Германският производител на автомобилно оборудване Continental обяви днес, че ще продаде завода си за производство на гуми в Русия на местно предприятие, предаде Франс прес.
„Чрез тази мярка компанията се оттегля от по-голямата част от дейностите си в Русия като част от обявеното от нея изтегляне от руския пазар“, отбеляза компанията в комюнике, без да уточни сумата на сделката.

Групата беше спряла производството на гуми за леки автомобили в завода, разположен в Калуга, на около 170 км от Москва заради войната в Украйна. Малко по-късно обаче компанията обяви, че възобновява дейността, за да избегне правни действия от руските власти срещу местните служители на групата.
Купувачът е руската компания S8 Capital, която заяви, че ще задържи близо всички 1100 служители на завода.
Преди броени дни автомобилостроителната група Volkswagen обяви, че продава всичките си активи в Русия, включително своя завод в Калуга, на друг местен инвеститор. Случи се: Volkswagen продаде активите си в Русия
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Continental инвестира нови 150 милиона евро в Румъния
Германски гигант инвестира 300 млн. евро в Румъния
Голяма германска компания окончателно продаде бизнеса си в Русия

Специални пътувания с парен локомотив ще организира БДЖ в първите дни от юни за всички деца и любители на влаковете. Това съобщиха от държавните железници.
Атракционните композиции ще пътуват по общо три различни маршрута в страната.
По време на Международния ден на детето – 1 юни ще бъдат организирани пътувания от София до Перник и обратно, както и по теснолинейката от Септември до Велинград и в обратното направление.
ЕК одобри 32 млн. евро за българските железници
От София за Перник с парен локомотив 01.23 атракционният влак ще потегли от Централна гара София в 09:00 ч. и ще пристигне в Перник в 11:00 ч. Пътуващите с влака ще имат малко повече от три часа за разходка в града, където ще могат да се насладят на различните организирани инициативи около Двореца на културата, като концерти и различни забавни активности.
Влакът ще тръгне обратно от Перник в 14:25 ч. и ще пристигне в София в 15:20 ч. По време на пътуването за всички закупили билети за специалния влак ще има и допълнителни приятни изненади по повод отбелязването на 135 години от създаването на Българските железници. Цената на билета за пътуване в двете посоки София – Перник – София е 50 лв. с включено запазено място, като за всички деца до 10 годишна възраст билетите ще бъдат на половин цена.
„Дойче бан“ поръча 73 високоскоростни влакове за 2 милиарда евро
По същото време влакчето по теснолинейката ще замине с парния локомотив 609.76 от гара Септември в 09:15 ч. и ще пристигне във Велинград в 12:00 ч. За пътуващите с този влак БДЖ също е осигурило приятни изненади по повод на своята 135 годишнина, а освен времето за разходка от малко повече от два часа в курортния град, композицията ще има две спирания в посока Велинград на гарите Варвара и Долене, където пътниците ще могат да се насладят и фотографират откриващите им се красиви гледки. Атракционният влак ще тръгне от гара Велинград в 14:15 ч. обратно към гара Септември, където ще пристигне в 16:05 ч.
Освен на 1 юни, пътуване по теснолинейката ще бъде организирано и в неделния ден на 4 юни по същия маршрут и със същото разписание. Цената на билета за пътуване в двете посоки Септември – Велинград – Септември е 68 лв. с включено запазено място, като за всички деца до 10 годишна възраст билетите ще бъдат на половин цена.

Третият маршрут на пътуване ще бъде организиран в събота на 3 юни по направлението София – Копривщица – София. Парният локомотив 01.23 ще потегли с композицията в 09:00 ч. от Централна гара София и ще пристигне в гара Копривщица в 11:57 ч. От гарата до града ще бъде осигурен автобусен транспорт и по време на престоя пътуващите с влака ще имат достатъчно време да се пренесат в пропития с патриотичен дух и богат на забележителности архитектурно исторически резерват. По време на пътуването за всички присъстващи в специално организираната за тях композиция ще има още хубави изненади по повод 135 години от създаването на БДЖ.
Атракционният влак ще тръгне от гара Копривщица обратно към Централна гара София в 16:40 ч., където ще пристигне в 19:26 ч.
Цената на билета за пътуване в двете посоки София – Копривщица – София е 76 лв. с включено запазено място, като за всички деца до 10 годишна възраст билетите ще бъдат на половин цена.
Билети за влаковете с парни локомотиви могат да бъдат закупени от билетните каси и железопътните бюра във всички гари в страната. Количествата са ограничени.

Финландската държавна енергийна компания Gasum прекрати дългосрочния си договор за доставка на природен газ посредством тръбопроводи Gazprom Export, обяви Gasum на официалната си страница, като добави, че споразумението за доставка на втечнен природен газ с руското дружество остава в сила.
През април 2022 г. Gazprom Export представи на финландската компания искане за плащания, договорени в споразумението за доставка, осъществявани в рубли вместо в евро. Gasum отхвърли това условие, подобно на Полша и България, след което доставките на природен газ за трите европейски страни беше преустановено от Gazprom Export. Финландия отказа да плаща за руския газ в рубли

Освен това Gasum и с Gazprom Export имаха сериозни разногласия по отношение на някои други изисквания, направени на базата на договора. Заради тези причини финландската компания отнесе въпроса до арбитражен съд в съответствие с договора за доставка.
През ноември 2022 г. арбитражният съд издаде решение по въпроса, като отсъди, че компанията Gasum не е била длъжна да плаща в рубли, нито чрез предложената процедура за плащане. Освен това арбитражният съд нареди на Gasum и Gazprom Export да продължат преговорите по двустранния договор.
„Преговорите между двете компании вече са приключили. Страните не успяха да разрешат ситуацията в рамките на срока, определен от арбитражния съд и следователно Gasum прекрати дългосрочния договор за доставка на природен газ с Gazprom Export“, пише на страницата на финландското дружество. Финландия дава „Газпром“ на съд заради плащането в рубли
Страните ще продължат да уточняват детайлите по прекратяването на договора.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Шест европейски енергийни гиганта съдят „Газпром“
Русия спира газа на още една страна в Европа

