Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис е забранил на министрите от кабинета да използват на служебните си телефони социалното приложение TikTok.
Самият Мицотакис заяви, че не е инсталирал приложението на телефона си, защото като публични личности, трябва да се внимава с използването на този инструмент, предизвикващ много въпроси, свързани с алгоритъма, разработен в Китай.

Това не спира премиера да бъде социално активен в мрежата. Според него това е интересен и атрактивен начин да общува с младите хора.
Популярното приложение TikTok набира все повече популярност сред социалните мрежи, въпреки това редица западни държави го смятат за оръжие в ръцете на Китай, което може да застраши националната сигурност.
Сред първите, застанали зад това твърдение бяха САЩ. През февруари ЕК обяви, че забранява употребата на TikTok на телефоните, регистрирани към Комисията, като целта е да бъде защитена киберсигурността. Към това решение се присъединиха Великобритания, Нидерландия, Белгия, Нова Зеландия, Канада и др.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В поредна европейска страна забраниха TikTok
Австралия също забрани TikTok
Поредна страна също забрани TikTok

Близо 472 милиона лева от наложен платеж са получили физически лица от продажба на стоки в интернет през 2022 г., като пратките, които са изпратили, надвишават 6,1 млн. Това показват данните за лицата, извършващи продажби в интернет, подадени в НАП от пощенските оператори (куриерските фирми), съобщават от приходната агенция.
Получените суми от наложен платеж, подадени от куриерските фирми, са отразени в предварително попълнените годишни данъчни декларации, които са достъпни с персонален идентификационен код (ПИК) или електронен подпис в Портала за електронни услуги на приходната агенция.
При продажба на вещи за лично ползване и такива, които не са купени с цел след това да бъдат препродадени, гражданите не дължат данък и няма нужда да декларират получените суми, уточняват още от НАП. Преди да потвърдят попълнената декларация, е необходимо потребителите да я прегледат внимателно, да я допълнят или коригират, ако това е необходимо, съветват от НАП. В случай че данъкоплатците установят вписани суми, които са получили от продажба на лична вещ или при връщане на стока, то те могат да ги изтрият, след което да подадат декларацията.
НАП с важно съобщение за операторите на цифрови платформи у нас
Физическите лица, които извършват търговска дейност в интернет с цел печалба, независимо, че не са регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, са длъжни да декларират доходите си от продажби в Приложение № 2 от годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, напомнят от НАП.
Срокът за подаване на годишните данъчни декларации от физическите лица, извършващи дейност като търговци, едноличните търговци и регистрираните земеделски стопани, избрали този ред на облагане, е до 30 юни.
Доставчиците на платежни услуги вече ще отчитат пред НАП трансграничните плащания
В случаите, в които физическото лице получава доходи от друга стопанска дейност в качеството си на земеделски стопанин, който не е избрал реда за облагане като едноличен търговец, свободна професия или занаятчийска дейност чрез продажби в интернет с наложен платеж, получените суми се декларират в Приложение № 3. При продажба на произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, която не е свързана с извършвана от физическото лице стопанска дейност, доходите се декларират в Приложение № 5. Срокът за подаване на годишните данъчни декларации за 2022 г. за тези физически лица изтича на 2 май 2023 гoдина.
Повече информация за това кои доходи от търговия в интернет се облагат може да разберете от видеото в канала на НАП в YouTube и в сайта на приходната агенция.

В Консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) към 31 март 2023 г. общият размер на отчетените приходи е 2 632,3 млн. лв. или с 388,3 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г., съобщиха от Националния осигурителен институт.
Общо отчетените разходи възлизат на 5 016,5 млн. лв., което е нарастване от 1 037,6 млн. лв. спрямо първото тримесечие на миналата година.
В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 4 479,4 млн. лв. Разходите за пенсии са с 1 047,1 млн. лв. или с 30,5% повече спрямо същия период на предходната година. Броят на пенсионерите е с 10 463 по-малък в сравнение със първите три месеца на 2022 г. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за март 2023 г. е 738,75 лв., което е с 3,58 лв. (0,5%) повече спрямо този за февруари и със 105,61 лв. (16,7%) над средния размер, отчетен година по-рано.
Започва изплащането на великденските добавки към пенсиите
Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за март 2023 г. е 811,02 лв., като месец преди това е бил с 4,20 лв. (0,5%) по-малък. В сравнение със същия месец на 2022 г. средната пенсия е нараснала с 127,34 лв. или 18,6%.
Следващата по значимост и големина група разходи в консолидирания бюджет на ДОО са разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване. Към края на март т.г. те са в размер на 497,7 млн. лв., което е с 20,4 млн. лв. по-малко от отчетените разходи към същата дата на миналата година.
Общият размер на отчетените трансфери (нето) по консолидирания бюджет на ДОО към март е 2 422,7 млн. лв.

Отчетените приходи в Учителския пенсионен фонд към 31 март са в размер на 20,7 млн. лв. Постъпилите приходи са с 2,5 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г. Общо отчетените разходи на Учителския пенсионен фонд към 31 март са в размер на 20,4 млн. лв. Извършените разходи са с 4,4 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г.
Във Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ отчетените приходи към 31 март са в размер на 1 052,4 хил. лв. Постъпилите приходи са с 43,7 хил. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г. Общо отчетените разходи са в размер на 133,5 хил. лв. Извършените разходи са със 102,1 хил. лв. по-малко в сравнение със същия период на 2022 г.
 
