Растежът на българската икономика ще се забави до 1.5% през 2023 г. в сравнение с 3.4% през 2022 г. Това са очакванията според пролетната прогноза на Европейската комисия, представена днес в Брюксел от еврокомисаря за икономиката Паоло Джентилони .
Все пак, прогнозата е българската икономика да се засили през 2024 г., но темпото от 2.4% ще остане под средното за периода 2003-2018 г.
Растежът на потреблението на домакинствата се очаква да намалее към края на 2023 г. и през първата половина от 2024 г., тъй като реалните лихвени проценти се повишават и ръстът на заплатите се забавя.
Очаква се инфлацията да се забави, но да остане относително висока – 9.4% през 2023 г.
Още: Икономистите от БАН казаха докога инфлацията ще е висока
Догонването ѝ с повишаване на заплатите съдържа риск от прегряване и изпадане в спирала, в която номинално повечето пари на домакинствата се преливат в още инфлация.

Спадът на износа, прехвърлянето цената на по-скъпите кредити от бизнеса към потребителите и евентуалната стагнация и влошаване на пазара на жилища също потискат ръста на българската икономика, според прогнозата.
Предстои забавяне на вътрешното и външното търсене. Темпът на растеж на износа се очаква да се забави значително през 2023 г. и след това да се възстанови през 2024 г, се казва още в прогнозата на Европейската комисия.
 
 
 

От днес до 19 май, ще се приемат заявления за държавна помощ на земеделски стопани за преодоляване на негативните икономически последици на войната в Украйна. Първият прием се проведе от 3 до 13 април. Допуснати за подпомагане са 35 109 заявления, обявиха от Министерството на земеделието.

Тъй като в Министерството на земеделието и в Държавен фонд „Земеделие“ бяха получени много сигнали от земеделските стопани, пропуснали да подадат своите документи в срок, се дава втора възможност за подаване на заявления.
Министерството на земеделието е предприело стъпки пред службите на ЕК за увеличаване на тавана по държавната помощ. Това ще позволи и на земеделските производители, достигнали тавана на подпомагане още миналата година, да бъдат компенсирани адекватно за увеличените разходи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Изплащат държавните помощи на фермери заради войната
ЕК дава 109 млн. евро на българските фермери
ЕК готви нова помощ за земеделците, засегнати от вноса от Украйна

ЕК предлага еднократна помощ за фермери и малки и средни предприятия

Родният бизнес ще наема персонал от Индия. В много от заведенията в страната ще преобладават хора и от страни като Турция, Узбекистан и Киргизстан, съобщи БНТ.
Причината – отново липса на достатъчно и добре подготвени български кадри, казват ресторантьори.
 Една от позициите, която ще заемат, е тази на барманите заради намаляващия интерес на българите към професията и сектора. В същото време обаче от ресторантьорския бизнес се оплакват, че наемането на персонал от трети страни не удовлетворява напълно техните изисквания.
Ето от кои страни ще наемаме работници за летния сезон
„Те са с работни визи за 3 и 6 месеца. На един работник, колкото и да е кадърен, му трябват поне две седмици до месец докато се справи. Реално ние можем да го ползваме същото това лице два месеца. И той трябва да се прибере, съответно отново пак да дойде. Определено не е от най-добрите варианти вноса на работна ръка от тази гледна точка“, каза Васил Димитров – зам.-председател на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в Благоевград.

Проблемът със заплащането вече не е фактор в обслужващия сектор, смятат собственици на заведения, тъй като заплатите започват от 1200 – 1500 лева чисти пари. Отделно работодателите осигуряват изхранване и напитки. Въпреки това, български работници няма.
„Един готвач може да излезе от 3000 до 4000 лева на месец. Като там вече са според зависи какви часове се работи. По колко часа на ден, колко дни в месеца почивни. Тук е момента, че българите същите пари могат да ги взимат, стига да им се работи. Уви, ние търсим чужденци“, каза още Васил Димитров.

От днес Турция се готви за първия си балотаж на изборите за президент, след като в нощта на голямата изборна драма президентът Реджеп Тайип Ердоган изпревари своя съперник, но не успя да спечели на първия тур.
Ердоган звучеше триумфално, когато малко след полунощ излезе пред море от поддръжници, за да обяви, че е готов да ръководи страната още 5 години.
Почти пълните резултати от най-важните избори в турската следосманска епоха показаха, че Ердоган – на власт от 2003 г. и непобеден в над дузина национални гласувания – не успя да достигне 50-процентния праг, нужен за победа. „С цялото си сърце вярвам, че ще продължим да служим на нашия народ и през следващите 5 години“, заяви 69-годишният лидер.
Той заяви също, че неговата ислямска управляваща партия и ултранационалистическите ѝ съюзници са завоювали ясно мнозинство в парламента.
Данните на Анадолската държавна информационна агенция сочат, че Ердоган е събрал 49,3% от гласовете.

