Архив на категория: Бизнес

Икономическият министър: Инфлацията в България през май ще падне под 10%

Служебният министър на икономиката Никола Стоянов очаква още през май инфлацията да падне под 10%.
„Есента чувах от експертите прогнози, че пикът на инфлацията в България ще бъде лятото на 2023 г. Сега, напротив, вървим обратно и вече 7-и месец поред инфлацията пада. Март месец е с 2% надолу, през април – с 2,4%. Това, което повтарям от няколко месеца, е, че лятото очакваме едноцифрена инфлация“, посочи министърът в ефира на NOVA.
За април НСИ отчете месечна инфлация от 0,3% и годишна от 11,6%, което е забавяне за седми пореден месец.
По думите на Стоянов има всички основания цените на хранителните стоки да падат, тъй като енергийните цени вече са на нивата от 2021 г., а не от 2022 г.
„Хранителните продукти на едро поевтиняват. Няма продукти, чиито цени се покачват, извън сезонните, при които тенденцията е ежегодна“, заяви Стоянов и допълни, че е въпрос на време разликата да се усети и от крайния потребител.

Той посочи, че това поевтиняване не е достатъчно и усилията в тази посока продължават, както и проверките.
„Контролът продължава. Вече са над 1450 проверките, 841 акта са съставени, над 350 са съмненията за налагане на нелоялни търговски практики“, заяви министърът на икономиката. В началото в почти всяка проверка имаше нарушения. В момента вече са под 25%, т.е. контролът има дисциплиниращ ефект върху веригите“, коментира министърът на икономиката.
Според Стоянов интересът към сайта, чрез който се следят цените на храните, остава много висок. „Много ясно се виждат и през сайта, където всичко е нагледно, виждаме падащи суровини, прясното мляко е паднало с 12%, слънчогледово олио… много от суровините падат на едро, а цените на дребно – не, или много по-малко, отколкото е логично да паднат“, подчерта той.

Министърът съобщи, че проектозаконът, предвиждащ няколко вида хранителни продукти (по проект 17) да имат максимална надценка от 10%, ще бъде придвижен за гласуване в НС.
Той коментира и чуждестранните инвестиции у нас. По думите му в България „идват много инвеститори, най-вероятно биха идвали много повече, ако имахме политическа стабилност“. Стоянов посочи ниските данъци в България и геополитическата обстановка като предимства за производство у нас.
„Това, което ми прави впечатление, е, че имаме много да работим. През последните 20-30 години са зарязани отношенията ни с много държави, с които традиционно сме имали много сериозни бизнес отношения. Няма срещи на високо ниво от много, много години“, призна министърът на икономиката.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Годишната инфлация се забави до 11.6%

Ще изпадне ли България в рецесия?
Инфлацията в ЕС се забави до нивото си отпреди година. Какво следва?

Над половината безработни у нас са без работа от повече от година

Над половината от безработните лица у нас са без работа от 1 година или повече на фона на затегнатия пазар на труда, характеризиращ се с недостиг на работна ръка в редица икономически сектори.
Броят на така наречените „продължително безработни лица” възлиза на приблизително 70 300 души или 52.1% от всички безработни през първото тримесечие на тази година, сочат данните на Националния статистически институт. От общия брой на безработните лица приблизително 19 300 или 14.3%, търсят първа работа.
На фона на тези данни България продължава да е сред страните с най-ниска безработица в Европейския съюз. През месец март страната ни се нарежда на седма позиция сред членките на ЕС по най-ниска безработица в с дял от едва от 3.7% на фона на средна безработица в ЕС от 6% през разглеждания месец.
През първото тримесечие на тази година безработните лица у нас възлизат на приблизително 134 900 души, от които 72 800 (54%) са мъже, а 62 100 (46%) са жени.
В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. броят на безработните лица намалява с 8 700, или с 6.1%. За същия период коефициентът на безработица намалява с 0.4 процентни пункта и достига 4.4%, съответно 4.5% за мъжете и 4.3% за жените.
България в топ 10 по най-ниска безработица в ЕС
От всички безработни лица 12.4% са с висше, 57.7% – със средно, и 30.0% – с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1.6% за висше, 4.5% за средно и 13.3% за основно и по-ниско образование.

Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 – 29 навършени години през първото тримесечие на 2023 г. е 7.1% (8.1% при мъжете и 5.8% при жените). В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. този коефициент е по-нисък с 1.1 процентни пункта, което изцяло се дължи на намалението му при жените – с 2.6 процентни пункта.
Общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на възраст 15 и повече навършени години през първото тримесечие на 2023 г. е 2.446 млн., от които 996 700 (40.7%) са мъже и 1.450 млн. (59.3%) – жени.
Работниците пред пенсия у нас близо два пъти повече от работещите младежи
Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1.051 млн. (464.2 хил. мъже и 587.2 хил. жени) и представляват 26.3% от населението в същата възрастова група (23.0% от мъжете и 29.6% от жените). От икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години 39.1% са неактивни поради участие в образование или обучение.
680 000 българи в активна възраст нито работят, нито учат
Икономически неактивни (лица извън работната сила) са лицата на възраст 15 и повече навършени години, които не са нито заети, нито безработни през наблюдавания период, вкл. всички лица на възраст 90 и повече навършени години, става ясно от методологията на НСИ.
Заетост
Oбщият брой на заетите лица през първото тримесечие на 2023 г. е 2.928 млн. – 1.545 млн. мъже и 1.382 млн. жени. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. броят на заетите лица се увеличава с 2.1%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.1%, като при мъжете е 59.1%, а при жените – 47.8%.
21% от работниците у нас имат по-висока квалификация от заеманата длъжност
През първото тримесечие на 2023 г. преобладаващата част от заетите лица работят в сектора на услугите – 1.905 млн., или 65.1%, в индустрията – 871.4 хил. (29.8%), а 151.3 хил. (5.2%) – в селското, горското и рибното стопанство.
От всички заети 4.0% (116.1 хил.) са работодатели, 7.0% (205.1 хил.) – самостоятелно заети лица без наети, 88.5% (2 590.3 хил.) – наети лица, и 0.6% (16.5 хил.) – неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 1.992 млн. (76.9%) работят в частния сектор, а 598.0 хил. (23.1%) – в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 67.6 хил., или 2.6% от наетите лица.
Министерство на финансите: Пазарът на труда у нас е затегнат

През първото тримесечие на 2023 г. заетостта в отделните възрастови групи е следната:

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 2.819 млн., като коефициентът на заетост е 70.4% (73.5% за мъжете и 67.3% за жените).

