Архив на категория: Бизнес

Търгуваме без такси на БФБ на 15 юни

На 15 юни ще се проведе инициативата „Ден за акции“. Тя се организира от Българска фондова борса и Централен депозитар като предстои нейното девето издание. В рамките на инициативата, индивидуалните инвеститори ще могат да търгуват без такси с акции на всички пазари оперирани от БФБ, включително и на пазара за растеж beam.
„Денят за акции“ има за цел да стимулира активното участие на физически лицаинвеститори на капиталовия пазар, да подобри инвестиционната култура и увеличи знанието за финансовите инструменти в България.
„С над 3 000 нарасна броят на индивидуалните инвеститори през 2022 г., а през последните три години той надхвърли 10 000. Така че, очакваме голям инвестиционен интерес към предстоящото издание на инициативата.“, каза доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на БФБ.
„Предвид интересът да се защитят спестяванията от инфлационния натиск, ще се радваме да имаме голяма активност, както и да насочим вниманието на хората към възможностите за реализиране на доходност чрез капиталовия ни пазар.“, допълни Васил Големански, изпълнителен директор на Централен депозитар.
В „Деня за акции“ всички индивидуални инвеститори (физически лица), директни клиенти на български инвестиционни посредници, ще могат да закупят или продадат акции без такси и комисиони към Борсата, Централен депозитар и участващ в инициативата инвестиционен посредник.
Специалната възможност ще важи при до 15 изпълнени поръчки на физическо лице с обем не повече от 2,000 лв. на единична изпълнена поръчка. Всички инвестиционни посредници, които партнират на БФБ и Централен депозитар в „Деня за акции“ няма да таксуват своите клиенти – физически лица, чиито сделки отговарят на посочените условия. Повече информация за „Деня за акции“ може да бъде намерена на: www.bse-sofia.bg/bg/equity-day

И Apple забрани на служителите си да използват ChatGPT

Американският технологичен концерн Apple е ограничил използването на ChatGPT и други външни за фирмата инструменти за изкуствен интелект за някои служители, тъй като разработва своя собствена подобна технология, твърди The Wall Street Journal, като се позовава на запознати източници.
Според документа Apple се опасява, че служителите, използващи този вид програми, може да разкрият поверителни данни. Apple е казала на служителите си и да не използват Copilot на GitHub, собственост на Microsoft, който автоматизира писането на софтуерен код, гласи вътрешнофирмен документ.
Припомняме, че ChatGPT, създаден от подкрепяната от Microsoft OpenAI, е чатбот, получен от т.нар. голям езиков модел, който може да отговаря на въпроси, да пише есета и да изпълнява задачи по начин, подобен на човешкия.
Когато хората използват тези модели, данните се изпращат обратно на разработчика, за да се даде възможност за по-нататъшни подобрения, което крие потенциал за неволно споделяне на патентована или поверителна информация от страна на организацията. През март OpenAI разкри, че временно е спряла ChatGPT, тъй като грешка е позволявала на някои потребители да виждат заглавията от историята на чата на даден потребител.

Говорителка на OpenAI се позовава на съобщение от миналия месец, в което компанията е представила възможността потребителите да изключат историята на чатовете си, което според стартъпа ще блокира възможността за обучение на модела на изкуствения интелект на базата на тези данни.
Apple е известна със строгите си мерки за сигурност, които пазят информацията за бъдещите продукти и данните на потребителите. Редица организации също започнаха да се опасяват от технологията, тъй като нейните служители започнаха да я използват за всичко – от писане на имейли и маркетингови материали до кодиране на софтуер.
JPMorgan Chase и Verizon също забраниха използването. От своя страна пък Дейвид Банкс, зам.-кмет Ню Йорк по образованието, заяви в публикувана гост-статия, че е отменил забраната си за ползване на ChatGPT в училищата.
Усилията на Apple в областта на изкуствения интелект се ръководят от Джон Джанандреа, когото Apple привлече от Google през 2018 г. Под ръководството на Джанандреа, старши вицепрезидент в Apple, подчинен на главния изпълнителен директор Тим Кук, Apple придоби редица стартъпа за ИИ.
В последния разговор на Apple с анализаторите за тримесечния отчет Кук изрази някои опасения за напредъка в тази област, известна още като генеративен изкуствен интелект.

„Смятам, че е много важно да се подхожда обмислено и внимателно към тези неща. И има редица въпроси, които трябва да бъдат решени, но потенциалът със сигурност е много интересен, каза Кук.
Напоследък Apple обръща голямо внимание и на новия софтуер, който се появи в нейния магазин за приложения за iPhone и който се възползва от предимствата на генеративния изкуствен интелект. Когато разработчикът на приложения Blix се опита да актуализира своето приложение за електронна поща BlueMail с функцията ChatGPT, Apple временно блокира актуализацията с мотива, че потенциално може да показва неподходящо съдържание на деца.
Екипът за преглед на софтуера на Apple е помолил разработчика или да увеличи възрастовото ограничение на приложението до 17 години и повече – то беше определено на 4 години и повече – или да включи филтриране на съдържанието. След като Blix е уверила Apple, че вече е въвела филтриране на съдържанието във функцията с ChatGPT, приложението е било одобрено.
В четвъртък OpenAI обяви пускането на приложението ChatGPT за iPhone и iPad (засега само в САЩ).
Apple беше ранният участник в пазара за потребителски приложения на изкуствения интелект, когато през 2011 г. пусна гласовия асистент Siri. Но през следващите години компанията изостана за сметка на Alexa на Amazon.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Samsung забрани на служителите си да използват изкуствен интелект
САЩ обмислят да въведат регулации на изкуствения интелект
ChatGPT започна да пише и политически речи

Как регулаторите по света гледат на изкуствения интелект?

