Някои супермаркети във Великобритания са изчерпали запасите си от чушки, след като застудяването в Европа доведе до недостиг, предаде БТА, позовавайки се на ДПА.
Необичайно студената пролет в Испания забави растежа на чушките, което накара търговската верига Morrisons да ограничи покупките до 2 броя на клиент. От веригата обявиха, че се надяват да увеличат тавана през следващата седмица, когато се очаква подобрение в линията на доставките.
Веригата Waitrose, която също беше засегната от проблеми с доставките, заяви, че работи усилено с доставчиците, за да върне пълната гама обратно на рафтовете и очаква нивата на запасите да се стабилизират следващите седмици, докато Обединеното кралство навлиза в сезона на растеж.
Британските супермаркети доставят чушки само от Испания през зимата.
Директорът отговарящ за снабдяването с хранителни продукти и устойчивостта на Британския консорциум за търговия на дребно Андрю Опи отбеляза, че трудните метеорологични условия в южната част на Европа са навредили на реколтата при някои плодове и зеленчуци, включително чушки.

„Няколко магазина са въвели временни ограничения за това колко могат да купуват клиентите, за да осигурят наличност за всички“, допълни той. По думите му, въпреки това наличността трябва да се подобри през следващите седмици, когато Великобритания навлезе във вегетационния сезон.
Супермаркетите бяха принудени да ограничат набора от плодове и зеленчуци по-рано тази година заради лошото време в Европа и Африка, довело до недостиг.
Купувачите започнаха да изпитват недостиг на домати около 20 февруари, като търговците на дребно заявиха, че лошото време и свързаните с него транспортни проблеми в Северна Африка и Европа причиняват сериозни проблеми с доставките. Недостигът се разпространи и върху други артикули, като остави рафтовете без пресни продукти, като краставици, чушки и марули. Дефицит: Британците останаха без зеленчуци – купуват до 3 броя
Tesco, Aldi и Lidl ограничиха покупките на чушки, домати и краставици до 3 броя на човек, докато Morrisons наложи таван от 2 броя на клиент за домати, краставици, марули и чушки.

Проблемите с производството в Мароко започнаха през януари с необичайно ниските нощни температури, които повлияха на узряването на доматите.
Доставките от основния доставчик на Великобритания през зимата – Испания, също бяха силно засегнати от времето.
Същевременно Националният съюз на фермерите заяви, че недостигът на някои плодове и зеленчуци в супермаркетите в Обединеното кралство може да бъде „върхът на айсберга“.
По думите на зам.-председателят Том Брадшоу зависимостта от вноса е направила Великобритания уязвима на „шокови метеорологични явления“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
На Острова затягат коланите: минаха на замразени храни и евтини зеленчуци
Недостиг: Сушата изстреля цената на зехтина до рекордни нива
Британците изкупуват термо бельо, за да се борят с растящите сметки за отопление

Руската банка „Сбербанк“ обяви днес, че е пуснала технология, базирана на изкуствен интелект, наречена GigaChat, предаде Reuters.
Руската технология ще се конкурира с чатбот услугата ChatGPT, разработена от американската стартъп компания OpenAI.
GigaChat още е в тестови режим, при който с технологията могат да комуникират само потребители, на които е предоставен достъп.
Откакто OpenAI създаде ChatGPT, с подкрепата на корпорацията Microsoft, в технологичния сектор се провежда оспорвано състезание коя компания ще създаде услуга, базирана на изкуствен интелект, достъпна за по-голям брой потребители, отбелязва Reuters.

Според „Сбербанк“ това, което отличава GigaChat от останалите технологии от този вид е, че може да комуникира „по-интелигентно на руски език с потребителите спрямо други чуждестранни платформи“.
През последните години водещата руска банка инвестира сериозни средства в технологиите. Тя се стреми да намали зависимостта на Русия от вноса на технологични продукти на фона на западните санкции срещу режима в Москва, наложени заради войната в Украйна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
И Alibaba пуска своя версия на ChatGPT
Meta представи своя модел изкуствен интелект

OpenAI дава щедри възнаграждения на потребители за докладване на грешки
Alphabet с ключов ход в опит да настигне Microsoft и OpenAI

Най-фалшифицираната банкнота у нас съвпада с най-масовата купюра, циркулираща в обращение, става ясно от редовното издание „Емисионно-касова дейност на БНБ”, публикувано на официалния сайт на институцията.
През първото тримесечие на тази година най-фалшифицираната банкнота е била тази с номинал 50 лева. Именно 50 лева е най-масовата банкнота у нас, като в родната икономика циркулират 225.6 млн. броя с този номинал, което оформя цели 40.5% от всички банкноти в обращение към края на месец март тази година.
От всички задържани неистински банкноти у нас през първите три месеца на тази година, 79.05% са били купюри от 50 лева. Това представлява едва 0.000089% от общия брой на намиращите се в обращение в края на март 2023 г. банкноти с този номинал. Задържаните неистински банкноти от 50 лева възлиза на точно 200 броя през първото тримесечие.
Парите в обращение намаляха с близо 1 млрд. лева от началото на годината
Като цяло за периода януари – март 2023 г. в Националния център за анализ на БНБ са били задържани общо 253 броя неистински български банкноти, циркулирали в паричното обращение. Спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. те са с 82 броя по-малко.
Банкнотите с номинал от 20 лева се нареждат на втора позиция сред най-фалшифицираните, като задържаните неистински купюри с този номинал достигат 40 броя през първото тримесечие на 2023 година. Това представлява дял от 15.81% от всички фалшиви банкноти, задържани през периода. Само до преди няколко години именно 20 лева бе най-фалшифицираната купюра у нас, но с нарастването на дела на едрите банкноти в обращение, двадесетолевката загуби този статут.

Задържаните неистинските банкноти от 10 лева имат 4.35% дял от всички заловени купюри (11 броя), а тези от 100 лева остават с най-нисък дял – едва 0.79% (2 броя).
Монети и валута
През първите три месеца на тази година у нас са регистрирани и задържани общо 68 броя неистински български разменни монети, от които 11 броя от 2 лева, 8 броя от 1 лев, 48 броя от 50 стотинки и 1 брой от 20 стотинки.
Производителите на банкноти пред фалит
Относителният дял на задържаните през първото тримесечие неистински разменни монети в общия брой на монетите в обращение към края на март 2023 г. е 0.000002%.
В изпълнение на законовите си функции по извършването на експертна оценка на чуждестранни банкноти, задържани на територията на България, през първото тримесечие на 2023 г. в БНБ бяха регистрирани и задържани неистински чуждестранни банкноти, както следва: 79 броя евро, 65 броя щатски долари и 9 броя банкноти от други чуждестранни валути, всичките циркулирали в паричното обращение. 
Коя е най-фалшифицираната банкнота у нас?

Европейският съюз и Норвегия обявиха, че са създали „Зелен алианс“, който ще цели да засили сътрудничеството в областта на климата, усилията за опазване на околната среда, чистата енергия и индустриалния преход, предаде Reuters.
Двете страни потвърдиха ангажиментите си да постигнат климатична неутралност до 2050 г. и да работят по прилагането на Парижкото споразумение, включително поддържане на повишаването на глобалната температура под границата от 1,5°C.