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 29 навършени години е 37.8% (40.6% за мъжете и 34.9% за жените).

Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 – 64 навършени години е 75.9%, съответно 79.4% за мъжете и 72.4% за жените. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. този коефициент се увеличава с 2.0 процентни пункта, с 1.8 процентни пункта при мъжете и 2.3 процентни пункта при жените.

Заетите лица на възраст 55 – 64 навършени години са 620.3 хил., или 69.2% от населението в същата възрастова група (74.3% от мъжете и 64.4% от жените). В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години се увеличава с 3.1 процентни пункта.

Какво означава за българския финансов сектор новата регулация на криптовалутите в ЕС?

Новата регулация на пазара на криптовалути в Европейския съюз провокира разнопосочни мнения сред представителите на българския финансов сектор. Като цяло малко над половината от анкетираните предвиждат положителен ефект от въвеждането на регулацията, но в същото време немалък дял от финансовите посредници у нас смятат, че новите правила не са достатъчно строги. Това става ясно от последното издание на редовното проучване на Министерство на финансите „Финансов сектор: оценки и очаквания”, публикувано на официалния сайт на институцията.
Най-голям дял от отговорите (32%) в проучването подкрепят тезата, че регулираният крипто-пазар ще може по-добре да се интегрира във финансовите пазари и това ще има положително въздействие върху тяхното развитие и развитието на финансовите услуги.
Според други 23% от мненията, новите регулации и въведените капиталови и ликвидни гаранции ще понижат волатилността и ще привлекат повече инвеститори, което ще увеличи търсенето на този вид активи.
Аналогичен дял (23%) от анкетираните не са напълно удовлетворени от съдържанието на регламента и считат, че предписанията не са достатъчно строги и няма да успеята да постигнат търсения ефект. Подобно мнение има подкрепа, включително и в ЕЦБ, като основните критики са свързани с калибрирането на праговете за идентифициране на „значимите доставчици на услуги“, както и с това, че законодателите ще имат затруднения да следват бързоразвиващите се високи технологии в сектора, посочват от Министерство на финансите.
14% от финансовите посредници считат, че изсветляването на пазарните участници ще понижи търсенето поради намаляване на възможностите за реализация на спекулативни печалби и увеличаване на административните и транзакционните разходи.
Какво е биткойн халвинг и как влияе на цената на криптовалутата?
Анкетата е проведена сред представители на търговските банки (ТБ), инвестиционните посредници (ИП), управляващите дружества (УД) и пенсионноосигурителните дружества (ПОД).

Източник: Министерство на финансите
Криптоактивите и криптопазарите се превърнаха в една от най-актуалните теми сред участниците на финансовите пазари и индивидуалните инвеститори през последните няколко години, след като дългосрочната среда на ниски лихвени проценти допринесе за намалена чувствителност към риска на инвеститорите в световен мащаб в търсене на доходност, посочват от финансовото министерство.
Една от основните характеристики на криптопазарите е изключително високата волатилност на цените на активите, за което допринасяха значителните проблеми в сектора, свързани с хакерски кражби и фалити на платформи за търговия, и не на последно място пълната липса на регулация, пише в проучването.
Първата в света всеобхватна регулация на пазара на криптовалути получи зелена светлина от Европейския парламент
Възможностите за реализация на спекулативни печалби от постоянно вариращите цени на криптоактивите привлече огромен брой инвеститори през последните години и тези пазари се разраснаха изключително бързо в големи мащаби. Въпреки привидната липса на пряка връзка между криптопазарите и регулираните финансови пазари, реализираните на първите значителни печалби и загуби започнаха да се отразяват върху цените на останалите активи и ликвидността на регулираните пазари, което естествено породи опасения относно рисковете, които пазарите на дигитални активи носят за общата финансова стабилност, посочват от Министерство на финансите.
Сливането на Ethereum премина успешно, свали потреблението на ток с над 99%
В Плана за действие по Финтек от 2018 г. на Европейската комисия бяха очертани за пръв път съвместимостта на съществуващите финансови регулации към криптопазарите, както и основните насоки, в които могат да се развиват регулацията и интеграцията на пазарите на дигитални активи в Европейския съюз. В края на 2022 г. Европейската комисия представи предложението си за общоевропейска регулаторна рамка, чрез която да бъдат контролирани издателите и търговците на дигитални активи и да бъдат въведени определени гаранции за инвеститорите. Регламентът на Европейския парламент и Съвета относно пазарите на криптоактиви (MiCA) беше гласуван и приет от Европейския парламент на 20 април 2023 година, добавят от финансовото министерство.
Криптовалутите падат, подложени са на натиск

ChatGPT с първа поява като приложение за смартфони в iPhone. Ще бъде ли начлиен за Android?

OpenAI предоставя за първи път своя инструмент за генеративен изкуствен интелект ChatGPT на смартфони, като в четвъртък пусна версия за iPhone и обещава в бъдеще да предостави услугата и за устройства с Android.
Софтуерът, който е безплатен, вече е достъпен в САЩ за устройства с iOS чрез App Store на Apple. „С него потребителите могат да въвеждат въпроси и да получават отговори от чатбота. Той включва и разпознаване на глас, така че потребителите да могат да произнасят запитванията си“, заяви в публикация в блога си базираният в Пало Алто, Калифорния, стартъп в четвъртък. Ботът ще отговаря само писмено. Приложението също синхронизира текстовите разговори на различни устройства, предава Bloomberg.
Потребителите, които плащат за абонамента ChatGPT Plus на OpenAI, могат да използват и най-мощния голям езиков модел GPT-4 чрез приложението. OpenAI смята да предложи приложението си в повече държави в следващите седмици и очаква скоро да пусне версия за Android.
В екранни снимки в App Store на Apple OpenAI казва, че приложението може да отговаря на въпроси като „уникални идеи за персонализирани подаръци за рожден ден за моята майка, която обича кафе“ или как учтиво да откажете покана за концерт.

