Потребителските цени в Унгария са нараснали с 10,7 на сто през май – най-високото равнище от 23 години, въпреки политиката на премиера Виктор Орбан за налагане на таван на цените на редица стоки. Цените ускоряват растежа си, след като скочиха с 9,5 на сто през април, отчита официалната статистика, цитирана от AFP.
През миналия месец най-много са поскъпнали хранителните стоки и дълготрайните потребителски стоки. Цените на моторните горива са с 10,8 на сто по-високи спрямо година по-рано, а на стоките за битови ремонти и поддръжка с 28,3 на сто.
За да овладее инфлацията, правителството в Будапеща реши през есента да ограничи цените на горивата, така че един литър да не струва повече от 480 форинта (1,23 евро). Подобни мерки бяха предприети през февруари и за 6 основни хранителни продукта като брашно и захар. Въпреки това цените на храните се повишиха с 18,6% през май на годишна база. Унгария сложи таван на цените на горивата
Унгарската централна банка повиши значително основната си лихва през последните месеци и тя достигна 5,4 на сто спрямо под 1 на сто преди година. Тази твърда парична политика обаче не успя да възпре скока на цените и обезценяването на форинта спрямо еврото. В сряда финансовата институция съобщи за „изключителната колебливост“ в инфлационните очаквания на домакинствата.
В най-новите си прогнози Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) удвои прогнозата си за инфлацията тази година в членовете си до 8,5 на сто, което е годишен максимум от 1988 г., предава БТА.
Повишаването на инфлацията се е ускорило отчетливо заради продължаващите нарушения във веригите за доставки и скока в цените на енергията, храните и металите след избухването на войната в Украйна.
„Засега има малка надежда за понижаване на цените. Правителството поддържа таван на цените на горивата, тъй като цените на енергията и техните вълнообразни ефекти са основните двигатели на покачването на цените“, се казва в коментар на местния бизнес портал Napi, който прогнозира, че успокояването на цените ще отнеме дълго време.
Виктор Орбан обвини през април политиката на санкции на ЕС срещу Русия, преди да обяви въвеждане на извънреден данък за компаниите. Очаква се този ход да донесе на хазната 2 милиарда евро и да подкрепи стратегията на правителството. Орбан посече бизнеса с жестоки извънредни данъци
Преизбран за четвърти пореден мандат в началото на април, Виктор Орбан е поставен под натиск за „оздравяване“ на държавните финанси, след като отпусна доста помощи преди изборите, най-вече за младите хора и пенсионерите.

Украйна се надява да спечели 1,5 милиарда евро от износ на електричество за ЕС до края на годината и да спечели още в бъдеще, след като получи права за износ на електроенергия за съюза. Това заяви Лана Зеркал, съветничка на украинския министър на енергетиката, предаде Reuters.
„До края на годината, при нормални обстоятелства, ще можем да спечелим около 1,5 милиарда евро“, каза Зеркал и добави, че системата на Украйна работи в синхрон със системата на Европейския съюз.
Украйна започна да планира разкачване от руската и беларуската електрически мрежи през 2014 г., след като Русия анексира Крим. Украйна тестваше автономията на енергийната си система през февруари, когато започна руската инвазия и това принуди Киев да се разкачи напълно от мрежата на съседите си, 2,5 години по-рано от предвиденото, предаде БТА. Идва тежка зима за Украйна, Русия и Беларус я оставят без ток
Ключовият износ на ток за Молдова
През март Украйна поиска да се присъедини към европейската енергийна система ENTSO-E възможно най-скоро и вчера тя получи правото да изнася енергия в Европа, заяви украинската енергийна компания Укренерго. Всички необходими украински линии са готови да изнасят електричество за Румъния, Унгария, Словакия и Полша, поясни Лана Зеркал.
От средата на май Киев изнася значителни количества ток за съседна Молдова, което е особено важно за енергийната независимост на Кишинев. Молдова от години е силно зависима от електроенергията, генерирана от газовата електроцентралата MGRES с капацитет 2,5 GW в Приднестровието. През миналата година тя е осигурила 80% от потреблението ѝ, докато едва 20% от електроенергията е произведена в самата Молдова.
Украинските доставки вече са компенсирали 24% от търсенето, така общият дял на доставките на ток от Приднестровието е спаднал до 56%. Останалите 20% продължават да се генерират в Молдова. Очаква се делът на украинския износ в общото молдовско потребление да нарасне допълнително през тази година.
Украинските доставки ще намалят тежката зависимост на Кишинев от руски газ. Кишинев внася около 3 млрд. куб. м природен газ от Русия, но 2/3 от него се изпращат в газовата централа MGRES за производство на електроенергия. Този газ обаче се плаща от молдовското правителство. Молдова плаща над 60 млн. евро на Газпром, за да не ѝ спрат газа
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Огромен износ вдига цената на тока

Инфлацията и спекулациите клатят сериозно стабилността на националните валути в Южна Америка. Сега идеята за обща валута преживява ренесанс, разказва Deutsche Welle.
За Луис Инасио Лула да Силва това е въпрос, който засяга независимостта на целия регион. „Ако Бог реши, ще въведем обща валута в Латинска Америка, тъй като не трябва да бъдем зависими от долара“, каза той преди няколко седмици.
Не е ясно дали става дума само за предизборна агитация или бившият бразилски президент, който в момента е фаворит в допитванията преди президентските избори наесен, действително се отнася към идеята сериозно. Но инициативата предизвика дебати, а медиите започнаха да анализират въпроса дали е възможно въвеждането на единна валута за цяла Латинска Америка.
И други политици лансират подобна идея
Преди Лула да Силва да спомене идеята, тя бе възкресена от Фернандо Хадад – бивш кмет на Сао Паоло и бивш кандидат-президент, който през 2018 г. загуби от сегашния бразилски държавен глава Жаир Болсонаро. Хадад разви идеята в статия за вестник „Фола“. Той дори предложи име за новата валута – „Sur“ („Юг“). Щом толкова видна политическа фигура като Лула да Силва говори за идеята, значи темата очевидно вълнува хората.
Но пътят към реализирането ѝ е труден: бразилският икономист и университетски преподавател Жак Д’ Адески отбелязва, че не бива да се пренебрегват съществуващите различия и историческите вражди, като например между съседните държави Аржентина и Бразилия. „Изграждането на единна валутна зона ще изисква воденето на много преговори между бъдещите партньори“, казва Д’ Адески, според когото този процес би продължил години.
Финансистът Леандро Диас от бразилската банка AkinTec смята, че не трябва да се избързва и първо да се види дали идеята изобщо ще е на дневен ред и след края на актуалната предизборна кампания. Принципно икономическото пространство „Меркосур“ – което включва Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай – вече допринесе за задълбочаването на икономическото сътрудничество в региона. Но засега „повечето държави биха предпочели да запазят своя суверенитет и икономическата си независимост“, казва Диас.
Мадуро също подкрепя идеята за единна валута
Целта на общата латиноамериканска валута, както я формулира Хадад, би била „да подобри търговията и обмена в страните от региона“. Той предлага тази валута да бъде поддържана като дигитална от една централна банка. Но за да бъде предприета подобна стъпка, трябва най-напред няколко правителства да декларират интерес, за да могат изобщо да започнат преговорите.
Идеята за общата валута бе спомената наскоро и от президента на Венецуела Николас Мадуро, чиято страна от години страда от хронична висока инфлация. Мадуро предложи валутата „сукре“, която е въведена от държавите, членуващи в АЛБА – доминирана от леви правителства организация, включително Куба и Венецуела, да се превърне в регионално дигитално платежно средство, което да може да измести американския долар.
Но статутът на „сукре“ и до днес е само символичен. А в контекста на трайната криза във Венецуела доверието към икономико-политическата компетентност на Мадуро в региона не е високо.
По примера на еврото?
Въвеждането на единна латиноамериканска валута би имало и политически ефект подобно на еврото в Европа. Латинска Америка (или Южна Америка) ще се сближи повече в икономически и в обществен план и ще бъде възприемана като единно икономическо пространство.
В този случай предложеният от Хадад „Sur“ би бил предвестник на такова политическо развитие, което един ден би могло да доведе до Латиноамерикански съюз или до „Съединени латиноамерикански щати“.