Състезанието кой ще разработи по-мощни услуги на база изкуствен интелект става все по-ожесточено, след като ChatGPT постави началото на нова ера в развитието на технологиите. Това обаче не остава незабелязано от регулаторите по света, които засега все още разчитат на стари похвати в опитите си да овладеят новата технология, която има потенциала да промени начините, по който оперират обществото и бизнеса.
Европейският съюз се опитва да зададе стандартите в регулирането на изкуствения интелект, като предвижда нови правила, който да са насочени към притесненията относно поверителността на личните данни и сигурността, които се надигнаха в резултат на бързото напредване на технологии на база генеративен изкуствен интелект (AI) като ChatGPT, разработен от компанията OpenAI.
Но подобна регулация ще отнеме няколко години за да бъде наложена, пише Reuters.
„При липсата на регулации, единственото нещо, което правителствата могат да правят е да прилагат съществуващи правила”, казва Масимиляно Чимнаги, експерт европейско управление на данните в консултантската компания BIP.
Какво смята за изкуствения интелект главният икономист на Microsoft?
„Ако става дума за защита на личните данни, те прилагат законите за защита на данни, ако е заплаха за сигурността на хората, има регулации, които не са били конкретно дефинирани за изкуствен интелект, но остават приложими.”, казва той.
През април, националните регулатори в Европа за поверителността на данни създадоха работна група, която да се занимава с проблемните около ChatGPT, след като италианският регулатор забрани услугата, обвинявайки OpenAI, че нарушава европейските GDPR правила – мащабната регулацията за защита на личните данни в ЕС, която влезна в сила през 2018 година.
ChatGPT получи зелена светлина да оперира в Италия отново след като щатската компания се съгласи да инсталира изискване за потвърждаване на възрастта на потребителите на услугата си, позволявайу същевременно на европейците да блокират използването на личните им данни за обучение на изкуствения интелект.
ChatGPT написа реч на американски сенатор
Агенцията ще започне да наблюдава и други инструменти на база генеративен изкуствен интелект, посочва източник, близък до италианският регулатор Gerante, пише Reuters.
Властите, занимаващи се със защита на личните данни във Франция и Испания също стартираха разследвания през април, насочени към OpenAI и съответствието на тяхната услуга със съществуващото законодателство.
Експертите
Моделите на база генеративен изкуствен интелект станаха популярни с това, че допускат грешки или „халюцинации”, разпространявайки безкритично подвеждаща информация.
Подобни грешки могат да имат сериозни последствия. Ако например банка или правителствена агенция използва изкуствен интелект за по-бързо вземане на решения, хора могат да загубят по нечестен начин достъпа си до заеми или социални плащания.
Големите технологични компании, включително Google и Microsoft спряха да използват продукти на база изкуствен интелект, считани за опасни от етична гледна точкка, като финансовите продукти.
Изкуствен интелект: Кои работни места са най-застрашени от тази технология?
Регулатори се целят към налагането на съществуващите правила, обхващащи всичко от авторските права и личните данни до два конкретни ключови казуса: данните, вливащи се в AI моделите и съдържанието, което те произвеждат, според шест регулатора и експерти в САЩ и Европа.
Агенциите в двата региона се насърчават да „тълкуват и претълкуват своите мандати“, каза Суреш Венкатасубраманиан, бивш технологичен съветник в Белия дом.
Той дава за примери разследването на Федералната търговска комисия на САЩ за дискриминационни практики в алгоритмите, което е проведено под буквата на настоящата същестсуваща регулация.
САЩ обмислят по-сериозни регулации на изкуствения интелект
В Европейския съюз, предложенията за правила за изкуствения интелект биха задължили компании като OpenAI да разкрива всички материали, защитени с авторски права, като книги или фотографии, използвани в обучаването на техните модели, което би поставило компаниите в позиция,в която могат да бъдат ударени от съдебни дела за използването на такива защитени материали.
Доказването на нарушаване на авторски права обаче няма да е лесно, според Сергей Лагодински, един от няколкото политици, участващи в изготвянето на предложенията на ЕС.
„Това е като да прочетеш стотици романи преди да напишете своя собствен”, казва той. „Ако действително копирате нещо и го публикувате, това е едно нещо. Но ако не сте плагиатствали директно материала на някой друг, то няма значение с какво сте се обучавали”.
Креативно мислене
Френският регулатор CNIL, съблюдаващ защитата на данните, е започнал да „мисли креативно” относно това как съществуващите закони могат да се приложат за изкуствения интелект, според Бертран Пайлес, техническия ръководител на агенцията.
Така например, във Франция обвиненията в дискриминация обикновено се обработват от Defenseur des Droits (Защитник на правата). Липсата на експертиза на тема изкуствен интелект обаче провокираха CNIL да поемат водещата роля в този казус, казва той.
„Разглеждане целия спектър от ефекти, въпреки, че нашият фокус си остава защитата на данните и поверителността”, казва той.
Организацията обмисля да използва част от GDPR, която защитава индивидуалните лица от автоматизирани вземания на решения.
IBM планира да уволни хиляди служители и да ги замени с изкуствен интелект
„На този етап не мога да кажа дали е достатъчно, правно”, казва Пайлес. „Ще отнеме известно време за съставяне на мнение, като има риск различните регулатори да имат различни гледни точки.”, казва той.
Във Великобритания, Органът за финансово поведение е един от няколкото държавни регулатора, получили задачата да създадат нови правила за изкуствения интелект. Агенцията се консултира с Alan Turing Institute в Лондон, както и с други правни и академични институции, за да подобри разбирането си относно технологията, посочва пред Reuters говорител на регулатора.
„Това е отвъд всичко, което съм виждал“: Две перспективни компании за изкуствен интелект
Докато регулаторите се адаптират към темпото, с което технологиите напредват, някои представители на индустрията призовават за по-сериозна намеса на корпоративните лидери.
Хари Боровик, главен съветник в Luminance, стартъп, който използва изкуствен интелект за обработка на правни документи, посочва пред Reuters, че диалогът между регулатори и компании е бил „ограничен” досега.
„Това не вещае особено добри неща по отношение на бъдещето“, каза той. „Регулаторите изглеждат или бавни, или не желаят да прилагат подходите, които биха позволили правилния баланс между защитата на потребителите и растежа на бизнеса.“ 
Как да се конкурираме с изкуствения интелект на пазара на труда според милиардера Илон Мъск

Дойде ли краят на „Произведено в Китай“?

