Швейцарската банка UBS Group очаква финансови загуби от около 17 млрд. долара от придобиването на Credit Suisse, заяви кредиторът в презентация рано в сряда, докато се готви да завърши спасяването на затруднения си местен конкурент, съобщава Reuters.
UBS оценява отрицателно въздействие за 13 млрд. долара от корекции на справедливата стойност на активите и пасивите на обединената група. Банката очаква и 4 млрд. долара за потенциални съдебни и регулаторни разходи в резултат на изходящите потоци.
UBS обаче оценява, че ще отбележи и еднократен положителен ефект, заради т.нар. „отрицателна репутация“, за 34,8 млрд. долара, купувайки Credit Suisse за частица от счетоводната ѝ стойност. Заради Credit Suisse: Огромен спад в печалбата на UBS
Смекчаването на финансовия удар ще помогне да се поемат потенциалните загуби и може да даде тласък на печалбата на кредитора през второто тримесечие, ако UBS приключи със сделката следващия месец, както е по план.
UBS посочи, че оценките са предварителни и числата може да се променят значително впоследствие. Банката заяви, че може да задели провизии за преструктуриране след това, но не представи конкретни числа.

По оценки на анализаторите в Jefferies разходите за преструктуриране, провизиите за съдебни разходи и планираното закриване на второстепенни подразделения може да достигнат 28 млрд. долара.
Същевременно UBS налага редица ограничения на Credit Suisse, докато тече придобиването.
В определени случаи Credit Suisse не може да предоставя нов кредитен инструмент или кредитна линия над 100 млн. франка (113 млн. долара) на кредитополучатели с инвестиционен клас или над 50 млн. франка на кредитополучатели без инвестиционен клас, сочат документи на UBS.
Credit Suisse не може да предприема и капиталови разходи над 10 млн. франка или да влиза в определени договори за над 3 млн. франка годишно.
Според документите Credit Suisse не може да заявява никакви „съществени изменения“ в условията за служителите си, включително плащане и пенсионни права, до приключване на сделката.
UBS се съгласи през март да купи Credit Suisse за 3 млрд. франка в акции и да поеме до 5 млрд. франка загуби, които ще дойдат от закриването на част от бизнеса. Сливането беше организирано от швейцарските власти в рамките на уикенд на фона на банкови сътресения и в САЩ.

Сделката – първото спасяване на световна банка от финансовата криза през 2008 г., ще създаде мениджър на благосъстояние с над 5 трлн. долара в инвестирани активи и над 120 000 служители в цял свят.
Швейцария подкрепя сделката с до 250 млрд. франка публични средства. Правителството осигурява гаранция до 9 млрд. франка за допълнителни потенциални загуби по ясно определена част от портфейла на Credit Suisse. Как се отрази на Швейцария спешното спасяване на Credit Suisse?
UBS обяви, че няма да има бърза промяна на 167-годишната Credit Suisse, която беше на ръба на колапса по време на неотдавнашните сътресения в банковия сектор след години на скандали и загуби.
Тя заяви, че очаква както групата Credit Suisse, така и нейното инвестиционно банкиране да отчетат сериозни загуби преди данъците през второто тримесечие и цялата настояща година.
След юридическото приключване на трансакцията UBS Group AG смята да управлява две отделни компании майки – UBS AG и Credit Suisse AG. Според кредитора процесът на интеграция може да отнеме 3 до 4 години. В това време всяка институция ще продължи да има свои дъщерни дружества и клонове, да обслужва своите клиенти и да работи с контрагенти. UBS дава приоритет на интегрирането на Credit Suisse
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Милиарди са напуснали Credit Suisse само през първото тримесечие
Колко време ще отнеме сливането на UBS и Credit Suisse?
Какво щеше да се случи с Credit Suisse, ако не беше придобита от UBS?

