Американската банка First Republic е загубила над 40% от депозитите си през първото тримесечие на тази година, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.
Акциите на компанията паднаха с над 20% в следборсовата търговия след първия ѝ отчет за приходите, след като драматичните фалити на Silicon Valley Bank (SVB) и Signature Bank миналия месец насочиха вниманието към регионалните кредитори и тяхната уязвимост.
Ръководителите на First Republic Bank продали акции за 12 млн. долара месеци преди срива
First Republic обяви мащабно съкращаване на служители с цел намаляване на разходите. Тя отчете депозити в размер на 104,5 млрд. долара в края на март, което представлява спад от близо 72 млрд. долара спрямо нивото в края на 2022 г.
„Депозитната активност започна да се стабилизира през седмицата на 27 март и остана стабилна до 21 април“, заяви банката.
„Общият размер на депозитите към 21 април 2023 г. възлиза на 102,7 млрд. долара, което е спад само с 1,7% спрямо 31 март 2023 г.“, допълни тя.

Според банката това отразява предимно сезонните данъчни плащания на клиентите, които се извършват всяка година през април.
Подобно на SVB, First Republic държеше голям процент незастраховани депозити, които се считат за по-податливи на масови фалити.
Регионалните банки са подложени на натиск след срива на SVB, като миналата седмица средно големи кредитори като Comerica и KeyCorp сигнализираха за влошаване на перспективите за печалба, тъй като вдигат лихвените плащания за гарантиране на депозитите.
First Republic се възползва от редица спешни мерки на регулаторните органи и други кредитори, особено от обявеното в средата на март вливане на средства в размер на 30 млрд. долара от консорциум от 11 американски частни банки, включително Bank of America и JPMorgan Chase.
First Republic обяви мерки за намаляване на разходите, включително свиване на корпоративните офиси и „значително“ намаляване на възнагражденията на изпълнителните директори.
Банката също така „преследва стратегически варианти за ускоряване на напредъка си, като същевременно укрепва капиталовата си позиция“, заявиха от First Republic.

Икономическите проблеми в германската модна индустрия водят до затруднения за все повече компании. В понеделник производителят на мъжка мода Ahlers, собственик и на марката Piere Cardin, обяви, че ще подаде молба за несъстоятелност в Окръжния съд в Билефелд за Ahlers AG и 7 дъщерни дружества заради предстояща неплатежоспособност.
Решението е предизвикано главно от икономическите показатели на дружеството, под определените в плановете. Това казва Стела Алерс, ръководител на дружеството. Последиците от пандемията от COVID и нарушените вериги за доставки, общото нежелание за покупки, високата инфлация и несъстоятелността в търговията са направили стъпката неизбежна. Въпреки това според Алерс има бъдещи възможности за компанията.

Според дружеството молби за обявяване в несъстоятелност са планирани и за дъщерните дружества Ahlers P.C. GmbH, Ahlers Retail GmbH, Ahlers Zentralverwaltung GmbH, Ahlers Vertrieb GmbH, Pioneer Berufskleidung GmbH, Pioneer Jeans-Bekleidung GmbH и Baldessarini GmbH. От друга страна, чуждестранните дружества засега не са засегнати.
С марки като Baldessarini, Pierre Cardin, Pioneer и Otto Kern, Ahlers AG още генерира продажби от 171 млн. евро през финансовата 2021/22 г. Това е значително под равнището от 207 млн. евро, достигнато преди COVID-19. В момента в Ahlers работят около 1700 души. Около 400 от тях са в дружествата, засегнати от молбите за несъстоятелност. Те ще получат обезщетения при несъстоятелност от Федералната агенция по заетостта за април, май и юни, пише „Шпигел“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Космически колапс: Компанията Virgin Orbit на Ричард Брансън фалира 
Фалит на електрическа компания в Германия
Руското поделение на Google подаде молба за несъстоятелност

Възможностите за коопериране в сферата на полупроводниковата индустрия, производството на роботи и на различни високотехнологични машини, коментира Красимир Петков, съсобственик и управител на компанията за за решения за автоматизация в полупроводниковата индустрия и специализирани машини „Милара Интернешънъл“ с представителите на над 20 фирми от Тайван, съобщиха от индустриалния клъстер.
По покана на екипа на Тракия икономическа зона (ТИЗ) в края на миналата седмица делегация от азиатския остров посети най-големия индустриален парк в Източна Европа и участва в специален бизнес форум. В състава на делегацията имаше представители на фирми от тежката промишленост до производството на потребителски продукти: машиностроене, електроника, аутомотив и др., пише БТА.
Делагацията беше водена от Чарлз Тсенг, директор на Тайванския икономически и културен център в Анкара и Шейн Цай, директор на Таитра София (Taitra branch Sofia). 
Тайванските предприемачи са изглеждали доволни от създадената екосистема в ТИЗ и възможностите, които зоната предлага за стартиране на бизнес и партньорство. След форума делегацията посети „умната“ фабрика на „Шнайдер Електрик“ в подзона „Марица“, част от ТИЗ. Една от най-големите и модерни производствени бази на френската компания на континента и първата и единствена „умна“ такава на Schneider Electric за цяла Източна Европа в момента, освен че се разширява, но и се стреми към намаляване на въглеродния си отпечатък с изграждането на иновативна система за ползване на геотермална енергия. В „Милара Интернешънъл“, също част от ТИЗ, тайванските бизнесмени, освен че се запознаха с възможностите за сътрудничество в полупроводниковата индустрия, разгледаха и поточната линия за производството на първите български електрически камиони, които вече се изнасят за САЩ. 
След България делегацията ще посети още 2 страни от Източна Европа, като част от тяхната програма.
В бизнес форума взеха участие Стефан Стоянов – заместник-кмет „Oбразование, бизнес развитие и европейски политики“, инж. Пламен Панчев – създател и изпълнителен директор на ТИЗ, Георги Стоев – председател на Управителния съвет на „Тракия Тех“, инж. Емил Янков – директор „Бизнес развитие“ на ТИЗ и представители на бизнеса от Тракия икономическа зона.
ОЩЕ: Нова инвестиция за 1 млрд. лева може да стане факт в България