След пускането му в интернет в края на 2022 г. милиони хора експериментираха с ChatGPT и други ботове – като Bard, създаден от Google на Alphabet. Тази нова вълна чатботове е изградена на базата на LLM – модели на изкуствен интелект, обучени върху огромни масиви от интернет данни, така че да могат да предвиждат и генерират подобни на човешките отговори на подкани от потребителите. ChatGPT и подобните му се използват за всичко – от писане на поздравления за рожден ден до кодиране, но също са склонни да проявяват пристрастия и да измислят правдоподобни твърдения.
По ирония на съдбата точно Apple ограничава вътрешнофирмено използването на ChatGPT и други инструменти за изкуствен интелект в момента, в който излиза новото приложение. Компанията се опасява, че софтуерът може да се използва за разкриване на поверителни данни, предава WSJ, като се позовава на документ. Така Apple става част от Samsung Electronics и други корпоративни гиганти, забранили ползването на инструментите от служители. Samsung забрани на служителите си да използват изкуствен интелект
Що се отнася до потребителите, пускането на приложение за iOS може да постави ChatGPT на разположение на много повече хора, отколкото уеб версията на чатбота. Освен това OpenAI може да се подложи на по-пряк потребителски контрол чрез рецензиите, които потребителите могат да публикуват в App Store, за да ги видят и другите. „Нямаме търпение да видим как използвате приложението. Тъй като събираме обратна връзка от потребителите, ние се ангажираме с непрекъснати подобрения на функциите и безопасността на ChatGPT“, казва компанията в публикацията си в блога.
Потребителите ще трябва да се абонират за премиум версията, ако искат да получат по-бързи отговори и предварителни изгледи на нови функции.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
САЩ обмислят да въведат регулации на изкуствения интелект
ChatGPT започна да пише и политически речи
Акциите на компания за образователни технологии се сринаха с близо 50% заради ChatGPT

Кой е най-големият износител на автомобили в света?

Kитaй e cтaнaл нaй-гoлeмият изнocитeл нa aвтoмoбили в cвeтa, cлeд ĸaтo изпpeвapи Япoния пpeз пъpвитe тpи мeceцa нa гoдинaтa. Πo oфициaлни дaнни, cтpaнaтa e изнecлa 1,07 милиoнa пpeвoзни cpeдcтвa пpeз пъpвитe тpи мeceцa нa 2023-a, ĸoeтo e c 58% пoвeчe в cpaвнeниe c пъpвoтo тpимeceчиe нa 2022 г., съобщи СNN.
Изнocът нa пpeвoзни cpeдcтвa oт Япoния възлизa нa 954 185 бpoя зa пepиoдa, ĸoeтo e пoвишeниe c 6% нa гoдишнa бaзa.
Обяcнeнията зa бyмa пpи изнoca нa Kитaй са oгpoмния интepec в тъpceнeтo нa eлeĸтpичecĸи ĸoли и пpoдaжбитe в Pycия.
Още: Какви автомобили купуват руснаците след изтеглянето на западните марки?
Mинaлaтa гoдинa Kитaй изпpeвapи Гepмaния и cтaнa втopият пo гoлeминa изнocитeл нa aвтoмoбили в cвeтa. Cпopeд Глaвнaтa митничecĸa aдминиcтpaция нa Kитaй cтpaнaтa e изнecлa 3,2 милиoнa пpeвoзни cpeдcтвa пpeз 2022 г., a Гepмaния – 2,6 милиoнa.
Kитaй oтбeлязa и cĸoĸ нa изнoca зa Pycия oт нaчaлoтo нa вoйнaтa в Уĸpaйнa, нa фoнa нa тъpгoвcĸи caнĸции ĸъм Mocĸвa. Mинaлaтa гoдинa ĸитaйcĸитe пpoизвoдитeли нa aвтoмoбили ĸaтo Gееlу, Сhеrу и Grеаt Wаll, oтбeлязaxa cĸoĸ нa пaзapния cи дял в Pycия, cлeд ĸaтo Vоlkѕwаgеn и Тоуоtа, ocтaвиxa бизнeca cи в cтpaнaтa.
Изнocът нa Kитaй нa нoви рlug-іn aвтoмoбили пpeз пъpвoтo тpимeceчиe, ce e yвeличил c нaд 90% в cpaвнeниe c гoдинa пo-paнo.

Kитaйcĸoтo пoдpaздeлeниe нa Теѕlа и aвтoмoбилнaтa ĸoмпaния ЅАІС, ĸoятo дъpжи мapĸи ĸaтo МG и ВYD, ca cpeд нaй-гoлeмитe изнocитeли в Kитaй.

Въглеродните емисии на ЕС спаднаха до под нивата от пандемията

Въглеродните емисии от енергетиката и индустрията в ЕС (обхванати от Европейската схема за търговия с емисии – ETS) спаднаха под нивата от коронавирусната пандемия, сочат данни на анализаторите от Kayrros SAS, цитирани от Bloomberg.
През първите 4 месеца на годината емисиите от енергийните централи и големите индустриални производители намаляват с 13%, или до около 400 млн. тона. Това е малко под нивата от началото на 2020 г., т.е. когато рестрикциите, свързани с коронавируса, тепърва започваха.
Причината за намалените емисии е високата цена на енергоизточниците, насърчила търсенето на зелена енергия. Делът на изкопаемите горива в енергийния микс на ЕС спада с 16% спрямо първите месеци на 2022 г., сочат данни на екологичната организация Ember.

Тази пролет в ЕС се произведе повече зелена енергия благодарение на силните ветрове. В някои държави има и ръст на производството от соларни панели, въпреки че пикът на сектора обикновено е през лятото, когато слънцето е по-силно, а денят – по-дълъг. През първите 4 месеца на годината обаче Португалия за първи път произведе половината си енергия от зелени източници, според данните на Ember, цитирани от Bloomberg.
Сериозен фактор за спада на емисиите обаче е и свитото потребление на енергия от индустрията. Ситуацията на енергийните пазари започва да се нормализира, но още нивата на емисиите са под тези от времето на COVID-19, което означава, че енергийната криза още тежи на европейската икономика.
В момента цената на природния газ на нидерландската борса TTF се понижава значително – до около 30 евро/MWh. Това обаче е 2 пъти повече спрямо 2019 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рекордни нива на въглеродните емисии за 2022 година
Стъпка към климатичните цели: Откриха модерно водородно съоръжение
Климатичните промени ще струват на Германия 900 милиарда евро

ЕС и Великобритания се прицелиха в руските диаманти

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обяви, че блокът ще се насочи към доходоносната търговия с руски диаманти като част от подновените усилия за възпрепятстване на военните усилия на Москва, предаде АФП.
„Ще ограничим търговията с руски диаманти“, заяви Мишел, докато лидерите на Г-7 се събираха за среща на върха в японския град Хирошима.