 

Швейцарският парламент отхвърли помощта на правителството за 109 млрд. швейцарски франка (120,82 млрд. долара) за сливането на Credit Suisse и UBS, като остави набързо уредената спасителна помощ за затруднената банка без до голяма степен символичното одобрение от парламента, предава Reuters.
Горната камара одобри приноса на правителството за спасителния пакет, но долната и по-голяма камара отново гласува против в сряда. Тя вече отхвърли предложенията на късно заседание във вторник, като принуди горната камара да намери решение на заседанието си в сряда. Швейцария не одобри финансовите гаранции за спасяването на Credit Suisse
В търсене на компромис горната камара прие промени в пакета от мерки в сряда сутринта, но това не беше достатъчно да повлияе на депутатите от долната камара. Те отхвърлиха компромиса със 103 гласа „против“ и 71 „за“, сходен брой депутати бяха против и във вторник вечерта.
В изказване преди гласуването на долната камара Седрик Вермут, съпредседател на Социалдемократическата партия, заяви, че не може да подкрепи финансирането. 

Макар че ангажиментът на правителството, поет с използването на извънреден закон, не може да бъде отменен, гласуването е символична критика към властите, чието решение да заобиколят парламента на страната разгневи много политици.
„Това решение няма никакво въздействие върху поглъщането на Credit Suisse, решено на 19 март“, заяви швейцарското финансово министерство след гласуването и допълни, че пакетът от мерки за подкрепа вече е одобрен от финансовата делегация към парламента заради извънредния му характер.
Депутатите, подкрепили сделката, изразиха притеснение за имиджа на Швейцария. „Няма значение какво сме решили в подробности, но ако тези заеми бяха отхвърлени, това щеше да изпрати лош сигнал“, заяви Ева Херцог, член на Държавния съвет, горната камара на парламента, преди гласуването.
След ден на разгорещени дебати, проведени на четирите национални езика в страната, продължили до малките часове на нощта, горната камара прие промени, целящи да спечелят скептиците. Те включваха предложение федералното правителство в Швейцария да внесе поправка в Банковия закон в страната. Целта ѝ щеше е да се намалят рисковете, породени от системни банки като Credit Suisse и UBS за Швейцария, например, чрез повишаване на капиталовите изисквания и ограничаване на бонусите.

В изказване пред парламента преди гласуването в сряда финансовият министър Карин Келер-Сутер поиска от депутатите да обмислят какво послание ще изпрати тяхното отхвърляне на спасяването към света. „Какъв сигнал искаме да дадем на международната сцена, надеждни ли са институциите, ценим ли финансовата стабилност на място, където вече имаме финансов център с определено значение?“, заяви той.
Депутатите се отправиха към столицата Берн за едно от редките извънредни заседания на парламента, за да обсъдят действията на швейцарското правителство за спасяването на Credit Suisse от колапс, за който много винят висшето ръководство на банката.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Швейцария оряза бонусите на висшите мениджъри в Credit Suisse
Credit Suisse вече е върнала част от отпуснатата ѝ финансова помощ
Колко време ще отнеме сливането на UBS и Credit Suisse?
Какво щеше да се случи с Credit Suisse, ако не беше придобита от UBS?

На габровски тинейджър му правят парти за 16-тия рожден ден. Свършва купонът и майка му грижливо прибира двата балона с цифри 1 и 6.
– Мамо, за какво ги прибираш тез боклуци?
– Аааа, недей тъй, мама… ше ги ползваш за 19-тия, за 61-вия и за 91-вия рожден ден.

– Муцка, душицо, к’во прайш, ходиш ли още по чуждо?
– В смисъл?
– По мъже ма, насам – натам из София?
– Знаеш ли кво щи кажа аз на теб. Аз в тоя град съм се родила и нищо в София не ми е чуждо. Да не съм тръгнала из Пловдив?

Общо 52% от пълнолетните българи не са посетили нито едно културно събитие през 2022 г., сочат данните от проучване на „Маркет линкс“. Изследването е проведено през януари 2023 г. сред представителна извадка от 1024 пълнолетни български граждани. То е по поръчка на „Фабрика за идеи“ и е финансирано от Национален фонд „Култура“.
Като културно събития организаторите определят и заведенията с жива музика. Сред хората, посещавали културни мероприятия през 2022 г., делът на слушалите жива музика в заведение е най-голям – 64%. Следващите най-посещавани са исторически забележителности и събори – 54%. Сред най-слабо популярните, а и недостъпни за жителите на малките населени места, са концерти с класическа музика, опера и балет, като посетителите са едва 16% и цирковите представления – 12%.
По данни на изследването 62% от българите не са посещавали театър, изложба или музей, а над 70% не са посещавали библиотека или литературно четене.

Освен това от изследването става ясно, че 59% от българите не са прочели нито една книга през 2022 г. Четящите пък са прочели средно по около 10 книги.
Като причина да не посещават културни събития най-голям дял от анкетираните (54%) посочват, че не могат да си го позволят, защото е скъпо. 36% нямат свободно време, а 22% изобщо нямат достъп до културни събития.
Изследването е разделено на две групи: млади хора, живеещи в София, които са с по-висок доход и достъп до култура и хората над 55 г., които живеят в малките градове и села и са с ниски доходи.

