Инфлацията в еврозоната отчита минимален ръст през месец април, след като през предходния месец март записа рязък спад.
Годишната инфлация в еврозоната се очаква да нарасне до 7% през април, спрямо 6.9% през месец март, сочат експресните оценки на европейската статистическа служба Евростат. Данните идват след като през март годишната инфлация в еврозоната намаля рязко с 2.6 процентни пункта спрямо преходния месец февруари, когато равнището бе 8.5%. Очаква се месечната инфлация в еврозоната през април да достигне 0.7%.
Сред основните компоненти на инфлацията през месец април са храните, алкохола и тютюневите изделия (+13.6%, спрямо 15.5% през март), следвани от неенергийните индустриални стоки (+6.2%, спрямо 6.6% през март), услугите (+5.2%, спрямо 5.1% през март) и енергията (+2.5%, спрямо -0.9% през март).
Инфлацията намалява в почти всички членки на ЕС през март
Според оценките, годишната инфлация се очаква да нарасне в пет страни от еврозоната през април. Това са Франция (до 6.9%, спрямо 6.7% през март), Италия (до 8.8%, спрямо 8.1% през март), Нидерландия (до 5.9%, спрямо 4.5% през март), Австрия (до 9.6%, спрямо 9.2% през март) и Испания (до 3.8%, спрямо 3.1% през март).
Страните с най-висока годишна инфлация през април в еврозоната се очаква да бъдат Латвия (15%), Словакия (14%), Литва (13.3%) и Естония (13.2%). Държавата с най-ниска очаквана годишна инфлация през разглеждания месец е Люксембург (2.7%). Годишната инфлация в Германия, която е най-голямата европейска икономика, се очаква да достигне през април 7.6%.
Рязко забавяне на инфлацията в еврозоната през март

В някои държави от ЕС средствата за сближаване представляват сериозна подкрепа, като в България стойността им до 2027 г. достига 1,8% от БВП, сочат данни, представени днес от ЕК. През 2020 г. БВП на глава от населението у нас е бил 55%о от средното за ЕС, като в района на София е 92%, докато във всички останали региони е от 36 до 42%.
Отбелязва се, че за по-слабо развити региони финансирането е дори по-високо и в българския Северозападен район надхвърля 3,5% от БВП средно на година. Според предвижданията в следващите 4 години тези европейски средства ще допринесат за ръст на БВП от 3% у нас, в Румъния и Португалия. До 2027 г. България разполага с 10,8 млрд. евро за сближаване, като средствата ще бъдат насочени към икономическото, социалното и териториалното развитие, включително за прехода към природосъобразна и цифровизирана икономика. Два региона в България в топ 10 на най-слабо конкурентните в ЕС
ЕК пояснява, че страната ни получава помощ за развитието на иновации по общата политика за обмен на технологии и резултати от изследвания, и тяхното приложение в дружествата и икономиката, за цифровизиране на администрацията. Отпуснати са 140 млн. евро за подобрение на българските центрове за върхови постижения, 200 млн. евро ще бъдат предоставени на 12 центъра за цифрови иновации. Над 10 000 български дружества ще получат целенасочена подкрепа за повишаване на конкурентоспособността чрез нови производствени инвестиции и усвояване на съвременни технологии.

ЕК отбелязва, че българската икономика е най-енергоемката в ЕС и управлението на отпадъците остава предизвикателство, като преработката на битовите отпадъци още е много под средното равнище в ЕС. България е сред най-уязвимите страни в ЕС от промените в природата, включително повишаването на температурата, от суша и прекомерни валежи. За справяне с предизвикателствата инвестиции за 2,1 млрд. евро ще помогнат на страната да постигне целите за качеството на питейната вода и градските отпадъчни води, за чиста и кръгова икономика, за биоразнообразието, за управление на заплахите от бедствия.
Над 1,7 млн. души ще се възползват от подобрен достъп до обществено водоснабдяване, а 340 000 души ще получат достъп до ново или подобрено пречистване на отпадъчните води.
Гъстотата на железопътните линии и пътищата в България е далеч под средната за ЕС, като 1/3 от националната пътна мрежа е с лошо качество, което влияе на регионалната свързаност и пътната безопасност, гласи оценката на ЕК. За справяне с това ЕС отпуска 1,5 млрд. евро. Предвидените инвестиции ще насърчат използването на чисти видове транспорт и алтернативни горива, ще подобрят качеството на пътищата и ще допринесат за намаляване на вредното въздействие на превозите върху околната среда. Ще бъдат финансирани проекти за подобряване на 167 км пътища. С европейски средства е предвидено да се развият жп участъци, като връзката между България и Република Северна Македония и линията София-Перник-Радомир.

Равнищата на бедност и неравенство в доходите в България са много високи сред децата, хората с увреждания, ромите и живеещите в селските и отдалечените райони, добавя ЕК. За борба с тях са предвидени 2,5 млрд. евро. Инвестициите се очаква да подобрят образованието и грижите в ранна детска възраст. Средствата ще насърчават приобщаването на най-уязвимите групи, сред които са възрастните хора и хората с увреждания и ромите.
Очаква се над 330 000 български граждани да бъдат подкрепени в търсенето на работа, включително над 45 000 роми. В областта на образованието 760 000 деца и ученици ще се възползват от европейското финансиране. Над 530 000 българи с ниски доходи и в затруднено положение да получават храна и средства за почистване всяка година, а 50 000 – топъл обяд през цялата година.
Общо европейските средства се предвижда да допринесат до 2030 г. за повишаване нивото на заетост у нас до 79%, а всеки 3-и възрастен да продължи да учи. Очаква тези мерки да са от полза за 787 000 българи, заплашени от бедност и изключване от обществото. До 2029 г. европейските средства трябва да подобрят жилищните условия за 1247 българи и да осигурят подкрепа за енергийна ефективност на 3731 жилищни сгради.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК дава 109 млн. евро на българските фермери
Зам.-председател в ЕК посочи кога България може да приеме еврото

ЕК с реформа за ликвидирането на малки и средноголеми банки

Стачка на хиляди сценаристи разтърси Холивуд. Тя е факт, след провал на преговорите с големите студиа и платформи за увеличаване на заплащането им.
Стачката на повече от 9 хиляди сценаристи, които представляват 98% от членовете на гилдията, ще засегне едни от най-популярните телевизионни продукции, включително късните шоута в САЩ още тази вечер и може да доведе до забавяне на графика на планираните за тази година сериали и филми.
САЩ поставиха България под наблюдение заради онлайн пиратството
Това е първият протест на гилдията от 15 години. През 2007 г. сценаристите стачкуваха в продължение на 100 дни, което струваше на индустрията около 2 милиарда долара.

