Депозитите на домакинствата в родната банкова система нарастват с 6.7 млрд. лева за година, като към края на месец май достигат общата сума от 74.158 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява ръст от 10% спрямо същия месец на миналата 2022 година. За сравнение, през май 2022 година депозитите на домакинствата достигаха 67.4 млрд. лева. Годишният темп на растеж се засилва през май спрямо предходния месец април, когато увеличението бе 9.5%. Депозитите на домакинствата (и НТООД) се равняват на 42% от брутния вътрешен продукт на България.
Депозитите на нефинансовия бизнес нарастват с 20.6% на годишна база, достигайки 41.038 млрд. лева към края на май. Темпът на растеж се забавя спрямо предходния месец април, когато годишното увеличение бе 21.3%. Депозитите на нефинансовия бизнес се равняват на 23.2% от БВП на България.
Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 16% на годишна база през май 2023 година (3.1% годишно намаление през април 2023 г.) и в края на месеца достигат 3.577 млрд. лв. (2% от БВП).
Като цяло депозитите на неправителствения сектор у нас нарастват с 12.4% на годишна база през май (12.8% годишно увеличение през април) до общо 118.77 млрд. лева. Сумата се равнява на 67.2 от БВП на България.
Нарастването на депозитите в родната банкова система през последната година се случва на фона на нулеви лихви и ускорена инфлация.
*Домакинства и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата);
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС
Лихвите по жилищните кредити паднаха до 6-месечно дъно
Домакинствата държат в банките над 74 млрд. лева
Милионерските депозити растат с най-бързия темп от десетилетие

По време на пандемията големите финансови институции дори не успяваха да наемат достатъчно банкери. Сега обаче им се налага да съкращават персонал и то в големи мащаби. Междувременно обявените съкращения на работни места достигат 12 000, пише в свой анализ германският икономически всекидневник Handelsblatt.
HR специалистите очакват, че до 15 000 служители могат да загубят работата си в големите американски банки. Това означава, че след годините на подем пазарът на труда за банкери е по-лош, отколкото беше след финансовата криза.
Последните лоши новини дойдоха преди няколко дни от Citigroup. Банката обяви, че до края на юни ще съкрати 5000 служители, главно в сферата на инвестиционното банкиране и търговията. Финансовият директор Марк Мейсън обоснова мерките за съкращаване на разходите със слабия бизнес, но и с технологичния напредък, позволяващ на банката да се справя с по-малко служители. Преди това Goldman Sachs, Morgan Stanley и Bank of America вече обявиха вълни от съкращения.
Така банките се адаптират към новите реалности. От една страна, търсят експерти в областта на ИИ, за да се възползват от иновациите и повишаването на ефективността, които новата технология носи. От друга страна, се разделят с трейдъри и инвестиционни банкери, тъй като спадът в бизнеса на капиталовите пазари продължи по-дълго, от първоначалните очаквания.
В началото на годината, на Световната икономическа среща на върха в Давос, много изпълнителни директори от Wall Street предполагаха, че ситуацията ще се облекчи отново най-късно през втората половина на годината. Сега обаче много топ мениджъри осъзнават, че кризата ще продължи по-дълго.

Goldman съкращава 6% от персонала си
Джон Уолдрон, номер 2 в Goldman Sachs, говори на конференция в началото на юни за „изключително сложната“ макроикономическа ситуация. Той подчерта, че Goldman се подготвя за „по-тежка среда“. Уолдрон призна, че през това тримесечие търговският бизнес е спаднал с над ¼ спрямо 2022 г.
Според информация от финансовите среди Goldman планира трети кръг от съкращения за по-малко от 12 месеца. Банката вече премахна стотици работни места през септември. След това през първото тримесечие Goldman съкрати 3200 служители, или цели 6% от работната си сила. Това беше най-голямото съкращение от финансовата криза през 2008 г.
Сега американската банка може да премахне още близо 250 работни места през следващите седмици, включително позиции за по-висши банкери. „Сега започваме допълнителни целенасочени мерки в числеността на персонала ни“, потвърди Уолдрон на инвеститорската конференция.

В началото на май Morgan Stanley обяви съкращаването на 3000 работни места или 5% от работната сила. В началото на юни Bank of America последва примера, като планира да премахне 4000 работни места.
Това е смесица от лоши новини, която разваля настроението на банките след рекордната 2021 г. Войната в Украйна, бързото покачване на основните лихвени проценти, съчетано с опасенията за рецесия и енергийната криза в Европа, отблъснаха клиентите.
Обемът на емисиите за първично публично предлагане е със 74% по-нисък от предходната година, изчислява доставчикът на данни Dealogic. На моменти някога доходоносният пазар стигна до пълен застой. Таксите от глобалния бизнес с поглъщания и пласиране на ценни книжа в момента са с около 16% под нивото от предходната година, сочат данни на компанията за анализи Refinitiv. Спадът в търговията обаче удря силно финансовите институции.