Европа може и да свърши добра работа в намаляването на зависимостта си от руските петрол и газ и овладяването на енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна, но все още има проблеми за решаване, става ясно от думите на шефа на Международната агенция по енергетика.
„Европа бе способна да трансформира енергийните си пазари, намалявайки делът на руския газ до по-малко от 4%, а икономиката ѝ продължава да не изпада в рецесия”, казва Фатих Бирол, изпълнителен директор на МАЕ, в интервю за американската медия CNBC.
„Европейските емисии намаляха… а газовите хранилища са на много прилични нива”, казва Бирол, говорейки в кулоарите по време на срещата на Г-7, провеждана в Хирошима, Япония.
Русия традиционно играе основна роля в световната енергетика, но зависимостта на западните страни от руската енергия бе сериозно намалена, като те продължават да налагат нови санкции, за да накажат Русия за нейната продължаваща инвазия в Украйна.
„Газпром“ смята да нагнети рекордни газови количества за следващата зима
„Европейските страни свършиха добра работа…миналата зима”, казва шефът на МАЕ, подчертавайки, че регионът е успял да не угася лампите и да задържи зимната криза далеч, частично благодарение на по-меката от очакваното зима.
Въпреки всичко това, Бирол предупреждава, че енергийният пазар на региона продължава да е изправен пред три основни предизвикателства през тази година.
Китай
Световните енергийни доставки бяха изобилни през миналата година, когато Китай все още се намираше под строгите си COVID локдауни и купуваше по-малко петрол и природен газ поради забавянето в икономическата активност. Сега обаче не може да се каже същото и Европа може да посрещне по-големи предизвикателства зима през тази година.
Търсенето на LNG (втечнен природен газ) от Китай се очаква да се покачи през втората половина на годината, казва Бирол, добавяйки, че вносът на газ в страната е ключов измерител на търсенето на газовите пазари.
Но Бирол вярва, че ситуацията може и да не е толкова затегната – цените може да са по-меки спрямо очакваното и като цяло той не очаква „голям бум” на вноса от страна на Китай.
Кои страни ще понесат най-голям удар при цена на петрола от 100 долара?
Относно петрола, сценариите са различни, казва той. Изходът на Китай от политиките на нулев COVID през декември миналата година провокира скок в търсенето, като МАЕ прогнозира през тази година търсенето на петрол да нарасне с над 2 млн. барела на ден.
Поради това не е изненада, че Китай, вторият най-голям вносител на петрол в света след САЩ, ще оформя близо 60% от покачването в търсенето, отбелязва Бирол.
Дългът на САЩ
Участниците на световния енергиен пазар също така следят ситуацията с преговорите между Белия дом и Републиканската партия относно таванът на щатския дълг. Без споразумение САЩ може да бъде изправен пред дефолт (неизпълнение на задължение) по дълга си в началото на месец юни, въпреки, че това изглежда малко вероятно.
Забележителен успех записа първият търг за общи доставки на природен газ в Европа
Преговорите бяха спрени докато щатският президент Джо Байдън е на срещата на Г-7 в Япония, като неговото завръщане във Вашингтон се очаква през уикенда. Президентът посочва на пресконференция по време на срещата, че той „изобщо” не е притеснен за преговорите и че „ще сме способни да избегнем дефолт и ще направим нещо достойно”.
Според Бирол, изпадане в неплатежоспособност по щатския дълг може да провокира търсенето и цените на петрола да паднат, но е съгласен, че подобен сценарий е малко вероятен.
„Бих избегнал да ви дам конкретна цифра, но можем да очакваме значителен спад в цената на петрола, ако станем свидетели на подобен дефолт.”, казва той.
Въпреки санкциите: Износът на руски петрол е достигнал пик от началото на войната
„Този въпрос в Съединените щати ще бъде разгледан и здравият разум ще надделее. И не виждам голям риск за световните петролни пазари. Но разбира се, петролните пазари винаги са свързани с рискове.”, добавя той.
Цените на петрола нараснала в края на миналата седмица след спад от над 1% през предходния ден, след като инвеститорите станаха предпазливи оптимисти, че рисковете от неизпълнение на дълга на САЩ намаляват с продължаването на преговорите.
Зависимостта от Русия не е изчезнала
Друго ключово предизвикателство пред европейския енергиен пазар е това, че зависимостта на Стария континент от руския природен газ не е напълно преодоляна и перспективите пред доставките остават несигурни.
Много страни в региона бяха вкарани в енергийна криза през миналата зима, когато вносът на руски газ бе намален.
Индия – новият най-голям доставчик на петролни продукти за Европа?
Износът на природен газ на руския държавен гигант „Газпром” за Швейцария и ЕС е намалял с 55% през 2022 година, съобщиха от компанията през януари. Бирол отбелязва, че ако има допълнително понижение във вноса на газ „по политически причини”, Европа може отново да се изправи пред „някои предизвикателства” през идната зима.
Бирол вярва, че Г-7 и европейските страни няма да пристъпят към споразумения с Русия, добавяйки, че историята с руския газ е „приключена”. „Свърши се”, казва той.
Най-големите енергийни компании в ЕС свиват пазарните си дялове

Страните от Европейския съюз се договориха днес блокът да забрани унищожаването на непродадени текстилни изделия, предаде „Ройтерс“.
Потреблението на текстил в Европа оказва четвъртото по големина въздействие върху околната среда и изменението на климата след храните, жилищата и мобилността. Около 5.8 милиона тона текстил се изхвърлят всяка година в ЕС, приблизително 11 кг на човек, голяма част от които отиват в сметища или се изгарят.
Правителствата и Европейският парламент трябва да постигнат съгласие по Регламента за екодизайна, преди той да стане закон. Според първоначалното предложение на Европейската комисия от март 2022 г. самата тя трябваше да реши на по-късен етап дали да въведе забрани за унищожаване.
Екологичните трудности пред производителите на автомобилни гуми
Въпреки това правителствата на ЕС се съгласиха, че забраната за унищожаване на непродадени дрехи трябва да влезе в сила незабавно, вместо да се чака Европейската комисия да извърши оценка, която можеше да продължи три години.
Средно големите компании с по-малко от 250 служители ще имат преходен период от четири години, докато най-малките компании с по-малко от 50 служители ще бъдат освободени от това задължение.
Новият закон също така ще създаде „дигитален продуктов паспорт“, показващ екологичната устойчивост на продукта, за да помогне на потребителите да направят по-информиран избор.
Европейската комисия заяви, че унищожаването на непродадени потребителски продукти, като текстил и обувки, се превръща в широко разпространен проблем в целия ЕС, особено поради нарастването на онлайн продажбите.
 

ЕС обмисля бъдещи съвместни доставки на критични суровини и водород, след като първият подобен търг (за общи покупки на природен газ – бел. ред) получи висок интерес, пише Financial Times. Само по време на първия търг за доставки на газ бяха заявени 80% от планираните количества от 13,5 млрд. куб. м.
Това са казали за британското финансово издание компаниите, участващи в газовия търг, сред които френската Engie, държавната норвежка Equinor и базираната в Швейцария (Axpo, която получи възможност да доставя газ през интерконектора Гърция – България – бел. ред). Някои групи са действали като купувачи и продавачи в различни региони на ЕС.

„Бяхме много впечатлени от съвкупното търсене още за първия тур и особено от това, че се оказахме със свръхпредлагане на предлагания газ“, заяви вицепрезидентът на ЕК Марош Шефчович. Като цяло 18,7 млрд. куб. метра газ са били предложени от доставчици, но не всички от тях са намерили купувачи заради условията на предложения договор или опасения за цените. По думите на Шефчович 110 купувачи на енергия са се абонирали за схемата.
Той добави, че газовата схема ще действа като „план“ за „нов пазар“ за критични материали и за водород, който ще помогне за декарбонизирането на енергоемките индустрии. „Няколко компании от Близкия изток са проявили интерес да доставят водород“, посочи зам.-председателят на ЕК.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Неочаквани резултати на първия търг за общи доставки на природен газ в Европа
ЕС отваря платформата за общи покупки на газ
ЕС с нов удар по Русия в доставките на газ
ЕС насрочи първия търг за общи покупки на природен газ

Собственикът на Facebook Meta Platforms получи рекордна глоба в размер на 1,2 млрд. евро (1,3 млрд. долара) заради нарушения в правилата на ЕС за защита на личните данни и му беше даден краен срок да прекрати изпращането на данни на потребителите от Европа в САЩ, след като регулаторните органи заявиха, че не е успял да защити личната информация от любопитните очи на американските служби за сигурност.
Продължаващият трансфер на данни на гиганта на пазара на социалните мрежи към САЩ не е отговорил на „рисковете за основните права и свободи“ на хората, чиито данни са били прехвърляни отвъд Атлантическия океан, се разбира от решението на Ирландската комисия за защита на данните, обявено в понеделник и цитирано от Bloomberg. Рекордна глоба се готви за Meta в Ирландия
Освен глобата, която надхвърля санкцията на ЕС в размер на 746 млн. евро, наложена преди това на Amazon.com, Meta получи 5 месеца, за да „преустанови всяко бъдещо прехвърляне на лични данни към САЩ“, и 6 месеца, за да спре „незаконната обработка, включително съхранението в САЩ“ на прехвърлените лични данни на ЕС. 
Забраната за трансфер на данни за Meta беше очаквана и накара американската фирма да заплаши с пълно оттегляне от ЕС. Сега обаче въздействието ѝ е смекчено от преходния период, предвиден в решението, и перспективата за ново споразумение между ЕС и САЩ за движението на данни, което може да започне да действа още в средата на тази година.