По-големият дял непосещаващи културни събития са именно респондентите от втората група, защото нямат необходимите доходи и достъп до културни събития. 60% от жителите на селата биха посещавали културни събития, ако имаха пари, а 40% – ако събитията се провеждат в тяхното населено място.
Обсерваторията по икономика на културата, изготвила препоръки за решаването на проблемите, очертани от проучването, припомня, че балансираното развитие на всички райони у нас и правото на всеки гражданин на достъп до културните ценности, са заложени в конституцията. Обсерваторията препоръчва създаването на програма и национална карта „Достъп до култура“, която да развие културните събития навсякъде в страната.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България е в топ 5 на ЕС по брой млади хора, които не учат и не работят
5 страхотни музея по света, които са с безплатен вход
9% ДДС върху книгите за по-четяща и по-образована нация

През 2022 г. Израел стана световен №1 по внос на водка от Русия. Най-големият вносител на руския алкохол беше определен от РИА Новости на базата на данни от платформата Comtrade на ООН.
През 2022 г. страната е увеличила във финансово изражение покупките на водка в парично изражение над 4 пъти – до 24,7 млн. долара, от 5,7 млн. долара през 2021 г.

Второ място в своеобразната „класация“ заема Германия, която е намалила вноса на руска водка от 43,4 млн. долара през 2021 г., на 7,5 млн. долара през 2022 г. Челната тройка допълва Армения, която също е намалила вноса на руска водка през 2022 г. При нея намалението в парично изражение е почти наполовина – от 13,2 млн. долара през 2021 г., на 6,9 млн. долара през 2022 г.
Страните от ЕС, САЩ, Япония и Канада като част от пакетите от санкции, приети през 2022 г., ограничиха вноса на редица стоки от Русия, които според тях са важни за приходите в държавния бюджет на федерацията. Ограниченията засегнаха и високоалкохолните напитки, и най-вече водката.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Водка Smirnoff за втори път бяга от Русия

Въпреки санкциите: Третата най-популярна марка уиски в света навлиза в Русия
Цената на войната: Руснаците се сбогуваха с вносния алкохол
Докога западните бири ще се продават в Русия?

Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA) предложи драстично затягане на ограниченията за емисиите на парникови газове, отделяни от автомобили и пикапи до 2032 г. Според регулатора този ход може да стимулира допълнително налагането на електрически превозни средства на най-големия автомобилен пазар по стойност на трансакциите, предава Reuters.
Според EPA новите ограничения ще помогнат на електромобилите да засилят присъствието си в САЩ, като 2 на всеки 3 продадени превозни средства ще бъдат електрически в рамките на 10 години.
Предложението, ако бъде финализирано, е най-агресивният план досега за понижаване на емисиите от превозни средства в САЩ, изискващ средногодишно намаляване на замърсяването в размер на 13%. EPA предлага и нови по-строги стандарти за емисии за средните и големите пикапи до 2032 г.
Агенцията прогнозира, че правилата за периода 2027-2032 ще намалят с над 9 млрд. тона емисиите на въглероден диоксид до 2055 г. – еквивалентно на над 2 пъти общите емисии в САЩ за 2022 г.

Агенцията изчислява, че нетните ползи от предложението до 2055 г. варират от 850 млрд. долара до 1,6 трлн. долара. До 2032 г. мярката ще струва около 1200 долара на превозно средство на производител, но ще спести на собственика средно над 9000 долара за гориво, поддръжка и разходи за ремонт за 8 години.
„Много неща трябва да се подобрят, за да успее тази масивна – и безпрецедентна – промяна на нашия автомобилен пазар и индустриална база. Фактори отвъд автомобила, като зарядна инфраструктура, вериги на доставки, устойчивост на мрежата, наличие на нисковъглеродни горива и стратегически важни минерали ще определят дали стандартите на EPA на тези нива са постижими“, смята Джон Бозела, главен изпълнителен директор на Алианса за автомобилни иновации, представляващ General Motors, Volkswagen, Toyota и др.
Предложението е по-амбициозно от целта на президента Джо Байдън от 2021 г., подкрепена от производителите на автомобили, според която 50% от новите превозни средства, продавани през 2030 г., да са електрически или плъгин хибридни.
Администрацията на Байдън не предлага забрана на превозни средства, задвижвани с изкопаеми горива, но търси обратна връзка за това дали трябва да удължи правилата за емисиите до 2035 г. и въвеждането на алтернативи. Някои екологични групи искат EPA да наложи по-строги правила, особено за тежкотоварните превозни средства.

„Тези стандарти са много амбициозни и следват чувството за неотложност, което внушиха президентът и неговата администрация, докато се справяме с климатичната криза“, посочи администраторът на EPA Майкъл Регън в интервю за Reuters, отказвайки да посочи конкретна дата за прекратяване на продажбата на нови конвенционални автомобили. По думите му предложението е „стандарт, базиран на производителността“, а не стимул за електромобилите.
Според предложението на EPA производителите на автомобили се очаква да произвеждат 60% електромобили до 2030 г., като делът ще нарасне до 67% през 2032 г., за да отговорят на изискванията – спрямо едва 5,8% през 2022 г.
През август Калифорния постанови, че всички нови превозни средства, продавани в щата до 2035 г., да бъдат електрически или плъгин хибриди, но щатската администрация трябва да получи одобрението на EPA, за да реализира регламента.
Регън отказа да посочи как ще реагира EPA на искането на Калифорния.
Съгласно предложението EPA изчислява, че 50% от новите специализирани превозни средства като автобуси и камиони за боклук могат да са електромобили до 2032 г., заедно с 35% от новите влекачи за къси разстояния и 25% от новите влекачи за дълги разстояния.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германия готви реформа за данъка върху МПС
Зелената сделка под въпрос? Две страни от ЕС се обявиха против
Климатичните промени ще струват на Германия 900 милиарда евро

