Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с пилци и папагалче – домашен любимец.
Около Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя го пита:
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем – казал тираджията – но, вие ще ми пуснете ли?
Виц на деня: Бай Ганьо на любовен конкурс
– Ееее… не мога, господине!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
И тираджията продължил по магистралата.
Някъде около отбивката за Стара Загора жена махнала за стоп.
Виц на деня: Един дядо пита бабата си как ще го погребе
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, мадам, но вие ще ми пуснете ли?
– Ееее, не мога да правя такива неща!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
Вечерен виц: Шефът се майтапи със секретарката Марчето
На 100 км. преди Бургас пак жена маха на стоп.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но вие ще ми пуснете ли?
– Не, господине, няма… и т. н.
Вечерен виц: Чък Норис пътувал без билет в тролея. Дошла контрольорката Минка
Стигнал Бургас и отива нашият човек да разтоварва пилците, отваря ремаркето и гледа вътре – нито едно пиле, само папагалът седи и го гледа умно.
– Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
– Е как къде, като не пускат, ще вървят пеш!!!

Термопомпата и климатикът остават най-евтиното отопление за момента, като запазват стойностите си съответно от 5,3 ст./киловатчас и 7 ст. /кВтч, колкото е струвала произведената от тях топлина и през септември 2021 г. Природният газ се нарежда на второ място с 32,5 ст./кВтч, при 12 ст./кВтч преди година, което е увеличение с над 170%. Това показва анализ на цените на полезната топлинна енергия от 12 различни енергийни източника към средата на септември 2022 г., изготвен от Людмил Костадинов от Агенцията по устойчиво енергийно развитие, пише вестник „Телеграф“.
Отопление с климатик
Отоплението с климатик през септември запазва цена от 7 ст./кВтч, колкото е струвало през юни и през септември 2021 г. Повечето хора са притеснени от голямото поскъпване на газа и парното и масово залагат на климатици за предстоящата зима. Цената на климатик обаче малко се променя заради поскъпването им напоследък и ако се добави изплащането му в цената, киловатчас отопление с него ще ни излезе 9,2 ст., което е ръст с 31,4%. През март отоплението с нов климатик ни е излизало 9 ст./кВтч, а през септември 2021 г. – 8,9 ст./кВтч. Как да намалим сметките за отопление през зимата?

Въглища и дърва за огрев
Скокът при отопление с въглища и дърва е огромен, но те запазват трето и четвърто място, спрямо цената сред дванадесетте източника на отопление, обект на анализ. За година поскъпването на въглищата е с 66%, като през септември 2021 г. 1 киловатчас от печка или камина на въглища е струвал 7,7 ст., а година по-късно – 12,8 ст. При покупката на нов уред на изплащане, то 1 киловатчас ще струва 14,3 ст., спрямо 8,9 ст. през септември 2021 г., или ръст от 62,5%.
Отоплението с дърва през септември 2021 г. ни е струвало по 7,8 ст./кВтч, а година по-късно вече е 13,7 ст., или със 75,6% по-скъпо, а през юни киловатчас е бил 10,2 ст. Ако си купим нова печка и включим изплащането ѝ в себестойността на дървата, този септември тя ще бъде 15,7 ст./кВтч, докато през 2021 г. е била 9,0 ст./кВтч, или със 74,4% по-евтина. Откъде най-евтино да си купим дърва за огрев?

