получават с около 4000 лв. по-ма

Моделите на китайския автомобилен концерн Chery Automobile и руската марка Lada са най-предпочитаните нови превозни средства от руските таксиметрови компании през първото тримесечие, предава ТАСС, цитирайки проучване на VTB Leasing.
Анализът проследява всички сделки за финансов лизинг на автомобили в периода януари-март, като заключва, че най-популярните модели в таксиметровия бизнес са Chery Tiggo 4, Lada Granta и Chery Tiggo 7 Pro.
Най-популярната марка през първото тримесечие е Chery, чиито модели са били предпочитани от таксиметровите компании в 42% от случаите на лизинг. На второ място се нарежда марката Lada, част от групата на „АвтоВАЗ“, с дял от 28%. На трето място е китайската Geely с 8% от сделките. Четвърто и пето място съшо се заемат от китайски марки – Haval (7,4%) и JAC (6,4%).
При подреждането на моделите първи е Chery Tiggo 4, следван от Lada Granta, Chery Tiggo 7 Pro, Geely Coolray и JAC J7. Същевременно, както се отбелязва в проучването, през първото тримесечие на 2022 г. най-търсените от таксиметровите компании са били Hyundai Solaris, Kia Rio, Kia Cerato, Renault Logan и Lada Vesta.

„Миналата година таксиметровите оператори се сблъскаха с нарастващи цени на резервни части и нови автомобили на чуждестранни марки. Наличието на седани от B и D сегмент, които заменят Volkswagen Polo, Toyota Camry, Kia Rio и Optima, беше особено силно изразено. Сега автопаркът се актуализира в полза на китайските и руски марки“, изтъкват от VTB Leasing.
Силното проникване на китайски автомобили в руския таксиметров сектор се дължи на вноса и местното производство на китайските компании, разполагайки с богати запаси от резервни части и широки търговски мрежи.
„В допълнение към това, корпоративните отстъпки и гъвкавите условия за финансиране, предлагани от лизинговите компании, са достъпни за юридически лица. Това позволява на таксиметровите фирми да обновяват своите автопаркове без прекомерни разходи“, обясни Андрей Гетманюк, ръководител на отдела за бизнес развитие във VTB Leasing.

Последните пазарни данни за руските продажби на нови коли от началото на месеца сочат, че делът на китайските концерни продължава да расте през април. Напускането на западните автомобилни производители свива избора за руските потребители, които трябва да свикнат с по-високите цени и китайските марки, като Haval, Chery и Geely.
В топ 10 на най-продаваните модели през април влизат само руски и китайски марки, изтъкват от Autostat, като общо 3 модела принадлежат на Lada.
Руската марка държи 33% пазарен дял през април спрямо 23% преди година, но нарастващият дял на китайските модели е най-забележим. Китайските марки, попадащи в топ 10 при продажбите, представляват над 40% от обемите през април спрямо около 12% преди година.
През първите 4 месеца на годината продажбите на автомобили с марка Chery, Geely и Haval са нараснали съответно с 235,7%, 228,6% и 134,2%. Продажбите на южнокорейските Kia Hyundai и японската Toyota са спаднали съответно с 67%, 68,1% и 67,8%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бягство от санкциите: От къде руснаците купуват автомобили?
Руската автомобилна индустрия е в клинична смърт
Руснаците спряха да си купуват нови коли
„Москвич“ се изправя срещу Tesla, ще покорява света
Новият стар „Москвич“ – по-малко от 1/3 от руснаците биха си го купили

В сряда Meta започна поредния си кръг от съкращения, които се очаква да засегнат около 6000 души. Тези съкращения са част от така наречената „година на ефективност“, в която Meta се преструктурира значително, за да спести пари и да подравни организационната си структура.
Служителите са били наясно с предстоящите съкращения. Основателят и главен изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг обяви в публикация в блога си през март, че ще съкрати 10 000 работни места в 2 кръга от съкращения в края на април и края на май, макар че Meta вече премахна 11 000 длъжности през ноември.
Съкращенията тази седмица са насочени главно към бизнес позиции, докато тези през април засегнаха техническите екипи. Meta спря и набирането на персонал за около 5000 свободни позиции. Общо около 21 000 души са загубили работата си в Meta, което намалява броя на служителите на компанията в световен мащаб с около 1/4 от ноември, когато компанията имаше около 87 000 служители, припомня TechCrunch.

„Откакто намалихме работната си сила миналата година, един от изненадващите резултати е, че много неща се случват по-бързо. В ретроспекция мога да кажа, че подцених непреките разходи за проекти с по-нисък приоритет“, написа Зукърбърг в своя блог през март.
След като хиляди членове на екипа напускат компанията, настроението в Meta е разбираемо минорно. Служителите чакат със затаен дъх от месеци, за да разберат дали ще останат без работа, а освен уволнението, за някои служители това може да означава и загуба на правото за здравни грижи или работна виза.
Междувременно през 2022 г. Meta похарчи 13,7 млрд. долара за Reality Labs – отдела за разработки на метавселената. Инвеститорите бяха скептично настроени към настояването на Зукърбърг, че виртуалната и смесената реалност ще задвижат следващата граница на социалната връзка.