През април 2023 г. китайският износ е намалял с 6,3 на сто спрямо март. През същия месец китайският внос е отчел още по-лоши резултати с годишен спад от 7,9 на сто. Едно неекспертно око би могло да припише този спад на търговската активност с устойчивото влияние на политиката за нулев КОВИД. Причините обаче са доста по-сложни, пише италианското издание „Либеро“, цитирано от БТА.
Преди всичко китайската икономика като цяло вече е преодоляла ограничаващите последствия от политиката за нулев КОВИД. През първото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на азиатската страна е нараснал с 4.5 на сто, което надвишава дори най-оптимистичните очаквания.
Възниква резонният въпрос защо тогава Китай търгува по-малко с останалия свят?
„Произведено в Китай“ е един от най-известните етикети в света и често се асоциира с продукт, произведен на ниска цена, който почти винаги е „аутсорсван“ от големи мултинационални компании. В продължения на десетилетия Китай е използвал много ниската цена на труда, за да привлича богати компании в страната. Стратегия, която функционираше блестящо.
Китай се превърна във втората икономика в света именно благодарение на работната си сила. Бързият икономически растеж за толкова кратък период от време е без прецедент в историята. През първите 20 година на 21-ви век Западът гледаше към Китай с възхищение, което скоро се е превърна в страх.
Китай е детрониран: Вече друга страна ще е с най-много население в света
С подобрението на БВП на Китай и общото качество на живот, стойността на работната сила в страната също е нараснала. Китайската икономика постепенно е преминала от базирана върху производството (втори сектор) към базирана върху услугите (трети сектор), което е естествена еволюция за всяка развиваща се страна.
Китайската работна сила се е усъвършенствала достатъчно, за да привлича високо напреднали компании. Например, най-голямата фабрика на Tesla в момента е разположена в Шанхай, тъй като световните производители на електрически превозни средства залагат на Китай за разширяване на пазарния си дял.
Това не само слага край на евтината китайска работна сила, но означава също, че Китай има нужда от своя „Китай“: развиваща се страна, чиято работна сила е достатъчно евтина, за да започне да възлага производствените нужди на китайските компании на външни изпълнители.
Индия ли ще замести Китай като двигател на световната икономика? Не
И естествено същата необходимост е споделена от всички западни корпорации, които са разчитали на Китай за евтина работна сила.
Страната, която постепенно измества Китай като „фабрика на света“ отразява и новите геополитически напрежения. САЩ и корпорациите им вече не могат да се доверяват на Китай, тъй като Пекин се превърна в един от основните врагове на Вашингтон.
САЩ имат нужда от страна със западни ценности и развиваща се икономика. За тяхно щастие те откриват такава точно отвъд южната си граница, отбелязва италианското издание.

Мексико предоставя перфектните икономически и геополитически условия, за да се превърне в нов извор на евтина работна сила за САЩ. Става дума за развиваща се икономика в сферата на влияние на Вашингтон и като цяло доста свързана със Запада (за разлика от една Венецуела например).
Освен това въпреки липсата на големи търговски пристанища Мексико се превръща в „Китай“ на самия Китай. Гиганти като Huawei или Hisense са отворили фабрики с евтина работна сила в Мексико, точно до американските.
Въпреки че мексиканското правителство все още не е осъзнало това огромно предимство, което има в ръцете си (за момента основният му фокус е войната с наркокартелите), тази нова икономическа тенденция трудно може да бъде преобърната.
Признаването на новооткритата геополитическа значимост на Мексико е от фундаментално значение за разбирането на новите световни баланси.

Йелън: Без сделка по дълга САЩ ще могат да платят сметките си до 15 юни

Без споразумение по тавана на дълга САЩ ще могат да платят всички сметки до 15 юни, заяви финансовият министър на страната Джанет Йелън, цитирана от Bloomberg. Тя отбеляза нуждата от бързо постигане на сделка между републиканците и администрацията на Белия дом, за да се избегне дефолта на страната.
„Винаги има известна неяснота за събраните данъци и разходите и е трудно да бъдем абсолютно точни, но по мои изчисления вероятността да можем да плащаме сметките си след 15 юни е много малка“, посочи Йелън пред NBC.
Разговорите по тавана на дълга са замразени в очакване на завръщането на президента Джо Байдън от Япония. Той съкрати програмата си за азиатското си турне и се завръща в САЩ след срещата на Г-7. От Белия дом посочиха, че американският президент е поискал да бъде уговорен разговор с председателя на Камарата на представителите Кевин Маккарти след като пристигне у дома.

И двете страни се обвиняват взаимно в неразумни искания по тавана на дълга. Според анализатори липста на споразумение ще означава сериозни проблеми за американската икономика, която вече изглежда уязвима за рецесия на фона на политиката на Федералния резерв за повишаване на основната лихва.
Ефектът върху глобалната икономика ще бъде катастрофален – с вълни на разпродажби на пазарите и повторение на кризата от 2008 г. Само съобщенията за замразяване на разговорите в петък (19 май) предизвикаха червена вълна на Wall Street.
Очакванията са Джанет Йелън да се изправи пред Конгреса по-късно през тази седмица, за да обясни с колко време разполага САЩ. Досега тя многократно призовава да се постигне споразумение, което да избегне дефолта.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ново предупреждение за фалит на САЩ на 1 юни
Ситуацията с американския дълг става опасна
Джанет Йелън отхвърли увеличаване на капитала на Световната банка

Има ли недостиг на квалифицирани кадри в България?

Непрекъснато има глад за кадри на пазар на труда у нас. Не само за квалифицирани, а дори и за неквалифицирани. Това каза Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта пред БНТ.
„Проблемите идват от демографската структура в България, няма младо население, което да подмени напускащите пазара на труда пенсионери. Няма и достатъчно имиграция, която да запълни тези свободни работни места“, обясни тя.
Близо 80% от бизнеса не може да си намери работници
„В България има изключително много хора, които говорят чужди езици, което беше използвано от икономиката в последните 20 години за развитието в секторите, които се профилират в услугите – IT сектора“, посочи Василева.
По думите ѝ много чужди компании са навлезли на българския пазар, като призова за по-голямо развитие в тази посока и допълни, че в последно време има забавяне на наемането на служители.
Още: Спад на обявите за работа през април
„Застрашени от навлизането на изкуствения интелект са части от професии, задачи и роли, които са свързани с въвеждане и обработка на данни“, каза още Надя Василева.