Решението е поредният кръг от дългогодишната сага, която в крайна сметка доведе до това Facebook и хиляди други компании да изпаднат в правен вакуум. През 2020 г. върховният съд на ЕС отмени пакта между ЕС и САЩ, регулиращ трансатлантическите потоци от данни, заради опасения, че данните на гражданите не са в безопасност, след като пристигнат на американските сървъри. Макар че съдиите не отмениха алтернативен инструмент, основан на договорни клаузи, съмненията им за американската защита на данните бързо доведоха до предварителна заповед от ирландския орган, с която на Facebook се казваше, че вече не може да прехвърля данни към САЩ и чрез този метод.
Най-високата глоба, платена от дружество
Източници на информационната агенция Reuters заявиха по-рано, че санкцията ще бъде по-висока от предишната рекордна глоба за Amazon в размер на 821 млн. долара (746 евро). Това се случва, след като през 2021 г. Amazon беше принудена да плати глоба в размер на споменатата преди това сума за подобно пренебрегване на стандартите на ЕС за защита на личните данни.
Защо чак сега?
Решението е следствие от разкритията на Едуард Сноудън, бивш външен служител на Агенцията за национална сигурност на САЩ през 2013 г., и от съдебно оспорване от австрийския активист за защита на личните данни Макс Шремс.

Според съобщения в медиите Шремс е изразил опасения, че данните на европейските потребители не са достатъчно защитени от разузнавателните служби на САЩ, след като Сноудън разкри, че държавни служители отвъд Атлантика многократно са получавали достъп до информация за хората чрез технологични компании като Facebook, Google и др.
Забележително е, че искът на Шермс постави началото на 10-годишна правна битка за законността на прехвърлянето на данни от ЕС в САЩ. Според Reuters регулаторите на ЕС, ръководени от ирландския комисар по защита на данните Хелън Диксън, са били в процес на финализиране на забраната на правен инструмент, използван от Facebook за прехвърляне на данни на европейски потребители
През 2020 г. най-висшият съд на Европа също се произнесе по темата и многократно заяви, че споразумението между ЕС и САЩ за предаване на данни е невалидно, като заключи, че Вашингтон не разполага с достатъчно системи за защита на европейските данни.
Глобата за Meta съвпада с петата годишнина от приемането на Общия регламент за защита на данните на ЕС (GDPR), считан за световен еталон за защита на личните данни. От май 2018 г. регулаторните органи в 27-те държави от ЕС имат правомощието да налагат глоби до 4% от годишните приходи на дадена компания за най-сериозните нарушения. Ирландският надзорен орган се превърна във водещ регулатор за защита на личните данни за някои от най-големите технологични фирми с база в ЕС в страната, като Meta и Apple.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
И Meta започва да използва генеративен изкуствен интелект
Meta започва нов кръг масови съкращения
Meta представи своя модел изкуствен интелект

Активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, възлизат на 8.806 млрд. лева към края на първото тримесечие на тази година, сочат данните на Българската народна банка. Техният размер се увеличава с 83 млн. лева (1%) в сравнение с март 2022 г. (8.723 млрд. лева) и с 373.1 млн. лева (4.4%) спрямо декември 2022 г. (8.433 млрд. лева).
Като процент от брутния вътрешен продукт общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към март 2023 г. възлиза на 5%, спрямо 5.3% от БВП към март 2022 г. и 5.1% към края на четвърто тримесечие на миналата 2022 година.
Размер и структура на активите
Към края на март 2023 г. активите на местните инвестиционни фондове достигат 2.772 млрд. лева, като спрямо същия месец на 2022 г. (2.728 млрд. лева) те се увеличават с 43.7 млн. лева (1.6%). В сравнение с декември 2022 г. (2.765 млрд. лева) активите се увеличават с 6.7 млн. лева (0.2%).
Към края на първо тримесечие на 2023 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават с 262.2 млн. лева (20.1%) до 1.564 млрд. лева при 1.302 млрд. лева към март 2022 г., а тези на балансираните фондове и фондовете инвестиращи в недвижими имоти намаляват с 57.3 млн. лева (12.5%) до 401.6 млн. лева при 458.9 млн. лева към края на март 2022 г. Спрямо декември 2022 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават със 104.5 млн. лева (7.2%), а на балансираните фондове и фондовете инвестиращи в недвижими имоти и други намаляват с 56.9 млн. лева (12.4%). Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, намаляват на годишна база със 161.2 млн. лева (16.7%) до 806.5 млн. лева към март 2023 г. (967.7 млн. лева към края на март 2022 г.). В сравнение с декември 2022 г. активите на фондовете, инвестиращи в облигации, намаляват с 41 млн. лева (4.8%).
Активите на инвестиционните фондове у нас намаляват през 2022 година
Към края на март 2023 г. относителният дял на активите на фондовете, инвестиращи в акции от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове е 56.4%, при 47.7% към март 2022 г. и 52.8% към декември 2022 г. Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 29.1% от общата сума на активите към март 2023 г. при относителен дял от 35.5% към март 2022 г. и 30.6% към декември 2022 година.

По отношение на инструментите, включени в портфейлите на местните инвестиционни фондове, към март 2023 г. спрямо същия месец на 2022 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават със 108.1 млн. лева (10.7%) до 1.122 млрд. лева, тези в акции/дялове на ИД и ДФ се увеличават с 91.5 млн. лева (10.1%) до 998.9 млн. лева, а средствата, вложени в ценни книжа, различни от акции, намаляват с 91.8 млн. лева (15.2%) до 511.1 млн. лева. В сравнение с декември 2022 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават с 13.4 млн. лв. (1.2%), тези в акции/дялове на ИД и ДФ – с 85.6 млн. лв. (9.4%), а средствата вложени в ценни книжа, различни от акции намаляват с 54.6 млн. лева (9.6%).
Ръст на активите, управлявани от местни и чуждестранни инвестиционни фондове
Към края на март 2023 г. най-големи относителни дялове в общата стойност на активите имат акциите и другите форми на собственост – 40.5%, следвани от акции/дялове на ИД и ДФ – 36% и ценни книжа, различни от акции – 18.4%, при съответно 37.2% за акциите и другите форми на собственост, 33.3% за акции/дялове на ИД и ДФ и 22.1% за ценни книжа, различни от акции към края на март 2022 г. Към декември 2022 г. най-големи относителни дялове в общата стойност на активите също имат акции и други форми на собственост – 40.1%, следвани от акции/дялове на ИД и ДФ – 33% и ценни книжа, различни от акции – 20.5%.