Международната рейтинговата агенция „Стандард енд Пуърс“ (Standard & Poor’s) повиши икономическата перспектива на Гърция от „стабилна“ на „положителна“ и препотвърди рейтинга на страната на „BB+“, което е една степен под инвестиционния клас, предаде за БТА агенция АНА-МПА.
S&P повиши рейтинга на Гърция от „BB“ на „BB+“ през април 2022 г.
Агенцията отбелязва, че структурните реформи и икономическата устойчивост на Гърция, както и подкрепата от ЕС са подобрили публичните финанси и стабилността на финансовия сектор.
„След най-бързата фискална корекция в ЕС през 2022 г., първичният баланс на Гърция се върна към излишък и очакваме допълнителен данъчни подобрения през следващите години“, добави в изявление „Стандард енд Пуърс“.
Инвестициите се повишиха до 21% от БВП в края на 2022 г. – повишение от 9 процентни пункта за последните три години, отбеляза също агенцията, като добави, че „очакваме тази тенденция да продължи благодарение на наличните 30,5 милиарда евро от Фонда за възстановяване и устойчивост за Гърция. Затова ревизирахме перспективата за Гърция от стабилна на положителна, потвърждавайки рейтинга BB+/B.“
Икономиката на Гърция „обърна страницата“, каза гръцкият министър на финансите Христос Стайкурас, приветствайки подобряването на икономическата перспектива на Гърция и добавяйки, че „Стандард енд Пуърс „става втората международна рейтингова агенция през 2023 г., която поставя страната на половин степен преди инвестиционния рейтинг“.
Агенцията за кредитен рейтинг „Фич“ (Fitch) повиши рейтинга на Гърция от „BB“ на „BB+“ през януари, напомня БТА.
ОЩЕ: Гърция вдига минималната заплата, дава ваучери за гориво
 

Малко над 32 тона охладено агнешко месо от Северна Македония се оказаха безопасни за консумация. Въпреки това, месото трябва да бъде преработено. Това са резултатите от извършена съвместна проверка с Министерството на земеделието и НАП на предприятие за месодобив и месопреработка в област Кърджали, като пробите са взети на 11 април.
Причината за проверката е „установено недоказване на ефективна проследяемост при дистрибуцията на месото и представяне на заблуждаваща информация относно произхода му“. Затова и месото е блокирано.
На бизнес оператора е връчено предписание и два акта, както и заповед за спиране на дейност внос и дистрибуция на месо от дребни преживни животни (ДПЖ) от трети страни.
От 27 март до 17 април, са насочени за унищожение 1406 кг храни от животински произход заради липса на етикет на български език, с изтекъл срок на годност, без информация върху етикета за произход и срок на годност, без придружаващи документи; 60 броя яйца с изтекъл срок на годност и 200 л сурово мляко с неясен произход. Също така 23,8 кг храни от неживотински произход и 23,38 л плодови сокове без етикет на български език, с изтекъл срок на годност. 36 броя яйца са спрени от реализация и са насочени към доставчика с цел преетикетиране, поради липса на информация за клас и код на производителя.
Временно затворени са 5 обекта във Варна, Враца, Кюстендил и София, като нарушенията са лошо хигиенно състояние на обекта, извършване на нерегламентирана дейност и извършване на дейност в нерегистрирани обекти.
ОЩЕ: Инспектори по храните тръгват да проверяват маркировката на агнешкото

Ужас. Стрес. Паднал е първият млечен зъб. Какво да правя, къде да го сложа?
– Ако сложиш падналото зъбче под възглавницата си, то ще го прибере мишката и ще ти остави на сутринта паричка,-успокоява внучката си бабата.
– А колко парички ще ми остави мишката, ако сложа под възглавницата зъбките на дядо?

Нарушител обяснява:
– Бях под въздействието на психотропни същества.
Катаджията:
– Казва се вещества.
– Не, за жената и тъщата казвам.

Идейният проект за реконструкцията на стадион „Българска армия“ беше представен официално на пресконференция в Националния пресклуб на БТА. Представители на проектантската компания ИПА и изпълнителният директор на ЦСКА Филип Филипов дадоха подробности как ще изглежда обновеният дом на „червените“.
Капацитетът на стадиона се планира да бъде за 16 000 зрители. Отделните сектори са разпределени по следния начин: Сектор А ще събира 2520 зрители, сектор Б ще е разпределен в 2 части – 1030 за гости и останалите 3340. Сектор В ще побира 4540 зрители и сектор Г – 4570.

Стойността на реконструкцията възлиза на 80-90 млн. лева.
Планирано е ремонтните дейности да започнат през есента, като преди това проектът ще е входира в Столична община и трябва да премине през редица съгласувания през различните инстанции, преди да се издаде разрешение за строеж.
По първоначални очаквания стадионът трябва да бъде готов за 18 месеца.

Целият стадион ще бъде покрит, като сектор А ще е с най-много удобства за зрителите. Там ще бъдат разположени луксозни VIP боксове в 3 категории, музеят на клуба, фен магазинът, зала за събития, места за хранене и др.
Помощните игрища пред централната трибуна и паркингът ще бъдат премахнати и територията ще бъде върната към парка, като плановете са за автомобилите да се използват обществените паркинг зони на метростанцията и Националния стадион „Васил Левски“.