„Създаде се мнение, че по някакъв начин се отдалечаваме от фокуса върху визията за метавселената, така че искам само да кажа предварително, че това не е точно така. Фокусираме се върху изкуствения интелект и метавселената и ще продължим да го правим“, заяви Зукърбърг в разговора за тримесечните резултати миналия месец.
Изкуственият интелект наистина е залегнал в изследванията на Meta в областта на AR и VR. ИИ подпомага и модерирането на съдържанието, алгоритмичните социални канали и други ключови аспекти на технологията на Meta. Но докато ИИ продължава да властва като любимата дума на Силициевата долина напоследък, компанията продължава да интегрира технологията в утвърдени части от бизнеса си.
Само през последния месец Meta представи свой собствен инструмент за генеративно кодиране на изкуствен интелект и инструмент за рекламодатели, наречен AI Sandbox. В по-дългосрочен план Meta работи по собствени чипове и суперкомпютър за подпомагане на мащабни изследвания в областта на ИИ. Тази инициатива може да помогне на Meta да се конкурира с компании като Microsoft и Google, които разполагат с подобни собствени суперкомпютри.
Ако Meta се придържа към гореспоменатите си планове, това би трябвало да е последният кръг от масови съкращения в Meta засега.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Meta започва нов кръг масови съкращения

След хилядите съкращения: Meta намалява и бонусите за служители
Meta отново съкрати хиляди служители

Европейският съюз е блокирал активи на Руската централна банка за над 200 млрд. евро от началото на войната в Украйна, според най-нови данни, цитирани от Bloomberg, което подчертава значението на продължаващите дискусии за това как да се използват тези средства, за да се помогне за възстановяването на засегнатата от война страна.
Държавите от ЕС обявиха новите данни за блокираните активи след 10-ия пакет от санкции, който принуди банките да разкрият информация за размера на притежаваните от тях руски активи. Изискванията за отчитане на активите на Руската централна банка са в сила в целия ЕС от 12 май.
„ЕС се ангажира да гарантира, че Русия ще плати за щетите, причинени в Украйна“, заяви в интервю за Bloomberg говорителят на ЕК Кристиан Виганд и добави: „Ето защо ЕС проучва начини за използване на руските замразени и обездвижени активи за тази цел“.

ЕС също е замразил 24,1 млрд. евро под формата на руски частни активи на санкционирани физически и юридически лица след началото на войната в Украйна. Съюзът е санкционирал почти 1500 лица, ограничил е износа на стотици стоки и технологии и се е насочил към много от ключовите източници на приходи на Москва, но продължава да изпитва трудности при намирането и замразяването на активи на санкционираните руски милиардери.
По думите на Виганд ЕК работи в тясно сътрудничество с Швеция, ротационен председател на ЕС, „за да придвижи напред дискусиите“ за предложените варианти за използване на замразени активи на централната банка на Русия.
ЕС продължава дискусиите по този въпрос и с международни съюзници, „за да осигури необходимата координация на международно ниво“, но „тези разсъждения са юридически и технически сложни“, посочи еврокомисарят.
Очаква се лидерите на ЕС да обсъдят това на следващата си среща през юни.

Отделно, ЕС разглежда правомощията за изземване на частни активи на санкционирани руснаци в случай на престъпление, разширявайки списъка с престъпления, като пране на пари и корупция, за да включи възможността за избягване на европейските санкции.
ЕС и неговите съюзници многократно са казвали, че Русия трябва да плати за нанесените на Украйна разрушения. Този принцип наскоро беше препотвърден на срещата на върха на Г-7 в Япония.
Държавите членки на ЕС проучват как да използват някои от блокираните руски активи, за да допринесат за бъдещото възстановяване на Украйна. Един от обсъжданите вариантите е да се инвестират активите на централната банка и на други руски държавни активи и да се използват всички приходи от тях за Украйна, съобщи по-рано Bloomberg.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
САЩ и ЕС блокираха 123 милиарда долара руски пари
Руски активи за 23,7 млрд. евро е запорирала досега Франция