Deutsche Bank предупреждава за спад в търговския бизнес
Това се отнася и за Deutsche Bank. В средата на юни финансовият директор Джеймс фон Молтке призна, че приходите от търговия могат да спаднат с до 20% през второто тримесечие. С това спадът би бил с 8 пр. п. по-голям от предварително очакваното от анализаторите.
Това превръща Deutsche Bank в първата голяма европейска инвестиционна банка, която предупреждава за сериозно забавяне на бизнеса. Миналата година бизнесът с търговия е отговарял за около 1/3 от общите приходи на компанията.
Най-голямата местна банка вече обяви плановете си да съкрати 800 служители в неклиентската дейност и вероятно ще засегне и служители с по-висок ранг.
Същевременно банката иска да използва затишието в консултантския бизнес, за да привлече ограничен брой служители от конкуренцията. Банката е наела 25 високопоставени специалисти да консултират по сливания и придобивания.
Специален случай в Европа е Credit Suisse. В средата на март силно закъсалата компания беше поета от своя конкурент UBS. Още тогава се появиха съобщения, че банката иска да съкрати хиляди служители. Сега ръководителят на UBS Серджо Ермоти намекна за мащабно съкращаване в инвестиционното банкиране на Credit Suisse.

Свободните работни места вече няма да се попълват автоматично
Това е болезнен обрат за финансовия сектор. През 2020 г. и 2021 г. банките изплащаха на служителите си щедри бонуси за задържане, за да ги предпазят от напускане при конкуренцията. Обажданията до хедхънтърите обикновено протичаха по следния начин: „Клиентът спешно търси банкер с определен профил. И е готов да плати почти всякаква цена, за да получи банкера“, разказва за тогава Пол Уебстър, партньор в консултантската компания за подбор на персонал Page Executive.
През двете години след края на март 2020 г. 5-те големи американски банки – JP Morgan Chase, Bank of America, Morgan Stanley, Goldman Sachs и Citi – са наели общо 100 000 души. Така те са имали повече служители от всякога – общо 882 000.
Броят на служителите в сектора на борсовата индустрия в Ню Йорк е нараснал с 6% през 2022 г., най-бързото увеличение от 20 години. За 2021 г. банкерите прибраха по-високи бонуси от всякога. А сега настъпи обрат.

Според специалистите по подбор на персонал пазарът на труда в момента е по-сложен, отколкото е бил през последните 15 години. Свободните работни места вече не се запълват автоматично. Освен това банкерите вече не са толкова склонни да сменят работата си, както в годините на бума. Това усложнява плановете за намаляване на работната сила, без да се обявяват мащабни съкращения, както първоначално е планирал Брайън Мойнихан, ръководител на Bank of America. Редовното текучество на персонала е „само половината от това, което беше миналата година“.
По-малките инвестиционни банки също ще трябва да съкратят работни места. Lazard например ще се раздели с всеки 10-и служител през годината. „Ясно е, че приходите от сливания и придобивания ще намалеят значително през тази година“, заяви на конференция новият ръководител на Lazard Питър Оршаг.
Perella Weinberg също планира да съкрати 7% от работните места по данни на информационна агенция Bloomberg. С този ход обаче банката иска да създаде и пространство за наемане на нови таланти.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Съдбата на Credit Suisse: Deutsche Bank следващата ли е?
След фалита: Какво ще случи с First Republic Bank и банковия сектор в САЩ?
След кризата с Credit Suisse: Швейцарската централна банка иска нови мерки