Споразумението между ЕС и Норвегия беше подписано от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре.
„Норвегия е дългогодишен и надежден партньор на ЕС и ние споделяме обща визия за изграждане на неутрален по отношение на климата континент. Искаме нашите общества и икономики да просперират заедно, като същевременно намаляваме емисиите, защитаваме природата, декарбонизираме нашите енергийни системи и направим нашите индустрии по-екологични“, заяви Фон дер Лайен.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европа се затопля два пъти по-бързо от останалия свят
След тридневни тежки преговори: Германия одобри пакет за климата
Ирак засажда милиони дървета в борба с климатичните промени

Липсата на дъжд в Испания изстреля цените на зехтина до рекордни нива, а анализатори предупреждават, че при сухо лято тази година може да се стигне до още по-малка реколта, пише Financial Times.
Цените на зехтина са нараснали с почти 60% от юни насам до около 5,4 евро на кг заради голямата суша в Европа, която миналата година унищожи реколтата от маслини на Стария континент.
Испания – най-големият производител на зехтин, пострада наистина сериозно. Фермерите в страната обикновено произвеждат половината от зехтина в света, но годишното предлагане е спаднало почти наполовина до около 780 000 тона за последните 12 месеца.
„За 20 години в индустрията никога не съм виждал такива цени“, заяви Вито Мартинели, анализатор на зърнените и маслодайните култури в Rabobank. По думите му миналата година беше катастрофална за Испания, а реколтата в Италия „също беше лоша заедно с тази в други средиземноморски страни.
2022 г. се оказа най-сухата година за Италия от 1800 г., спиред данни на компанията за анализи Centro Studi Divulga.

Продължителната суша в Испания поставя под въпрос възстановяването на производството тази година. Миналия месец беше вторият най-топъл март в Испания за този век и вторият най-сух, сочат данни на метеорологичната агенция в страната.
Април се очертава като най-сухия в историята. Испански метеоролог заяви, че „нито капка дъжд“ не е паднала в повече от половината страна за първите 17 дни на април, а дъждовете са с 23% под нормата от октомври – началото на хидрологичната година.
Необичайно сухото време това лято може да задържи цените високи. „Спорадичните дъждове в Андалусия и Испания съвсем не са достатъчни“, отбелязва Кайл Холанд, анализатор на маслодайните култури и растителните масла в компанията за данни Mintec. По думите му маслините се берат в средиземноморските страни между октомври и февруари, което означава, че „ако много скоро нямаме дъжд, отново ще имаме лоша реколта“. „Предлагането на зехтин с добро качество също намалява, тъй като количествата не са големи, а купувачите искат добро качество… Пазарни играчи отбелязват, че с това темпо ще е късмет, ако изпратим остатъка от сезона с добър зехтин“, отбелязва Холанд.
Други не са така притеснени. „Повишаването на цената, особено в Испания, е добра новина, защото най-сетне надпреварата към дъното, което вреди на всички европейски производители и потиска пазара, свърши. В тези условия смятаме, че производителите, които в последните години увеличиха усилията си да защитят биоразнообразието и да произвеждат висококачествени масла, могат най-сетне да получат цената, която заслужават“, смята Давид Граниери, председател на Националния съюз на производителите на маслини.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Криза с храните: Цената на зехтина скочи до небето
Испанският зехтин – жертва на наказателните мита на САЩ

Цената на зехтина расте заради лошото време

Компанията LVMH на най-богатия човек в света Бернар Арно се превърна първата компания, регистрирана в Европа, с пазарна стойност над 500 милиарда долара.
Акциите на компанията се покачиха с близо 0,3% до 903,7 евро през сутрешната европейска търговия, което означава, че LVMH вече се оценява на 456,64 млрд. евро или над 502 млрд. долара.
Притеснението на една от най-успешните български компании: Война на Китай с Тайван
Групата съобщи по-рано този месец, че нейните приходи през първото фискално тримесечие на 2023 г. са достигнали 21,04 млрд. евро или рязък ръст от 17% спрямо съответния период от предходната година, което представлява „отличен старт на годината“.

Приходите на подразделението на модния гигант Selective Retailing пък скочиха с 30%, като тези на Fashion & Leather Goods донесоха приходи от 10,73 млрд. евро – скок с 18% спрямо година по-рано.
В началото на април Бернар Арно, президент на групата LVMH (Louis Vuitton Moet Hennessy), оглави списъка на списание „Форбс“ на най-богатите хора в света през 2023 г. Според информацията в него приходите, печалбите и акциите на LVMH са на рекордно високи нива. По този начин състоянието на Арно се е увеличило с 53 млрд. долара до 211 млрд. долара през последните 12 месеца, което е най-високата печалба сред милиардерите.
 

Парите в обращение у нас нараснаха с 1.87 млрд. лева на годишна база (+7.6%) до общо 26.4 млрд. лева към края на месец март тази година. Въпреки това, темпът на нарастване се забавя осезаемо спрямо по-високите нива, достигнати през предходните две години, става ясно от редовното издание „Преглед на емисионно-касовата дейност на БНБ”, публикувано на официалния сайт на институцията.
В резултат на забавянето в темпа на растеж и благодарение на традиционното свиване на парите в обращение през първите месеци на годината спрямо края на преходната, стойността на монетите и банкнотите, циркулиращи в родната икономика, са намалели с 989.4 млн. лева спрямо декември 2022 година или спад от 3.6% за периода. За сравнение, в края на 2022 година парите в обращение възлизаха на 27.4 млрд. лева. Най-сериозното понижение се отчита през месец януари – спад от 3.1%.
През първото тримесечие на миналата 2022 година бе отчетен два пъти по-висок годишен ръст на стойността на парите в обращение спрямо настоящия прираст, достигайки 15.8% на годишна база или 3.3 млрд. лева повече, спрямо същия период на преходната 2021 година.

В края на март 2023 г. делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97.87%, а на разменните монети – 2.12%. През първото тримесечие на годината делът на банкнотите е намалял с 0.09 процентни пункта за сметка на същото увеличение на дела на разменните монети.

Делът на възпоменателните монети в общата стойност на парите в обращение е 0.01% и се запазва без промяна спрямо края на 2022 година.
Динамика и структура на банкнотите в обращение
В края на март 2023 г. в обращение са 556.7 млн. броя банкноти, които са с 40.0 млн. броя, или с 6.7% по-малко в сравнение с края на 2022 г. За същия период общата им стойност намаля с 3.7%, достигайки към 31 март 25.83 млрд. лева.