Депозитите на домакинствата за суми над 1 млн. лева в родната банкова система нарастват с най-бързия темп от десетилетие, сочи справка на Expert.bg в данните на Българската народна банка.
Броят на депозитите на домакинствата за суми над 1 млн. лева нараства с 25% на годишна база през първото тримесечие на тази година до общо 1 277 броя. Така спрямо същия период на миналата 2022 година милионерските депозити са нараснали с 255 броя. Това е най-бързият годишен темп на растеж, отчитан от едно десетилетие насам. За последно тримесечните данни на БНБ регистрираха по-висок годишен ръст през първото тримесечие на 2013 година, когато броят на влоговете на домакинствата за суми над 1 млн. лева записа ръст от 28% (+156 броя) на годишна база.
Настоящата сума по милионерските депозити се увеличава с 25.3% на годишна база до общо 3.5 млрд. лева към края на март 2023 година. Това представлява скок от 706.6 млн. лева спрямо края на март миналата година. Средната сума по тези влогове възлиза на 2.74 млн. лева.
Спрямо ситуацията от преди 10 години, депозитите на домакинствата за суми над 1 млн. лева са нараснали приблизително двойно както по брой, така и по обща стойност. За сравнение, към края на март 2013 година броят на депозитите за над 1 млн. лева е възлизал на 714 броя, а общата сума по тях е достигала 1.79 млрд. лева или средно 2.52 млн. лева на влог.
Печалбата на банките достигна 784 млн. лева за първото тримесечие
От началото на настоящата 2023 година депозитите на домакинствата за суми над 1 млн. лева нарастват с 1.5% (+19 броя), докато сумата по тях записва минимален спад от 0.1% (-3.2 млн. лева) спрямо последното тримесечие на 2022 година, сочат данните на БНБ.
Резкият годишен скок на най-едрите депозити в България се случва на фона на рекордите в жилищното кредитиране и в условията на затягаща се парична политика. Последното се очаква да провокира движение на лихвите по депозити и кредити във възходяща посока. Още през миналата година родните банки премахнаха таксите за свръхналичност по сметки в отговор на политиката на Европейската централна банка. На родна почва БНБ от своя страна повиши задължителните резерви на банките у нас, което също би следвало да провокира затягане на кредитния пазар, респективно ръст на лихвите.
БНБ увеличава задължителните минимални резерви на банките
Общата сума на депозитите на домакинствата у нас достига 73.1 млрд. лева към края на март тази година. Сумата нараства с 9.4% на годишна база или 6.2 млрд. лева. Общият брой на депозитите у нас възлиза на 8.8 млн. броя, като намалява с 1.4% (малко над129 000 броя) на годишна база. Това се дължи на отлив на депозитите за по-дребни суми, докато при тези за по-големи суми се наблюдава увеличение.
Жилищното кредитиране продължава да чупи рекорди въпреки охлаждането на имотния пазар
Най-масовият депозит на домакинствата у нас си остава този за суми до 1 000 лева – цели 4.78 млн. броя (спад от 4.5% на годишна база). Общата сума, съхранявана по най-дребните влогове, достига 783.8 млн. лева към края на март тази година, като намалява с 3.1% на годишна база. Казано с други думи, в 54% от депозитите на домакинствата у нас съхранява 1.1% от общата сума по тях.
Ръст на лихвите по депозитите и жилищните кредити
*Сектор Домакинства и НТООД включва срочните депозити на физически лица, самостоятелни предприемачи (в т.ч. еднолични търговци и самонаети лица) и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД).

Cтapтът нa peдoвнoтo пpoизвoдcтвo в атoмнaтa eлeĸтpичecĸa цeнтpaлa „Олкилуото“3 дoвeдe дo cпaд нa цeнитe нa eлeĸтpoeнepгиятa във Финландия c нaд 75%.
Ядpeният peaĸтop беше пуснат в експлоатация пpeз aпpил. Тoвa e пъpвaтa нoвa ядpeнa цeнтpaлa във Финлaндия oт пoвeчe oт чeтиpи дeceтилeтия. Oчaĸвa ce дa пpoизвeждa дo 15 нa cтo oт пoтpeблeниeтo нa eлeĸтpoeнepгия в cтpaнaтa. „Олкилуото“3 e eднa oт нaй-гoлeмитe ядpeни цeнтpaли в cвeтa.
Бил Гейтс каза мнението си за атомната енергетика
Cтapтът нa пpoизвoдcтвoтo нa eнepгия имaшe незабавен и знaчитeлeн eфeĸт въpxy цeнитe нa eнepгиятa във Финлaндия, пoнижaвaйĸи cпoт цeнaтa нa eлeĸтpoeнepгиятa в cтpaнaтa oт 245 eвpo зa мeгaвaтчac (МWh) пpeз дeĸeмвpи дo 60 eвpo зa МWh пpeз aпpил, ĸoeтo е cпaд oт 75 нa cтo.

Цeнитe нa eнepгиятa ce пoвишиxa pязĸo в cĸaндинaвcĸaтa cтpaнa, cлeд ĸaтo финлaндcĸoтo пpaвитeлcтвo зaбpaни внoca нa eлeĸтpoeнepгия oт cъceдĸaтa cи Pycия минaлaтa гoдинa, пopaди ĸoнфлиĸта в Уĸpaйнa.
Финлaндия имa нaй-виcoĸoтo пoтpeблeниe нa eлeĸтpoeнepгия нa глaвa oт нaceлeниeтo в Eвpoпeйcĸия cъюз.
Целта е вятъpнaтa eнepгия дa бъдe нaй-гoлeмият изтoчниĸ нa пpoизвoдcтвo нa eнepгия във Финлaндия дo 2027 г., но в мoмeнтa ядpeнaтa e сочена за нaдeждeн зaмecтитeл.

Енергийният гигант Shell планира да използва технология, базирана върху изкуствен интелект на компанията на анализ на данни SparkCognition, при проучвания и добив на петрол в дълбоки води в опит да увеличи производството, обявиха двете дружества, цитирани от Reuters.
Алгоритмите на изкуствения интелект на SparkCognition ще обработват и анализират големи количества сеизмични данни в търсене на нови залежи на петрол, които впоследствие Shell да разработи. „Решени сме да преоткрием начина по-който работим“, посочва Габриел Гера, вицепрезидент за иновациите в Shell.

Целта на иновациите е да подобрят оперативната ефикасност и скорост, и да увеличат производството. С помощта на изкуствения интелект процесът на проучване може да се съкрати от 9 месеца на едва 9 дни, казват двете компании.
„Генеративният изкуствен интелект за сеизмични образи може да повлияе положително на проучвателния процес“, посочва Брус Портър, главен научен директор на базираната в Остин, Тексас SparkCognition.
Технологията ще създава подводни образи, като използва по-малко сеизмични данни, което ще помогне за опазване на дълбокото море, отбелязват двете компании.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Гигантът Shell разби всички рекорди: Отчете най-голямата печалба в историята си
Петролните гиганти отчитат нови рекордни печалби
Пореден европейски петролен гигант изненада с по-висока от очакваната печалба

Регистрациите на нови автомобили в България  през април т.г. са били с 20,1 на сто повече, отколкото през същия месец на 2022 г. Това  показват най-новите данни на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA), публикувани днес.
Така през миналия месец регистрациите са достигнали 2838, от които почти 70 на сто са били на бензинови автомобили, а над 24 на сто – на дизелови.
Кой е най-продаваният автомобил в Европа?
В България обаче, се наблюдава различна тенденция от общоевропейската. Търсенето на дизели скача със 74.5%, на бензинови модели се повишава с 9%, а на електрически автомобили с 34.6%.