Сега сценаристите негодуват, че заплатите им не са актуализирани на фона на растящите цени и инфлация, докато работодателите им трупат печалби. От своя страна, продуцентските студиа твърдят, че са принудени да намаляват разходите заради увеличаващия се икономически натиск.

Турската верига за облекло LC Waikiki вижда руския пазар като добра възможност за разрастване, съобщава турският в. „Дюня“, като цитира председателя на управителния съвет на компанията Вахап Кючюк.
Оценявайки пазарите, върху които се фокусират в чужбина през новия период, Кючюк посочва като целеви дестинации близките географски страни и Русия.
Що се отнася до руския пазар по думите му с изтеглянето на някои чуждестранни марки от Русия са се отворили нови възможности.

„С напускането на чуждестранните марки от Русия там започнаха да се появяват някои добри локации. Започнаха да се освобождават локации на марки като Zara, H&M, Mark&Spencer. По-голяма квадратура, по-достъпни цени. Там има възможност за растеж. Ако няма ембарго, Русия е чудесна възможност за турските марки“, посочва Кючюк.
Той допълва, че LC Waikiki разполага с общо 1400 магазина и че тази година ще бъдат открити още 100 обекта, а броят на страните, в които се продава продукцията на компанията, ще нарасне от 56 на 60.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия измисли нов начин да взима пари от западните компании
Nike се изтегля изцяло от Русия
Без Zara, Nike, H&M: Какво остана в руските молове след бягството на западните марки?

Британската банка HSBC Holdings обяви тройно увеличение на печалбата си за тримесечието, като надхвърли очакванията, след като нарастващите лихвени проценти по света са подкрепили представянето ѝ и са помогнали да изплати първия си тримесечен дивидент от 2019 г., предаде Reuters.
Силните резултати на HSBC и азиатския му конкурент DBS подчертават тласъка на балансите им от агресивното затягане на паричната политика дори след известни сътресения в банковия сектор, основно в САЩ.
В понеделник регулаторите поеха First Republic Bank, а след това активите ѝ бяха купени от JPMorgan Chase в сделка, която решава най-големия фалит на американска банка от началото на финансовата криза през 2008 г.
На фона на очакванията за достигане на върха в цикъла на затягане трудността пред кредитори като HSBC и DBS ще бъде да поддържат маржовете си през следващите тримесечия.
Най-голямата банка в Европа отчете печалба преди данъците в размер на 12,9 млрд. долара за първото тримесечие до края на март спрямо 4,2 млрд. долара година по-рано. Резултатите са доста по-добри от средната оценка за 8,64 млрд. долара на 17 анализатори, представена от HSBC.

Акциите на HSBC в Хонконг продължиха по-ранните си ръстове и достигнаха цена от над 3% в следобедната търговия.
Основната печалба на HSBC е била подкрепена от сторнирането на обезценка от 2 млрд. долара, заделени заради планираната продажба на френския бизнес, като отразява факта, че сделката вече може да не се осъществи.
Тя предупреди миналия месец, че продажбата на френското звено може да е застрашено заради регулаторни опасения около капитала към купувача.
Базираната в Лондон банка обяви и че ще бъде забавено приключването на продажбата на канадския си бизнес – ключова част от стратегията за свиване на бавнорастящите западни пазари, където ѝ липсва мащаб.
Банката заяви, че планираната продажба за 10 млрд. долара, която първоначално трябваше да приключи до края на тази година, сега вероятно ще приключи през първото тримесечие на 2024 г.

HSBC напоследък се стреми да увеличи фокуса си върху азиатските пазари, за да предотврати призивите на най-големия си акционер Ping An Insurance Group Co of China да отдели азиатското звено и да увеличи възвръщаемостта на акционерите.
Банката обяви дивидент от 10 цента на акция – първият тримесечен дивидент от 2019 г., след като акционерите призоваха да се вдигне изплащането на дивидент.
Кредиторът отбеляза и първия етап от нов цикъл на обратно изкупуване на акции до 2 млрд. долара.
„С добрата инерция, която имаме в нашия бизнес, очакваме да имаме значителен бъдещ капацитет за разпределение на дивиденти и обратно изкупуване на акции“, коментира главният изпълнителен директор Ноел Куин.
Въпреки нарастващата печалба HSBC не повиши основната си цел за достигане на възвръщаемост на капитала от поне 12% от тази година нататък, докато анализаторите смятаха, че ключовият показател ще бъде премахнат.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Най-голямата банка в Европа се похвали със 141% ръст на печалбата
HSBC в конфликт с най-големия си акционер заради опита му да раздели банката
HSBC купува британския клон на фалиралата SVB
 