След едноседмична безизходица, бордът на Twitter все пак планира да удовлетвори искането на своя потенциален купувач Илон Мъск и да предостави информация за фалшивите профили. Компанията обмисля да даде на милиардера пълен достъп до своята вътрешна база данни, съдържаща информация за акаунтите с достъп до платформата.
Тя включва огромен поток от данни, повече от 500 милиона туитове, публикувани всеки ден. Това споделя за Washington Post човек, запознат с компанията, който държи да е анонимен.
Този ход има за цел да сложи край на напрежението с предприемача, който преди дни заплаши да се откаже от сделката си за 44 млрд. долара за купуване на Twitter. Проблемът дойде от нежеланието на компанията предостави достъп до данните, които според него ще покажат броя на фалшивите потребители на платформaта. Решено: Мъск купува Twitter за 44 млрд. долара
Според анонимния източник информацията може да бъде предоставена още тази седмица. В момента около две дузини компании плащат за достъп до информацията, която включва както запис в реално време на публикации, така и устройствата, от които пишат, и информация за акаунтите, които туитват.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Мъск заплаши да уволни борда на Twitter, ако купи компанията
Мъск отказа да влезе в борда на Twitter
Мъск иска да купи Twitter за десетки милиарди
Twitter прие план, за да попречи на Мъск да го купи изцяло

Гарсониера. В кухнята спи тъщата, а в другата стая – зетят и дъщерята, които отскоро са семейство.
Мъжът се присламчва до жената и тихичко шепне:
– Хайде!
– Ми неудобно ми е, мама може да чуе!
– Абе, хайде да го направим…
Разнася се ритмично скърцане.
След известно време се чува вик: „Айййй, майчицеее!“…
Майката се обажда от кухнята:
– Какво има, дъще?!?
– А, нищо, нищо, само да ти кажа да купиш един хляб утре…
Тъщата лежи в тъмното и си мисли:
„Откъде го намери тоя гладник дъщеря ми?! Шести хляб за една вечер ми поръчват…“

Турската лира продължава да се понижава към рекордно ниско ниво, след като президентът Реджеп Тайип Ердоган отново обеща да намали лихвените проценти въпреки нарастващата инфлация. Ердоган е непреклонен: Лихвите в Турция няма да се вдигат
Валутата падна до 17 лири за долар в сряда, продължавайки рязък спад тази седмица, който дойде, след като Ердоган, дългогодишен противник на високите разходи по заеми, започна страстна тирада срещу тях, пише Financial Times. Турската лира отново се сгромоляса

The #TurkishLira fell more than 2% on Wednesday as fears of rising inflation spurred by President #RecepTayyipErdogan pledge this week to continue cutting interest rates, the lira slipped to 17.15 per dollar, near a record low of 18.4 hit on December 20. pic.twitter.com/BiHxwpxNnO
— Wall Street Finance (@WSFenglish) June 8, 2022

Турският президент заяви, че страната е „изгубила години“, вярвайки в погрешната гледна точка, че цените трябва да бъдат контролирани чрез използване на по-високи разходи по заеми за потискане на потреблението. Невиждана инфлация в Турция: Луди цени на храните и горивата
По думите му подобни политики са от полза само за онези, които живеят луксозен и охолен живот и пълнят джобовете си с приходите от високите лихви, а сред тях са и чуждите инвеститори. Ердоган смята, че по-високите разходи по заеми правят „богатите по-богати, а бедните – по-бедни“. Турците изнемогват: Цените са смазващи, лирата се срива
Турският президент обеща да намали още лихвените проценти, въпреки че официалната инфлация достигна 23-годишен връх от 73,5 процента миналия месец. „Това правителство няма да повишава лихвените проценти. Напротив, ние ще продължим да намаляваме лихвите“, категоричен е той. Исторически срив на турската лира заради ината на Ердоган
Валутата лети към ново рекордно дъно
Лирата се понижи с около 2% в сряда, достигайки до 22% загуба за тази година, след като спадна с почти 45% през 2021 г. Преди година валутата се търгуваше за малко над 8 лири за долар. Турската лира е изгубила почти 70% от стойността си през последните 18 месеца, което е сериозен антирекорд. Валутният кошмар на Турция отново е тук
Постоянният спад на валутата през последните седмици заплашва да достигне рекордно ниските нива, постигнати през декември. Тогава страната беше хвърлена във валутна криза, след като Ердоган нареди на централната банка да обяви поредица от намаления на лихвите въпреки растящата инфлация. Турската централна банка потопи лирата до ново дъно
Като изключим мимолетния спад до 18 лири за долар по време на миналогодишния срив, валутата никога не се е търгувала постоянно на толкова ниски нива. Нов срив: Турската лира вече копае дъното
Турция има един от най-ниските реални лихвени проценти в света от минус 59,5%, като се вземе предвид инфлацията. Отрицателните реални лихвени проценти възпират турските граждани да държат спестяванията си в лири и убиват желанието на чуждите инвеститори да държат турски активи и те избират конкурентите на други развиващи се пазари. Скоро турците ще спят с долари под възглавниците
Ще проработи ли икономическата стратегия на Ердоган?
Ердоган и висши турски служители оправдаха миналогодишното агресивно намаляване на лихвите с аргумента, че преследват „нов икономически модел“. Те твърдят, че ще могат да укротят инфлацията, като използват слабата валута, за да стимулират износа и инвестициите и да премахнат дългогодишния търговски дефицит на страната. Ердоган ще спасява Турция с „китайски модел“
Още преди нахлуването на Русия в Украйна, критиците предупредиха, че планът е рискован икономически експеримент, който има опасност да предизвика срив в стойността на турската лира и сериозно да ускори инфлацията. В Турция: Инфлацията расте, лирата стигна ново дъно, липсват лекарства
Военният конфликт усложни предизвикателствата пред Турция, която внася по-голямата част от енергията си, като повиши световните цени на петрола и газа и предизвика нарастващ дефицит по текущата сметка, който създаде допълнително търсене на чуждестранна валута. 
За Турция е „недвусмислено неустойчиво“ да поддържа този подход, пишат в бележка до клиенти анализаторите на MUFG Ехсан Хоман и Лий Хардман. Те предупреждават, че натискът върху валутата „вероятно ще продължи при липса на обратен завой на политиката“. Защо турската лира не спира да пропада
Покачващата се инфлация има и политически последици за Ердоган. Докато Турция се радва на силен растеж благодарение на хлабавата парична политика, нарастващите разходи за живот и натискът върху лирата подкопаха обществената подкрепа за президента преди изборите, които трябва да се проведат преди юни 2023 г. Катастрофа в Турция: Парите не стигат за най-необходимото
Ердоган признава, че в страната му има „проблем с разходите за живот“, но настоява, че неговият икономически модел скоро ще се отплати. „Ние отхвърлихме икономическите предписания, наложени от империалистическите финансови институции, които правят богатите по-богати, бедните – по-бедни чрез увеличаване на лихвения процент“, убеден е той. Ердоган обеща да спаси турците от убийствените цени
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Заговорът“ срещу турската лира
Крахът на лирата вкара в бедност 18 млн. души в Турция
Цените летят в космоса: Какво става в Турция?
Драма в Турция: Дефицит на лекарства заради срива на лирата
Цените в Турция вече стават жестоки
Всичко поскъпва: Цените в Турция растат, недоволството също