Частен монетен двор черпи гости с питиета в епруветки, като в Менделеевата таблица

Частен монетен двор посрещна студенти и преподаватели с питиета в епруветки и цветове, като на елементите от Менделеевата таблица. Това се случи в деня на отворените врати в рафинерията на „Булминт“. Гостуваха им преподаватели и студенти от химическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и химици от практиката.
Събитието е посветено на чествания през месец май професионален празник на химика.
Идеята за шеговитото посрещане с тематичен коктейл – освежаващи напитки в цветовете на елементите според подредбата им в Периодичната система, е на химиците от рафинерията и аналитичната лаборатория на монетния двор. По време на специално организирания опознавателен тур посетителите се запознаха с всички процеси, свързани с рафинирането, както и с използваните методи за анализ на благородни метали, съобщиха от компанията.

„Тъй като рафинериите за благородни метали не са отворени за посетители, ние решихме да разчупим този стереотип и да поканим хора, посветени на химията, които могат да оценят това, което виждат, и колеги, които са запознати с нашата работа поне на теория. Въпреки че думата „химия“ плаши хората, чиито професии не са свързани с нея, аз и колегите ми сме готови да внесем яснота по теми, свързани с нашата компетентност“, каза ръководителят на рафинерията на Мая Иванова.

„Смятаме, че всяка развиваща се компания трябва да има прозрачна дейност и по своему да образова обществото“, каза в приветствието си управителят на „Булминт“ инж. Пламен Запрянов. Той допълни, че с рафинерията си монетният двор реализира проект за разширение и усъвършенстване на своята производствена дейност и вече извършва рафиниране на благородни метали до чистота 999.9.
Денят на отворените врати в „Булминт“ е инициатива, която има амбицията да се превърне в традиция и да даде възможност за срещи и обмяна на опит между настоящи и бъдещи химици от академичния свят и от практиката.

„Булминт“ е български частен монетен двор, базиран в Пловдив, и една от най-динамично развиващите се компании в страната. Основната ѝ дейност включва рафиниране и преработване на благородни метали, а също така създаване на инвестиционни продукти и колекционерски медали във висше (proof) качество.
Продуктите на „Булминт“ достигат до пазарите на благородни метали на 5 континента – Европа, Северна Америка, Азия, Африка, Австралия и Нова Зеландия. На българския ритейл пазар реализира инвестиционни и колекционерски продукти от злато и сребро чрез онлайн магазин и два шоурума – в Пловдив и София. В момента компанията има над 150 служители.
Още от Пловдив: 
Агенцията по вписванията обжалва решението на съда за Пловдивския панаир
Община Пловдив посреща 24 май с богата програма
Окончателно: Гергов погълна Пловдивския панаир
Избраха публично съдията по делото за варненските акции на Пловдивския панаир 

Икономическата война на Русия със Запада навлиза в опасна нова фаза

Конфронтацията на Русия със Запада в икономическата сфера, след войната в Украйна, навлиза в опасен нов етап, пише за Financial Times Александра Прокопенко, изследовател в берлинския Център за източноевропейски и международни проучвания.
Досега Москва фокусираше своите ответни на западните санкции мерки главно върху притискане на европейските енергийни пазари. Но след поредица от съдебни решения в Европа, замразяващи руски активи там, Кремъл започна ескалация и създаде правна рамка за временна национализация на чуждестранни активи.
Под заплаха са проекти, стрували милиарди долари и отнели години упорита работа, като е вероятно руското правителство да упражни персонализиран подход към всяка чуждестранна заинтересована страна, като се опитва да подклажда нови разделения на запад, като същевременно облагодетелства групите с интереси в Русия. Първите жертви на новата политика – руските активи на две европейски енергийни компании, финландската Fortum и германската Uniper – наскоро бяха поставени под временно държавно управление с указ на руския президент Владимир Путин. Поделенията на Fortum и Uniper в Русия минаха под неин контрол
Според анализатора действията на Кремъл изглежда са били предизвикани от федералния административен съд в Лайпциг, отхвърлил иск на държавната „Роснефт“, ръководена от Игор Сечин, дългогодишен съюзник на Путин. Искът на руската петролна компания беше срещу германското правителство и решението му от септември да постави активите на компанията в Германия под надзора на националния енергиен регулатор. Преди тази стъпка „Роснефт“ беше третата по големина петролна рафинираща компания в Германия, държейки повече от 12% от преработвателния капацитет на страната.

„Действията на Германия произтекоха от някои от непредвидените последици от западните санкции“, смята Прокопенко. Рафинерията на „Роснефт“ в Шведт (в Североизточна Германия) е важна за икономиката на Берлин и околността, но тъй като мажоритарният ѝ собственик е под санкции като акционер, не може да функционира нормално: трансакциите, включващи санкционирани субекти, са незаконни и съществуваше риск от изтегляне на капитали.
В Москва подобни действия от европейските власти все повече се възприемат като грабеж, а твърдите хора в Кремъл няма просто да седят и да гледат, сочат данните на изследователя от Центъра за източноевропейски и международни проучвания. Новите правила за напускане на западни компании, прокарани миналия месец, са още една част от ответната стратегия на Русия: западните фирми могат да продават дяловете си в проекти с руски партньори само при 50-процентна отстъпка, а също така трябва да направят „доброволно дарение“ на Русия на стойност от 5 до 10% от стойността на активите.
Извън технократите в руското правителство, които още ги е грижа за законността на действията на Москва, основната движеща сила зад нарастващата кампания за национализация са силоваците – т.е. лица с опит в службите за сигурност, полицията или армията. Сред тях са хора от Федералната служба за сигурност, прокуратурата и въпросния Сечин, който може да се опише като консервативния лидер на фракцията силоваци в Кремъл и който явно негодува срещу решението на съда в Лайпциг.
Указът на Путин дава на федералната агенция за управление на собствеността правото да контролира активи за западни компании, засегнати от необходимостта да спрат операции в Русия. Задачата на агенцията е да оцени тези активи и след това да ги продаде на руски купувачи. С други думи, неотдавнашните действия срещу активите на Fortum и Uniper са предвестник за предстоящи неща, категорична е Прокопенко.

