Наистина ли България не произвежда никаква земеделска продукция, а изцяло внася храните си от чужбина, каквото мнение е широко разпространено и се лансира дори от официални лица?
Отговорът може да се намери в брошурата „Аграрната търговия на България“, издадена от министерството на земеделието. Тя показва, че страната ни в последните години не само е нетен износител на аграрни стоки, но и износът ни се увеличава.
Още: Земеделската земя поскъпва значително, в две общини средната цена надхвърля 3000 лева за декар
За последните пет години износът на селскостопанска продукция почти се удвоява от 4.3 млрд. евро през 2018 г. до 8.2 млрд. евро през 2022 г.

Търговското ни салдо в сектора също е изцяло положително, като през 2018 г. то е на плюс от малко над 1 млрд. евро, а през 2022 г. вече е положително с над 1.5 млрд. евро.

С други думи, българското земеделие очевидно не е в чак толкова плачевно състояние и не само осигурява прехраната на българското население, а има пазари и в други страни.
Друг е въпросът, дали не можем да се възползваме и по-добре от плодородната си земя и да бъдем лидери в сектора, каквито са други страни с подобно географско разположение и природни дадености.

Украйна няма да поднови договора за транзит на руския природен газ, обяви министърът на енергетиката Херман Халущенко пред европейското издание Politico. Сегашният договор беше сключен в края на 2019 г. след преговори по време на единствената лична среща между президентите Володимир Зеленски и Владимир Путин. Споразумението изтича в края на 2024 г.
Той е със срок за 5 години и предвижда приносът на до 60 млрд. куб. метра газ годишно през 2020 г. и по 40 млрд. куб. метра годишно, или 110 млн. куб. метра на денонощие, до края на 2024 г. Приходите от транзитни такси са около 7 млрд. долара годишно.
Русия в момента използва малко над 1/3 от заявения капацитет – 42 млн. куб. метра , а „Нафтогаз“ подаде съдебни искове за изплащане на дължимите суми за транзита на газ. Това накара ръководителят на „Газпром“ Алексей Милер да предупреди за „санкции“ срещу украинския газов оператор. „Нафтогаз“ очаква и 5 млрд. долара компенсация за мрежата и неизползваните възможности на окупирания през 2014 г. полуостров Крим.

„Смятам, че към зимата на 2024 г. Европа изобщо няма да има нужда от руския газ“, заяви Халущенко и допълва, че във време на война двустранните преговори са невъзможни. Но трасето през Украйна още се използва за част от държавите в Централна Европа, които засега не дават индикации, че ще спрат да купуват руски природен газ – Унгария и Австрия. Газ през украинската мрежа се доставя още и към Словакия и Италия.
Будапеща обаче получава основната част от руския газ през „Турски поток“ и България.
ЕС не санкционира доставките на руския природен газ, но в Брюксел работят активно, за да намалят нуждата от него през 2027 г. Има и отправени критики към държавите, които още купуват суровината, че не работят достатъчно бързо за диверсификация.

Анализатори от белгийския мозъчен тръст „Брюгел“ коментират пред Politico, че запазвайки потоците, получателите на руския газ таят някаква надежда, че при подобряване на ситуацията, ще могат да запазят отношенията си с Русия. Спирайки доставките сега, не е сигурно дали някога ще бъдат възстановени и евтиният руски газ ще си отиде завинаги.
В момента Русия използва приходите от търговията с газ, за да финансира войната в Украйна и частната армия на „Газпром“. В бъдеще единственото, което трябва да плащат с тях, са репарациите“, отбеляза още украинският енергиен министър.
С отказа си да транзитира руския газ Украйна ще изпълни една своя цел, която планира отдавна – да насърчи местния добив, който може да покрие местните нужди и да остава за износ към Европа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Газпром“ заплашва със санкции украинския газов оператор
„Газпром“ няма да изплаща дивидент за 2022 г.
„Газпром“ със заявка за рекордни количества газ за следващата зима

От гледна точка на „Нова Каховка“ мога уверено да твърдя, че няма основание да повдигаме отново темата за чистотата на морската вода. Това каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов пред БНТ.
Анулират ли чужденците почивката си в България?
„Чистотата на морската вода е нещо, което постоянно се следи и трябва да следим“, посочи той и призова всеки, който забележи нещо нередно, да уведоми веднага министерството. 
„От началото на войната Черноморието и въздухът в тези райони се следи много отблизо“,  отбеляза Юлиян Попов и разказа, че е разговарял с румънския си колега, който не могъл да разбере откъде идват паниката и тревогата в България за чистотата на водата.
„Казусът Нова Каховка и екологичното унищожение на Украйна е много сериозен проблем, но той си е на територията на Украйна“, посочи министърът. 

„Има и много активна пропаганда от страна на Русия и някои други точки активни, която е документирана, не е нещо, което аз си измислям, с цел да бъде провален туристическият сезон в България и Румъния, да се предизвикат протести против войната, за мир“, заяви министър Попов.
„Работихме много усилено, за да можем да даваме обективната информация непрекъснато“, каза той и допълни, че българските власти работят в сътрудничество с различни институции в ЕС, Румъния и Украйна.