Към края на първо тримесечие на 2023 г. основен дял във валутната структура на активите на местните инвестиционни фондове имат средствата, деноминирани в български лева – 66.7% и в евро – 28.8%, при съответно 62.5% и 33.2% към март 2022 г. Към декември 2022 г. активите, деноминирани в български лева, са 64.6%, а тези в евро – 30.9%.
Географската структура на ценните книжа в активите на местните инвестиционни фондове показва, че към март 2023 г. инвестициите в България се увеличават на годишна база със 141.8 млн. лева (11.3%) до 1.394 млрд. лева при 1.252 млрд. лева към края на март 2022 г., а в останалите държави от Европейския съюз6 намаляват с 13.4 млн. лева (1.3%) до 1.023 млрд. лева при 1.036 млрд. лева към края на март 2022 г. В сравнение с декември 2022 г. инвестициите в България намаляват с 24.8 млн. лева (1.7%), а в останалите държави от Европейския съюз се увеличават с 67.9 млн. лева (7.1%). Относителният дял на активите на инвестиционните фондове в ценни книжа, емитирани от резиденти, е 53% към март 2023 г. при 49.6% към края на март 2022 г. и 54.8% към декември 2022 г. Относителният дял на активите на инвестиционните фондове в ценни книжа, емитирани от резиденти на останалите държави от Европейския съюз към март 2023 г. е 38.9% при 41.1% към края на март 2022 г. и 36.9% към декември 2022 година.

Размер и структура на пасивите
Към края на март 2023 г. привлечените от резиденти средства в чуждестранните инвестиционни фондове са 6.033 млрд. лева. Спрямо същия месец на 2022 г. (5.994 млрд. лева), те се увеличават с 39.3 млн. лева (0.7%). В сравнение с края на декември 2022 г. (5.667 млрд. лева) размерът на пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към резиденти на България се увеличава с 366.4 млн. лева (6.5%).
По институционални сектори към края на първо тримесечие на 2023 г. задълженията на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават с 93.2 млн. лева (2.5%) до 3.837 млрд. лева при 3.744 млрд. лева към март 2022 г. Пасивите към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства, намаляват с 20.8 млн. лева (1.9%) до 1.056 млрд. лева към март 2023 г. при 1.076 млрд. лева към края на първо тримесечие на 2022 г. Спрямо декември 2022 г. пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават с 267.5 млн. лева (7.5%), а задълженията към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства се увеличават с 26.2 млн. лева (2.5%).
Активите на инвестиционните фондове нараснаха с 65%
Основни инвеститори в чуждестранните инвестиционни фондове към края на март 2023 г. са Застрахователните компании и пенсионните фондове (63.6%) и Домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (17.5%). Към края на март 2022 г. относителните дялове на двата сектора са съответно 62.5% и 18%, а към декември 2022 г. – 63% и 18.2%.

Към края на март 2023 г. пасивите на местните инвестиционни фондове са 2.772 млрд. лева, като размерът на собствения им капитал е 2.764 млрд. лева. Към края на първо тримесечие на 2023 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти са 2.654 млрд. лева (96%), а към сектор Останал свят – 109.6 млн. лева (4%). Спрямо март 2022 г. пасивите в собствения капитал към резиденти се увеличават със 120 млн. лева (4.7%), а към нерезиденти (сектор Останал свят) намаляват с 68.5 млн. лева (38.5%).
По институционални сектори към март 2023 г. спрямо същия месец на предходната година задълженията на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават със 107.5 млн. лева (16.3%) до 768.6 млн. лева, а към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства намаляват с 63.9 млн. лева (5.4%) до 1.117 млрд. лева. Спрямо декември 2022 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти се увеличават със 113.5 млн. лева (4.5%), а към нерезиденти намалява със 106.1 млн. лева (49.2%). По институционални сектори към март 2023 г. спрямо края на предходното тримесечие пасивите на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове нарастват с 27.3 млн. лева (3.7%), а задълженията към резиденти в сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата нараства с 67.3 млн. лева (6.4%).
Към края на март 2023 г. с най-големи относителни дялове в собствения капитал на местните инвестиционни фондове са резидентните сектори Домакинства и НТООД (40.4%), Застрахователни компании и пенсионни фондове (27.8%) и Нефинансови предприятия (9.6%). Най-големите относителни дялове към март 2022 г. са съответно 43.6% за сектор Домакинства и НТООД, 24.4% за сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове и 10.5% за сектор Нефинансови предприятия. Относителният дял на сектор Останал свят (нерезиденти) е 4% от общия размер на собствения капитал към март 2023 г. при относителен дял 6.6% към края на март 2022 г. и 7.8% към декември 2022 година.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2020 – 2022 г., е 71,9 г., като спрямо предходния период (2019 – 2021 г.) намалява с 1,7 г., съобщи НСИ. Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 68,3 г., докато при жените е със 7,5 години по-висока – 75,8 г.
Средна продължителност на предстоящия живот за периода 2019 – 2021 г. е била 73,6 г., като спрямо 2018 – 2020 г. е намаляла с година, сочи справка в НСИ. Средната продължителност на живота при мъжете е била 70,1 г., докато при жените е била със 7,3 г. по-висока – 77,4 г.
Спрямо 2011 през 2021 г. при мъжете наблюдаваме понижаване на средната продължителност с 0,3 г., докато при жените остава непроменена. Спрямо 2012 през 2022 г. при мъжете намалението на средната продължителност е с 2,3 г., а при жените с 1,8 г.

Средната продължителност на живота на населението за периода 2020 – 2022 г. в градовете е с 3 години по-висока (72,8 г.), отколкото на това в селата (69,8 г.). Спрямо 2012 г. за населението в градовете се е понижила с 2,1 г., а за населението в селата – с 2,2 г.
Очакваната продължителност на живота за навършилите 65 г. е 14,2 г., като за мъжете и жените е съответно 12 и 16,1 г. Спрямо 2012 г. през 2022 г. очакваната продължителност на живота на хората, навършили 65 г., спада с 1,4 г.
Очакваната продължителност на живота варира от 69,4 г. в област Видин до 74,8 г. в област София, като в 14 области е над средната за страната. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между половете в област София (8,4 г.), а най-малка – в област Шумен (5,9 г.).
За периода 2019 – 2021 г. очакваната продължителност на живота е варирала от 70,5 г. в област Видин до 75, г. в област Кърджали, като в 7 области е била над средната за страната, сочи справка в НСИ. В този период тенденцията жените да живеят по-дълго от мъжете се запазва във всички области на страната, но най-голяма е била разликата между двата пола в област Ловеч (8,4 г.), а най-малка – в област Кърджали (5,7 г.).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В половината общини у нас пенсионерите са два пъти повече от децата
Три региона в България са с най-ниската продължителност на живот в ЕС
Богатите живеят в добро здраве по-дълго от бедните

На 15 юни ще се проведе инициативата „Ден за акции“. Тя се организира от Българска фондова борса и Централен депозитар като предстои нейното девето издание. В рамките на инициативата, индивидуалните инвеститори ще могат да търгуват без такси с акции на всички пазари оперирани от БФБ, включително и на пазара за растеж beam.
„Денят за акции“ има за цел да стимулира активното участие на физически лицаинвеститори на капиталовия пазар, да подобри инвестиционната култура и увеличи знанието за финансовите инструменти в България.
„С над 3 000 нарасна броят на индивидуалните инвеститори през 2022 г., а през последните три години той надхвърли 10 000. Така че, очакваме голям инвестиционен интерес към предстоящото издание на инициативата.“, каза доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на БФБ.
„Предвид интересът да се защитят спестяванията от инфлационния натиск, ще се радваме да имаме голяма активност, както и да насочим вниманието на хората към възможностите за реализиране на доходност чрез капиталовия ни пазар.“, допълни Васил Големански, изпълнителен директор на Централен депозитар.
В „Деня за акции“ всички индивидуални инвеститори (физически лица), директни клиенти на български инвестиционни посредници, ще могат да закупят или продадат акции без такси и комисиони към Борсата, Централен депозитар и участващ в инициативата инвестиционен посредник.
Специалната възможност ще важи при до 15 изпълнени поръчки на физическо лице с обем не повече от 2,000 лв. на единична изпълнена поръчка. Всички инвестиционни посредници, които партнират на БФБ и Централен депозитар в „Деня за акции“ няма да таксуват своите клиенти – физически лица, чиито сделки отговарят на посочените условия. Повече информация за „Деня за акции“ може да бъде намерена на: www.bse-sofia.bg/bg/equity-day