Над 23 милиона тона зърно и маслодайни семена са блокирани в украинските черноморски пристанища, а корабите не могат да ги напуснат заради руските действия, написа премиерът на Украйна Денис Шмигал в Телеграм. По думите му въпреки войната украинските фермери са успели да засеят около 75% от посевните площи, ползвани миналата година. Милиони тонове зърно са блокирани в пристанищата на Украйна
Министерството на земеделието съобщи, че подготвя мобилни силози, за да увеличи складовите запаси с 10-15 млн. тона. По данни на ведомството 51% от украинския селскостопански износ през последните месеци се е осъществил по жп трасета, 37% през пристанищата на река Дунав и 11% – с камиони. Може ли Румъния да спаси житото на Украйна?
Същевременно руският външен министър Сергей Лавров отново се опита да прехвърли отговорността на Украйна и на среща с турския си колега Мевлют Чавушоглу в Анкара заяви, че решението с блокираното зърно е Украйна да разминира пристанищата си, предаде Reuters. Русия ще разреши износа на украинско зърно през Черно море
„Всеки ден казваме, че ще гарантираме сигурността на корабите, които напускат украинските пристанища и поемат към Босфора, готови сме да го сторим заедно с турските си колеги“, заяви Лавров и добави, че от Украйна се иска да разминира пристанищата или да маркира свободните коридори. Зърнената война на Путин
По думите на говорителя на администрацията на район Одеса Серхий Брачук Украйна обаче отказва да разминира пристанището на Одеса и да възобнови износа на зърно, тъй като се притеснява, че руските сили ще се възползват от това и ще атакуват града. Ако Украйна разминира главното пристанище на страната, Русия „ще атакува, ще спусне войски с парашут“, отбеляза той във видео съобщение в Телеграм. „Руският черноморски флот ще се престори, че се оттегля към анексирания Крим, но ако подстъпите към пристанището на Одеса се разминират, той незабавно ще се озове там“, категоричен е Брачук. Украйна намери начин да изнася зърното си през Черно море
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пристанище Варна не може да изнася големи количества украинско зърно
Война в Украйна може да ограничи доставките на храни и да вдигне цените
Пшеницата и соята с 9-годишни ценови върхове, след като Русия нахлу в Украйна
 

Испанското правителство е напът да одобри проектозакон, който ще задължи ресторантите да информират клиентите си, че могат да си вземат остатъците от консумираната храна, съобщи вестник El Pais.
Испанските домакинства изхвърлят годишно 1,364 млн. кг хранителни продукти или средно 31 кг на човек, според данните на министерство на селското стопанство, риболова и хранителната промишленост за 2020 г. Сега правителството иска да сложи край на това разточителство.
75% от испанските домакинстват признават, че изхвърлят хранителни продукти. 3/4 от храните, които попадат в кошчетата за боклук, са непреработени продукти. Сред тях най-често се изхвърлят плодове (32,1 на сто), зеленчуци (13,6%), хляб (4,8 на сто) и мляко (4,5%).
За целта правителството ще одобри проектозакон за предотвратяване на разхищението на храна и след това ще го изпрати за одобрение в парламента. Сред мерките, които включва този законопроект, с чиито основни положения El Pais се е запознал, е да се накарат всички участници в хранителната верига да разработят план за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци. Освен това се предвиждат наказателни мерки за барове, ресторанти или супермаркети, които не спазват разпоредбите.
Санкциите за компаниите, които не спазват този закон, ще са между 2000 и 60 000 евро за сериозни нарушения. Наказание може да бъде наложено, ако например не се дарят остатъците на различни социални инициативи. В случай на рецидив глобата може да достигне 500 000 евро, предава БТА.
Този закон се опитва да постигне една от целите за устойчиво развитие в „Дневен ред 2030 година“ на ООН – да намали наполовина глобалните хранителни остатъци на човек от населението. Според министерството Испания ще стане третата страна от ЕС, приела подобна законодателна норма след Франция и Италия. Франция забрани супермаркетите да изхвърлят непродадената храна
Новият закон няма да се прилага за хора, които изхвърлят отпадъци в домовете си. За тях са предвидени информационни кампании.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Франция ще забрани изхвърлянето на непродадени стоки