Парламентът на Швейцария не успя да одобри във вторник финансовите гаранции за 109 млрд. швейцарски франка (120,5 млрд. долара) за спасяването на Credit Suisse миналия месец.
Това е първият кръг на гласуване на средствата, което до голяма степен e символично, тъй като правителството вече се е ангажирало със средствата, а парламентът няма правомощията да спре процеса, пише Reuters.
Долната камара на парламента на Швейцария отхвърли със задна дата спасяването на банката, а дебатите продължиха до ранните часове на сряда. Депутатите са обсъждали и други мерки, свързани с Credit Suisse.
По-рано във вторник горната камара на Швейцария одобри спасяването на банката, което означава, че двете камари ще трябва да гласуват отново в сряда.
Депутатите бяха свикани за рядка извънредна сесия, за да обсъдят бързото спасяване на Credit Suisse и сметките на швейцарското правителство, обвинявано от мнозина за колапса на банката. Поглъщането на Credit Suisse от нейния базиран в Цюрих конкурент UBS за 3 млрд. швейцарски франка и подкрепата с повече от 250 млрд. франка гаранции е обект на широка критика.

В навечерието на сливането през март беше приложен швейцарският закон за извънредни ситуации, така че подгрупа от 6 членове на парламента одобри финансовия ангажимент от името на законодателния орган. Това разгневи останалите почти 250 депутати, които не си казаха думата.
„Използването на закона за извънредно положение достигна ниво през последните 3 години, което започва да ме дразни“, коментира Хансьорг Кнехт, член на горната камара на парламента. Според него ако за Credit Suisse са нужни повече пари в брой, не трябва да се използва законът за извънредното положение, за да се заобикаля парламентът на страната.
Според анкета сред швейцарски икономисти почти половината смятат, че поглъщането на Credit Suisse от UBS не е най-доброто решение. Те предупреждават, че сагата е накърнила сериозно репутацията на Швейцария.
Политици също се съмняват защо швейцарският финансов регулатор не е успял да предотврати фалита на Credit Suisse. „Има ли FINMA нужда от по-силни инструменти, или регулаторът не си е свършил работата?“, пита Ева Херцог, която е задала този въпрос и на заседанието на горната камара.
Херцог е един от шестимата членове на парламента, одобрили спасителната сделка от името на законодателния орган.

Швейцарският парламент е обсъждал и дали могат да бъдат наложени допълнителни условия на Credit Suisse. Миналата седмица Швейцария обяви, че намалява бонусите за висшето ръководство на банката. Швейцария оряза бонусите на висшите мениджъри в Credit Suisse
Спасяването на Credit Suisse си навлече гнева както на политиците, така и на обществеността в Швейцария. Проучване на фирмата за политически изследвания gfs.bern установява, че мнозинството от швейцарците не подкрепят сделката.
Засилват се и притесненията за работните места. В отворено писмо до парламента Асоциацията на швейцарските банкови служители заяви, че Credit Suisse и UBS трябва да замразят всякакви съкращения.
Пълното отписване на най-рисковите облигации на Credit Suisse Group като част от поглъщането от UBS е причинило големи загуби на някои богати азиатски инвеститори, пише WSJ.
Credit Suisse се ангажира да плаща на инвеститорите 9,75% годишна лихва, когато продаде облигации от първи ред през юни 2022 г., припомня медията. Инвеститор, придобил няколко такива облигации, пояснява пред изданието, че никой не му е обяснил, че има клауза, според която те могат да бъдат заличени. Той обяснява, че се чувства измамен от Credit Suisse, тъй като банката малко допреди фалита си твърдеше, че капиталовата ѝ позиция е стабилна.

„Повечето азиатски частни банки търгуват такива облигации като ценни книжа с фиксиран доход и хората се вълнуват от повишената доходност по тях“, споделя Хемант Тъкър, съосновател и главен изпълнителен директор на Farro Capital, базиран в Сингапур многофамилен офис. По думите му в резултат на това облигациите често се сравняват с по-сигурни, по-нискодоходни облигации, а всъщност трябва да се разглеждат като рискови инструменти, подобни на акции.
Някои азиатски инвеститори са инвестирали в тези облигации със заемни средства, което ги излага на още по-големи загуби.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Credit Suisse вече е върнала част от отпуснатата ѝ финансова помощ
Колко време ще отнеме сливането на UBS и Credit Suisse?
Какво щеше да се случи с Credit Suisse, ако не беше придобита от UBS?