Американският технологичен концерн Apple е ограничил използването на ChatGPT и други външни за фирмата инструменти за изкуствен интелект за някои служители, тъй като разработва своя собствена подобна технология, твърди The Wall Street Journal, като се позовава на запознати източници.
Според документа Apple се опасява, че служителите, използващи този вид програми, може да разкрият поверителни данни. Apple е казала на служителите си и да не използват Copilot на GitHub, собственост на Microsoft, който автоматизира писането на софтуерен код, гласи вътрешнофирмен документ.
Припомняме, че ChatGPT, създаден от подкрепяната от Microsoft OpenAI, е чатбот, получен от т.нар. голям езиков модел, който може да отговаря на въпроси, да пише есета и да изпълнява задачи по начин, подобен на човешкия.
Когато хората използват тези модели, данните се изпращат обратно на разработчика, за да се даде възможност за по-нататъшни подобрения, което крие потенциал за неволно споделяне на патентована или поверителна информация от страна на организацията. През март OpenAI разкри, че временно е спряла ChatGPT, тъй като грешка е позволявала на някои потребители да виждат заглавията от историята на чата на даден потребител.

Говорителка на OpenAI се позовава на съобщение от миналия месец, в което компанията е представила възможността потребителите да изключат историята на чатовете си, което според стартъпа ще блокира възможността за обучение на модела на изкуствения интелект на базата на тези данни.
Apple е известна със строгите си мерки за сигурност, които пазят информацията за бъдещите продукти и данните на потребителите. Редица организации също започнаха да се опасяват от технологията, тъй като нейните служители започнаха да я използват за всичко – от писане на имейли и маркетингови материали до кодиране на софтуер.
JPMorgan Chase и Verizon също забраниха използването. От своя страна пък Дейвид Банкс, зам.-кмет Ню Йорк по образованието, заяви в публикувана гост-статия, че е отменил забраната си за ползване на ChatGPT в училищата.
Усилията на Apple в областта на изкуствения интелект се ръководят от Джон Джанандреа, когото Apple привлече от Google през 2018 г. Под ръководството на Джанандреа, старши вицепрезидент в Apple, подчинен на главния изпълнителен директор Тим Кук, Apple придоби редица стартъпа за ИИ.
В последния разговор на Apple с анализаторите за тримесечния отчет Кук изрази някои опасения за напредъка в тази област, известна още като генеративен изкуствен интелект.

„Смятам, че е много важно да се подхожда обмислено и внимателно към тези неща. И има редица въпроси, които трябва да бъдат решени, но потенциалът със сигурност е много интересен, каза Кук.
Напоследък Apple обръща голямо внимание и на новия софтуер, който се появи в нейния магазин за приложения за iPhone и който се възползва от предимствата на генеративния изкуствен интелект. Когато разработчикът на приложения Blix се опита да актуализира своето приложение за електронна поща BlueMail с функцията ChatGPT, Apple временно блокира актуализацията с мотива, че потенциално може да показва неподходящо съдържание на деца.
Екипът за преглед на софтуера на Apple е помолил разработчика или да увеличи възрастовото ограничение на приложението до 17 години и повече – то беше определено на 4 години и повече – или да включи филтриране на съдържанието. След като Blix е уверила Apple, че вече е въвела филтриране на съдържанието във функцията с ChatGPT, приложението е било одобрено.
В четвъртък OpenAI обяви пускането на приложението ChatGPT за iPhone и iPad (засега само в САЩ).
Apple беше ранният участник в пазара за потребителски приложения на изкуствения интелект, когато през 2011 г. пусна гласовия асистент Siri. Но през следващите години компанията изостана за сметка на Alexa на Amazon.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Samsung забрани на служителите си да използват изкуствен интелект
САЩ обмислят да въведат регулации на изкуствения интелект
ChatGPT започна да пише и политически речи

Състезанието кой ще разработи по-мощни услуги на база изкуствен интелект става все по-ожесточено, след като ChatGPT постави началото на нова ера в развитието на технологиите. Това обаче не остава незабелязано от регулаторите по света, които засега все още разчитат на стари похвати в опитите си да овладеят новата технология, която има потенциала да промени начините, по който оперират обществото и бизнеса.
Европейският съюз се опитва да зададе стандартите в регулирането на изкуствения интелект, като предвижда нови правила, който да са насочени към притесненията относно поверителността на личните данни и сигурността, които се надигнаха в резултат на бързото напредване на технологии на база генеративен изкуствен интелект (AI) като ChatGPT, разработен от компанията OpenAI.
Но подобна регулация ще отнеме няколко години за да бъде наложена, пише Reuters.
„При липсата на регулации, единственото нещо, което правителствата могат да правят е да прилагат съществуващи правила”, казва Масимиляно Чимнаги, експерт европейско управление на данните в консултантската компания BIP.
Какво смята за изкуствения интелект главният икономист на Microsoft?
„Ако става дума за защита на личните данни, те прилагат законите за защита на данни, ако е заплаха за сигурността на хората, има регулации, които не са били конкретно дефинирани за изкуствен интелект, но остават приложими.”, казва той.
През април, националните регулатори в Европа за поверителността на данни създадоха работна група, която да се занимава с проблемните около ChatGPT, след като италианският регулатор забрани услугата, обвинявайки OpenAI, че нарушава европейските GDPR правила – мащабната регулацията за защита на личните данни в ЕС, която влезна в сила през 2018 година.
ChatGPT получи зелена светлина да оперира в Италия отново след като щатската компания се съгласи да инсталира изискване за потвърждаване на възрастта на потребителите на услугата си, позволявайу същевременно на европейците да блокират използването на личните им данни за обучение на изкуствения интелект.
ChatGPT написа реч на американски сенатор
Агенцията ще започне да наблюдава и други инструменти на база генеративен изкуствен интелект, посочва източник, близък до италианският регулатор Gerante, пише Reuters.
Властите, занимаващи се със защита на личните данни във Франция и Испания също стартираха разследвания през април, насочени към OpenAI и съответствието на тяхната услуга със съществуващото законодателство.
Експертите
Моделите на база генеративен изкуствен интелект станаха популярни с това, че допускат грешки или „халюцинации”, разпространявайки безкритично подвеждаща информация.
Подобни грешки могат да имат сериозни последствия. Ако например банка или правителствена агенция използва изкуствен интелект за по-бързо вземане на решения, хора могат да загубят по нечестен начин достъпа си до заеми или социални плащания.
Големите технологични компании, включително Google и Microsoft спряха да използват продукти на база изкуствен интелект, считани за опасни от етична гледна точкка, като финансовите продукти.
Изкуствен интелект: Кои работни места са най-застрашени от тази технология?
Регулатори се целят към налагането на съществуващите правила, обхващащи всичко от авторските права и личните данни до два конкретни ключови казуса: данните, вливащи се в AI моделите и съдържанието, което те произвеждат, според шест регулатора и експерти в САЩ и Европа.
Агенциите в двата региона се насърчават да „тълкуват и претълкуват своите мандати“, каза Суреш Венкатасубраманиан, бивш технологичен съветник в Белия дом.
Той дава за примери разследването на Федералната търговска комисия на САЩ за дискриминационни практики в алгоритмите, което е проведено под буквата на настоящата същестсуваща регулация.
САЩ обмислят по-сериозни регулации на изкуствения интелект
В Европейския съюз, предложенията за правила за изкуствения интелект биха задължили компании като OpenAI да разкрива всички материали, защитени с авторски права, като книги или фотографии, използвани в обучаването на техните модели, което би поставило компаниите в позиция,в която могат да бъдат ударени от съдебни дела за използването на такива защитени материали.
Доказването на нарушаване на авторски права обаче няма да е лесно, според Сергей Лагодински, един от няколкото политици, участващи в изготвянето на предложенията на ЕС.
„Това е като да прочетеш стотици романи преди да напишете своя собствен”, казва той. „Ако действително копирате нещо и го публикувате, това е едно нещо. Но ако не сте плагиатствали директно материала на някой друг, то няма значение с какво сте се обучавали”.
Креативно мислене
Френският регулатор CNIL, съблюдаващ защитата на данните, е започнал да „мисли креативно” относно това как съществуващите закони могат да се приложат за изкуствения интелект, според Бертран Пайлес, техническия ръководител на агенцията.
Така например, във Франция обвиненията в дискриминация обикновено се обработват от Defenseur des Droits (Защитник на правата). Липсата на експертиза на тема изкуствен интелект обаче провокираха CNIL да поемат водещата роля в този казус, казва той.
„Разглеждане целия спектър от ефекти, въпреки, че нашият фокус си остава защитата на данните и поверителността”, казва той.
Организацията обмисля да използва част от GDPR, която защитава индивидуалните лица от автоматизирани вземания на решения.
IBM планира да уволни хиляди служители и да ги замени с изкуствен интелект
„На този етап не мога да кажа дали е достатъчно, правно”, казва Пайлес. „Ще отнеме известно време за съставяне на мнение, като има риск различните регулатори да имат различни гледни точки.”, казва той.
Във Великобритания, Органът за финансово поведение е един от няколкото държавни регулатора, получили задачата да създадат нови правила за изкуствения интелект. Агенцията се консултира с Alan Turing Institute в Лондон, както и с други правни и академични институции, за да подобри разбирането си относно технологията, посочва пред Reuters говорител на регулатора.
„Това е отвъд всичко, което съм виждал“: Две перспективни компании за изкуствен интелект
Докато регулаторите се адаптират към темпото, с което технологиите напредват, някои представители на индустрията призовават за по-сериозна намеса на корпоративните лидери.
Хари Боровик, главен съветник в Luminance, стартъп, който използва изкуствен интелект за обработка на правни документи, посочва пред Reuters, че диалогът между регулатори и компании е бил „ограничен” досега.
„Това не вещае особено добри неща по отношение на бъдещето“, каза той. „Регулаторите изглеждат или бавни, или не желаят да прилагат подходите, които биха позволили правилния баланс между защитата на потребителите и растежа на бизнеса.“ 
Как да се конкурираме с изкуствения интелект на пазара на труда според милиардера Илон Мъск

