Оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия нараства през февруари както на месечна база, така и на годишна.
Оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия нараства през февруари тази година с 2% спрямо същия месец на миналата 2022 година, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Конкретно оборота в търговията на дребно в неспециализирани магазини с храни, напитки и тютюневи изделия отчита ръст от 1.7% на годишна база, докато оборотът в специализирани магазини с храни, напитки и тютюневи изделия скача с 3.5% спрямо същия месец на миналата година.
На месечна база оборотът в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия нарастват през февруари с 0.7% спрямо предходния януари. Оборотът в неспециализираните магазини се увеличава с 0.7%, а в специализирани е отчетен ръст от 0.6% на месечна база.
Оборотът в търговията на дребно у нас нараства с бързи темпове
Като цяло през февруари тази година оборотът в търговията на дребно у нас, без търговията с автомобили и мотоциклети, нараства с 4.3% на годишна база през февруари, сочат календарно изгладените данни на НСИ. На месечна база обаче се отчита спад от 0.5% спрямо предходния януари, сочат предварителните сезонно изгладени данни.
Годишни изменения
През февруари 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. се наблюдава нарастване на оборота във всички големи групи: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали – със 7.3%, търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 4.9%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия с 2.0%.

Как търговските вериги приеха тавана на надценката за хранителните стоки?
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали съществен ръст е отчетен при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 54.2%. Намаление е регистрирано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – със 7.0%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности – с 4.2%.
Месечни изменения
През февруари 2023 г. е отчетено понижение на оборота спрямо предходния месец в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 1.8%, докато при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се наблюдава увеличение съответно с 1.2 и с 0.7%.
Цените на хранителните стоки на едро продължават да поевтиняват вече четвърта седмица

В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали намаление е регистрирано при: търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности – с 4.3%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 1.4%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – с 1.1%. Нарастване на оборота се наблюдава при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 2.4%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 2.1%.
Няколко съвета как да спестите пари при пазаруване в хранителния магазин

Гуверньорът на Хърватската централна банка отхвърли оплакванията, че въвеждането на еврото в страната е накарало бизнесите да повишат значително цените си, като заяви, че приемането му е повишило разходите само „малко“. Борис Вучич споделя в интервю за Financial Times, че решението на страната да стане 20-ия член на еврозоната през януари е повишило цените на кафето навън и мъжките прически. По думите му обаче разходите за живот почти не са се изменили.
„Сега можем да кажем с увереност, че влиянието от въвеждането на еврото не беше значително за цените“, посочва Вучич и добавя, че са се вдигнали най-много с 0,4 пр. п. заради присъединяването в еврозоната.
Когато други страни приемат еврото, това често води до протести на потребителите, които смятат, че компаниите го използват като извинение да вдигат цените. Критици в Германия измислиха думата „teuro“, за да опишат феномена от немската дума „teuer“, която означава скъп.
Историята е подобна и в Хърватия, която се присъедини към блока, когато инфлацията вече беше на двуцифрени нива.
Страната е и по-бедна от много европейски държави – нейният БВП на глава от населението е наполовина средното за ЕС през 2021 г. според данни на Световната банка, т.е. хората са по-изложени на покачване на цените.

„Много мои приятели са разстроени. Те предпочитаха куната. Мисля, че си въобразяват голяма част от това, много обвиняват еврото за високите цени“, отбелязва Андреа, сервитьорка в малко кафене до централната банка в Загреб.
Осъзнавайки риска от публично недоволство, икономическият министър на страната Давор Филипович предупреди търговците на дребно „да не се опитват да мамят хърватските граждани“.
През първите две седмици след влизането на еврото инспекторите наложиха глоби за общо 234 000 евро на компании за неоправдани увеличения на цените. Правителството също ограничи цените на 8 жизнено важни стоки – от захар до пилешко месо, като изиска магазините да показват цените на стоките в куна и в евро до края на годината.
Централната банка следи цените на ресторантите и кафенетата, като взима данни от услугата за доставка Wolt и проверява промените в онлайн цените на хиляди други продукти.
Само 10% от цените на големите търговци на дребно са нараснали след приемането на еврото, ¼ са намалели, а 65% са останали без промяна, сочи блог на представители на Хърватската централна банка и ЕЦБ.

По думите на Вучич най-големите повишения са при фризьорските салони, кафенетата и салоните за красота. „Там хората с право усещат, че цените са се вдигнали“, посочва той.
Официалните лица обаче откриват, че част от увеличенията през януари са премахнати няколко седмици по-късно. „Някои повишиха цените твърде много, осъзнаха, че хората не искат да купуват кафето им и започнаха да ги понижават“, обяснява Вучич и добавям че пазарите са „все още живи и все още работят.
Еврото се търгуваше за 7,5 куни, преди страната да влезе в еврозоната.
Преди присъединяването хърватските търговци определяха повечето стоки на психологически по-атрактивни цени, като например 9,99 куни. Едно от големите притеснения беше, че след смяната цени ще бъдат закръглени до по-висока цена, например 1,39 евро. Централната банка обаче установи, че ограничен брой търговци на дребно са прибягнали до този трик.
Въпреки това потребителските групи не са убедени. Шест от тях са използвали проекти с „таен клиент“, за да проследят цените на 55 стоки и услуги след приемането на еврото и откриват доказателства, че цените са били закръглени нагоре и за остри повишения.

