Архив на категория: Бизнес

TikTok заведе дело срещу щата Монтана заради наложената забрана

TikTok съди Монтана за първата забрана на популярното приложение в щата, твърдейки, че щатът е потъпкал правото на свободно слово на базата на погрешното мнение, че китайската собственост върху платформата представлява заплаха за националната сигурност на САЩ.
Едва миналата седмица републиканският губернатор на щата Грег Джанфорте подписа мярка, която ще забрани изтеглянето на приложението от широката общественост от 2024 г.
„Щатът прие тези извънредни и безпрецедентни мерки въз основа на нищо повече от необосновани спекулации“, гласи жалбата, цитирана от Bloomberg.
Правното оспорване на забраната от компанията в понеделник във федералния съд в Мисула следва иск, подаден миналата седмица от група създатели на съдържание в TikTok, които заявиха, че законът нарушава Първата поправка на Конституцията и ще затрудни препитанието им. Потребители от щата Монтана се обявиха против забраната на TikTok

„TikTok е инструмент за шпионаж на Китайската комунистическа партия, който представлява заплаха за всеки гражданин на Монтана. Надявам се, че и други щати ще осъзнаят опасностите от TikTok и ще последват този пример“, заяви Кнудсен, републиканец, в изявление миналата седмица.
Новият закон на Монтана ще въведе най-широките и най-строгите ограничения върху използването на платформата на социалната медия досега, подтикнат от широко разпространените опасения на правителството за достъпа на китайското правителство до личните данни на американските потребители.
„Ние оспорваме противоконституционната забрана на TikTok в Монтана, за да защитим нашия бизнес и стотиците хиляди потребители на TikTok в щата. Вярваме, че съдебното ни оспорване ще надделее въз основа на изключително силен набор от прецеденти и факти“, казва компанията в изявление.
Въпреки че Монтана е първият щат, който забранява на широката общественост да използва приложението, в края на 2022 г. в цялата страна се появиха целеви забрани, насочени към правителствени устройства и мрежи. Правителството на САЩ и 38 щата са издали такива забрани, а администрацията на президента Джо Байдън води преговори с TikTok за разрешаване на проблемите с националната сигурност. ЕС, Обединеното кралство, Канада и други държави наскоро наложиха такива ограничения.

Компанията заяви, че „реалност на съвременната комуникация“ е, че някои потребители целят да споделят неподходящо и вредно съдържание, но посочи, че е изтъкнала функции, политики и процедури за защита на непълнолетните.
В допълнение към опасенията, свързани с първата поправка, TikTok твърди, че не е в рамките на правата на щата Монтана да въведе такава забрана. Според компанията е изключително право на федералното правителство да се занимава с чуждестранни субекти.
TikTok също твърди, че забраната нарушава закон, който не позволява на правителствата да обявяват лице или организация за виновни в престъпление и да ги наказват без съдебен процес и правилата, регулиращи междущатската търговия.
„Аргументът за първата поправка е много силен“, казва пред The Wall Street Journal Карл Тобиас, професор по право в университета в Ричмънд, несвързан със случая. Такова е и твърдението, че забраната не е в правомощията на щата. По думите му твърдението на Монтана е, че защитава националната сигурност, а това е изцяло в сферата на федералното правителство, а не е оставено на щата.

TikTok неведнъж е попадала под обстрел заради връзките си с Китай. Законодатели на щатско и на федерално ниво, изразиха загриженост за достъпа на Китайската комунистическа партия до данните, събирани от TikTok.
TikTok твърди, че никога не е получавала указания от китайското правителство да споделя данни и че би отказала да го направи, ако бъде помолена. Китай заяви, че няма да поиска тези данни от компанията.
Предполагаемите вреди, които социални медии като TikTok нанасят на младите потребители, като пристрастяването, са обект на отделен кръг десетки съдебни дела, разглеждани във федералния съд в Оукланд, Калифорния.
Според жалбата от понеделник Монтана „не посочва нищо“ в подкрепа на твърденията си, че Китайската народна република има достъп до данни за потребителите на TikTok. Спекулациите „пренебрегват реалността, че ищецът не е споделял и не би споделил данни за потребители от САЩ“ и е предприел „значителни мерки за защита на неприкосновеността на личния живот и сигурността на потребителите на TikTok“, твърди компанията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо САЩ иска да забрани TikTok?
Забраниха TikTok и в страна на Балканите
Поредна европейска държава забрани TikTok

Представиха първите правила за световна регулация на криптовалутите

Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) представи първият глобален подход за регулиране на криптоактиви и дигитални пазари, взимайки си поука от миналогодишния колапс на платформата FTX – събитие, което насочи вниманието към защитата на потребителите.
Индустрията, която обикновено трябва да се съобразява единствено с проверки срещу пране на пари, призовава за глобален подход в регулацията, тъй като всяка юрисдикция прилага свои собствени правила, предава Reuters.
Предложенията идват след като крипто платформата FTX стартира процедура по банкрут през миналия ноември след ликвидна криза, която провокира намеса на регулаторите по целия свят.
Какво означава за българския финансов сектор новата регулация на криптовалутите в ЕС?
Препоръките са „повратна точка в справянето с много ясните и непосредствени рискове за защитата на инвеститорите и рисковете за целостта на пазара”, казва Жан-Пол Серве, председател на IOSCO.
Предложените стандарти покриват справянето с кофликт на интереси, пазарни манипулации, трансгранично сътрудничество между регулатори, попечителство на криптоактиви, оперативни рискове и третиране на индивидуални клиенти.
Планираните 18 предложения прилагат отдавна установени предпазни мерки от основните пазари за премахване на конфликти на интереси между различните страни на крипто транзакциите.
От IOSCO посочват, че целта е стандартите да бъдат финализирани до края на годината, като очакват нейните 130 члена по света да ги използват, за да запълнят пропуските в прилаганите правила.
Първата в света всеобхватна регулация на пазара на криптовалути получи зелена светлина от Европейския парламент
IOSCO е организация, в която членуват регулатори като Комисията по ценните книжа и борсите в САЩ, японската Агенция по финансови услуги, британския Орган за финансово поведение и германската BaFin. Българската Комисия по финансов надзор също членува в организацията.
Стъпката идва след като Европейският съюз финализира през този месец първата всеобхватна регулация на криптовалутите в света, поставяйки Великобритания, САЩ и други страни под натиск да представят свои собствени правила.
МВФ: Криптовалутите не трябва да са законно платежно средство

Санкциите на Г-7 няма да засегнат световните доставки на диаманти от Русия

Санкциите на Великобритания върху вноса на диаманти от Русия, както и ограниченията на страните от Г-7, няма да повлияят на предлагането на руски диаманти на световния пазар. Това заявиха руски експерти, цитирани от ТАСС.
„Русия не доставя почти никакви диаманти в Европа, почти всичко отива в Индия, заради това санкциите няма да се отразят по никакъв начин на потока от руски диаманти“, заяви ръководителят на отдела за инвестиционни анализи в „БКС Мир инвестиции“ Кирил Чуйко.
Според оценката на ръководителя на управлението за анализи на пазарите за ценни книжа в Alpha bank Борис Красноженов решението на Г-7 да ограничи вноса на руски диаманти оказва незначително влияние върху пазара в настоящия момент. „По-голямата част от диамантите за последващо шлифоване се доставят от Русия за Индия, която не е част от Г-7“, посочва експертът. 