Skoda Auto, част от концерна на Volkswagen Group, ще поднови доставките на автомобили за Украйна през този месец. Това съобщи чешката автомобилна компания, цитирана от Reuters. ЕК предлага вносът от Украйна в ЕС да стане безмитен
Чешкият автомобилен производител посочи, че първоначално 80 автомобила ще бъдат доставени в Украйна частично разглобени. Автомобилите ще бъдат сглобени в завода на украинския им партньор Eurocar в Западна Украйна. Заводът, разположен в Соломоново в Закарпатска област, ще възобнови производството на автомобили Skoda, след като производственият процес в предприятието беше спрян след началото на войната. Украйна мести стотици предприятия по-далеч от войната
„Eurocar, официален дистрибутор на автомобили Skoda в Украйна, възобновява приема на поръчки и производствения процес. Заводът в Закарпатия ще бъде отново в експлоатация през юни“, съобщи компанията на уебсайта си. Кризата в Skoda е удар за цялата икономика на Чехия
Цените и моделите на автомобилите, достъпни за поръчка, са публикувани на сайта на дистрибутора. Официалният срок за доставка е до 280 дни, но зависи от броя на чакащите поръчки и може да бъде по-кратък. Клиентите могат да си купят и превозни средства останали на склад от преди началото на войната.
Официалният производител на автомобили Skoda в Украйна Eurocar отвори врати през 2001 г. Общият размер на инвестициите в предприятието възлиза на 250 млн. долара. По данни на Ukrautoprom заводът е сглобил 3476 автомобила през 2021 г., което е ръст от 2,7% на годишна база. Украински фирми искат да се преместят в България
Данните, публикувани от Националната комисия по ценните книжа и фондовия пазар на Украйна през четвъртото тримесечие на 2021 г., показват, че JSC Atoll Holding, чийто бенефициент е Олех Боярин, притежава над 68,84% от акциите на Eurocar. Базираната в Киев Prostir Capital LLC притежава дял от 20% в Eurocar, а за полската Iberia Motor Company остават 10% от акциите. 
„Всяко увеличение на производствения капацитет на завода в Соломоново ще зависи от развитието на войната“, се казва още в изявление на Skoda. Volkswagen свива наполовина автомобилите на бензин и дизел
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Volkswagen избра Испания за третия си голям завод за батерии
Чехия ще изиска от ЕС да коригира зелените си цели

„Продължаваме промяната“ има една червена линия и тя се нарича корупция. Когато някой се приближи до нея, ние казвахме не. Това заяви премиерът Кирил Петков в предаването „Лице в лице“ по bTV. „Предложението Любомир Каримански да е шеф на БНБ от страна на „Има такъв народ“ беше опасност, имаше риск той да не изпълни ролята на истински гуверньор на БНБ“, допълни той, като припомни основните моменти, в които са имали неразбирателства с партията на Слави Трифонов.
Кирил Петков заяви, че е говорил лично с Трифонов, като го е помолил да смени кандидатурата на Каримански. „Казах му – няма проблем изборът да е от вашата банка, нека не е Каримански, защото е бил директор на Инвестбанк и няма добра репутация. Те казаха – не, няма друг човек. После цялата комуникация спря“, разказва премиерът. Той уточни, че при правителствената визита при папата в Рим е опитал да говори с Тошко Йорданов, но депутатът от ИТН му е отговорил, че е не е оторизиран да преговаря с него.
По-рано днес лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов обяви, че партията доброволно излиза от управлението на страната и изтегля своите министри от кабинета. На днешното заседание на правителството трима от министрите от квотата на партията напуснаха Министерски съвет при обсъждането актуализацията на бюджета.
Скандалът с парите за пътища
Ключовият момент, довел до раздор между управляващите, е скандалът с МРРБ и парите за пътищата. По думите на Кирил Петков, от „Има такъв народ“ са настоявали средствата да бъдат платени на съмнителни фирми, без да има контрол върху техни предишни харчове. След като това не се случило, отношенията им се обтегнали. „Тези хора бяха в политиката, за да се опитат да вземат едни обществени поръчки през АПИ. Когато това не се случи по този начин, те решиха, че няма смисъл да са в това управление и излязоха. Без да им пука за правителството, за народа, за ситуацията. Просто го направиха, както един певец може да го направи, който няма отговорност за България“, каза премиерът.
„Най-лошото нещо, което може да се случи в този момент, е да влезем в цикъл на избори, в служебни правителства“, коментира още Петков. Според него 2,2 милиарда са достатъчен бюджет за АПИ, за да се ремонтират пътищата. „Днес в МС министър Караджов стана и каза – не мога да присъствам на такъв бюджет, който е несъгласуван, стана и си тръгна. Министърът на външните работи и на спорта си тръгнаха с него. Излизането от заседанието в МС на Караджов и още двама министри е силов метод на Слави Трифонов, това е неговият стил, не му пука въобще какъв ще бъде резултатът за тази държава, за този народ“, каза още той. Спор за милиарди извадил партията на Слави от властта
Гроздан Караджов е брокер
„Лидерът караше всеки един министър да го вижда доста често, да му рапортува. Реално през цялото време аз имах за всеки един от техните министри, особено за министър Караджов и за външния министър, пълна координация, която те трябваше да правят със Слави. До такава степен, че беше ми заявено, че ако имам проблем с министър Караджов, аз имам всъщност проблем с господин Трифонов – това са думи на господин Трифонов – защото господин Караджов е просто един брокер“, разказа премиерът Кирил Петков.
„Гроздан Караджов поиска още 3,6 милиарда над вече платените 2,2 милиарда. И то за същите тези компании, които господин Рашков разследва. Казахме не, няма как 6 милиарда от парите на данъкоплатците да отидат там. Когато правиш актуализация на бюджета, последното нещо, което искаш да дадеш, са едни допълнителни 3,6 милиарда. АПИ никога не е имала такъв бюджет. Искаме тази актуализация да отиде за пенсии, за млади семейства с деца, за ДДС на хляба и за помощи за горивата“, категоричен бе той.
„Има и хора в ИТН, които имаха същите цели като нас и бяха учудени от действията на министър Караджов. Той никога не е бил в „Има такъв народ“, той се появи отникъде. Даже хора от ИТН се учудиха откъде се появи и как отиде там. Вярвам, че има хора при тях, които са влезли с идея за промяна. Когато видяха как техният министър се опитва да прави неясни начини да се харчат огромни средства, би трябвало част от вътрешното им намерение да е намаляло. Надявам се, че има хора, на които отговорността за тази държава е по-голяма от лоялността към лидера им“, обясни Петков.
Нови коалиционни партньори?
На въпрос дали „Продължаваме промяната“ може да бъде в коалиция с ГЕРБ, Петков отговори, че това е невъзможно. „Не можем да работим с ГЕРБ във формат, в който Борисов стои отзад, пуши пура и решава. Няма как, имаме червени линии, Борисов е такава червена линия. Ще бъдем най-големите лъжци, ако се обърнем и направим сделка с него“, каза още премиерът.
Относно евентуална коалиция с ДПС, Петков отговори в същия дух. „Аз не мога да се върна вкъщи и да се погледна в огледалото, ако направя такава сделка“, каза премиерът. А за партия „Възраждане“ Петков намекна, че двете партии са абсолютно противоположни и няма как да намерят допирни точки.
„Моята надежда е, че има 12 независими отговорни депутата от ИТН, които да кажат „държавата ни е важна, искаме нулева корупция“, и да застанат до нас“, обнадежден е Кирил Петков.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Напук на ИТН и БСП одобриха плана за приемане на еврото

Партията на Слави отлага приемането на еврото в България
„Има такъв народ“ опитва да блокира плана за приемане за еврото

