Международната рейтингова агенция Fitch Ratings се съмнява, че България ще постигне новата си цел за влизане в еврозоната – 1 януари 2025 г.
„Предвид значителната несигурност относно траекторията на инфлацията, остава под въпрос дали България ще изпълни критерия за ценова стабилност в средата на 2024 г. (ключовата дата за приемане на еврото през 2025 г.)“, се казва в съобщението, в което иначе потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ с положителна перспектива.
Още: Ще приемем ли еврото на 1 януари 2025 г.?
„Въпреки че хармонизираната инфлация при потребителските цени (HICP) в България започна да намалява през последните месеци, тя остава значително над процента на трите най-добре представящи се държави-членки на ЕС, а България в момента не покрива критерия за ценова стабилност“, се казва още в него.

Fitch Ratings прогнозира средна инфлация от 9.6% през 2023 г. (спрямо текущата средна медианна стойност от от 6,4% за рейтинг „BBB“), което ще бъде спад от 13% през 2022 г. „Въпреки че по-ниските глобални цени на суровините и силните базови ефекти трябва да намалят общата инфлация през тази година стабилното вътрешно търсене ще поддържа основния натиск висок, което ще доведе до средна инфлация от 4% през 2024 г. Нашата прогноза за инфлацията остава обект на значителна несигурност, произтичаща главно от потенциала продължителност на ефектите от втори кръг“, посочват от агенцията. 
„Липса на напредък в присъединяването към еврозоната поради постоянна политическа нестабилност или неуспех в отговарящи на критерии за конвергенция“, както и „По-ниски средносрочни перспективи за растеж, дължащи се например на голям неблагоприятен макроикономически шок или инфлация задържала се на високи нива“ са двата фактора, които може отделно или заедно да доведат до понижаване рейтинга на България, предупреждават от Fitch.
Агенцията все пак обяснява, че положителна перспектива в най-новата ѝ оценка „отразява перспективите за приемане на еврото, което би довело до по-нататъшно подобряване на външни показатели. Въпреки поредицата от неубедителни предсрочни избори през последните две години, Fitch вярва, че ключовите политически партии остават ангажирани с приемането на еврото. „Смятаме, че необходимите законодателни промени трябва да бъдат приети след политическите околната среда се стабилизира, като рисковете около графика за влизане в еврозоната са свързани главно с изпълнението на критерия за ценова стабилност“, пишат от Fitch.
Второто важно предупреждение е забавянето на изпълнението на реформите по Плана за възстановяване и устойчивост, посочено като „основният негативен рисков фактор“ за ръста на икономиката, която ще забави темпото си тази година.

Г-7 и ЕС ще забранят вноса на руски газ по маршрути, където Москва ограничава доставките, обявиха официални представители, участващи в преговорите. За първи път от войната в Украйна търговията с тръбопроводен газ е блокирана от западните сили, пише Financial Times.
Решението, което трябва да бъде финализирано от лидерите на Г-7 на среща на върха в Хирошима тази седмица, ще предотврати възобновяването на износа на руски тръбопроводен газ по маршрути към страни като Полша и Германия, където Москва намали доставките миналата година и предизвика енергийна криза в Европа.
Западните сили искат да гарантират, че Русия няма да получи подкрепа за енергийните си приходи, докато се стремят да засилят икономическия натиск 15 месеца след началото на войната в Украйна. Един от официалните представители, пожелали анонимност, заявява, че ходът цели „да гарантира, че партньорите няма да променят решението си в хипотетично бъдеще“.
В проектокомюнике на Г-7, видяно от FT, се посоичва, че групата с водещите икономики в света, ще ограничи още използването на руски енергийни източници, „включително като предотврати повторното отваряне на маршрути, затворени от Русия, която използва енергията като оръжие“, поне докато „се стигне до решение на конфликта“.
Според представител на европейска страна извън Г-7 ходът отчасти цели и да повиши доверието на инвеститорите към LNG инфраструктурни проекти в Европа и Северна Америка, като премахне притеснението, че може да се стигне до бързо връщане към по-евтин руски газ.