Това е един от най-скъпите градове в света, с най-недостъпния пазар на жилища на планетата и с места за паркиране, които могат да струват почти един милион долара всяко.
В същото време правителството на Хонконг повиши минималната заплата в града с особен статут с едва 32 цента.
Колко процента от българите очакват увеличение на заплатата?
Не е учудващо, че активистите и обществениците реагираха остро. „Смятаме, че това е неприемливо“, казва Уонг Шек-хунг, директор на програмата за Хонконг, Макао и Тайван в благотворителната организация „Оксфам“. „Това не може да покрие дори основните нужди в Хонконг“.
Новата минимална работна заплата вече е 40 хонконгски долара (5,10 щатски долара) на час, в сравнение с предишните 37,5 хонконгски долара (4,78 щатски долара) на час.
Минималната работна заплата, установена за първи път през 2011 г., трябва да бъде преразглеждана на всеки две години, но през 2021 г. тя беше замразена на предишния размер поради засегнатата от Ковид икономика на града, като властите по това време твърдяха, че увеличението на заплатата ще окаже „допълнителен натиск върху предприятията“ и рискува да съкрати нископлатените работни места.
Но Уонг заяви, че това ново увеличение няма да промени почти нищо в Хонконг, който постоянно се нарежда сред най-скъпите градове в света, съобщи Си Ен Ен.
През 2022 г. градът, заедно с Лос Анджелис, заема четвърто място в световния индекс на разходите за живот, публикуван от Economist Intelligence Unit (EIU). Ню Йорк, Сингапур и Тел Авив заемат първите три места.
За сравнение, в Ню Йорк минималната работна заплата е 15 долара на час, а в Лос Анджелис – 16,78 долара на час; в Тел Авив тя варира от 8,27 до 8,45 долара на час в зависимост от общия брой отработени часове. Сингапур предлага различни минимални заплати в зависимост от сектора, приложими само за граждани и постоянно пребиваващи.

Oxfam заяви, че новата заплата все още е по-ниска от тази, която семейство с двама души би получавало по линия на градската програма за социално осигуряване, и ще демотивира работниците. Организацията призова правителството да повиши минималната работна заплата поне до 45,4 хонконгски долара (5,78 щатски долара) на час, като нарече новото увеличение „почти незначително“.
През януари обаче министърът на труда и социалните грижи на Хонконг Крис Сун отхвърли този аргумент, заявявайки, че „много хора … биха предпочели да работят, вместо да получават социални помощи, защото смятат, че това има по-голяма стойност в живота им“.
„В края на краищата хората обичат да ходят на работа или не? Всъщност ходенето на работа не е само за печелене на пари. То е важно за духа и здравето на човека“, каза Сун, цитиран от обществената телевизия RTHK. „Така че двете неща не могат да се сравняват. Едното е благосъстояние, а другото е работа.“
Дружеството на обществените организации в Хонконг (SOCO) също предложи по-висока минимална заплата от поне 53,4 хонконгски долара (6,8 щатски долара) на час и заяви, че градът трябва да последва други държави и да определи минимална заплата между половината и две трети от средната заплата.
По данни на Департамента за преброяване и статистика, миналата година средното почасово заплащане в града е било 77,4 хонконгски долара (9,86 щатски долара).
Минималната работна заплата не се прилага за чуждестранните домашни работници – важна част от икономическата и социалната структура на града, които са от държави като Филипините и Индонезия и по закон са задължени да живеят в домакинствата на своите работодатели.
През последните години икономическият пейзаж на Хонконг беше разтърсен от пандемията Covid-19 и политиката.
Пандемията опустоши хранително-вкусовата промишленост, производството на напитки, хотелиерството и туризма. Междувременно различни профсъюзи, които в продължение на десетилетия са били гласовити защитници на стотици хиляди работници, се разпуснаха след въвеждането на мащабен закон за националната сигурност, който се използва за вкарване в затвора на политически фигури, журналисти, учители и протестиращи.
Според проучване на Oxfam, публикувано през октомври миналата година, пандемията е увеличила и без това сериозната разлика в благосъстоянието, като най-богатите домакинства вече печелят 47 пъти повече от най-бедните.
„Доходите на най-бедния слой от населението са намалели с повече от 20 % в сравнение с доходите им преди избухването на Ковид“, се казва в тогавашното изявление на организацията, като се посочват и други проблеми, като например значителната безработица сред живеещите в бедност.
В същото време разходите за храна в Хонконг са се увеличили с повече от 7% от декември 2019 г. до декември 2022 г., каза Уонг, позовавайки се на индекса на потребителските цени (ИПЦ) – което означава, че хората, живеещи на минимална работна заплата, „трябва да спестяват (много) от парите и може би не разполагат с достатъчно средства, за да си позволят питателна храна, която да поддържа здравословен живот“.
Според нея разходите за енергия също са се увеличили с повече от 11 % през същия период, което отразява подобни увеличения в целия свят. В САЩ цените на електроенергията са се повишили с 12% само за 12 месеца, според данни от 2022 г.
 

Компанията Profine Energy съобщава, че е завършила първата фаза от икономическата и техническа оценка за изграждането на плаващ соларен парк на язовир „Огоста“.
Съвместното дружество между германските компании Profine Group и Wirth Gruppe заяви, че това може да е най-големият подобен фотоволтаичен парк в Европа. Компанията смята да построи завод за производство на плаващи компоненти край Монтана и да създаде обособена индустриална зона в града.
Инвестицията в производствени мощности може да е над 50 млн. лева и да разкрие стотици нови работни места с постоянна заетост. Освен това Profine Energy ще инвестира за развитието на региона и опазването на природата и аквакултурата в язовира. Общата стойност на цялата инвестиция, включително изграждането на соларния парк и ремонта на язовирната стена, може да достигне 1 млрд. евро. Това би била първата стъпка към превръщането на
„Резултатите от първоначалната оценка на проекта са положителни. Обнадеждени сме, че инвестиция от такъв мащаб може да се реализира точно в Северозападна България. Тя би допринесла значително за развитието на местната икономика и за откриването на повече работни места в региона. Подобна инвестиция ще превърне Община Монтана в лидер и двигател на зеления преход в България“, отбелязва Крум Василев, представител и управляващ партньор в компанията за България.

