Политиката за раздаване на субсидии и компенсации на бизнеса на калпак има пряко отношение към надуването на свръхпечалбите и инфлацията в България, като плановете за облагане на тези печалби с еднократен данък не представлява по-никакъв начин разумна, обмислена и последователна политика. Това посочва икономистът Георги Ангелов в коментар, публикуван в социалната мрежа Facebook, по повод обявените планове от служебния министър на финансите за редица данъчни промени в опит да се задържи дефицита в ниски граници.
„Много икономисти предупреждавахме, че е погрешно да се дават субсидии и компенсации на бизнеса на калпак. Защото това означава да се подпомагат както тези, които страдат от инфлацията, така и тези, които печелят от инфлацията. Даваме финансова помощ дори на тези бизнеси, които създават инфлацията! Не само е неморално, но и е прахосване на финансов ресурс – финансов ресурс, който можеше да остане в бюджета и да намали дефицита и дълга. Да не говорим, че наливането на огромни субсидии в печеливши бизнеси доведе само да надуване на техните свръхпечалби и надуване на инфлацията (чрез ръст на депозитите на бизнеса в банките и раздуване на кредитната експанзия).”, пише Ангелов.
Правителството предлага промени в данъчните закони, за да се запуши дупката в бюджета
„Сега Министерството на финансите предлага да се обложат тези свръхпечалби с еднократен данък. Значи, от една страна държавата налива ненужно пари в част от бизнеса и му раздува печалбите, от друга страна ще наложи данък, с който да се опита да върне обратно тези пари в бюджета. С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата ги взимаш тези пари обратно в бюджета. Това по никакъв начин не е разумна, обмислена и последователна политика.”, добавя той.
Ангелов посочва, че заявката да се внесе проект на бюджет с нисък дефицит е правилно, но закъсняло действие, като анализира променените позиции на служебното правителство в последните дни.
Пълният текст на анализа на Георги Ангелов без редакторска намеса:
Още преди 4-5 месеца някои икономисти казвахме, че служебното правителство трябва да предложи бюджет с нисък дефицит за 2023 година. Тогава Министерството на финансите беше изготвило бюджет с огромен дефицит и дълг – и дори го беше подготвило за внасяне, но за радост се отказа от тази идея. После пък зави в друга посока и започна да обяснява как можем да минем и без бюджет, с удължителен закон. И затова България в момента няма бюджет и кара месец за месец, без никаква яснота и предвидимост.
Едва сега, с 4-5 месеца закъснение Министерството на финансите „загря“, че наистина е правилно да се изработи и внесе в парламента проектобюджет с нисък дефицит. Това е положително – правителството достигна до правилния подход, макар и след множество пируети. Но, негативът е, че бяха загубени ценни 4-5 месеца и ще се загубят още.
БНБ подсказа на финансовия министър да не се показва като некомпетентна и безотговорна
В момента нямаме парламент, съответно до изработване и приемане на бюджет ще минат поне още няколко месеца – така че едва в средата на годината ще имаме бюджет, ако въобще бъде приет. Тоест, евентуални бюджетни мерки в приходите и разходите ще действат само половин година, съответно ще имат само частичен ефект. Много по-ефективно щеше да бъде ако мерките бяха приети преди 5 месеца – тогава с много по-малко усилие щеше да се постигне позитивен резултат.
Но това не е единственият завой на 180 градуса. Много икономисти предупреждавахме, че е погрешно да се дават субсидии и компенсации на бизнеса на калпак. Защото това означава да се подпомагат както тези, които страдат от инфлацията, така и тези, които печелят от инфлацията. Даваме финансова помощ дори на тези бизнеси, които създават инфлацията! Не само е неморално, но и е прахосване на финансов ресурс – финансов ресурс, който можеше да остане в бюджета и да намали дефицита и дълга. Да не говорим, че наливането на огромни субсидии в печеливши бизнеси доведе само да надуване на техните свръхпечалби и надуване на инфлацията (чрез ръст на депозитите на бизнеса в банките и раздуване на кредитната експанзия).
Сега Министерството на финансите предлага да се обложат тези свръхпечалби с еднократен данък. Значи, от една страна държавата налива ненужно пари в част от бизнеса и му раздува печалбите, от друга страна ще наложи данък, с който да се опита да върне обратно тези пари в бюджета. С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата ги взимаш тези пари обратно в бюджета. Това по никакъв начин не е разумна, обмислена и последователна политика.
Министърът на финансите: Няма риск от фалит на държавата, няма опасност за валутния борд
Правилният подход беше милиардните компенсации на бизнеса още в началото да се насочат към малките и средните бизнеси и към доказано пострадалите от кризата – и да не се дават пари на тези, които печелят от кризата. Ако държавата беше послушала икономистите и беше следвала здравия разум, в момента нямаше да има сериозни проблеми с бюджета.
Мислите, че преувеличавам, но замислете се, че компенсациите за бизнеса се финансират от свръхпечалбите в енергетиката, които държавата иззе миналата година и ги раздаде на бизнеса през фонда за енергийна сигурност. Ако това не беше направено, тези свръхпечалби сега щяха да са в Българския енергиен холдинг, който щеше да плати данък и остатъка да внесе като дивидент в бюджета за 2023 година. Точно в бюджета за 2023 година, защото дивидентът се внася около половин година след изтичане на финансовата година. С други думи, ако не се раздаваха компенсации на калпак на печелившите от кризата, сега тези пари щяха да влязат в бюджета, да увеличат приходите и да стабилизират бюджета.
Служебният кабинет уплашен за фискалната стабилност заради липсата на бюджет
Може би един от изводите е, че все пак има полза да се чува какво казват икономистите? Още по-важно е да няма постоянно бавене и да не се отлагат разумните решения. Един служебен министър си мисли, че е за кратко и съответно отлага проблемите за следващия – но се оказа, че служебните министри въобще не са толкова за кратко и проблемите се струпват на тяхната собствена глава.