„Междувременно при процеса на шлифоване скъпоценните камъни получават местни сертификати, смесват се с диаманти от различни други региони и не е възможно да се проследи произходът на камъните с малки и средни карати, където доминира „Алроса“, добави Красноженов.
„Индия няма да се откаже от руските диаманти. Възможни са определени изменения сред големите клиенти на „Алроса“, които работят по дългосрочни договори, но предлагането на руски диаманти на световния пазар ще се запази“, отбелязва експертът.
Според него от началото на годината е налице низходяща ценова динамика на пазара на диаманти, което се дължи на общата ситуация с търсенето и предлагането на световния пазар.
Миналата седмица британското правителство обяви, че налага забрана върху вноса на мед, алуминий и никел с руски произход и на диаманти от Русия. Страните от Г-7 се договориха също, че ще ограничат търговията и използването на добити, обработени или произведени в Русия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Решено: ЕС ще санкционира руската търговия с диаманти
Страните от Г-7 с важно решение за санкциите срещу Русия

Нова фаза в икономическата война на Русия със Запада

Повече оптимизъм за вдигане на тавана на американския дълг

След срещата с президента на САЩ Джо Байдън в Белия дом не беше постигнато споразумение за тавана на дълга, съобщи пред репортери председателят на Камарата на представителите Кевин Маккарти. Той е републиканец – в камарата републиканците имат крехко мнозинство.
Въпреки това Маккарти нарече срещата продуктивна, съобщи Си Ен Ен, предаде БГНЕС.
„Чувствах, че проведохме продуктивна дискусия – все още нямаме споразумение, но чувствах, че дискусията беше продуктивна в областите, в които имаме различия в мненията. Ще накараме щабовете да продължат да се събират отново и да работят въз основа на някои от нещата, за които говорихме“, каза той.
„Мисля, че тонът тази вечер беше по-добър от всеки друг път, когато сме водили дискусии“, добави Маккарти.
Той заяви, че увеличаването на приходите чрез данъци, както Байдън предложи по време на срещата с медиите в Овалния кабинет, не е нещо, което републиканците биха били склонни да обмислят.
В края на търговската сесия акциите на Уолстрийт бяха разнопосочни в очакване на преговорите в Белия дом. Индустриалният индекс Dow Jones завърши със спад от 0,4% на ниво 33 286,58 пункта. Широкообхватният S&P 500 остана без промяна на ниво от 4 192,66 пункта, докато богатият на технологии индекс Nasdaq Composite нарасна с 0,5% до 12 720,78 пункта.
Финансовият министър на САЩ пак предупреди: Без нов таван на дълга, фалит на 1 юни

Германия мисли да дава по 4 млрд. евро годишно на промишлеността си за зелен ток

Германия да заделя около 4 млрд. евро годишно, за да субсидира цените на електроенергията за енергоемки промишлени отрасли. Целта е да бъде подкрепено прехода на промишлеността от фосилните горива към зелена енергия, като същевременно се обезкуражат фирмите да изнасят производства в чужбина. Това предлага икономическото министерство на страната, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.   
Миналата година германското правителство въведе ценови тавани за електричеството и газа, за да предпази промишлеността и домакинствата от нарастващите цени. Според компаниите в Германия обаче електроенергията все още е твърде скъпа. 
„Искаме промишлеността . . .да остане у дома, в Германия, и да има перспектива за трансформация“, каза министърът на икономиката Роберт Хабек на пресконференция. 
Правителството обсъжда детайлите по програмата, на която финансовото министерство се противопоставя, но според Хабек субсидията може да ограничи цените на ниво 6 цента на киловатчас, като обхване 80 процента от потреблението на промишлените предприятия. 
Субсидията, която ще струва на държавната хазна около 25-30 млрд. евро, трябва впоследствие постепенно да бъде отменена до 2030 г. и ще бъде финансирана чрез Фонда за стабилизиране на икономиката (ESF) – механизъм, въведен първоначално през 2020 г. за спасяване на националния превозвач „Луфтханза“ (Lufthansa) по време на пандемията от коронавирус. По-рано този месец финансовото министерство се противопостави на плана за субсидии на министерството на икономиката, тъй като според него бюджетът не позволява такива разходи, а съществуващите фондове не могат да бъдат пренасочени. 
ОЩЕ: Ток на цена 0 лева – вече се случи в България заради ВЕИ
 
 

Ток на цена 0 лева – вече се случи в България заради ВЕИ

Ток от 0 лева – да, България го постигна. Случи се на енергийната борса в България – в сегмента „Ден напред“. Такава беше цената в края на миналата седмица във времевия период 13:00 – 16:00 на 20 май и между 11:00 и 17:00 часа на 21 май. А причината – свръхпредлагането на ток, произеден от ВЕИ.
За „чудото“ съобщи депутатът от ПП-ДБ Владислав Панев в нарочни публикации във Фейсбук: „Помните, че миналата година цената удряше и 1000 лева за мегаватчас. Това доведе до огромни инвестиции, които тласнаха махалото в другата посока. Някаква заслуга за това има и парламента, след като облекчихме бюрокрацията за инсталиране на мощности за собствено ползване.“
Панев е уверен – ще има още много такива дни. „Важно е обаче да има ниски цени през цялото денонощие, като има няколко фактора, които ще свършат работа в тази посока. Батериите за съхранение (включително ПАВЕЦ Чаира), инвестициите в мрежата, свързаността с цяла Европа, а и не само“, добавя той.