Компанията вече обяви, че ще използва предимно български подизпълнители, което ще спомогне за развитието на сектора в България и ще генерира допълнителни работни места. Потенциалната инвестиция ще създаде нуждата от квалифицирани служители с научно-техническа и инженерна насоченост, които ще са ангажирани с ремонта на язовира, изграждането на плаващия соларен парк и промишленото производство, посочват от компанията.
Първият плаващ соларен парк в България може да заработи до 4 години. Той ще се намира на територията на язовир „Огоста“. Това заяви за БТА в началото на март управляващият партньор в България на компанията Profine Energy Крум Василев. По думите му първоначално плановете са били той да е с мощност около 1 GW, но в крайна сметка тя ще бъде между 500 и 800 MW.
От БТА припомнят, че граждани на Монтана, ловци и риболовци протестираха срещу инвестиционното намерение в началото на годината. Тогава икономическият министър Никола Стоянов заяви, че ако на язовира се построи фотоволтаичен парк, той няма да заеме цялото пространство върху съоръжението и няма да пречи нито на стопанските и туристическите дейности, нито на риболовците в района.
В петък на парламентарния контрол Стоянов заяви, че заради различни обстоятелства реални ремонти действия по съоръжението не са започнати. Според направена оценка възстановителните и проектантски дейности биха надхвърлили 20 млн. лева без ДДС. Министърът посочи, че частната инвестиция не е единственото възможно решение на проблема, но засега е възможна хипотеза, която да позволи в много по-спешен порядък започване на необходимите дейности.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Решено: Германска компания инвестира 1 милиард евро в Северозапада
Германски гигант смята да вложи над 1 милиард евро в най-бедния регион у нас

Аррlе cтартира изĸлючитeлнo ycпeшния нeйния cпecтoвeн пpoдyĸт. Само в paмĸитe нa четири дни той пpивлeчe дeпoзити зa близo 1 млpд. дoлapa.
Изгoднaтa лиxвa и имeтo нa eднa oт нaй-cĸъпитe ĸoмпaнии в cвeтa явно ca дocтaтъчнo ocнoвaниe зa cтoтици xиляди пoтpeбитeли дa ce дoвepят нa нoвaтa плaтфopмa във вpeмeнa нa бaнĸoви cътpeceния и иĸoнoмичecĸa нecтaбилнocт.
Още: Apple пуска спестовна сметка с 4.15% годишна лихва
Hoвият cпecтoвeн пpoдyĸт нa Аррlе e cъздaдeн cъвмecтнo c Gоldmаn Ѕасhѕ и e дocтъпeн eдинcтвeнo зa пpитeжaтeли нa ĸpeдитнa ĸapтa Аррlе Саrd. Гoдишнaтa лиxвa e 4,15%, ĸoeтo e cpeд нaй-виcoĸитe нивa нa пaзapa в CAЩ.
Πoтpeбитeлитe yпpaвлявaт cвoятa cмeтĸa диpeĸтнo пpeз дигитaлния пopтфeйл нa cвoя іРhоnе, ĸaтo тaм oтивa и ĸeшбeĸът пpи изпoлзвaнe нa ĸpeдитнaтa ĸapтa – cyмa, ĸoятo eĸcпepтитe oт Сrоnе Соnѕultіng, oцeнявaт нa 3,8 млpд. дoлapa гoдишнo. Дeпoзититe ca гapaнтиpaни oт Фeдepaлнaтa ĸopпopaция зa зacтpaxoвaнe нa дeпoзититe (FDІС).

Caмo в paмĸитe нa пъpвия cи дeн cпecтoвният пpoдyĸт нa Аррlе e пpивляĸъл oĸoлo 400 млн. дoлapa, cъoбщaвa Fоrbеѕ, ĸaтo цитиpa cвoи изтoчници. B paмĸитe нa 4 дни cyмaтa e нapacнaлa дo 990 млн. дoлapa.
B ĸpaя нa пъpвaтa ceдмицa пpитeжaтeлитe нa Аррlе дeпoзити ca били oĸoлo 240 000.
Успехите на  Аррlе са за сметка на тpaдициoннитe финaнcoви инcтитyции, чиeтo peнoмe в САЩ e cepиoзнo paзĸлaтeнo, cлeд ĸaтo няĸoлĸo бaнĸи ce cpинaxa в paмĸитe нa ceдмици. Πocлeднaтa oт тяx – Fіrѕt Rерublіс, бeшe изĸyпeнa oт ЈРМоrgаn cлeд пaничecĸo тeглeнe нa дeпoзити. Oпититe нa гoлeмитe игpaчи в ceĸтopa дa я cпacят чpeз внacянeтo нa 30 млpд. дoлapa пpeз минaлия мeceц нe дoвeдoxa дo peзyлтaт.
Paзлични финтex ĸoмпaнии пpeдлaгaт изгoдни ycлoвия пo дeпoзититe cи, нo мaлĸo oт тяx мoгaт дa ce cpaвнят ĸaтo peнoмe c тoвa, ĸoeтo нocят Аррlе и Gоldmаn Ѕасhѕ.
 