Таня Попович Филипович от CEIP – една от шестте групи, посочва, че много хървати са имали „негативно мнение“ за еврото, като го свързват с инфлация, а резултатите от проекта „са доказали, че опасенията на гражданите за ценовите увеличения след въвеждането на еврото като официална валута са били оправдани“.
По думите на Филипович едикюрът и някои прически, проследени от тайните клиенти, са стрували с четвърт повече през януари, отколкото преди въвеждането на еврото. Цената на един пакет ориз от 1 кг се е увеличила с 14% между декември и януари, а 1 кг картофи е поскъпнал двойно от ноември до януари. Цената на кофичка кисело мляко пък се е повишила с 1/4.
ЕЦБ, където Вучич е най-новият член в комисията по определяне на лихвените проценти, повиши лихвите с безпрецедентните 3,5 пр. п. от миналото лято в опита си да свали инфлацията в блока до целевите 2%.
„Предстоят още увеличения на лихвите спрямо там, където сме в момента. Колко? Не знам. Още. Битката с инфлацията не е приключила“, посочва Вучич като привърженик на по-затегната парична политика в ЕЦБ.
Преди да подкрепи край на затягането той казва, че ще се нуждае от „обръщане на динамиката на базисната инфлация“, което означава сериозно забавяне на цените без енергия и храни, които през март продължиха да се вдигат, отбелязвайки нов рекорд от 5,7%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в Хърватия леко се забавя, но остава висока

На прага на еврозоната: Хърватия регистрира рекордна инфлация

Промишленото производство у нас записва годишен спад за втори пореден месец. Индексът на промишленото производство намалява през февруари с 1.8% на годишна база, след като през януари отчете годишно понижение от 3.4%, сочат предварителните календарно изгладени данни на Националния статистически институт. През януари българската индустрия отчете първи годишен спад от близо 2 години насам, като темнденцията продължава и през февруари.
На месечна база през февруари индустриалното производство нараства с минималните 0.6% спрямо предходния месец януари.
Годишни изменения
На годишна база понижение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в добивната промишленост – с 10.7%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 5.0%, и в преработващата промишленост – с 0.3%.
Индустриалното производство с първи спад от близо 2 години

Съществен спад в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на химични продукти – с 27.5%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 24.4%, производството на мебели – с 23.7%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 23.6%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 18.4%.
България първа в ЕС по спад на производствената инфлация на месечна база
Ръст е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 47.1%, производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 37.1%, производството некласифицирано другаде – с 18.5%.
Месечни изменения
През февруари 2023 г. увеличение спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 18.4%, и в добивната промишленост – с 3.2%, а намаление – в преработващата промишленост – с 2.9%.

По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 16.3%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 15.0%, производството на химични продукти – с 11.5%.
България остава лидер по ръст на промишленото производство в Европа
Увеличение е регистрирано при: производството на облекло – с 6.9%, производството на лекарствени вещества и продукти – с 5.4%, производството на мебели – с 3.6%.

През първите 3 месеца на годината 1 579 346 души са пътували от и до летище София, което въпреки увеличението спрямо 2022 г. е още по-малко спрямо същия период на 2019 г., сочат данните на столичната аерогара.
Общият брой на обслужените пътници на столичното летище през март е 567 267 души, също е под нивата от 2019 г. Летелите по международни редовни линии за периода са общо 530 823 души. Спад има при вътрешните полети до Варна и Бургас, където според статистиката са с над 23% по-малко преминали пътници или 15 530 души. 
Избралите да пътуват с чартърни полети също остават значително под нивата от 2019 г. През март от летище София летелите с чартъри са били 16 917 души, което е спад от близо 21%. Сериозен ръст: Трафикът през летище София е почти на нивата отпреди Covid

4656 са излетелите и кацнали самолети на столичното летище през март, това е с 5% или 259 самолета по-малко спрямо данните преди пандемията.
Спад е отчетен и при обработените товарни и пощенски пратки през третия месец на годината, където намалението е почти 13% спрямо 2019 г. и е 1806 т.
Екипът на летище София продължава да води преговори с авиокомпаниите за разкриването на нови редовни и сезонни полети, някои от които вече са част от лятното разписание. Полетната мрежа в момента предлага избор от близо 100 дестинации – 77 редовни и 19 чартърни, резултат от стратегията на летище София за разширяване на полетната свързаност.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Лято 2023: Нови дестинации предлагат летищата София, Бургас и Варна 
Летище София с нова лятна дестинация и екзотични предложения през зимата

