Руският президент Владимир Путин заяви късно във вторник, че руската икономика се представя по-добре от очакванията, след като премиерът Михаил Мишустин го е уведомил, че данните за ръста на БВП и инфлацията са изненадващо положителни, предава Reuters.
„Ръстът на БВП може да надхвърли 2% тази година, а инфлацията на потребителските цени може да не надхвърли 5% в годишни изражения“, е заявил Мишустин пред Путин на среща в Кремъл. МВФ очаква руската икономика да нарасне с 0,7% тази година.
„Резултатите ни, поне засега, да го кажем предпазливо, са по-добри от предишните очаквания, по-добри от прогнозите“, заяви Путин, цитиран от уебсайта на Кремъл.
Анкетирани от Reuters анализатори в края на юни очакваха ръст на БВП от 1,2% и инфлация от 5,7% през 2023 г.

Руската икономика се сви с 2,1% през 2022 г. и е подложена на натиск от пролетта на 2022 г., когато съюзници на Киев наложиха широки санкции срещу Москва заради войната в Украйна.
Руските технократи помагат за частичното компенсиране на удара, като преустройват икономиката и я тласкат напред с щедри разходи. По-рано финансовото министерство обяви, че публичните разходи са с 26,5% по-високи на годишна база през първите 5 месеца на годината.
Във вторник Мишустин е уверил Путин, че при липса на форсмажорни обстоятелства икономиката ще се представи добре тази година. „Икономиката на страната продължава уверено да се възстановява въпреки санкциите, въпреки всички препятствия, наложени на нашата страна“, е заявил Мишустин.

Но последиците от санкциите са болезнени – западните финансови пазари и много от износните пазари за руските компании и за суровини са затворени.
Важните петролни и газови приходи между януари и май 2023 г. са се свили почти наполовина спрямо същия период на 2022 г. заради по-ниските цени на петрола сорт Urlas и по-ниските обеми на изнасяния природен газ.
Финансовият министър Антон Силуанов многократно заяви, че бюджетният дефицит на Русия тази година ще е не повече от 2% от БВП, въпреки че повечето анализатори не са съгласни. МВФ е сред тези, които очакват Русия да регистрира много по-голям бюджетен дефицит тази година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Какво смята Владимир Путин за цените на енергията?
Нова фаза в икономическата война на Русия със Запада

Рублата регистрира най-големия си спад от повече от година

Първите 6 месеца на 2023 г. бяха изпълнени със събития за финансовите пазари – от поскъпването на високотехнологичните акции, предизвикано от изкуствения интелект, през загубите на стоковите пазари и завръщането на криптовалутите до най-тежката банкова криза след Lehman Brothers, пише Reuters.
Всички те са обвързани с непрекъснатото покачване на лихвените проценти. Tо разтърси пазарите през 2022 г. Но сега всеобщото мнение е, че краят на икономическия цикъл е близо.
Какво случи на пазарите през първите 6 месеца на 2023 г.?
Първото полугодие донесе силен ръст на стойността на акциите на публичните компании по света с 12%, или общо 6 трлн. долара.
Благодарение в голяма степен на ChatGPT, ИИ подпомогна технологичните гиганти да отбележат общ ръст от 70%. Ценните книжа на Apple, Microsoft, Alphabet (компанията майка на Google), Amazon и Netflix са отбелязали ръст на стойността си от 35% до 50%.
Акциите на Meta и Tesla поскъпнаха над 2 пъти, а търсенето на полупроводници за изкуствения интелект изстреля Nvidia със 180%, като я вкара малко в елитния клуб на американските компании с пазарна капитализация от 1 трлн. долара.