Поделенията на Fortum и Uniper в Русия минаха под неин контрол

Инвестициите в чиста енергия ще увеличат преднината си пред вложенията в изкопаеми горива през настоящата 2023 година, според доклад на Международната агенция по енергетика, като се очаква инвестициите в проекти за слънчева енергия да изпреварят разходите за производство на петрол за първи път.
Годишните инвестиции във възобновяема енергия са нараснали с близо едва четвърт от 2021 година насам, спрямо 15% ръст при изкопаемите горива, посочват от енергийната организация, базирана в Париж, в своя доклад World Energy Investment, предава CNN.
Въпреки това, инвестициите в изкопаеми горива все още се намират на двойно по-високо ниво спрямо необходимото равнище, което трябва да бъде достигнато, ако светът иска да постигне въглеродна неутралност до средата на този век.
Китай удвоява мощностите от вятърна и слънчева енергия до 2025 година
„Чистата енергия се движи бързо – по-бързo отколкото много хора осъзнават”, казва изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол.
„На всеки долар, инвестиран в изкопаеми горива, около 1.7 долара сега отиват за чиста енергия. Преди 5 години, това съотношение беше 1 към 1.”, казва той.
Германо-австрийската SENS LSG построи голяма соларна централа до Пловдив
Около 2.8 трилиона долара се очаква да бъдат инвестирани в енергетиката по света през 2023 година, от които над 1.7 трилиона долара се очаква да бъдат насочени към възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия, електрически превозни средства и подобрения за енергийна ефективност. Останалата част от сумата се очаква да отиде за петрол, газ и въглища.
През 2023 година се очаква разходите за слънчева енергия да надхвърлят 1 млрд. долара на ден или около 380 млрд. долара на годишна база.
„Това коронова слънчевата енергия като истинска енергийна суперсила. Тя се надига като най-големия инструмент за бърза декарбонизация на цялата икономика”, казва Дейв Джоунс, ръководител в енергийната организация Ember.
Инвестициите в нови доставки на изкопаеми горива ще нараснат с 6% през 2023 година до 950 млрд. долара, посочват от МАЕ.
Британската Hive Energy изгражда мащабни соларни проекти в Сърбия
Германия мисли да дава по 4 млрд. евро годишно на промишлеността си за зелен ток
Европейският енергиен пазар е изправен пред три ключови предизвикателства през тази година
Най-богатият човек в Африка откри рафинерия за 20 млрд. долара

Година след началото на войната в Украйна можем да заявим, че ЕС вече не е зависим от руските изкопаеми горива. Това заяви говорител на ЕК на пресконференция.
„ЕС прекрати вноса на руски въглища, освен това вносът на течни горива от Русия е намален значително, руският газ бързо изчезва от европейския пазар“, добави той. По думите му се наблюдава спад с 18% на потреблението на газ в ЕС в последната година.

Той поясни, че до войната доставките на газ от Русия по тръбопроводи са съставлявали 45-50% от европейския внос, а през март тази година са спаднали до 8%. По неговите думи за това са спомогнали увеличените доставки от сигурни източници, сред които САЩ и Норвегия.
Същевременно за последната година в ЕС е произведена с 1/5 повече възобновяема енергия. Говорителят уточни, че държавите в ЕС разполагат общо с бюджет от 270 млрд. евро за енергиен преход. Той добави, че европейските газови хранилища в момента са пълни до 66% от обема – рекорд за тази част от годината.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Енергиен гигант прекрати дългосрочния си договор за природен газ с „Газпром“
ЕС все по-близо до енергийна независимост от Русия
До 2030 г: ЕС инвестира 300 млрд. евро за независимост от руския нефт и газ

Не съществува риск за пенсиите, никой няма да остави пенсионерите без пенсии. Това заяви пред журналисти управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Ивайло Иванов по въпроса дали има риск за изплащането на пенсиите, ако до 10 юни депутатите не приемат нов закон за държавния бюджет.
„Това, което е важно, е да бъде приет удължителен закон или нов бюджет, за да се гарантира увеличението на пенсиите с 12%“, отбеляза той.
Той изрази убеденост, че ще се прояви необходимата мъдрост, бюджетът да бъде приет.

Ръководителят на НОИ коментира и днешната предупредителната стачка на служителите си в страната, като заяви, че от 2 месеца тече непрестанен диалог с двата синдиката – Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“. По думите му исканото 30-процентно увеличение на заплатите не може да стане без приемане на нов бюджет за 2023 г.
„Колегите сигурно имат основание да претендират за по-високи възнаграждения, но това е процес, който минава през доста сложна бюджетна процедура“, заяви той.
„Бюджетът на ДОО се формира от вноските на осигурените лица и със средства от държавния бюджет за дофинансиране на системата, но тези средства не могат да бъдат използвани за работни заплати или за други разходи“, поясни Иванов.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво ще се случи, ако до 10 юни няма приет бюджет?
Бюджетният дефицит продължава да расте
БЕХ е призван да оправи държавния бюджет – ще може ли?