На 10-ти април тази година, Обединена българска банка (ОББ) и KBC Банк финализираха правното си обединение, което на практика превръща двете компании в една обща банкова институция, носеща името ОББ.
Въпреки това, същинската интеграция между двете банки ще отнеме още известно време, като работата по оперативното и техническо обединение на институциите тепърва предстои. Планира се процесът по същинската интеграция да приключи през последното тримесечие на следващата 2024 година, като това ще се случва на четири етапа – първият, от които засяга индивидуалните клиенти.
Засега от клиентите на банката не се очаква да предприемат каквито и да е било действия, като при всяка промяна институцията надлежно и предварително ще уведоми потребителите.
Това стана ясно по време на среща с медиите, проведена днес в София, на която присъстваха главният изпълнителен директор на ОББ Питър Рубен и Петър Андронов, главен изпълнителен директор на бизнес ресор „Международни пазари” на KBC, отговарящ за България, Унгария, Словакия и Ирландия, както и председател на Надзорните съвети на ОББ и ДЗИ, предава actualno.com.
„Оперативното обединение между двете банки е в пълен процес, като на ход е техническото сливане. Интеграцията ще се извърши на четири етапа между септември тази година и последното тримесечие на 2024 година.”, посочи Питър Рубен.
По думите му, през септември тази година ще се извърши интеграция на всички приложения, които засягат индивидуалните клиенти.
„Клиентите не бива да се притесняват. Не се изисква да правят нищо, като ще се свържем предварително с тях преди промените.”, каза Рубен.
ОББ, която е част от белгийската финансова група KBC Груп, е изготвила план за пълното обединяване на системите на двете банки, като са предвидени всякакви възможности за възникване на извънредни ситуации с цел предотвратяването им.
КВС Банк официално се влива в ОББ
Така например, когато настъпи моментът за промяна на IBAN номерата на сметките на клиентите в придобитата Райфайзенбанк (България), ОББ ще продължи да поддържа в системите си още година след промяната старите IBAN номера в услуга на потребителите, които все още получават плащания по тях, стана ясно от думите н Рубен. Все пак е желателно при промяната на номерата, клиентите да уведомят лицата или институциите, с които реализират парични преводи, добави той. Промяната на IBAN номерата ще се случи с първата вълна от интеграцията между двете системи.
Клоновата мрежа на двете обединени банки също ще претърпи процес по интеграция, като се очаква сливането на физическите офиси да приключи в края на следващата година. Банката е изготвила план как прецизно да обслужва обединената си клиентска база в клоновете, което би следвало да осигури плавно протичане на процесите.
В резултат на вливането на KBC Банк в ОББ, мрежата от банкомати на банката вече възлиза на над 800 ATM устройства.
„Логично е да оптимизираме мрежата от банкомати през идните 2 години, но ще останем с най-голямото банкоматно покритие.”, каза Рубен.
По думите му, сливането на двете банки е добра възможност да се изведат на преден план добрите идеи и практики, прилагани в двете институции през годините – нещо, от което ще спечелят клиентите, тъй като ще разполагат с най-добрите продукти.
След правното обединение, ОББ се превръща в лидер на родната банков пазар по размер на активите, според последните данни на Българската народна банка. В качеството си на водеща банка у нас, ОББ иска да задава посоката на пазара, поради, което е предприела стъпка по намаляване на таксите и комисионите по дигиталните разплащания с 10%, стана ясно от думите на Рубен, който добави, че 95% от плащанията, които обработва институцията, са именно дигитални.
Бъдещото на ОББ е насочено към иновации и дигитализация, където банката вече постига успехи чрез своя дигитален гласов асистент „Кейт”, но това не означава, че физическият клон ще остане в миналото. Точно обратното, банката няма намерение да обръща гръб на физическите си офиси, тъй като потребителите продължават да разчитат на човешкия контакт, когато взимат финансови решения.
По думите на Петър Андронов, правното сливане на двете банки е поставило точка на процеса по придобиване на бизнеса на Райфайзен Банк Интернешънъл у нас от KBC Груп, който продължи близо 2 години, като сега предстои да се свърши по-голямата част от работата по същинската интеграция.
„Правното сливане представлява 1-2% от цялото сливане. Оперативното сливане е доста по-дълъг процес. Да скачиш около 130 апликации с данните на хората вътре е сложен процес.”, каза той. По думите му, подготовката за евентуалното приемане на еврото е оказала влияние по забавяне на оперативното сливане, тъй като системите на двете банки е трябвало да бъдат настройвани по отделно.
Най-големият финансов конгломерат в България
След финансови инвестиции в размер на 2.4 млрд. евро у нас за последните около 15 години, KBC Груп се превърна в най-големия финансов конгломерат на българския пазар, стана ясно от думите на Петър Андронов.
„Днес е епизод от дълъг преход, започнал през 2007 година”, посочи той.
През годините KBC придоби три банки у нас, като всичко започна през 2007 година с придобиването на Си Банк, след което през 2017 година белгийската група придоби ОББ, за да се стигне до придобиването на бизнеса на Райфайзен Банк Интернешънъл у нас за малко над 1 млрд. евро.
В резултат на всичко това, понастоящем част от KBC Груп са пазарните лидери у нас в сферата на застраховането, лизинга и управлението на активи, като компанията притежава и пенсионноосигурително дружество, което се намира в топ 5 на съответния пазар.
Достигнахме този момент, в който у нас има същински финансов конгломерат, който включва всички финансови услуги и доставчици, които са най-големи на съответните пазари, посочи Андронов.
„Най-голямата финансова група на Белгия се превърна в най-големия финансов участник на българския пазар.”, продължи той, добавяйки, че по този начин всички финансови услуги са достъпни за клиентите на едно централизирано място.
БНБ разреши на KBC Груп да купи Райфайзенбанк България за 1 млрд. евро
„Когато говорим за този конгломерат, който е с най-високия кредитен рейтинг от Fitch, това означава, че сигурността, която имат белгийските граждани я имат и българските клиенти. Това освен разнообразие на услугите, дава и сигурност.”, каза Андронов.
По думите му, обединяването на двете банки дава подходяща основа за инвестиции в иновации, тъй като институцията разполага с приблизително 2.4 млн. клиенти, което придава мащаба, необходим за подобни вложения в бъдещето.
Андронов посочи, че KBC Груп са позиционирали в България и два спомагателни центъра за изнесени услуги, като са в процес по изграждане на трети. Най-големият се намира във Варна където работят над 870 души, а другите два са в София, като в единия са наети 180 души, колкото се очаква да бъде персоналът и на бъдещия център. Така България се превръща в другата основна дестинация за изнесени услуги на KBC Груп след Чехия.