„Средната цена за 21 май пада до 58 лева за мегаватчас. Това са нормални пазарни процеси на търсене и предлагане. Големите разлики могат да бъдат компенсирани през системите за съхранение на енергия. ПАВЕЦ Чаира е такава батерия, която може да купува евтино на обяд и да продава скъпо при повишената консумация рано сутрин и късния следобед. Въпросът е колко дълго ще се проточи ремонта ѝ“, коментира Панев в личния си профил във Фейсбук в неделя.
Що се отнася до „Чаира“, засега ситуацията там е мрачна. ВЕИ централата не се очаква да заработи скоро – защо, научете тук: Енергийният министър каза ще заработи ли скоро ПАВЕЦ „Чаира“. От друга страна обаче, в Плана за възстановяване от коронакризата има предвидени значителни инвестиции в „складове“ за енергия.

Кои са симптомите при липса на витамин А?

Липсата на витамин А е често подценяван, но с изключително голямо социално значение проблем, който заслужава по-голяма гласност и информиране на населението за превенция на сериозните последици от хиповитаминозата.
Всяка година средно около половин милион деца в световен мащаб губят зрението си поради дефицит на витамин А, като приблизително половината от тях умират в рамките на една година след това.
Дефицитът на витамин А е сред водещите причини за слепота, като зрението се засяга най-сериозно при хиповитаминоза, но очните прояви далеч не са единствените, които настъпват при ниските му нива.
Защо ни е необходим витамин А?
Витамин А представлява мастноразтворим витамин, който не може да бъде произведен от организма и следва да се набавя ежедневно посредством храната или от подходящи хранителни добавки. Можете да откриете различни видове витамин A от apteka.framar.bg , както и във физическите аптеки Фрамар.
Неслучайно е наричан още еликсир на младостта, тъй като участва в и ускорява процесите на епителизация, стимулира колагеновата синтеза и е необходим за здравия вид на кожата. Витамин А е есенциален за оптималната зрителна функция във връзка с участието си в синтезата на пигмента родопсин, необходим за адаптацията на окото към слаба светлина, както и във връзка с осигуряването на адекватно овлажняване на окото.
Представлява важен фактор в поддържането на имунната защита и репродуктивното здраве, необходим е за оптималния растеж и развитие в детска възраст, особено по отношение на костното здраве, формирането на скелета, дентицията.
Витамин А проявява добре изразени антиоксидантни свойства, предпазвайки клетките от вредното въздействие на кислородните радикали, като е и особено необходим за оптималното протичане на бременността, растежа и развитието на плода.
Рискове за развитие на недостиг на витамин А
Дефицит на витамин А се среща по-често в развиващите се страни, особено в някои райони на Африка и Азия и значително по-рядко в развитите страни. Основните причини и рискови фактори за развитие на недостиг включват недостатъчен прием с храната, нарушения в усвояването и оползотворяването на субстанцията:

недостатъчен внос с храната: витамин А се открива в различни форми в плодове и зеленчуци с червен или оранжев цвят, но също и в спанак, киселец, магданоз, коприва, както и в редица животински продукти, главно телешки черен дроб, рибено масло, яйчен жълтък, мляко и млечни продукти
подлежащи заболявания: болести по хода на стомашно-чревния тракт, като цьолиакия (автоимунно заболяване, изразяващо се в непоносимост към глутен), увреждания на панкреаса и жлъчния мехур, чернодробна цироза и други могат да нарушат оптималното усвояване на витамина дори при адекватен внос с храна и добавки
вредни навици: тютюнопушенето и редовната алкохолна консумация могат да съдействат за развитието на недостиг на витамин А
други: определени хирургични интервенции (дуоденален байпас, големи операции по хода на червата), както и приемът на някои лекарства (препарати за отслабване, понижаващи холестерола агенти, кортикостероиди) може да влоши усвояването на витамин А

Симптоми при недостиг или дефицит на витамин А
Симптомите при липса на витамин А зависят до голяма степен дали се касае за лек или умерен недостиг или тежък дефицит, както и давността му. Сред едни от най-честите и характерни за хиповитаминозата прояви се включват:

зрителни нарушения: един от най-типичните и популярни белези на липса на витамин А е развитието на кокоша слепота (хемералопия), изразяваща се в намалена зрителна острота при слабо осветление. Други характерни зрителни оплаквания са синдром на сухото око (ксерофталмия с характерното за нея изсушаване и удебеляване на конюнктивата и роговицата), замъглено зрение, формиране на ерозии и язви на роговицата (кератомалация), изразяващи се в нарушения в зрителната острота, дискомфорт, болка
промени по кожата: липсата на витамин А често води до промени по кожата, изразяващи се в изсушаване, лющене, удебеляване, сърбеж, поява на обриви и акне, влошаване на подлежащи кожни заболявания, поява на фини линии и бръчки, привидно състаряване на кожата
понижен имунитет: ниските нива на витамин А се асоциират с повишен риск от развитие на инфекции, като някои инфекциозни заболявания сами по себе си водят до драстично влошаване на хиповитаминозата, какъвто е случаят с някои видове шарка. Хиповитаминозата при много от засегнатите повлича след себе си честа поява на респираторни и стомашно-чревни инфекции с по-висок риск от усложнения
репродуктивни нарушения: липсата на витамин А може да се окаже в основата на налични репродуктивни неуспехи, по-често от страна на жените. Допълнително намалените нива на мастноразтворимия витамин се асоциират с повишен риск от забавяне на растежа и развитието на плода, развитието на аномалии и патологии през бременността
забавяне на растежа при деца: персистиращият тежък дефицит на витамин А в ранна детска възраст води до забавяне на растежа и развитието, костни деформации, нарушения в дентицията, чести кариеси, неправилно разположение на зъбите

Какво да правим?
След консултация със специалист, клинично и лабораторно потвърждаване на дефицита на витамин А, се преминава към подходяща суплементация с високи дози в първите няколко дни и постепенно намаляване. Успоредно с хранителните добавки се препоръчва включване в ежедневното меню на богати на витамин А храни от растителен и животински произход. В много страни определени хранителни продукти са допълнително обогатени с различни форми на витамин А с цел превенция развитието на дефицит.

Instagram подготвя клонинг на Twitter

Подразделението на Volvo Group за тежкотоварни превозни средства, Volvo Trucks, смята да продаде 1000 електрически камиона на швейцарската компания Holcim в следващите 7 години, съобщава Reuters. Така Volvo записва най-голямата си поръчка за електрически превозни средства досега.
„Сделката е най-голямата търговска поръчка до момента за електрически камиони Volvo“, изтъкват от групата, която продава превозни средства и под други марки като Mack, Renault и UD Trucks.
Първите 130 камиона, модели Volvo FH и Volvo FM, ще бъдат доставени през последното тримесечие на 2023 г. и през цялата 2024 г.
Компанията не дава подробности за стойността на поръчката. Volvo споделя в имейл, че времето за доставка за останалите камиони ще бъде определена заедно с Holcim.