Природният газ – рекордьорът
Най-голямо е поскъпването на отоплението с природен газ – за година скокът на цената е със 170,8%. Цената синьото гориво е 32,5 ст./кВтч, докато през септември 2021 г. е била 12 ст./кВтч. Природният газ е вторият най-скъп източник за отопление след газьола, чиято цена през септември достигна 35,7 ст./кВтч, а година по-рано е струвал 22,6 ст./кВтч, или с 56% по-евтино.
Разликата между най-евтиното отопление с термопомпа и най-скъпото – с газьол тази година е огромна, като излиза по-скъпо с почти 574%. А отоплението с газ пък е с 364% по-скъпо спрямо това с климатик.
Екопелетите, чиято цена ги нареждаше на четвърто място през миналия септември с 10,1 ст./кВтч, година по-късно ръстът им е 102% – 20,4 ст./кВтч.
Парното този септември се нарежда на седмо място по цена от анализираните източници на отопление с 18,4 ст./кВтч. Цената му е с 40,45% по-висока спрямо миналия септември, когато 1 киловатчас е струвал 13,1 ст. Людмил Костадинов уточнява, че в цената на централното топлоснабдяване не са включени разходите за отопляване на общите части. С тях цената на полезната топлинна енергия нараства с 20-25%. Ще плащаме ли 3 пъти по-високи сметки за парно тази зима?

Електроенергия
Нощният ток е предпочитан за отопление, когато се използват т.нар. акумулаторни печки. Те се загряват нощем, когато енергията е по-евтина и излъчват топлина след изключването им. Сега себестойността на топлинната енергия от уред, използващ ток по нощната тарифа, струва 15 ст./кВтч. Отоплителните уреди, които ползват нощен ток, са на пето място в класацията. Сега предпочитани са керамичните панели или т.нар. керамични нагреватели.
Отоплението с ток по дневната тарифа излиза 21,1 ст./кВтч, колкото е струвало и преди година. Сметката за ток е по-висока от минималната заплата в България

Резултати
Според специалисти за отоплението на гарсониера е нужно средно 1 мегаватчас топлинна енергия. Ако се топлим с климатик клас А за един зимен месец ще платим 70 лв. Ако отоплението е с въглища то ще струва 128 лв., с дърва – 137 лв. След тях се нарежда нощният ток, като ще похарчим 150 лв. за месец. Месецът с парно ще ни струва 184 лв., а с печка на пропан-бутан с 3 лв. повече – 187 лв. Ако използваме дневен ток в конвектора или електрическата камина, отоплението ще ни струва 211 лв., с газ – 325 лв., а с газьол, най-скъпо – 357 лв. Най-евтино е отоплението с термопомпа – само 53 лв. за месец. 
Уреди на промоция
Хората масово започнаха да търсят и купуват отоплителни уреди. „През последните дни абсолютно всичко се продава – радиатори, климатици, печки. Вчера само аз продадох 10-15 броя всякакви уреди за отопление, като добавите и сделките на колегите – доста търсена стока са“, споделя търговец в популярна верига за електро- и домашни уреди в столичен търговски център.
По думите му в момента най-търсени са климатиците и стенните конвектори, тъй като са сред най-икономичните варианти. Първи по пестене на енергия са климатиците, следвани от конвекторите, като много търсени са стенните такива. Цените зависят от мощността им и дали могат да се управляват и включват от разстояние, като цените им започват от 300 лева нагоре. Съвети как да намалим разходите си за отопление през зимата

„Лъчистите панели са доста по-икономични и отдават повече топлина, по-бързо загряват едно помещение спрямо уред тип „духалка“ или обикновен конвектор с вентилатор. И климатиците са с различна енергийна ефективност – клас А с един, с два плюса според икономичността си. „Духалките“ са най-евтини, но и най-енергоемки. Цената им е средно между 20-40 лева, но във времето ще се отрази на сметката за ток“, обяснява търговецът.
Освен това се предлагат и керамични панели и уреди, акумулиращи енергия през нощта, когато токът е по-евтин, а през деня, когато е по-скъп, съответно я излъчват. Добър пример е електрическа камина с мощност 2000 вата и седмичен таймер за програмиране на отоплението за помещение в размер на 20 кв. метра.
В интернет се срещат и намаления на печки на дърва с продължително горене от 1061 лв. на 849 лв. и от 1312 лв. на 1049 лв. По-скъпо се предлагат и камини на дърва – например, с мощност 10 киловата може да се купи вместо за 2125 лв. за 1699 лв. Недостиг на дърва за огрев: Цените скачат, чака се със седмици
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
КЕВР реши парното да поскъпне „само“ с 40%
Високата цена на газа предизвика огромно търсене недостиг на дърва за огрев
Как да намалим сметката за ток и кои уреди консумират най-много?