Дясното италианско правителство обяви 6-месечно извънредно положение в страната, за да се справи с потока от мигранти, пристигащи на южния бряг на страната, предаде AP.
Държавната телевизия обяви, че се очаква да се назначи специален комисар. В рамките на мярката, одобрена от премиера Джорджа Мелони и нейния кабинет, беше одобрено и първоначално финансиране в размер на 5 млн. евро.
В изявление след заседанието на кабинета правителството заяви, че извънредното положение се счита за необходимо „за спешно провеждане на извънредни мерки за намаляване на пренаселеността“ в претоварения приют за мигранти на малък италиански остров в Средиземно море. Нужни са също „нови структури, подходящи както за подслон, така и за обработка и репатриране на мигранти, които не изпълняват необходимите условия, за да останат“ в Италия, се добавя в изявлението.

По време на COVID пандемията управляващите в Италия също наложиха извънредно положение, което позволи на кабинета да наложи с укази много мерки за справяне с бедствието, като временно заобиколи дългия парламентарен процес.
„Нека бъдем ясни, това не решава проблема, чието решение е свързано с разумна и отговорна намеса на ЕС“, заяви министърът на гражданската защита и морската политика Нело Музумечи, цитиран от италианската информационна агенция Анса. Правителството на Мелони, както и няколко други преди него, настоява, често неуспешно, другите страни от ЕС да проявят повече солидарност.
Освен това правителството на Мелони реши вчера да подкрепи проектозакон, който налага глоби от 10 000 до 60 000 евро на вандалите, които повреждат паметници или други културни обекти, за да се подпомогне заплащането на ремонтите и почистването. Законът беше подкрепен от министъра на културата и се очаква предложението да бъде лесно одобрено от парламента.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
60 000 свободни работни места: Хотели в Гърция наемат мигранти от трети страни
Една от най-популярните забележителности в Рим става платена
Колко струва на България, Гърция и Италия азерският газ?

Нашата задача е да предлагаме газ на българските потребители на конкурентни цени и ако погледнем движението на ценовите индекси от януари насам, ще видим, че имаме сериозно намаление от 60 на сто на цената от началото на годината. Това каза изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Деница Златева.
Всъщност, цената на газа в България следваше плътно намалението на синьото гориво на европейските борси, дори у нас спадът беше по-малък, което предизвика и недоволство у бизнеса. 
Още: Бизнес организациите питат официално как така цената на газа е по-висока от тази в Европа
Златева, заедно с енергийния министър Росен Христов, посети турския терминал „Мармара Ереглиси Ел Ен Джи“, където беше посрещнат първият танкер с втечнен природен газ, съгласно сключеното споразумение между „Булгаргаз“ ЕАД и турската компания „Боташ“, предаде БТА.
„С микса, който постигнахме, с годишния търг, който имаме от края на миналата година, освен че гарантирахме всички количества природен газ в една много несигурна ситуация, в която се говореше, че ще има недостиг на природен газ, но го направихме и на конкурентни цени. Очакваме този тренд за намаляване на цените да продължи и българските потребители – и битовите, и индустриалните, да купуват газ на ниски и конкурентни цени, което им дава и съответното предимство“, прогнозира Златева.

„За „Булгаргаз“ днес е изключително важен ден, в който даваме начало на стратегическото партньорство с „Боташ“ и първия доставен танкер по сключения през януари тази година договор. Основната задача на „Булгаргаз“ е да гарантира сигурност на доставките чрез различни източници, доставчици и маршрути, така че да изпълнява и ролята си на обществен доставчик в България“, заяви още изпълнителният директор на „Булгаргаз“.
Първият танкер с втечнен газ по договора с „Боташ“ пристигна на терминала в Турция
По думите ѝ страната ни продължава да използва и слотовете на терминала за втечнен газ в близост до Атина, Гърция – Ревитуса.

Най-голямата германска търговска банка Deutsche Bank е до голяма степен независима от руските си технологични центрове и може да ги закрие в обозримо бъдеще. Предишните задачи, както и ноу-хауто на двете важни за банката IT локации в Москва и Санкт Петербург, в голяма степен са прехвърлени към други локации на банката, пише германският икономически всекидневник Handelsblatt, като се позовава на няколко запознати източници.
Deutsche Bank подготвя края за своите руски технологични центрове – служителите са получили предложение да напуснат банката в замяна на обезщетение. За тях остава валидно и предложението да се преместят на друго място в чужбина, например в Берлин. През 2022 г. банката вече беше предложила на всички руски IT служители да се преместят в новосъздадения технологичен център в Берлин или в други IT локации.
„Намаляваме дейността си в руския технологичен център и разширихме възможностите, с които разполагат служителите ни“, посочва говорител на кредитора при запитване. Сред тях са споразумения за раздяла по взаимно съгласие и преместване на място в чужбина или оставане в руските поделения.
Оставането на старото работно място в Москва или Санкт Петербург вероятно ще е задънена улица. Според финансови кръгове предложението за прекратяване на трудовите договори трябва да се разбира като сигнал, че банката ще закрие IT центъра. Очаква се броят на служителите да бъде сериозно намален в следващите 6 месеца и след това банката да преустанови дейността си в страната.