Първите камиони ще бъдат доставени на редица пазари, включително Франция, Германия, Швейцария и Великобритания, с цел разполагане на всичките 1000 камиона около операциите на Holcim за доставка в Европа.
Volvo Trucks, която планира 50% от продажбите на камиони да бъдат електрически до 2030 г., наблюдава приток на поръчки за електрически тежкотоварни превозни средства през последните тримесечия, тъй като компаниите засилват ангажиментите си да постигнат въглероден неутралитет.
С очакваното нарастване на търсенето Volvo Trucks увеличи производството в заводите си в Швеция, Франция и САЩ, като също очаква да започне производство в нова фабрика в Белгия през третото тримесечие на 2023 г.
Компанията заяви, че всички камиони, доставени по поръчка на Holcim, ще бъдат изцяло електрически. Освен това Volvo, подобно на други производители на камиони, работи върху концепции, задвижвани с водородни горивни клетки, които се очаква да бъдат достъпни на пазара през втората половина на това десетилетие.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Плащаме за верификация във Facebook и Instagram
Тwіttеr с първо придобиване – купи плaтфopмa зa oбяви зa paбoтa

Зукърбърг заплашва със спиране на Facebook и Instagram в Европа

Volvo подписа най-голямата си поръчка за електрически камиони до момента

Подразделението на Volvo Group за тежкотоварни превозни средства, Volvo Trucks, смята да продаде 1000 електрически камиона на швейцарската компания Holcim в следващите 7 години, съобщава Reuters. Така Volvo записва най-голямата си поръчка за електрически превозни средства досега.
„Сделката е най-голямата търговска поръчка до момента за електрически камиони Volvo“, изтъкват от групата, която продава превозни средства и под други марки като Mack, Renault и UD Trucks.
Първите 130 камиона, модели Volvo FH и Volvo FM, ще бъдат доставени през последното тримесечие на 2023 г. и през цялата 2024 г.
Компанията не дава подробности за стойността на поръчката. Volvo споделя в имейл, че времето за доставка за останалите камиони ще бъде определена заедно с Holcim.

Първите камиони ще бъдат доставени на редица пазари, включително Франция, Германия, Швейцария и Великобритания, с цел разполагане на всичките 1000 камиона около операциите на Holcim за доставка в Европа.
Volvo Trucks, която планира 50% от продажбите на камиони да бъдат електрически до 2030 г., наблюдава приток на поръчки за електрически тежкотоварни превозни средства през последните тримесечия, тъй като компаниите засилват ангажиментите си да постигнат въглероден неутралитет.
С очакваното нарастване на търсенето Volvo Trucks увеличи производството в заводите си в Швеция, Франция и САЩ, като също очаква да започне производство в нова фабрика в Белгия през третото тримесечие на 2023 г.
Компанията заяви, че всички камиони, доставени по поръчка на Holcim, ще бъдат изцяло електрически. Освен това Volvo, подобно на други производители на камиони, работи върху концепции, задвижвани с водородни горивни клетки, които се очаква да бъдат достъпни на пазара през втората половина на това десетилетие.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Volvo си поиска обратно над 2 млн. коли
Volvo ще конкурира камиона на Tesla
Рекордни печалби за европейските автомобилни производители

И Continental продава бизнеса си в Русия на местна компания

Германският производител на автомобилно оборудване Continental обяви днес, че ще продаде завода си за производство на гуми в Русия на местно предприятие, предаде Франс прес.
„Чрез тази мярка компанията се оттегля от по-голямата част от дейностите си в Русия като част от обявеното от нея изтегляне от руския пазар“, отбеляза компанията в комюнике, без да уточни сумата на сделката.

Групата беше спряла производството на гуми за леки автомобили в завода, разположен в Калуга, на около 170 км от Москва заради войната в Украйна. Малко по-късно обаче компанията обяви, че възобновява дейността, за да избегне правни действия от руските власти срещу местните служители на групата.
Купувачът е руската компания S8 Capital, която заяви, че ще задържи близо всички 1100 служители на завода.
Преди броени дни автомобилостроителната група Volkswagen обяви, че продава всичките си активи в Русия, включително своя завод в Калуга, на друг местен инвеститор. Случи се: Volkswagen продаде активите си в Русия
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Continental инвестира нови 150 милиона евро в Румъния
Германски гигант инвестира 300 млн. евро в Румъния
Голяма германска компания окончателно продаде бизнеса си в Русия

Атракционни пътувания с парен локомотив ще организира БДЖ за 1 юни

Специални пътувания с парен локомотив ще организира БДЖ в първите дни от юни за всички деца и любители на влаковете. Това съобщиха от държавните железници.
Атракционните композиции ще пътуват по общо три различни маршрута в страната.
По време на Международния ден на детето – 1 юни ще бъдат организирани пътувания от София до Перник и обратно, както и по теснолинейката от Септември до Велинград и в обратното направление.
ЕК одобри 32 млн. евро за българските железници
От София за Перник с парен локомотив 01.23 атракционният влак ще потегли от Централна гара София в 09:00 ч. и ще пристигне в Перник в 11:00 ч. Пътуващите с влака ще имат малко повече от три часа за разходка в града, където ще могат да се насладят на различните организирани инициативи около Двореца на културата, като концерти и различни забавни активности.
Влакът ще тръгне обратно от Перник в 14:25 ч. и ще пристигне в София в 15:20 ч. По време на пътуването за всички закупили билети за специалния влак ще има и допълнителни приятни изненади по повод отбелязването на 135 години от създаването на Българските железници. Цената на билета за пътуване в двете посоки София – Перник – София е 50 лв. с включено запазено място, като за всички деца до 10 годишна възраст билетите ще бъдат на половин цена.
„Дойче бан“ поръча 73 високоскоростни влакове за 2 милиарда евро
По същото време влакчето по теснолинейката ще замине с парния локомотив 609.76 от гара Септември в 09:15 ч. и ще пристигне във Велинград в 12:00 ч. За пътуващите с този влак БДЖ също е осигурило приятни изненади по повод на своята 135 годишнина, а освен времето за разходка от малко повече от два часа в курортния град, композицията ще има две спирания в посока Велинград на гарите Варвара и Долене, където пътниците ще могат да се насладят и фотографират откриващите им се красиви гледки. Атракционният влак ще тръгне от гара Велинград в 14:15 ч. обратно към гара Септември, където ще пристигне в 16:05 ч.
Освен на 1 юни, пътуване по теснолинейката ще бъде организирано и в неделния ден на 4 юни по същия маршрут и със същото разписание. Цената на билета за пътуване в двете посоки Септември – Велинград – Септември е 68 лв. с включено запазено място, като за всички деца до 10 годишна възраст билетите ще бъдат на половин цена.