Същото вече направи Великобритания. Лондон представи нови санкции срещу руския минерален сектор, насочени срещу вноса на алуминий, диаманти, мед и никел, в опит да се ограничи възможността на Москва да финансира войната в Украйна.
Преди срещата на върха на Г-7 в Хирошима, Япония, Лондон заяви, че ще въведе „забрана за руските диаманти“ и ще се насочи към повече субекти, участващи във „(военнопромишления комплекс на Владимир) Путин“.
Г-7 и ЕС смятат да забранят възобновяване на доставките по руските газопроводи
Търговията с диаманти в Русия се оценява на 4-5 млрд. долара годишно, което носи на Кремъл така необходимите данъчни приходи.
БГНЕС припомня, че се очаква срещата на върха в Хирошима да доведе до поредица от нови санкции срещу Русия, включително мерки на САЩ, които ще включат още 70 руски и чуждестранни субекти в черен търговски списък.
„Ще има над 300 нови санкции срещу физически и юридически лица, кораби и самолети“, заяви високопоставен служител на американската администрация.
Предполага се Г-7 като цяло да работи за затягане на съществуващите санкции, отстраняване на пропуските, ограничаване на достъпа на Москва до международната финансова система и поемане на ангажимент за замразяване на руските активи до края на войната в Украйна.
„Както показват днешните съобщения за санкциите, Г-7 остава единна пред заплахата от Русия и непоколебима в подкрепата си за Украйна“, заяви министър-председателят Риши Сунак.