Средната по стойност банкнота в обращение в края на първото тримесечие на 2023 г. е 46.40 лв., което представлява увеличение с 1.44 лв. спрямо края на 2022 година.
За едногодишен период стойността ѝ се е повишила с 2.95 лв., или с 6.8%, в резултат от по-високите в сравнение с останалите номинали темпове на нарастване в паричното обращение на броя на банкнотите от 50 и 100 лева.
С най-голям дял (40.52%) в общия брой на банкнотите в обращение в края на първото тримесечие на 2023 г. е банкнотата с номинал 50 лева, като към 31 март в обращение са 225.6 млн. броя банкноти с този номинал. С най-малък дял (5.39%) e броят на банкнотите от 5 лева.
Спрямо края на 2022 г. в структурата по брой на банкнотите в обращение нараснаха дяловете на номиналите от 5, 50 и 100 лева, като най-голямо е увеличението на дела на банкнотите с номинал 100 лева – с 1.41 процентни пункта.
За същия период дяловете на банкнотите с номинална стойност 10 и 20 лева намаляха, по-съществено делът на банкнотите от 20 лева – с 1.63 процентни пункта.
За едногодишен период броят на банкнотите в обращение се увеличи с 4.3 млн. (0.8%), а стойността им с 1.832 млрд. лв. (7.6%).
Запазва се тенденцията от предходните периоди към изпреварващ годишен темп на нарастване в наличнопаричното обращение на броя на банкнотите с високи номинали (50 и 100 лева) в сравнение с останалите номинали.
Спрямо края на март 2022 г. в структурата по брой на банкнотите в обращение нараснаха дяловете на номиналите от 5, 50 и 100 лева, като най-голямо е увеличението на дела на банкнотите от 100 лева – с 2.67 процентни пункта.
Спрямо същия период дяловете на банкнотите от 10 и 20 лева намаляха, като най-много се понижи този на банкнотите от 20 лева (с 3.87 процентни пункта).
В края на март 2023 г. общата стойност на намиращите се извън касите на БНБ банкноти с номинал 100 лева е 11.471 млрд. лв., което е най-големият дял (44.41%) в структурата по стойност на банкнотите в обращение.
Парите в обращение са близо 27 милиарда лева
С най-малък дял (0.58%) е стойността на банкнотите с номинал 5 лева. Спрямо края на 2022 г. в структурата по стойност на банкнотите в обращение нарастване беше отчетено единствено при дела на банкнотите от 100 лева – с 1.71 процентни пункта. За същия период дяловете на номиналите от 10, 20 и 50 лева намаляха в интервала между 0.29 и 0.99 процентни пункта. Делът по стойност на банкнотите от 5 лева в обращение (0.58%) е без промяна спрямо нивото, достигнато към 31 декември 2022 г.
В структурата по стойност на банкнотите в обращение за едногодишен период нарасна единствено делът на банкнотите с номинал 100 лева – с 3.14 процентни пункта. Дяловете на останалите номинали намаляха, като най-съществено е понижението на дела на банкнотите от 20 лева – с 2.34 процентни пункта.
Най-малко за едногодишен период намаля делът по стойност на банкнотите от 5 лева – с 0.03 процентни пункта.
Динамика и структура на монетите в обращение
В края на март 2023 г. в обращение са 3.082 млрд. броя разменни монети, които са с 27.5 млн. броя, или с 0.9% повече в сравнение с броя им в края на 2022 година.

За същия период общата им стойност се увеличи с 1.6 млн. лв., или с 0.3%, и в края на март 2023 г. достигна 559.7 млн. лв. Средната по стойност разменна монета в обращение в края на първото тримесечие на 2023 г. е 0.18 лв. и се запазва без промяна както спрямо края на 2022 г., така също и за едногодишен период.
През първото тримесечие на 2023 г. по-голямо в процентно изражение e нарастването на броя на разменните монети с номинал 1, 2 и 10 стотинки, съответно от 1.1%, 1.5% и 0.9%.
За същия период монетите от 50 стотинки и от 1 лев в обращение са намалели, съответно с 0.1% и 0.02%. На годишна база се запазва общата тенденция към увеличаване на броя на разменните монети в обращение от всички номинали.
Спрямо края на март 2022 г. общият брой на разменните монети в обращение се увеличи със 185.7 млн. (6.4%), а стойността им – с 37.0 млн. лв. (7.1%). На годишна база с най-бърз темп нараства броят на монетите от 2 лева – с 8.4%. В края на март 2023 г. в обращение са 85.6 млн. броя от тях, което представлява увеличение с 6.6 млн. броя.
Броят на монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки и от 1 лев в обращение нараства в интервала от 5.5% (при монетите от 1 стотинка) до 7.3% (при монетите от 2 стотинки). С най-голям дял (28.40%) в общия брой на разменните монети в обращение в края на първото тримесечие на 2023 г. продължават да са монетите от 1 стотинка. Към 31 март извън касите на БНБ са 875.3 млн. броя с този номинал.
С най-малък дял (2.78%) е броят на монетите от 2 лева. В структурата по брой на разменните монети в обращение спрямо края на 2022 г. дяловете на монетите от 5, 20 и 50 стотинки и от 1 и 2 лева намаляха в интервала от 0.01 до 0.06 процентни пункта, докато дяловете на монетите от 1 и 2 стотинки нараснаха съответно с 0.06 и 0.15 процентни пункта. Броят на монетите от 10 стотинки им определя дял от 11.44%, колкото беше и в края на 2022 година, посочват от БНБ.
За едногодишен период в структурата по брой на разменните монети в обращение дяловете на монетите от 1, 5 и 10 стотинки намаляха в интервала от 0.04 до 0.25 процентни пункта, а дяловете на монетите от 2, 20 и 50 стотинки и от 2 лева се повишиха в интервала от 0.01 до 0.22 процентни пункта.
Използваме все повече банкноти от 50 лева и 100 лева
Към 31 март 2023 г. броят на монетите от 1 лев извън касите на БНБ им определя дял от 5.90%, колкото беше и в края на март 2022 г. Нарастването на общата стойност на разменните монети в обращение е функция на увеличаващия се брой на монетите извън касите на БНБ, като основен принос за това имат разменните монети от най-високите номинали.
Общата стойност на монетите от 1 лев в обращение в края на март 2023 г. е 181.8 млн. лв., което представлява най-големият дял (32.48%) в структурата по стойност на разменните монети в обращение. С най-малък дял (1.56%) е стойността на монетите от 1 стотинка.
В структурата по стойност на разменните монети в обращение спрямо края на 2022 г. дяловете на монетите от 50 стотинки и от 1 лев намаляха съответно с 0.05 и 0.10 процентни пункта, докато дяловете на монетите от 1, 2, 10 и 20 стотинки и от 2 лева нараснаха спрямо същия период в интервала от 0.01 до 0.04 процентни пункта.
Стойността на монетите от 5 стотинки в обращение им определя дял от 3.08%, колкото беше и в края на 2022 г. За едногодишен период в структурата по стойност на разменните монети в обращение нараснаха дяловете на монетите от 2 стотинки и от 2 лева, съответно с 0.01 и 0.36 процентни пункта. Намалението на дяловете на номиналите от 1, 5, 10 и 50 стотинки и 1 лев е в интервала от 0.02 и 0.20 процентни пункта. Стойността на монетите от 20 стотинки в обращение им отрежда дял от 10.41%, колкото беше и в края на март 2022 година.

83% от децата в България, живеещи в домакинства с ниско ниво на образование, изпитват материални лишения. Това отрежда на страната ни предпоследно място в Европейския съюз в това отношение, като единствено Румъния изпъква с по-висок дял (85% от децата), става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат за 2021 година.
Като цяло 39% от децата под 16-годишна възраст в ЕС, живеещи в домакинства с ниско ниво на образование (начално и по-ниско от начално образование), са изпитвали материални лишения. Редом до Румъния и България в това отношение застава и Унгария с цял от 78% от децата, живеещи в ниско образовани домакинства.
Какво е почасовото заплащане в страните от Европейския съюз?
Страните в ЕС, където над 50% от децата в домакинства с ниско образование, страдат от материални лишения, възлизат на 10 броя. Освен Румъния, България и Унгария в тази група влизат още Словакия (70%), Чехия (63.7%), Кипър (61.4%), Литва (59%), Ирландия (55.9%) и Словения (52.5%).
Държавите с най-нисък дял на децата, живеещи в домакинства с ниско образование, които изпитват материални лишения са Полша (9.1%), Германия (15.8%), Естония (16.4%), Люксембург (21%), Швеция (21.5%), Малта (22.2%), Финландия (22.3%), Хърватия (29.5%) и Дания (32.5%).
България се нарежда на второ място в ЕС и по най-висок дял на децата, живеещи в семейства с висока степен на образование, които изпитват материални лишения.
Висшето образование в България: Колко печелят завършилите и колко от тях се реализират?
Според данните, този дял у нас възлиза на 11.8%, като единствено в Гърция се наблюдава по-висок дял (16.1%). Преди Гърция и България се нареждат още Кипър (10%), Испания (8.2%), Румъния (6.3%), Ирландия (6.2%), Белгия (4.9%) и Франция (4.4%). Средното ниво за ЕС възлиза на 3.8%.