От клуба очакват стадионът да вземе „Категория 4“ на УЕФА.
От архитектурната компания отбелязаха, че на стадиона ще се поставят 2 светлинни табла, а насипите на секторите Б и Г ще бъдат запазени, за да не се налага премахване на растителността по тях.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В света на футбола: Как Бундеслигата се справя с енергийната криза?
Най-мощните стадиони, захранвани от слънчева енергия
Местят Националния стадион, 4 варианта за новата локация

Amazon подготвя проект за връзки с обществеността, наречен „Рататуи“, за да подобри имиджа си във Франция, където компанията не е толкова популярна, колкото на други европейски пазари, пише Bloomberg.
Планът включва десетина подпроекта, като местни телевизионни реклами, популяризиране на произведени във Франция продукти, продавани в Amazon, и проучвания, които показват положителното икономическо въздействие на складовете на компанията в страната, твърдят запознати източници.
Проектът е вдъхновен от популярна анимация на Disney, в която дружелюбен френски плъх готви добре познатото ястие със задушени зеленчуци от Прованс, носещо името „рататуи“.
Започнат преди около 3 години, проектът е насочен към превръщането на Amazon в компания, по-адекватна спрямо местния пазар, твърди един от източниците, пожелал анонимност, защото няма право да обсъжда вътрешни въпроси. През март Amazon за първи път присъства на популярния фермерски панаир в Париж с щанд, представящ местни производители на храна. През 2021 г. гигантът в онлайн търговията също отвори онлайн магазин, показващ продукти, произведени във Франция – секция, генерирала малко продажби, твърди един от източниците, но пък е широко популяризирана.
В проучване на Roland Berger, публикувано през март и направено по поръчка на Amazon, 89% от местните собственици на магазини в Североизточна Франция твърдят, че отварянето на склад на Amazon близо до тях не е оказало влияние върху бизнеса им. Друго проучване на Ifop показва, че 8 от 10 служители на Amazon биха препоръчали работа в компанията.

През 2021 г. Amazon Prime Video си осигури права за излъчване на по-голямата част от френското футболно първенство – ход, който не е продиктуван от плана „Рататуи“, но е помогнал за имиджа на Amazon.
„От повече от 20 години работим за спечелването на доверието на нашите клиенти във Франция, като допринасяме за техните общности, предлагаме добри услуги и голяма селекция от ниски цени, въпреки че разходите за живот нараснаха. Подобно на много компании, ние винаги сме работили по споделянето на информация как подкрепяме общностите на местата, на които развиваме дейност“, отбелязва говорител на Amazon.
Според един от източниците планът „Рататуи“ е вдъхновен от френския план за развитие на McDonald’s.
Откакто навлезе във Франция през 2000 г., Amazon постигна успех, където има 200 000 служители и е лидер на пазара на онлайн търговия. Въпреки това е по-малко популярна сред клиентите, отколкото в Германия или Великобритания.
Компанията се сблъска с редица проблеми и напрежение във Франция, вариращи от данъчни до такива, свързани с екологичното влияние на онлайн търговията и условията за работа в складовете. През 2020 г. Amazon спря дейността си в страната за 5 седмици, след като местен съд обяви, че не е успяла ефективно да защити работниците си от COVID-19. Част от плановете на гиганта за изграждане на нови заводи във Франция също бяха блокирани от активисти по екологични, икономически и политически причини.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Amazon измести Apple и вече е най-ценната марка в света
След близо 20 години на пазара: Amazon затваря един от бизнесите си
Amazon придоби здравна компания за 3,9 млрд. долара

Някои супермаркети във Великобритания са изчерпали запасите си от чушки, след като застудяването в Европа доведе до недостиг, предаде БТА, позовавайки се на ДПА.
Необичайно студената пролет в Испания забави растежа на чушките, което накара търговската верига Morrisons да ограничи покупките до 2 броя на клиент. От веригата обявиха, че се надяват да увеличат тавана през следващата седмица, когато се очаква подобрение в линията на доставките.
Веригата Waitrose, която също беше засегната от проблеми с доставките, заяви, че работи усилено с доставчиците, за да върне пълната гама обратно на рафтовете и очаква нивата на запасите да се стабилизират следващите седмици, докато Обединеното кралство навлиза в сезона на растеж.
Британските супермаркети доставят чушки само от Испания през зимата.
Директорът отговарящ за снабдяването с хранителни продукти и устойчивостта на Британския консорциум за търговия на дребно Андрю Опи отбеляза, че трудните метеорологични условия в южната част на Европа са навредили на реколтата при някои плодове и зеленчуци, включително чушки.

„Няколко магазина са въвели временни ограничения за това колко могат да купуват клиентите, за да осигурят наличност за всички“, допълни той. По думите му, въпреки това наличността трябва да се подобри през следващите седмици, когато Великобритания навлезе във вегетационния сезон.
Супермаркетите бяха принудени да ограничат набора от плодове и зеленчуци по-рано тази година заради лошото време в Европа и Африка, довело до недостиг.
Купувачите започнаха да изпитват недостиг на домати около 20 февруари, като търговците на дребно заявиха, че лошото време и свързаните с него транспортни проблеми в Северна Африка и Европа причиняват сериозни проблеми с доставките. Недостигът се разпространи и върху други артикули, като остави рафтовете без пресни продукти, като краставици, чушки и марули. Дефицит: Британците останаха без зеленчуци – купуват до 3 броя
Tesco, Aldi и Lidl ограничиха покупките на чушки, домати и краставици до 3 броя на човек, докато Morrisons наложи таван от 2 броя на клиент за домати, краставици, марули и чушки.

Проблемите с производството в Мароко започнаха през януари с необичайно ниските нощни температури, които повлияха на узряването на доматите.
Доставките от основния доставчик на Великобритания през зимата – Испания, също бяха силно засегнати от времето.
Същевременно Националният съюз на фермерите заяви, че недостигът на някои плодове и зеленчуци в супермаркетите в Обединеното кралство може да бъде „върхът на айсберга“.
По думите на зам.-председателят Том Брадшоу зависимостта от вноса е направила Великобритания уязвима на „шокови метеорологични явления“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
На Острова затягат коланите: минаха на замразени храни и евтини зеленчуци
Недостиг: Сушата изстреля цената на зехтина до рекордни нива
Британците изкупуват термо бельо, за да се борят с растящите сметки за отопление

Руската банка „Сбербанк“ обяви днес, че е пуснала технология, базирана на изкуствен интелект, наречена GigaChat, предаде Reuters.
Руската технология ще се конкурира с чатбот услугата ChatGPT, разработена от американската стартъп компания OpenAI.
GigaChat още е в тестови режим, при който с технологията могат да комуникират само потребители, на които е предоставен достъп.
Откакто OpenAI създаде ChatGPT, с подкрепата на корпорацията Microsoft, в технологичния сектор се провежда оспорвано състезание коя компания ще създаде услуга, базирана на изкуствен интелект, достъпна за по-голям брой потребители, отбелязва Reuters.