Индия ли ще замести Китай като двигател на световната икономика? Не

През последните десетилетия двигател на световната икономика е впечатляващият растеж на Китай. От 1980 г. до 2020 г. цяла една четвърт от увеличението на световния БВП се дължи на растежа на Китай, изпреварвайки приноса на Съединените щати (22%), Европейския съюз (12%) и Япония (4%). От 2010 г. до 2020 г., когато Съединените щати и Европа все още се възстановяваха от Голямата рецесия, светът беше още по-зависим от Китай; през това десетилетие растежът на Китай представляваше над 40 % от увеличението на световния БВП.
Успехът на Китай до голяма степен се дължи на демографския профил на огромното му население. Пренасищането на страната с млади работници, желаещи да открият нови възможности в градовете и специалните икономически зони, задвижи световната икономика. Но това демографско предимство вече почти се е изпарило. Населението на Китай застарява и скоро страната ще се сблъска с недостиг на работници, които някога е имала в изобилие. Докато Китай се бори с това предизвикателство през следващите години, се очаква икономиката му да се забави. Светът вече няма да може да разчита на Китай като двигател на своя растеж.
Кой нов двигател на растежа ще заеме ролята, която Китай играеше през последните 40 години? Индия често е определяна като „следващия Китай“, но това остава малко вероятно, тъй като Индия скоро ще се сблъска с много от същите демографски ограничения, които сега затрудняват другия азиатски гигант. Вместо това светът ще трябва да погледне към африканския континент.
Според най-новите оценки на ООН населението на Африка ще нарасне от 1,4 милиарда днес до 2,5 милиарда до 2050 г., което се дължи както на намаляващата смъртност, така и на високата раждаемост. Тъй като в Китай, Япония, Корея и европейските страни има вероятност да се наблюдава рязък спад на младите работници, световната икономика ще се забави рязко, освен ако не получи тласък на производителността от милиарда млади хора, които ще се прибавят към населението на Африка през следващия четвърт век. Динамиката на африканската младеж е от основно значение за бъдещето на световната икономика.
През следващите 30 години Китай ще трябва да се справи с тежки демографски тенденции. Заради политиката за едно дете, която намалява раждаемостта от 1980 г. насам, до 2050 г. работната сила в първа възраст в Китай ще намалее с 40% спрямо пика си от 2010 г., намалявайки с 300 милиона работници. Съществуващата работна сила ще застарява, а населението на възрастните хора над 65 години ще се удвои. На практика Китай не може да направи нищо по този въпрос: дори внезапно увеличение на раждаемостта през следващата година няма да допринесе за промяна на работната сила в продължение на поне 15 до 20 години.
Затова всички погледи са насочени към Индия, чието население току-що изпревари това на Китай. Този оптимизъм обаче е неуместен, защото не се отчитат причините за продължаващото нарастване на населението на Индия: не високата раждаемост, а по-дългата продължителност на живота. Индия разполага с изключително много млади работници, но нейното население, както и това на Китай, застарява. Както и в Китай, раждаемостта в Индия е спаднала, като от четири деца на жена през 1990 г. тя е намаляла до само две днес. Всъщност населението на Индия на възраст от 15 до 24 години – по-образованата младежка кохорта, която ще стимулира бързия ръст на производителността – вече е достигнало своя връх през 2021 г. на 255 млн. души и се очаква да намалее с 15 %, или 40 млн. души, до 2050 г.
Според оценките на Организацията на обединените нации до 2040 г. населението на Индия, което е 1,43 милиарда души, ще нарасне до 1,61 милиарда души, т.е. ще се увеличи със 180 милиона души. Но работниците в първа възраст между 15 и 49 години ще съставляват по-малко от една четвърт от това увеличение – едва 43 милиона души. В същото време броят на индийците на възраст 60 и повече години ще се увеличи с над 100 милиона души от днес до 2040 г., което е повече от два пъти броя на работната сила в първа възраст. Това едва ли е рецепта за бърз икономически растеж. След 2040 г. работната сила в първа възраст в Индия ще започне да намалява, присъединявайки се към Китай в тази низходяща тенденция.
ОЩЕ: Топ 5 на най-големите износители за Индия
Много други страни се борят с този проблем. През следващите 20 години по-голямата част от света ще се сблъска с намаляващи младежки групи и намаляващи трудови ресурси, като същевременно ще трябва да се грижи за нарастващ брой възрастни хора. При общ коефициент на плодовитост, който варира от 0,8 до 1,3 в Източна Азия, от 1,5 до 1,7 в Европа и Съединените щати, средно 1,9 в Латинска Америка, а в момента спада до 2,0 в Индия, на практика няма регион в света, в който бързото застаряване на населението и намаляващият брой млади хора да не са доминиращи характеристики през следващите няколко десетилетия.
Изключението
С изключение на Африка. Раждаемостта в Африка, която е 4,3 деца на жена, е приблизително два пъти по-висока от тази в останалата част на света. Тази висока раждаемост отразява, поне отчасти, липсата на достъп до образование. Много демографи очакват, че ако качественото средно образование стане всеобщо за африканските жени, раждаемостта ще намалее драстично. Понастоящем обаче африканските страни имат едни от най-ниските показатели за записване в средно училище в света, особено за жените. По данни на Световната банка само четири от всеки десет жени в гимназиална възраст в Субсахарска Африка са записани за средно образование. В половината от 54-те африкански държави, включително големи държави като Ангола, Етиопия и Уганда, по-малко от една на всеки пет жени са завършили средно образование; в 11 държави, включително Гана, Мозамбик и Нигер, този процент е по-малък от една на всеки десет.
Но тези високи нива на раждаемост превръщат африканските страни в последното голямо пристанище на млади хора в света. Тази година едно от всеки три деца, родени в целия свят, ще се роди в Африка. В резултат на това през 2040 г. един от всеки трима души в света на възраст между 15 и 24 години ще бъде африканец. До 2050 г. трудоспособното население в първа възраст в Африка ще бъде пет пъти по-голямо от това в Европа и по-голямо от това в Индия и Китай, взети заедно. Друг начин за разглеждане на предстоящите десетилетия е да се отбележи, че между 2020 г. и 2040 г. цялото трудоспособно население в старческа възраст в света ще се увеличи с 428 милиона души. От това увеличение 420 милиона ще бъдат в Африка; 8 милиона ще бъде нетното увеличение на тази възрастова група в целия останал свят. В предстоящата епоха на африканските младежи ще се падат 98% от цялото нетно увеличение на работната сила в света.
На Запад тези данни и прогнози често се използват, за да предизвикат страх от неконтролируема имиграция и от това, че Европа ще бъде завладяна или променена от неевропейци. Това е доста неудачен начин да се гледа на континента. Младите хора в Африка не са заплаха, а забележителна възможност, от която зависи просперитетът на целия свят.
Важно е да се припомни, че през 1980 г. Китай беше отчайващо беден и дори по-слабо развит от Африка днес. През 1980 г. БВП на Китай от 423 млрд. долара беше едва по-голям от този на Нидерландия, а БВП на глава от населението беше 431 долара годишно, което е само половината от днешния БВП на Етиопия. През следващите 40 години Китай увеличава броя на трудоспособното си население в първа възраст с над 200 милиона души, снабдява ги с инструменти за по-висока производителност, привлича световни инвестиции и разширява икономиката си 30 пъти. През следващите 20 години африканските страни ще увеличат броя на работещите в първа възраст с 400 милиона души. Ако през следващите 40 години дори и половината от тях постигнат същия ръст на производителността като Китай (или всички те постигнат средно половината от ръста на производителността на Китай), Африка ще увеличи своя БВП 15 пъти, което е печалба от 52 трилиона долара и ще доведе до 60-процентно увеличение на общия световен БВП през 2021 г.
Разбира се, може да изглежда малко вероятно 54-те различни държави на континента заедно да създадат чудо на производителността, подобно на това в Китай. Но през 1980 г. идеята, че комунистически Китай скоро ще има икономика, съперничеща на тази на цяла Европа или на Съединените щати, би изглеждала смешна. По същото време Бангладеш беше отхвърлен като безнадеждно пренаселен и обедняло „кошче за боклук“; но въпреки това Бангладеш, въпреки че не разполага с нито един от природните и енергийните ресурси, които Африка има в изобилие, е увеличил своя БВП пет пъти през последните 30 години; БВП на глава от населението в момента е по-голям от този на Индия. Ако през следващите 30 години Африка успее да постигне дори ръст на нивото на Бангладеш, тя ще добави 15 трилиона долара към световната икономика – приблизително толкова, колкото е приносът на Китай от 1980 до 2020 г.
Такива темпове на растеж не са фантастични. От 1980 г. до 2020 г. Африка на юг от Сахара утрои своя БВП от 600 млрд. долара до 1,9 трилиона долара. От 2000 г. до 2020 г. Нигерия почти утрои своя БВП, а този на Етиопия нарасна пет пъти за този период. Ако тези държави могат да надградят тези резултати и да привлекат със себе си други африкански икономики чрез по-голяма регионална интеграция, едно поколение млади африканци може да създаде глобален бум. Нито един друг регион в света не може да постигне подобен растеж като този на Африка.
Световната икономика се нуждае от икономическия растеж на Африка, но също така е необходимо Африка да поеме по различен път от този на Китай. Азиатският гигант последва модела на Запада за ранна индустриализация: да се развива бързо и мръсно и да се тревожи за последствията по-късно. Задвижван години наред от въглищата, икономическият успех на Китай се превърна и в екологична катастрофа. От 2005 г. насам Китай е най-големият емитент на парникови газове в света. Въпреки че днес въглеродните емисии на Африка са незначителни, нейното развитие би могло бързо да добави опасни нива на парникови газове в атмосферата, като унищожи ползите, които идват от намаленията, направени от други страни.
Растежът в Африка трябва да бъде чист, както по отношение на производството на енергия, така и по отношение на това да не се опустошават пейзажът и природните ресурси на континента. За щастие на Африка, континентът не само разполага с богати източници на водна, слънчева, вятърна, приливна и геотермална енергия, но и може да се възползва от технологичния напредък, който намали цената на чистата енергия с порядък в сравнение с времето преди само едно десетилетие. Всъщност на повечето места енергията от възобновяеми източници вече е по-евтина от тази от изгаряне на въглища.
Разбира се, най-голямата пречка пред растежа на Африка са вътрешните конфликти – от граждански и регионални войни до геноциди. В неотдавнашната война в Тиграй в Етиопия може би са загинали 3/4 милиона души, което е много повече от загиналите във войната в Украйна. Необходима е по-енергична дипломация, за да се предотвратят или по-бързо да се прекратят конфликтите, които забавят растежа. Лидерите на африканските държави трябва също така да се откажат от личния си интерес в името на по-голямото благо. Япония, Южна Корея и Тайван не постигнаха икономически успех, без да преодолеят корупцията и диктатурата; но във всички тези страни лидерите осъзнаха, че има по-големи ползи от това да се даде приоритет на растежа на страната като цяло, а не просто да се присвои част от съществуващата икономика за тяхното семейство, клан или регион. Националното единство и компромисът между лидерите са жизненоважни за растежа; лидерите, които признават това, ще видят как икономиките им се откъсват от тези на съседите им и привличат таланти от целия континент – и капитали от целия свят.
Твърде дълго време Африка беше разглеждана през призмата на близкото си минало, а не през призмата на потенциалното си бъдеще. Сега демографските тенденции поставят Африка на преден план и в центъра на вниманието като единствен регион, който може да поддържа глобалния растеж. Африка изисква вниманието на всички, не само за да я подкрепят, а защото е жизненоважна за света.
Автори:
Джак А. Голдстоун – професор по публична политика в университета „Джордж Мейсън“, старши сътрудник в института „Меркатус“ и глобален сътрудник на центъра „Удроу Уилсън“.
Джон Ф. Мей – професор по публична политика в университета „Джордж Мейсън“, бивш демограф на Световната банка и член на Кралската академия на Белгия.
Превод: БГНЕС