Лидери в това отношение в ЕС са Словения (0.3%), Чехия (0.6%), Швеция (0.8%), Полша (0.9%), Хърватия (1.5%), Естония (1.6%), Финландия (1.6%) и Германия (1.9%).

Цените на плажните принадлежности в разположените до нас държави са сходни на тези у нас с единствената разлика, че в чужбина, на местата където се налага да се плаща отделно, таксата е доста по-висока, отколкото на Българското Черноморие.
Това обаче не е задължително навсякъде. Например в Северна Гърция има много плажни ивици без спасители, но навсякъде, където е възможно, са поставени чадъри и шезлонги, които в повечето случаи са безплатни.
Обикновено става ясно, когато са собственост на заведения и за да се използват трябва консумация. Цените на консумацията в тях са близки до тези в България, като често дори са и по-ниски, пише „24 часа“.

Не такава е ситуацията обаче в южните гръцки курорти, където особено по островите всяко нещо се плаща. Там цените са доста по-високи, като кафето е най-малко 3-4 евро, 500 мл. минерална вода – 2 евро, а средно голям сандвич – 4-5 евро.
Друга категория са плажовете, близо до които на първа линия има големи хотели. Тогава обикновено плажните принадлежности са собственост на хотелите и са включени в цените на нощувката. Достъпът до плажовете е свободен както навсякъде в Европа, но ако не сте гост на хотела, ви очакват много високи цени. В Аспровалта, Санторини, Миконос и останалите острови таксите често варират от порядъка на 80-100 и дори 150 евро на ден.
В Хърватия тези такси имат много по-големи колебания – от 4,50 до 400 евро. За най-високата такса съобщи наскоро хърватският сайт Dnevnik, но тя важи само за плажовете на Хвар, дадени на концесия. В Хърватия също като в Българоя плажовете имат и свободни зони, на които човек може да разгъне свой чадър в пясъка, но там винаги са най-неудобните места по плажовете.

Това лято плажуващите в Италия ще са приятно изненадани – правителството прие таван на цените на плажните принадлежности. Границата не е точно фиксирана, а зависи от местоположението на плажа и от допълнителните услуги, които се предлагат.
Решението беше провокирано от масови оплаквания на италианците от високите цени, които на много плажове са стигнали 100 евро за чадър и още 100 евро за шезлонг на ден. Това е реакцията на собствениците на плажовете, след като пандемията намали силно печалбите им.

Обикновено в Италия сянката на плажа струва 10-15 евро, стига да не е собственост на заведение или хотел. Ако е така, всеки може да ги ползва безплатно, защото се счита за гост на заведението. В Италия има и много луксозни плажове, на които вместо чадъри се предлагат минипалатки с плътен покрив, дори нещо като бунгала на плажа. Естествено, наемането им излиза по-скъпо – 40-50 и над 50 евро на ден.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
100 лева за шезлонг и чадър на морето
Каква ще е цената на сянката по морето?
Солени цени за сянката на Черноморието

Девет европейски държави провеждат среща на високо равнище, като целта е да се увеличи производството на вятърна енергия в Северно море, подтикната от последиците от войната в Украйна и стремежа към използване на възобновяеми енергийни източници.
Срещата, с домакин е Белгия в крайбрежния град Остенде, ще събере лидерите на страните от ЕС – Франция, Германия, Ирландия, Дания, Нидерландия и Люксембург, като в нея ще участва и ръководителят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Норвегия и Великобритания също ще участват, въпреки че френски представители заявиха, че министърът на енергетиката на Обединеното кралство ще води делегацията, а не министър-председателят Риши Сунак, предава АФП.  Северна Европа залага все повече на вятърната енергия
Белгийският министър-председател Александър Де Кроо заяви преди срещата, че целта е до края на десетилетието да се изградят достатъчно вятърни паркове в Северно море, за да се произвеждат 130 GW електроенергия. По думите му до 2050 г. този капацитет трябва да се увеличи над 2 пъти до близо 300 GW.
Срещата на върха по Северно море е втората, която се провежда, след като четирите държави, участвали в първата през 2022 г. – Белгия, Дания, Германия и Нидерландия решиха, че е необходимо да разширят сътрудничеството.
По думите на Де Кроо заради събитията през 2022 г., при които цените на енергията в Европа нараснаха на фона на отказа на континента от руския газ, енергията сега е „повече от всякога геополитическа тема“.

„Срещата на високо равнище е фокусирана върху „бързината на изпълнение“, чрез стандартизиране на необходимата инфраструктура, така че вятърните паркове в Северно море да се изграждат по-бързо и по-евтино“, каза той.
В срещата на върха участват и десетки управители на енергийни компании и компании за вятърни турбини, за да предложат как правителствата могат да увеличат производството на енергия в Северно море в своите страни.
Великобритания разполага с най-големия парк от морски вятърни паркове – 45 от тях произвеждат 14 GW, като смята да увеличи капацитета си до 50 GW до 2030 г. След нея се нарежда Германия с 30 вятърни парка, произвеждащи 8 GW, следвана от Нидерландия с 2,8 GW и Дания и Белгия с по 2,3 GW. Останалите държави, които участват произвеждат по-малко от 1 GW от наличните си морски вятърни паркове, но споделят амбициите си за сериозно увеличаване на енергията от този източник.
„За нас, както и за нашите съседи, морската вятърна енергия вероятно ще бъде основният източник за производство на енергия от възобновяеми източници между 2030 и 2050 г., далеч преди слънчевата енергия и наземните вятърни паркове“, заяви служител на френското председателство.
По думите на служителя тъй като Северно море е сравнително плитко, турбините могат да се инсталират сравнително лесно и в голям брой и добави, че Франция цели да разполага с 40 GW морска мощност до 2050 г. Франция произведе първата си офшорна вятърна електроенергия

Необходимо финансиране
Наскоро ЕС си постави цел да удвои дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния си микс до 42,5%, по-специално чрез улесняване на получаването на разрешителни за инсталиране на инфраструктурата.
Според WindEurope, федерацията, представляваща европейската индустрия за вятърна енергия, амбициите на срещата в Остенде са осъществими, като се имат предвид технологичните познания и опитът на компаниите в сектора.
Но „липсва мобилизиране на финансиране“ за разширяване на веригите за доставки, каза Пиер Тардьо, главен директор по политиките на WindEurope. Организацията твърди, че Европа трябва да изгради морска инфраструктура, за да добави 20 GW мощност годишно, но засега секторът разполага с капацитет за едва 7 GW годишно, като веригата за доставки на кабели, корпуси на вятърни турбини и други части е затруднена. „Днес не произвеждаме достатъчно от някои важни елементи“, смята Тардьо пред АФП.
Той заяви, че производителите на турбини работят „на загуба“ заради логистичните търкания, възникнали в резултат на повишеното търсене след тежката COVID пандемия. Според него набирането на персонал в сектора също е доста под необходимото ниво. Инвестициите, за да достигне Европа желаното ниво, са огромни: ЕС е изчислил, че разходите за достигане на 300 GW в производството на морска енергия до 2050 г. възлизат на 800 млн. евро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Първата плаваща вятърна турбина в Черно море ще е на наша територия
Най-големият плаващ вятърен парк в света произведе първата си енергия
 

Българската агенция за инвестиции (БАИ) и Европейският алианс за батерии (ЕВА) подписаха декларация, чрез която България официално се присъединява към Алианса.
На церемонията присъстваха президента Румен Радев, министърът на енергетиката Росен Христов, министъра на иновациите Александър Пулев и на икономиката Никола Стоянов, вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов и Мария Габриел- еврокомисар по иновациите.
Продажбите на електрически автомобили в България скачат почти тройно
„Това се случва във важен момент – в Европа текат мащабни и диалогични процеси към единния пазар, стратегията за дългосрочна конкурентоспособност на Европейския съюз. Европа поема курс към решителна трансформация за установяване на една ясна посока за постигане на автономност чрез развитието на иновативна, пълноценна всеобхватна индустрия и енергетика“, каза Радев.
Присъединяването на страната ни към ЕВА, ще отвори възможности на български компании и научни институции да получават средства от фонда. Това ще е ключово за развитието на иновациите и обмена на знания. България ще има възможност да се превърне и в център за обучение и преквалификация на експерти в областта на технологиите за съхранение на енергия.