С новия си правен механизъм е малко вероятно Кремъл да използва единен подход към чуждестранните инвеститори. Вместо това ще сключва отделни сделки с инвеститори в зависимост от техните връзки в Русия. Добър пример е разрешението на Путин „Новатек“, частен руски производител на газ с добри връзки в Кремъл, да плати на Shell над 1 млрд. долара за дела си в петролното и газово находище Сахалин-2. Подходът дава възможност на Кремъл да вбие нови клинове между западните държави и компании.
В резултат на това западните компании могат да се окажат между чука и наковалнята. На запад са под обществен натиск да прекъснат връзките си с Русия, но санкциите им забраняват да продадат дяловете си на повечето руски бизнеси. Междувременно спазването на изискванията на руското правителство може да доведе до това да бъдат обявени за помощници на войната на Путин. Следователно нарастващ брой такива компании е все по-вероятно да загубят изцяло своите инвестиции в Русия.
Засега нито Русия, нито Европа имат цялостна стратегия как да се справят с блокираните активи. Разрушаването на връзките почти сигурно ще изостри конфликта, докато Кремъл търси начини да накаже Европа за налагането на санкции и подкрепата за Украйна. Апетитът на приближените на Путин да заграбят западни активи в Русия само ще влоши ситуацията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Страните от Г-7 с важно решение за санкциите срещу Русия
Има ли негативен ефект за България от санкциите?
ЕС и Япония се обявиха против пълната забрана на износа за Русия

Хотелиерите още не са получили парите за украинските бежанци, обмислят протест

Хотелиерите от Черноморието все още не се получили парите за украинските бежанци. Те все още чакат държавата да им разплати разходите, направени за тях, както бе обещано.
„Търпеливо изчакваме, не желаем да бъдем в конфликт, но търпението ни започва да се изчерпва“, каза Елена Андонова хотелиер, управляващ 7 хотела пред NOVA NEWS.
„Казват ни: „След тази седмица, след това заседание на министерски съвет…”, обясни тя и даде да се разбере, че е възможно да започнат и някакъв вид протестни действия.

По думите и от 20 до 30% е поскъпването на туристическите услуги за този сезон.
„Най-много туристи ще посрещнем от Полша, Румъния, Чехия, Германия, Израел и не на последно място – български туристи. Радвам се, че „Слънчев бряг” вече надмогна антирекламата и българите също го търсят за семейната си ваканция”, обясни Андонова.
Хотел от „Албена“ влезе в световен Топ 25
Българското Черноморие, а и цялото Черно море не е предпочитана дестинация от луксозните лайнери с туристи, които и това лято ще пропуснат да минат Босфора заради несигурната обстановка в Украйна.
Въпреки по-висаките цени се очаква силен летен сезон в курорта „Слънчев бряг”.

Чуждите инвестиции у нас достигнаха близо 1.5 млрд. евро за първите три месеца на годината

Преките чуждестранни инвестиции достигат 1.498 млрд. евро за първите три месеца на тази година, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява увеличение от 9.5% на годишна база. За сравнение, през същия период на миналата 2022 година нетният поток на преките инвестиции в страната също бе положителен в размер на 1.368 млрд. евро или със 130.2 млн. евро по-малко спрямо настоящия резултат.
Конкретно през месец март нетният поток на преките чужди инвестиции е положителен в размер на 903.3 млн. евро, спрямо положителен поток от 420.4 млн. евро през същия месец на предходната 2022 година.
Трябва да се отбележи, че данните на БНБ за нетния поток на чуждите инвестиции в страната са предварителни и подлежат на ревизия, която може да измени настоящия им размер.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – март 2023 г. са от Нидерландия (520.6 млн. евро), Гърция (119.4 млн. евро) и Италия (115.7 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Люксембург (91.1 млн. евро) и Румъния (39.3 млн. евро).
Чуждите инвестиции у нас се свиват с 58% от началото на годината
Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е положителен в размер на 2.3 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 4.7 млн. евро за януари – март 2022 г.

Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 228.5 млн. евро за януари – март 2023 г. Той е по-голям с 57.9 млн. евро от този за януари – март 2022 г., който е положителен в размер на 170.7 млн. евро, сочат данните на БНБ.
По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 676.2 млн. евро, при положителна стойност от 979.8 млн. евро за януари – март 2022 г.

Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 594.1 млн. евро, при положителна стойност от 218.2 млн. евро за януари – март 2022 г.
Чуждите инвестиции у нас скачат с 86% през 2022 година
По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – март 2023 г. възлиза на 145.4 млн. евро (0.2% от БВП), при 160.5 млн. евро (0.2% от БВП) за януари – март 2022 г. През март 2023 г. нетният поток е положителен и възлиза на 36.8 млн. евро, при положителна стойност от 79.5 млн. евро за март 2022 г.
 
*БНБ публикува месечни данни за нетния поток на преките инвестиции за съответния месец, които включват всички трансакции, извършени през отчетния период. Нетният поток е отчетен съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията.