Депозитите на домакинствата у нас нарастват с 9.5% на годишна база до общо 74.046 млрд. лева към края на месец април тази година, сочат данните на Българската народна банка. Темпът на растеж се ускорява минимално спрямо предходния месец, когато годишният ръст бе 9.4%.
Само за месец сумата на депозитите на домакинствата скача с приблизително 865 млн. лева, след като в края на март възлизаше на 73.181 млрд. лева.
Общият обем на депозитите на домакинствата и НТООД се равнява на 41.9% от брутния вътрешен продукт на България.
Депозитите на нефинансовия бизнес нарастват с 21.3% на годишна база през април до общо 40.68 млрд. лева. Темпът на растеж се забавя леко спрямо месец март, когато годишното увеличение бе 21.6%.
Милионерските депозити растат с най-бързия темп от десетилетие
Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 2.9% на годишна база през април 2023 година (5.1% годишно повишение през март 2023 г.) и в края на месеца достигат 3.912 млрд. лева (2.2% от БВП).
Депозитите на неправителствения сектор у нас достигат 118.64 млрд. лева към края на април, като нарастват с 12.8% на годишна база, спрямо ръст от 13.1%, отчетен месец по-рано. Депозитите на неправителствения сектор се равнява на 67.1% от БВП на България.
БНБ увеличава задължителните минимални резерви на банките
Ръст на лихвите по депозитите и жилищните кредити

Водещата авиокомпания за товарни дронове Dronamics обяви успешния завършек на първия тестов полет на изцяло готовият протитип на самолета ѝ „Черен лебед“ на летище Балчик, обяви Yahoo Finance. Така тя показа потенциала, с който разполага логистичната индустрия, за да повиши ефективността при транспортиране на продукти, предаде БТА.
Създадена от желанието на двама братя да открият по-бърз, по-зелен и по-достъпен начин за доставка на стоки, Dronamics цели да осъществи доставката същия ден и навсякъде. Важното постижение е резултат от месеци на наземни тестове и тестване на по-малки самолети. Самолетът „Черен лебед“ е бил пилотиран дистанционно от двама пилоти на търговски самолети от наземната контролна станция на Dronamics.
Успешният тестови полет утвърждава лицензираната технология за товарни дронове за търговски полети в Европа, която ще стартира по-късно през годината и ще обслужва различни промишлени отрасли с бързо и икономично решение, за да посрещне нарасналите потребителски нужди.

„От деня, в който за първи път си представихме как би изглеждал „Черен лебед“, работим за осъществяването на този полет. Днес ние написахме история и сме горди, че показахме валидността на нашата дрон технология“, заяви съоснователят и главен изпълнителен директор на Dronamics Константин Рангелов.
„Бяха необходими огромно количество работа, вяра и устременост, за да докажем, че това, което сме предвидили, работи. Сега можем да се съсредоточим върху следващата ни стъпка – разгръщането на търговските ни операции и не можем да бъдем по-развълнувани, отколкото сме сега“, каза той.
Dronamics е водещ разработчик и оператор на дронове с голям обсег, създаден специално за товари. „Черен лебед“ може да пренася 350 кг на разстояние до 2500 км, или с 80% по-бърза, 50% по-евтина и с 60% по-малко емисии, отколкото алтернативни начини за транспорт, включително и въздушния.
Първият полет е бил с продължителност от 10 мин и 27 сек, като средната скорост е била около 140 км/час. Апаратът се е издигнал на височина от около 610 метра.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Българска компания пуска през 2023 първата в света товарна авиолиния с дронове

Жилищните кредити у нас продължават да нарастват с бързи темпове, достигайки общата сума от 17.275 млрд. лева към края на месец април 2023 година, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява увеличение от 17.6% на годишна база. Темпът на растеж се забавя минимално за втори пореден месец, след като годишното нарастване бе 17.8% през март и 18.1% през февруари. За година обемът на отпуснатите заеми за жилище е нараснал с 2.59 млрд. лева. За сравнение, към края на април миналата година сумата по жилищните кредити бе 14.6 млрд. лева.
От началото на годината обемът на ипотечните заеми е нараснал със 763.8 млн. лева, след като в края на 2022 година възлизаше на 16.5 млрд. лева.
Жилищните кредити почти изцяло се договарят в левове, като тези отпуснати в националната ни валута надхвърлят 16 млрд. лева към края на април.
Бързото нарастване на жилищните кредити у нас се случва въпреки очакванията за повишение на лихвите в резултат на затягането на паричната политика от страна на Европейската централна банка и действията на БНБ, която повиши изискванията за задължителни резерви на банките у нас. От друга страна, поскъпването на имотите има пряко отношение към размера на отпусканите кредити. Казано с други думи, хората у нас теглят ипотечни заеми за по-високи суми, което отчасти води до горепосочените внушителни ръстове в жилищното кредитиране.
Жилищното кредитиране продължава да чупи рекорди въпреки охлаждането на имотния пазар
Потребителските кредити също продължават да растат с бързи темпове у нас. Към края на април тази година отпуснатите заеми за потребление нарастват с 11.7% на годишна база до общо 15.5 млрд. лева. Темпът на растеж се забавя минимално спрямо предходния месец, когато бе отчетен годишен ръст от 12.1%.
Общият обем на заемите за домакинствата и НТООД у нас възлиза на 34.44 млрд. лева към края на април тази година, като нараства с 14.3% на годишна база, спрямо годишен ръст от 14.6% месец по-рано. Сумата се равнява на 19.5% от брутния вътрешен продукт на България.
Кредитите за нефинансовия бизнес нарастват със 7.9% на годишна база през април до общо 41.89 млрд. лева. Темпът на растеж остава непроменен спрямо преходния месец март.
Ръст на лихвите по депозитите и жилищните кредити
Общата сума на всички кредити за неправителствения сектор у нас възлиза на 82.866 млрд. лева към края на април, като нараства с 11.9% на годишна база. Сумата се равнява на 46.5 пт БПВ на България.
Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 177.4 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 177.4 млн. лева (в т. ч. 2.3 млн. лв. през април 2023 г.) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити.
Рекордното нарастване на жилищните кредити продължава и през 2023 година

Главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Олтман заяви, ще създателят на ChatGPT може да обмисли възможността да напусне Европа, ако не може да изпълни предстоящите регулации за изкуствения интелект, които ЕС подготвя, предава Reuters.
ЕС работи по потенциално първите правила в света, които да регулират изкуствения интелект. Като част от изготвянето на законопроекта, компаниите, интегриращи инструменти за генеративен изкуствен интелект, като ChatGPT, ще трябва да разкриват всеки материал, защитен с авторско право, използван за разработка на техните системи.
„Преди да обмисли оттеглянето си от Стария континент, OpenAI ще се опита да се съобрази с регулацията в Европа, когато стане готова“, заяви Олтман в Лондон.

„Настоящият проект на Закона за изкуствения интелект в ЕС ще бъде свръхрегулиращ, но чухме, че ще бъде оттеглен. Още се водят преговори по него“, посочи той пред Reuters.
По-рано този месец в Европейския парламент постигнаха съгласие какво да залегне в законопроекта. Сега предстоят дебати между представители на ЕП, Европейския съвет и ЕК, за да се уточнят финалните подробности.
„Има толкова неща, които могат да направят, като да променят дефиницията за общите цели на системите за изкуствен интелект. Могат да се свършат много неща“, коментира Олтман.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пореден технологичен гигант забрани ChatGPT
Samsung забрани на служителите си да използват изкуствен интелект

САЩ обмислят да въведат регулации на изкуствения интелект

Индексът на оборота в сектора на услугите нараства значително на годишна база през първото тримесечие на тази година.
През първото тримесечие на 2023 г. индексът на оборота в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ е с 13.8% над равнището на същото тримесечие на 2022 година. Данните са предварителни и календарно изгладени. Значителен ръст е отчетен при „Въздушен транспорт“ – с 80.8%, и „Воден транспорт“ – с 59.6%.
Индексът на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ е с 19.4% по-висок през първото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 година. Съществено увеличение се наблюдава при „Дейности в областта на информационните технологии“ (23.0%) и „Далекосъобщения“ (15.3%).
Оборотът в търговията на дребно намалява в повечето страни от ЕС
При Други бизнес услуги най-голям ръст спрямо първото тримесечие на 2022 г. е регистриран при „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“ – със 103.2%, и „Дейности по почистване“ – с 51.8%.
Тримесечни изменения
През първото тримесечие на 2023 г. индексът на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи“ се увеличава с 1.2% в сравнение с предходното тримесечие. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Най-голям ръст е регистриран при „Въздушен транспорт“ – със 17.0%. Намаление се наблюдава при „Воден транспорт“ – с 4.0%, и „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта“ – с 0.8%.
Индексът на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ нараства с 6.0% спрямо четвъртото тримесечие на 2022 година. Най-голямо увеличение е отчетено при „Дейности в областта на информационните технологии“ (7.9%) и „Далекосъобщения“ (6.0%). Намаление се наблюдава при „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ (4.8%) и „Издателска дейност“ (1.3%).
Оборотът в търговията на дребно у нас нараства с бързи темпове
При Други бизнес услуги съществен спад спрямо предходното тримесечие е регистриран при „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“ – с 40.2%. Ръст се наблюдава при „Дейности по почистване“ – със 17.7%, и „ Други професионални дейности“ – с 10.4%.