Природният газ в Европа с нов рекорд по поевтиняване, в България е по-скъпо

Природният газ в Европа продължава да поевтинява и днес спадна до най-ниската цена от близо две години, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
На хъба TTF в Нидерландия, който е отправна референтна точка за цените в Европа, синьото гориво към 17:00 часа българско време на 18 май се търгуваше за 29,90 евро за мегаватчас, малко след като поевтиня до 29,85 евро за киловатчас – най-ниската цена от юни 2021 година.     
Пазарът остава добре снабден, а нивата на запълненост на газовите хранилища са високи, като повишаващите се температури подтискат търсенето.
На този фон обаче в България газът е по-скъп от 30 евро на мегаватчас: „Булгаргаз“ предложи цената на газа през юни да е с 11,5% по-ниска

Цените на „Гражданска отговорност“ вървят устремно нагоре

Задължителната автомобилна застраховка „Гражданска отгворност“ поскъпва много сериозно. От около месец застрахователните компании са надули цените, като при някои скокът в сравнение с миналата година е над 50%, казват брокери, коментира в. „Сега“.
Според информацията, най-ниското ниво на застраховката е 272 лв., но всъщност повечето полици се предлагат за около 300 лв., а най-високата оферта е 320 лв. – говорим за застраховки за шофьори без наказания.
Поскъпването беше очаквано, след като в последните две години на пандемията компаниите масово свалиха цените. Толкова драстичен скок само за месец обаче е стряскащ. Той трудно може да се оправдае с инфлацията, защото през 2022 г., когато тя растеше и стигна рекордните 18%, нямаше движение нагоре на „Гражданска отговорност“. Нещо повече – даже имаше поевтиняване от определени компании: Сигнал за „Гражданска отговорност“ с драстично по-ниски цени. Какви са причините? . Обяснението от един от застахователите с по-ниски цени тогава (Лев Инс) беше за въвеждане на вътрешен модел „бонус-малус“ в дружеството, който позволявал добрите шофьори да бъдат стимулирани с бонус от премията. А проверка на КФН не показа нищо нередно в по-ниските цени, предлагани тогава от няколко дружества.
В същото време от Асоциацията на българските застрахователи уверяват, че цените ще нарастват плавно тази година, догонвайки нивата отреди пандемията. „Има изострена конкуренция на пазара, която дори беше довела в някаква степен до не съвсем логично понижение на цените. Постепенно тенденцията се обърна, защото обезщетенията оказват въздействие и след като те се повишават, няма как трайно цените да се движат в посока намаляване или пък да стоят ниски“, коментира пред БТА тези дни доскорошният председател на АБЗ Константин Велев. Той посочва, че заради инфлацията сумите по застрахователните обезщетения нарастват, защото поскъпват автомобилите, резервните части, труда в автосервизите и това няма как да не се отрази и на цената на „Гражданска отговорност“ и „Каско“.
Комисията за финансов надзор (КФН) също обяснява сегашния ръст на цените с „ускорената инфлация, както и с възстановяването на стопанския оборот след двете години в условията на пандемия“.

Бизнесът на арестувания Велико Желев върви успешно

Арестът на строителния предприемач Велико Желев не му пречи в бизнеса. Фирми, свързани и свързвани с него, си подсигуриха договори за стотици милиони левове за следващите 4 години. Това става ясно от публикуваните от АПИ решения по обявените обществени поръчки за пътно поддържане за следващите четири години, които са на рекордна стойност – 3,6 млрд. лв. Новите договори следва да заменят старите скандални и наддоговорени контракти от времето на ГЕРБ, които бяха прекратени, припомня в. „Сега“.
От класирането за два от районите на – Североизточен и Северен централен, става ясно, че Желев изобщо не губи позиции. Той е свързан пряко с три фирми – „Хидрострой“, „Пътстрой ВДХ“ и „Пътни строежи – Велико Търново“. „Хидрострой“ участва в консорциума, който печели пътното поддържане на Варна (както бе и досега), „Пътстрой ВДХ“ е в консорциума, който печели Шумен, а „Пътни строежи – Велико Търново“ взима Велико Търново (фирмата обслужваше района и досега), както и Габрово.
Медийни публикации свързват Велико Желев с още три строителни фирми покрай съществуващи следи в Търговския регистър – общи адреси, адвокати и др., макар че Желев категорично отрича – фирмите „Битумина Гмбх“, „АБ“ и „Инфра експерт“. „Инфра експерт“ участва в консорциума, който сега получава Добрич, както и в обединението, което взима Шумен (както бе и до момента). „Битумина Гмбх“ влиза в консорциума, който ще поддържа Разград (както бе и досега).
Извън тези позиции Русе се печели от фирма „Пътинженеринг“, която поддържаше района и досега, в Търговище и Силистра договорите също ще отидат в досегашните изпълнители – “Пътинженерингстрой-Т“ и „Пътперфект-Т“.
Очакват се класиранията и за поръчките за пътно поддържане на останалите райони. Прогнозната стойност на позициите от двата района, за които до момента има класиране – Североизточен и Северен централен, възлизат съответно на 379 млн. лв. и на 523 млн. лв. без ДДС, като сумите са разбити по обособени позиции.
ОЩЕ: Съмнителни фирми взели милиони от държавата за ремонт на язовири

