Архив на категория: Бизнес

Продължава кампанията на „Нестле България“ за активно залесяване

„Нестле България“ продължава инициативата си „Залесяваме активно“ като дава своя принос в региони, в които има пострадали от бедствия гори Това съобщиха от компанията на среща с медиите.
Новият проект на инициативата ще се съсредоточи върху възстановяването на опожарената гора в Община Стамболово в Хасковска област. От 2014 г. насам гората там е преживяла 15 горски пожара, засегнали 675 декара горска площ, които са нанесли сериозни щети върху природните ресурси и биоразнообразието в региона.
„Мисия 2023 г: Възстановяваме опожарената гора на Стамболово“ е дългосрочна – компанията поема ангажимент в партньорство с община Стамболово да възстанови напълно 30 декара от опожарените горски масиви в Стамболово в рамките на три години, което е необходимият период, докато дръвчетата се прихванат трайно.
„Нестле България“ вече има подобна инициатива край София, като наскоро стотици доброволци засадиха първите три парцела от планираните 10 000 фиданки в „Новата гора на София“ 2 до село Негован.
От компанията съобщиха, че планират 15 млн. лева инвестиции само за 2023 г.
Над 62 млн. лв. са инвестициите на Нестле България само за 4 години, въпреки турбулентните времена
„Нестле България“ отчита силна 2022 година, въпреки редицата кризи, които връхлетяха пазара. Изпълнителният директор Петър Стоилов посочи, че компанията има ръст от 11.3% в приходите за 2022 г. при такъв от 8.3% за цялата група. „Това са близо 20 милиона лева повече, част от които ще инвестираме в подобни инициативи“, съобщи той.
Само за първото тримесечие на 2023 г. ръстът е 12.7%

„Нестле България“ има над 1000 служители и има производство в размер на 20000 тона само за 2022 г., отбелязаха от компанията. 
Допълниха, че въпреки проблемите с веригите за доставки и войната в Украйна, компанията се развива добре и в световен мащаб. За пример Стоилов даде завод на „Нестле“ в Харков, Украйна, който след едногодишно прекъсване, вече е е възстановил работата си на пълни обороти. 
 
 

Средната работна заплата в България в края на март доближава 1890 лева

През първото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата в България е продължила да ускорява ръста си. За периода януари-март е нараснала със 17,3% на годишна база и с 0,2% спрямо предходните 3 месеца на годината. Това сочат предварителни данни на НСИ, публикувани днес.
За сравнение, през първото тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата у нас е нараснала с 9%, през второто – с 13,4%, през третото – с 14,7%, през четвъртото – с 16,6% на годишна база.
През първото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата e 1882 лв.
Средната брутна месечна работна заплата за януари 2023 г. е 1863 лв., за февруари – 1830 лв., и за март – 1953 лв.

Спрямо предходното тримесечие икономическите дейности, в които е отчетен най-голям ръст, са „Транспорт, складиране и пощи“ – с 6,1%, „Добивна промишленост“ – с 5,6%, „Административни и спомагателни дейности“ – с 5,3%, и „Финансови и застрахователни дейности“ – с 4,2%.
На годишна база най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – с 26,9%, „Транспорт, складиране и пощи“ – с 25,2%, и „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 24,2%.
Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през първото тримесечие на 2023 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 4578 лв.; „Финансови и застрахователни дейности“ – 2972 лв.; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 2847 лв.
Най-нископлатени са били лицата наети в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 1 098 лв.; „Селско, горско и рибно стопанство“ – 1365 лв.
Спрямо същия период на 2022 г. средната месечна работна заплата за първото тримесечие на 2023 г. в обществения сектор нараства с 16,5%, а в частния – със 17,5%.

Броят на наетите отново тръгва нагоре в началото на годината.
Негативната тенденция на спад на наетите по трудово и служебно правоотношение от средата и края на 2022 г. е изместена и е отчетен слаб ръст на наетите през първото тримесечие на 2023 г.
Към края на март 2023 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение нарастват с 47 000, или с 2,1% спрямо края на декември 2022 г., като достигат 2,31 млн.
За сравнение, към края на 2022 г. наетите намаляха до 2,26 млн.
Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2022 г. най-голямо увеличение на наетите има в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – със 7,1%, в „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 4,7%, и „Строителство“ – с 4,3%. Намаление на наетите с 0,2% е регистрирано в дейност „Държавно управление; държавно обществено осигуряване“.
Най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – съответно 20,3% и 16,7%.
В края на март 2023 г. на годишна база наетите лица по трудово и служебно правоотношение нарастват с 33 000, или с 1,5%. Най-голям ръст има в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – с 14 500, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – със 7 100, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 6 000.
Най-голямо намаление има в „Преработваща промишленост“ – с 3 000, и в „Административни и спомагателни дейности“ – с 2 000.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Враца се нареди на второ място по заплати след София
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?