„Служебното правителство има един приоритет – да привличаме чуждестранни инвестиции в държавата. Успяхме с обща воля и ясни приоритети – нивото на преките чуждестранни инвестиции е с 90% по-високо от 2021г“, каза министър Пулев. Той по сочи, че всички споделят плановете на Европа и са се обединили около тази мисията, тук в България да се привлекат големи мащабни производства.
„Амбицирани сме, знаем, че можем повече. Горд съм и щастлив, че ЕК припозна нашето правителство като сигурен и достоен партньор“, коментира още Пулев.
 Според вицепремиера Пеканов, индустриалната политика много време е била табу, сред икономистите и институциите. „Индустриалната политика е ключово сътрудничество между пазара, икономистите, инвеститори, бизнеса, между правителството. Тя не е лесна, ще грешим, ще има изпитания, трудности, но се правят правилните стъпки“, поясни Пеканов.
Той беше категоричен, че присъединяването на страната ни към Алианса, ще позволи на българските инвестиции, на българските институции и на производството да бъдат част от най-новите тенденции, да се учат от най-добрите, да привличат най-добрите и добави: А ние това искаме, можем го, имаме таланта – да бъдем на световната карта на всички тези нови технологии.
„България има какво да даде и с какво да помогне. Българската индустрия за производство на акумулатори и акумулаторни батерии за миналата година е реализирала половин милиард лева оборот. Зад това стоят компании, някои от които с десетки години история“, поясни министърът на икономиката Никола Стоянов
„Европа ни показа пътя, 17-та година беше почти незабележима на световната карта за производство на батерии, днес има 20 фабрики за батерии в страни-членки“, добави той, като пожела следващата фабрика за батерии да бъде в България.
 
 
 
 

Държавният дълг може да увеличи номиналния си размер приблизително два пъти през идните две години и половина, заради необходимостта от осигуряването на ресурси за рефинансиране на дълга в обращение, покриване на планираните бюджетни дефицити и обезпечаването на фискалния резерв. Това става ясно от Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 година, публикувана на сайта на Министерство на финансите, пише Actualno.com.
Според очакванията на Министерство на финансите, функциониращо в условията на служебен кабинет, през следващите три години „се очертава необходимостта от осигуряване на значително по-големи обеми ново дългово финансиране.” В резултат на тези допускания за периода 2023-2025 година „се наблюдава ясно изразена тенденция за нарастване на държавния дълг в абсолютна стойност и като съотношение към БВП през всяка една от годините.”, пише в прогнозата.
Необходимото дългово финансиране през тази година възлиза на 13.7 млрд. лева, като в посочената сумата влиза и вече поетия дълг в размер на 2.9 млрд. лева под формата на еврооблигации, пласирани на международните капиталови пазари в началото на тази година. Според документа, останалата част от необходимата сума се предвижда да бъде осигурена чрез емисии държавни ценни книжа, както на вътрешния, така и на външните пазари.
През следващата 2024 година се планира да бъде теглен нов държавен дълг в размер на 15.2 млрд. лева, докато през 2025 година очакванията са за нови заеми за 14.6 млрд. лева. Дългът в обращение, които ще бъде рефинансиран през посочените две години възлиза на съответно 3.5 млрд. лева (в това число 2.9 млрд. лева падеж по еврооблигации) и 3.6 млрд. лева (в това число 3.3 млрд. лева падеж на ДЦК на вътрешния пазар).

„Оставащата част от предвиденото дългово финансиране се обосновава от необходимостта за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.”, пише в документа.
Така в резултат на тези предвиждания се очаква държавният дълг на България да нарасне до 46.7 млрд. лева в края на настоящата 2023 година, след което да скочи до 58.4 млрд. лева към края на следващата 2024 година и в крайна сметка да нарасне до 69.3 млрд. лева в края на 2025 година. За сравнение, номиналният размер на държавния дълг в края на миналата 2022 година възлиза на 36.1 млрд. лева. Това означава, че ако прогнозата на финансовото министерство бъде реализирана на практика, държавният дълг ще нарасне приблизително двойно през идните две години и половина.

Въпреки очакваното нарастване на брутния вътрешен продукт на страната, бързото увеличение на дълга ще провокира скок и на съотношението му като дял от БВП.
Съотношението на държавния дълг към БВП в края на 2022 година възлиза на 21.8%, като се очаква да нарасне до 25.3% през 2023 година, 29.6% през следващата 2024 година и 33% към края на 2025 година.
Ако всичко това се реализира, то страната ни ще остане сред тези с най-нисък дълг спрямо БВП в Европейския съюз. За сравнение, към края на 2022 година в ЕС има само три държави с дълг спрямо БВП под 30% – Естония, България и Люксембург.
От друга страна Министерство на финансите отбелязва, че условията, при които страната ни ще търси финансиране могат да се отразят на цената на дълга.
Какъв бюджет внесе служебното правителство?
„Рекордно високият обем на необходимия нов държавен дълг през 2023 г., като пряко следствие преди всичко от заложения бюджетен дефицит от една страна, и от друга – силно ограниченият времеви хоризонт за неговото осигуряване, пораждат значителни рисковете както пред фактическото набавяне на целия необходим заемен ресурс, така и крият сериозен потенциал, при равни други обстоятелства, за увеличаване на неговата цена.”, пише в прогнозата.
Финансовото министерство посочва, че са налице редица рискове породени „от волатилността на финансовите пазари, геополитическата несигурност, високата инфлация, затягането на паричната политика от централните банки на водещите икономики и не на последно място – от политическата нестабилност в България.”
Това може да се отрази и на цената на дълга, емитиран на вътрешния пазар, посочват от финансовото министерство.
„Тези външни фактори, които емитента не би могъл да управлява, се отразяват и на вътрешния дългов пазар, който е със сравнително ограничен капацитет, ликвидност и пазарни участници”, пише в документа. Лихвените разходи за обслужване на държавния дълг възлизат на 593.6 млн. лева за 2022 година (485 млн. лв. по външния и 108.6 млн. лв. по вътрешния).
Очакваното нарастване на държавния дълг за периода 2023-2025 г., в комбинация с неблагоприятната конюнктура на местния и международен пазар на суверенен дълг, ще обусловят и по-негативна динамика на лихвените разходи за обслужването на държавния дълг в средносрочен хоризонт, като предвижданията са през периода 2023-2025 г. разходите за лихви да се увеличат, достигайки до 784.9 млн. лв. през 2023 г. (0.4% от БВП), 1.459 млрд. лева през 2024 година (0.7% от БВП) и 2.246 млрд. лева през 2025 година, посочват от финансовото ведомство.
Вдигане на ДДС и корпоративен данък?
Проектът за бюджет за тази година, предложен от Министерство на финансите, е с дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 6.4%, като през следващите две години разчетите предвиждат дефицитът да възлиза на съответно 5.2% и 4.6%.
От Министерство на финансите са изготвили редица фискални мерки, които биха задържали бюджетния дефицит под ниво от 3%, което е едно от изискванията за членство в еврозоната. Финансовото ведомство подчертава, че предложеният проектобюджет за тази година е без въпросните мерки, тъй като е „получен ясен политически сигнал, че приходните мерки няма да бъдат подкрепени”, но независимо от това те са разработени и поместени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 година.
Според финансовото ведомство, работещо в условията на служебен кабинет, се допуска повишаването на данък добавена стойност (ДДС) от настоящите 20% до 22%. Това би имало годишен ефект върху бюджетните приходи в размер на 1.63 млрд. лева, като сумата е изчислена на база прогнозите приходи за 2023 година.
Според документа, вдигането на корпоративния данък от 10% на 15% би добавило в бюджета 2.27 млрд. лева повече на година, а скок на данъка върху доходите за еднолични търговци (ЕТ) от 15% на 20% ще увеличи приходите с 40 млн. лева.
Икономист за данък свръхпечалба: С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата взимаш
Предложеният еднократен данък „свръхпечалба” за половината от настоящата 2023 година би имал ефект 2.4 млрд. лева, като 1.16 млрд. лева от сумата биха дошли от големите предприятия у нас. Според документа, приходите за бюджета от средните предприятия биха били 550 млн. лева, докато от малките и микропредприятия постъпленията биха достигнали съответно 350 млн. и 340 млн. лева.
В разчета на финансовото ведомство са посочени и загубите от намалените ДДС ставки у нас, които възлизат на общо 503.2 млн. лева годишно.
Разгледани са и ефектите от отказ от политики, засягащи разходната част на бюджета. Така например, ако пенсиите у нас не бъдат индексирани с 12% през юли тази година, то положителният ефект за бюджета би възлизал на 1.14 млрд. лева.
На фона на разработените мерки, сред които присъстват драстични политики, като вдигане на корпоративен данък и ДДС, в документа не се споменават други възможности, като например реформа на плоския данък в посока прогресивно облагане, както наскоро препоръча Органзиацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в свой доклад. Нещо, което и Международният валутен фонд (МВФ) намекна през миналата година.
МВФ препоръчва прогресивен данък върху доходите в България