Съперничеството с Китай, последствията от руската инвазия и казусът с тавана на дълга на САЩ поставиха статута на щатския долар като световна резервна валута под нови съмнения.
Провокираното от наложените санкции излизане на Русия от световните финансови системи през миналата година също налива масло в огъня на спекулациите, че страните, които не са съюзници на САЩ, ще обърнат гръб на долара.
Reuters представя няколко аргумента защо откъсването от долара може да се случи и обратното – защо ситуацията няма да се развие по този начин.
Изтъняващ статут на резервна валута
Делът на щатския долар в официалните валутни резерви е намалял до 20-годишно дъно от 58% през четвъртото тримесечие на 2022 година, според данните на Международния валутен фонд.
Стефан Джен, изпълнителен директор на Eurizon SLJ Capital Limited, посочва, че промяната е дори по-изразена когато се коригира спрямо валутния курс.
„Това, което се случи през 2022 г., беше много рязък спад на дела на долара в реално изражение”, казва Джен, добавяйки, че това е било реакция на замразяването на половината руски резерви на стойност 640 млрд. долара под формата на злато и валутни резерви след инвазията в Украйна през 2022 година. Това е провокирало преосмисляне на структурата на валутните резерви в някои страни като Саудитска Арабия, Китай, Индия и Турция, които са погледнали към диверсификация с други валути.
По-голямата картинка
Делът на долара във валутните резерви на централните банки през последното тримесечие на 2022 година е паднал до най-ниското си ниво от две десетилетия насам, но движението е постепенно и сега е почти на нивото от 1995 година.
Американските банки седят върху нереализирани загуби от 620 млрд. долара
Централните банки залагат на средства за черни дни под формата на долари в случай, че трябва да подкрепят обменните курсове по време на икономически кризи. Ако дадена валутата отслабне прекалено много спрямо щатския долар, петролът и другите стоки, търгувани в долари, автоматично поскъпват, което от своя страна вдига разходите за живот и подхранва инфлацията.
Много валути, от хонконгския долар до панамска балбоа, са с фиксиран курс към щатския долар поради подобни съображения.
Отслабваща хватка върху търговията със стоки
Могъщият долар може да блокира търговията със суровини, позволявайки на Вашингтон да възпрепятства достъпа до пазара на нации като Русия, Венецуела и Иран.
Но търговията се променя. Индия купува руски петрол в руски рубли дирхами, валутата на ОАЕ. Китай използва юани за покупката на руски петрол, въглища и метали на стойност 88 млрд. долара. Китайската държавна компания CNOOC и френската TotalEnergies реализираха тяхната първа сделка в юани за втечнен природен газ (LNG) през март.
Защо щатският долар отново набира сила?
След Русия, държавите се питат „какво ако попаднеш от грешната страна на санкциите?”, казва стратегът от BNY Mellon Джофри Ю.
Делът на юана в неборсовите валутни трансакции нараства от почти нула преди 15 години до 7%, според данните на Банката за международни разплащания (БМР).
Твърде сложна система
Дедоларизацията би изисквала голяма и сложна мрежа от износители, вносители, търговци с валути, емитенти на дълг и заемодатели независимо да решат да използват други валути. Това е малко вероятно да се случи.
Доларът е замесен в почти 90% от световните валутни трансакции, възлизайки на около 6.6 трилиона долара през 2022 година, сочат данните на Банката за международни разплащания.
Около половината от офшорния дълг е в щатски долари, според данните на БМР, а половината от световната търговия се фактурира в долари.
Доларът има функцията „всички да се подсилват взаимно”, казва професорът по икономика и политология в Berkeley Бари Айхенгрийн.
Юанът изпревари долара за първи път в трансграничните разплащания на Китай
„Просто няма механизъм всички банки, фирми и правителства да променят поведението си по едно и също време”, казва той.
Фрагментирано бъдеще
Въпреки, че няма открояващ се наследник на щатския долар, изникващите алтернативи могат да създадат свят, разделен на много полюси.
Според Ю от BNY Mellon, нациите осъзнава, че един или два доминиращи резервни блока от активи „просто не са достатъчно диверсифицирани”.
Световните централни банки разглеждат широка гама от активи, включително корпоративен дълг, материални активи като недвижими имоти и други валути.
„Това е процесът, който тече”, казва Марк Тинкър, управляващ директор в Toscafund Hong Kong. „Доларът ще бъде използван по-малко в глобалната система.”, казва той.
Стабилна основа
Тъй като големите банкови депозити невинаги са застраховани, бизнесите използват държани облигации като алтернатива на парите в брой. Статусът на долара е подкрепен от пазара на държавни облигации на САЩ в размер на 23 трилиона долара, който се разглежда като убежище за пари.
„Дълбочината, ликвидността и сигурността на пазара на държавни ценни книжа е голяма причина защо доларът е водеща резервна валута”, казва Брад Сетсър от Съвета за международни отношения, който следи трансграничните валутни потоци.
Доларът ще продължи да поскъпва заради Фед и проблемите с Китай
Международните притежания на държавни ценни книжа са огромни и все още няма надеждна алтернатива. Пазарът на облигации в Германия е сравнително малък, малко над 2 трилиона долара.
Производителите на стоки може и да се съгласят да търгуват с Китай в юани, но вкарването на пари в китайски държавни ценни книжа остава рисково начинание заради трудностите при разкриване на сметки и регулаторна несигурност.
„Но човек може да използва приложение и да търгува ДЦК от всякъде”, казва стратегът развиващи се пазари Галвин Чиа от Natwest Markets.
Глобалният дълг се е увеличил с още 8,3 трилиона долара