От първоначалните 1500 служители над 700 вече работят за банката извън Русия, а други 300 са намерили нова работа. Досега в Русия са останали по-малко от 500 руски служители на германската банка.
С това откъсване банката намали риска от забавяне на определени IT дейности, ако конфликтът и политиката на санкции срещу Русия се засилят. Програмистите от Москва и Санкт Петербург са разработвали и поддържали вътрешнофирмено използван софтуер за корпоративната и инвестиционната банка. До миналата година те отговаряха и за поддръжката от трето ниво, т.е. за решаването на проблеми, възникнали при използването на софтуера. Експертният опит на руските колеги беше високо оценяван в компанията.
Заради това със загубата на служителите банката е заплашена да загуби и много опит. Повечето от IT експертите са работили в банката от 12 до 15 години. Затова и банката първоначално се опитваше да премести възможно най-много служители в Германия или на други места извън Русия. Според годишния доклад на банката досега 700 служители са се възползвали от това.

Служителите все още могат да емигрират 
В Германия много германски компании привличат руски служители. Германското външно министерство обяви, че от март 2022 г. задграничните представителства в Германия по света са издали около 9200 работни визи на руски граждани.
Тази опция за емиграция още е отворена за всички, но според ред съобщения процедурата вече е по-дълга и сложна. Deutsche Bank се е опитвала да получи германски работни визи за своите руски служители.
Последната стъпка още не значи, че има официално решение за закриване на технологичните локации в Москва и Санкт Петербург, но за служителите там остава все по-малко работа. Това, че банката е преместила много задачи и ноу-хау, не е единствената причина за това.
Заради западните санкциите руското звено междувременно е загубило важни софтуерни лицензи, така че липсва и все повече работно оборудване. В момента останалите служители са на разположение да отговарят на въпроси на колегите си, поели техните задачи в други офиси, твърдят източници.

През 2022 г. Deutsche Bank допълнително намали експозицията си в Русия, не само по отношение на IT. Брутната кредитна експозиция също е намаляла с 42% до 806 млн. евро, както обяви на годишната си медийна конференция банката.
Нетният кредитен обем е бил 379 млн. евро. Освен това съществуват и допълнителни рискове, например от поетите, но още неусвоени кредитни линии, които спаднаха с 90% до 154 млн. евро. „Deutsche Bank ще продължи курса си на намаляване на портфейла си спрямо Русия“, обяви кредиторът.
В момента много европейски банки намаляват експозицията си към Русия, не на последно място и заради натиска на банковия надзор на ЕЦБ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Акциите на Deutsche Bank се сринаха, банките страдат след спасяването на Credit Suisse
Срив на акциите на Deutsche Bank след решението ѝ да увеличи капитала си

Италианското правителство е дало съгласие за продажбата на рафинерията на „Лукойл“ на о. Сицилия на кипърската компания G.O.I. Energy, съобщават източници на Reuters. Властите имат „златна акция“ в рафинерията, която им позволява да регулират дейността на компанията, включително и да блокират продажбата.
Според един от източниците на агенцията правителството е поставило сериозни изисквания пред новите купувачи като запазване на работните места, гаранции, че няма да се купува петрол от Русия и запазване на екологичните стандарти.

Според медийни публикации преди време САЩ са притеснени от продажбата на рафинерията, разположена само на 50 км от база на НАТО в Сигонела.
Рафинерията на „Лукойл“ преработва по 320 000 барела петрол на ден, или 1/5 от капацитета за преработка на петрол в Италия. В компанията работят пряко над 1000 души и то в регион, който е с по-слабо икономическо развитие.
През януари руският петролен гигант обяви, че е постигнал съгласие за продажбата на рафинерията. Това е първата сериозна сделка на „Лукойл“ от началото на войната в Украйна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
 „Лукойл“ най-после продаде рафинерията си в Италия, купувачът е необичаен
Бягство от санкциите: „Лукойл“ продава една от най-големите рафинерии в Европа
Италия опитва да спаси голяма рафинерия на „Лукойл“ от фалит

Първият танкер с втечнен природен газ за България, съгласно подписаното споразумение между „Булгаргаз“ и компанията „Боташ“ пристигна на терминала в турското пристанище „Мармара LNG“. След като бъде регазифициран танкерът с капацитет 50 млн. куб. метра, газът ще бъде доставен в България.
Започна разширението на газохранилището „Чирен“
Служебния министър на енергетиката Росен Христов, изпълнителния директор на „Булгаргаз“ Деница Златева се срещнаха в пристанището с представители на компанията „Боташ“, предаде БНТ. 
Споразумението за достъп до газовата инфраструктура в Турция беше подписано в началото на януари. Договорът е за 13 години и позволява годишно да се транспортират до милиард и половина кубически метра природен газ, купен от различни източници.

Доставката на втечнен природен газ е от американската компания „Шениер“, която спечели обявения от „Булгаргаз“ търг за осигуряване на необходимите количества за 2023 година.
Едно от условията на „Булгаргаз“ за участие в търга беше източниците на доставката на втечнен природен газ да бъдат от държави без наложени санкции, ембарго или каквито и да било търговски ограничения.

OpenAI, фирмата, зад нашумелия чатбот ChatGPT, заяви, че ще предложи до 20 000 долара на потребители, които съобщават за уязвимости в нейните системи за изкуствен интелект.
Програмата OpenAI Bug Bounty, започнала да функционира във вторник, ще предлага възнаграждения на хората според сериозността на докладваните от тях грешки, като възнагражденията започват от 200 долара на уязвимост.
Технологичните компании често използват програми за възнаграждение за грешки, за да насърчават програмисти и етични хакери да докладват за грешки в софтуерните им системи, припомня Reuters.