И Албания ни настигна по заплати
Cpeднaта paбoтнa зaплaтa на дъpжaвитe oт EC – между 10 300 дo 72 200 евро

Хърватски евродепутат в България: Важно е да приемете еврото, заплатите у нас скочиха с до 40%

Еврото трябва да бъде приоритет на България. Хърватия ще ви подкрепи по всякакъв начин. Бъдете смели и отговорни. Това заяви Биляна Борзан, зам.-председател на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент от Хърватия. Изявлението е направено по време на „Форум за прогресивни леви решения“, организиран от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП, предава на Actualno.com.
„Когато се присъединихме в ЕС, ние бяхме трети отдолу нагоре по икономически параметри. След това Румъния ни изпревари. Сега след приемането на еврото се придвижихме три позиции нагоре. Важно е да се присъедините към еврозоната, защото опитът сочи – цените нарастват с 0,3%, а заплатите се повишават с 20 до 40% на места. По думите на Борзан Хърватска не е усетила съществено тези ползи, заради съвпада с икономическата криза, породена от коронавируса и от войната в Украйна. Зам.-председател в ЕК посочи кога България може да приеме еврото

„Цените често са спекулативни, но смятам, че вие като социалдемократи може да застанете на правилната страна, в подкрепа на приемането ви в еврозоната“, подчерта тя.
„Не обичам поговорката „всяка криза ражда възможности“, защото е вярна – богатите получават възможности да забогатяват повече и повече. Трябва да играем ролята на Робин Худ в нашите общества. Трябва да го правим не със засади, а със законови мерки“, коментира Борзан левите политики у нас.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
До месец ще е готов закон за приемане на еврото
Милиони ще струва информационната кампания за въвеждане на еврото у нас
Колко далече е България oт влизaнeто в eвpoзoнaтa?

Министър Велкова: Данъчните и осигурителните приходи в хазната са с най-голям ръст

Приходите в хазната от данъци нарастват. Това обяви пред депутатите служебният финансов министър Росица Велкова, която е в парламента по искане на БСП, за да обясни как върви изпълнението на бюджетните приходи и разходи и какво е състоянието на фискалния резерв.
Размерът на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма за първите 4 месеца на 2023 г. е 19,8 млрд. лв. Спрямо същия период на 2022 г. приходите нарастват номинално с 2,051 млрд. лв. или 11,5%. Данъчните и неданъчните приходи отчитат ръст спрямо първите 4 месеца на 2022 г., докато постъпленията в частта на помощите, са по-ниски. Данъчните и осигурителните приходи отчитат най-голямо номинално нарастване – с 1,989 млрд. лв. или 14,2% ръст на данъчните приходи.
Каква е събираемостта на данъците?
Приходите от корпоративни данъци към април са 788,7 млн. лв., спрямо април 2022 г. постъпленията са нараснали със 128,1 млн. лв. (19,4 %). Вноските за този данък по годишни данъчни декларации се очаква да постъпят като приход в бюджета основно през месеците май и юни. „При авансовите вноски за данъка за януари-април 2023 г. има ръст от около 115 млн. лв., или 29% спрямо същия период на 2022 г.“, отбеляза Велкова
От данъка от доходите на физическите лица до края на април в хазната са постъпили до 1,851 млрд. лв., ръст от 14,4%. Основните фактори за нарастване на средствата от данъка в хазната са отчетеният ръст на заетостта, рекордният спад на безработицата у нас и значителният номинален ръст на средната работна заплата през последното тримесечие на 2022 г.
По трудови правоотношения приходите от данъка към края на април са 1,435 млрд. лв. или нарастват 18,1% спрямо същия период на 2022 г.
Приходите от ДДС към края на април са 4,905 млрд. лв., спрямо същия период на 2022 г., приходите от ДДС намаляват със 143,5 млн. лв. (2,8 %).