Готови сме на правителство на малцинството, но няма да похарчим един лев без надзор. Това заяви премиерът и съпредседател на партия „Продължаваме промяната“ Кирил Петков на пресконференция в БТА.
„Правителство на малцинството в този случай е по-добре, отколкото едно правителство, на което се опитват да му извиват ръцете за допълнителни пари, спират се законодателните реформи и най-важната организация за борба с корупцията се спира, когато имаме такъв кандидат като министър Бойко Рашков“, обясни Кирил Петков.
По-рано лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов обяви, че партията доброволно излиза от управлението на страната и изтегля своите министри от кабинета. На днешното заседание на правителството трима от министрите от квотата на партията напуснаха Министерски съвет, при обсъждането актуализацията на бюджета.
Премиерът заяви, че по време на днешното правителствено заседание за обсъждане на актуализацията на бюджета, министърът на регионалното развитие Гроздан Караджов от квотата на „Има такъв народ“, е поискал безпрецедентно увеличение на бюджета на неговото ведомство с 3,6 млрд. лв.
„В тази актуализация той поиска допълнително 3,6 млрд. лв. да бъдат платени на същите тези фирми, които в последните няколко години бяха разследвани от министър Рашков за злоупотреби. Когато ние казахме, че този бюджет не е, за да може да се допълват бюджетите на МРРБ, а е за увеличение на пенсиите, да помогнем на работещите семейства и да намалим цените на бензина и дизела, както и да премахнем ДДС на хляба, получихме обратен отговор, че те няма да се съгласят, освен ако не дадем тези средства на министерството и тези пари да отидат в определените строителни компании“, обясни Кирил Петков. Ето как да сметнете с колко се вдига пенсията ви
Петков припомни, че първият конфликт с партията на Слави Трифонов е възникнал, когато не са допуснали 1,1 млрд. лв. отново във връзка с ремонтите. „Най-лошото, което видяхме, направихме Комисия оттогава и видяхме, че 80-90% от строежите са реално не леки поправки на пътя, а истински строителни дейности направени под предлога, че са леки ремонтни дейности. С други думи тези пътища нямат гаранция“, заяви премиерът.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Напук на ИТН и БСП одобриха плана за приемане на еврото
Партията на Слави отлага приемането на еврото в България
„Има такъв народ“ опитва да блокира плана за приемане за еврото

След като по-рано днес напусна заседанието на правителството, партия „Има такъв народ“ реши да напусне управляващата коалиция. Това обяви лидерът на партията Слави Трифонов във видеообръщение.
„От днес изтеглям министрите на „Има такъв народ“ и слагам край на тази коалиция и тази агония“, категоричен беше Трифонов.
По думите на Слави неговите министри са напуснали заседанието заради изключително лошия бюджет, представен от финансовия министър Асен Василев.
„Това е поредният повод, който ясно и безапелационно показва, че нито министър-председателят, нито финансовият министър се справят, нито тази коалиция работи както трябва. Това е агония“, заяви шоуменът.
FB_VIDEO
Причините, поради които тази коалиция не работи и ние нямаме място в нея, са две: Македония и факта, че в държавата вече няма пари.
Слави Трифонов обвини Кирил Петков, че грубо нарушава коалиционното споразумение и извършва национално предателство в политиката си спрямо Северна Македония.
„Откакто Асен Василев е финансов министър, в държавата хвърчат едни милиарди нагоре-надолу, което ме ужасява. Всеки лев е важен, особено парите на държавата, защото това са нашите пари и никой няма право да експериментира с тях, да ги харчи, както намери за добре и да прави каквото си иска“, каза шоуменът.
По думите му никой не знае как са похарчени 9 млрд. лева за 9 дни през декември миналата година. 4 млрд. са били източени от енергетиката и са били изхарчени за текущи нужди. „Вземаха се пари от енергетиката и се харчеха, защото няма достатъчно други приходи. 1,2 млрд. лева от държавните дружества се взеха, за да се купи зърно. Обаче зърно няма. А и 1,2 млрд. лева ги няма. Къде са?“, попита риторично Слави.
Повечето мерки в бюджета само ще увеличат инфлацията и ще обезценят и малкото останали пари на хората, смята той.
Лидерът на ИТН попита къде е обещаната борба с мръсните пари, къде са осветлените корупционни схеми на предишното управление, къде са онези 8 млрд. кражби от бюджета и защо не са в държавата.
„Как ви звучи намерението на Асен Василев да изтегли нов дълг от над 10 млрд. лева само за тази година? Кой мислите, че ще плаща тези пари – той или ние и нашите деца?“, попита риторично Слави Трифонов.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Напук на ИТН и БСП одобриха плана за приемане на еврото
„Има такъв народ“ опитва да блокира плана за приемане за еврото

Ръст с 10% в цените на лекарствата без рецепта отчитат фармацевтите. По думите на председателя на Асоциацията на собственици на аптеки Николай Костов медикаментите и медицинските стоки масово са поскъпнали.
„Доставчиците ни увеличават цените, някои дори за втори път. Относителното увеличение е в по-малка степен – усреднено е под 10%. При някои лекарства и нелекарствени продукти обаче е над 15%. Постоянно получаваме нови цени от доставчици и ние преоценяваме стоките“, обяснява фармацевтът. Според него намаленото ДДС на лекарствата би се отразило на пределната и максималната цена, на която аптеките имат право да продават. Рекорден ръст на производствените цени, отчете НСИ
По отношение на недостига няма промяна – все още има липса на медикаменти. „В момента са 68, бяха над 300 вида лекарства, за които има недостиг. Има изразена липса на антибиотици“, заяви Костов. Драма в Турция: Дефицит на лекарства заради срива на лирата
Доцент Дилов, хабилитиран учен в сферата на ветеринарната медицина, споделя, че не получава висока пенсия – около 590 лева, кат близо 1/5 от нея дава за лекарства. „Лекарствата са ми необходими първо за кръвното. Второ – за сърцето. Трето – за простатата. Четвърто – получавам и крампи от време на време. Получавам и така наречения ГЕРБ – гастроинтерстинална рефлуксна болест. Миналата година имах същия проблем, излекувах се с лекарство от 5,20 лева. Сега ми изписаха друго за 120 лева“, споделя той. Рекордна инфлация в ЕС, България – сред страните с най-голям ръст на цените
По думите му всяко от лекарствата, които взема, е поскъпнало с 5 до 10 лв., но заради състоянието си няма как да пести от тях. Пенсионерът споделя, че е принуден да пести в пазаруването и се опитва да навакса, като отглежда малка зеленчукова градина в двора си, въпреки заболяванията си. Личната инфлация скочи до близо 20%
При хората от селата, например, купуването на лекарства излиза още по-скъпо, защото трябва да ги купят от града.
Остава въпросът дали поскъпването на лекарствата ще достигне 30% и какво биха могли да направят държавата и Агенцията по лекарствата по въпроса. Войната в Украйна влоши кризата с лекарствата в Русия
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
МЗ предлага 5% ДДС за лекарствата от позитивния списък
Пациентски организации: ДДС върху лекарствата да отпадне
В Турция: Инфлацията расте, лирата стигна ново дъно, липсват лекарства