През април 2023 г. китайският износ е намалял с 6,3 на сто спрямо март. През същия месец китайският внос е отчел още по-лоши резултати с годишен спад от 7,9 на сто. Едно неекспертно око би могло да припише този спад на търговската активност с устойчивото влияние на политиката за нулев КОВИД. Причините обаче са доста по-сложни, пише италианското издание „Либеро“, цитирано от БТА.
Преди всичко китайската икономика като цяло вече е преодоляла ограничаващите последствия от политиката за нулев КОВИД. През първото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на азиатската страна е нараснал с 4.5 на сто, което надвишава дори най-оптимистичните очаквания.
Възниква резонният въпрос защо тогава Китай търгува по-малко с останалия свят?
„Произведено в Китай“ е един от най-известните етикети в света и често се асоциира с продукт, произведен на ниска цена, който почти винаги е „аутсорсван“ от големи мултинационални компании. В продължения на десетилетия Китай е използвал много ниската цена на труда, за да привлича богати компании в страната. Стратегия, която функционираше блестящо.
Китай се превърна във втората икономика в света именно благодарение на работната си сила. Бързият икономически растеж за толкова кратък период от време е без прецедент в историята. През първите 20 година на 21-ви век Западът гледаше към Китай с възхищение, което скоро се е превърна в страх.
Китай е детрониран: Вече друга страна ще е с най-много население в света
С подобрението на БВП на Китай и общото качество на живот, стойността на работната сила в страната също е нараснала. Китайската икономика постепенно е преминала от базирана върху производството (втори сектор) към базирана върху услугите (трети сектор), което е естествена еволюция за всяка развиваща се страна.
Китайската работна сила се е усъвършенствала достатъчно, за да привлича високо напреднали компании. Например, най-голямата фабрика на Tesla в момента е разположена в Шанхай, тъй като световните производители на електрически превозни средства залагат на Китай за разширяване на пазарния си дял.
Това не само слага край на евтината китайска работна сила, но означава също, че Китай има нужда от своя „Китай“: развиваща се страна, чиято работна сила е достатъчно евтина, за да започне да възлага производствените нужди на китайските компании на външни изпълнители.
Индия ли ще замести Китай като двигател на световната икономика? Не
И естествено същата необходимост е споделена от всички западни корпорации, които са разчитали на Китай за евтина работна сила.
Страната, която постепенно измества Китай като „фабрика на света“ отразява и новите геополитически напрежения. САЩ и корпорациите им вече не могат да се доверяват на Китай, тъй като Пекин се превърна в един от основните врагове на Вашингтон.
САЩ имат нужда от страна със западни ценности и развиваща се икономика. За тяхно щастие те откриват такава точно отвъд южната си граница, отбелязва италианското издание.

Мексико предоставя перфектните икономически и геополитически условия, за да се превърне в нов извор на евтина работна сила за САЩ. Става дума за развиваща се икономика в сферата на влияние на Вашингтон и като цяло доста свързана със Запада (за разлика от една Венецуела например).
Освен това въпреки липсата на големи търговски пристанища Мексико се превръща в „Китай“ на самия Китай. Гиганти като Huawei или Hisense са отворили фабрики с евтина работна сила в Мексико, точно до американските.
Въпреки че мексиканското правителство все още не е осъзнало това огромно предимство, което има в ръцете си (за момента основният му фокус е войната с наркокартелите), тази нова икономическа тенденция трудно може да бъде преобърната.
Признаването на новооткритата геополитическа значимост на Мексико е от фундаментално значение за разбирането на новите световни баланси.

Без споразумение по тавана на дълга САЩ ще могат да платят всички сметки до 15 юни, заяви финансовият министър на страната Джанет Йелън, цитирана от Bloomberg. Тя отбеляза нуждата от бързо постигане на сделка между републиканците и администрацията на Белия дом, за да се избегне дефолта на страната.
„Винаги има известна неяснота за събраните данъци и разходите и е трудно да бъдем абсолютно точни, но по мои изчисления вероятността да можем да плащаме сметките си след 15 юни е много малка“, посочи Йелън пред NBC.
Разговорите по тавана на дълга са замразени в очакване на завръщането на президента Джо Байдън от Япония. Той съкрати програмата си за азиатското си турне и се завръща в САЩ след срещата на Г-7. От Белия дом посочиха, че американският президент е поискал да бъде уговорен разговор с председателя на Камарата на представителите Кевин Маккарти след като пристигне у дома.