През първите 4 месеца на 2023 г. декларираният за възстановяване ДДС и ефективно възстановеният данъчен кредит нараства значително спрямо същия период на 2022 г. Основната причина – ръстът при декларирания данъчен кредит от износители. Възстановеният данък на износители към края на април е 2,262 млрд. лв. – повишаване с 18,3% спрямо същия период на 2022 г.
При 22 дружества е отчетен ръст над 10 млн. лева на декларираната за възстановяване ставка. Само от тях сумата е 760 млн. лева, ръст от над 300%. Основната дейност на тези дружества е търговия с горива, електроенергия, специална продукция и лекарства.
500 млн. лв. годишно струва намаленото ДДС и по-високият праг на регистрация.
Върху приходите от ДДС през 2023 г. оказват влияе приетите мерки за намаление на ставката на 9% за отопление и природен газ и въвеждане на 0% ставка за хляб и брашно и увеличението на прага на регистрация по ДДС на 100 000 лв. „Тези два фактора водят до загуба от приходи от ДДС в размер на над 500 млн. лева годишно“, отбеляза Велкова.
Размерът на приходите от внос към април е 1,921 млрд. лева и е по-малко с 7% спрямо същият период на 2022 г. Влияние върху постъпленията от ДДС от внос оказва главно цената и количествата на внесения суров петрол, количествата на внасяните стоки за междинно потребление (черни, цветни метали и други), курсът на щатския долар спрямо еврото и други.
Само при вноса на групата „Храни и напитки“ се наблюдава повишение.

Размерът от приходите от акцизи към края на април е 2,064 млрд. лева – 19,2% повече спрямо 2022 г. Увеличението се дължи по-високите акцизи на тютюневите изделия
Наблюдава се спад на приходите от горива от 80,8 млн. лв., главно заради приетите разпоредби за прилагане на намалена акцизна ставка за втечнен нефтен газ и природен газ, предназначени за потребление като моторно гориво и за топлинна енергия, използвани за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.
Постъпленията от мита при внос към края на април са 105,7 млн. лв., спад 26,3% спрямо приходите от мита за същия период на 2022 г.
Постъпленията в групата на другите данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са 1,384 млрд. лв. и нарастват номинално със 734,6 млн. лв., над 2 пъти повече спрямо първите 4 месеца на 2022 г.
Приходите от социално и здравноосигурителни вноски (по бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК) за първите 4 месеца на 2023 г. са 4,889 млрд. лв., или ръст от 17,9% спрямо същия период на 2022 г. Влияние за това оказва ръстът на средната работна заплата, оттам и на средния осигурителен доход, увеличеният размер на МРЗ до 780 лв., ниските нива на безработицата и др.
В частта на неданъчните приходи постъпленията за първите 4 месеца на 2023 г. са 3,218 млрд. лв., спрямо същия период на 2022 г. ръстът е 11,8%.
Постъпленията в частта на помощите и даренията са 610,8 млн. лв., като спрямо същия период на 2022 г. има спад с 277,1 млн. лв.

Изпълнение на разходите към края на април 2023 г.
Разходите по КФП към април са 20,937 млрд. лв., спрямо същия преиод на 2022 г. е отчетен ръст от 23,8%. В отделните разходни показатели най-голямо нарастване има при социалните разходи (1,594 млрд. лв.) и в частта на разходите за персонал (770 млн. лв.), разходите за издръжка (681,6 млн. лв.), разходите за субсидии (606 млн. лв.) и др.
Най-значителен в абсолютно изражение номинален ръст се отчита при социалните разходи, главно в частта на разходите за пенсии.
Състояние на фискалния резерв
Фискалният резерв към края на април е 11,95 млрд. лв. Към 10.05.2023 г. фискалният резерв намалява до около 10,4 млрд. лв., главно заради разходите за пенсии по бюджета на ДОО, които за периода 01-10 май са 1,4 млрд. лв.
Важно е да се отбележи, че основната част от данъчните и осигурителните приходи са концентрирани във втората половина на календарния месец, докато основната част от социалните плащания, с най-голям дял от разходите, се извършва в първата десетдневка на месеца, на което се дължи и сериозната отрицателна амплитуда на фискалния резерв за този период на месеца.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Финансовото министерство оттегли спорни текстове за ДДС
България напуска свързани с Русия банки
Правителството внесе бюджет с дефицит от 6,4%

От началото на годината Украйна е получила 16,7 млрд. долара помощ от съюзниците си

От началото на годината Украйна е получила 16,7 млрд. долара от западните си съюзници. Това заяви украинският министър на финансите Сергий Марченко, цитиран от Reuters.
Руската инвазия, започнала през февруари 2022 г., опустоши украинската икономика, предизвика спад в доходите и принуди Киев да потърси чуждестранна подкрепа.
„През 2023 г. в бюджетът на Украйна вече са постъпили помощи от чуждестранни дарители в размер на 16,7 млрд. долара. Освен това имаме уверения от партньорите си за допълнителна подкрепа за финансирането на бюджетния дефицит на държавата през 2023 г.“, обясни украинският финансов министър.

