Един милион долара, който спечели Джони Деп след делото с бившата си жена Амбър Хърд вече са изплатени и ще отидат за различни благотворителни организации.
Любопитно е, че това се случва само ден, след като филмовата звезда изнесе концерт в София с групата Hollywood Vampires.
Още: Джони Деп и Алис Купър небрежно се разходиха по „Графа“ (СНИМКИ)
Сумата е покрита от застрахователната компания на Хърд,

„Казаха ни, че парите ще бъдат разпределени равномерно по пет различни начина за пет различни организации – по 200 хил. долара всяка – които се занимават с каузи, в които Джони вярва. Тези усилия включват всичко – от подпомагане на болни деца и осигуряване на жилища за исторически общности… до опазване на екосистемите/природната среда в световен мащаб“, съобщиха близки до звездата пред „TMZ“.
По-конкретно той ще дари средства на следните организации с нестопанска цел: „Make-A-Film Foundation“, „The Painted Turtle“, „Red Feather“, „Tetiaroa Society“ и „Amazonia Fund Alliance“.
Програмата „Make-A-Film“ е подобна на „Make-A-Wish“, но в случая хора от света на киното изпълняват желанията на деца. В миналото Джони е правил късометражен филм с тях, така че затова ги избира. Междувременно „Red Feather“ и „Amazonia“ помагат на коренните общности да запазят културата и наследството си непокътнати в цяла Америка (Северна и Южна), било то чрез убежища за отделни хора или мащабни инфраструктурни проекти за защита на селища.
Деп от самото начало заяви, че не е тръгнал да съсипва финансово Амбър, а по-скоро да възстанови името и репутацията си.
 
 

Българската индустрия записва третият най-голям годишен спад на производството в Европейския съюз през месец април. Рязкото понижение се дължи отчасти на високата база от миналата година, когато страната ни беше сред първенците в ЕС по ръст на индустриалното производство. Паралелно с това, обяснение може да се търси в понижението в производството и износа на електроенергия и като цяло в икономическото забавяне в Европа, което се отазява на външната търговия. 
Промишленото производство у нас намалява с 12.5% на годишна база през април, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. Това е третото най-голямо понижение сред страните от ЕС, като по-сериозно свиване се отчита само в Нидерландия (-12.8%) и Естония (-15.1%). Освен високата база от миналата година, друго обяснение за резкия спад на производството у нас може да се търси в свиването в производството и износа на електроенергия и като цяло в икономическото забавяне в Европа, което се отазява на външната търговия.
В същото време най-голям скок в промишленото производство през април се наблюдава в Ирландия (+22.5%), Малта (+14.3%) и Дания (+12.2%).
Като цяло сезонно изгладеното промишлено производство в ЕС нараства с минималните 0.1% на годишна база през април, докато конкретно за еврозоната повишението е 0.2%, сочат оценките на Евростат.
Отчетоха годишен спад на промишленото производство за четвърти пореден месец

През април производството на капиталови стоки в ЕС нараства с 8.8% на годишна база, производството на недълготрайни потребителски стоки записва ръст от 1.8%, докато производството на дълготрайни потребителски стоки намалява с 6.1%, а това на междинните стоки и енергията регистрира спад от съответно 6.6% и 8.3%.
Понижение на производствената инфлация у нас през април
На месечна база индустриалното производство в ЕС нараства с 0.7% през април спрямо предходния месец март, като ръста за еврозоната достига 1% за същия период. През предходния месец март индустриалното производство намаля с 3.2% на месечна в ЕС и с 3.8% в еврозоната.
България първа в ЕС по спад на производствената инфлация на месечна база
Понижението в индустриалното производство в България на месечна база през април е 2.8%. Най-сериозен спад на месечна база се отчита в Нидерландия (-3.5%), Португалия (-5.5%) и Словения (-7.9%). Най-висок ръст на месечна база през април се наблюдава в Ирландия (+21.5%). Литва (+2.8%) и Швеция (+1.4%).
През април спрямо предходния месец се увеличава производството в ЕС на капиталови стоки с 12.1% и енергия с 0.3%. В същото време намалява производството на междинни стоки с 1%, дълготрайни потребителски стоки и недълготрайни потребителски стоки с по 2.2%.
България остава лидер по ръст на промишленото производство в Европа