В Европа регистрациите на нови автомобили също са се увеличили през април., 
Новорегистрираните през април превозни средства в страните членки на Европейския съюз, Европейската асоциация за свободна търговия и Великобритания са нараснали с 16,1 на сто на годишна основа, достигайки 964 932 броя.
В Европейския съюз увеличението на регистрациите на нови автомобили е било със 17,2 на сто.
За периода януари-април делът на електромобилите и хибридите е достигнал над 44 на сто от всички нови регистрации, делът на задвижваните от бензин коли е бил 37,6 на сто, а на дизеловите автомобили – 14,9 на сто.
През април страната ни е била десета сред страните от ЕС по ръст на новорегистрираните автомобили, като преди нас са били само Франция (+21,9 на сто), Люксембург (+25 на сто), Чехия (+25,2 на сто), Латвия (+25,4 на сто), Португалия (+29,1 на сто), Италия (+29,2 на сто), Нидерландия (+35,2 на сто), Белгия (+40,4 на сто), Хърватия (+44 на сто),
Единствените членки отчели спадове са били Швеция (-6,2 на сто), Унгария (-6 на сто) и Литва (-0,9 на сто)

Религиозната организация „Църква на Исус Христос на светиите от последните дни” има внушително инвестиционно портфолио, което надхвърля 100 млрд. долара. Близо половината от стойността или 46.2 млрд. долара са под формата на инвестиции в акции.
Портфолиото е регистрирано пред Комисията по ценните книжа и борсите в САЩ под името „Ensign Peak Advisors”. Липсата на редовни отчети пред регулатора през годините наскоро доведе до заплащането на 5 млн. долара по споразумение относно обвинения, че организацията е полагала сериозни усилия да прикрие инвестиционното си портфолио, пише businessinsider.com.
Инвестициите, които победиха инфлацията през 2022 г.
Инвестиционното портфолио на Мормонската църква не бе разкрито пред обществеността до 2019 година, когато бивш служител на фонда подава оплакване, посочващо, че фондът не бива да се ползва със статут, освобождаващ от данъци, тъй като не се занимава с никакви благотворителни дейности.
В предаването „60 минути” наскоро, служителят посочва, че инвестиционното звено на Мормонската църква действа като „таен хедж фонд”, прикрит като благотворителна организация.
Течно злато: Може ли инвестицията в уиски да носи пари?
Религиозната организация отчита притежанията си в акции на тримесечна база, като последния ѝ отчет разкрива портфолиото към края на месец март тази година. Сред топ 10 на акциите, в които инвестира организацията изненадващо или не влизат едни от най-големите технологични компании в света.
Мъск купи платформа за обяви за работа и набиране на таланти в технологичната сфера 
Топ 10 акции в портфолиото на Мормонската църква
Компания             Стойност на притежаваните акции

Meta (Facebook) – 669.3 млн. долара

Johnson & Johnson – 682.5 млн. долара

Mastercard – 710.8 млн. долара

Nvidia – 720.0 млн. долара

Exxon Mobil – 807.9 млн. долара

Amazon – 967.4 млн. долара

UnitedHealth Group – 999.9 млн. долара

Alphabet – 1.43 млрд. долара

Microsoft – 2.23 млрд. долара

Apple – 2.61 млрд. долара

Братът на Илон Мъск продаде акции на Tesla за 17 млн. долара

В Германия започна строителството на най-голямата плаваща слънчева електроцентрала в страната, предаде ДПА. Тя е разположена в езеро в източната част, което някога е било открита мина за лигнитни въглища.
Разпростираща се върху 16 хектара, плаващата фотоволтаична централа близо до град Котбус е най-голямото подобно съоръжение в Германия и едно от най-големите в Европа, според оператора на проекта, местната Leag и разработчика EP New Energies. Плаваща фотоволтаичната централа ще бъде пусната в германско езеро

Очаква се новата мощност да влезе в експлоатация през втората половина на 2024 г., като част от климатичния преход на икономиката на историческата област Лужица, чийто най-голям град е именно Котбус.
Очаква се централата да генерира около 29 000 MWh електроенергия годишно, достатъчно за захранване на 8250 домакинства.
Около 51 000 слънчеви модула са монтирани на почти 1900 плаващи в езерото платформи.
Дейностите по наводняването на някогашната въглищна мина започна през 2019 г. Обектът трябва да се превърне в най-голямото изкуствено вътрешно езеро в Германия в рамките на десетилетие.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Израелска енергийна компания ще вложи 300 милиона евро в Румъния
За милиарди: Китайска компания строи най-големия завод за соларни панели в света
Корейци влагат 2,5 милиарда долара в заводи за соларни панели в САЩ