Според подробности в платформата за награди за грешки Bugcrowd OpenAI е поканила изследователи да проверят някои функционалности на ChatGPT и рамката на начина, по който системите на OpenAI комуникират и обменят данни с приложения на трети страни.
Програмата не включва некоректно или злонамерено съдържание, създадено от системите на OpenAI.
Този ход се случва дни, след като ChatGPT беше забранена в Италия заради предполагаемо нарушение на правилата за защита на личните данни, което накара регулаторните органи в други европейски държави да проучат по-внимателно услугите с генеративен изкуствен интелект.
Подкрепяната от Microsoft ChatGPT на OpenAI, която завладя света след стартирането си през ноември, порази някои потребители с бързи отговори на въпроси, а други – с неточности.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
САЩ обмислят да въведат регулации на изкуствения интелект
Meta представи своя модел изкуствен интелект
Google пуска своя конкурент на ChatGPT

Петролът поскъпва минимално в очакване на данните за инфлацията в САЩ, които ще бъдат публикувани по-късно днес, 12 април, пише Reuters. Те ще имат ключова роля за решението на Федералния резерв как да продължи с политиката си за основния лихвен процент в САЩ.
Американският лек суров петрол (WTI) се търгува за 81,66 долара за барел, или ръст от 0,09% в азиатската търговия на пазарите. Европейският сорт Brent се търгува за 85,71 долара да барел, което е увеличение от 0,1%.

Във вторник, 11 април и двата водещи сорта на пазарите повишиха цената си с 2% в очакване на статистиката за цените в САЩ. Освен това влияние оказа и очакването Федералният резерв да спре с рязкото повишение на лихвените проценти. Изоставянето на тази политика означава по-слаб щатски долар, което ще направи разходите за покупка на петрол в американската валута по-ниски.
Натиск на пазарите обаче оказват данните на Американския институт по петрола (API), според които резервите от горива в САЩ нарастват в седмицата до 7 април. Според тях резервите от петрол се повишават с 380 000 барела спрямо прогнозите на пазарите за спад с 600 000 барела.
Запасите от горива се увеличават с 450 000 барела спрямо прогнозиран спад от 1,6 млн. барела.
На търговията оказва влияние и прогнозата на МВФ за забавен икономически растеж през 2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои страни ще понесат най-голям удар при цена на петрола от 100 долара?
Саудитска Арабия вдига цените на петрола
Петролът поскъпна след най-големия спад от десетилетия

Общо 24 организации от сектор земеделие и преработка се обявиха срещу начина, по който Управляващият орган на Програмата за селските райони планира да разпредели оставащите пари от предишния програмен период.
В отворено писмо до министерството на земеделието браншът протестира срещу решението парите да бъдат насочени предимно към държавни структури, а не към реално работещите земеделци, предаде БНР.
Производителите на картофи са на ръба на фалита
„Харчене като за последно“- така земеделците определят начина, по който Управителният орган на селската програма планира да разпредели оставащите европари. Според писмото на 24-те браншови организации парите ще бъдат насочени за закупуване на лабораторно оборудване, за дронове и за неясни инвестиции в държавното дружество „Напоителни системи“. Това решение поставя парите в риск да бъдат загубени, смятат земеделците. 

И припомнят, че в същото време стотици проекти по мерките за „Инвестиции в земеделски стопанства“ и „Инвестиции в преработка на селскостопански продукти“ остават без възможност за финансиране поради липса на бюджет. И по двете подмерки има подадени стотици проекти, които ще се провалят при липса на финансиране, а това ще влоши и без това тежкото положение в българското селско стопанство, пишат от бранша.

Администрацията на Джо Байдън събира мнения за потенциалните мерки за отчетност на системите с изкуствен интелект, тъй като възникват въпроси за влиянието върху националната сигурност и образованието, предава Reuters.
ChatGPT, програма с изкуствен интелект, наскоро привлякла общественото внимание със способността си да генерира бързи отговори на широк спектър от запитвания, по-специално попада във фокуса на властите в САЩ, тъй като се превърна в най-бързо растящото потребителско приложение в историята. То има над 100 млн. активни потребители месечно.
Националната администрация по телекомуникации и информация (NTIA), агенция към Министерството на търговията, която съветва Белия дом за телекомуникационната и информационната политика, иска данни, тъй като има „нарастващ регулаторен интерес“ за създаването на „механизъм за отчетност“ на изкуствения интелект.
Агенцията иска да знае дали има мерки, които да бъдат въведени, за да гарантират сигурност, „че системите с изкуствен интелект са законни, ефективни, етични, безопасни и като цяло надеждни“.

„Отговорните системи с изкуствен интелект могат да донесат огромни ползи, но само ако обърнем внимание на потенциалните последици и вреди. За да могат тези системи да разгърнат пълния си потенциал, компаниите и потребителите трябва да им се доверят“, коментира Алън Дейвидсън от NTIA.
Миналата седмица президентът Джо Байдън заяви, че предстои да се разбере дали изкуственият интелект е опасен. „Според мен технологичните компании носят отговорността да се убедят, че продуктите им са безопасни, преди да ги направят публични“, коментира той.
ChatGPT, който изненада някои потребители с бързите отговори на въпроси и ядоса други с неточностите си, е създаден от базираната в Калифорния OpenAI и се радва на финансова подкрепа от Microsoft.
NTIA планира да изготви доклад, тъй като разглежда „усилията за гарантиране, че системите с изкуствен интелект работят, както се твърди – и без да причиняват вреда“. Освен това ще работи с администрацията на Байдън за гарантиране на всеобхватен подход към свързаните с ИИ рискове и възможности.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
И Alibaba пуска своя версия на ChatGPT
Google пуска своя конкурент на ChatGPT
Изкуственият интелект накара ЕК и ЕП да си блъскат главите