За професионален монтаж на радиатор определено се нуждаете от опитни специалисти. В зависимост от това за какъв тип отоплителни съоръжения става въпрос е логично да се подходи отговорно и съвестно по отношение на инсталационните техники, които ще бъдат приложени. Обичайно домакинствата, които се отопляват на парно използват панелни или алуминиеви тела. Предвид, че принципа им на инсталация е почти идентичен то това обяснява и подготвеността на водопроводчиците, които могат да се ангажират с извършван на услугата. Колко време отнема смяната на стар радиатор с нов? Какви са цените и защо е приоритетно да възложите на професионалисти монтирането? Отговорите ви очакват в днешната тема.
За да избегнете неприятности при експлоатацията на отоплителните съоръжения
Отличителните инсталационни принципи, които са водещи при монтирането на радиатори за отопление налагат такива дейности да бъдат извършвани от опитни специалисти. Използването на телата като топлоразпространители е необходимо да бъде ефективно и гарантиращо оптимизирането на разходите. Именно за да бъдат избегнати някои негативи по отношение на работата и усвояването на топлината е логично да се подходи отговорно при наемането на монтажници.
Масово предлаганите у нас тела се характеризират с универсалните си размери и способност да се интегрират лесно в помещенията. Но не винаги зоната за инсталация пасва на спецификата на тялото и точно поради това е редно да се вземат предвид всички онези обстоятелства, които биха спомогнали за избягването на неприятности, които по някакъв начин биха затруднили работата на топлинните разпространители.
При нужда от подмяна или монтаж се посъветвайте с професионалист. Така ще бъдат точно определени:
–        Размерите на радиаторите;
–        Мощността на съоръжението;
–        Зоната за инсталация;
–        Способ за монтиране;
–        Ефективност и усвояване на топлината, излъчвана от радиатора и други.
Детайлите, които са пряко свързани с този тип ремонтни дейности несъмнено повлияват отоплението през зимата и подпомагат удовлетворяването на домакинството по най-високи критерии и изисквания.
Правила за монтаж
Специалистите с опит в сектора са наясно, че за да се извлече оптимална отоплителна мощност и да бъде усвоена топлината е важно да се спазят определени правила, свързани с инсталацията. Последователността на етапите, които се следват е в основата на това да можете да си осигурите наистина практично и сигурно оборудване, което да отговори на вашите претенции и предпочитания.
Спазването на правилата за монтаж са показателни за това, че системата ще работи ефективно, икономично и рентабилно. А да се постигне този баланс и удовлетворение от домакинствата монтажниците има защо да се съобразят с основните правила за инсталация, които се отнасят до:
–        Източване на системата;
–        Демонтаж на наличните стари радиатори;
–        Премахване на елементи, които са дефектни и биха затруднили работата на новите тела;
–        Монтаж на новите радиатори;
–        Напълване с флуид и тестване на системата;
–        Обезвъздушаване;
–        Издаване на предписание за правилна експлоатация;
–        Изготвяне на гаранционна карта.
Не се колебайте да бъдете отговорни и взискателни към екипа, който ще наемете за осигуряване на качествено изградена отоплителна система. Спецификата и следването на етапите са в основата на това да можете да използвате телата според тяхното предназначение. Освен, че професионалистите ще изключат всички потенциални грешки при свързването на радиаторите със захранващото съоръжение то е определящо и това, че ще разчитате на дълг експлоатационен период.
Цени на услугата
Всяка фирма, която се занимава с извършване на такива дейности има базови цени, от които потребителите могат да се възползват. Но имайте предвид, че при наличие на усложнения както и извършване на допълнителни ремонтни манипулации цената би била по-висока от основно изложената в тарифата, предупреждават от Смехомания. Затова винаги при нужда от прилагане на такива услуги е приоритетно да се извърши оглед и едва след това да се изготви оферта.
След одобрение от страна на клиента може да се пристъпи към монтаж на новите радиатори.  За да няма неприятни изненади не се доверявайте „на сляпо“, а винаги изисквайте индивидуален подход за извършваната в имота ви услуга.  