Даваме „зелена светлина“ на още 127 млн. лв. за българските фирми. Както обещахме, в рамките на мандата на Служебния кабинет, отваряме и новата програма „Конкурентоспособност“, която ще има няколко процедури за общо 3 млрд. лв. Това са пари за българските микро-, малки и средни предприятия, но и за големите. Вече публикувахме за обществено обсъждане първата от тези процедури – 127 млн. лв. за разработване на иновации в родните предприятия. Това коментира министърът на иновациите и растежа Александър Пулев по повод публикуваната за обществено обсъждане късно снощи процедура „Разработване на иновации в предприятията“ от новата Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) 2021-2027.
Подкрепа могат да получат например иновации, свързани с изкуствения интелект и повишаването на промишления капацитет в усвояване на изкуствения интелект, с облачни изчисления (Big Data, Grid and Cloud Technologies), с комуникационни мрежи, включително безжични сензорни мрежи и безжична комуникация или управление, посочи още Пулев. По думите му, ще се насърчават иновации, свързани със стартирането на серийно производство на български автономни роботи и системи и внедряването им в промишлеността и в сектори с дългосрочен дефицит на кадри като земеделие, хигиенни дейности и др.
Още: Общо 562 фирми подадоха проекти за изграждане на ВЕИ системи по ПВУ
Пулев уточни, че безвъзмездната финансова помощ, която могат да получат родните фирми, ще бъде между 50 000 лв. и 500 000 лв., като съфинансирането ще бъде до 60%.

Органът, който управлява програмата – Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството на иновациите и растежа (МИР), публикува документите за обществено обсъждане, като напомня, че парите са допустими за кандидатстване от микро-, малки и средни предприятия, но и от големи компании, включително такива с до 499 души персонал, ако са в сътрудничество с малки и средни предприятия.
По мярката ще могат да кандидатстват компании от различни икономически сектори, като проектите им трябва да са в някоя от петте тематични области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация – „Информатика и ИКТ“, „Мехатроника и микроелектроника“, „Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии“, „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“ и „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“.
Допустими за финансиране ще бъдат и нови решения в биотехнологиите и здравословния начин на живот, водород-базирани технологии и използването на водород в индустрията, енергетиката, транспорта и бита. Средства ще се отпускат още за иновации и дигитализация на културни и творчески индустрии като медии, библиотеки, сценични и визуални изкуства и др. Допустимите разходи ще включват и наемане на квалифицирани специалисти, учени, технологични специалисти и др. Важен елемент в мярката е възможността предприятията да заявят защита на индустриалната собственост, като разходите, свързани с този процес, ще се поемат от програмата.
Предложения и коментари могат да се подават в срок до 23.05.2023 г. (включително) единствено в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕФСУ, раздел „Европейски фондове при споделено управление (2021-2027)“, „Процедури за обществено обсъждане“ – https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/InfoPublicDiscussion/0a5a4290-5c65-42e6-a86a-9eff0d362875 .
Другите две процедури, които предстои да стартират до края на годината, са за внедряване на иновации с бюджет 293 млн. лв. и за семейни компании и фирми от творчески индустрии с бюджет 117 млн. лв.
 
 

Брутният вътрешен продукт на България нараства с 2% годишно. Това е най-бавният растеж за изминалите две години.
Още: България отчете най-бавния растеж на БВП за последните години
В същото време очакванията за темпа на румънската икономика са сред най-високите в Европа.
Очаква ли ни рецесия в следващите месеци? Икономисти дават нееднозначни отговори.
„Това, което се случва в САЩ, се случва почти веднага в Европа и България, така че е много вероятно да видим рецесия и в Европа, която по принцип е по-мудна, по-консервативна, респективно повече изложена на рискове. Постепенно икономиката ще се превърне в по-голям приоритет, отколкото е инфлацията“, коментира пред БНТ финансистът Димитър Георгиев.
Още: Годишната инфлация се забави до 11.6%
Икономистът Владимир Сиркаров отбелязва: „Може да очакваме понижаване на икономическия растеж – забавяне, което ще е в диапазона между 1 и 1.8%. Най-вероятно ЕЦБ няма да е толкова агресивна в повишаването на основните лихви. На макро ниво забавянето на икономиката води и до позитивни ефекти и връщане към нормалното. Връщане към едни по-здрави фундаменти, за да може оттук-насетне, през 24, 25 г. да наблюдаваме устойчиво икономическо развитие.“

„Когато има ограничено потребление съответно няма да има нужда от такова голямо производство и износ и всичко свързано с тази верига, което ще охлади растежа на икономиката“, посочва кредитният анализатор Иван Стойков.
И допълва: „Освен инфлацията и повишаването на лихвите, промени в икономически показатели като БВП, кривата на доходността, цените на имотите и ресурсите за производство могат да сигнализират за забавяне в икономиката, което евентуално да доведе до рецесия. Например освен че инфлацията повишава цените на имотите, строителните материали допълнително оскъпяват жилищата. 
Самите те като фактор, суровините, когато те поскъпват – тогава може да търсим сигналите за наближаваща рецесия.“
 
 

Необслужваните вземания по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, нарастват в номинално изражение с 10.8% на годишна база до общо 319.9 млн. лева, сочат данните на Българската народна банка към края на първото тримесечие на тази година. Това представлява увеличение от 31.3 млн. лева същия период на миналата 2022 година. Спрямо края на 2022 година необслужваните вземания нарастват с 5.7% или 17.2 млн. лева.
Въпреки номиналното увеличение на необслужваните вземания, делът им спрямо общия размер на всички така наречени бързи кредити се понижава, като към края на първото тримесечие на тази година възлиза на 6.9%. Година по-рано делът на лошите бързи заеми бе 7.4%. Номиналният размер на необслужваните вземания към края на този март остава под пиковете от средата на миналата година, когато сумата бе достигнала близо 348 млн. лева.
Общият размер на вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, нарастват с 18.8% на годишна база или 733 млн. лева до 4.64 млрд. лева към края на месец март тази година. Преди година сумата по вземанията бе 3.9 млрд. лева. Спрямо края на 2022 година пък увеличението достига 4.8% или 212.7 млн. лева.
Изтеглихме бързи кредити за 725 млн. лева през миналата година
Трябва да се отбележи, че върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 93.1 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 100.4 млн. лв. (в т.ч. 17.4 млн. лв. през първото тримесечие на 2023 г.), а закупените – 7.3 млн. лв. (в т.ч. 0.3 млн. лв. през първото тримесечие на 2023 г.).