Третият маршрут на пътуване ще бъде организиран в събота на 3 юни по направлението София – Копривщица – София. Парният локомотив 01.23 ще потегли с композицията в 09:00 ч. от Централна гара София и ще пристигне в гара Копривщица в 11:57 ч. От гарата до града ще бъде осигурен автобусен транспорт и по време на престоя пътуващите с влака ще имат достатъчно време да се пренесат в пропития с патриотичен дух и богат на забележителности архитектурно исторически резерват. По време на пътуването за всички присъстващи в специално организираната за тях композиция ще има още хубави изненади по повод 135 години от създаването на БДЖ.
Атракционният влак ще тръгне от гара Копривщица обратно към Централна гара София в 16:40 ч., където ще пристигне в 19:26 ч.
Цената на билета за пътуване в двете посоки София – Копривщица – София е 76 лв. с включено запазено място, като за всички деца до 10 годишна възраст билетите ще бъдат на половин цена.
Билети за влаковете с парни локомотиви могат да бъдат закупени от билетните каси и железопътните бюра във всички гари в страната. Количествата са ограничени.

Финландската Gasum прекрати дългосрочен договор за доставка на тръбен газ с „Газпром'“

Финландската държавна енергийна компания Gasum прекрати дългосрочния си договор за доставка на природен газ посредством тръбопроводи Gazprom Export, обяви Gasum на официалната си страница, като добави, че споразумението за доставка на втечнен природен газ с руското дружество остава в сила.
През април 2022 г. Gazprom Export представи на финландската компания искане за плащания, договорени в споразумението за доставка, осъществявани в рубли вместо в евро. Gasum отхвърли това условие, подобно на Полша и България, след което доставките на природен газ за трите европейски страни беше преустановено от Gazprom Export. Финландия отказа да плаща за руския газ в рубли

Освен това Gasum и с Gazprom Export имаха сериозни разногласия по отношение на някои други изисквания, направени на базата на договора. Заради тези причини финландската компания отнесе въпроса до арбитражен съд в съответствие с договора за доставка.
През ноември 2022 г. арбитражният съд издаде решение по въпроса, като отсъди, че компанията Gasum не е била длъжна да плаща в рубли, нито чрез предложената процедура за плащане. Освен това арбитражният съд нареди на Gasum и Gazprom Export да продължат преговорите по двустранния договор.
„Преговорите между двете компании вече са приключили. Страните не успяха да разрешат ситуацията в рамките на срока, определен от арбитражния съд и следователно Gasum прекрати дългосрочния договор за доставка на природен газ с Gazprom Export“, пише на страницата на финландското дружество. Финландия дава „Газпром“ на съд заради плащането в рубли
Страните ще продължат да уточняват детайлите по прекратяването на договора.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Шест европейски енергийни гиганта съдят „Газпром“
Русия спира газа на още една страна в Европа

Европейският енергиен пазар е изправен пред три ключови предизвикателства през тази година

Европа може и да свърши добра работа в намаляването на зависимостта си от руските петрол и газ и овладяването на енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна, но все още има проблеми за решаване, става ясно от думите на шефа на Международната агенция по енергетика.
„Европа бе способна да трансформира енергийните си пазари, намалявайки делът на руския газ до по-малко от 4%, а икономиката ѝ продължава да не изпада в рецесия”, казва Фатих Бирол, изпълнителен директор на МАЕ, в интервю за американската медия CNBC.
„Европейските емисии намаляха… а газовите хранилища са на много прилични нива”, казва Бирол, говорейки в кулоарите по време на срещата на Г-7, провеждана в Хирошима, Япония.
Русия традиционно играе основна роля в световната енергетика, но зависимостта на западните страни от руската енергия бе сериозно намалена, като те продължават да налагат нови санкции, за да накажат Русия за нейната продължаваща инвазия в Украйна.
„Газпром“ смята да нагнети рекордни газови количества за следващата зима
„Европейските страни свършиха добра работа…миналата зима”, казва шефът на МАЕ, подчертавайки, че регионът е успял да не угася лампите и да задържи зимната криза далеч, частично благодарение на по-меката от очакваното зима.
Въпреки всичко това, Бирол предупреждава, че енергийният пазар на региона продължава да е изправен пред три основни предизвикателства през тази година.
Китай
Световните енергийни доставки бяха изобилни през миналата година, когато Китай все още се намираше под строгите си COVID локдауни и купуваше по-малко петрол и природен газ поради забавянето в икономическата активност. Сега обаче не може да се каже същото и Европа може да посрещне по-големи предизвикателства зима през тази година.
Търсенето на LNG (втечнен природен газ) от Китай се очаква да се покачи през втората половина на годината, казва Бирол, добавяйки, че вносът на газ в страната е ключов измерител на търсенето на газовите пазари.
Но Бирол вярва, че ситуацията може и да не е толкова затегната – цените може да са по-меки спрямо очакваното и като цяло той не очаква „голям бум” на вноса от страна на Китай.
Кои страни ще понесат най-голям удар при цена на петрола от 100 долара?
Относно петрола, сценариите са различни, казва той. Изходът на Китай от политиките на нулев COVID през декември миналата година провокира скок в търсенето, като МАЕ прогнозира през тази година търсенето на петрол да нарасне с над 2 млн. барела на ден.
Поради това не е изненада, че Китай, вторият най-голям вносител на петрол в света след САЩ, ще оформя близо 60% от покачването в търсенето, отбелязва Бирол.
Дългът на САЩ
Участниците на световния енергиен пазар също така следят ситуацията с преговорите между Белия дом и Републиканската партия относно таванът на щатския дълг. Без споразумение САЩ може да бъде изправен пред дефолт (неизпълнение на задължение) по дълга си в началото на месец юни, въпреки, че това изглежда малко вероятно.
Забележителен успех записа първият търг за общи доставки на природен газ в Европа
Преговорите бяха спрени докато щатският президент Джо Байдън е на срещата на Г-7 в Япония, като неговото завръщане във Вашингтон се очаква през уикенда. Президентът посочва на пресконференция по време на срещата, че той „изобщо” не е притеснен за преговорите и че „ще сме способни да избегнем дефолт и ще направим нещо достойно”.
Според Бирол, изпадане в неплатежоспособност по щатския дълг може да провокира търсенето и цените на петрола да паднат, но е съгласен, че подобен сценарий е малко вероятен.
„Бих избегнал да ви дам конкретна цифра, но можем да очакваме значителен спад в цената на петрола, ако станем свидетели на подобен дефолт.”, казва той.
Въпреки санкциите: Износът на руски петрол е достигнал пик от началото на войната
„Този въпрос в Съединените щати ще бъде разгледан и здравият разум ще надделее. И не виждам голям риск за световните петролни пазари. Но разбира се, петролните пазари винаги са свързани с рискове.”, добавя той.
Цените на петрола нараснала в края на миналата седмица след спад от над 1% през предходния ден, след като инвеститорите станаха предпазливи оптимисти, че рисковете от неизпълнение на дълга на САЩ намаляват с продължаването на преговорите.
Зависимостта от Русия не е изчезнала
Друго ключово предизвикателство пред европейския енергиен пазар е това, че зависимостта на Стария континент от руския природен газ не е напълно преодоляна и перспективите пред доставките остават несигурни.
Много страни в региона бяха вкарани в енергийна криза през миналата зима, когато вносът на руски газ бе намален.
Индия – новият най-голям доставчик на петролни продукти за Европа?
Износът на природен газ на руския държавен гигант „Газпром” за Швейцария и ЕС е намалял с 55% през 2022 година, съобщиха от компанията през януари. Бирол отбелязва, че ако има допълнително понижение във вноса на газ „по политически причини”, Европа може отново да се изправи пред „някои предизвикателства” през идната зима.
Бирол вярва, че Г-7 и европейските страни няма да пристъпят към споразумения с Русия, добавяйки, че историята с руския газ е „приключена”. „Свърши се”, казва той.
Най-големите енергийни компании в ЕС свиват пазарните си дялове