Марченко представи тази информация на среща, в която взеха участие финансови министри и представители на централните банки на страните от Г-7 също и високопоставени международни лидери.
Украинският финансов министър благодари на участниците във форума за „безпрецедентните усилия“ за мобилизиране на финансирането.
Тази година Украйна е изправена пред бюджетен дефицит от в размер на 38 млрд. долара. Освен това правителството иска още 14 млрд. долара за бързото възстановяване на критичната инфраструктура и енергийния сектор, отбелязва Reuters.
Миналата година Украйна получи чуждестранна помощ в размер на 32,14 млрд. долара, за да покрие бюджетните си нужди.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕС ще използва бюджета си, за да финансира въоръжение за Украйна
Дания подготвя 1 млрд. долара помощ за Украйна

Годишнина от войната: САЩ праща нова военна помощ за Украйна за милиарди
Байдън дава половин милиард долара военна помощ на Украйна

Сериозно поевтиняване: „Булгаргаз“ предложи цената на газа през юни да е с 11,5% по-ниска

„Булгаргаз“ ЕАД внесе в КЕВР заявление за утвърждаване на цена за месец юни 2023 г. в размер на 68,63 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС).
Настоящото предложение е с 11.5% по-ниско от утвърдената регулирана цена за май 2023 г., обявиха от дружеството.
На 01.06.2023 г., в КЕВР, ще бъде депозирано окончателно предложение за цената на природния газ за месец юни 2023 г., при отчитане на котировките на ценообразуващите компоненти към 31.05.2023 г.

65,08 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС) е прогнозната цена на природния газ за юли 2023 г., или с 5,17% по-ниска от внесената за утвърждаване цена за месец юни 2023 г.
Финалното предложение за цената на природния газ за юли 2023 г., ще бъде депозирано в КЕВР на 01.07.2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Газът отново поевтиня
Сериозен интерес към общите за ЕС покупки на газ
Златева каза ще поевтинее ли газът

Ето колко пари са изплатени за пенсии

В Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) към 30 април 2023 г., общият размер на отчетените приходи е 3 552,1 млн. лв, съобщиха от пресцентъра на НОИ.
Постъпилите приходи са с 521,5 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г. Общо отчетените разходи възлизат на 6 791,7 млн. лв. Разходите са с 1 320,4 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г.
Още: Колко ще е средната пенсия през 2023 година?
В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 6 052,3 млн. лв. Разходите за пенсии са с 1 344,2 млн. лв. или с 28,6% повече спрямо същия период на 2022 г. Пенсионерите за месец април 2023 г. са със 7 939 души по-малко в сравнение със същия период на 2022 г. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер с включена „великденска добавка“ за април 2023 г. е 775,89 лв., по-висок от този за март т.г. с 37,14 лв. (5,0 на сто). В сравнение със същия месец на 2022 г. средният размер е по-висок с 85,35 лв. (12,4 на сто).
Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер с включена „великденска добавка“ за април 2023 г. е 843,36 лв. Той е по-висок от този за март 2023 г. с 32,34 лв. (4,0 на сто). В сравнение със същия месец на 2022 г. средният размер е по-висок със 103,37 лв. (14,0 на сто).

Следващата по значимост и големина група разходи в консолидирания бюджет на ДОО са разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване, които към 30 април 2023 г. са в размер на 685,8 млн. лв. Отчетените разходи са с 4,9 млн. лв. по-малко спрямо същия период на 2022 г.
Общият размер на отчетените трансфери (нето) по консолидирания бюджет на ДОО към месец април е 3 303,4 млн. лв.
Отчетените приходи в Учителския пенсионен фонд към 30 април са в размер на 29,3 млн. лв. Постъпилите приходи са с 3,3 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г. Общо отчетените разходи на Учителския пенсионен фонд към 30 април са в размер на 26,6 млн. лв. Извършените разходи са с 5,3 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г.
Във Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ отчетените приходи към 30 април са в размер на 1 090,4 хил. лв. Постъпилите приходи са с 43,7 хил. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г. Общо отчетените разходи са в размер на 216,0 хил. лв. Извършените разходи са с 48,1 хил. лв. по-малко в сравнение със същия период на 2022 г.
 