Европейската служба за борба с измамите със средства от ЕС (ОЛАФ) препоръчва на европейския бюджет да бъдат възстановени над 30 милиона евро по проекти в България. Това показват данните от годишния доклад за дейността на службата, представен днес.
За миналата година от ОЛАФ са били приключени проверките по 10 случая на съмнения за злоупотреба с европейски средства у нас, като по 6 случая са издадени препоръки за по-нататъшни действия, предава БТА. ЕК очаква България да върне милиони евро за къщите за гости
Къщите за гости
Най-голямата част от сумата – 23 милиона евро трябва да бъде върната заради скандалните къщи за гости, финансирани от европейските земеделски фондове. От 746 къщи за гости в страната ни, получили над 103 млн. евро финансиране, над половината (377 къщи) не изпълняват поставените изисквания. Те не давани на туристи под наем, а са използвани за частни нужди.
Порочната практика с мнимите къщи за гости получи името „Къщи за тъщи“ – заради емблематичен случай с бивш директор на фонд „Земеделие“. Оказа се, че неговата тъща се води получател на евросредства и собственик на туристически обект в село Лиляново, който обаче не посреща туристи. Избухна голям скандал, в който изплуваха стотици злоупотреби и доведе до оставката на тогавашния министър на земеделието Румен Порожанов.
Стотици къщи обаче са се спасили, защото сроковете за контрол и евентуално налагане на санкции са изтекли. Санкции все пак има, но няма осъдени. Тарикатите с къщите за гости може да се измъкнат безнаказано
През април у нас пристигна голяма делегация от Брюксел, за да проучи злоупотребите с европейски средства през последните 10 години. „Къщите за гости са само една от причините за проверката. Има и сигнали за злоупотреби с инфраструктурните проекти, в сметосъбирането също има индикации за неправомерно изразходване на европейски средства. Определено при инфраструктурните проекти са най-големите нередности“, коментира българският евродепутат Цветелина Петкова, която бе част от европейската делегация. 4,5 млн. лева трябва да бъдат върнати от нарушители с къщи за гости
Завишени цени
При друга проверка на ОЛАФ е било установено, че по програмата за реклама на вина, спиртни напитки и млечни изделия местно производство в България са били допуснати нередности, като средствата по всичките 11 програми са били насочени към едно дружество със седалище в Гърция. Допълва се, че отпуснатите заеми от ЕС не са били възстановени от получателите на сумите.
Отчита се, че цените по проектите са били завишени, а в някои случаи дължимите суми не са били разплатени на изпълнителите. ОЛАФ препоръчва да се възстанови цялата отпусната от ЕС сума по тези проекти – общо 7 милиона евро.
Измами и при отглеждането на грозде
Един от тези случаи е свързан с отглеждането на лозя, като при проверката от ОЛАФ е установено, че част от работниците не са разполагали с трудови договори. Получателят на средствата от ЕС е завишавал цените за извършената работа и е възлагал дейността на подизпълнители срещу по-ниско заплащане.
Установено е, че дружество от друга държава от ЕС е участвало в случая в схема, водеща до съмнения за пране на пари. Издадена е препоръка за възстановяване на близо половин милион евро.
Измама с псевдозалесяване
От ОЛАФ е било установено още, че в проект за залесяване у нас са били включени земи, на които не може да има насаждения. Същевременно при наблюдение в продължение на 5 години е било отчетено, че за тези земи се начисляват суми за обработка, без да има признаци за действително извършена дейност. От европейската служба са препоръчали да бъде възстановена цялата осигурена сума – 180 000 евро, както и срещу заподозрените да бъде заведено дело. Допълва се, че от общо 85 случая, предадени от ОЛАФ на Европейската прокуратура, 13 са свързани с България.
Нарушенията в целия Европейски съюз
ОЛАФ препоръчва на европейския бюджет да бъдат възстановени общо над половин милиард евро по проекти във всички страни от ЕС. Основните случаи на засечени измами са били свързани с мнимо залесяване, митнически злоупотреби, незаконни дейности с отпадъци.
Съобщава се, че са били пресечени опити за измама на стойност 16 милиарда евро за осигуряване на ваксини против Covid-19, като целта на извършителите е била да получат предварителните плащания от държавите от ЕС, а след това да не изпълнят сключените договори за доставка.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Глобиха с десетки милиони нередовни къщи за гости
Тарикатите с къщи за гости може да се отърват от глоби
Санкционираните къщи за гости масово си печелят делата – ето защо
Уволниха ръководител във фонд „Земеделие“ заради къщите за гости
Уволнената шефка на фонд „Земеделие“ отричала да има общо с къщата за гости
Милко Калайджиев за къщата си за гости: Не се става богаташ от това
Роднини на Мустафа Карадайъ също замесени в скандала с къщите за гости

След повече от година забавяне, днес Агенция пътна инфраструктура подписва договор за строителството на тунел под Шипка, замислен отпреди 126 години.
Изпълнител е консорциум от фирмите „Пътни строежи – Велико Търново“, „Хидрострой“, „Пътинженерингстрой-Т“. Обществената поръчка е в размер на 358 милиона лева и беше спечелена от консорциума още през май 2021 г. Тогава обаче не се стигна до подписване с изпълнителя, като дори беше сменен тогавашният директор на пътната агенция Апостол Минчев. Припомняме, че класиралата се на второ място фирма „Трейс“ обжалва избора на две съдебни инстанции, но изгуби делото. Китайци със сериозен интерес да строят тунела под Шипка
След изборите през ноември и съставянето на правителство в началото на 2022 г. започнаха преговори с консорциума да не се вдига цената на обществената поръчка. Офертата за 358 млн. лв. е подадена преди около 2 години, а в момента цената на строителните материали е средно с 40-50% по-висока. След дълги преговори строителите са се съгласили да изградят тунела на старата цена.
Срокът за изпълнение на поръчката е 8 месеца за проектиране и 3 години и половина за изграждане. То включва не само тунел с една тръба, но и разширение на пътя от обхода на Габрово и доизграждане на самия обход.
Основният тунел под Шипка ще е с дължина 3,22 км – най-дългият шосеен тунел у нас. Предвидени са и 4 по-малки с дължина съответно 171 м, 240 м, 90 м и 290 м. Ще се построят още 6 моста и 1 подлез, 12 армирани насипа, една стоманобетонова подпорна стена, една стоманобетонова укрепителна стена и други съоръжения. Строителният надзор на обекта ще струва 6,5 милиона лева. Загубили сме 66 млн. лева европари заради тунела под Шипка 
Местоположението на тунела ще е на 1 км западно от прохода „Шипка“ и на 1 км източно от връх Малуша. Северната му част ще бъде в област Габрово, а южната в област Стара Загора. Той ще бъде с две ленти за движение, две водещи ивици и два тротоара. Съоръжението ще има ключова роля при придвижването между Северна и Южна България и ще осъществява преминаването през Стара планина в Централна България. Регионалният министър Гроздан Караджов нарече тунела „мечтата на Габрово“.
Основни транспортни направления, които ще обслужва, са: Русе – Велико Търново – Шипка – Стара Загора – Свиленград (Маказа) и Оряхово – Севлиево – Шипка – Стара Загора – Свиленград (Маказа). Проектът е включен в Оперативна програма „Транспорт“. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Тунел под Шипка ще има, обеща Нанков