Според „Сбербанк“ това, което отличава GigaChat от останалите технологии от този вид е, че може да комуникира „по-интелигентно на руски език с потребителите спрямо други чуждестранни платформи“.
През последните години водещата руска банка инвестира сериозни средства в технологиите. Тя се стреми да намали зависимостта на Русия от вноса на технологични продукти на фона на западните санкции срещу режима в Москва, наложени заради войната в Украйна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
И Alibaba пуска своя версия на ChatGPT
Meta представи своя модел изкуствен интелект

OpenAI дава щедри възнаграждения на потребители за докладване на грешки
Alphabet с ключов ход в опит да настигне Microsoft и OpenAI

Най-фалшифицираната банкнота у нас съвпада с най-масовата купюра, циркулираща в обращение, става ясно от редовното издание „Емисионно-касова дейност на БНБ”, публикувано на официалния сайт на институцията.
През първото тримесечие на тази година най-фалшифицираната банкнота е била тази с номинал 50 лева. Именно 50 лева е най-масовата банкнота у нас, като в родната икономика циркулират 225.6 млн. броя с този номинал, което оформя цели 40.5% от всички банкноти в обращение към края на месец март тази година.
От всички задържани неистински банкноти у нас през първите три месеца на тази година, 79.05% са били купюри от 50 лева. Това представлява едва 0.000089% от общия брой на намиращите се в обращение в края на март 2023 г. банкноти с този номинал. Задържаните неистински банкноти от 50 лева възлиза на точно 200 броя през първото тримесечие.
Парите в обращение намаляха с близо 1 млрд. лева от началото на годината
Като цяло за периода януари – март 2023 г. в Националния център за анализ на БНБ са били задържани общо 253 броя неистински български банкноти, циркулирали в паричното обращение. Спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. те са с 82 броя по-малко.
Банкнотите с номинал от 20 лева се нареждат на втора позиция сред най-фалшифицираните, като задържаните неистински купюри с този номинал достигат 40 броя през първото тримесечие на 2023 година. Това представлява дял от 15.81% от всички фалшиви банкноти, задържани през периода. Само до преди няколко години именно 20 лева бе най-фалшифицираната купюра у нас, но с нарастването на дела на едрите банкноти в обращение, двадесетолевката загуби този статут.

Задържаните неистинските банкноти от 10 лева имат 4.35% дял от всички заловени купюри (11 броя), а тези от 100 лева остават с най-нисък дял – едва 0.79% (2 броя).
Монети и валута
През първите три месеца на тази година у нас са регистрирани и задържани общо 68 броя неистински български разменни монети, от които 11 броя от 2 лева, 8 броя от 1 лев, 48 броя от 50 стотинки и 1 брой от 20 стотинки.
Производителите на банкноти пред фалит
Относителният дял на задържаните през първото тримесечие неистински разменни монети в общия брой на монетите в обращение към края на март 2023 г. е 0.000002%.
В изпълнение на законовите си функции по извършването на експертна оценка на чуждестранни банкноти, задържани на територията на България, през първото тримесечие на 2023 г. в БНБ бяха регистрирани и задържани неистински чуждестранни банкноти, както следва: 79 броя евро, 65 броя щатски долари и 9 броя банкноти от други чуждестранни валути, всичките циркулирали в паричното обращение. 
Коя е най-фалшифицираната банкнота у нас?

Европейският съюз и Норвегия обявиха, че са създали „Зелен алианс“, който ще цели да засили сътрудничеството в областта на климата, усилията за опазване на околната среда, чистата енергия и индустриалния преход, предаде Reuters.
Двете страни потвърдиха ангажиментите си да постигнат климатична неутралност до 2050 г. и да работят по прилагането на Парижкото споразумение, включително поддържане на повишаването на глобалната температура под границата от 1,5°C.

Споразумението между ЕС и Норвегия беше подписано от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре.
„Норвегия е дългогодишен и надежден партньор на ЕС и ние споделяме обща визия за изграждане на неутрален по отношение на климата континент. Искаме нашите общества и икономики да просперират заедно, като същевременно намаляваме емисиите, защитаваме природата, декарбонизираме нашите енергийни системи и направим нашите индустрии по-екологични“, заяви Фон дер Лайен.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европа се затопля два пъти по-бързо от останалия свят
След тридневни тежки преговори: Германия одобри пакет за климата
Ирак засажда милиони дървета в борба с климатичните промени

Липсата на дъжд в Испания изстреля цените на зехтина до рекордни нива, а анализатори предупреждават, че при сухо лято тази година може да се стигне до още по-малка реколта, пише Financial Times.
Цените на зехтина са нараснали с почти 60% от юни насам до около 5,4 евро на кг заради голямата суша в Европа, която миналата година унищожи реколтата от маслини на Стария континент.
Испания – най-големият производител на зехтин, пострада наистина сериозно. Фермерите в страната обикновено произвеждат половината от зехтина в света, но годишното предлагане е спаднало почти наполовина до около 780 000 тона за последните 12 месеца.
„За 20 години в индустрията никога не съм виждал такива цени“, заяви Вито Мартинели, анализатор на зърнените и маслодайните култури в Rabobank. По думите му миналата година беше катастрофална за Испания, а реколтата в Италия „също беше лоша заедно с тази в други средиземноморски страни.
2022 г. се оказа най-сухата година за Италия от 1800 г., спиред данни на компанията за анализи Centro Studi Divulga.