Анализ: Зърнената сделка държи цените ниски, но Русия не иска това

Според Световната програма по прехраната (СПП) сделката за черноморското зърно, която трябваше да изтече на 18 май, но беше удължена с нови 2 месеца, отново показа колко е важна за поддържане на световните доставки на храни и стабилизиране на пазарите за всички потребители.
„Не виждаме цените отново да се повишат и да засегнат най-тежко най-бедните хора“, заявиха от организацията на ООН пред Aнадолската агенция, като подчертаха, че продължаването на инициативата е добра новина за целия свят.
Турция, ООН, Русия и Украйна подписаха първоначалното споразумение в Истанбул през юли 2022 година за възобновяване на износа на зърно от три украински черноморски пристанища, който беше спрян след началото на руско-украинската война през февруари 2022 година. В Истанбул беше създаден Съвместен координационен център с участието на служители от трите държави и ООН, който да наблюдава доставките.
В рамките на сделката са транспортирани над 30 млн. тона зърно с повече от 950 кораба.
За сезон 2023-24 г. в света се очаква производство на 787 млн. тона зърно и потребление на 794 млн. тона. Украйна е доставила 30,2 млн. тона зърно в света през черноморския зърнен коридор и се очаква значението на маршрута ще нарасне през август-септември.
„Тъй като исканията на Русия за улесняване на износа на нейното зърно не бяха изпълнени, всяко удължаване допълнително влошава условията за коридора, защото Русия отбеляза високо производство на пшеница през миналия сезон и също иска да увеличи износа си за световните пазари“, коментира Ерен Гюнхан Улусой, директор на Международната асоциация на мелничарите в Евразия. Затова и при последната сделка за удължаване Москва се съгласи на само 60 дни срок – това беше третото удължаване на споразумението.
На този етап Русия искаше да предотврати конкуренцията от страна на Украйна чрез затваряне или забавяне на функционирането на коридора, но продължаването му с работата и посредничеството на Турция е много положителна новина за целия свят, добави още Улусой.
Русия иска да спре спада на цените на пшеницата
Халук Тезджан, ръководител на Турската федерация на производителите на брашно (TFIF), заяви, че усилията на страната са важни за останалата част от света, особено за държавите, които имат затруднен достъп до основни хранителни продукти. Позовавайки се на фактори като пандемията от коронавирус и войната между Русия и Украйна, той каза, че този вид проблеми предизвикват колебания в цените на храните и инфлация.
„Със зърнения коридор беше спечелено сериозно предимство по отношение на достъпността на продуктите и цената – цената за осигуряването на хляба както за слаборазвитите, така и за развитите страни спадна“, коментира той.
Тезджан подчерта, че Русия разглежда пшеницата като стратегически продукт и иска да запази цените на определени нива, както е при петрола, като по този начин предотврати значително намаляване на цената ѝ.
Украйна: Зърнената сделка ще освободи почти 70 чакащи кораба в турски води

Китай отвори нова глава в борбата със САЩ на тема чипове и полупроводници

Американският гигант за полупроводници Micron се е провалил при проверката на националната сигурност, заяви китайският държавен орган за киберсигурност. Той нареди на операторите на „критична информационна инфраструктура“ в страната да спрат да купуват продуктите му.
Това е пореден епизод на ескалация в ожесточената война за чипове между САЩ и Китай, в която Вашингтон се стреми да прекрати достъпа на Пекин до най-съвременни полупроводници, съобщи АФП.
През март китайските власти започнаха проверка на продуктите, продавани в страната от Micron – един от най-големите производители на чипове в света. Продуктите на Micron „имат сравнително сериозни потенциални проблеми с мрежовата сигурност, които представляват сериозен риск за сигурността на китайската верига за доставки на критична информационна инфраструктура и засягат националната сигурност на Китай“, се казва в изявление на администрацията за киберсигурност (CAC). И добавя: „Операторите на критична информационна инфраструктура в Китай трябва да спрат да купуват продукти на Micron.“
Широкото определение на Китай за критична информационна инфраструктура включва сектори, вариращи от транспорт до здравеопазване.
На въпрос дали компанията ще обжалва решението, говорителка на Micron отговори: „Очакваме с нетърпение да продължим да участваме в дискусиите с китайските власти.“
По данни на компанията, около 10% от годишните приходи на Micron в размер на 30,8 млрд. долара през миналата година са дошли от Китай. Но голяма част от продуктите на Micron, продавани в страната, са закупени от чуждестранни производители, заявиха по-рано анализатори, и не е ясно дали решението на органа за надзор на киберсигурността в Китай засяга продажбите на чуждестранни купувачи.
През 2021 г. Китай обяви правила за защита на критичната информационна инфраструктура с по-строги изисквания за сигурност на данните. Неотдавна той засили и прилагането на своите закони за сигурност на данните и за борба с шпионажа
ОЩЕ: Нидерландия смята да ограничи износа на полупроводникови технологии за Китай