Унгарският премиер Виктор Орбан използва извънредните си правомощия и обяви мащабен пакет от извънредни данъци в страната. Освен това разпореди съкращаване на разходите за тази и следващата година в размер на около 5,7 млрд. евро, предава Bloomberg.
Припомняме, че на 24 май Орбан наложи извънредно положение в Унгария, позовавайки се на предизвикателствата, породени от продължаващата война в съседна Украйна. Това му даде възможността да управлява чрез декрети. Сега унгарският премиер обяви нови мерки, които ще ударят индустриите – от банковия до енергийния сектор и от авиолиниите до телекомуникациите.
Кои фирми ще плащат новите данъци?
Банките ще плащат 10% данък върху нетните приходи през 2022 г. и 8% през 2023 г. на два равни транша. Първият трябва да бъде платен до 10 октомври, а вторият – до 10 декември 2022 г.
Петролните компании, които внасят руски суров петрол, ще плащат 25% данък върху разликата в ценовите равнища между руския петрол и сорта Брент. Данъкът трябва да бъде платен до 1 юли за 2022 г. Това е препратка към рафинерията Mol Nyrt., на която ЕС предостави освобождаване от петролното ембарго на блока.
Телекомуникационните компании и фирмите за търговия на дребно ще плащат прогресивен данък въз основа на нетните продажби, който е до 7% от приходите на телекомуникационните компании и до 4,1% за търговията на дребно – при приходи над 100 милиарда форинта (около 257 млн. евро).
Авиокомпаниите трябва да плащат такса за пътник в размер на 10 евро, що се отнася за тези авиолинии, които летят в рамките на ЕС и в по-голямата част от Европа. За тези, които пътуват към трети страни, таксата е малко над 25 евро.
Данъците върху финансовите трансакции и акцизите, както и редица други по-малки налози в икономиката, също ще бъдат повишени или разширени, според постановлението на унгарското правителство.
В чия полза са евтините горива?
В края на май Орбан предприе още една противоречива стъпка, като разпореди цените за чужденци в унгарските бензиностанции да се увеличат, за да може да се сложи край на „бензиновия туризъм“. Той нашумя заради сравнително евтиния газ и бензин в страната и много хора от Австрия, Словакия и Румъния прекосяваха границата до най-близкия град от другата страна, за да заредят резервоарите си. Колко гориво могат да си купят във всяка държава от ЕС?
Заради наложения таван на цените унгарците плащат едва 1,23 евро за литър гориво, което е една от най-изгодните цени в Европа. За сравнение в България бензинът струва 3,27 лв. (1,67 евро) за литър, а дизелът – 3,34 лв./литър (1,71 евро). Реалната пазарна цена за дизел и бензин в Унгария в момента е съответно 1,93 и 1,97 евро. Смята се, че ограничението в цените помага на около 5,5 милиона души в Унгария. Унгария сложи таван на цените на горивата
Таванът на цените на горивата ще спести на унгарските домакинства средно 21 000 форинта (53,10 евро) през юни. Тази икономия е изчислена при среден разход от 76 литра гориво. Най-активните шофьори, които купуват най-много гориво, ще плащат около 50 000 форинта (128,5 евро) по-малко на месец. Средностатистическите шофьори, които са около 40% от всички автомобилисти, ще спестят 13 000 форинта (33,4 евро). Дори онези, които карат колите си най-рядко и пълнят резервоара само веднъж месечно, ще спестят поне 4800 форинта (12,33 евро), според данни на мозъчния тръст Századvég.
Икономически проблеми
Миналата седмица унгарските активи бяха подкопани. Пазарите бяха изненадани от объркването покрай паричната политика на Централната банка, новите планове за данъчно облагане и перспективите пред правителството за осигуряване на ключови средства от ЕС. Всичко това доведе до почти рекордно нисък форинт спрямо еврото.
Правителството на Унгария обеща още миналия месец, че съкращенията на публичните разходи и икономиите ще съставляват 60% от бюджетната консолидация, докато другите 40% ще са от приходите от извънредни данъци.
Съкращенията на разходите включват 10% намаление на харчовете на правителството през 2022 г. и 2023 г., което ще възлезе съответно на 581 млрд. форинта (1,49 млрд. евро) и 500 млрд. форинта (1,285 млрд. евро). Държавните инвестиции в размер на 1,15 трилиона форинта ще бъдат спрени за тази и следващата година, а щедрите субсидии за цените на комуналните услуги ще бъдат ограничени за домакинствата.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо източноевропейците харесват лидери като Орбан