Като потребители имайте предвид, че не сте застраховани от това да попаднете на некоректни вик услуги. Предвид това, че всеки с някакви умения и боравене с френски ключ се определя като майстор наистина е показателно, че има риск от това да бъдете измамни и да платите за работа, която не е качествено извършена. Самата специфика и функция на водопровода идва да покаже, че се касае за необходимост от професионални способности, боравене с качествени и сигурни материали, които да могат да осигурят по-добри условия за отстраняване на неизправностите. Какви грешки допускат стопаните на имоти, в които има наличие на теч или нужда от инсталация на водопроводен компонент? Отговори предстои да научите от днешната тема.
Неотложните ремонти, които налага бърза намеса
Паниката, която ви е обзела заради течащ кран или запушен канал са напълно обясними. Дори най-незначителните аварии, пред които човек се изправя е важно да не бъдат неглижирани, а старателно решени. ВиК системата е основен източник на чиста вода за ежедневните битови хигиенни занимания, което предполага натовареността ѝ.
В хода на експлоатацията е естествено да възникнат някои проблеми, които са свързани усложнения, причиняващи материални щети. За да не ескалират нещата и да излязат извън контрол е добре да наемете бързо специалист, който да се заеме с решаването на аварията. Неотложните ремонти са онези, които причиняват невъзможност да използвате водопроводната система пълноценно. Точно поради това е важно да:
–        Използвате само утвърдени в работата си специалисти;
–        Да изисквате гаранция за качеството на услугата;
–        Да следите за прецизното изпълнение на срока за провеждане на манипулацията;
–        Не се доверявате на аматьори, които предлагат ниски цени.
Правилната максима за наемане на водопроводчик гласи, че само опитни, доказани и с висок рейтинг майстори са способни да решат кардинално и сигурно проблемите ви. А предвид гаранцията за качество, която ще получите то има смисъл от плащането на по-високата цена.
Услуги на фокус, от които можете да се възползвате
Друга съществена разлика между професионален водопроводчик и такъв, който прилага ремонтни дейности като допълнителен доход е в това, че експертите с опит са широкоспектърни майстори. А на практика това би ви струвало доста по-изгодно, тъй като решенията на водопроводните проблеми в имота ще бъдат извършени от екип, който може в рамките на определено време да извърши различни занимания и ремонти като:
–        Основна смяна на водопроводните елементи;
–        Монтаж на водомер;
–        Инсталация на перални и съдомиялни;
–        Подмяна на радиатори за парно отопление;
–        Откриване на скрити течове;
–        Свързване на смесители и сифони към ВиК системата и други.
Предложенията, които имате като списък с услуги наистина са впечатляващи. Когато разполагате с цялостно покритие на всякакви водопроводни казуси то това би спестило както нерви и търсене на различни майстори, които са свободни и могат да реагират на проблемите ви така и време, което при такива проблеми е ключово.
Доверете се на фирма
За да не попаднете на псевдо водопроводчик най-добре наемете фирма, съветват от TDS. Услугите, които ВиК компаниите в сектора предлагат са както вече споделихме с широк обхват и независимо от това дали се изгражда ВиК система в нова сграда и има нужда от ремонт в съществуващ обект те са приложими.
Отговорността, която фирмите носят е много голяма. От това зависи тяхната репутация както и удовлетворението на клиентите. Когато работата е свършена коректно и професионално то това е показателно, че ще бъдат препоръчани или при нужда клиента отново би се възползвал от услугите.
Главните три причини, заради които да се доверите на фирма са:
–        Непрекъснато надграждане на знанията и уменията на водопроводчиците;
–        Използване само на качествени материали;
–        Издаване на гаранции за извършената работа.
Преценете на кого и защо да се доверите, когато става въпрос ва ВиК аварии. Професионализма е водещ, а качеството на услугата гарант за дълъг експлоатационен период на водопровода.

Около 61 млрд. швейцарски франка (68 млрд. долара) под формата на различни активи са напуснали Credit Suisse през първото тримесечие на годината, като процесът още не е спрял, предава Reuters, позовавайки се на източници от банката.
„Паричните потоци навън са намалели, но към днешна дата не са спрели или обърнали посоката“, отбелязват от Credit Suisse.
От финансовата институция признават, че са регистрирали и сериозни тегления по кешовите депозити, както и неподновяване на изтичащите срочни депозити. Клиентските депозити в банката през първото тримесечие са намалели с около 67 млрд. франка.

Credit Suisse представи за последно миналата седмица резултати, след като през март беше решено да бъде погълната от UBS, за да бъде спасена.
Секторът за управление на активи на банката се е свил до 502,5 млрд. франка в края на март спрямо 707 млрд. франка по същото време на 2022 г.
„Бягството“ на активи от Credit Suisse, започнало веднага след банковото напрежение, породен от краха на американските Silicon Valley Bank и Signature Bank, доведе впоследствие до решението Credit Suisse да се слее с UBS, която даде да се разбере, че силно ще свие инвестиционния бизнес на Credit Suisse.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как се отрази на Швейцария спешното спасяване на Credit Suisse?
JPMorgan проучва сделката за Credit Suisse
Швейцарският парламент отхвърли спасителната помощ за Credit Suisse

Хиляди физически магазини в Германия ще затворят врати завинаги тази година заради по-високите си оперативни разходи и намаляващата покупателна способност на потребителите, предупреди местната Асоциация за търговия на дребно HDE, съобщи ДПА.
Броят на търговците на дребно в най-голямата европейска икономика намалява от години. Пандемията от коронавирус ускори тази тенденция, тъй като купувачите се насочиха към интернет като място за пазаруване. През всяка от годините от 2020 до 2022 г. по 11 000 физически фирмени магазина са прекратили окончателно дейността си, показват данните на HDE, предава БТА.
Кога спира поскъпването на храните: прогнозата на търговските вериги
Между 2015 г. и 2019 г. средно по около 5000 подобни магазина са затваряли годишно.
Други 9000 физически магазина се очаква да бъдат затворени през 2023 г., прогнозира асоциацията. С изключение на микропредприятията германските физически магазини ще останат около 311 000, алармира HDE. За сравнение през 2015 г. този брой е бил 373 000.
„Без успешна търговия на дребно градските центрове нямат много перспективи за бъдещето“, предупреди президентът на асоциацията Александър фон Прейн. Според него най-силно са засегнати са по-малките специализирани търговци на дребно, като модните бутици, магазините за обувки и пекарните.

В същото време много големи вериги също съкращават мрежата си от магазини.
Увеличаването на свободните работни места в много градове ги направи по-малко привлекателни и застраши здравето на останалите предприятия, предупреди Фон Прейн. За да се забави смъртта на магазините той препоръчва властите да прибегнат до „небюрократични и бързи процеси на одобрение за преустройство“.

Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, тази седмица нараства с 0,67% до 2,411 пункта. Индексът расте за втора седмица, след като преди това падаше 4 поредни седмици.
Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г.
Оранжерийните домати скачат със 7,4% до 3,92 лв. за кг. Цената на оранжерийните краставици също се вдига с 2,8% и те се продава по 4,03 лв. за кг. Червените чушки отстъпват с 4,2% до 4,11 лв. за кг. в края на седмицата.
Картофите се продават по 1,29 лв. за кг, а морковите са с 4,2% по-евтини и се търгуват по 1,36 лв. за кг. Цената на зелето нараства с 4,2% до 1,24 лв. за кг.
Ябълките поевтиняват с 9,9% и се продават по 1,28 лв. за кг, докато лимоните поскъпват с 3,1% до 2,32 лв. за кг. Портокалите се търгуват по 1,84 лв. за кг. Бананите поскъпват с 1% и се продават по 3,07 лв. за кг.

Кравето сирене поскъпва с 0,8% и се търгува по 11,28 лв. за кг, а кашкавалът тип „Витоша“ се купува с 0,5% по-скъпо – по 17,65 лв. за кг.
Олиото отстъпва с 2,3% и се продава по 3,44 лв. за литър в края на седмицата.
Пакетче краве масло от 125 гр. пада с 1,2% и се търгува по 2,57 лв. Пилешкото месо поскъпва с 1,8% до 6,15 лв. за кг. Захарта се продава по 2,50 лв. за кг в края на седмицата.
Брашно тип „500“ повишава цената си с 2,2% до 1,41 лв. за кг.
Оризът поевтинява с 0,9% и се купува по 3,19 лв. за кг. Яйцата (размер М) поевтиняват символично с 1 ст. и се продават по 0,40 лв. за брой на едро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кога ще спре поскъпването на храните?
Храните са поевтинели с 1/5 в сравнение с преди една година
Цените на храните падат за първи път от една година
Индексът на храните на едро със спад за пръв път от 2 месеца