Присъединяването на Хърватия към еврозоната и Шенгенското пространство на ЕС се отразява добре на оживените ресторанти и магазини за сувенири в Стария град на Дубровник. Рядко бизнесът е бил в по-добро състояние, тъй като все повече посетители виждат, че достъпът до страната и харченето на пари е по-лесен от преди. Официални лица вече прогнозират рекордни приходи от туризъм, предава Bloomberg.
Успехът обаче носи нов проблем за плажните центрове по бреговете на Адриатическо море и в столицата Загреб, което може би звучи познато в някои части на Западна Европа – откъде да се намери достатъчно работници, за да се отговори на търсенето.
Трудно е да се надцени значението на туризма в Хърватия. Индустрията формира около 1/5 от икономиката – повече от всеки друг компонент и близо до други горещи точки като Малта.
След като разчиташе на местни работници през по-голямата част от своите 32 години като независима държава, статистиката за разрешителните за работа сочи, че повече работодатели трябва да търсят по-далеч, за да запълват свободните си позиции.

„Сама Хърватия не може да осигури достатъчно работна сила, за да поддържа туризма като основната си индустрия и в тази ситуация е очевидно, че трябва да се привнесе работна сила от чужбина. Нищо не сигнализира, че тенденцията ще се промени“, споделя гуверньорът на централната банка Борис Вуйчич.
Бумът се подхранва от преминаването на Хърватия към еврозоната на 1 януари тази година и от присъединяването ѝ към Шенген. Това премахна граничните проверки със съседите ѝ като Унгария и Словения, а 95% от туристите преминават с кола в Хърватия.
Местните магазини и ресторанти се разширяват, грижейки се предимно за европейски туристи, които искат да вечерят навън и да се забавляват в един свят след пандемия. Това изисква работници в държава, чиято безработица стигна най-ниското си ниво от 1982 г. и където местното население намалява.
Златко Боровач, който управлява оживения ресторант Peskarija Lokanda срещу пристанището на Дубровник и 4 други ресторанта, споделя, че повечето от общо 180-те му служители са от чужбина, главно от съседни балкански страни.
Докато през 2015 г. само 2700 разрешителни са били издадени на работници извън ЕС, правителството очаква броят им да скочи до 180 000 тази година. „Това ще увеличи дела на чуждестранните работници в цялостната трудова сила до над 10%“, казва Зарко Катич, държавен секретар на Министерство на вътрешните работи.

Очаква се правителството да направи поправки в закони преди края на годината, за да улесни работата в Хърватия. Тъй като над 40% от всички чуждестранни работници идват от места като Филипините или Индия, разрешителните може да са за по 3 години, а не за по 1, а служителите може да имат възможността да остават в Хърватия без договори.
„Хърватия е изправена и пред трудността да интегрира чуждестранните работници, когато страната ги насърчава да останат за по-дълго време Като общество сега сме изправени пред предизвикателство как да намерим начин бързо да защитим голям брой хора“, смята Айрис Голднър Ланг, професор по европейско право в Университета в Загреб и председател по Свободното движение на хора, миграция и междукултурен диалог в ЮНЕСКО.
Емерсон Лопез Рагаса има едногодишно разрешително за работа и е намерила работа в пекарната Pan Pek в Загреб, където може да работи през цялата година, а не само през туристическия сезон. Първата му работа е била като помощник-готвач в хотел на остров Корчула.
24-годишният младеж е израснал в Манила, като първо е напуснал Филипините, за да работи в Доха, а после се е преместил на Балканите по съвет на приятел. Той не планира да си тръгва. „Мечтая да мога един ден да доведа родителите си тук“, казва той, „на това красиво място“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво стана с цените в Хърватия след въвеждането на еврото?
След приемане на еврото: Някои продукти в Хърватия поскъпнаха ужасно