Бюджетният дефицит продължава да нараства и през месец април, след като още през февруари бе отчетено отрицателно бюджетно салдо – нещо, което не се бе случвало от 2015 година насам. На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец април 2023 г. да бъде на дефицит в размер на 1.130 млрд. лева или 0.6 % от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната, съобщават от Министерство на финансите. Очакваният дефицит към края на април идва след отрицателно салдо към края на месец март в размер на 662 млн. лева.
За сравнение, за първите четири месеца на миналата 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 882.5 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 2 млрд. лева, посочват от финансовото ведомство.
Продължава тенденцията от предходните месеци на годината ръстът на разходите (около 24 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (12 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година. Ръстът в приходите се забавя спрямо предходните месеци основно поради по-ниските постъпления в частта на помощите, където се отчитат грантовете по програмите и фондовете на ЕС.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 19.915 млрд. лв. и нарастват с 2.126 млрд. лв. (12 на сто) спрямо отчетените към края на месец април 2022 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2.043 млрд. лв. (14,6 на сто), неданъчните – с 373 млн. лв. (13 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 290 млн. лева. В частта на данъчните приходи постъпленията от социалноосигурителни вноски нарастват номинално с над 17 на сто, докато при косвените данъци се отчита по-умерен ръст от 5,4 на сто основно поради по-ниски постъпления в частта на приходите от ДДС от внос.
Един от факторите за това е спадът на цената на суровия петрол спрямо отчетената за същия период на предходната година – средната цена на суровия петрол, внесен за преработка, средно за първото тримесечие на 2022 г. бе около 97,7 щатски долара за барел, докато средно за първото тримесечие на 2023 г. е 54,1 щатски долара за барел (намаление с 47,7 на сто). В допълнение, върху размера на ДДС от внос влияят и курсът на щатския долар, спадът в количествата суров петрол, внесени за преработка, както и спад на количествата на внесените стоки пораждащи ДДС.
Бюджетът на дефицит от 690 млн. лева за първите три месеца на годината
При преките данъци са добри параметрите по изпълнението на приходите от ДДФЛ и други данъци (вкл. и поради въведените от началото на 2023 г. целевите вноски по § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.), докато приходите от корпоративни данъци са близки до отчетените за същия период на предходната година.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 21.045 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към април 2022 г. бяха в размер на 16.907 млрд. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, издръжка, персонал и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.04.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 585 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Фискланият резерв възлиза на 12.6 млрд. лева към края на март
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към март 2023 г. е отрицателно в размер на 662,4 млн. лв. (0,4 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 641,0 млн. лв. и по европейските средства в размер на 21,4 млн. лева, съобщават от Министерство на финансите.
За сравнение, за първото тримесечие на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 294,7 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с 957,2 млн. лв. Продължава тенденцията от първите два месеца на годината ръстът на разходите (27 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (18,6 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година.
Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 г. са в размер на 14.691 млрд. лв. Постъпленията нарастват с 2.308 млрд. лв. (18,6 %) спрямо отчетените към март 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 2.355 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 47,0 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 11.817 млрд. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1.942 млрд. лв. (19,7 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 80,4 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 1.426 млрд. лв., като нарастват със 178,7 млн. лв. (14,3 %) спрямо отчетените към март 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 5.697 млрд. лв. (ръст от 508,7 млн. лв., 9,8 % спрямо отчетените към март 2022 г.).
Бюджетът на дефицит към февруари за първи път от 2015 г.
Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1.079 млрд. лв. (в т. ч. 552,5 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) или ръст от 690,4 млн. лв. спрямо отчетените към март 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 3.614 млрд. лв., което представлява ръст от 564,2 млн. лв. (18,5 %) спрямо отчетените за същия период на 2022 година.
Неданъчните приходи са в размер на 2.440 млрд. лв. (ръст от 413,2 млн. лв., 20,4 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 434,1 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2023 г. възлизат на 15.354 млрд. лв. За сравнение, разходите по КФП към март 2022 г. бяха в размер на 12.088 млрд. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите три месеца на 2022 г. с 3.265 млрд. лв. (27,0 %). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (1.050 млрд. лв.), както и в частта на разходите за издръжка (652,6 млн. лв.), разходите за персонал (628,2 млн. лв.), разходите за субсидии (604,8 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разходи са в размер на 14.595 млрд. лв. (ръст от 3.244 млрд. лв., 28,6 % спрямо отчетените към март 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 13.659 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 929,0 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 7,0 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 303,1 млн. лв. (спад с 32,7 млн. лв., 9,7 % спрямо същия период на 2022 г.).
Държавният дълг нараства двойно до 2025 година, прогнозира финансовото министерство
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 455,2 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.03.2023 г. е 12,6 млрд. лв., в т.ч. 12,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Икономист за данък свръхпечалба: С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата взимаш

BP е поредният петролен гигант, който изненада анализаторите с отчета си за първото тримесечие. Компанията е спечелила 4,96 млрд. долара за периода януари – март 2023 г., спрямо 4,8 млрд. долара в предходното тримесечие. Пазарните анализатори прогнозираха печалбата да достигне до не повече от 4,3 млрд. долара, пише Reuters.
От публикувания на сайта на компанията финансов отчет обаче става ясно намаление на печалбата на годишна база – през първото тримесечие на 2022 г. компанията е спечелила 6,24 млрд. долара. Финансовите резултати отразяват пазарната ситуация и намалената работа на рафинериите, отчитат от BP.
През първото тримесечие са финализирани операции по обратно изкупуване на акции на стойност 2,2 млрд. долара. Компанията започва да намалява средствата за това перо – през четвъртото тримесечие за обратно изкупуване на акции бяха отделени 2,75 млрд. долара, а за предстоящите 3 месеца са предвидени само 1,75 млрд. долара. За целта ще се използват 60% от натрупаните кешови резерви.

ВР запазва нивото на дивидента – 6,61 цента за брой акция.
По отношение на плановете си за декарбонизация от компанията отбелязват отделно покупката на дял от 40% от проекта за улавяне и съхранение на въглеродни емисии „Викинг“ в Северно море и още няколко подобни в североизточна Англия.
BP смята да участва в проект за производство на зелен водород в испанската провинция Валенсия.
В края на миналата седмица Exxon и Chevron обявиха за ръст на печалбите си и през първото тримесечие. На 4 май се очакват данните и на най-големия европейски конкурент – Shell. Петролните гиганти отчитат нови рекордни печалби
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Невиждано: Петролен гигант печели по 6,3 милиона долара на час
Гигантът Shell разби всички рекорди: Отчете най-голямата печалба в историята си

Рекордни печалби за енергийните гиганти заради скъпите горива

Компанията за производство на алкохолни напитки Heineken смята да инвестира през настоящата година около 40 млн. лири (50,2 млн. долара) в пъбове във Великобритания. Това ще създаде около 600 нови работни места, предаде БТА, позовавайки се на ДПА.
Пивоварният гигант ще обнови 570 пъба, или около ¼ от тези, които управлява на Острова. Heineken ръководи пъбовете посредством компанията Star Pubs & Bars. По думите на управляващият директор Лоусън Маунтстивънс обновяването на пъбовете е много важно въпреки несигурната потребителска среда.