Кредитите на домакинствата у нас нарастват с 14.3% на годишна база, достигайки до общо 34.920 млрд. лева към края на месец май тази година, сочат данните на Българската народна банка. Така, за последните 12 месеца, обемът на отпуснатите и изплащани заеми у нас се увеличи с приблизително 4.3 млрд. лева. За сравнение, през май миналата година кредити на домакинствата у нас достигаха 30.5 млрд. лева.
Настоящата сума на кредити на домакинствата (и НТООД) се равнява на 19.8% от брутния вътрешен продукт на България.
Най-големият двигател на растежа на кредитите за домакинствата са ипотечните заеми. Към края на май те нарастват със 17.8% на годишна база до общо 17.521 млрд. лева. Преди година общият обем възлизаше на 14.8 млрд. лева или с приблизително 2.6 млрд. лева по-малко спрямо настоящото ниво. Темпът на растеж на жилищните кредити се увеличава спрямо преходния месец април, когато увеличението бе 17.6% на годишна база.
Лихвите по жилищните кредити паднаха до 6-месечно дъно
Потребителските кредити нарастват с 11.6% на годишна база до общо 15.7 млрд. лева към края на месец май тази година. Темпът на растеж се забавя минимално спрямо преходния месец, когато годишното увеличение бе 11.7%. Преди 12 месеца, обемът на потребителските кредити достигаше 14.1 млрд. лева или приблизително с 1.6 млрд. лева по-малко спрямо настоящото равнище.
На годишна база другите кредити (включват се и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради) нарастват с 5.6% (6.6% годишно повишение през април 2023 г.), като достигат 393.8 млн. лева.
Жилищните кредити у нас достигнаха близо 17.3 млрд. лева
Кредитите за Работодатели и самонаети лица се увеличават с 8.7% на годишна база през май 2023 г. (10.7% годишно повишение през април 2023 г.) и в края на месеца са 424 млн. лева.
Кредитите за нефинансови предприятия нарастват с 8.3% на годишна база през май 2023 г. (7.9% годишно повишение през април 2023 г.) и в края на месеца достигат 42.063 млрд. лв. (23.8% от БВП).
В края на май 2023 г. кредитите за неправителствения сектор са 83.579 млрд. лв. (47.3% от БВП) при 82.866 млрд. лв. към април 2023 г.(46.9% от БВП). През май 2023 г. те се увеличават на годишна база с 12.1% (11.9% годишно повишение през април 2023 година).
Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 149.2 млн. лева.
На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 149.2 млн. лв. (в т. ч. 3.3 млн. лв. през май 2023 г.) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити.
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС
Растежът в кредитирането у нас се случва на фона на предупрежденията на Българската народна банка, че има възможност за ръст на необслужваните кредити и разходите за обезценки в резултат на затягането на паричната политика в еврозоната и влошаването на икономическите перспективи, стана ясно от съобщение на регулатора за нивото на антицикличния капиталов буфер у нас.
Соред БНБ кредитните институции трябва да приолагат по-консервативен подход, като Централната банка вече предприе действия по увеличаване на минимланите задължителни резерви на банките, което може да се приеме като форма на затягане на паричната политика. България се намира в условията на валутен борд, което означава, че не води собствена парична политика в класическия смисъл на думата, а е зависима от паричната политика водена от Европейската централна банка.
*Домакинства и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата);
БНБ: Тенденцията на повишение на лихвите ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите
Рекордното нарастване на жилищните кредити продължава и през 2023 година
Печалбата на банковата система надхвърли 1 млрд. лева за първите четири месеца на годината
БНБ увеличава задължителните минимални резерви на банките

Уорън Бъфет дари акции за още 4,64 млрд. долара на Berkshire Hathaway на 5 благотворителни организации, с което общите му дарения от 2006 г. насам надхвърлиха 51 млрд. долара, предава Reuters.
Годишното дарение, което 92-годишният Бъфет е направил в сряда, е най-голямото и се състои от около 13,7 млн. акции клас B на Berkshire.
Бъфет дарява 10,45 млн. акции на фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, получила акции на Berkshire за общо над 39 млрд. долара.
Той също дарява 1,05 млн. акции на фондация „Сюзън Томпсън Бъфет“, кръстена на покойната му първа съпруга, и 2,2 млн. акции, разпределени поравно сред благотворителни организации, ръководени от децата му Хауърд, Сюзън и Питър – фондация „Хауърд Дж. Бъфет“, фондация „Шерууд“ и фондация „НоВо“.

Бъфет постепенно дарява почти цялото си състояние, което изгради в базираната в Омаха, щата Небраска, Berkshire. Той управлява компанията от 1965 г.
Освен това той и Бил Гейтс бяха сред пионерите на Giving Pledge, в която над 240 души като Майкъл Блумбърг, Лари Елисън, Карл Айкан, Илон Мъск и Марк Зукърбърг се ангажираха да дарят поне половината от богатството си за филантропски цели.
Бъфет вече е дарил над половината от акциите си в Berkshire. Той още притежава над 112,5 млрд. долара, или около 15% от акциите на Berkshire след даренията в сряда.
Бъфет превърна Berkshire в компания за близо 740 млрд. долара чрез бизнеси като железопътната компания BNSF и компанията за застраховка на автомобили Geico и чрез притежаването на акции на компании като Apple.
Фондация „Сюзън Томпсън Бъфет“ работи в областта на репродуктивното здраве. Фондация „Хауърд Дж. Бъфет е съсредоточена върху смекчаването на глада, конфликтите и подобряването на обществената безопасност. Фондация „Шерууд“ подкрепя нестопански организации в Небраска, а фондация „НоВо“ има инициативи, съсредоточени върху момичетата и жените.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Уорън Бъфет дари 4 млрд. долара за благотворителност
Бъфет напуска фондацията на Бил и Мелинда Гейтс