Формулата за дивидентите относно бюджета изглежда трудно постижима

871 млн. лева ще донесе на държавния бюджет вкарването на 50% от дивидента на печалбата на държавните дружества. 1,7 млрд. лева биха отишли в държавния бюджет, ако държавата вземе пълния дивидент, но това носи много висок риск за работата на част от дружествата. Това пише като коментар в. „Сега“, анализирайки представени от министерствата становища за евентуално отчисляване към държавата на 100% от печалбата за 2022 г. Очаква се това да е една от горещите теми при обсъждането на проектобюджет 2023.
ОЩЕ по темата: 50% от печалбата на държавни предприятия и търговски дружества ще е в полза на държавата
Основният носител на дивиденти през 2022 година е Българският енергиен холдинг (БЕХ). с очаквана печалба в размер на 1,58 млрд. лв. При 50% дивидент БЕХ следва да отчисли към хазната 794 млн. лв., при 100% сумата е двойна – 1,58 млрд. лв. Това обаче би довело до сериозни рискове в енергетиката заради натрупването на проблеми и отлагането на решенията, става ясно от становищата на енергийните дружествата и енергийното министерство. От сектора протестират и заради многото извънредни суми, които се изземват и без превеждането на 100% дивидент.
От БЕХ припомнят, че са задължени да внасят във фонд „Сигурност на енергийната система“ за изплащане на компенсации на бизнеса заради цените на тока през 2022 г. и са надвнесли близо 780 млн. лв. повече от дължимото. Сумата е изплатена като авансова вноска за 2023 г. с цел да бъде осигурена ликвидност на фонда за бъдещи периоди. Общо през 2022 г. БЕХ е внесло целеви вноски в размер на 3,2 млрд. лв. по този механизъм. Вноски от свръхприходите в енергетиката се правят и през 2023 , като се очаква общата сума от началото на годината до юни да достигне 1,1 млрд. лв.
Пари към централния бюджет бяха преведени извънредно и в края на 2021 г. – 450 млн. лв. от АЕЦ „Козлодуй“ с уговорката това да бъде отчетено при последващо отчисляване на дивидент, припомнят от служебното енергийно министерство.
На този фон се очаква спад в приходите от електроенергия през 2023 г. и високи разходи заради отлагани или нови инвестиционни намерения. При АЕЦ „Козлодуй“ инвестиционната програма е за 145 млн. лв., а ремонтната – за 165 млн. лв. Очаква се АЕЦ „Козлодуй“ да бъде задължен да отчислява 6% от приходите за натрупване на средства за погребване на радиоактивния отпадък, за което са необходими по оценки около 6 млрд. лв. Отделен фонд от близо 2 млрд. лв. трябва да се осигури и за извеждането от експлоатация на блокове 5 и 6. В списъка с инвестиции е и очакваното изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. В ЕСО се чакат разходи покрай съфинансиране на голям проект по линия на плана за възстановяване и устойчивост, „Булгартрансгаз“ трябва да разширява газовото хранилище „Чирен“, при НЕК има два големи проекта покрай изграждането на язовир „Яденица“ и увеличаване на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“, както и ремонта на агрегатите на централата.
Част от дружествата под шапката на БЕХ имат да връщат и вътрешни заеми като НЕК и „Булгаргаз“ , което не може да си събере вземанията от „Топлофикация София“. Задават се и нови инвестиционни проекти покрай зеления преход.
Приносът на останалите дружества, които са на печалба и следва да внесат дивидент, е малък – едва 77 млн. лв. при 50% дивидент. Някои министерства са се съгласили дивидентът на подопечните им дружества да бъде вдигнат на 100% като транспортното министерство, министерство на туризма, на регионалното развитие, на труда, на културата, но други като МВР, МЗ, електронното управление, министерство на правосъдието, протестират.
 
Министерство на финансите е разработило и алтернативен вариант дъщерните дружества на БЕХ и ВЗМ, което е под шапката на ДКК, да изплатят дивидент директно на хазната вместо към компанията-майка. И в този случай сметките не са много различни, защото някои от компаниите имат непокрити загуби за предходни години. От служебното финансово министерство предупреждават, че директното привеждане към държавата ще намали сумата за изплащане под формата на дивидент за 2024 г.
ОЩЕ: Какъв бюджет внася служебният кабинет?

Виц за добро утро: Пиян до козирката мъж

Пиян до козирката мъж блъска по случайна пътна врата. Отвътре се чува бесен лай.
– Стига бе, жена! Малко закъснях… Не се сърди!
През оградата се показва запенената муцуна на ротвайлер
– Ааааа, и майка ти си поканила…

Рядък модел Rolex, създаден за учени, продадоха за рекордните 2,5 млн. долара

Рядък часовник Rolex Milgauss в отлично състояние беше продаден за 2,5 млн. долара, като разби рекорда за най-голяма сума, дадена на аукцион за часовника на швейцарската марка, направен специално за учени, обяви Bloomberg.
Часовникът от неръждаема стомана, произведен през 1958 г. с цел да устоява на магнитни полета, има черен циферблат, въртящ се люнет (периферната лицева част на корпуса около циферблата – бел. ред.) и стрелка за секундите във формата на светкавица. Моделът е един от най-скъпо продадените на аукциона на часовници този уикенд в Женева.
Той беше продаден от Phillips Auctioneers в събота за 2,24 млн. швейцарски франка на участник от залата – рекорд за Milgauss и повече от двойно над горната граница на първоначалната оценка от 1 млн. франка. Подобна версия от 1958 г. беше продадена от Christie‘s през 2013 г. за 317 000 франка. Друг екземпляр, продаден от Phillips през 2022 г., пък събра едва 300 000 франка.
Печелившият участник в последния търг, успял да наддаде на конкурентна оферта от САЩ, е направил покупката от името на Rolex, съобщават запознати. От компанията обаче са отказали коментар на запитване от Bloomberg News.

Не е необичайно компании за луксозни часовници да купуват свои собствени модели на аукциони за архивни колекции или музеи.
„Резултатите от търга сочат, че колекционерите все още са готови да плащат рекордни суми за редки винтидж екземпляри на Rolex в отлично състояние“, коментира Тони Трайна, редактор на базираното в САЩ списание за часовници и търговец на дребно Hodinkee.
Rolex приключи производството на последната версия на Milgauss през март. Часовникът, който не се намагнетизира, е създаден специално за хора, които работят в лаборатории, и никога не е бил така популярен като други модели на Rolex за професионалисти – водолази, пилоти или автомобилни състезатели.
Към производителя на часовници през 50-те години на миналия век са се обърнали учени от женевския Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire, известен още като CERN (а днес дом на Големия адронен колайдер), според статия на Логан Бейкър, старши директор по съдържанието към отдела за дигитален маркетинг на Phillips.

Учените от CERN са помолили за часовник, който да показва времето точно дори и при силни магнитни полета. В Rolex създават първия Milgauss през 1956 г. Със своята стоманена обвивка около движещите се части часовникът е кръстен на способността си да устоява на излагане на до 1000 гауса или „mille gauss“ на френски.
„Никой известен не носи Milgauss. Това е часовникът на учените. Това е часовникът на зубърите“, коментира шеговито Тони Трайна, който също е водещ на подкаст за аукциони на часовници и търговия на вторичния пазар.
На аукциона през уикенда Sotheby’s продаде Rolex Daytona от жълто злато, носещ прякора John Player Special, тъй като цветовете му наподобяват тези на отбора Lotus F1, за сумата от 2,24 млн. франка. Това е същата цена като тази за Milgauss и най-високата от аукцион за John Player Special Daytona.
Christie’s пък продаде специален модел на Patek Philippe Nautilus 5711, произведен за Tiffany & Co. с емблематичния син цвят на марката на циферблата за 2,23 млн. франка. Същият модел беше продаден за около 6,5 млн. долара през 2021 г., а друг за 3,17 млн. франка през 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Продадоха най-скъпия регистрационен номер в света. Колко струва?
Продадоха порцеланова купичка за 25 млн. долара
Уникален iPhone ще бъде продаден за поне 50 000 долара

Компаниите с най-добра репутация сред потребителите

Накъде ще поеме гръцката икономика след изборите?