 

Франция стимулира инвестиции в зелени технологии с нови мерки

Френското правителство ще предложи нови данъчни кредити и стимули за инвестициите във вятърни и соларни мощности, термопомпи и батерии като част от прехода на промишлеността към зелено бъдещи, обяви президентът Еманюел Макрон, цитиран от Ройтерс.
Мерките, които ще бъдат включени в бюджета за следващата година, се очаква да генерират частни инвестиции в размер на 20 милиарда евро до 2030 г. и да създадат десетки хиляди нови работни места. Френското правителство се опитва да стимулира инвестициите в щадящи околната среда технологии в опит страната да не изостане зад САЩ, които осигуриха на компаниите, влагащи средства в „зелени“ технологии, сериозни отстъпки по силата на т. нар. Закон за намаляване на инфлацията.
Макрон посочи, че законът за зелената промишленост, който ще бъде представен следващия вторник (16 май), ще включва и увеличаване на инвестициите в обучение, както и облекчаване на процедурите за отваряне на нови фабрики и заводи във Франция. Целта е това да става два пъти по-бързо, отколкото е сега.
Френският президент изтъкна, че френска държавна помощ за закупуване на електромобил ще се отпуска само за коли, произведени в Европа, уточнява БТА.
ОЩЕ: Над 500 малки и средни предприятия ще получат 200 млн. лева за собствени ВЕИ

Чехия вдига данъци и пести, за да свали бюджетния дефицит под 2 на сто от БВП

Чешкото правителство планира да свие държавните помощи и да вдигне някои данъци, за да успее през 2024 г. да намали бюджетния дефицит на страната под 2 на сто от БВП. Това съобщи финансовият министър на страната Збинек Станюра, цитиран от Ройтерс.
Планът за ограничаване на дефицита е на стойност от 94 милиарда крони (4,43 милиарда долара). Мерките идват паралелно с реформата на пенсионната система, която поглъща около една трета от държавните разходи. Той е изготвен след месеци разговори в управляващата коалиция, информира БТА.
Станюра посочи, че пакетът включва спестяване на разходи в размер на 46 милиарда крони (2,17 милиарда долара) посредством съкращаване на държавни субсидии. Предвижда се вдигане на акцизите и на данъците върху недвижимите имоти. Корпоративният данък ще бъде покачен до 21 на сто от сегашните 19 на сто и се очаква през 2025 г., когато ще бъда събран за пръв път в този си размер, да донесе на бюджета допълнителни приходи от 22 милиарда крони.
Пенсионната реформа предвижда ранното пенсиониране да бъде ограничено, а пенсионната възраст, която сега е 65 години, да расте гъвкаво съобразно очакванията за продължителността на живота на сегашните млади трудещи се.
По думите на министъра на труда Мариан Юречка промените са неизбежни, тъй като към 2050 г. на всеки работещ в Чехия ще се пада по един пенсионер.
ОЩЕ: Чехия разширява с 2.4 млрд. долара летището в Прага

Мъск се оттегля като главен изпълнителен директор на Туитър, но не и като собственик

Главният изпълнителен директор на „Туитър“ (Twitter) Илон Мъск заяви, че е намерил човек, който да го замени начело на компанията и че тя ще започне работа след около шест седмици, предаде Ройтерс.
Ръководителката на рекламния отдел на „Ен Би Си Юнивърсъл“ (NBCUniversal) Линда Якарино води преговори за поемане на длъжността главен изпълнителен директор на „Туитър“ , съобщи в. „Уолстрийт джърнъл“, като се позова на хора, запознати със ситуацията.
През ноември, 2022 година Мъск заяви, че очаква да намали ангажиментите си в „Туитър“ и в крайна сметка да намери нов ръководител, който да управлява социалната медийна компания.
Този ход вероятно ще разсее опасенията на инвеститорите в „Тесла“, които все повече се притесняват от времето, което Мъск отделя, за да се занимава с управлението на „Туитър“, посочва Ройтерс, цитирана от БТА.
ОЩЕ: Бившият главен изпълнителен директор на Twitter съди компанията за неизплатени съдебни разходи

Кой празнува имен ден днес, 12 май 2023 година?