Продължителната суша в Испания поставя под въпрос възстановяването на производството тази година. Миналия месец беше вторият най-топъл март в Испания за този век и вторият най-сух, сочат данни на метеорологичната агенция в страната.
Април се очертава като най-сухия в историята. Испански метеоролог заяви, че „нито капка дъжд“ не е паднала в повече от половината страна за първите 17 дни на април, а дъждовете са с 23% под нормата от октомври – началото на хидрологичната година.
Необичайно сухото време това лято може да задържи цените високи. „Спорадичните дъждове в Андалусия и Испания съвсем не са достатъчни“, отбелязва Кайл Холанд, анализатор на маслодайните култури и растителните масла в компанията за данни Mintec. По думите му маслините се берат в средиземноморските страни между октомври и февруари, което означава, че „ако много скоро нямаме дъжд, отново ще имаме лоша реколта“. „Предлагането на зехтин с добро качество също намалява, тъй като количествата не са големи, а купувачите искат добро качество… Пазарни играчи отбелязват, че с това темпо ще е късмет, ако изпратим остатъка от сезона с добър зехтин“, отбелязва Холанд.
Други не са така притеснени. „Повишаването на цената, особено в Испания, е добра новина, защото най-сетне надпреварата към дъното, което вреди на всички европейски производители и потиска пазара, свърши. В тези условия смятаме, че производителите, които в последните години увеличиха усилията си да защитят биоразнообразието и да произвеждат висококачествени масла, могат най-сетне да получат цената, която заслужават“, смята Давид Граниери, председател на Националния съюз на производителите на маслини.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Криза с храните: Цената на зехтина скочи до небето
Испанският зехтин – жертва на наказателните мита на САЩ

Цената на зехтина расте заради лошото време

Компанията LVMH на най-богатия човек в света Бернар Арно се превърна първата компания, регистрирана в Европа, с пазарна стойност над 500 милиарда долара.
Акциите на компанията се покачиха с близо 0,3% до 903,7 евро през сутрешната европейска търговия, което означава, че LVMH вече се оценява на 456,64 млрд. евро или над 502 млрд. долара.
Притеснението на една от най-успешните български компании: Война на Китай с Тайван
Групата съобщи по-рано този месец, че нейните приходи през първото фискално тримесечие на 2023 г. са достигнали 21,04 млрд. евро или рязък ръст от 17% спрямо съответния период от предходната година, което представлява „отличен старт на годината“.

Приходите на подразделението на модния гигант Selective Retailing пък скочиха с 30%, като тези на Fashion & Leather Goods донесоха приходи от 10,73 млрд. евро – скок с 18% спрямо година по-рано.
В началото на април Бернар Арно, президент на групата LVMH (Louis Vuitton Moet Hennessy), оглави списъка на списание „Форбс“ на най-богатите хора в света през 2023 г. Според информацията в него приходите, печалбите и акциите на LVMH са на рекордно високи нива. По този начин състоянието на Арно се е увеличило с 53 млрд. долара до 211 млрд. долара през последните 12 месеца, което е най-високата печалба сред милиардерите.
 

Парите в обращение у нас нараснаха с 1.87 млрд. лева на годишна база (+7.6%) до общо 26.4 млрд. лева към края на месец март тази година. Въпреки това, темпът на нарастване се забавя осезаемо спрямо по-високите нива, достигнати през предходните две години, става ясно от редовното издание „Преглед на емисионно-касовата дейност на БНБ”, публикувано на официалния сайт на институцията.
В резултат на забавянето в темпа на растеж и благодарение на традиционното свиване на парите в обращение през първите месеци на годината спрямо края на преходната, стойността на монетите и банкнотите, циркулиращи в родната икономика, са намалели с 989.4 млн. лева спрямо декември 2022 година или спад от 3.6% за периода. За сравнение, в края на 2022 година парите в обращение възлизаха на 27.4 млрд. лева. Най-сериозното понижение се отчита през месец януари – спад от 3.1%.
През първото тримесечие на миналата 2022 година бе отчетен два пъти по-висок годишен ръст на стойността на парите в обращение спрямо настоящия прираст, достигайки 15.8% на годишна база или 3.3 млрд. лева повече, спрямо същия период на преходната 2021 година.

В края на март 2023 г. делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97.87%, а на разменните монети – 2.12%. През първото тримесечие на годината делът на банкнотите е намалял с 0.09 процентни пункта за сметка на същото увеличение на дела на разменните монети.

Делът на възпоменателните монети в общата стойност на парите в обращение е 0.01% и се запазва без промяна спрямо края на 2022 година.
Динамика и структура на банкнотите в обращение
В края на март 2023 г. в обращение са 556.7 млн. броя банкноти, които са с 40.0 млн. броя, или с 6.7% по-малко в сравнение с края на 2022 г. За същия период общата им стойност намаля с 3.7%, достигайки към 31 март 25.83 млрд. лева.