Страните от ЕС се договориха да забранят унищожаването на непродадени текстилни изделия

Страните от Европейския съюз се договориха днес блокът да забрани унищожаването на непродадени текстилни изделия, предаде „Ройтерс“.
Потреблението на текстил в Европа оказва четвъртото по големина въздействие върху околната среда и изменението на климата след храните, жилищата и мобилността. Около 5.8 милиона тона текстил се изхвърлят всяка година в ЕС, приблизително 11 кг на човек, голяма част от които отиват в сметища или се изгарят.
Правителствата и Европейският парламент трябва да постигнат съгласие по Регламента за екодизайна, преди той да стане закон. Според първоначалното предложение на Европейската комисия от март 2022 г. самата тя трябваше да реши на по-късен етап дали да въведе забрани за унищожаване.
Екологичните трудности пред производителите на автомобилни гуми
Въпреки това правителствата на ЕС се съгласиха, че забраната за унищожаване на непродадени дрехи трябва да влезе в сила незабавно, вместо да се чака Европейската комисия да извърши оценка, която можеше да продължи три години.
Средно големите компании с по-малко от 250 служители ще имат преходен период от четири години, докато най-малките компании с по-малко от 50 служители ще бъдат освободени от това задължение.
Новият закон също така ще създаде „дигитален продуктов паспорт“, показващ екологичната устойчивост на продукта, за да помогне на потребителите да направят по-информиран избор.
Европейската комисия заяви, че унищожаването на непродадени потребителски продукти, като текстил и обувки, се превръща в широко разпространен проблем в целия ЕС, особено поради нарастването на онлайн продажбите.
 

След търга за общи покупки на газ ЕС обмисля и за критични суровини и водород

ЕС обмисля бъдещи съвместни доставки на критични суровини и водород, след като първият подобен търг (за общи покупки на природен газ – бел. ред) получи висок интерес, пише Financial Times. Само по време на първия търг за доставки на газ бяха заявени 80% от планираните количества от 13,5 млрд. куб. м.
Това са казали за британското финансово издание компаниите, участващи в газовия търг, сред които френската Engie, държавната норвежка Equinor и базираната в Швейцария (Axpo, която получи възможност да доставя газ през интерконектора Гърция – България – бел. ред). Някои групи са действали като купувачи и продавачи в различни региони на ЕС.

„Бяхме много впечатлени от съвкупното търсене още за първия тур и особено от това, че се оказахме със свръхпредлагане на предлагания газ“, заяви вицепрезидентът на ЕК Марош Шефчович. Като цяло 18,7 млрд. куб. метра газ са били предложени от доставчици, но не всички от тях са намерили купувачи заради условията на предложения договор или опасения за цените. По думите на Шефчович 110 купувачи на енергия са се абонирали за схемата.
Той добави, че газовата схема ще действа като „план“ за „нов пазар“ за критични материали и за водород, който ще помогне за декарбонизирането на енергоемките индустрии. „Няколко компании от Близкия изток са проявили интерес да доставят водород“, посочи зам.-председателят на ЕК.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Неочаквани резултати на първия търг за общи доставки на природен газ в Европа
ЕС отваря платформата за общи покупки на газ
ЕС с нов удар по Русия в доставките на газ
ЕС насрочи първия търг за общи покупки на природен газ

Meta получи рекордна глоба в размер на 1,3 млрд. долара

Собственикът на Facebook Meta Platforms получи рекордна глоба в размер на 1,2 млрд. евро (1,3 млрд. долара) заради нарушения в правилата на ЕС за защита на личните данни и му беше даден краен срок да прекрати изпращането на данни на потребителите от Европа в САЩ, след като регулаторните органи заявиха, че не е успял да защити личната информация от любопитните очи на американските служби за сигурност.
Продължаващият трансфер на данни на гиганта на пазара на социалните мрежи към САЩ не е отговорил на „рисковете за основните права и свободи“ на хората, чиито данни са били прехвърляни отвъд Атлантическия океан, се разбира от решението на Ирландската комисия за защита на данните, обявено в понеделник и цитирано от Bloomberg. Рекордна глоба се готви за Meta в Ирландия
Освен глобата, която надхвърля санкцията на ЕС в размер на 746 млн. евро, наложена преди това на Amazon.com, Meta получи 5 месеца, за да „преустанови всяко бъдещо прехвърляне на лични данни към САЩ“, и 6 месеца, за да спре „незаконната обработка, включително съхранението в САЩ“ на прехвърлените лични данни на ЕС. 
Забраната за трансфер на данни за Meta беше очаквана и накара американската фирма да заплаши с пълно оттегляне от ЕС. Сега обаче въздействието ѝ е смекчено от преходния период, предвиден в решението, и перспективата за ново споразумение между ЕС и САЩ за движението на данни, което може да започне да действа още в средата на тази година.