В матуритетната структура на вземанията преобладават кредитите над 5 години, които са 2.072 млрд. лв. в края март 2023 година. Те нарастват с 26.5% (433.8 млн. лв.) спрямо края на март 2022 г. и с 5.2% (102.4 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2022 година. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията по кредити нараства от 41.9% в края на март 2022 г. до 44.7% в края на същия месец на 2023 година.
В края на първото тримесечие на 2023 г. вземанията по кредити с матуритет над 1 до 5 години са 966.3 млн. лева. Те нарастват с 9% (79.9 млн. лв.) на годишна база и със 7% (63.1 млн. лв.) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2022 година, сочат данните на БНБ.
Вземанията по кредити с матуритет до 1 година са 1.281 млрд. лв. в края на март 2023 г., като нарастват със 17.2% (188.1 млн. лв.) спрямо края на същия месец на 2022 г. и с 2.4% (30 млн. лв.) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2022 година.
В края на март 2023 г. вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД нарастват на годишна база с 18.6% (510.2 млн. лв.) до 3.252 млрд. лева. Спрямо края на декември 2022 г. те се увеличават с 4.6% (142 млн. лв.). Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти намалява от 71.1% в края на март 2022 г. до 71% в края на същия месец на 2023 година. Вземанията по кредити от сектор Нефинансови предприятия са 1.183 млрд. лв. към края на първото тримесечие на 2023 година. Те се увеличават с 16.8% (170.5 млн. лв.) в сравнение с края на март 2022 г. и с 5.4% (61 млн. лв.) спрямо края на декември 2022 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти намалява от 26.2% в края на март 2022 г. до 25.8% в края на същия месец на 2023 година.
Жилищното кредитиране продължава да чупи рекорди въпреки охлаждането на имотния пазар
В структурата на вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД преобладават потребителските кредити, които са 3.130 млрд. лв. в края на първото тримесечие на 2023 година. Те се увеличават с 19.6% (512.9 млн. лв.) на годишна база и с 4.6% (138 млн. лв.) спрямо края на декември 2022 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД нараства от 95.4% към края на март 2022 г. до 96.2% към края на същия месец на 2023 година.
Размерът на жилищните кредити в края на първото тримесечие на 2023 г. е 32.3 млн. лв. Те намаляват с 4.6% (1.5 млн. лв.) в сравнение с края на март 2022 година, а се увеличават с 1.6% (0.5 млн. лв.) спрямо декември 2022 г. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията от сектор Домакинства и НТООД намалява от 1.2% в края на март 2022 г. до 1% в края на същия месец на 2023 година.
Другите кредити са общо 90 млн. лв. в края на март 2023 г. Те намаляват с 1.3% (1.2 млн. лв.) в сравнение с края на март 2022 година, а се увеличават с 4.1% (3.6 млн. лв.) спрямо края на декември 2022 година. Относителният им дял намалява от 3.3% в края на март 2022 г. до 2.8% в края на същия месец на 2023 година.
Ръст на лихвите по депозитите и жилищните кредити

Замърсяването с пластмаса може да бъде намалено с 80% до 2040 г., ако държавите и компаниите направят дълбоки промени в политиката и пазара. За да се постигне това, трябва да има повече повторна употреба, рециклиране и повече преориентиране и диверсификация на пластмасовите продукти. Това включва насърчаване от страна на правителствата на бутилките за многократно пълнене, диспенсерите за насипни товари, схемите за депозит и схемите за обратно приемане на опаковки – което би могло да намали с 30 % пластмасовите отпадъци, заявиха от Програмата на ООН за околната среда (UNEP), предаде ДПА.
Допълнително намаление с 20% би могло да се получи, ако рециклирането се превърне в по-стабилна и печеливша индустрия, а премахването на субсидиите за изкопаеми горива и принуждаването на дизайнерите на опаковки да подобрят възможностите за рециклиране на продуктите би означавало, че количеството на рециклируемите пластмаси би се увеличило от 21% на 50 %.
Използването на алтернативи като хартия или компостируеми материали вместо пластмаса за опаковки, пакети и продукти за вкъщи също би могло да спести още 17 % от замърсяването с пластмаса, посочва UNEP.
Всичко това все още ще остави 100 милиона тона пластмасови отпадъци за еднократна употреба и с кратък срок на годност, с които според UNEP може да се справим, като установим и приложим стандарти за дизайн и безопасност при изхвърлянето им, като например производителите да бъдат отговорни за продуктите, които отделят микропластмаса.
В този доклад е изложена пътна карта за драстично намаляване на тези рискове чрез възприемане на кръгов подход, който не позволява пластмасите да попадат в екосистемите, в телата ни и в икономиката.
Докладът, озаглавен „Затваряне на кранчето: как светът може да сложи край на замърсяването с пластмаса и да създаде кръгова икономика“, се появява преди втория кръг от преговори в Париж по глобално споразумение за справяне със замърсяването с пластмаса.
Авторите на доклада твърдят, че преминаването към по-кръгова икономика ще доведе до икономии в размер на 1,27 трилиона долара, а други 3,25 трилиона долара ще бъдат спестени от подобряване на здравето, климата, замърсяването на въздуха, морските екосистеми и разходите, свързани със съдебни спорове. Освен това до 2040 г. ще се създаде нетно увеличение на броя на работните места със 700 000, предимно в държавите с ниски доходи.
UNEP заяви, че инвестиционните разходи са „значителни, но по-ниски от разходите без тази системна промяна“ – 65 млрд. долара срещу 113 млрд. долара без промяната. Голяма част от тези средства могат да бъдат събрани чрез използване на инвестиции, които биха били предназначени за по-голямо производство на пластмаса, или чрез въвеждане на такса върху продуктите от първична пластмаса.
Според UNEP, ако тези политики не бъдат въведени навреме и се забавят с пет години, това може да доведе до увеличаване на замърсяването с пластмаса с 80 милиона тона до 2040 г.
Пластмаса е открита в почти всички краища на света, включително в Антарктида, а по-рано тази година учените за първи път регистрираха заболяване, причинено от пластмаса при птиците – наречено пластилоза – което възпалява храносмилателния тракт.
ОЩЕ: Как ЕС планира да изхвърли пластмасите за еднократна употреба

Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ обмисля въвеждането на по-строги правила за банки, притежаващи активи за над 100 милиарда долара, за да гарантира, че надзорните органи фокусират вниманието си към кредиторите, след банковите фалити, случили се неотдавна. Това заяви по време на изслушване пред американския Конгрес заместник-председателят на банковия надзор на УФР Майкъл Бар, цитиран от Ройтерс.
Надзорният орган „внимателно обмисля“ промени в правилата за по-големите регионални банки с активи за над 100 милиарда долара, включително изискване да включват нереализираните загуби в своите отчети, когато разглеждат капиталовите нива, каза още Бар. Подобни кредитори, по-рано при администрацията на Тръмп, е трябвало да отговорят на смекчени изисквания.
Бар каза още, че очаква през идните месеци да се уточни как да се преработят правилата, след дългогодишен „цялостен преглед“ на съществуващите изисквания. Всички промени в разпоредбите ще преминат през процес на предлагане и обсъждане.
ОЩЕ: Американски банки поискаха правителството да гарантира всички депозити
Банковият надзор бе подложен на интензивен контрол, след като колапса на „Силикон вели банк“ – Ес Ви Би (Silicon Valley Bank, SVB) и „Сигничър банк“ (Signature Bank) предизвика срив в глобалните банкови акции и породи страхове от разпространяване на проблемите. Сенатът на САЩ изслуша и бившия главен изпълнителен директор на Ес Ви Би Грег Бекер, бившия председател на „Сигничър банк“ Скот Шей и бившия президент на банката Ерик Хауъл, съобщи в. „Файненшъл таймс“.
„Приехме сериозно управлението на риска“, заяви Бекер, но сенаторът републиканец от Южна Каролина Тим Скот му опонира, като каза, че е „трудно да се повярва“ на думите му.
Републиканците разкритикуваха регулаторите и администрацията на Джо Байдън, твърдейки, че застрашават стабилността на финансовата система, като подготвят нови правила и ограничения за кредиторите.
Председателят на комисията по финансови услуги от републиканците Патрик Макхенри обвини УФР, че твърде бавно е реагирало на растящата инфлация, което е довело до рязко повишаване на лихвените проценти през последната година, което според него „инжектира повишени лихвени рискове във финансовата система“.
Макхенри отхвърли идеята за по-голям регулаторен и надзорен контрол върху средните по големина американски банки, като заяви, че тези промени ще навредят на банковата система, разделяйки кредиторите на твърде големи, за да фалират и „много малки банки, разчитащи на държавни субсидии, за да оцелеят“.
ОЩЕ: Байдън поиска банкова реформа на либералните правила в САЩ от времето на Тръмп

Индийският министър на външните работи Субрахманям Джайшанкар отхвърли изявлението на ръководителя на външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел, че ЕС може да ограничи вноса на индийски петролни продукти, произведени от руски нефт. Това предаде контролираната от Кремъл руска държавна информационна агенция ТАСС.
Борел отправи този призив в интервю за британския в. „Файненшъл таймс“.
В отговор Джайшанкар посъветва Борел да прочете съответния европейски регламент. „Погледнете правилата , руският нефт се преработва значително в трети страни и вече не се третира като руски нефт“, цитира информационната агенция АНИ думите на Джайшанкар.
„Призовавам ви да прочетете Регламент 833/2014 на Съвета на ЕС“, добави индийският външен министър. Регламентът се отнася до правилата на ЕС за ограниченията по отношение на Русия.
Именно на база този регламент обаче на България не беше разрешено да изнася за трети страни преработен руски нефт (петрол). Това беше направено, защото нашата страна е с дерогация до края на следващата година, но само за да удовлетворява собствени нужди. Регламентът на ЕС е вече с доста поправки и темата е разтеглива – най-важни са членове 3м и 3н от регламента.
По-рано Борел не изключи, че общността може да ограничи вноса на индийски петролни продукти от руски нефт, за да затегне антируските санкции, наложени заради ситуацията около Украйна. Според Борел е „нормално“ Индия да купува петрол от Русия, но южноазиатската страна не бива да се превръща в „център за рафиниране“ и след това да го продава на ЕС.
Въпреки санкциите: Износът на руски петрол е достигнал пик от началото на войната

Учителка задава въпрос:
– Деца, сещате ли се за животно, което започва с буквичката „С?“
Иванчо отговаря:
– Слон.
– Браво, много добре. А сега сещате ли се за животно, което започва с буквичката „Д?“
Иванчо пак отговаря:
– Друг слон!
– Ти подиграваш ли ми се? Марш при директора!
А сега деца, сещате ли се за животно с буквичката „М?“ Излизайки, Иванчо се провиква:
– Може би слон?