Създателят на Lidl Дитер Шварц измества наследниците на BMW Зузане Клатен и брат ѝ Щефан Кванд от първото място в списъка с най-богатите германци. В актуалния си списък на 500-те най-богати хора в страната германското издание Manager Magazin оценява състоянието на 83-годишния германец на 36 млрд. евро. Според анализа основните акционери на BMW имат общо състояние от 33,3 млрд. евро, като заемат сега едва третото място. Кой е най-богатият германец?
Семейство Райман, което притежава дялове в няколко производителя на потребителски стоки пък се изкачи на второ място сред най-богатите германци с 34 млрд. евро. През 2019 и 2020 г. те бяха първи в класацията на списанието.
Чрез JAB Holding семейството притежава дялове в марки като Calvin Klein и Gucci и в компанията за напитки Keurig Dr Pepper, собственик и на марки като Schweppes и 7 Up. Според списанието десетката на най-богатите германци се допълва от семейство Мерк (фармацевтика), семействата Албрехт и Хайстер (Aldi Süd), семейство Порше (акционери в Porsche и Volkswagen) и Андреас и Томас Щрюнгман, инвеститори в Biontech.
Мистериозният милиардер

Дитер Шварц наскоро увеличи значително продажбите в своите вериги супермаркети Lidl и Kaufland. Предприемачът е инвестирал и в други сектори, като рециклиране или производство на храни и хартия.
Богаташът е наричан „фантомът на високите финанси“ и „най-мистериозният милиардер на Германия“, тъй като живее далеч от публичното внимание и в общественото пространство има много малко негови снимки. Самото списание Manager Magazin илюстрира публикациите си с рисувани портрети на Шварц, тъй като очевидно не разполага с негови фотоси.

Компанията-майка на Lidl и Kaufland – Schwarz Gruppe е най-големият търговец на дребно в Европа и четвъртият най-голям в света. Компанията има половин милион служители и близо 13 000 магазина в 33 държави. Оборотът ѝ за финансовата 2020/2021 г. е 125,3 милиарда евро.
BMW, както и цялата автомобилна индустрия, в последно време се бори с проблеми като липсата на материали и предизвикателствата заради преминаването към алтернативни технологии за задвижване. Според Manager Magazin компанията все пак е изплатила на основните акционери Клатен и Кванд брутен дивидент в размер на 1,6 млрд. евро през 2021 г.
Десетте най-богати германци
1) Дитер Шварц (Lidl, Kaufland): 36 милиарда евро;
2) Семейство Райман (JAB Holding): 34 милиарда евро;
3) Зузане Клатен и Щефан Кванд (основни акционери в BMW): 33,3 милиарда евро;
4) Семейство Merck (фармация): 31,5 милиарда евро;
5) Семейства Албрехт и Хайстер (Aldi Süd): 26,5 милиарда евро;
6) Клаус Михаел Кюне (логистика, Lufthansa): 24,2 милиарда евро;
7) Семейство Порше (автомобилна индустрия): 22,5 милиарда евро;
8) Семейство Тео Албрехт младши и семейство Бабет Албрехт (Aldi Nord): 19,2 милиарда евро;
9) Андреас Щрюнгман (инвеститор в Biontech): 14,8 милиарда евро;
10) Томас Щрюнгман (инвеститор в Biontech): 14,8 милиарда евро
Над 200 милиардери в Германия
Според списанието активите на най-богатите германци бележат спад с общо 7,6% през последните 12 месеца до 667,3 млрд. евро. „Това се дължи на многобройните кризи, предизвикани от последиците от войната в Украйна, нарушените вериги за доставки заради пандемията от COVID-19, огромното увеличение на цените на електроенергията и суровините, повишаването на лихвените проценти и високата инфлация“, се казва в материала.
Според списанието обаче богатите все още се представят добре спрямо цената на акциите на най-големите германски компании. Германският бенчмарк на 40-те най-големи листвани на борсата компании DAX се срина със 17% през същия период.
Веднъж годишно Manager Magazin оценява активите на най-големите предприемачи и семейства в страната. Според анализа в момента в Германия има 212 милиардери или семейства със съответните общи активи. За сравнение през 2001 г. милиардерите бяха едва 69.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Осемте най-богати в света притежават общо 1 трилион долара
Forbes: Бернар Арно изпревари Джеф Безос по богатство