От Heineken изтъкват, че около 100 пъба ще претърпят основен ремонт за около 200 000 лири за всеки. Основно внимание ще бъде обърнато на т. нар. „съседски“ пъбове, своеобразен център на местните общности и чиято популярност не спада въпреки финансовите трудности на потребителите.
Ще бъде обърнато специално внимание и на намаляването на потреблението на енергия, за да може Heineken във Великобритания да изпълни целта си да стане въглеродно неутрална до 2040 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Популярна марка бира вдига цените заради по-високите разходи
Пъбовете в Англия и Уелс – по-малко от всякога
Оставаме без бира и месо заради високите цени на газа

Докога западните бири ще се продават в Русия?

За втора поредна година държавата ще изплати на пенсионерите дължимите им суми не за празника Гергьовден, а цели три дни след това. Това сочи календар за плащанията на НОИ, оповестен на сайта на Института.
По правилник изплащането на пенсиите започва на 7-мо число, но тъй като то се пада в неделя, а в понеделник е официален почивен ден, пенсионерите, които получават сумите си по банков път, ще получат пенсиите си едва на 9-ти май.
Колко ще е средната пенсия през 2023 година?
Останалите граждани, които получават пенсиите си в банковите клонове, ще могат да ги посетят от 9 до 22-ро число, като предварително ще са разлепени графици на плащанията.

Обезщетенията за безработица ще се плащат на 15-ти май, а майчинските за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – на 4 май.

Най-голямата американска банка JPMorgan Chase пое контрола върху First Republic, третата американска банка стигнала до фалит за последните 2 месеца.
Федералната корпорация за гарантиране на депозитите (FDIC) потвърди, че First Republic се е сринала, след като акциите на базирания в Сан Франциско кредитор отбелязаха спад с над 75% миналата седмица, след което стана ясно, че клиентите са изтеглили над 100 млрд. долара депозити през март. First Republic обмисля продажбата на активи до 100 млрд. долара
Според анализатори кризата с банката е следствие от колапса на Silicon Valley Bank, както и от срива на друг американски кредитор, Signature Bank. На фона на нарастващите лихвени проценти и след фалита на SVB и Signature Bank през тази година все повече вложители се опитаха да преместят парите си в банки, смятани за по-сигурни и предлагащи по-атрактивна възвращаемост. Още една американска банка се движи към фалит?
First Republic беше сред най-засегнатите от тази тенденция банки: към средата на март около 70% от депозитите ѝ са били незастраховани, което означава, че размерът им е бил над гарантирания лимит 250 000 долара.
Американското министерство на финансите изрази удовлетворение от решаването на кризата с First Republic Bank и увери, че банковата система на страната остава стабилна. Финансови анализатори обаче отбелязват факта, че фалитът на First Republic е вторият по-големина в американската история, като към момента на затварянето си банката е имала капитализация от над 229 млрд. долара, което е с 20 млрд. долара повече от фалиралата наскоро SVB.

Междувременно стана ясно, че американската банка Morgan Stanley смята да закрие още 3000 работни места до края на юни, докато банката на Уолстрийт се опитва да оцелее след продължителен спад в сделките.
Запознати с дискусиите лица, посочиха за Financial Times, че висшите мениджъри се стремят да съкратят около 5% от персонала, с изключение на свързаните с клиентите финансови съветници в отдела за управление на благосъстоянието на Morgan Stanley, които ще избегнат съкращенията.
Съкращенията ще бъдат масови в останалата част от базираната в Ню Йорк банка, в която работят 82 000 души. Очаква се отделите за инвестиционно банкиране и ценни книжа да пострадат повече от други отдели на банката.

Освен това след фалита на First Republic Bank в САЩ се разгоря дебат за бъдещето на застраховането на депозитите. FDIC, основен банков регулатор, излезе с предложение: корпоративните сметки да бъдат застраховани на много по-високо ниво от сегашния лимит от 250 000 долара за банка, който към момента се прилага както за физически, така и за юридически лица. Това сочи анализ, публикуван от FDIC в понеделник и цитиран от DPA.
Реформата на депозитното застраховане е спешно необходима, подчертава ръководителят на FDIC Мартин Грюнберг. Агенцията му беше в центъра на банковите фалити. Фалитът на SVB и Signature Bank през март струваше на FDIC почти 20 млрд. долара. Фалитът и последвалата продажба на First Republic на JPMorgan Chase може да струва още 13 млрд. долара, тъй като FDIC поема част от загубата.
В основата на дискусиите са услугата за кратки съобщения Twitter и други социални медии и разпространението на мобилното банкиране. Тенденциите доведоха до това, че фалитът на SVB влезе в историята на САЩ като първото цифрово банково управление.
Клиентите на Signature Bank и First Republic също бяха изтеглили средствата си с рекордна скорост и ги бяха преместили в големи банки като JPMorgan и Bank of America. Банките на Wall Street се смятат за по-стабилни и по-добре регулирани, а клиентите разчитат, че правителството на САЩ ще спаси големите банки.
Регулаторните органи ще трябва да се адаптират към тези нови обстоятелства – това беше и заключението на Федералния резерв, който миналата седмица публикува доклад за грешките, свързани с фалита на SVB.