Безпрецедентно количество пари идват към България, обяви премиерът и посочи как да бъдат изхарчени правилно, убеден, че ако се случи, страната може да постигне растеж 7%. В БАН очакват икономиката ни да премине в стагфлация тази година
Той съобщи, откривайки дискусионен форум на сдружението на общините (НСОРБ), че по линия на оперативните програми и Плана за възстановяване, ресурсът, който ще имаме  е 48 милиарда. Макар, че не уточни дали евро или лева, той категорично заяви: „Това е безпрецедентно количество средства и ако ги изразходваме правилно България може да е на съвсем различно място“. Петков веднага посочи какво означава правилно: „Тези средства нито са на централната власт, нито ще станат ваши като ги усвоите, те трябва да стигнат до крайния потребител и това е българският народ“.
Ако изкореним корупцията, тези средства ще отидат на правилните места, категоричен е Петков. „Проблемът с корупцията е двоен – от една страна едни пари не се усвояват както трябва, а другият проблем е, че се избират проекти, през които може да се открадне по-лесно, които не са най-правилните проекти“, поясни той. „Ако премахнем тези 2 неща от тези 48 милиарда, които идват пред нас, аз гарантирам, че растежът ще бъде между 5 и 7% минимум“, заяви премиерът.
Премиерът Кирил Петков обеща на кметовете на общини, че за него няма да има разлика дали кметът е от една или друга политическа сила. „“Всички сме българи. Това с деленето, дето на нашите ще дадем, на другите няма да дадем свърши. Всички са наши, няма да има разлика“, заяви той.
Петков увери кметовете, че средствата ще се разпределят максимално прозрачно. „Независимо кой кой познава, кой кой харесва, на конкурентен принцип голяма част от проектите ще бъдат дадени, така, че най-конкурентните проекти да печелят, а за малките общини ще има и квотен принцип, така че да сме сигурни, че никой не остава назад“, каза той. „Между прозрачност на раздаването на средствата, равнопоставеност и работа заедно, надявам се, че ще имаме безпрецедентен успех в развитието на България“, добави Петков.
Защо ги няма общините в актуализацията на бюджета и Плана за възстановяване, попита премиера кметът на Монтана Златко Живков и добави: „Малко ми прилича на тезата от миналия век , от този на Сталин: няма община – няма проблем, няма кмет – няма проблем“.
В отговор Кирил Петков категорично заяви: „Няма кмет – няма свършена работа. Това е, което ще е оттук нататък“ и подчерта: „На нас ни трябва да работим заедно, ние сме партньори, ние сме заедно, имаме обща цел. Колкото сте по-близо до населението, толкова по-важна е вашата задача, да можем заедно да решим проблемите“.
Той посочи, че по Плана за възстановяване ще бъдат отпуснати 12.9 милиарда, в частта местно развитие 412 милиона, енергийна ефективност – 1.8 милиарда, външно осветление – 150 милиона, модернизация и дългосрочна грижа – 640 милиона, образователна инфраструктура – 570 милиона, индустриални зони – 216 милиона и подчерта, че всички тези средства отиват в общините.
„Не тръгваме към кметовете като към хора, с които имаме проблеми, а като към партньори, с които имаме да работим заедно“, увери кметовете премиерът.
В хода на дискусията с кметовете вицепремиерите Гроздан Караджов, Борислав Сандов и Калина Константинова разясниха темите, свързани с програмите с европейско финансиране, бъдещия Фонд за общински инвестиции, ролята на местните власти в Зеления преход и предстоящите промени в подхода, механизмите за управление на отпадъците и други важни за местните власти въпроси. ЕБВР смъкна още прогнозата си за българската икономика през 2022 г.
Послание към форума отправи Дубравка Шуица – заместник-председател на Европейската комисия и Еврокомисар за демокрацията и демографията, координатор на Конференцията за бъдещето на Европа, на база на резултатите от която са в процес на обсъждане и бъдещите промени в структурата и функционирането на ЕС.
 

Българската стопанска камара остро разкритикува предложената актуализация на бюджета. Според тях в предложените промени няма адекватни мерки, които да се борят с основния икономически проблем – нарастващата инфлация. По думите им социалната подкрепа е важна, но не решава този проблем. В изявление от БСК посочват, че липсват мерки, които да намалят излишното количество пари в обращение, също и мерки, чрез които да нарасне БВП и да се балансира достигнатото увеличение на паричната маса. България е сред страните в ЕС с най-висока инфлация 
Според БСК политиката на непрекъснато повишаване на доходите в настоящата икономическа ситуация създава риск от спирала „увеличаване на доходи-цени“. За да се подкрепи покупателната способност на населението трябва политика за стимулиране на инвестициите и увеличаване на конкурентоспособността на компаниите. От работодателската организация са категорични, че липсват мерки, които да доведат до икономически растеж. Очакват ни високи цени и занапред, предупреди Асен Василев
Управляващата коалиция обеща реформи, които да бъдат предложени чрез актуализация на държавния бюджет, но такива все още няма. „Разбираме извънредната геополитическа ситуация, предизвикана от войната в Украйна, която коренно измени политическия и обществен фокус. Това не означава, че националният ни дневен ред не е актуален. България спешно се нуждае от икономическа програма, която да насърчи инвестициите и доколкото може да създаде среда на доверие и хоризонт за предприемачите“, завиха от БСК. Бизнесът: Вдигане на минималната заплата ще повиши безработицата 
Според работодателската организация цената на петрола тип Брент отново е подценена, тъй като мотивите към бюджета е заложена цена от 100 долара за барел, а фючърсите на международните борси показват, че до края на годината тя няма да падне под 110 долара. „Подобна слабост има и при прогнозиране цената на петрола и при обсъждането на закона за бюджета, за което БСК предупреди и даде прогноза за реалната цена“, пише в позицията на Камарата. Предстои невиждано поскъпване на петрола
Българската стопанска камара смята прогнозирания с актуализацията на бюджета ръст на заплатите с 9,2% за нереалистичен. Такова увеличение беше предвидено при растеж на БВП от 4,2% за 2021 г., а за 2022 г. последната прогноза на Министерството на финансите е за ръст на БВП от само 2,9%. Работодателите искат замразяване на минималната заплата
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Държавата раздава милиарди за борба с високите цени
Разходите за пенсии на НОИ достигат 16 милиарда лева, над половината идват от държавата
Цигарите и други тютюневи изделия поскъпват заради хляба, газа и парното

Санкциите на ЕС срещу руския петрол ще ударят световния енергиен пазар, предупреди Кремъл и не изключи възможността да пренасочи износа, за да ограничи собствените си загуби. Лидерите на ЕС се споразумяха и за ембарго върху вноса на руски суров петрол, чиято цел е да спре 90% от продажбите на петрол в Русия в 27-членния блок до края на годината. Европа или Русия – кой ще пострада повече от петролното ембарго?
„Тези санкции ще имат отрицателно въздействие върху целия континент – за европейците, за нас и за целия световен енергиен пазар“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от Reuters. Путин за санкциите: Европа се самоубива, Русия печели от това
Над 1/4 от петрола в Европа през 2021 г. е внос от Русия, като на ЕС се падат почти 50% от общия руски износ на суров петрол и петролни продукти през 2021 г., по данни на Международната агенция по енергетика. Русия губи над 320 милиарда долара при ембарго върху нефта и газа
Цените на енергията достигнаха многогодишни върхове, от началото на войната, издигнаха инфлацията до най-високите ѝ нива от поколение насам и засилиха опасенията от икономическа криза в Европа и САЩ. Европейско ембарго срещу руския петрол: Какво ще стане с цените?
Кремъл посочи, че Москва вече е започнала да пренасочва доставките от Европа след налагането на санкции. „Това е целенасочено, системно действие, чрез което ще сведем до минимум негативните последици“, заяви Песков. Китай поглъща все по-жадно евтиния руски петрол
Индия и Китай са сред страните, спечелили от спирането на руските доставки – те купуват рекордни количества руски петрол с голяма отстъпка спрямо пазарните цени на петрола.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ако Европа наистина спре да купува петрол и газ от Русия
ЕС и Великобритания нанасят фатален удар на руския петрол

Хванали македонец на българската граница – опитвал се да премине нелегално.
Започнали да го разпитват:
– Како се казуваш? – попитал българският митничар с лош македонски диалект.
– Я не се казувам. – отговорил македонеца.
– Не се ли казуваш бе?!
Бой…
След малко:
– Како се казуваш?
– Я не се казувам.
– Не се ли казуваш бе?!
Пак бой…
Трети път:
– Како се казуваш?
– Я не се казувам.
Митничарите викнали преводач да го попита как се казва, че явно не разбира от бой.
Преводачът:
– Како се казуваш?
Македонецът:
– Я не се казувам.
Преводачът:
– Еми Яне се казва човека, к’во го биете.