Девет банки удължават срока на погасяване на безлихвените COVID кредити, които бяха отпуснати на граждани, спрели работа по време на пандемията. Това са Уникредит Булбанк, Пощенска банка, ОББ, KBC Банк (преди Райфайзенбанк), Общинска банка, Алианц Банк, Инвестбанк, ЦКБ и Търговска банка Д. Дават до 6900 лева безлихвени кредити
Финансовите институции са подписали анекси към гаранционните си споразумения с държавната ББР, чрез която правителството осигури близо 300 млн. лв. за безлихвени заеми на физически лица. Безлихвеният заем от 1500 лв. ще се дава срещу трудов договор
Програмата започна през май 2020 г., като предоставянето на нови кредити по нея приключи в края на август 2021 г. От нея се възползваха над 53 000 души. Първоначално максималният размер на заема беше 4500 лв., но впоследствие беше увеличен на 6900 лв. Тези пари бяха дадени чрез 12 търговски банки при максимален срок на погасяване от 5 години и с гратисен период от 6 до 24 месеца. От ББР заявиха, че се предвижда възможност и за договаряне с търговските банки на по-дълъг срок на издължаване на получените средства – до 7 години. 43 000 души са получили безлихвени заеми в пандемията

Промяна има и при гратисния период. Според договореностите между клиента и търговската банка той ще може да се ползва на части, чрез повече от едно изменение на договорите за кредит, и да не е обвързан с редовността на кредитите. Смята се, че с удължаването на максималния срок на погасяване с още 2 години банките и техните клиенти ще бъдат по-спокойни при избирането на гратисен период и съответно по-ниска вноска по кредитите. Само изрядните платци ще получат отсрочка по кредитите
Още през лятото на тази година, с изтичане на гратисния период за първите COVID заеми, стана ясно, че има проблеми с издължаването им. Затова през юли правителството реши да промени програмата за безлихвено кредитиране. Тогава бе цитиран анализ на ББР, според който заради нарастващата инфлация и последиците от войната в Украйна се очаква ръст на длъжниците по раздадените по програмата заеми, затруднени при обслужването им. Подготвят нова кредитна ваканция

От съобщението на ББР не става ясно дали 3 от дванайсетте банки са отказали да приемат новите, по-облекчени условия за погасяване, или предстои и с тях да бъдат сключени споразумения.
Същевременно проучване на финансовия портал „Моите пари“ показа, че голяма част от безлихваните заеми са отишли за покриване на бързи кредити.
С новите промени се удължава и срокът, в който търговските банки ще обявяват предсрочно изискване на парите от клиентите си. Това ще става след 90 дни просрочие, а не след 60, както беше в първоначалното споразумение.
Отпада и срокът, в който банките бяха задължени да подават в съда документи за издаването на заповед за изпълнение или да предявят иск за вземанията си по кредитите. Това ще помогне на кредитополучатели, които въпреки временните си затруднения полагат усилия да погасят задълженията си.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
16 000 души получават безлихвени кредити в кризата
Банките ще ни помагат по два основни начина в кризата
БНБ удължи кредитната ваканция до 31 март 2021 година
Край на безплатните услуги в банките, как се промениха цените?
Банките отново вдигат таксите, кои услуги поскъпват най-много
Инфлацията – идеално време за кредит?
40% от българите взимат заеми за домакински разходи