Перник! В спалнята на Кире и Пена е разгорещено.
Пена:
– О, да! Говори ми, говори ми, мръсотии…
Кире:
– Фолксвагенът… гарнитурата избила, ремъкът скъсан…

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ заема 952 място от общо 20 531 висши училища в света в обявената в понеделник класация на Center for World University Rankings за 2023 г., обяви пресцентърът на висшето училище.
Според данните Софийският университет е на 366-ото място сред висшите училища в Европа.
Тhe Center for World University Rankings публикува най-голямата академична класация на световните университети. В България Тhe Center for World University Rankings класира Софийския университет на първо място, а общият му резултат в класацията е 70,7.
Така СУ заема място сред най-добрите 4,7% висши учебни заведения в света в класацията на Center for World University Rankings за 2023 г.

Методологията на Тhe Center for World University Rankings включва 7 показателя, групирани в 4 области: качество на образованието, измерено с броя на университетските възпитаници, спечелили големи академични отличия, спрямо размера на университета (25%); заетост на възпитаниците, измерена с броя на възпитаниците на университета, заемали висши ръководни длъжности в големите компании (25%); качество на преподавателите, измервано от броя на преподавателите, спечелили големи академични отличия (10%); ниво на научните изследвания, включващо: продукция на научни изследвания (измерени чрез общия брой научни статии (10%); публикации (измерени чрез броя на научните статии, публикувани в списания от най-висок клас (10%); влияние на научните изследвания (измерено чрез броя на научните статии, публикувани в силно влиятелни списания (10%); цитирания (измерени чрез броя на високо цитирани научни статии (10%).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо заплатите в Софийския университет са по-малки от учителските?
Университетите у нас са наполовина празни
За 10 години: Чуждестранните студенти у нас са два пъти повече

Бившият директор на германския автомобилостроител Audi Руперт Щадлер се призна за виновен в делото за измама по скандала „Дизелгейт“, предадоха световните агенции.
Съдът в Мюнхен предложи на Щадлер условна присъда, ако направи изрични признания за вината си и плати глоба в размер на 1,1 млн. евро, припомня ДПА.
В началото на май бившият ръководител на Audi заяви, че ще направи признания.

Припомняме, че скандалът дизелгейт избухна през 2015 г., когато беше установено, че на коли с дизелови двигатели е бил монтиран манипулиращ софтуер, който да занижава данните за отработени емисии. Първоначално той запoчна във Volkswagen, след което обхвана и други марки, включително Audi.
Само с едно „да“ Щадлер потвърди изявление, прочетено от адвоката му, с което признава вината си.
Според изявлението той е имал възможност да се намеси, но не го е направил и съжалява за направените избори.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Шефът на Audi се разследва във връзка с „Дизелгейт“
Volkswagen уволни свой бивш директор, който е в затвора

Тенденцията на повишен интерес на малките и средни фирми към финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост се запазва и при третата отворена процедура по линия на Министерството на иновациите и растежа – тази за изграждане на собствени ВЕИ на фирмите. 562 български фирми кандидатстваха по процедурата от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) да финансират свои нови ВЕИ системи в комбинация с батерии за съхранение на енергия.
При бюджет от 200 млн. лв., подадените проекти предложения са на общата стойност 330 686 871 лв., част от които средства (близо 160 млн. лв.) ще се изплащат именно от МИР и са осигурени.
ЕС ще финализира нова цел за възобновяема енергия до 2030 г.
Припомняме, че в първоначалното проектиране на мярката по ПВУ, бюджетът й е бил едва 20 млн. лв., но на базата на засиления интерес от страна на фирмите, бюджетът бе увеличен на до 200 млн. лв. и кандидатстването показа, че средствата са разчетени така, че да стигнат.
Подаването на документите приключи в понеделник, в 16,30 ч. ПВУ не покрива 100% от разходите за монтирането на ВЕИ системите, а между 35% и 50% в зависимост от категорията и икономическия район, от който е кандидатстващата фирма.

Всички формуляри се подаваха електронно през системата ИСУН 2020.
Това е първата мярка с такава сложност по Плана за възстановяване, защото изискваше представяне на идейни и технически проекти за ВЕИ-системите от страна на фирмите кандидати. Въпреки сложността на процедурата и факта, че в България тя се провежда за първи път, различни по големина компании успешно подготвиха и подадоха проектите си, което МИР отчита като добра кондиция на бизнеса у нас за проекти с висока степен на сложност и иновативност.
Мярката от ПВУ е насочена към микро-, малки и средни предприятия, както и към дружества с до 3000 служители. Те можеха да са от различни икономически сектори като „Преработваща промишленост“, „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Търговия; Ремонт на автомобили и мотоциклети“, „Транспорт, складиране и пощи“, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ и др.
Компаниите можеха да поискат подкрепа от 75 000 лв. до 1 млн. лв. за монтиране на фотоволтаични системи и батерии за съхранение на произведения ток. Ако бъдат одобрени за финансиране, новите ВЕИ ще им помогнат да оптимизират разходите си за електроенергия, а генерираните спестявания да влагат например в нови продукти или в оптимизиране на производствените процеси. Разглеждането и оценяването на подадените проектни предложения започва до седмица, при интензивен режим на проверки. С оглед на сложността на оценяването се очаква списъците с одобрените за финансиране предприятия да бъдат публикувани в началото на месец август. На практика, това ще са първите фирми в България, които ще получат пари по линия на „зелените политики“ от Плана за възстановяване и устойчивост у нас.
По първата мярка – „Технологична модернизация“, също имаше голям интерес и МИР почти приключи със сключването на договорите, а по втората – „ИКТ решения и киберсигурност“ вече са поканени 750 фирми, от класираните 1599, да пристъпят към сключване на договорите си за финансиране. По двете мерки общо МИР ще изплати близо 300 млн. лв. от Плана за възстановяване.
До дни МИР ще обяви за кандидатстване и следващата мярка, пета по ред мярка от ПВУ – за изграждане на Индустриални зони – с бюджет около 212 млн. лв.
 