Средната по стойност банкнота в обращение в края на първото тримесечие на 2023 г. е 46.40 лв., което представлява увеличение с 1.44 лв. спрямо края на 2022 година.
За едногодишен период стойността ѝ се е повишила с 2.95 лв., или с 6.8%, в резултат от по-високите в сравнение с останалите номинали темпове на нарастване в паричното обращение на броя на банкнотите от 50 и 100 лева.
С най-голям дял (40.52%) в общия брой на банкнотите в обращение в края на първото тримесечие на 2023 г. е банкнотата с номинал 50 лева, като към 31 март в обращение са 225.6 млн. броя банкноти с този номинал. С най-малък дял (5.39%) e броят на банкнотите от 5 лева.
Спрямо края на 2022 г. в структурата по брой на банкнотите в обращение нараснаха дяловете на номиналите от 5, 50 и 100 лева, като най-голямо е увеличението на дела на банкнотите с номинал 100 лева – с 1.41 процентни пункта.
За същия период дяловете на банкнотите с номинална стойност 10 и 20 лева намаляха, по-съществено делът на банкнотите от 20 лева – с 1.63 процентни пункта.
За едногодишен период броят на банкнотите в обращение се увеличи с 4.3 млн. (0.8%), а стойността им с 1.832 млрд. лв. (7.6%).
Запазва се тенденцията от предходните периоди към изпреварващ годишен темп на нарастване в наличнопаричното обращение на броя на банкнотите с високи номинали (50 и 100 лева) в сравнение с останалите номинали.
Спрямо края на март 2022 г. в структурата по брой на банкнотите в обращение нараснаха дяловете на номиналите от 5, 50 и 100 лева, като най-голямо е увеличението на дела на банкнотите от 100 лева – с 2.67 процентни пункта.
Спрямо същия период дяловете на банкнотите от 10 и 20 лева намаляха, като най-много се понижи този на банкнотите от 20 лева (с 3.87 процентни пункта).
В края на март 2023 г. общата стойност на намиращите се извън касите на БНБ банкноти с номинал 100 лева е 11.471 млрд. лв., което е най-големият дял (44.41%) в структурата по стойност на банкнотите в обращение.
Парите в обращение са близо 27 милиарда лева
С най-малък дял (0.58%) е стойността на банкнотите с номинал 5 лева. Спрямо края на 2022 г. в структурата по стойност на банкнотите в обращение нарастване беше отчетено единствено при дела на банкнотите от 100 лева – с 1.71 процентни пункта. За същия период дяловете на номиналите от 10, 20 и 50 лева намаляха в интервала между 0.29 и 0.99 процентни пункта. Делът по стойност на банкнотите от 5 лева в обращение (0.58%) е без промяна спрямо нивото, достигнато към 31 декември 2022 г.
В структурата по стойност на банкнотите в обращение за едногодишен период нарасна единствено делът на банкнотите с номинал 100 лева – с 3.14 процентни пункта. Дяловете на останалите номинали намаляха, като най-съществено е понижението на дела на банкнотите от 20 лева – с 2.34 процентни пункта.
Най-малко за едногодишен период намаля делът по стойност на банкнотите от 5 лева – с 0.03 процентни пункта.
Динамика и структура на монетите в обращение
В края на март 2023 г. в обращение са 3.082 млрд. броя разменни монети, които са с 27.5 млн. броя, или с 0.9% повече в сравнение с броя им в края на 2022 година.

За същия период общата им стойност се увеличи с 1.6 млн. лв., или с 0.3%, и в края на март 2023 г. достигна 559.7 млн. лв. Средната по стойност разменна монета в обращение в края на първото тримесечие на 2023 г. е 0.18 лв. и се запазва без промяна както спрямо края на 2022 г., така също и за едногодишен период.
През първото тримесечие на 2023 г. по-голямо в процентно изражение e нарастването на броя на разменните монети с номинал 1, 2 и 10 стотинки, съответно от 1.1%, 1.5% и 0.9%.
За същия период монетите от 50 стотинки и от 1 лев в обращение са намалели, съответно с 0.1% и 0.02%. На годишна база се запазва общата тенденция към увеличаване на броя на разменните монети в обращение от всички номинали.
Спрямо края на март 2022 г. общият брой на разменните монети в обращение се увеличи със 185.7 млн. (6.4%), а стойността им – с 37.0 млн. лв. (7.1%). На годишна база с най-бърз темп нараства броят на монетите от 2 лева – с 8.4%. В края на март 2023 г. в обращение са 85.6 млн. броя от тях, което представлява увеличение с 6.6 млн. броя.
Броят на монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки и от 1 лев в обращение нараства в интервала от 5.5% (при монетите от 1 стотинка) до 7.3% (при монетите от 2 стотинки). С най-голям дял (28.40%) в общия брой на разменните монети в обращение в края на първото тримесечие на 2023 г. продължават да са монетите от 1 стотинка. Към 31 март извън касите на БНБ са 875.3 млн. броя с този номинал.
С най-малък дял (2.78%) е броят на монетите от 2 лева. В структурата по брой на разменните монети в обращение спрямо края на 2022 г. дяловете на монетите от 5, 20 и 50 стотинки и от 1 и 2 лева намаляха в интервала от 0.01 до 0.06 процентни пункта, докато дяловете на монетите от 1 и 2 стотинки нараснаха съответно с 0.06 и 0.15 процентни пункта. Броят на монетите от 10 стотинки им определя дял от 11.44%, колкото беше и в края на 2022 година, посочват от БНБ.
За едногодишен период в структурата по брой на разменните монети в обращение дяловете на монетите от 1, 5 и 10 стотинки намаляха в интервала от 0.04 до 0.25 процентни пункта, а дяловете на монетите от 2, 20 и 50 стотинки и от 2 лева се повишиха в интервала от 0.01 до 0.22 процентни пункта.
Използваме все повече банкноти от 50 лева и 100 лева
Към 31 март 2023 г. броят на монетите от 1 лев извън касите на БНБ им определя дял от 5.90%, колкото беше и в края на март 2022 г. Нарастването на общата стойност на разменните монети в обращение е функция на увеличаващия се брой на монетите извън касите на БНБ, като основен принос за това имат разменните монети от най-високите номинали.
Общата стойност на монетите от 1 лев в обращение в края на март 2023 г. е 181.8 млн. лв., което представлява най-големият дял (32.48%) в структурата по стойност на разменните монети в обращение. С най-малък дял (1.56%) е стойността на монетите от 1 стотинка.
В структурата по стойност на разменните монети в обращение спрямо края на 2022 г. дяловете на монетите от 50 стотинки и от 1 лев намаляха съответно с 0.05 и 0.10 процентни пункта, докато дяловете на монетите от 1, 2, 10 и 20 стотинки и от 2 лева нараснаха спрямо същия период в интервала от 0.01 до 0.04 процентни пункта.
Стойността на монетите от 5 стотинки в обращение им определя дял от 3.08%, колкото беше и в края на 2022 г. За едногодишен период в структурата по стойност на разменните монети в обращение нараснаха дяловете на монетите от 2 стотинки и от 2 лева, съответно с 0.01 и 0.36 процентни пункта. Намалението на дяловете на номиналите от 1, 5, 10 и 50 стотинки и 1 лев е в интервала от 0.02 и 0.20 процентни пункта. Стойността на монетите от 20 стотинки в обращение им отрежда дял от 10.41%, колкото беше и в края на март 2022 година.