Глобалните доставки на настолни компютри (PC) намаляват с 29% през първото тримесечие на тази година в резултат на слабо търсене, високи наличности и влошаващ се макроикономически климат, става ясно от данните на компанията за пазарни проучвания IDC. Компанията с най-отчетливо понижение на доставките за периода сред пазарните лидери е Apple, предава Reuters.
Според доклада, доставките на настолни компютри по света възлизат на 56.9 млн. броя през първите три месеца на 2023 година, спрямо 80.2 млн. броя през същия период на миналата година.
Доставките отчетоха сходно понижение на годишна база (28.1%) през последното тримесечие на 2022 година.
Сред първите пет PC компании в проучването, доставките на Apple през първото тримесечие записват най-сериозно понижение – спад от 40.5% спрямо същия период на 2022 година. След Apple се нарежда Dell Technologies Inc със спад от 31% за периода.
Нидерландия смята да ограничи износа на полупроводникови технологии за Китай
Спад в доставките записват и Lenovo Group Ltd, Asustek Computer Inc и HP Inc, посочват от IDC.
През февруари Apple отчита, че продажбите на компютрите Mac, които се изстреляха по време на пандемията заради масовия възход на работата от вкъщи, намаляват с 29% на годишна база до 7.7 млрд. долара през първото тримесечие на тази година.
„Обемът на доставките през първото тримесечие на 2023 г. беше значително по-нисък от 59,2 милиона единици, доставени през първото тримесечие на 2019 г. и 60,6 милиона през първото тримесечие на 2018 г.”, посочват от IDC.
Apple отваря първия си магазин в Мумбай
“Паузата в растежа и търсенето също така дава възможност на веригата за доставки да прави промени, тъй като много фабрики започват да проучват производствени възможности извън Китай.”
Притесненията, свързани със забавянето на основните икономики остават на фона на банковите сътресения, ускорената инфлация и затягането на паричната политика, които могат да подтиснат растежа и финансовите инвестиции.
Ако икономиката тръгне напред през 2024 година „очакваме значителен ръст на пазара, тъй като потребителите се стремят да се освежат, училищата се стремят да заменят износените Chromebook, а фирмите преминават към Windows 11”, казва Лин Хуанг, вицепрезидент проучвания устройства в IDC.
„Ако рецесията на ключови пазари се проточи през следващата година, възстановяването може да се окаже бавно.”
Intel оряза заплатите на шефове и служители

Правителството на Албания започва мащабна реформа в системата на заплащане, която има за цел да увеличи благосъстоянието в обществото, съобщава агенция АТА, цитирана от БТА.
Реформата, която ще се осъществи в два етапа, ще бъде завършена в рамките на година. След нея средната заплата в Албания ще достигне 900 евро или около 102 000 албански леки.
У нас в момента средната работна заплата е 1879 лв. или около 960 евро по данни на НСИ. Така, при очакваното замразяване на доходи в България, една от най-бедните страни в Европа – Албания, на практика ще се изравни по заплати с България.
Сърбия гони 1000 евро средна заплата
Реформата в заплащането стартира този месец със съществено увеличение на заплатите на лекарите, учителите и работещите в системата за сигурност, сред които полицаите, пожарникарите и служителите в системата на затворите.
Реформата ще обхване и всички категории служители от централната и местната администрация.
Премиерът Еди Рама посети през уикенда Академията за сигурност заедно с министъра на вътрешните работи Бледи Чучи и министъра на правосъдието Улси Маня. Премиерът каза, че увеличението на заплатите в системата ще обхване 12 120 служители на държавната полиция и гвардията, както и 3566 служители в системата на затворите.

Рама посочи, че заплатата на старши директор в полицията ще нарасне от 139 375 леки (2433 лв.) на 187 500 леки (3273 лв.), а на директори по-надолу в йерархията заплатата ще достигне 137 500 леки (2400 лв). По думите му командирите ще вземат 112 500 леки (1964 лв.), а първите инспектори – 97 500 леки (1702 лв.).
Според информацията на агенция АТА правителствената реформа за увеличение на заплатите ще даде възможност за „историческо увеличение на заплатите в бюджетния сектор“.
„Това е най-голямото увеличение на заплатите в историята“, отбеляза премиерът Еди Рама.
 

Излизането от София на 13-14 април, а и прибирането в края на празниците на 17-и ще бъдат истинско изпитание за водачите. Поне на около 20 места по автомагистралите са с неприключили ремонтни дейности, което налага или стесняване на платната за движение, или въвеждане на заобиколни маршрути.
Едно от изпитанията ще е да се излезе от София по АМ „Тракия“. Почти веднага след караулката движението е само в една лента с ограничение 70 км в час, защото другите две ленти се асфалтират в продължение на около 2 км.
Веднага след това – малко преди Вакарел, движението отново минава само в една лента заради ремонта на плочата на моста и продължава така около километър. По време на великденските празници от АПИ ще спрат движението на всички превозни средства над 12 тона в участъка. Камионите ще се отбиват още на 5-и километър по стария път за Пловдив и ще се връщат обратно на магистралата на 23-ия километър.
Около Ихтиман, следват още две стеснявания пак заради ремонти. На територията на Пловдив и на Стара Загора има още три стеснявания за по километър-два, където скоростта на движение е намалена до 70 км в час.