Решението е поредният кръг от дългогодишната сага, която в крайна сметка доведе до това Facebook и хиляди други компании да изпаднат в правен вакуум. През 2020 г. върховният съд на ЕС отмени пакта между ЕС и САЩ, регулиращ трансатлантическите потоци от данни, заради опасения, че данните на гражданите не са в безопасност, след като пристигнат на американските сървъри. Макар че съдиите не отмениха алтернативен инструмент, основан на договорни клаузи, съмненията им за американската защита на данните бързо доведоха до предварителна заповед от ирландския орган, с която на Facebook се казваше, че вече не може да прехвърля данни към САЩ и чрез този метод.
Най-високата глоба, платена от дружество
Източници на информационната агенция Reuters заявиха по-рано, че санкцията ще бъде по-висока от предишната рекордна глоба за Amazon в размер на 821 млн. долара (746 евро). Това се случва, след като през 2021 г. Amazon беше принудена да плати глоба в размер на споменатата преди това сума за подобно пренебрегване на стандартите на ЕС за защита на личните данни.
Защо чак сега?
Решението е следствие от разкритията на Едуард Сноудън, бивш външен служител на Агенцията за национална сигурност на САЩ през 2013 г., и от съдебно оспорване от австрийския активист за защита на личните данни Макс Шремс.

Според съобщения в медиите Шремс е изразил опасения, че данните на европейските потребители не са достатъчно защитени от разузнавателните служби на САЩ, след като Сноудън разкри, че държавни служители отвъд Атлантика многократно са получавали достъп до информация за хората чрез технологични компании като Facebook, Google и др.
Забележително е, че искът на Шермс постави началото на 10-годишна правна битка за законността на прехвърлянето на данни от ЕС в САЩ. Според Reuters регулаторите на ЕС, ръководени от ирландския комисар по защита на данните Хелън Диксън, са били в процес на финализиране на забраната на правен инструмент, използван от Facebook за прехвърляне на данни на европейски потребители
През 2020 г. най-висшият съд на Европа също се произнесе по темата и многократно заяви, че споразумението между ЕС и САЩ за предаване на данни е невалидно, като заключи, че Вашингтон не разполага с достатъчно системи за защита на европейските данни.
Глобата за Meta съвпада с петата годишнина от приемането на Общия регламент за защита на данните на ЕС (GDPR), считан за световен еталон за защита на личните данни. От май 2018 г. регулаторните органи в 27-те държави от ЕС имат правомощието да налагат глоби до 4% от годишните приходи на дадена компания за най-сериозните нарушения. Ирландският надзорен орган се превърна във водещ регулатор за защита на личните данни за някои от най-големите технологични фирми с база в ЕС в страната, като Meta и Apple.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
И Meta започва да използва генеративен изкуствен интелект
Meta започва нов кръг масови съкращения
Meta представи своя модел изкуствен интелект

Активите на инвестиционните фондове у нас възлизат на 8.8 млрд. лева към края на март

Активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, възлизат на 8.806 млрд. лева към края на първото тримесечие на тази година, сочат данните на Българската народна банка. Техният размер се увеличава с 83 млн. лева (1%) в сравнение с март 2022 г. (8.723 млрд. лева) и с 373.1 млн. лева (4.4%) спрямо декември 2022 г. (8.433 млрд. лева).
Като процент от брутния вътрешен продукт общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към март 2023 г. възлиза на 5%, спрямо 5.3% от БВП към март 2022 г. и 5.1% към края на четвърто тримесечие на миналата 2022 година.
Размер и структура на активите
Към края на март 2023 г. активите на местните инвестиционни фондове достигат 2.772 млрд. лева, като спрямо същия месец на 2022 г. (2.728 млрд. лева) те се увеличават с 43.7 млн. лева (1.6%). В сравнение с декември 2022 г. (2.765 млрд. лева) активите се увеличават с 6.7 млн. лева (0.2%).
Към края на първо тримесечие на 2023 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават с 262.2 млн. лева (20.1%) до 1.564 млрд. лева при 1.302 млрд. лева към март 2022 г., а тези на балансираните фондове и фондовете инвестиращи в недвижими имоти намаляват с 57.3 млн. лева (12.5%) до 401.6 млн. лева при 458.9 млн. лева към края на март 2022 г. Спрямо декември 2022 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават със 104.5 млн. лева (7.2%), а на балансираните фондове и фондовете инвестиращи в недвижими имоти и други намаляват с 56.9 млн. лева (12.4%). Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, намаляват на годишна база със 161.2 млн. лева (16.7%) до 806.5 млн. лева към март 2023 г. (967.7 млн. лева към края на март 2022 г.). В сравнение с декември 2022 г. активите на фондовете, инвестиращи в облигации, намаляват с 41 млн. лева (4.8%).
Активите на инвестиционните фондове у нас намаляват през 2022 година
Към края на март 2023 г. относителният дял на активите на фондовете, инвестиращи в акции от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове е 56.4%, при 47.7% към март 2022 г. и 52.8% към декември 2022 г. Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 29.1% от общата сума на активите към март 2023 г. при относителен дял от 35.5% към март 2022 г. и 30.6% към декември 2022 година.

По отношение на инструментите, включени в портфейлите на местните инвестиционни фондове, към март 2023 г. спрямо същия месец на 2022 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават със 108.1 млн. лева (10.7%) до 1.122 млрд. лева, тези в акции/дялове на ИД и ДФ се увеличават с 91.5 млн. лева (10.1%) до 998.9 млн. лева, а средствата, вложени в ценни книжа, различни от акции, намаляват с 91.8 млн. лева (15.2%) до 511.1 млн. лева. В сравнение с декември 2022 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават с 13.4 млн. лв. (1.2%), тези в акции/дялове на ИД и ДФ – с 85.6 млн. лв. (9.4%), а средствата вложени в ценни книжа, различни от акции намаляват с 54.6 млн. лева (9.6%).
Ръст на активите, управлявани от местни и чуждестранни инвестиционни фондове
Към края на март 2023 г. най-големи относителни дялове в общата стойност на активите имат акциите и другите форми на собственост – 40.5%, следвани от акции/дялове на ИД и ДФ – 36% и ценни книжа, различни от акции – 18.4%, при съответно 37.2% за акциите и другите форми на собственост, 33.3% за акции/дялове на ИД и ДФ и 22.1% за ценни книжа, различни от акции към края на март 2022 г. Към декември 2022 г. най-големи относителни дялове в общата стойност на активите също имат акции и други форми на собственост – 40.1%, следвани от акции/дялове на ИД и ДФ – 33% и ценни книжа, различни от акции – 20.5%.

