Нарастването на минималната работна заплата от 1 юли е без алтернатива. Синдикалната позиция е, че е абсолютно наложително минималното възнаграждение да се увеличи още веднъж през тази година, заявиха за БТА президентът на КНСБ Пламен Димитров и икономическият съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова, коментирайки тригодишна бюджетна прогноза на финансовото министерство, в която е заложено минималната работна заплата да се замрази на 710 лева до 2025 година. Минималната работна заплата става 710 лева от 1 април
Пламен Димитров посочи, че отдава това предложение на рутинността в бюджетната процедура, спазването на календара и сроковете в закона. „Ако се върнем назад, ще видим, че това често се е случвало – в годините се появяваха информации, които после подлежаха на промяна. Обикновено в първоначалните таблици всички параметри са замразени, след това се сменят “, заяви Димитров.
Той допълни, че веднага след публикуването на прогнозата е имал разговор с финансовия министър, който го е уверил, че дебатите за минималната работна заплата, за това как ще изглежда политиката по доходите в актуализирания бюджет от 1 юли, ще бъдат водени на тристранен съвет в следващите седмици. Дори и самата управляваща коалиция има намерение да внася различни предложения от сегашните, посочи Димитров.
Ваня Григорова коментира за БТА, че не може да се приеме за проформа заложен индикатор в документ като бюджетната прогноза. Можем само да се надяваме, че това, което виждаме в документа е грешка или пропуск на експерт, заяви Григорова. По думите й на последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество министър Василев е дал знак, че правителството ще увеличи минималното възнаграждение още веднъж тази година, а миналата седмица министърът на труда и социалната политика заяви, че минималната работна заплата може да надскочи 760 лева.
Позицията на КНСБ е, че минималната работна заплата трябва да стане поне 760 лева от 1 юли, припомни Пламен Димитров.
Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ посочи, че минималното възнаграждение трябва да е между 840 и 1000 лева. Долната граница е според заложеното в европейската директива за минималните заплати – тя да е 50 процента от средната, а горната е спрямо средните нива на покупателната способност на минималните заплати в ЕС. Колко точно ще е увеличението и дали ще има нарастване, ще реши правителството, но категорично застъпвам тезата, че е абсолютно наложително тази година да има още едно увеличение на минималната заплата, заяви синдикалистът.
КНСБ настоява за ръст на доходите в бюджетния и в частния сектор , така че да се компенсира поне инфлацията, която е отчетена. „Според нас годишната инфлация ще стигне 12-15 процента. Тази инфлация трябва непременно да бъде компенсирана за всички, за които не е – не само за бюджетния сектор, но и за частния“, посочи Димитров.
По думите на президента на КНСБ през колективното трудово договаряне в много предприятия вече са постигнати увеличения от 10-15 процента, а в момента се водят преговори и на стотици други места в частния сектор за увеличение на заплатите. „Правим всичко възможно да се компенсират доходите на работещите поне с тази сериозна и галопираща инфлация“, заяви президентът на КНСБ. Храните поскъпват два пъти по-бързо от ръста на заплатите
Той смята, че от 1 юли пенсиите трябва да бъдат увеличени кумулативно през увеличаването на тежестта на година осигурителен стаж и през швейцарското правило, така че да не се получат по-малки размери от сегашните, заедно с ковид добавките от 60 лева, които ще отпаднат. Пламен Димитров припомни, че швейцарското правило залага минимум на увеличението, а не таван. Отделно – може да се направи и диференциация на нарастването на пенсиите, така че да се интегрира добавката – с по-сериозен кумулативен процент на увеличение на по-ниските и диференциация при по-високите. „ Ако не бъркам над 16 процента трябва да бъде увеличението от 1 юли кумулативно през стажа и през швейцарското правило, за да не се получат по-малки размери от сегашната пенсия, плюс добавка“, допълни той.

Инвазията на Русия в Украйна накара анализаторите на глобалната автомобилна индустрия да намалят прогнозите за производството и продажбите за следващите две години, съобщава бизнес телевизия CNBC.
Кризата вече доведе до затваряне на автомобилни заводи в Източна Европа и предизвика скокове в цените на вече и без това скъпите суровини. Някои фабрики в Украйна се опитаха да продължат да работя на фона на руската инвазия, но се съобщава, че работниците е трябвало да преустановят работа, за да бягат от ракетен огън. Недостигът на полупроводници срина европейския пазар на нови коли
През март S&P Global Mobility, бившата агенция IHS Markit, намали прогнозата си за глобално производство на автомобили с 2,6 милиона превозни средства както през 2022 г., така и през 2023 г. поради конфликта. Според най-лошият сценарий непроизведените превозни средства ще достигнат 4 милиона броя.
Очаква се европейското производство на автомобили да спадне с около 9%, или с приблизително 1 милион автомобила. Част от този очакван спад ще се дължи директно на загубените продажби на автомобили в Русия и Украйна, но тези страни общо формират малък дял от световния автомобилен пазар – около 2% през 2021 г.
По-голямото притеснение е недостига на материали и на части, който недостиг вече нанасят удар по европейските автомобилни производители и може да се разпространят и на други пазари, ако войната продължи.
Отделно, кредитните анализатори от S&P Global Ratings също така прогнозират, че през 2022 г. глобалните продажби на автомобили ще спаднат с 2% под нивата от 2021 г. Това е значително понижение спрямо ръста на продажбите с 4% до 6% за 2022 г., който групата за последно беше предвидила през октомври 2021 година.
В доклада се подчертава за прекъсвания в доставките на критични автомобилни части от региона, може би най-вече на кабелни снопове от Украйна. Под риск са подложени също така и суровините, като се има предвид, че Русия произвежда около 40% от паладия в света, който се използва за изчистване на отработените газове на превозни средства. Регионът е и производител на никел, който се използва в акумулатори за електрически превозни средства. Дори доставките на обичайните минерали и метали, като желязото, също са засегнати. Недостигът на чипове ще продължи до 2023 година
Всичко това представляват ключови материали, използвани за производството на автомобили.

Twitter, за който наскоро милиардерът Илон Мъск направи оферта за пълно изкупуване на акциите, обяви днес, че е приел план, за да се защити от тази офанзива и да попречи на шефа на Tesla да изкупи лесно акциите му, предаде Франс прес. Мъск иска да купи Twitter за десетки милиарди
„Планът трябва да намали възможността на едно юридическо лице, един човек или една група да поемат контрола върху Twitter, като трупат акции на борсата, без да плащат на всички акционери подходяща премия или без да дават достатъчно време на административния съвет да вземе ясни решения“, се казва в изявление на Twitter, предаде БТА. Мъск отказа да влезе в борда на Twitter
Припомняме, Мъск предложи  да купи социалната медия Twitter за 41,39 милиарда долара само дни, след като отказа място в борда на компанията.