После мрежите за опазване от птици на границата между областите Сливен и Бургас също се ремонтират, което пак налага намаляване на скоростта на движение. Ако АПИ спази обещанието си до Великден да пусне новия северен обход на Бургас, това ще облекчи трафика, който е транзитен и не преминава през града.
Положението по АМ „Хемус“ е почти същото. Още на 15-ия километър на излизане от столицата започва двукилометрово стесняване на лентите за движение заради асфалтиране. Виадуктът преди първия тунел също още се ремонтира, затова трафикът в продължение на около 2 км се мести ту в едната, ту в другата лента. Същото важи и за движението в обратната посока, което ще скъса нервите на пътуващите на прибиране към София.
По „Хемус“ след тунелите има още две места със стеснени участъци и по двете платна на магистралата.
По АМ „Струма“ също има немалко препятствия. Част от тях се дължат на лошата асфалтова настилка и в тези участъци максимално допустимата скорост на движение е ограничена до 70 км в час.
В едно от най-конфликтните места – близо до изхода за село Студена, движението е ограничено дори до 50 км в час, защото там предстоят ремонтни дейности, и на двете платна движението е само в една лента.
Прибиращите се в София от Ботевград, които решат да не се качват на АМ „Хемус“, също ще имат неприятно преживяване – в продължение на около 22 км пътят там е буквално изровен и движението е ограничено до 50 км в час.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Засилен трафик по пътищата преди Гергьовден
7-те най-опасни града за шофиране в света

Tesla ще открие нов завод в Шанхай, Китай, способен да произвежда 10 000 енергийни продукта с марката Megapack на година. Новата мощност трябва да подкрепи продукцията на завода за батерии Megapack на компанията в Калифорния, САЩ, съобщиха от Tesla чрез публикация в социалната мрежа Twitter през уикенда, предава Reuters. За новината първа съобщи китайската държавна медия Xinhua.
Автомобилният производител на милиардера Илон Мъск ще започне изграждането на завода през третото тримесечие, а производството се планира да стартира през второто тримесечие на 2024 година, съобщава Xinhua от церемонията по подписването на инвестицията, проведена в Шанхай.
BMW с принос към кръговата икономика – ще рециклира батерии в Китай
Идващата като допълнителна мощност към съществуващия завод за електромобили на компанията в Шанхай, новата мощност първоначално ще произвежда 10 000 Megapack батерии на година, равняващи се на хранилище за около 40 гигаватачаса енергия. Продукцията ще бъде предназначена за глобалния пазар, посочват от Xinhua.
Илон Мъск планира да построи утопия в Тексас – собствен град за служителите си
Чрез новия завод в Шанхай, Tesla ще се опита да се възползва от водещата в света китайска верига за доставки на батерии, за да повиши продукцията си, като същевременно съкрати разходите за производство на своите литиево-йонни батерии Megapack, на фона на прехода по света към възобновяемата енергия.
Tesla генерира по-голямата част от приходите си от бизнеса с електрически коли, но Мъск цели да разшири обхвата на своите бизнеси със соларна енергия и батерии до подобен размер.
Китайският гигант в производството на батерии CATL също задълбочава своята колаборация с клиенти, включително Tesla, при доставките на батерии за съхранение на енергия, които според председателя на борда на директорите на компанията Робин Женг ще имат по-голям пазар от батериите, предназначени за електромобили.
Понастоящем Tesla има завод за Megapack батерии в Латроуп, Калифорния, способен да произвежда 10 000 единици на година.
Компанията започна да произвежда коли от серията Model 3 в Шанхай през 2019 година, като разполага с капацитета да изкарва по 22 000 броя седмично.
Братът на Илон Мъск продаде акции на Tesla за 17 млн. долара
Tesla планира да разшири завода си в Шанхай, който е най-продуктивната мощност в цялото портфолио на компанията, добавяйки годишен капацитет от 450 000 единици, според информация на Reuters от миналия май.
Американската компания обаче е изправена пред нарастващи наличности в Шанхай, след като търсенето започна да отслабва през третото тримесечие, което доведе до агресивни съкращения в цените на основни пазари по света през януари.
Растежът в продажбите на електромобили в Китай, който е най-големият автомобилен пазар в света, се забави до 20.8% през първите два месеца на 2023 година, спрямо ръст от 150% през същия период на миналата година.
Най-голямата мюсюлманска страна в света сваля ДДС за продажба на електромобили до 1%

Дни преди Великден цената на агнешкото тръгна нагоре. В момента средно килограмът се продава за 25-26 лв.
Проверка на NOVA показва, че всяка година по празника консумираме около 500 хил. агнета. От фермите в момента кг живо тегло се продава между 10 и 12 лв., тоест с около 2 лв. повече от м.г.
Цените на хранителните стоки на едро продължават да поевтиняват вече четвърта седмица
От бранша отново предупреждават, че македонско агнешко на по-ниски цени може да залее пазара, въпреки че държавата затегна контрола. Цените на вносното месо са около 30 % по-ниски.
Проверки за качеството и безопасността на месото започнаха и от агенцията по храните. 