83% от децата в България, живеещи в домакинства с ниско ниво на образование, изпитват материални лишения. Това отрежда на страната ни предпоследно място в Европейския съюз в това отношение, като единствено Румъния изпъква с по-висок дял (85% от децата), става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат за 2021 година.
Като цяло 39% от децата под 16-годишна възраст в ЕС, живеещи в домакинства с ниско ниво на образование (начално и по-ниско от начално образование), са изпитвали материални лишения. Редом до Румъния и България в това отношение застава и Унгария с цял от 78% от децата, живеещи в ниско образовани домакинства.
Какво е почасовото заплащане в страните от Европейския съюз?
Страните в ЕС, където над 50% от децата в домакинства с ниско образование, страдат от материални лишения, възлизат на 10 броя. Освен Румъния, България и Унгария в тази група влизат още Словакия (70%), Чехия (63.7%), Кипър (61.4%), Литва (59%), Ирландия (55.9%) и Словения (52.5%).
Държавите с най-нисък дял на децата, живеещи в домакинства с ниско образование, които изпитват материални лишения са Полша (9.1%), Германия (15.8%), Естония (16.4%), Люксембург (21%), Швеция (21.5%), Малта (22.2%), Финландия (22.3%), Хърватия (29.5%) и Дания (32.5%).
България се нарежда на второ място в ЕС и по най-висок дял на децата, живеещи в семейства с висока степен на образование, които изпитват материални лишения.
Висшето образование в България: Колко печелят завършилите и колко от тях се реализират?
Според данните, този дял у нас възлиза на 11.8%, като единствено в Гърция се наблюдава по-висок дял (16.1%). Преди Гърция и България се нареждат още Кипър (10%), Испания (8.2%), Румъния (6.3%), Ирландия (6.2%), Белгия (4.9%) и Франция (4.4%). Средното ниво за ЕС възлиза на 3.8%.

Лидери в това отношение в ЕС са Словения (0.3%), Чехия (0.6%), Швеция (0.8%), Полша (0.9%), Хърватия (1.5%), Естония (1.6%), Финландия (1.6%) и Германия (1.9%).

Цените на плажните принадлежности в разположените до нас държави са сходни на тези у нас с единствената разлика, че в чужбина, на местата където се налага да се плаща отделно, таксата е доста по-висока, отколкото на Българското Черноморие.
Това обаче не е задължително навсякъде. Например в Северна Гърция има много плажни ивици без спасители, но навсякъде, където е възможно, са поставени чадъри и шезлонги, които в повечето случаи са безплатни.
Обикновено става ясно, когато са собственост на заведения и за да се използват трябва консумация. Цените на консумацията в тях са близки до тези в България, като често дори са и по-ниски, пише „24 часа“.

Не такава е ситуацията обаче в южните гръцки курорти, където особено по островите всяко нещо се плаща. Там цените са доста по-високи, като кафето е най-малко 3-4 евро, 500 мл. минерална вода – 2 евро, а средно голям сандвич – 4-5 евро.
Друга категория са плажовете, близо до които на първа линия има големи хотели. Тогава обикновено плажните принадлежности са собственост на хотелите и са включени в цените на нощувката. Достъпът до плажовете е свободен както навсякъде в Европа, но ако не сте гост на хотела, ви очакват много високи цени. В Аспровалта, Санторини, Миконос и останалите острови таксите често варират от порядъка на 80-100 и дори 150 евро на ден.
В Хърватия тези такси имат много по-големи колебания – от 4,50 до 400 евро. За най-високата такса съобщи наскоро хърватският сайт Dnevnik, но тя важи само за плажовете на Хвар, дадени на концесия. В Хърватия също като в Българоя плажовете имат и свободни зони, на които човек може да разгъне свой чадър в пясъка, но там винаги са най-неудобните места по плажовете.

Това лято плажуващите в Италия ще са приятно изненадани – правителството прие таван на цените на плажните принадлежности. Границата не е точно фиксирана, а зависи от местоположението на плажа и от допълнителните услуги, които се предлагат.
Решението беше провокирано от масови оплаквания на италианците от високите цени, които на много плажове са стигнали 100 евро за чадър и още 100 евро за шезлонг на ден. Това е реакцията на собствениците на плажовете, след като пандемията намали силно печалбите им.

Обикновено в Италия сянката на плажа струва 10-15 евро, стига да не е собственост на заведение или хотел. Ако е така, всеки може да ги ползва безплатно, защото се счита за гост на заведението. В Италия има и много луксозни плажове, на които вместо чадъри се предлагат минипалатки с плътен покрив, дори нещо като бунгала на плажа. Естествено, наемането им излиза по-скъпо – 40-50 и над 50 евро на ден.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
100 лева за шезлонг и чадър на морето
Каква ще е цената на сянката по морето?
Солени цени за сянката на Черноморието

Девет европейски държави провеждат среща на високо равнище, като целта е да се увеличи производството на вятърна енергия в Северно море, подтикната от последиците от войната в Украйна и стремежа към използване на възобновяеми енергийни източници.
Срещата, с домакин е Белгия в крайбрежния град Остенде, ще събере лидерите на страните от ЕС – Франция, Германия, Ирландия, Дания, Нидерландия и Люксембург, като в нея ще участва и ръководителят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Норвегия и Великобритания също ще участват, въпреки че френски представители заявиха, че министърът на енергетиката на Обединеното кралство ще води делегацията, а не министър-председателят Риши Сунак, предава АФП.  Северна Европа залага все повече на вятърната енергия
Белгийският министър-председател Александър Де Кроо заяви преди срещата, че целта е до края на десетилетието да се изградят достатъчно вятърни паркове в Северно море, за да се произвеждат 130 GW електроенергия. По думите му до 2050 г. този капацитет трябва да се увеличи над 2 пъти до близо 300 GW.
Срещата на върха по Северно море е втората, която се провежда, след като четирите държави, участвали в първата през 2022 г. – Белгия, Дания, Германия и Нидерландия решиха, че е необходимо да разширят сътрудничеството.
По думите на Де Кроо заради събитията през 2022 г., при които цените на енергията в Европа нараснаха на фона на отказа на континента от руския газ, енергията сега е „повече от всякога геополитическа тема“.