Нужен е нов закон от Конгреса
Ръководителят на FDIC Грюнберг смята, че най-доброто решение е по-висока гаранция за корпоративните депозити. Той говори за така нареченото „целево покритие“, с различни тавани за различните видове сметки. Приоритет трябва да имат онези бизнес сметки, чрез които компаниите плащат заплати и сметки. Те също биха могли да бъдат изцяло гарантирани от FDIC, каза Грюнберг.
Особено клиентите на SVB, сред които имаше много стартиращи предприятия и рискови капиталисти, трябваше да се опасяват за парите си през решителния уикенд. Дълго време не беше ясно дали FDIC ще гарантира всички депозити или само тези до 250 000 долара. Тъй като FDIC трябваше да се намеси в петък сутринта през март и да затвори SVB, сметките и заплатите не бяха изплатени навреме. След това паниката се разпространи и в други банки – много от тях призоваха в Twitter клиентите си да изтеглят средствата си от SVB.
За да се въведе целенасочено покритие Конгресът трябва да приеме нов закон. През март Асоциацията на банките от среден размер в САЩ (MBCA) вече беше внесла предложение FDIC да гарантира изцяло депозитите на средните институции за 2 години. Така ще бъдат подкрепени по-малките институции. Обсъжда се и национална гаранция на всички депозити, но за това също ще трябва ново законодателство, а републиканците вече се обявиха против.
Времето обаче притиска законодателите. С частичната продажба на First Republic се намери решение за последната регионална банка, изпаднала в затруднение след фалита на SVB, но проблемите в банковата система още не са отстранени, предупреди главният изпълнителен директор на JPMorgan Джейми Даймън. Вниманието е насочено най-вече към кредитите за търговски недвижими имоти в САЩ. Там има опасност от големи отписвания и фалити с оглед на бързото нарастване на основните лихвени проценти.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
First Republic загуби над 40% от депозитите си
Акциите на First Republic изненадващо скочиха драстично
Ръководители на First Republic Bank са продали нейни акции още преди месеци

Българската народна банка (БНБ) определи от 1 май основният лихвен процент да е 2,77 % при 2,47 % миналия месец. Въпреки че, показателят е по-скоро технически, той  е ясно доказателство за движението на лихвите нагоре.
Неведнъж от БНБ предупреждават, че кредитната експанзия у нас може да влоши портфейла в банковата система.
В края на миналата седмица Българската народна банка обяви първото от 15 години повишаване на т.нар. задължителни минимални резерви за търговските банки.
БНБ увеличава задължителните минимални резерви на банките
Целта е рязко затягане на кредитирането, а причината – бавната трансмисия на прехвърляне на политиката на борбата с инфлацията чрез повишени лихви на Европейската централна банка към България.
Tака наречените буфери на банките у нас се поддържат, за да защитят системата при проблем, но и могат да се използват като антиинфлационно средство. Когато процентът на буфера се увеличава, банките трябва да отделят повече от своите пари в него и така да свият обема на средствата, които могат да отпуснат като кредит.

Свитото кредитиране охлажда икономиката, забавя търсенето и оттам – забавя инфлацията. В момента БНБ увеличава обема на парите, които банките трябва да задържат в нейните трезори, за да не продължават да се изливат под формата на кредити.

Българската народна банка (БНБ) определи от 1 май основният лихвен процент да е 2,77 % при 2,47 % миналия месец. Въпреки че, показателят е по-скоро технически, той  е ясно доказателство за движението на лихвите нагоре.
Неведнъж от БНБ предупреждават, че кредитната експанзия у нас може да влоши портфейла в банковата система.
В края на миналата седмица Българската народна банка обяви първото от 15 години повишаване на т.нар. задължителни минимални резерви за търговските банки.
БНБ увеличава задължителните минимални резерви на банките
Целта е рязко затягане на кредитирането, а причината – бавната трансмисия на прехвърляне на политиката на борбата с инфлацията чрез повишени лихви на Европейската централна банка към България.
Tака наречените буфери на банките у нас се поддържат, за да защитят системата при проблем, но и могат да се използват като антиинфлационно средство. Когато процентът на буфера се увеличава, банките трябва да отделят повече от своите пари в него и така да свият обема на средствата, които могат да отпуснат като кредит.

Свитото кредитиране охлажда икономиката, забавя търсенето и оттам – забавя инфлацията. В момента БНБ увеличава обема на парите, които банките трябва да задържат в нейните трезори, за да не продължават да се изливат под формата на кредити.

Министерството на финансите на САЩ обяви, че очаква да е в състояние да изплати всички задължения на правителството на САЩ само до 1 юни, ако не бъде повишен таванът на федералния дълг. С това изявление то засили допълнително ожесточената фискална битка между републиканците и демократите в Конгреса и Белия дом, предаде Ройтерс.
В писмо до Конгреса финансовият министър Джанет Йелън казва, че министерството едва ли ще успее да покрие всички правителствени задължения „до юни“, каквато беше предишната прогноза. Тя предупреди, че САЩ може да се окажат във фалит (дефолт) още от 1 юни, ако не бъде постигнато споразумение между републиканците и демократите за повишаване на тавана на дълга, фиксиран на около 31 трилиона долара, посочва Франс прес.
След като на 19 януари бе достигнат таванът на заемите от 31,4 трлн. долара, Йелън заяви пред Конгреса, че министерството на финансите ще продължи плащанията по дълга, федералните обезщетения и ще прави и други разходи поне до 5 юни, като използва паричните постъпления и извънредни мерки за управление на паричните средства.
След анализ на най-новите постъпления от федерални данъци, оценката ни е, че няма да можем да продължим да изпълняваме всички ангажименти на правителството след 1 юни, ако Конгресът не повиши или не премахне тавана на дълга преди това, се казва в новото писмо на Йелън.
ОЩЕ: Държавният дълг на САЩ пак достигна тавана

С 21% по-евтин е природният газ в България от 1 май. Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди цена на природния газ за май в размер на 77,55 лв./MWh, без добавките за достъп, пренос, акциз и ДДС. На тази цена „Булгаргаз“ ще продава природен газ на своите клиенти, съобщават от КЕВР.
Цената за април беше в размер на 98,16 лв./MWh. Основен фактор за това е устойчивата тенденция за намаление на борсовите индекси на международните газови пазари и по-ниското потребление. „Намалението ще се отрази пряко върху всички ползватели на синьо гориво и особено върху топлофикационните дружества, при които 70% от цената се формира от природния газ“, заяви председателят на КЕВР доц. Иван Иванов, цитиран от БГНЕС.
Интересното е, че 62,65% от необходимото за България количество газ идва от Азербайджан. Публично се знае, че оттам идват 1 млрд. кубични метра, а през 2022 година се говореше, че това покрива малко над една трета от потреблението в България.
След организиране на тръжна процедура „Булгаргаз“ е сключил за май два договора с търговци от региона за доставка на втечнен природен газ (ВПГ). Договорите са сключени по показатели минимална доставна цена и предложен начин на плащане.
ОЩЕ: Очаква се природният газ през месец май да поевтинее
 