Красимир Кирилов отглежда отглежда около 80 овце в Арбанаси. За да се справи с всички разходи, тази година ще продава агнетата една идея по-скъпо.
„При нас, във фермите, цените няма как да лавират. Ние сме определили твърда цена между 10, 12 лв. Това е истинско българско месо, два лева е разликата – 8-10 лв. вървяха миналата година”, споделя Кирилов.
В магазинната мрежа цената ще е между 25 и 30 лв. – ще зависи от големината на агнетата, по-малките ще достигат цена 30 лв.
 
 

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, тази седмица спада с 0,55% до 2,370 пункта.
Нивото му се понижава четвърта поредна седмица. От 10 март ИТЦ е отстъпил с 4,64% от 2,480 пункта.
Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г.
Оранжерийните домати поевтиняват с 0,6% до 3,30 лв./кг. през последната седмица. Цената на оранжерийните краставици пада със 3,2% и се продава по 3,88 лв./кг. Цената на червените чушки пада с 3,1% до 4,36 лв./кг. в края на седмицата.
Картофите са по-евтини с 3,1% и се продават по 1,25 лева за килограм, а морковите са с 0,7% по-висока цена и се търгуват по 1,40 лева за килограм. При зелето има ръст със 17% и се купува по 1,10 лева за килограм.

Ябълките поскъпват със 7,9% и се купуват по 1,50 лв./кг. Лимоните поевтиняват с 2,6% до 2,23 лв./кг. Портокалите поскъпват с 5,2% и се търгуват по 1,81 лв./кг. Бананите добавят 1% и се продават по 3,06 лв. за кг.
Кравето сирене поскъпва с 0,1% и се търгува по 11,27 лв. за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ се купува с 2,9% по-малко – по 17,61 лв. за кг.
Олиото поевтинява с 1,9% и се продава по 3,55 лева за литър в края на седмицата.
Пакетче краве масло от 125 гр. поскъпва с 2,3% и се търгува по 2,62 лв. Пилешкото месо прибавя 0,3% до 6,07 лева за килограм. Захарта поевтинява с 0,4% и се продава по 2,51 лева за килограм в края на седмицата.
Брашно тип „500“ повишава цената си с 1,5% до 1,35 лева за килограм.
Оризът поскъпва с 2,2% и се купува по 3,22 лева за килограм. Яйцата (размер М) се продават по 0,41 лева за брой на едро една седмица преди Великден.
Пълна информация за цените на хранителните стоки на едро и дребно, в страната и в чужбина има на https://www.foodprice.bg/
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Храните са поевтинели с 1/5 в сравнение с преди една година
Цените на храните падат за първи път от една година
Индексът на храните на едро със спад за пръв път от 2 месеца

Допълнителната сума към пенсиите в размер на 70 лева, с която да бъде осигурена подкрепа за Великден на българските пенсионери, ще започне да се изплаща от 11 април (вторник), съобщиха от Националния осигурителен институт. От тази дата пенсионерите, които получават пенсиите си през пощенските станции, ще могат да получават от тях и еднократната допълнителна сума от 70 лв.
Какви добавки получиха за Великден румънските пенсионери?
Изплащането на великденска добавка става с отделен пенсионен запис и ще продължи до края на месец април т.г. В случай че пенсионерът не успее да получи сумата в рамките на този срок, тя ще му бъде изплатена след поискване от териториалните поделения на Националния осигурителен институт.

Пенсионерите, които получават пенсиите си чрез банка или друг доставчик на платежни услуги, ще получат добавката под формата на допълнителен превод, като платежните им сметки ще бъдат заверени на 11 април 2023 г.
Добавки за Великден само за половината пенсионери
Сумата от 70 лв. ще достигне до над един милион и две хиляди пенсионери, които получават пенсия, без добавките и компенсациите към нея, в размер до линията на бедност от 504 лв. включително. За тази подкрепа Министерският съвет прие решение, с което одобри допълнителен трансфер в размер на 72 милиона лева към бюджета на държавното обществено осигуряване.
 