Към края на първо тримесечие на 2023 г. основен дял във валутната структура на активите на местните инвестиционни фондове имат средствата, деноминирани в български лева – 66.7% и в евро – 28.8%, при съответно 62.5% и 33.2% към март 2022 г. Към декември 2022 г. активите, деноминирани в български лева, са 64.6%, а тези в евро – 30.9%.
Географската структура на ценните книжа в активите на местните инвестиционни фондове показва, че към март 2023 г. инвестициите в България се увеличават на годишна база със 141.8 млн. лева (11.3%) до 1.394 млрд. лева при 1.252 млрд. лева към края на март 2022 г., а в останалите държави от Европейския съюз6 намаляват с 13.4 млн. лева (1.3%) до 1.023 млрд. лева при 1.036 млрд. лева към края на март 2022 г. В сравнение с декември 2022 г. инвестициите в България намаляват с 24.8 млн. лева (1.7%), а в останалите държави от Европейския съюз се увеличават с 67.9 млн. лева (7.1%). Относителният дял на активите на инвестиционните фондове в ценни книжа, емитирани от резиденти, е 53% към март 2023 г. при 49.6% към края на март 2022 г. и 54.8% към декември 2022 г. Относителният дял на активите на инвестиционните фондове в ценни книжа, емитирани от резиденти на останалите държави от Европейския съюз към март 2023 г. е 38.9% при 41.1% към края на март 2022 г. и 36.9% към декември 2022 година.

Размер и структура на пасивите
Към края на март 2023 г. привлечените от резиденти средства в чуждестранните инвестиционни фондове са 6.033 млрд. лева. Спрямо същия месец на 2022 г. (5.994 млрд. лева), те се увеличават с 39.3 млн. лева (0.7%). В сравнение с края на декември 2022 г. (5.667 млрд. лева) размерът на пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към резиденти на България се увеличава с 366.4 млн. лева (6.5%).
По институционални сектори към края на първо тримесечие на 2023 г. задълженията на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават с 93.2 млн. лева (2.5%) до 3.837 млрд. лева при 3.744 млрд. лева към март 2022 г. Пасивите към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства, намаляват с 20.8 млн. лева (1.9%) до 1.056 млрд. лева към март 2023 г. при 1.076 млрд. лева към края на първо тримесечие на 2022 г. Спрямо декември 2022 г. пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават с 267.5 млн. лева (7.5%), а задълженията към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства се увеличават с 26.2 млн. лева (2.5%).
Активите на инвестиционните фондове нараснаха с 65%
Основни инвеститори в чуждестранните инвестиционни фондове към края на март 2023 г. са Застрахователните компании и пенсионните фондове (63.6%) и Домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (17.5%). Към края на март 2022 г. относителните дялове на двата сектора са съответно 62.5% и 18%, а към декември 2022 г. – 63% и 18.2%.

Към края на март 2023 г. пасивите на местните инвестиционни фондове са 2.772 млрд. лева, като размерът на собствения им капитал е 2.764 млрд. лева. Към края на първо тримесечие на 2023 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти са 2.654 млрд. лева (96%), а към сектор Останал свят – 109.6 млн. лева (4%). Спрямо март 2022 г. пасивите в собствения капитал към резиденти се увеличават със 120 млн. лева (4.7%), а към нерезиденти (сектор Останал свят) намаляват с 68.5 млн. лева (38.5%).
По институционални сектори към март 2023 г. спрямо същия месец на предходната година задълженията на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават със 107.5 млн. лева (16.3%) до 768.6 млн. лева, а към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства намаляват с 63.9 млн. лева (5.4%) до 1.117 млрд. лева. Спрямо декември 2022 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти се увеличават със 113.5 млн. лева (4.5%), а към нерезиденти намалява със 106.1 млн. лева (49.2%). По институционални сектори към март 2023 г. спрямо края на предходното тримесечие пасивите на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове нарастват с 27.3 млн. лева (3.7%), а задълженията към резиденти в сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата нараства с 67.3 млн. лева (6.4%).
Към края на март 2023 г. с най-големи относителни дялове в собствения капитал на местните инвестиционни фондове са резидентните сектори Домакинства и НТООД (40.4%), Застрахователни компании и пенсионни фондове (27.8%) и Нефинансови предприятия (9.6%). Най-големите относителни дялове към март 2022 г. са съответно 43.6% за сектор Домакинства и НТООД, 24.4% за сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове и 10.5% за сектор Нефинансови предприятия. Относителният дял на сектор Останал свят (нерезиденти) е 4% от общия размер на собствения капитал към март 2023 г. при относителен дял 6.6% към края на март 2022 г. и 7.8% към декември 2022 година.

НСИ: Намалява очакваната продължителност на живота в България

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2020 – 2022 г., е 71,9 г., като спрямо предходния период (2019 – 2021 г.) намалява с 1,7 г., съобщи НСИ. Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 68,3 г., докато при жените е със 7,5 години по-висока – 75,8 г.
Средна продължителност на предстоящия живот за периода 2019 – 2021 г. е била 73,6 г., като спрямо 2018 – 2020 г. е намаляла с година, сочи справка в НСИ. Средната продължителност на живота при мъжете е била 70,1 г., докато при жените е била със 7,3 г. по-висока – 77,4 г.
Спрямо 2011 през 2021 г. при мъжете наблюдаваме понижаване на средната продължителност с 0,3 г., докато при жените остава непроменена. Спрямо 2012 през 2022 г. при мъжете намалението на средната продължителност е с 2,3 г., а при жените с 1,8 г.

Средната продължителност на живота на населението за периода 2020 – 2022 г. в градовете е с 3 години по-висока (72,8 г.), отколкото на това в селата (69,8 г.). Спрямо 2012 г. за населението в градовете се е понижила с 2,1 г., а за населението в селата – с 2,2 г.
Очакваната продължителност на живота за навършилите 65 г. е 14,2 г., като за мъжете и жените е съответно 12 и 16,1 г. Спрямо 2012 г. през 2022 г. очакваната продължителност на живота на хората, навършили 65 г., спада с 1,4 г.
Очакваната продължителност на живота варира от 69,4 г. в област Видин до 74,8 г. в област София, като в 14 области е над средната за страната. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между половете в област София (8,4 г.), а най-малка – в област Шумен (5,9 г.).
За периода 2019 – 2021 г. очакваната продължителност на живота е варирала от 70,5 г. в област Видин до 75, г. в област Кърджали, като в 7 области е била над средната за страната, сочи справка в НСИ. В този период тенденцията жените да живеят по-дълго от мъжете се запазва във всички области на страната, но най-голяма е била разликата между двата пола в област Ловеч (8,4 г.), а най-малка – в област Кърджали (5,7 г.).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В половината общини у нас пенсионерите са два пъти повече от децата
Три региона в България са с най-ниската продължителност на живот в ЕС
Богатите живеят в добро здраве по-дълго от бедните