„Срещата на високо равнище е фокусирана върху „бързината на изпълнение“, чрез стандартизиране на необходимата инфраструктура, така че вятърните паркове в Северно море да се изграждат по-бързо и по-евтино“, каза той.
В срещата на върха участват и десетки управители на енергийни компании и компании за вятърни турбини, за да предложат как правителствата могат да увеличат производството на енергия в Северно море в своите страни.
Великобритания разполага с най-големия парк от морски вятърни паркове – 45 от тях произвеждат 14 GW, като смята да увеличи капацитета си до 50 GW до 2030 г. След нея се нарежда Германия с 30 вятърни парка, произвеждащи 8 GW, следвана от Нидерландия с 2,8 GW и Дания и Белгия с по 2,3 GW. Останалите държави, които участват произвеждат по-малко от 1 GW от наличните си морски вятърни паркове, но споделят амбициите си за сериозно увеличаване на енергията от този източник.
„За нас, както и за нашите съседи, морската вятърна енергия вероятно ще бъде основният източник за производство на енергия от възобновяеми източници между 2030 и 2050 г., далеч преди слънчевата енергия и наземните вятърни паркове“, заяви служител на френското председателство.
По думите на служителя тъй като Северно море е сравнително плитко, турбините могат да се инсталират сравнително лесно и в голям брой и добави, че Франция цели да разполага с 40 GW морска мощност до 2050 г. Франция произведе първата си офшорна вятърна електроенергия

Необходимо финансиране
Наскоро ЕС си постави цел да удвои дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния си микс до 42,5%, по-специално чрез улесняване на получаването на разрешителни за инсталиране на инфраструктурата.
Според WindEurope, федерацията, представляваща европейската индустрия за вятърна енергия, амбициите на срещата в Остенде са осъществими, като се имат предвид технологичните познания и опитът на компаниите в сектора.
Но „липсва мобилизиране на финансиране“ за разширяване на веригите за доставки, каза Пиер Тардьо, главен директор по политиките на WindEurope. Организацията твърди, че Европа трябва да изгради морска инфраструктура, за да добави 20 GW мощност годишно, но засега секторът разполага с капацитет за едва 7 GW годишно, като веригата за доставки на кабели, корпуси на вятърни турбини и други части е затруднена. „Днес не произвеждаме достатъчно от някои важни елементи“, смята Тардьо пред АФП.
Той заяви, че производителите на турбини работят „на загуба“ заради логистичните търкания, възникнали в резултат на повишеното търсене след тежката COVID пандемия. Според него набирането на персонал в сектора също е доста под необходимото ниво. Инвестициите, за да достигне Европа желаното ниво, са огромни: ЕС е изчислил, че разходите за достигане на 300 GW в производството на морска енергия до 2050 г. възлизат на 800 млн. евро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Първата плаваща вятърна турбина в Черно море ще е на наша територия
Най-големият плаващ вятърен парк в света произведе първата си енергия
 

Българската агенция за инвестиции (БАИ) и Европейският алианс за батерии (ЕВА) подписаха декларация, чрез която България официално се присъединява към Алианса.
На церемонията присъстваха президента Румен Радев, министърът на енергетиката Росен Христов, министъра на иновациите Александър Пулев и на икономиката Никола Стоянов, вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов и Мария Габриел- еврокомисар по иновациите.
Продажбите на електрически автомобили в България скачат почти тройно
„Това се случва във важен момент – в Европа текат мащабни и диалогични процеси към единния пазар, стратегията за дългосрочна конкурентоспособност на Европейския съюз. Европа поема курс към решителна трансформация за установяване на една ясна посока за постигане на автономност чрез развитието на иновативна, пълноценна всеобхватна индустрия и енергетика“, каза Радев.
Присъединяването на страната ни към ЕВА, ще отвори възможности на български компании и научни институции да получават средства от фонда. Това ще е ключово за развитието на иновациите и обмена на знания. България ще има възможност да се превърне и в център за обучение и преквалификация на експерти в областта на технологиите за съхранение на енергия.

„Служебното правителство има един приоритет – да привличаме чуждестранни инвестиции в държавата. Успяхме с обща воля и ясни приоритети – нивото на преките чуждестранни инвестиции е с 90% по-високо от 2021г“, каза министър Пулев. Той по сочи, че всички споделят плановете на Европа и са се обединили около тази мисията, тук в България да се привлекат големи мащабни производства.
„Амбицирани сме, знаем, че можем повече. Горд съм и щастлив, че ЕК припозна нашето правителство като сигурен и достоен партньор“, коментира още Пулев.
 Според вицепремиера Пеканов, индустриалната политика много време е била табу, сред икономистите и институциите. „Индустриалната политика е ключово сътрудничество между пазара, икономистите, инвеститори, бизнеса, между правителството. Тя не е лесна, ще грешим, ще има изпитания, трудности, но се правят правилните стъпки“, поясни Пеканов.
Той беше категоричен, че присъединяването на страната ни към Алианса, ще позволи на българските инвестиции, на българските институции и на производството да бъдат част от най-новите тенденции, да се учат от най-добрите, да привличат най-добрите и добави: А ние това искаме, можем го, имаме таланта – да бъдем на световната карта на всички тези нови технологии.
„България има какво да даде и с какво да помогне. Българската индустрия за производство на акумулатори и акумулаторни батерии за миналата година е реализирала половин милиард лева оборот. Зад това стоят компании, някои от които с десетки години история“, поясни министърът на икономиката Никола Стоянов
„Европа ни показа пътя, 17-та година беше почти незабележима на световната карта за производство на батерии, днес има 20 фабрики за батерии в страни-членки“, добави той, като пожела следващата фабрика за батерии да бъде в България.