Спорният план за сондиране „Willow“ („Върба“) в Аляска предизвика възмущение в САЩ, но той е само малка част от възстановяването на проектите за добив на нефт и газ, които търпят разцвет в световен мащаб.
Когато миналия месец администрацията на президента на САЩ Джо Байдън даде зелена светлина на петролния проект „Върба“ на стойност 8 млрд. долара в Северния склон на Аляска, мнозина осъдиха този ход като предателство към обещанието на САЩ да се откажат от изкопаемите горива в борбата с климатичните промени. Но анализ на глобалните данни показва, че „Върба“ представлява малка част от стотиците нови проекти за добив на нефт и газ, одобрени през изминалата година в целия свят, включително много повече в Съединените щати. А през следващите месеци се очаква да бъдат одобрени още десетки такива проекти.
Данните отразяват бързо развиващата се индустрия за изкопаеми горива, която е достигнала предпандемични нива на растеж. Въпреки че през последните няколко години много държави въведоха политики, които насърчават възобновяемата енергия, търсенето на изкопаеми горива остава високо. Нахлуването на Русия в Украйна повиши цените на петрола, което допринесе за рекордни печалби на компаниите за изкопаеми горива, докато те целяха да осигурят енергийните си доставки, което доведе до рязко покачване на цените.
„Това е пълно възстановяване. Бъдещето на този растеж зависи от политиката. Ако светът иска да ограничи глобалното затопляне, ще трябва да ограничи търсенето на нефт и газ, защото тази индустрия може да осигурява такъв обем на добив още много десетилетия“, казва Еспен Ерлингсен, партньор в Rystad Energy, изследователската фирма, която предостави данните.
Голяма част от ръста се осъществява в традиционните страни производителки на нефт и газ като САЩ, Саудитска Арабия и Норвегия. По-специално, добивите и търговията с газ са в подем. Катар планира да открие най-голямото съоръжение за добив на газ в света през 2025 г.
В Съединените щати фракингът на шистови скали за добив на газ се възражда, като инвестициите и добивът са многократно по-големи от тези на проект като „Върба”. Въпреки че газът причинява по-малко емисии на парникови газове, отколкото петролът, разширяването на добива на газ е несъвместимо с ангажиментите, които държавите са поели за ограничаване на вредните емисии, според Междуправителствената експертна група по изменение на климата, водещата група от учени, които изследват глобалното затопляне. Според МГИК производството на изкопаеми горива трябва да започне да намалява рязко сега, за да се избегнат най-катастрофалните последици от изменението на климата.
Огромни нови петролни находища също са одобрени за експлоатация от западни мултинационални компании в Гвиана, Бразилия и Уганда, наред с други. Някои развиващи се страни твърдят, че приходите от изкопаеми горива – от съществено значение за просперитета на индустриализирания свят – са и тяхно право, и че борбата с изменението на климата е до голяма степен отговорност на богатите държави.
Президентът на Гана, Нана Акуфо-Адо, изложи този аргумент ясно пред Камала Харис, гостуващия вицепрезидент на САЩ, миналата седмица. Изкопаемите горива са ресурс, „който моето правителство се стреми да използва като основа за трансформиране на своята икономика“, каза той, заставайки до Харис. Добивът им ще помогне на страната му да се отърве от зависимостта от чуждестранна помощ, каза той.
Западните държави са отпуснали заеми на големи въглищнозависими държави като Южна Африка, Виетнам и Индонезия, за да им помогнат да разработят алтернативни възобновяеми източници. Но докато развитието на въглищната индустрия намалява в целия свят (със забележителните изключения на Китай и Индия), икономиките на много страни, както богати, така и бедни, остават зависими от изкопаемите горива. Въглищата са особено мръсно изкопаемо гориво и изгарянето им продължава да е основен източник на емисии на парникови газове.
Перспективите на петролната и газовата индустрия бяха съвсем различни, тъй като през 2020 г. станаха ясни опустошителните последици от пандемията върху световната икономика. След дълги години на стабилен растеж компаниите преразгледаха растежа в посока надолу и отложиха или отмениха проекти. Цената на възобновяемите енергийни източници, като вятърната и слънчевата енергия, също бързо намаляваше до нива, конкурентни на изкопаемите горива. Прогресивните политики в областта на климата в Европа и в крайна сметка в Съединените щати увеличиха несигурността относно ролята на изкопаемите горива във всички области – от енергийните мрежи до транспорта.
Но с възстановяването на световната икономика нарасна и търсенето на нефт и газ. На фона на рекордните печалби, които компаниите за изкопаеми горива реализираха през миналата година, някои от тях също така удължиха сроковете за добив в бъдещето, като по същество се отказаха от обещанията си да преминат, макар и бавно, към възобновяема енергия.
ОЩЕ: ЕС успя да отхвърли зависимостта си от внос на руски петрол
BP наскоро преразгледа плана си за намаляване на производството с 40% до 2030 г., като постави нова цел от 25%. Цената на акциите на компанията рязко се повиши след тази новина. Shell заяви, че ще остави разходите си за възобновяема енергия на нивата от 2022 г., вместо да продължи експанзията на компанията в областта на вятъра, слънцето и биогоривата.
Според анализ на застъпническата група Oil Change International проектите за добив на нефт и газ, одобрени през 2022 г. или планирани за одобрение между 2023 и 2025 г., могат да причинят 70 гигатона емисии на въглероден диоксид през целия си жизнен цикъл. Това количество се равнява на повече от 30 пъти общите емисии на въглероден диоксид в САЩ през 2021 г.
В момента в инфраструктурата за изкопаеми горива се инвестират трилиони долари, казва Майкъл Лазарус, учен и директор на изследователския отдел в Стокхолмския институт за околна среда – научноизследователска група, която следи проектите за изкопаеми горива. „Голяма част от това строителство е на път да започне към края на това десетилетие, когато наистина трябва да се откажем от изкопаемите горива. Петролните и газовите компании основно залагат на това, че тогава търсенето ще остане толкова високо, колкото и сега“, каза Лазарус.
Според него без политика, която пряко да се стреми да ограничи както производството на изкопаеми горива, така и търсенето им, има по-голям шанс хазартната игра на компаниите да се окаже печеливша. Дори в САЩ, където историческото законодателство за климата на администрацията на Байдън от миналата година отпушва стотици милиарди долари в индустрията за възобновяема енергия, се очаква производството и търсенето на нефт и газ да нарастват.
България и природните бедствия: Кои са най-смъртоносните и най-разрушителните
„Не е като САЩ да са един от многото участници; те се превърнаха в най-големия производител на нефт и газ в света“, каза Лазарус. „Всички признаци сочат, че Вашингтон има намерение да запази тази позиция. Дали това показва лидерство в областта на климата? В това има фундаментално противоречие, което трябва да бъде изтъкнато.“
Автор: Алекс Бийрак, „Ню Йорк Таймс“. Превод: БГНЕС