 

Новият главен изпълнителен директор на телекомуникационния гигант Vodafone Маргерита Дела Вале разкри план за съживяване растежа на компанията, като обеща съкращения и опростяване на корпоративната ѝ структура, пише Bloomberg.
„Vodafone ще съкрати около 11 000 позиции през следващите 3 години, ще работи по преструктурирането на бизнеса си на германския пазар и ще започне „стратегически преглед“ на испанското си подразделение“, гласи изявление на базираната в Нюбъри, Великобритания компания.
Дела Вале, ветеран от Vodafone, преди април беше главен финансов директор и временен главен изпълнителен директор, е натоварена с възраждането на успеха на компанията, която страда от спад на цената на акциите и трудности в консолидирането на огромните глобални операции. В изявлението си лидерът заяви, че ще преразпредели ресурси, за да се съсредоточи върху „качествената услуга, която нашите клиенти очакват“ и да разшири бизнес отдела.

„Представянето ни не беше достатъчно добро. За да печели постоянно, Vodafone трябва да се промени. Моите приоритети са клиентите, опростяването и растежът. Ще опростим нашата организация, като премахнем сложността, за да си възвърнем конкурентоспособността“, отбеляза Дела Вале.
Коригираният свободен паричен поток, внимателно следена метрика, ще спадне с около 31% до 3,3 млрд. евро през фискалната година до края на март след продажби на активи, но също поема удар от „очакваните движения на оборотния капитал“, обяви компанията. Голяма част от спада е заради промяна в германски закон, засягащ начина, по който Vodafone може да събира пари от клиентите, посочва говорител на компанията.
Печалбата преди данъци, лихви, обезценка и амортизация се очаква да е 13,3 млрд. евро за годината, което Vodafone описва като „предимно без промяна“, предвид частичната продажба на звеното Vantage Towers и на бизнеса в Унгария.
Новият главен изпълнителен директор на Vodafone също така трябва да се справя и с редица нови акционери от телекомуникационната индустрия, някои от които все по-ясно изразяват желанието си да повлияят на посоката на развитие на компанията. Emirates Telecommunications Group, или e&, постоянно надгражда дела си и е най-големият акционер в компанията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Телеком съкращава хиляди работни места

Vodafone вече е най-големият телеком в Индия

Европейската комисия представи нов доклад за състоянието на Шенгенското пространство, в който отново изразява подкрепата си за присъединяването на България и Румъния до края на годината.
ЕК отново призовава Съвета на ЕС да позволи на двете страни да се присъединят към Шенген. Преди 12 години ЕК потвърди, че България и Румъния са готови да станат изцяло част от пространството без гранични проверки.
Това се случи и през ноември 2022 г. – отново беше потвърдена готовността на тези държави да се присъединят. „Проверките в двете страни миналата есен не само потвърдиха заключенията от 2011 г., че България и Румъния изпълняват условията, но показаха, че прилагат най-новите промени в правилата за Шенген и имат ключов принос за добрата работа на Шенгенското пространство“, допълва ЕК. България и Шенген: Какво следва?

ЕК отбелязва, че запазването на проверките по границите има важни отрицателни последици за икономиката и околната среда, за българските и румънските граждани и за целия ЕС. „Увеличеното време за чакане по границите води до дълги опашки от превозни средства и високи разходи, намалена конкурентоспособност за бизнеса, прекъсване на веригите за доставки и намалени приходи за туризма. Несигурността, свързана със закъсненията по границите и бюрокрацията, може да отблъсне чуждестранните инвестиции и да подкопае икономическото и социалното сближаване между държавите в ЕС“, се посочва в доклада.
Комисията цитира данни, според които годишно проверките по вътрешните граници в ЕС водят до отделянето на 46 000 тона въглероден диоксид.
ЕК работи в тясно сътрудничество с шведското и предстоящото испанско председателство на Съвета на ЕС, за да подготви решение за премахване на проверките възможно най-скоро тази година. Румъния и България постоянно са действали като основни участници в развитието на достиженията на правото от Шенген. „Крайно време е ЕС да изпълни ангажимента си да им предостави пълноправно членство в Шенгенското пространство и така да укрепи още европейското единство“, заявява комисията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Австрия ще блокира страната ни за Шенген, докато не изпълни едно условие
Трета западна държава ни спира за Шенген 
Окончателно: България отново остава извън Шенген
Аутсайдери в Европа: ЕС гласува отделно Хърватия от България и Румъния за Шенген
 Жертва на чужди интереси: България се страхува да не изостане за Шенген
България с ответна реакция, ако не ни приемат в Шенген