Хърватски евродепутат каза има ли смисъл България да приеме еврото

Румъния и България са двете държави в Европейския съюз с най-висок дял от населението, изложено на риск от изпадане в бедност или социално изключване.
Малко над 34% от населението на Румъния е изложено на риск от изпадане в бедност или социално изключване, докато вторият най-висок дял се отчита в България – цели 32.2% от населението, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.
Веднага след Румъния и България се нареждат още Гърция, Испания и Латвия с дял от по 26% от населението във всяка от страните.
Общо осем страни в ЕС регистрират дял над средния за ЕС, който възлиза на близо 22% от населението през 2022 година. Освен горепосочените държави това са още Естония (24.6%), Литва (24.6%) и Италия (24.4%).
Най-нисък дял от населението, изложено в риск от изпадане в бедност или социално изключване, се отчита в Чехия (11.8%), Словения (13.3%), Полша (15.9%), Финландия (16.3%), Нидерландия, Словакия ( по 16.5%) и Кипър (16.7%).
Делът от населението в риск в Германия, която е най-голямата европейска икономика, възлиза на 20.9%.
Все повече европейци имат финансови проблеми, българите срещат най-много трудности

Средното ниво за ЕС (21.6% от населението) обхваща 95.4 млн. граждани на ЕС, които живеят в домакинства, изложени на риск от изпадане в бедност или социално изключване. Нивото остава сравнително стабилно спрямо предходната 2021 година, когато делът отново бе 22% или 95.4 млн. души в ЕС.
83% от децата в домакинства с ниско образование у нас изпитват материални лишения
Според методологията на Евростат, за лица изложени в риск от изпадане в бедност, се считат тези, които живеят в домакинства, изправени пред поне един от общо три основни риска: риск от бедност, сериозни материални и социални лишения и/или живот в домакинство с много нисък трудов интензитет.
74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната
Близо 1/3 от българите застрашени от бедност или социално изключване
Колко са българите под прага на бедност?

Независимият преносен оператор ICGB ще проведе търгове за наличния свободен капацитет по газопровода IGB. Годишните търгове ще се проведат на 3-ти юли на две платформи за резервиране на капацитет съгласно календара на ENTSOG, съобщиха от компанията.
Каква ще е цената на природния газ през юли?
Свободният капацитет в точките на междусистемно свързване в Комотини, Гърция с операторите на преносни системи TAP и DESFA ще бъде предлаган на търг на платформата за резервиране на капацитет PRISMA.
Свободният капацитет в точката за междусистемно свързване в Стара Загора, България с оператора на преносната система „Булгартрансгаз“ ще се предлага на платформата RBP.
Към момента над 11,5 милиона Mwh или повече от 1 милиард кубични метра са пренесени по IGB от въвеждането му в търговска експлоатация.

Руската рубла падна сериозно и днес спрямо долара и еврото, като поевтиняването ѝ е за втори пореден ден, предаде Reuters. Тя достигна 14-месечно дъно и дори за кратко премина прага от 85 рубли за долар под натиска на ограничения достъп до чужда валута.
Към 13.30 ч. бълг. време рублата падаше с 0,7% спрямо долара до 83,96 рубли, като по-рано през деня достигна до 85,03 долара, най-ниското ѝ ниво от началото на април 2022 г.

Рублата губеше също 0,6% спрямо еврото до 91,01 рубли и 0,7% спрямо юана до 11,74%, най-ниското ѝ ниво за тези две валути от близо 2 месеца.
Според анализатори от Raiffeisen Bank рублата ще се засили в края на месеца и ще се върне към нива от 80 рубли за долар, когато износителите започнат да обръщат чуждата си валута в рубли, за да плащат местните си задължения.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рублата регистрира най-големия си спад от повече от година
Руската рубла отчете голям спад спрямо долара
Рублата отчете най-голям спад от близо година