Инвестиционните съвети на Уорън Бъфет или как да избягваме грешките в бизнеса и живота

Суверенният фонд на Катар е предложил да придобие миноритарен дял в Monumental Sports & Entertainment, която е компанията майка на баскетболния отбор от НБА Вашингтон Уизърдс и други спортни отбори, базирани в американската столица Вашингтон, съобщават от Националната баскетболна асоциация.
НБА преглежда офертата на Катарския инвестиционен орган, посочват говорител на NBA в изявление до CNBC.
Фондът предлага да придобие приблизително 5% дял в Monumental като част от сделка на стойност 4.05 млрд. долара, според източник на CNBC, запознат с темата. Новината за предложението е отразена първо в Sportico.
Смята се, че това може да бъде първият път, в който правителството на Катар инвестира в професионалния спорт в САЩ.
През ноември миналата година НБА започна да разрешава на суверенни фондове и други институционални инвеститори да придобиват дялове, които не позволяват контрол, в отборите от лигата. Според новата политика, чуждестранни фондове могат да придобиват дялове в размер на до 20% от отбор от НБА.
„В съответствие с политиката, ако бъде одобрено, Катарският инвестиционен орган би имал пасивна, миноритарна инвестиция в отбора, без участие в неговите операции или при вземане на решения.”, казва говорителят на НБА в изявление.
Освен Уизърдс, Monumental притежава хокейният отбор от NHL Вашингтон Капиталс и женският баскетболен отбор от WNBA Вашингтон Мистикс.
Компанията притежава също така отбор от NBA G League, като наскоро придоби медийната група, позната като NBC Sports Washington, която понастоящем се казва Monumental Sports Network.
Monumental са отказали коментар по темата.
Изненада: WWE се слива с UFC, създават нова спортна компания за 21 млрд. долара

Кои са най-добре платените спортисти в света за 2023 година? 
Майкъл Джордан продава отбора, който го направи милиардер
Най-скъпите футболни отбори в света: Два клуба достигат 6 млрд. долара за първи път

Министърът на финансите Асен Василев е поискал от Агенция държавна финансова инспекция (АДФИ) да влезе във всички държавни дружества, които начисляват дивидент на държавата, за да провери дали счетоводната им политика отговаря на българските и международните стандарти, съобщи източник на Actualno.com.
Искането е във връзка с програмирането на бюджета за 2023 и 2024 г., като държавата ще настоява тези дружества да изплащат 100% дивидент. Министър Василев вече посочи, че една от мерките за свиване на бюджетния дефицит от 6.4% на 2.5% (на касова основа) ще бъде въвеждане на изискване за разпределяне на 100% от дивидента на държавните предприятия в полза на държавата – вместо 50%, както предлагаше служебното правителство със свое решение от април 2023 г. С новата мярка в бюджета трябва да влязат допълнително над 800 млн. лв.
Асен Василев обяви какъв бюджет ще внесе
Повод за проверката на АДФИ стана открито разминаване между резултатите във финансовите отчети на Българския енергиен холдинг (БЕХ) към 3 февруари 2023 г. и към 21 април 2023 г., при които печалбата на холдинга е намаляла с цели 1 млрд. лв. Така в бюджета, изготвен от служебното правителство, е заложен очакван пълен дивидент от 1,588 млрд. лв. от БЕХ, а впоследствие към държавата са платени само 291 млн. лв. или 50% от счетоводно намалената печалба от 582 млн. лв.
Във връзка с това финансовият министър Асен Василев е изпратил писмо до новия министър на енергетиката Румен Радев, в което препоръчва той като принципал на БЕХ да извърши анализ на финансовите отчети и да предложи на ръководството на БЕХ вземане на решение за неначисляване на финансови обезценки за финансовата 2022 г. В писмото Василев посочва, че до момента „Българският енергиен холдинг“ (БЕХ) е внесъл 291 млн. лв. дивидент за 2022 г. Според него тази сума е „значително под разчетената в бюджета“. „Това се дължи основно на начислени обезценки от страна на БЕХ, които са намалили печалбата по предварителния му финансов отчет с 1 млрд. лв., за който риск бе информиран и служебният министър на енергетиката, но без резултат“. „Аз нямам право да искам нищо от БЕХ. Това, което е предвидено от БЕХ в проекта на бюджет е това, което беше заложено от служебният кабинет – да се събере 100% от дивидента по мярка и по оценка на служебния кабинет“, уточнява Василев.
Как се получава грандиозното намаляване с 1 млрд. лв. четете в Actualno.com.