Бизнесът на арестувания Велико Желев върви успешно

Арестът на строителния предприемач Велико Желев не му пречи в бизнеса. Фирми, свързани и свързвани с него, си подсигуриха договори за стотици милиони левове за следващите 4 години. Това става ясно от публикуваните от АПИ решения по обявените обществени поръчки за пътно поддържане за следващите четири години, които са на рекордна стойност – 3,6 млрд. лв. Новите договори следва да заменят старите скандални и наддоговорени контракти от времето на ГЕРБ, които бяха прекратени, припомня в. „Сега“.
От класирането за два от районите на – Североизточен и Северен централен, става ясно, че Желев изобщо не губи позиции. Той е свързан пряко с три фирми – „Хидрострой“, „Пътстрой ВДХ“ и „Пътни строежи – Велико Търново“. „Хидрострой“ участва в консорциума, който печели пътното поддържане на Варна (както бе и досега), „Пътстрой ВДХ“ е в консорциума, който печели Шумен, а „Пътни строежи – Велико Търново“ взима Велико Търново (фирмата обслужваше района и досега), както и Габрово.
Медийни публикации свързват Велико Желев с още три строителни фирми покрай съществуващи следи в Търговския регистър – общи адреси, адвокати и др., макар че Желев категорично отрича – фирмите „Битумина Гмбх“, „АБ“ и „Инфра експерт“. „Инфра експерт“ участва в консорциума, който сега получава Добрич, както и в обединението, което взима Шумен (както бе и до момента). „Битумина Гмбх“ влиза в консорциума, който ще поддържа Разград (както бе и досега).
Извън тези позиции Русе се печели от фирма „Пътинженеринг“, която поддържаше района и досега, в Търговище и Силистра договорите също ще отидат в досегашните изпълнители – “Пътинженерингстрой-Т“ и „Пътперфект-Т“.
Очакват се класиранията и за поръчките за пътно поддържане на останалите райони. Прогнозната стойност на позициите от двата района, за които до момента има класиране – Североизточен и Северен централен, възлизат съответно на 379 млн. лв. и на 523 млн. лв. без ДДС, като сумите са разбити по обособени позиции.
ОЩЕ: Съмнителни фирми взели милиони от държавата за ремонт на язовири

Продажбите на алкохол в Русия рязко скачат от началото на годината

Продажбите на дребно на ликьорни вина в Русия в периода януари-април са нараснали 2,5 пъти спрямо същия период на 2022 г. до 420 млн. декалитра, съобщава ТАСС, позовавайки се на данни на Федералната служба за регулиране на алкохолния пазар.
Продажбите на ликьорните напитки с градус над 25% скачат с 31,5% до 4,3 млн. декалитра, на напитките с етилов спирт на гроздова основа – с 21,5% до 543 100 декалитра, на плодовите алкохолни напитки – с 20,95 до 4,1 млн. декалитра, на нискоалкохолните питиета – със 17,3% до 5,6 млн. декалитра, на коняка – с 9,2% до 4,3 млн. декалитра, на пенливите вина – със 7,6% до 5,97 млн. декалитра, а на традиционните вина – с 3,2% до 17,4 млн. декалитра.

Същевременно продажбите на ликьорни напитки с градус под 25% спадат с 88,4% до 108 400 декалитра, на гроздовите напитки без добавен етилов спирт – с 80,6% до 321 400 декалитра, а на водката – с 0,2% до 24,2 млн. декалитра.
Като цяло продажбите на алкохол в Русия, без да се взема предвид бирата, сайдерът и медовината, в периода януари-април 2023 г. нарастват с 3% спрямо същия период на 2022 г. до 70,99 млн. декалитра. През периода най-голям сред продадените напитки е делът на водката и традиционните вина.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Въпреки санкциите: Третата най-популярна марка уиски в света навлиза в Русия
Цената на войната: Руснаците се сбогуваха с вносния алкохол
Докога западните бири ще се продават в Русия?
Кой е световният №1 по внос на руска водка за 2022 година?
Водка Smirnoff за втори път бяга от Русия

Allianz продаде мажоритарния дял на руския си бизнес на местна компания

Застрахователната компания Allianz финализира сделката по продажбата на мажоритарния дял в руския си бизнес на местната компания „Интерхолдинг“, собственик на руската „Зета иншуърънс“, предаде Reuters, цитирайки „Алианц Русия“.
След дълго одобрение Allianz ще прехвърли пълния контрол на руското си портфолио на „Зета иншуърънс груп“. Няма информация за финансовите параметри на сделката. През ноември Allianz обяви, че финализирането на сделката е забавено от регулаторните органи.

След приключването на прехвърлянето на активите „Зета иншуърънс“, Allianz и Allianz life ще бъдат слети в една компания.
Allianz спря да сключва нови застраховки в Русия след началото на войната в Украйна и обяви, че вероятно ще напусне страната, но впоследствие посочи, че ще запази 49,9% от руския си бизнес.
Частичната продажба ще донесе на компанията загуби от 400 млн. евро, обяви Allianz.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Голяма германска компания окончателно продаде бизнеса си в Русия
Продадоха в Русия третата най-скъпа в света верига ресторанти за бързо хранене
Mercedes продава активите си в Русия

Германски автомобилостроители призоваха за предоговаряне на сделката за Brexit

Асоциацията на мощната германска автомобилна промишленост призова ЕС и Великобритания да отложат прилагането на приетите след Brexit правила, които, според нея, ще навредят на прехода към електрически превозни средства, предаде Reuters. Тя подкрепи базираните във Великобритания автомобилостроители, които призоваха за същото.
Според споразумението, сключено след като Великобритания напусна ЕС, 45% от стойността на електрическо превозно средство, продадено в ЕС, трябва да идва от Великобритания или от ЕС от 2024 г., за да се избегнат мита.
Проблемът е, че пакетът батерии може да покрие до половината от разходите за ново превозно средство, а Европа още не е развила достатъчно голяма собствена индустрия за батерии и е малко вероятно да успее до края на 2023 г., обяви в комюнике Германската асоциация на автомобилна индустрия (VDA).