И двете страни се обвиняват взаимно в неразумни искания по тавана на дълга. Според анализатори липста на споразумение ще означава сериозни проблеми за американската икономика, която вече изглежда уязвима за рецесия на фона на политиката на Федералния резерв за повишаване на основната лихва.
Ефектът върху глобалната икономика ще бъде катастрофален – с вълни на разпродажби на пазарите и повторение на кризата от 2008 г. Само съобщенията за замразяване на разговорите в петък (19 май) предизвикаха червена вълна на Wall Street.
Очакванията са Джанет Йелън да се изправи пред Конгреса по-късно през тази седмица, за да обясни с колко време разполага САЩ. Досега тя многократно призовава да се постигне споразумение, което да избегне дефолта.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ново предупреждение за фалит на САЩ на 1 юни
Ситуацията с американския дълг става опасна
Джанет Йелън отхвърли увеличаване на капитала на Световната банка

Непрекъснато има глад за кадри на пазар на труда у нас. Не само за квалифицирани, а дори и за неквалифицирани. Това каза Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта пред БНТ.
„Проблемите идват от демографската структура в България, няма младо население, което да подмени напускащите пазара на труда пенсионери. Няма и достатъчно имиграция, която да запълни тези свободни работни места“, обясни тя.
Близо 80% от бизнеса не може да си намери работници
„В България има изключително много хора, които говорят чужди езици, което беше използвано от икономиката в последните 20 години за развитието в секторите, които се профилират в услугите – IT сектора“, посочи Василева.
По думите ѝ много чужди компании са навлезли на българския пазар, като призова за по-голямо развитие в тази посока и допълни, че в последно време има забавяне на наемането на служители.
Още: Спад на обявите за работа през април
„Застрашени от навлизането на изкуствения интелект са части от професии, задачи и роли, които са свързани с въвеждане и обработка на данни“, каза още Надя Василева.

Частен монетен двор посрещна студенти и преподаватели с питиета в епруветки и цветове, като на елементите от Менделеевата таблица. Това се случи в деня на отворените врати в рафинерията на „Булминт“. Гостуваха им преподаватели и студенти от химическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и химици от практиката.
Събитието е посветено на чествания през месец май професионален празник на химика.
Идеята за шеговитото посрещане с тематичен коктейл – освежаващи напитки в цветовете на елементите според подредбата им в Периодичната система, е на химиците от рафинерията и аналитичната лаборатория на монетния двор. По време на специално организирания опознавателен тур посетителите се запознаха с всички процеси, свързани с рафинирането, както и с използваните методи за анализ на благородни метали, съобщиха от компанията.

„Тъй като рафинериите за благородни метали не са отворени за посетители, ние решихме да разчупим този стереотип и да поканим хора, посветени на химията, които могат да оценят това, което виждат, и колеги, които са запознати с нашата работа поне на теория. Въпреки че думата „химия“ плаши хората, чиито професии не са свързани с нея, аз и колегите ми сме готови да внесем яснота по теми, свързани с нашата компетентност“, каза ръководителят на рафинерията на Мая Иванова.

„Смятаме, че всяка развиваща се компания трябва да има прозрачна дейност и по своему да образова обществото“, каза в приветствието си управителят на „Булминт“ инж. Пламен Запрянов. Той допълни, че с рафинерията си монетният двор реализира проект за разширение и усъвършенстване на своята производствена дейност и вече извършва рафиниране на благородни метали до чистота 999.9.
Денят на отворените врати в „Булминт“ е инициатива, която има амбицията да се превърне в традиция и да даде възможност за срещи и обмяна на опит между настоящи и бъдещи химици от академичния свят и от практиката.

„Булминт“ е български частен монетен двор, базиран в Пловдив, и една от най-динамично развиващите се компании в страната. Основната ѝ дейност включва рафиниране и преработване на благородни метали, а също така създаване на инвестиционни продукти и колекционерски медали във висше (proof) качество.
Продуктите на „Булминт“ достигат до пазарите на благородни метали на 5 континента – Европа, Северна Америка, Азия, Африка, Австралия и Нова Зеландия. На българския ритейл пазар реализира инвестиционни и колекционерски продукти от злато и сребро чрез онлайн магазин и два шоурума – в Пловдив и София. В момента компанията има над 150 служители.
Още от Пловдив: 
Агенцията по вписванията обжалва решението на съда за Пловдивския панаир
Община Пловдив посреща 24 май с богата програма
Окончателно: Гергов погълна Пловдивския панаир
Избраха публично съдията по делото за варненските акции на Пловдивския панаир 

Конфронтацията на Русия със Запада в икономическата сфера, след войната в Украйна, навлиза в опасен нов етап, пише за Financial Times Александра Прокопенко, изследовател в берлинския Център за източноевропейски и международни проучвания.
Досега Москва фокусираше своите ответни на западните санкции мерки главно върху притискане на европейските енергийни пазари. Но след поредица от съдебни решения в Европа, замразяващи руски активи там, Кремъл започна ескалация и създаде правна рамка за временна национализация на чуждестранни активи.
Под заплаха са проекти, стрували милиарди долари и отнели години упорита работа, като е вероятно руското правителство да упражни персонализиран подход към всяка чуждестранна заинтересована страна, като се опитва да подклажда нови разделения на запад, като същевременно облагодетелства групите с интереси в Русия. Първите жертви на новата политика – руските активи на две европейски енергийни компании, финландската Fortum и германската Uniper – наскоро бяха поставени под временно държавно управление с указ на руския президент Владимир Путин. Поделенията на Fortum и Uniper в Русия минаха под неин контрол
Според анализатора действията на Кремъл изглежда са били предизвикани от федералния административен съд в Лайпциг, отхвърлил иск на държавната „Роснефт“, ръководена от Игор Сечин, дългогодишен съюзник на Путин. Искът на руската петролна компания беше срещу германското правителство и решението му от септември да постави активите на компанията в Германия под надзора на националния енергиен регулатор. Преди тази стъпка „Роснефт“ беше третата по големина петролна рафинираща компания в Германия, държейки повече от 12% от преработвателния капацитет на страната.

„Действията на Германия произтекоха от някои от непредвидените последици от западните санкции“, смята Прокопенко. Рафинерията на „Роснефт“ в Шведт (в Североизточна Германия) е важна за икономиката на Берлин и околността, но тъй като мажоритарният ѝ собственик е под санкции като акционер, не може да функционира нормално: трансакциите, включващи санкционирани субекти, са незаконни и съществуваше риск от изтегляне на капитали.
В Москва подобни действия от европейските власти все повече се възприемат като грабеж, а твърдите хора в Кремъл няма просто да седят и да гледат, сочат данните на изследователя от Центъра за източноевропейски и международни проучвания. Новите правила за напускане на западни компании, прокарани миналия месец, са още една част от ответната стратегия на Русия: западните фирми могат да продават дяловете си в проекти с руски партньори само при 50-процентна отстъпка, а също така трябва да направят „доброволно дарение“ на Русия на стойност от 5 до 10% от стойността на активите.
Извън технократите в руското правителство, които още ги е грижа за законността на действията на Москва, основната движеща сила зад нарастващата кампания за национализация са силоваците – т.е. лица с опит в службите за сигурност, полицията или армията. Сред тях са хора от Федералната служба за сигурност, прокуратурата и въпросния Сечин, който може да се опише като консервативния лидер на фракцията силоваци в Кремъл и който явно негодува срещу решението на съда в Лайпциг.
Указът на Путин дава на федералната агенция за управление на собствеността правото да контролира активи за западни компании, засегнати от необходимостта да спрат операции в Русия. Задачата на агенцията е да оцени тези активи и след това да ги продаде на руски купувачи. С други думи, неотдавнашните действия срещу активите на Fortum и Uniper са предвестник за предстоящи неща, категорична е Прокопенко.