От изграждането на нова линия на метрото до препълнените кафенета и таверни и наплива от туристи по площадите завръщането на Гърция от дълбините на икономическата ѝ криза е невъзможно да се пропусне в Атина.
Предизвикателството за премиера Кириакос Мицотакис, докато се насочва към оспорвани избори този уикенд, е да убеди достатъчно гърци, че не са изоставени по пътя им от това, което той нарича „старата Гърция“ към новата, пише Bloomberg.
Възстановяването на икономиката постави страната на пътя към възвръщане на инвестиционния ѝ клас след 13 години. Брутният вътрешен продукт е близо до нивото, където беше, когато Гърция обяви дефолт по дълга си през 2010 г. и се стопи с над една пета. Безработицата е намаляла с повече от 50% от пика си от 28%. Контролът за спиране на изтичането на евро беше премахнат преди повече от три години. Цените на гръцките акции и облигации са нагоре.
Гърция освобождава собствениците на имоти от данък тази година
Бремето на възстановяването обаче все още тежи на избирателите, който се бори с трудностите подобно на останалата част от континента. Наследството от пандемията на коронавируса и кризата с разходите за живот в резултат на високите сметки за храна и енергия имат огромен ефект върху домакинствата, чиито доходи вече са притиснати от годините на строги ограничения, наложени, за да върнат Гърция на правия път.
Социологическите проучвания поставят, че Мицотакис и неговата партия „Нова демокрация“ пред конкурента му и бивш премиер Алексис Ципрас, който се противопоставяше на мерките, предложени от гръцките кредитори, докато не се предаде и не подсигури нов спасителен знам. Промяна в избирателната система обаче прави повторни избори през лятото твърде вероятни.
Притиснати между критичните избори в съседна Турция, вотът в Гърция може да не привлече същото внимание на света. Въпреки това на карта е заложено дали Гърция може да избегне нов период на политическа драма и да запаси посоката, която подобри международната ѝ позиция и направи държавата място, където инвеститорите отново искат да правят бизнес.
През 2022 г. Гърция успя да намали съотношението на дълга си спрямо БВП по-бързо от всяка друга европейска страна. Рисковата премия върху гръцките държавни облигации в сравнение с германските спадна с около една трета през последната година. Те се търгуват с подобна на италианските ДКЦ доходност, а те имат инвестиционен клас.
Съотношението на гръцкия дълг обаче все още остава най-високото в Европейския съюз, а страната има още какво да направи, докато навакса изгубеното от времето на дълговата криза.
Очаква се икономиката да достигне 223 млрд. евро тази година, което е около нивото ѝ от 2010 г., показват изчисления на Евростат. Въпреки това БВП на глава от населението от 21 200 евро е с около 29% по-малко от това в Чехия – страна с подобен размер на населението в по-малко заможния бивш Източен блок на Европа. Преди кризата този показател в Гърция беше с около 37% по-висок от на Чехия.
И Мицотакис, и Ципрас се фокусират върху доходите. Действащият премиер обеща да повиши минималната заплата на 950 евро от 780 евро на месец през следващия четиригодишен парламент, а опонентът му обеща 880 евро още през първите 50 дни на власт. През 2010 г., преди кризата, беше 740 евро.

„От гражданите се иска да решат дали да продължим напред, или да се върнем към миналото, което според мен искаме да забравим“, каза 55-годишният Мицотакис по време на телевизионен дебат между всички лидери на парламентарни партии на 10 май.
48-годишният Ципрас междувременно каза, че неравенствата означават, че цели ешелони на обществото биват изпразвани. „Ако не решим да направим големи промени, след четири години няма да има средна класа“, отговори той.

Но предвид показателите на новата система за гласуване – победителят вече не получава 50 допълнителни места в 300-местния парламент, за да улесни пътя си към властта – очакванията са много гърци да избягат от двете основни партии в знак на протест. Ако има нови избори, очаквани през юли, правилата ще се променят, за да се постигне по-ясен резултат.
Това, което избирателите търсят, е път към стандарт на живот, който съответства на средния в ЕС.

Виц за добро утро: Отивам на доктор

Отивам на доктор с три счупени ребра, натъртена челюст и синьо око и му обяснявам:
– Работя на булдозер в пътното. В петък вечерта преди да си тръгнем гледам – една шахта сме забравили отворена. Викам си – ще вземе да падне някое дете. И паркирах булдозера отгоре да я затворя, щото няма как да го мръднеш…
– Е, и? – пита ме той.
– Ами в понеделник, като я отворих пак, отвътре излязоха трима от ВиК-то…

Кой празнува имен ден днес, 21 май 2023 година?

На този ден църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена. Това е денят на игрите по огън (нестинарството).
Църковният празник, на който почитаме Светите равноапостоли, е в памет на император Константин и неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Царица Елена отива на поклонение на местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Тези паметни събития се смятат за най-важните в историята на християнската църква и затова императорът и майка му са канонизирани за светци.
Царуването на император Константин е едно от най-важните в историята, тъй като при него християнската вяра, така дълго преследвана, става господстваща в обширната му империя.
На 21 май имен ден празнуват всички, които носят името Елена, Елеонора, Константин, Константина, Костадин, Костадина, Костадинка и производните им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 12 май 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 6 май 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 5 май 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 2 май 2023 година?

Кой празнува имен ден днес, 1 май 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 23 април 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 21 април 2023 година?

Вечерен виц: Лекар минава на визитация

Лекар минава на визитация е АГ отделение:
– Привет г-жа Иванова. Как сте? Наред ли е всичко с вас? Кога беше термина ви?
– Благодаря. Всичко е наред. На 12-ти ми е термина.
Минава така през 20 жени и на всички термина им е 12-ти този месец.
– Добър ден. И вашия термин ли е на 12 г-жо?
– А, не! Аз не успях да отида на тази екскурзия. Моя е на 25-ти.