Блокирането от страна на Германия на планираната забрана в ЕС за двигатели с вътрешно горене трябва да бъде разрешено възможно най-скоро, тъй като законът е от „изключително значение“. Това заяви немският министър на околната среда Щефи Лемке.
Тя е член на Германската зелена партия и каза, че очаква „бързи решения“ по този важен въпрос, докато преговорите продължават, предаде „Файненшъл таймс“.
Очакват драстично поскъпване на автомобилите
Министрите на околната среда на ЕС трябва да се срещнат в днес в Брюксел, но тя посочи, че въпросът няма да бъде разгледан на това заседание.

По-рано през март Берлин отхвърли политиката, която постепенно ще премахне двигателите с вътрешно горене в единния блок от 2035 г., освен ако не бъдат добавени някои предупреждения относно теоретично неутралните по отношение на въглерода т.нар. синтетични горива.
Две големи държави блокират забраната за бензинови и и дизелови автомобили в ЕС
Те са вид заместващо гориво. Те се произвеждат с помощта на уловен въглероден диоксид или въглероден оксид, заедно с водород, получен от устойчиви източници на електроенергия като вятърна, слънчева и ядрена енергия.
Европейската комисия обаче не е склонна да отвори отново правния текст, който вече беше одобрен от Европарламента.

Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) категорично се обяви за запазване на ДДС за ресторанти, кетъринг и фитнеси на 9% като трайна мярка. Ако това не бъде направено от организацията посочиха, че ще се борят за оцеляването си по всички законни начини и призоваха и други организации от туризма да ги подкрепят.
„Не може в навечерието на изборите да се използва управленското безвремие и отказ от поемане на отговорност, за да се играят игри с бъдещето на цял един сектор, подчертават от Изпълнителното бюро на национално представената организация с 36 регионални структури“, заявиха от БХРА в позиция на сайта си.
От асоциацията припомниха, че ставката е по-ниска в повечето страни от ЕС – от порядъка на 4-5%.

„За съжаление голяма част от българските политици в това число и управляващите не разбират значението на тази мярка за запазване на един от основните сектори на българската икономика. Намалението на ДДС за ресторантите е мярка не за намаляване на цените в заведенията за крайните клиенти, а за стабилизиране на сектора и по-лесно понасяне на загубите, нанесени от поредицата от кризи“, посочи зам.-председателят на БХРА Атанас Димитров. Той допълни, че не на последно място с мярката се подпомага и запазване на кадрите в сектора, които в момента са на санитарния минимум след 2-годишна липса на работа и пренасочване в други икономически сектори.
„Надценката в ресторантьорския бранш е с високи стойности, има голяма разлика между стойността на фактурите по придобиване и реализирания стокооборот. Това води до нисък данъчен кредит и от там до голямо данъчно задължение. При нормални икономически обстоятелства това не би създавало проблеми в бранша. Но върху цената на труда не се начислява ДДС и не се ползва данъчен кредит. А високият процент на ДДС и високите нива на труда изяждат принадената стойност“, гласи позицията на БХРА. От асоциацията подчертаха, че за огромна част от данъчно задължените субекти, като малките и средни фирми и търговски обекти, това е фатално и те се оказват на кръстопът между това да фалират и затворят или да преминат в сивия сектор.
От БХРА припомниха и че всички водещи политически сили са заявили подкрепата си мярката да остане трайна преди последните парламентарни избори, след които обаче не се формира редовен кабинет.
„Ако не искат да фалират ресторантьорския бизнес у нас политиците трябва да спазват обещанията си, а не да ги дават преди избори и след това удобно да ги забравят“, категорични са от БХРА.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Данък „Свръхпечалба“ и връщане на старите ДДС ставки предлага кабинетът
Масови съкращения и орязани заплати заради кризата
Хотелиери призовават парламента за спешни мерки за спасяване на сектора