Митата, както за износа, така и за вноса от и до Великобритания биха били „значителен недостатък за европейската автомобилна промишленост по отношение на азиатските конкуренти на толкова важния британски пазар“.
Те биха представлявали също „опасност за развитието на електрическата мобилност“, тъй като ще навредят на цялата верига за доставки и върху производителите на батерии. Така Европа ще изостане допълнително като място за производство.
„Това ще спре трансформацията“, обяви лобистката група.
По-рано Stellantis предупреди, че ще затвори британските си автомобилни заводи, ако въпросът не бъде уреден, което ще доведе до загубата на хиляди работни места.
Великобритания обяви вчера, че вече води разговори с Брюксел по въпроса. „Надяваме се да можем да постигнем решение с ЕС по тази тема“, заяви вчера пред медиите говорител на британския премиер Риши Сунак.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Още една автомобилна компания иска предоговаряне на сделката за Brexit
Брекзит задълбочава кризата в британската търговия с ЕС

Какво мислеха, какво стана: Нито работници, нито високи заплати на Острова след Brexit

Как вървят цените на най-скъпия пазар на наеми в САЩ?

Как вървят цените в най-скъпия пазар на наеми в САЩ? При все, че наемите тръгнаха в низходяща посока в някои части на САЩ, цените на наемите в Манхатън, Ню Йорк, счупиха всички рекорди за втори месец подред.
Традиционно активността на пазара на наемите в луксозния район на Ню Йорк започва от пролетта, достигайки до своя пик в края на лятото. Сега обаче наемите не спират да растат, като през миналия месец достигнаха рекордни висини, според данни на брокерската компания Douglas Elliman и фирмата за оценки на недвижими имоти Miller Samuel, цитирани от CNN.
От 2010 до 2022: Наемите в ЕС са скочили с 18%, а цените на имотите с 48%
Медианната цена на наем на апартамент в Манхатън е била 4 241 долара през април. Това е ръст от 8% на годишна база и увеличение от 1.6% спрямо месец март, когото наемите удариха рекордната медианна стойност от 4 175 долара. Медианната стойност отразява абсолютната среда в дадена поредност. Казано с други думи, наемът при 50% от апартаментите в Манхатън е по-висок от горепосочените 4 241 долара.
Наемите вдигат потребителските цени в САЩ. Инфлацията постепенно се забавя
Апартамент с една спалня се отдава под наем срещу медианна цена от 4 200 долара, което е ръст от 5% на годишна база. Жилище с две спални в Манхатън върви срещу медианен наем от 5 500 долара – ръст от 11% на годишна база. Студио в района се наема срещу медианен нааем от 3 235 долара – ръст от 13.5% на годишна база.
Какъв дял от домакинствата у нас имат второ жилище?
 

Над 80 000 лева: Толкова струва интернет страницата за въпросите по приемането на еврото

Интернет страницата, която ще информира българските граждани и бизнеса относно всички аспекти на приемането на еврото, ще струва 84 000 лв. без ДДС.
Създадена е интернет страницата предстои нейното представяне. Средствата за нейното създаване и въвеждане в експлоатация са в размер на 84 000 лв. без ДДС. Това обяви министърът на финансите Росица Велкова, цитирана от БГНЕС.
По думите ѝ създаването на интернет страницата, която ще има и мобилна версия, трябва да бъде осъществено от „Информационно обслужване“, с което МФ е сключило рамков договор.

Съвместните дейности по нейното изработване са стартирали през октомври 2022 г., като по първоначална информация се очакваше да е готова през март тази година.
За финансовото обезпечаване на комуникационните дейности свързани с въвеждането на единната европейска валута МС одобри допълнителни разходи в размер на 10 млн. лева по бюджета на Министерството на финансите през 2022 г.
През април са направени промени в този документ, с които се отпускат 800 000 лв. по бюджета на Министерството на външните работи и 220 000 лв. на Икономическия и социален съвет към Народното събрание.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Милиони ще струва информационната кампания за въвеждане на еврото у нас

Хърватски евродепутат каза има ли смисъл България да приеме еврото
По какъв курс ще се обменя еврото и как ще се закръгляват сумите след приемането му?
Ще скочат ли цените след въвеждането на еврото и какво ще стане с кредитите и депозитите у нас?

Глобалният дълг се е увеличил с още 8,3 трилиона долара

Глобалният дълг се е увеличил с 8,3 трилиона долара през първото тримесечие на годината почти до рекордните 305 трилиона долара на фона на т.нар. „криза на адаптацията“, пред която е изправена световната икономика поради бързото покачване на лихвените проценти от страна на водещи централни банки. Това се казва в доклад на влиятелната финансова асоциация Институт за международни финанси, чийто анализи се следят внимателно от редица икономисти и политици, предаде Си Ен Би Си.
Институтът за международни финанси отбелязва, че комбинацията от „толкова високи нива на дълга и нарастващи лихвени проценти“ води до повишаване на разходите по обслужването на този дълг, което поражда опасения относно стабилността на финансовата система.
Централни банки на страни от целия свят повишават лихвените проценти от месеци в опит да ограничат високата инфлация.
Обмислят се по-строги правила в САЩ за банки с активи над 100 млрд. долара
В условията на най-рестриктивните нива на парични политика от времето на финансовата криза от 2008-2009 г., един срив на кредитния пазар би довел до по-високи равнища на неплатежоспособност, при което ще се увеличат „зомби компаниите“. Броят им вече се приближава до приблизително 14 на сто от фирмите в САЩ, чиито акции се котират на фондовите борси“, се казва още в доклада на института.
„Приближавайки 305 трилиона долара, глобалният дълг вече е с 45 трилиона долара по-голям от нивото си отпреди пандемията и се очаква да продължи да нараства бързо: Въпреки опасенията за потенциална кредитна криза поради неотдавнашните сътресения в банковите сектори на САЩ и Швейцария, правителствата на страните продължават да изпитват необходимост от значителни заеми“, е заключението на влиятелната организация,