На този ден църквата почита паметта на св. Герман Цариградски патриарх.
Св. Герман бил син на сенатор, убит от император Константин Погонат (668-685). Той от млади години се посветил да служи на Бога. Заради благочестивия си живот и духовната си просветеност първо станал кизически епископ, а през 715 г. бил избран за цариградски патриарх.
В царуването на Лъв III Исаврянин (717-741), който се обявил против поклонението на иконите, Герман вложил много старания да вразуми царя и да отклони от заблуждение, но напразно. Лъв поискал почитането на иконите да бъде осъдено на събор.

– Царю – казал му светителят, – ако ти е угодно да употребиш насилие в това дело, аз с готовност ще умра за светите икони.
По заповед на Лъва, войниците изгонили светителя от патриаршеския дом.
Свети Герман умрял в манастир, след като бил цариградски патриарх 14 години и половина.
Патриарх Герман е известен като църковен песнописец и автор на съчинения за иконопочитанието, против ересите, изяснение на литургията, поучителни слова и други.
На 12 май имен ден имат всички, които носят името Герана, Герасим, Герда, Герман, Геро, Искра, Искрен и производните им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 6 май 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 5 май 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 2 май 2023 година?

Кой празнува имен ден днес, 1 май 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 23 април 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 21 април 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 18 април 2023 година?

Компаниите вече могат да станат бизнес клиенти на ОББ изцяло онлайн

Нова платформа дава възможност на юридическите лица да станат клиенти на банката без посещение на офис и без хартиени документи
С новата Дигитална платформа на ОББ за регистрация на бизнес клиенти процесът по регистрация е в няколко лесни стъпки. Платформата предлага два начина за идентификация и подписване с Евротръст или Хардуерен квалифициран електронен подпис (КЕП).
С успешното завършване на онлайн регистрацията, бизнес клиентът открива  разплащателна сметка в предпочитана от него валута – лева, евро или щатски долари (без такса за откриване) и получава безплатен достъп до ОББ Онлайн. Също така има възможност и за допълнителен избор на подходящ бизнес пакет и дебитна карта.
„Онлайн регистрацията на бизнес клиенти е нова страница в отношенията с българските компании от всички сегменти. Това е естествено продължение на цялостната ни стратегия за дигитализация и отговаря на изискванията на бизнеса за улеснена, сигурна и изцяло дигитална услуга.“,  заяви Десислава Симеонова, изпълнителен директор „МСП банкиране“ в ОББ.
С новата дигитална платформа клиентите получават пълно дигитално изживяване: регистрация, активиране на ОББ Онлайн и номиниране на потребители и техните права, транзактиране и заявяване на допълнителни продукти и услуги чрез ОББ Дигитален портал и ОББ портал Търговско финансиране.
 

Още една голяма централна банка продължи с повишаването на лихвите

Английската централна банка вдигна основния си лихвен процент до 4,50 на сто. Тя повиши основния си лихвен процент с 25 базисни пункта за 12-ти пореден път, за да обуздае покачващите се цени.
От банката обаче признаха, че ще отнеме по-дълго време за спадане на инфлацията, тъй като цените на храните продължават да са високи.
Още: ЕЦБ повиши основната лихва до най-високото ниво от 2008 година
Увеличаването на лихвените проценти означава по-високи плащания по ипотечните кредити и други заеми, но е добра новина за спестяванията.

Перспективите обаче са доста по-добри от предишната мрачна прогноза на банката миналия ноември, когато тя заяви, че Великобритания ще навлезе в най-дългата рецесия в историята си в продължение на две години. Сега, банката прогнозира ,че британската икономика ще избегне рецесията тази година.
Падащите цени на енергията, както и мерките в помощ на бизнеса и домакинствата, обявени в бюджета миналия месец, накараха банката да промени прогнозите си.
В последните си насоки банката прогнозира, че БВП на Обединеното кралство ще остане стабилен през първата половина на тази година, като добави, че икономическата активност е била по-малко слаба от очакваното през февруари. Въпреки това банката очаква пазарът на труда да остане по-затегнат в сравнение с февруари.
Ценовата инфлация при храните вероятно ще се понижи по-бавно от очакваното. Централната банка очаква инфлацията да бъде 3,38% в рамките на година и вижда тя да се понижи до 2% в рамките на три години.
„Ако има доказателства за по-постоянен натиск, тогава ще е необходимо допълнително затягане на паричната политика „, посочват от Английската централна банка.