С новия си правен механизъм е малко вероятно Кремъл да използва единен подход към чуждестранните инвеститори. Вместо това ще сключва отделни сделки с инвеститори в зависимост от техните връзки в Русия. Добър пример е разрешението на Путин „Новатек“, частен руски производител на газ с добри връзки в Кремъл, да плати на Shell над 1 млрд. долара за дела си в петролното и газово находище Сахалин-2. Подходът дава възможност на Кремъл да вбие нови клинове между западните държави и компании.
В резултат на това западните компании могат да се окажат между чука и наковалнята. На запад са под обществен натиск да прекъснат връзките си с Русия, но санкциите им забраняват да продадат дяловете си на повечето руски бизнеси. Междувременно спазването на изискванията на руското правителство може да доведе до това да бъдат обявени за помощници на войната на Путин. Следователно нарастващ брой такива компании е все по-вероятно да загубят изцяло своите инвестиции в Русия.
Засега нито Русия, нито Европа имат цялостна стратегия как да се справят с блокираните активи. Разрушаването на връзките почти сигурно ще изостри конфликта, докато Кремъл търси начини да накаже Европа за налагането на санкции и подкрепата за Украйна. Апетитът на приближените на Путин да заграбят западни активи в Русия само ще влоши ситуацията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Страните от Г-7 с важно решение за санкциите срещу Русия
Има ли негативен ефект за България от санкциите?
ЕС и Япония се обявиха против пълната забрана на износа за Русия

Хотелиерите от Черноморието все още не се получили парите за украинските бежанци. Те все още чакат държавата да им разплати разходите, направени за тях, както бе обещано.
„Търпеливо изчакваме, не желаем да бъдем в конфликт, но търпението ни започва да се изчерпва“, каза Елена Андонова хотелиер, управляващ 7 хотела пред NOVA NEWS.
„Казват ни: „След тази седмица, след това заседание на министерски съвет…”, обясни тя и даде да се разбере, че е възможно да започнат и някакъв вид протестни действия.

По думите и от 20 до 30% е поскъпването на туристическите услуги за този сезон.
„Най-много туристи ще посрещнем от Полша, Румъния, Чехия, Германия, Израел и не на последно място – български туристи. Радвам се, че „Слънчев бряг” вече надмогна антирекламата и българите също го търсят за семейната си ваканция”, обясни Андонова.
Хотел от „Албена“ влезе в световен Топ 25
Българското Черноморие, а и цялото Черно море не е предпочитана дестинация от луксозните лайнери с туристи, които и това лято ще пропуснат да минат Босфора заради несигурната обстановка в Украйна.
Въпреки по-висаките цени се очаква силен летен сезон в курорта „Слънчев бряг”.

Преките чуждестранни инвестиции достигат 1.498 млрд. евро за първите три месеца на тази година, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява увеличение от 9.5% на годишна база. За сравнение, през същия период на миналата 2022 година нетният поток на преките инвестиции в страната също бе положителен в размер на 1.368 млрд. евро или със 130.2 млн. евро по-малко спрямо настоящия резултат.
Конкретно през месец март нетният поток на преките чужди инвестиции е положителен в размер на 903.3 млн. евро, спрямо положителен поток от 420.4 млн. евро през същия месец на предходната 2022 година.
Трябва да се отбележи, че данните на БНБ за нетния поток на чуждите инвестиции в страната са предварителни и подлежат на ревизия, която може да измени настоящия им размер.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – март 2023 г. са от Нидерландия (520.6 млн. евро), Гърция (119.4 млн. евро) и Италия (115.7 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Люксембург (91.1 млн. евро) и Румъния (39.3 млн. евро).
Чуждите инвестиции у нас се свиват с 58% от началото на годината
Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е положителен в размер на 2.3 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 4.7 млн. евро за януари – март 2022 г.

Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 228.5 млн. евро за януари – март 2023 г. Той е по-голям с 57.9 млн. евро от този за януари – март 2022 г., който е положителен в размер на 170.7 млн. евро, сочат данните на БНБ.
По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 676.2 млн. евро, при положителна стойност от 979.8 млн. евро за януари – март 2022 г.

Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 594.1 млн. евро, при положителна стойност от 218.2 млн. евро за януари – март 2022 г.
Чуждите инвестиции у нас скачат с 86% през 2022 година
По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – март 2023 г. възлиза на 145.4 млн. евро (0.2% от БВП), при 160.5 млн. евро (0.2% от БВП) за януари – март 2022 г. През март 2023 г. нетният поток е положителен и възлиза на 36.8 млн. евро, при положителна стойност от 79.5 млн. евро за март 2022 г.
 
*БНБ публикува месечни данни за нетния поток на преките инвестиции за съответния месец, които включват всички трансакции, извършени през отчетния период. Нетният поток е отчетен съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията.

Според Световната програма по прехраната (СПП) сделката за черноморското зърно, която трябваше да изтече на 18 май, но беше удължена с нови 2 месеца, отново показа колко е важна за поддържане на световните доставки на храни и стабилизиране на пазарите за всички потребители.
„Не виждаме цените отново да се повишат и да засегнат най-тежко най-бедните хора“, заявиха от организацията на ООН пред Aнадолската агенция, като подчертаха, че продължаването на инициативата е добра новина за целия свят.
Турция, ООН, Русия и Украйна подписаха първоначалното споразумение в Истанбул през юли 2022 година за възобновяване на износа на зърно от три украински черноморски пристанища, който беше спрян след началото на руско-украинската война през февруари 2022 година. В Истанбул беше създаден Съвместен координационен център с участието на служители от трите държави и ООН, който да наблюдава доставките.
В рамките на сделката са транспортирани над 30 млн. тона зърно с повече от 950 кораба.
За сезон 2023-24 г. в света се очаква производство на 787 млн. тона зърно и потребление на 794 млн. тона. Украйна е доставила 30,2 млн. тона зърно в света през черноморския зърнен коридор и се очаква значението на маршрута ще нарасне през август-септември.
„Тъй като исканията на Русия за улесняване на износа на нейното зърно не бяха изпълнени, всяко удължаване допълнително влошава условията за коридора, защото Русия отбеляза високо производство на пшеница през миналия сезон и също иска да увеличи износа си за световните пазари“, коментира Ерен Гюнхан Улусой, директор на Международната асоциация на мелничарите в Евразия. Затова и при последната сделка за удължаване Москва се съгласи на само 60 дни срок – това беше третото удължаване на споразумението.
На този етап Русия искаше да предотврати конкуренцията от страна на Украйна чрез затваряне или забавяне на функционирането на коридора, но продължаването му с работата и посредничеството на Турция е много положителна новина за целия свят, добави още Улусой.
Русия иска да спре спада на цените на пшеницата
Халук Тезджан, ръководител на Турската федерация на производителите на брашно (TFIF), заяви, че усилията на страната са важни за останалата част от света, особено за държавите, които имат затруднен достъп до основни хранителни продукти. Позовавайки се на фактори като пандемията от коронавирус и войната между Русия и Украйна, той каза, че този вид проблеми предизвикват колебания в цените на храните и инфлация.
„Със зърнения коридор беше спечелено сериозно предимство по отношение на достъпността на продуктите и цената – цената за осигуряването на хляба както за слаборазвитите, така и за развитите страни спадна“, коментира той.
Тезджан подчерта, че Русия разглежда пшеницата като стратегически продукт и иска да запази цените на определени нива, както е при петрола, като по този начин предотврати значително намаляване на цената ѝ.
Украйна: Зърнената сделка ще освободи почти 70 чакащи кораба в турски води