Германската икономика изпадна в рецесия заради намаляването на потребителските разходи на засегнатите от инфлацията потребители. БВП се е свил с 0,3% от януари до март спрямо предходното тримесечие, което е второ поредно тримесечие на свиване, обяви Федералната статистическа служба в четвъртък, цитирана от DPA.
Така тя ревизира първоначалната си оценка от края на април, която още показваше стагнация. Две поредни тримесечия със спад на БВП са ясен знак за техническа рецесия. През четвъртото тримесечие на 2022 г. икономическото производство е намаляло с 0,5%.
Икономиката е била забавена от свиването на частното потребление. През първото тримесечие то се понижи с 1,2%. Една от причините за това вероятно е загубата на покупателна способност от страна на потребителите в резултат от високата инфлация. Държавното потребление също спада – с 4,9%. За разлика от него положителни импулси идват от инвестициите, нараснали с 3,9%. Външната търговия също подкрепи икономиката.

Силен подем засега не се вижда. Bundesbank, Германската централна банка очаква поне лек растеж за пролетта. „През второто тримесечие на 2023 г. икономическото производство вероятно отново ще нарасне леко“, гласи настоящият месечен доклад.
Намаляването на затрудненията в доставките, големите обеми на поръчките и по-ниските цени на енергията следва да осигурят възстановяване на промишлеността. „Това би трябвало да подкрепи и износа, особено след като световната икономика възвърна известна инерция“, очаква Bundesbank.
Германското правителство очаква ръст на БВП от 0,4% през тази година. След това през 2024 г. той би трябвало да достигне по-силно увеличение от 1,6%. За сравнение, през 2022 г. беше отчетен ръст от 1,8%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Една от страните членки на ЕС влезе в рецесия
Великобритания се размина на косъм с рецесията
Федералният резерв с много мрачна прогноза за икономиката тази година

Цените на енергията се доближават до икономически обосновано равнище. Това заяви руският президент Владимир Путин, като по думите му Русия продължава да изпълнява ангажиментите си като енергиен доставчик, предаде Reuters.
На форум в Москва Путин повдигна въпроса за недостига на енергия в Европа. „Сега, слава Богу, цените на енергията се доближават до икономически обосновано равнище. Но кой е виновен за това, което се случи?“, попита в същевременно той, като визираше рязкото поскъпване на енергоносителите след войната Украйна.
Путин обаче не навлезе в подробности за цените, допълва информационната агенция.
Руският президент говори на пленарната сесия на Втория евразийски икономически форум, на която присъстват още колегите му от Беларус, Казахстан и Киргизстан.

Днес „черното злато“ поскъпна, след като доставките на суров петрол и на гориво в САЩ намаляха, а предупреждението, отправено от саудитския министър на енергетиката принц Абдулазиз бин Салман бин Абдулазиз Ал Сауд „към спекулантите“, загатна за евентуални по-нататъшни съкращения на добива от ОПЕК+. Някои инвеститори възприеха изявлението на Ал Сауд като сигнал, че групата, която включва Организацията на страните износители на петрол и нейни съюзници, сред които и Русия, може да обмисли на среща на 4 юни допълнително намаляване на производството, посочва Reuters.
Същевременно, отбелязва агенцията, може думите на Путин за цените да са индикатор, че в непосредствен план групата няма да понижи производствените квоти.

По-рано този месец руският президент заяви, че намаляването на добива от ОПЕК+ цели да поддържа цените на определено равнище. Думите му влязоха в противоречие с уверенията на лидерите на други държави от групата, че не се стреми да управлява пазара по този начин.
На форума в Москва Путин повдигна и въпроса за мистериозните експлозии през септември 2022 г. на газопроводи по дъното на Балтийско море за доставка на руски природен газ. „Те взривиха „Северен поток 1“, не започнаха Северен поток 2“, каза той.
Без да предоставя доказателства, Русия многократно обвини Запада за взривовете, причинили сериозни щети на газопроводите. Следователи от Швеция и Дания, в чиито изключителни икономически зони станаха експлозиите, заявиха, че става дума за саботаж, без да посочват извършителя.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Газпром“ със заявка за рекордни количества газ за следващата зима
Износът на „Газпром“ се срина до най-ниското ниво от разпада на СССР
 Печалбите на Газпром намаляха с 41%

Темата с бюджета на България влиза все повече в светлината на прожекторите, като Европейската комисия също отправи няколко препоръки към страната ни. Препоръките не са специално за България – ЕК е извършила задълбочена оценка в 16 страни, съобщава БТА.
Прекратяване на мерките за енергийна подкрепа