Teжъĸ yдap пpeтъpпя финтex ĸoмпaниятa Rеvоlut – мeниджъpът нa aĸтиви Ѕсhrоdеrѕ oцeни пoчти нaпoлoвинa пo-ниcĸo cтoйнocттa нa инвecтициятa в ĸoмпaниятa cпpямo пpeдxoдния cи aнaлиз. Изчислено в пapи, тoвa cpинa пaзapнaтa cтoйнocт нa финaнcoвaтa плaтфopмa c oĸoлo 15 млpд. дoлapa, пишe британският в. „Taймc“.
Rеvоlut зaпoчнa пътя cи ĸaтo пpилoжeниe зa мeждyнapoдни финaнcoви тpaнcфepи, нo oт няĸoлĸo гoдини ce paзвивa и нa дpyги пaзapи, ĸaтo вeчe пpитeжaвa бaнĸoв лицeнз, пpeдлaгa пoĸyпĸa и пpoдaжбa нa ĸpиптoвaлyти, aĸции и т.н.
Twitter сложи край на безплатните сини верификационни отметки
Rеvоlut имa oĸoлo 6000 cлyжитeли пo cвeтa и близо 28 млн. ĸлиeнти. Πpи нaбиpaнeтo нa ĸaпитaл пpeз 2021 г. ĸoмпaниятa бeшe oцeнeнa нa 33 млpд. дoлapa
B cъщoтo вpeмe, тя cpeщнa зaтpyднeния пpи пoлyчaвaнeтo нa бaнĸoв лицeнз във Beлиĸoбpитaния, a външният ѝ oдитop ВDО нeoтдaвнa пyбличнo изpaзи oпaceниятa cи пo oтнoшeниe нa вътpeшнитe ѝ пpoцeдypи. Освен това, като цяло ситуацията нe е дoбpa във финтex, а и в тexнoлoгичнa cфepa – дocтъпът дo eвтинo финaнcиpaнe вeчe e пo-oгpaничeн, a и пoтpeбитeлитe ca пo-внимaтeлни зapaди oпaceниятa oт peцecия.
Πo инфopмaция нa „Taймc“ вътpeшeн aнaлиз в Ѕсhrоdеrѕ e дoвeл дo пo-ĸoнcepвaтивнa oцeнĸa нa финтex aĸтивитe, yпpaвлявaни oт ĸoмпaниятa. Tя e нa eĸcпepти, ĸoитo ca нeзaвиcими oт eĸипa, ĸoйтo пo-paнo e избиpaл ĸъдe дa ce пpaвят инвecтициитe. Taĸa, cпopeд нoвaтa oцeнĸa инвecтициятa нa Ѕсhrоdеrѕ в Rеvоlut вeчe e в paзмep нa 5,44 млн. пayндa, a нe 10,16 млн.

Bce пaĸ в ĸoмпaниятa зaпaзвaт oчaĸвaнeтo cи зa пo-cĸopo пoзитивнo paзвитиe, пишe бpитaнcĸaтa мeдия. Cпopeд нeин изтoчниĸ в Rеvоlut мoжe и дeйcтвитeлнo дa имa зaгyбa нa пaзapнa cтoйнocт cпpямo пиĸa нa финтex eнтycиaзмa пpeз 2021 г., нo ĸoмпaниятa вce пaĸ ycтoйчивo пoвишaвa пpиxoдитe cи.

Служителите в германския публичен сектор постигнаха споразумение за заплатите с работодателите си, като сложиха край на конфронтационна поредица от преговори, довела до няколко стачки в най-голямата икономика в Европа, предава Bloomberg.
Служителите ще получат еднократни плащания на стойност 3000 евро до февруари 2024 г., след което заплатите ще растат с 200 евро на постоянна база, а после ще бъдат увеличавани с 5,5%.
Договорката обхваща около 2,5 млн. служители в германския публичен сектор и се случва след 3 кръга от неуспешни преговори. Арбитражна комисия впоследствие предложи компромис, в основата на постигнатото споразумение в Потсдам. „Спорихме усилено помежду си в четирите кръга преговори и в арбитражния процес. Споразумението за заплатите носи осезаемо облекчение за служителите“, заяви германският вътрешен министър Нанси Фезер.
Заплатите в еврозоната стават ключов фокус за централните банкери, които са притеснени, че силните ръстове ще затруднят връщането на инфлацията към целевите 2%. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард призова компаниите и служителите им да споделят бремето на по-високите енергийни разходи, за да избегнат „обратен механизъм между по-високи маржове на печалбата, заплати и цени“.

След като арбитражната комисия публикува компромисното си предложение, икономисти заявиха, че това ще е силен резултат за служителите. Но според анализатора от JPMorgan Грег Фузеси структурата му „позволява значителна умереност през 2024 г.“.
Споразумението с профсъюза Verdi е факт, след като IG Metall осигури споразумение за служителите в индустрията от 2022 г., което предвижда заплатите им да нараснат с 5,2% през 2023 г. и с 3,3% през 2024 г. Същевременно служителите на Deutsche Post постигнаха споразумение, което предвижда увеличение на заплатите им средно с 11,5% за 2 години.
Исканията за голямо увеличение на заплатите и по-голямото желание за стачки са подкрепени и от най-бързата инфлация от десетилетия, която се оказва упорита въпреки спада през последно време на цената на енергията. Заплатите в Германия са намалели с над 3% през 2022 г. при коригирането им към нарастващите цени на потребителските стоки, сочат статистически данни.
Същевременно служителите са в силна преговорна позиция, тъй като на работодателите им е все по-трудно да привличат служители. Трудовият пазар е устойчив на последиците от войната в Украйна, като основното въздействие е от притока на бежанци от там, които бавно се интегрират в работната сила.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Голяма част от Германия е блокирана и заради железопътна стачка
Поредна транспортна стачка оставя празни три германски летища

Нова порция стачки парализира 4 германски летища, стотици полети са отменени
Стотици полети в Германия са отменени или забавени заради стачка
Стачки парализираха 8 летища в Германия. Хиляди полети са отменени

Глобалните военни разходи са нараснали рекордно миналата година заради войната на Русия срещу Украйна, като годишните военни разходи в Европа са на най-високото си равнище от края на Студената война преди три десетилетия. Това обяви в изявление днес Стокхолмският международен институт за изследване на мира (СИПРИ), цитиран от Ройтерс.
Глобалните военни разходи са нараснали с 3,7 процента в реално изражение през 2022 г. до 2,24 трилиона долара, информира СИПРИ.
Русия измисли нов начин да взима пари от западните компании
Войната, която Русия започна срещу Украйна миналата година, накара европейските държави да се втурнат да подсилват отбранителните си способности, посочва БТА.

Европейските военни разходи са скочили с 13 процента миналата година, главно заради увеличенията в Русия и Украйна, но много други европейски държави също подсилиха военните си бюджети и планират още увеличения на фона на нарастващото напрежение.
Изследователят от института Диего Лопес да Силва каза, че няколко правителства имат многогодишни планове за увеличаване на разходите за армията, което означава, че може да се очаква по-нататъшно нарастване на военните разходи в Централна и Западна Европа.
Военните разходи на Украйна са нараснали с 640 процента през 2022 г. Това е най-голямото годишно увеличение, според данните, с които разполага Стокхолмският международен институт за изследване на мира от 1949 г. В тези разходи не е включена военната финансова помощ, която западните държави са осигурили на Украйна.
Според института военната помощ за Украйна от САЩ възлиза на 2,3 процента от общите американски военни разходи за 2022 г. Въпреки че САЩ имат най-високите в света военни разходи, в реално изражение те са нараснали малко.
Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира военните разходи на Русия са нараснали с 9,2 процента. Институтът уточнява обаче, че тези данни не са много сигурни, тъй като руските финансови власти са станали много непрозрачни след началото на войната.
Според директорката на програмата на института за военните разходи и производството на оръжие Луси Буро-Сюдро разликата между бюджетните планове на Русия и военните ѝ разходи през 2022 г. показва, че инвазията в Украйна струва на Москва далеч над очакваното.