Японската Mitsubishi Corp заяви, че заедно с други акционери в проекта за вятърна енергия Monsoon в Лаос са набрали 692 млн. долара за финансиране на вятърния парк, предаде БГНЕС.
Mitsubishi, тайландската фирма за възобновяема енергия BCPG Pcl и други заинтересовани страни са осигурили финансовия пакет от Азиатската банка за развитие, Японската агенция за международно сътрудничество, Sumitomo Mitsui Banking Corporation и други кредитори, заяви японската фирма.
ОЩЕ: Производител на „зелена енергия“ съди Румъния и Полша заради тежки данъци
Проектът, който ще продава енергия на Виетнам по 25-годишен договор, ще има инсталирана мощност от 600 мегавата и трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2025 г. Общата му стойност възлиза на 950 млн. долара, според уебсайта на Monsoon.
ОЩЕ: Най-големият вятърен парк в България ВяЕЦ „Свети Никола“ произведе рекордно количество ток

Мъж се обръща към дама:
– Извинете, може ли да се запознаем?
– Да и ако може по-бързо, защото след половин час ще се запознавам с друг.

– Мила, тази пола не ти ли е много къса?
– Скъпи, искаш ли да поговорим за къси неща?
– Не, не… добре ти стои.

Перспективите за пътувания до Европа са обещаващи въпреки кризите в глобален план, като високата инфлация, войната в Украйна и последвалата я енергийна криза, както и очертаващата се икономическа рецесия, се казва в последния доклад на Европейската туристическа комисия (ЕТК).
Данните на Комисията показват, че през 2022 г. е възстановен 75% от обема на пътуванията в Европа, съпоставен с нивата от 2019 г. Очаква се тази тенденция да се запази и през 2023 г., макар и с по-бавни темпове. В перспектива прогнозите са, че международните пътувания в Европа ще достигнат нивата отпреди пандемията през 2025 г., докато вътрешните пътувания ще се възстановят напълно през 2024 г.
Солени цени за сянката на Черноморието
„През 2023 г. очакваме туристическият сектор в Европа да продължи силното си възстановяване“, заяви Луиш Араужо, президент на ETК.
„Тъй като европейските пътувания на къси разстояния вече достигат предишните нива, вниманието на туристическата индустрия сега се насочва към тези на дълги разстояния. През следващите месеци можем да очакваме дългоочакваното завръщане на посетителите от Азиатско-тихоокеанския регион“, казва Араужо.
„Тъй като индустрията се ориентира в многобройните предизвикателства, пред които е изправена през тази година, е жизненоважно секторът да продължи да бъде възприемчив към потребителското търсене, да подобрява преживяванията на посетителите в дестинациите и да се насочва към пазари и сегменти, които са по-малко засегнати от икономическото забавяне.“
Гръцкият туризъм след пандемията: възстановяването през 2022 г.
Въпреки мрачните икономически перспективи, възстановяването на европейските туристически пътувания се запази в края на 2022 г. Спестяванията по време на пандемията вероятно са удължили летния сезон, тъй като хората са били нетърпеливи да пътуват след три години пандемия, се посочва в доклада.
Данните от началото на годината, сравнени с тези от 2019 г., показват, че една от всеки две дестинации е възстановила повече от 80% от броя на пристигащите чужденци преди пандемията.

Като цяло южните средиземноморски дестинации отбелязват най-бързо възстановяване. Високите цени стимулират избора на по-евтините дестинации, като туристите се насочват към Турция (-2%), за да се възползват от по-слабата лира. Люксембург (-4%), Сърбия (-6%), Гърция (-6%) и Португалия (-7%) също се доближават до нивата от 2019 г.
Най-бавно се възстановяват туристическите обекти в Източна Европа поради войната в Украйна и липсата на руски посетители по места, силно зависими от този пазар. Най-рязък спад се наблюдава във Финландия (-38%), Литва, Латвия и Румъния (всички -42%).
 