Те трябва да действат до края на 2023 година, но ЕК смята, че това трябва да спре. Спестените средства трябва да се насочат към намаляване на държавния дефицит. Ако ръстът на цените на електроенергията и природния газ налага мерки за подкрепа, то България трябва да осигури помощ само на уязвимите домакинства и дружества, като същевременно поддържа мерки за спестяване на енергия. ЕК очаква страната ни да осигури разумна фискална политика и да ограничи номиналното увеличение на разходите догодина до не повече от 4,6%.
След 2024 г. от България се очаква да продължи да следва устойчиво свиване на бюджетния дефицит, съчетано с инвестиции и реформи, водещи до по-висок устойчив растеж, пише в документа.
Ефективна управленска структура за Плана за възстановяване
Препоръката е България да продължи с бързото изпълнение на програмите по политиката на сближаване.
Намаляване на завимостта от изкопаеми горива
Тук се набляга на ускоряването на прехода към чиста енергия с по-бързото въвеждане на възобновяемите енергийни източници, заедно с възможности за съхранение на произведената от тях енергия.
От тази трета препоръка на ЕК следва България подобри електропреносната мрежа и да се подобри свързаността с енергийните мрежи на съседните страни. Еврокомисията очаква да се ускори санирането на сградите, да се въведат решения за централното отопление и градския транспорт, да се ускори развитието на железопътната инфраструктура. Комисията очаква повишени политически усилия за предоставяне и придобиване на умения, необходими за прехода към по-чиста икономика.
Съпътстващи оценки на ЕК

Еврокомисията прогнозира ръст на българската икономика с 1,5% през 2023 г. и с 2,4% догодина. Растежът тази година е воден главно от личното и общественото потребление. Икономическата дейност през 2021 г. се е върнала на годишното си равнище от 2019 г., отчита комисията.
След отчетения бюджетен дефицит от 2,8% през 2022 г. за тази година и следващата година се предвижда той да бъде 4,8 на сто от БВП. Тази прогноза взема предвид проектобюджета на България за 2023 г. и средносрочната фискална стратегия, които включват заварените политики – мерки като увеличения на заплатите и пенсиите, а също и намаления на някои данъци. Предстои парламентът да обсъди проектобюджета, предложен от служебното правителство. В документа се пояснява, че българските власти водят разговори по проектобюджета за тази година, като водещите парламентарни партии вече открито са изразили намерение да намалят дефицита до 3% от БВП тази година.
Правителствените инвестиции намаляха от 3,3% през 2020 г. до 2,6% от БВП през 2021 г., преди да се увеличат до 3% миналата година и да надминат държавния дефицит през 2022 г. България подкрепя възстановяването на икономиката с инвестиции с безвъзмездни средства от ЕС. Те възлизат на 0,8% от БВП през 2022 г. (0,9 на сто от БВП през 2021 г.).
Предвижда се България да финансира допълнителни инвестиции със средства от ЕС и да запази национално финансирани инвестиции. Предвижда се разходите с безвъзмездните средства от ЕС да възлизат на 1,9 на сто от БВП през 2023 г., докато национално финансираните инвестиции се очаква да осигурят нарастващ принос към фискалната позиция от 0,1 на сто.
Държавният дълг възлиза на 22,9 на сто от БВП в края на 2022 г. и се очаква да достигне 25 на сто и 28,1 на сто съответно в края на 2023 г. и 2024 година. Оценката на устойчивостта на дълга показва умерени рискове в средносрочен план.
ОЩЕ: Формулата за дивидентите относно бюджета изглежда трудно постижима

Британският премиер Риши Сунак и ръководителите на водещите компании за изкуствен интелект „Оупън Ей Ай“ (OpenAI), „Гугъл Дийп Майнд“ (Google DeepMind) и „Антропик“ (Anthropic) ще работят заедно, за да гарантират, че технологията „изкуствен интелект“ ще е полезна за обществото. Това казаха те в изявление след специална среща, предаде БТА.
Сунак и шефовете на технологичните компании – Сам Олтман от „Оупън Ей Ай“, Демис Хасабис от „Гугъл Дийп Майнд“ и Дарио Амодеи от „Антропик“ – обсъдиха опасностите, които поражда изкуственият интелект (ИИ): от дезинформацията и рисковете за националната сигурност до екзистенциалните заплахи, се посочва в изявлението, цитирано от Ройтерс.
Те са обсъдили също мерки за безопасност, целенасочени действия, които лабораториите обмислят за управление на рисковете, и възможните пътища за международно сътрудничество по въпросите на безопасността на изкуствения интелект и по регулациите в тази сфера, се отбелязва в изявлението.
През март Великобритания съобщи, че ще разпредели отговорността за управлението на ИИ между съществуващите регулаторни органи, отговарящи за правата на човека, за здравеопазването и безопасността, и за конкуренцията, вместо да създава специален регулатор за технологията.
Бил Гейтс: Изкуственият интелект ще сложи край на Google Search и Amazon

Един алчен тип хванал Златната рибка. Тя му се примолила:
– Добри човече, пусни ме! Ще ти изпълня три желания! Ще ти дам всичко, което ми поискаш! Просто го назови с думи!
Алчният се замислил:
– Значи… искам десет милиона евро… огромна къща… и чисто ново Бентли! Такааа… Това ми беше първото желание!