„По принцип нещата изглеждаха толкова мрачни в края на миналата година, че не беше необходимо много, за да се вдигнат пазарите“, коментира Тревър Грийтам от Royal London Asset Management. Но по отношение на ръста в технологичния сектор той смята, че „това може да се окаже и балон“, защото компаниите сега ще трябва да отчетат 40% ръст на печалбите, за да оправдаят завишените си оценки.
Средната стойност на акциите от състава на японския борсов индекс Nikkei е нараснала с 16% в доларово изражение и с 26% в йени, подготвяйки се за най-добрата си година от десетилетие насам.
Златото поскъпна с 5%, ръстът при държавните облигации е между 3% и 6%, а държавите, в най-тежко финансово състояние, се справиха дори по-добре.
Облигациите на Ел Салвадор, който в момента се опитва да избегне дефолт, са донесли възвръщаемост от цели 58%. Облигациите на Шри Ланка са постигнали възвръщаемост от 34%, на Замбия – от 24%, а опустошените от войни Украйна, Пакистан и Аржентина, която е в серия от дефолти, са реализирали по 19% всяка.
„Това е забележително. Приблизително половината от миналогодишните загуби са възстановени през тази година и това се е случило през последните няколко месеца“, отбелязва Виктор Сабо, директор на портфолиото на Abrdn за нововъзникващите пазари.
Йената и юанът

Доларът като цяло е по-стабилен. Япония още не е увеличила лихвените си проценти, а китайската икономика още се задъхва, в резултат на което йената и юанът са поевтинели съответно с 9% и близо 5%.
Докато Турция се опитва да разреши проблемите си след преизбирането на Ердоган за президент, стойността на лирата отново падна, този път с 28%.
Египетската валута се обезцени с още близо 20%, нигерийската найра – с 40%, а на другия полюс са колумбийското и мексиканското песо и унгарският форинт, които поскъпнаха с между 10% и 17%.
През тази година централните банки в света са прибегнали до общо около 90 лихвени повишения спрямо едва 17 понижения. Ако се добавят и тези от миналата година, се получават малко над 470 увеличения и 1202 намаления от световната финансова криза през 2008 г.

Федералният резерв на САЩ увеличи лихвените си проценти с общо 500 базисни пункта от почти нулевите стойности през 2022 г., а ЕЦБ ги вдигна с 400 базисни пункта. Много развиващи се страни реализираха и по-големи лихвени увеличения. Дори ултраразхлабената парична политика на Японската централна банка може би наближава крайъгълен камък.
Всичко това носи със себе си множество трусове.
Двугодишната доходност по американските държавни ценни книжа, която е силно чувствителна към действията на Фед, се повиши от 4% до 5% през февруари, а впоследствие падна до 3,5% след краха на Silicon Valley Bank – средноголям американски кредитор, за който малцина бяха чували. След това се стигна и до необходимостта от спешно спасяване на 167-годишната швейцарска банка Credit Suisse от конкурентната UBS.
Сега доходността по американските ДЦК е 4,8%. Европейските курсове отново тръгнаха нагоре. А разликата в доходността по 2-годишните и 10-годишните американски облигации – традиционен предвестник за рецесия – е почти толкова обърната, колкото беше преди трусовете.
Грешка с лихвената политика

На криптопазара биткойнът направи ударно завръщане и поскъпна с над 80% в типичния за него непредвидим стил.
Интересът от гиганти от Wall Street, включително и BlackRock, стимулира ръста на цената, въпреки че американските регулатори, които съдят борсите Binance и Coinbase, разкриха слабостта на криптовалутите – регулаторния натиск.
Друга важна част от макропъзела – суровините – са под натиск.
Цената на природния газ в Европа падна с 51%, на петрола – с 13%, а рязкото поевтиняване на пшеницата и царевицата носят надежда за по-слаба инфлация в световен мащаб.
И макар че през първото полугодие надделяха очакванията, че инфлацията и лихвените проценти достигат връх, „мечките“ още не се предават.
„Рисковите премии трябва да се повишат“, смята Мила Савова, стратег по европейските акции в Bank of America, която след като се подведе от ръста тази година, сега прогнозира 15% спад на общоевропейския индекс STOXX 600 и рецесия до началото на 2024 г.
Тя предупреждава, че самата агресия на цикъла на повишаване на лихвените проценти е довела до ръба икономиките. „Смятаме, че това ще бъде оценено като грешка в паричната политика, поглеждайки назад в следващите години.“
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво гласи мрачната прогноза на Бил Гейтс за изкуствения интелект?
Реакциите на световните икономически фактори за поглъщането на Credit Suisse от UBS
 Година и нещо по-късно: Основната лихва в САЩ се запази