Лидерът на опозицията Кемал Кълъчдароглу изостава с 45% – разочароващ резултат, след като късните предизборни проучвания го сочеха като лидер.
Първият балотаж на президентските избори в 100-годишната история на Турция, предимно мюсюлманска, но официално светска, е планиран за 28 май.
Първоначално от лагера на Кълъчдароглу оспорваха преброяването на гласовете и твърдяха, че имат преднина. Но 74-годишният кандидат-президент изглеждаше обезсърчен, когато се изправи пред репортери рано в понеделник и призна, че вторият тур изглежда неизбежен. „Ако нашият народ реши да има балотаж, ние абсолютно ще спечелим на втория тур. Волята за промяна в обществото е по-висока от 50%“, заяви той.
Лирата поевтиня спрямо долара и еврото заради разочарованието на инвеститорите, че ерата на неконвенционалната икономика на Ердоган може би не е приключила. Съобщената избирателна активност достигна 90% в това, което се превърна в референдум за най-дългогодишния лидер на Турция и неговата партия с ислямски корени.
Ердоган ръководи 85-милионната държава през една от най-променящите се и разединяващи я епохи. Турция се превърна във военна и геополитическа сила, която играе роля в конфликти от Сирия до Украйна. Влиянието на страната, член на НАТО, в Европа и в Близкия изток, прави резултата от изборите важни за Вашингтон и Брюксел и за Дамаск и Москва. Ердоган е възхваляван в консервативна Турция, която по време на неговото управление преживя бум в развитието си. По-религиозните избиратели са му благодарни за решението да премахне ограниченията от светската епоха за забрадките и да открива повече ислямски училища.

Но първото десетилетие на Ердоган, белязано от икономическо съживяване и затопляне на отношенията с Европа, беше последвано от второ, изпълнено със социални и политически сътресения. В отговор на неуспешния опит за преврат през 2016 г. той започна мащабни чистки, които разтърсиха турското общество и го превърнаха в неудобен партньор за Запада.
Появата на Кълъчдароглу и неговия опозиционен алианс от 6 партии – типът широка коалиция, която Ердоган умееше да създава през цялата си кариера – дава на чуждестранните съюзници и на турските избиратели ясна алтернатива.
Вторият тур след 2 седмици може да даде на Ердоган време да прегрупира силите си и да промени дебата. Но той все пак ще бъде притиснат от най-тежката икономическа криза в Турция от 90-те години. Мнозина още са преследвани и от травмата на колебливата реакция на правителството на земетресението през февруари, което отне живота на повече от 50 000 души.
„На всички ни липсваше демокрацията“, заяви Кълъчдароглу след като гласува в столицата Анкара.
Предизборните проучвания сочеха, че ще спечели гласовете на младите хора – близо 10 % от избирателите – с разлика 2:1. Други, обаче, показаха непоколебима вяра в човека, прекъснал половинвековното светско управление, пропито от корупция.

С наближаването на изборния ден кампанията на Ердоган ставаше все по-фокусирана към основните му поддръжници. Той заклейми опозицията като „про-ЛГБТ“ лоби, получаващо заповеди от забранени кюрдски бойци, финансирано от Запада. Опита се също да привлече на своя страна работниците от държавния сектор, давайки им огромни увеличения на заплатите преди вота.
Голяма част от вниманието ще бъде насочено към малко познат независим кандидат, превърнал се в герой, събирайки 5% от гласовете.
Синан Оган беше изключен от ултранационалистическа партия, междувременно обединила сили с Ердоган и включила се в кампанията няколко месеца преди вота. „Няма да казваме дали ще подкрепим този или онзи кандидат. Ще проведем консултации с техните представители и тогава ще вземем решение“, заяви Оган.
Републиканският алианс, воден от Партията на справедливостта и развитието на сегашния турски президент Реджеп Тайип Ердоган, печели парламентарните избори. След преброяване на гласовете от 98% от урните, блокът получава 49,31%. Опозиционният Народен алианс, воден от Народнорепубликанската партия на кандидата за президент Кемал Кълъчдароглу, получава 35,21% (опозиционна партия получава 25,38%).
По предварителни данни Партията на справедливостта и развитието може да спечели 266 места в парламента, а Народнорепубликанската партия – 168. Партията на националистическото движение и Партията на новото благосъстояние, част от Републиканския алианс, могат да получат съответно 51 и 5 места. Партията на доброто (част от Народния алианс) ще вземе 44 места, а Алиансът на труда и свободата, в който влиза прокюрдската партия, ще получи 66 места.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Хитро: Ердоган смени датата на изборите, ще опрощава дългове
На прага на изборите: Какво се случва с основната лихва в Турция?
Турция се договори с „Газпром“ за отлагане на плащания