 
 

За всеки недостигащ месец, за да може да имаш стаж на пенсия, трябва да платиш 140,58 лв. – това е актуалната ситуация. Предстои обаче минималният осигурителен доход да се изравни с минималната заплата, която междувременно бе увеличена от 710 до 780 лв. – поне такива са законодателните заявки, които предстои да бъдат (евентуално) изпълнени в рамките на 49-тия парламент. Това означава, че ще трябва да се плаща повече за недостигащ стаж – НОИ обаче не вижда как това ще стане през настоящата година.
НОИ успокои: Купуването на стаж за пенсия няма да поскъпва
През 2022 година са платени 24,4 млн. лв. за стаж за пенсия. Средният период недостигащ стаж е 23,33 месеца, т.е. около 2 години. От тази възможност в Кодекса за социално осигуряване са се възползвали 4093 души при 3840 за 2021 г., става ясно от статистика на Националния осигурителен институт. Увеличението е с 6,6%, но през изминалата година имаме увеличение и на новите пенсионери – с над 10%. Сумата също се увеличава спрямо предходната година, когато е била 18 420 583 лв. При нея влияние оказва и размерът на минималния осигурителен доход, от който зависи „цената“ на стажа.
У нас има две възможности за откупуване на стаж. Хората с висше и полувисше образование могат по всяко време да внесат осигуровки за времето на обучение, включително и за времето на докторантурата. При навършване на възраст за пенсиониране човек може да откупи и още до 5 години недостигащ стаж. В тези случаи вноската се определя като процента за фонд „Пенсии“ за родените преди 1 януари 1960 г. върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, припомня в. „Сега“.
За все повече българи възрастта за пенсиониране надхвърля 65 г. Една трета от новите пенсионери обаче се пенсионират под възрастта за масовата трета категория труд. Въпреки ежегодното увеличение стажът на новите пенсионери е все по-малък в сравнение с предходните кохорти.
ОЩЕ: Близо 800 лева ще е средната пенсия през 2023 година

– Хайде, бабе, изяж си купичката, че баба ти е приготвила и десерт!
Иванчо обичаше десертите на баба, затова послушно захруска порцелана…

На 2 май православната църква почита паметта на свети цар Борис І Михаил. Тази година се навършват 1115 г. от смъртта на българския владетел.
Борис, синът на кан Пресиан I (836-852), бил роден през тридесетте години на IX в. най-вероятно в столицата Плиска. Възможно е като канар-тикин (престолонаследник) да е управлявал част от днешна Македония – твърди се, че при смъртта на баща му Борис „приел царството на [река] Брегалница“.
Борис водил активна външна политика, като в началото на управлението си воювал неуспешно с Немското кралство и хърватите, а през 862-863 г. в съюз с немците против Великоморавия и Византия. Узрял за Христовата вяра, Борис търсел контакти със Западната църква, но в крайна сметка приел кръщението от Византия през 864 г. За негов официален кръстник бил смятан император Михаил III, а в страната дошло многобройно византийско духовенство. През 865 г. владетелят, подкрепян от водещите сили в столицата, потушил жестоко избухналия в провинцията антихристиянски метеж.
Верен на идеята, че България е третата „велика сила“ в Европа тогава, опасявайки се и от чуждо проникване, Борис се стремял към създаване на самостоятелна българска църква. Контактите с патриарх Фотий, израз на които е и прочутото фотиево послание до българския княз, не дали резултат, след което Борис изненадващо установил преки връзки с Рим. „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“, както и действията на римската мисия в България (866-869 г.), не решили основния въпрос – за статута на българската църква. С дипломация Борис-Михаил постигнал учредяването на автономна архиепископия на заключителното заседание на Вселенския събор (4 март 870 г.), а пръв български духовен глава станал Йосиф (Стефан).

Архиепископията имала собствен диоцез, макар че йерархично била подчинена на Цариградската патриаршия. През 886 г. държавникът взел под своя закрила побягналите от Великоморавия Климент, Наум и Ангеларий, а след тях и други ученици на светите братя – така делото на св. св. Кирил и Методий не само било спасено, но се превърнало в основа на старобългарската християнска цивилизация. В духа на новата вяра, страдащ и от болест, св. Борис-Михаил се оттеглил в манастир (889 г.). Действията на неговия първороден син Владимир Расате (889-893) били схващани като заплаха за Христовата вяра – оставащият в „старото време“ Владимир се опирал на консервативните среди, които имали резерви към политиката на княза-покръстител. Борис напуснал манастира, свалил и ослепил Владимир. Короната била дадена на Симеон, а столицата – преместена от Плиска във Велики Преслав. Това окончателно скъсване с предхристиянското минало станало по решение на „народен събор“ във Велики Преслав (893 г.). На този събор било решено в администрацията и църквата да бъде официално въведен старобългарският език
Старият княз се завърнал в манастира, където останал до смъртта си (2 май 907 г). Скоро след това св. Борис-Михаил бил канонизиран от църквата. Може би най-известният му средновековен стенописен портрет е от манастира „Св. Наум“ на Охридското езеро.
На 2 май тази година имен ден празнуват всички, които носят името Борис, Богорис, Борислав, Борислава, Боряна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 1 май 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 23 април 2023 година?
 Кой празнува имен ден днес, 21 април 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 18 април 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 16 април 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 9 април 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 8 април 2023 година?