Държавната компания на Азербайджан получи лиценз за търговия с природен газ

Комисията за енергийно и водно регулиране издаде лиценз на държавната компания на Азербайджан СОКАР за търговия с природен газ. Срокът на лицензията е 10 години.
Преди дни председателят на енергийния регулатор Иван Иванов посочи, че няма пречки СОКАР да получи искания лиценз и отбеляза, че това ще засили позициите на България като страна, която става изходна за доставката на природен газ за други страни в региона.
Искането за издаване на лиценз бе подадено на 4 май не от самата СОКАР, а от нейно дъщерно дружество – СОКАР Трейдинг Газ енд Пауър САРЛ. В заявлението си то посочва, че навлизането му на българския пазар на природен газ е част от общото стратегическо бизнес развитие на компанията с цел разширяване на дейностите в страни от ЕС, като има интерес към „всеки всеки сегмент от пазара на едро“, както и към дългосрочни и стратегически проекти.
Още: Азербайджанската държавна газова компания иска да се конкурира с „Булгаргаз“
Към заявлението на СОКАР за лицензиране е приложен и 5-годишен бизнесплан (за 2023 – 2027 г.), според който компанията възнамерява да развива следните дейности: физически и виртуален поток и обратен поток по два стратегически коридора – Германия-Източна Европа и Италия-България, покупка, съхранение и транспорт на природен газ, договаряне на средносрочен гъвкав договор, трансгранична и спотова търговия.
СОКАР има дългосрочен договор с „Булгараз“, по който доставя за страната ни годишно близо един милиард кубически метра синьо гориво.
 
 

Искат сериозно поскъпване на парното в редица големи градове

Топлофикационните дружества на много места в страната искат поскъпване на парното от юли 2023. Това става ясно от внесените искания в Комисията за енергийно и водно регулиране.
Най-голямо е исканото поскъпване във Велико Търново – цели 178%. „Топлофикация-ВТ“ АД предлага от 131,68 лв./MWh сега, след юли търновци да плащат 365,93 лв.
Поскъпване със 128% е искането, което е внесла „Топлофикация – Враца“ ЕАД. Там покачването е от 113,15 на 257,7 лв./MWh.
В Плевен готвената цена на парното е 122% по-висока от сегашната. Със 110% повече е искането за Бургас.
„ЕВН България Топлофикация“ в Пловдив предлага повишение на цената на парното и топлата вода с 23 на сто от 1 юли, а „Топлофикация – Перник“ с 54 на сто.
„Топлофикация София“ пуска нови онлайн услуги
Единствено в София предложението е за по-ниска цена с -0,2%.
КЕВР е в процес на анализиране на постъпилите ценови заявления на енергийните дружества и предстои да изготви доклади по тях.
Те ще бъдат разгледани в нормативно установения срок на открити заседания и на обществени обсъждания, уточняват от регулатора.
 
 

В Италия започна разследване на технологичния гигант Apple

Италианският антитръстов регулатор е започнал разследване на технологичния гигант Apple за предполагаема злоупотреба с господстващо положение на пазара на приложения, предаде АФП.
Титанът от Силиконовата долина „е приел по-рестриктивна политика за защита на личните данни за разработчици на приложения от трети страни, отколкото прилага за себе си“, се казва в изявление на органа за защита на конкуренцията.
Той заяви, че е загрижен и за това, че разработчиците и рекламодателите от трети страни са „в неравностойно положение по отношение на качеството на данните, предоставени от Apple“.
ЕС засилва контрола над 19 онлайн платформи, включително Facebook, TikTok и Twitter
„Предполагаемото дискриминационно поведение“ може да доведе до спад в рекламните приходи на рекламодателите от трети страни и да попречи на конкурентите да навлязат или да останат на пазара за разработване и разпространение на приложения, което е от полза за собствените приложения на Apple, добавя той.
Apple отчете печалба от 24 млрд. долара при приходи от 94,8 млрд. долара през първите три месеца на тази година, съобщава БГНЕС.
Бизнес практиките на големите американски технологични компании са обект на все по-засилен контрол в Европа, което води до огромни глоби и законодателство за ограничаване на пазарната им доминация.