Макар че мярката едва ли ще засегне непосредствените газови потоци, показва дълбоката решимост на Брюксел да направи постоянно бързото и болезнено откъсване от десетилетията на зависимост от руската енергия.
Забраната е силно символична, защото в началото на войната ЕС избягваше да налага санкции на притока на тръбопроводен газ заради зависимостта си от газа на Москва. Въпреки това Русия намали доставките, като породи огромен ръст на цените на газа до над 10 пъти спрямо обичайното им ниво.
Но през последните месеци цените намаляват значително, тъй като Европа ограничи търсенето през зимата, ускори въвеждането на възобновяема енергия и си осигури алтернативни доставки като пренасяни по море товари с LNG.
Делът на Москва във вноса на газ в Европа намаля от над 40% до под 10%, а меката зима увеличи наличностите на природен газ в газохранилищата в ЕС.
Официални представители са уверени, че газохранилищата са пълни на около 60% спрямо около 30% през същия период на 2022 г. и ще достигнат капацитет много преди началото на следващата зима.

„С необичайно високите наличности в газохранилищата в Европа за това време от годината и намаляването на цените на едро спрямо нормалния им ценови диапазон, можете да разберете защо лидерите в Европа са уверени, че планът няма да обърка сигурността на доставките скоро“, коментира Том Маржец-Мансер от консултантската компания ICIS и допълва, че е важно да не ставаме твърде самодоволни за перспективите пред европейския газов пазар.
Петролопроводите, по които Русия също намали доставките, като северната част от петролопровода „Дружба“, снабдяващ рафинерии в Германия и Полша, може да бъдат блокирани на базата на мерките на ЕС за предотвратяване на възобновяването на потоците.
Ембаргото се обсъжда от дипломати като част от 11-я пакет от санкции на ЕС.
Дипломат от ЕС отбелязва, че предложението се нуждае от още разяснения от Брюксел, за да се покаже как ще се промени статуквото, особено предвид, че част от потоците от Казахстан преминават през „Дружба“.
Берлин и Варшава, макар че имат изключение от санкциите върху руския петрол, заявиха миналата година, че доброволно ще прекратят доставките на суров петрол през „Дружба“, въпреки че Полша продължи да получава доставки, докато Русия не ги спря през февруари. Германските рафинерии са спрели да поръчват руски суров петрол от началото на годината.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕС с нов удар по Русия в доставките на газ
ЕС отваря платформата за общи покупки на газ
„Газпром“ отново с мрачни прогнози и заплахи към Европа за следващата зима

Когато служители на Европейската комисия и високопоставени индийски министри се срещнат във вторник на първата по рода си среща на върха по въпросите на търговията и технологиите, и двете страни ще се стремят да покажат как две от най-големите демокрации в света работят ръка за ръка по всички въпроси – от изкуствения интелект до технологиите за опазване на климата.
Въпреки това под повърхността продължаващото напрежение – особено във връзка с трудни търговски спорове като предстоящата такса на Европейския съюз върху чуждестранните предприятия, които продават своите въглеродно интензивни стоки в рамките на блока от 27 държави – ще засенчи това, което Брюксел и Ню Делхи искат да представят като среща на партньори със сходно мислене.
В Съвета по търговия и технологии ЕС-Индия участват някои от най-известните индийски политици, сред които Субрахманям Джайшанкар, министър на външните работи на страната, и Пиюш Гоял, министър на търговията, с колеги от Комисията като заместник-председателите Маргрете Вестагер и Валдис Домбровскис, съобщава „Политико“.
„Европейският съюз и Индия са решени да задълбочат партньорството си и да използват силните си страни, за да ускорят разработването и внедряването на най-съвременни цифрови технологии, които ще бъдат от полза и за двете общества и ще насърчат глобалния напредък“, се казва в проект на комюнике за предстоящата среща на върха.
Индия – новият най-голям доставчик на петролни продукти за Европа?
И все пак разговорите с представители на Комисията и Индия, всички от които говориха пред „Политико“ при условие за анонимност, за да обсъдят позициите на всяка от страните, разкриват вероятни трудности в отношенията, които са затънали в напрегнати търговски преговори и различия в подхода към технологичните предизвикателства като глобалните стандарти за телекомуникации и докъде трябва да стигнат правителствата в регулирането на изкуствения интелект и данните.
Голяма част от това напрежение е свързано с предстоящия механизъм на ЕС за коригиране на въглеродните емисии по границите – граничен данък, който влиза в сила през 2026 г. и според който вносителите, включително тези от Индия, ще трябва да плащат такса, еквивалентна на цената на въглеродните емисии, плащана от техните европейски конкуренти, които са част от схемата за търговия с въглеродни емисии на блока.