От 1 юни се увеличават обхватът и размерите на социално подпомагане

От 1 юни се увеличават обхватът и размерите на социално подпомагане. Това обяви на брифинг в Министерския съвет служебният вицепремиер и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров. 
Промените ще се случат след приетото днес от служебното правителство постановление за промени в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане.
„Ще бъде разширен обхватът на лицата, които биват подпомагани. До този момент това са около 35 000 души средномесечно. С увеличението ще станат около 45 810 души, което е съществен ръст само за тази година“, допълни още той. 
Лазаров увери, че Агенцията за социално подпомагане е готова за промяната, която ще влезе в сила от 1 юни тази година.  
„С промените се осигурява по-висока степен на социална закрила за повече български граждани“, увери министърът на труда и социалната политика. 
Еднократна помощ за електроенергия ще бъде предоставена на уязвими домакинства
Линията на бедност като основа за определяне на социалното подпомагане 
Лазаров разясни какви са част от мерките, разписани в новия правилник. „Определя се границата на бедността като основа за определяне и на правото, и на размерите на социалните помощи. Разбира се създаден е и механизъм за редовна актуализация на социалните помощи. Това се осъществява след като границата на бедността е поставена в основата на социалното подпомагане“, обясни той. 
„Разширяването на кръга от лицата, подпомагани от системата за социално подпомагане, се постига с две цели – поставянето на границата на бедността в условията за получаване на съответните помощи, а от друга страна – с облекчаване на достъпа до социални помощи. Предложенията, които бяха подкрепени, са свързани с намаляване на срока за задължителна непрекъсната регистрация в бюрата по труда. От шест месеца този срок е намален на три. Намалено е и количеството на общественополезния труд от 14 дни по четири часа дневно на 40 часа месечно. Намалени са и сроковете при повторен отказ при полагане на общественополезен труд“, допълни още той. 
Колко са българите под прага на бедност?
Лазаров увери, че всички промени ще имат за краен резултат увеличаването на броя на хората, ползващи социални помощи. 

Облекчаване на ограничителните условия
По сега действащото законодателство, ако лица, кандидатстващи за социални помощи, имат деца, които не посещават редовно училище или не са участвали или изпълнили препоръките на здравните власти за задължителните имунизации и прегледи, отпадаха от подпомагането. В момента се предвижда лицата да могат да ползват социални помощи, но с редуциран размер на помощта. Облекчават се и ограничителните условия за допускане на социално подпомагане в зависимост от притежаваните имоти, по думите на Лазар Лазаров. 
Нов вид помощи
„Дава се право на месечна целева помощ в размер на линията на бедност, предназначена за лица, които са навършили 18-годишна възраст и напускат социалните услуги от резидентен тип, за да могат да покрият своите първоначални разходи, свързани с установяването им и независимия живот“, обяви още той. 
Лазаров съобщи и за промяна в размера на помощта, която държавата отпуска за покриването на инцидентно възникнали нужди. „В настоящия момент тя представлява петкратен размер на гарантирания минимален доход, което е 375 лв. С приетите изменения се предлага да бъде до трикратния размер на официалната линия на бедност за тази година. По този начин размерът на помощта ще се увеличи малко повече от четири пъти – от 375 лв. на 1512 лв.“, посочи той. 
Заявление ще се подава във всички социални служби и онлайн 
Лицата, които имат нужда от социално подпомагане, сами ще изберат социалната служба, в която да подадат своето заявление. Такива заявления ще могат да се подават на територията на цялата страна, както и по електронен път, коментира Лазаров на брифинга в Министерския съвет. 
На днешното правителството заседание кабинетът е приел и промени в Закона за насърчаване на заетостта, с които се цели подобряване на насърчителните мерки за работодатели, които наемат лица от неравнопоставени групи на пазара на труда. 

Йелън предупреди, че ситуацията с дълга вече е опасна за икономиката

Да се доведат преговорите за американския дълг до краен предел е само по себе си опасно за икономиката, предупреди американският министър на финансите Джанет Йелън.
Още: Напрежението с американския дълг продължава да расте
В момента демократите и републиканците в Конгреса не успяват да се споразумеят за повишаване на тавана на държавния дълг и ако патовата ситуация продължи твърде дълго, това може да доведе до дефолт на САЩ това лято, което ще е своеобразен прецедент, отбелязва БТА.

„Самият факт, че подобна ситуация не се взема насериозно, може също да доведе до значителни икономически разходи“, предупреди Йелън на конференция в Ниигата, Япония, където се провежда среща на финансовите министри и управителите на централните банки на страните от Г-7.
„Както вече разбрахме през 2011 година, обикновена заплаха за несъстоятелност може да доведе до спадане на кредитния рейтинг и на доверието на потребителите“ с повишаване на лихвите по кредитите“, добави тя.