За Ню Делхи тези допълнителни разходи представляват нелоялна търговска практика, особено за развиваща се страна, чието население от 1,4 милиарда души не е толкова богато, колкото 450-те милиона жители на ЕС. Европейските дипломатиотхвърлиха тези твърдения, като уточниха, че промяната на граничния данък върху въглеродните емисии е червена линия за Брюксел и че служители на Комисията ще обяснят на индийските си колеги във вторник, че данъкът ще остане.
Друг търговски казус е справянето с изискванията за устойчивост, които ЕС иска Индия да спазва. Тези изисквания се обсъждат в рамките на отделни преговори за свободна търговия между Брюксел и Ню Делхи, но има риск да засенчат част от дискусията за климатичните емисии в рамките на Съвета по търговия и технологии. Търговските преговори все още са в сравнително ранна фаза, въпреки че последният кръг „позволи по-динамичен подход между двете страни“, заяви говорител на Комисията.
Чисти технологии, стандарти и „GovTech“
Все пак предстоящата среща на върха ЕС-Индия няма да бъде посветена само на търговските спорове.
Двете страни ще очертаят също така съгласувани усилия за работа по глобални стандарти за изкуствен интелект, ще координират предстоящите инвестиции в съответните си полупроводникови индустрии и ще обменят експертен опит в областта на чистите технологии, като например тези, свързани с управлението на отпадъците и производството на електрически автомобили, се посочва в проекта на комюнике.
Целта на Брюксел е да насочи Ню Делхи към нарастващия консенсус на Запада за създаване на глобални цифрови и технологични стандарти за всичко – от телекомуникационно оборудване от следващо поколение до начините за разработване на т.нар. квантови компютърни технологии. Това би помогнало на ЕС и Индия да представят единен фронт срещу отделните усилия на Китай да прокара собствена гледна точка за това как да се развиват тези международни стандарти.
Досега Индия избягваше да взема страна по много от тези въпроси, въпреки че има свои собствени геополитически и икономически напрежения с Китай.
От страна на Ню Делхи се очаква официалните лица да се застъпят за така наречения „India Stack“, или подкрепяните от правителството отворени цифрови платформи, които позволяват на стотици милиони местни жители да имат достъп до правителствени цифрови услуги и частни онлайн продукти – всичко това чрез няколко движения на смартфоните им.
Държавните служители и ръководителите на индустрията в страната разглеждат тези платформи като реална алтернатива на платформите, предлагани от Google и Meta, и те са в основата на начина, по който най-многолюдната страна в света се позиционира като глобален дигитален играч.
Макар че много от тези платформи не са собственост на Индия, правителството на страната се опитва да изнесе тези услуги, известни като „GovTech“, в други страни от глобалния Юг – нещо, което Брюксел е готов да подкрепи, както и да предложи собствения си технически опит, за да гарантира, че подобно разширяване отговаря на най-строгите стандарти за киберсигурност.
„Индийският стек се разраства масово“, казва Дивидж Джоши, изследовател от Университетския колеж в Лондон, който специализира в областта на индийските цифрови платформи и управление. „Индия иска да популяризира това сред широкия свят.“