 

Проблемите по веригите за доставки по време на пандемията и последвалата война в Украйна оказаха сериозно влияние сериозно на цените на енергията, хранителните стоки и много суровини. В резултат на това през последната година светът се сблъска с невиждана от години инфлация.
Reuters обобщава как правителствата по света се опитват да се справят и да помогнат на сериозно засегнатите потребители и компании.
Европа
Европейската комисия удължава тавана на цената на газа в търговските хъбове на ЕС и след май, след като през декември страните членки се договориха за механизма на налагането му.
Германия смята да похарчи 14,5 млрд. евро до май, за да финансира наложения таван на цената на електричеството, част от пакета за подпомагане на домакинствата, приет от Берлин миналата година.
Гърция вдига минималната заплата от 1 април за трети път в рамките на малко повече от година.
Ирландия обяви през февруари пакет от помощи за домакинствата и удължи временното намаляване на ДДС в хотелиерството и ресторантьорството за летния сезон.
Испания вдигна от януари минималната заплата с 8%.

Италия през март одобри мерки за 5 млрд. евро за подпомагане на енергийните сметки на домакинствата и компаниите. Рим е заложил в бюджета за 2023 г. 21 млрд. евро за намаляване влиянието на високите цени на енергията.
Португалия обяви през март пакет за подпомагане на семействата с ниски доходи, включващ премахването на ДДС върху 44 основни хранителни стоки. Португалия премахна ДДС на десетки основни хранителни стоки
Турция през декември повиши минималната работна заплата за 2023 г. с 55% спрямо нивата от юли.
Франция през март се договори с големите вериги супермаркети в страната, да предлагат стоки с ниски цени, за да помогнат на хората с по-ниски доходи.
Чехия през декември одобри повишаването на минималната заплата с 6,8% за 2023 г.

Северна и Южна Америка
Бразилия обяви през февруари, че от май ще повиши минималната заплата до 1320 реала (261 долара). През декември парламентът одобри конституционна поправка, с която вдигна тавана на социалните разходи за подпомагане на бедните семейства.
Колумбия вдигна от началото на годината минималната заплата с 16%.
Мексико увеличи минималната заплата с 20% също от януари. През март страната за пръв път отвори пазара си за внос на телешко от Бразилия в опит да разнообрази доставките.
САЩ включиха 27 лекарства в защитен списък за хората в държавната здравноосигурителна програма (Medicare). По силата на Закона за намаляване на инфлацията производителите на лекарства ще бъдат глобявани и наказвани, ако вдигнат цената на тези лекарства над нивото на официално отчетената инфлация.

Азия
Индия повиши с 4% надбавките, коригирани спрямо инфлацията, за държавните служители.
Тайланд през март прие да удължи до 20 юли намаляването на акциза върху дизела.
Филипините през декември удължиха до края на 2023 г. по-ниските вносни мита върху ориза и някои други важни хранителни продукти.
Япония заделя над 2 трлн. йени (15,25 млрд. долара) от резервните фондове в настоящия бюджет за ограничаване на ефектите на инфлацията. Големите компании договориха през март най-голямото повишение на заплатите от 25 години, вслушвайки се в призива на премиера Фумио Кишида за по-високи възнаграждения.

Африка и Близкия изток
Израел се договори в началото на март за повишаване на заплатите на служителите в обществения сектор. Сделката засяга 350 000 държавни служители, които ще получат 11% увеличение на заплатите си между 2020 г. и 2027 г., както и еднократен бонус.
Служителите в държавния сектор в Република Южна Африка постигнаха в края на март сделка за повишение на заплатите със 7,5% след 5 месеца протести. Споразумението предвижда ръст на възнагражденията с много повече, отколкото властите бяха заложили в бюджета за 2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои са страните с най-ниска инфлация в света?
В тази страна укротиха инфлацията

Защо европейски компании бягат в САЩ?

Из страховете на един мъж:
Когато жена ми дойде и ме прегърне, целуне ме и нежно ми прошепне:
– Мило, обичам те!
И ми става едно такова страшно и се чудя какво ли ще да е…
Колата? Нов кредит? Тъщата идва?

Цветница е подвижен християнски, но и народен празник, който се празнува и в православната, и в католическата и протестантската църкви седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя (в западните църкви). Празникът се пада в 6-ата неделя на Великия пост.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася в дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос. На този ден, през периода на постите, се разрешава риба.
Религиозната страна на празника показва, че на този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим преди еврейската Пасха.

Според евангелистите Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки. След като възкресил престоялия 4 дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и с нея осле, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ. Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Новината за възкресението на Лазар го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне. Виждайки в Иисус Христос Спасителя, хората възторжено размахвали палмови клонки и хвърляли цветя пред нозете му. Фарисеите наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, камъните ще завикат“. Шествието продължило и от височината на Еленското възвишение до храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на стоки и извършил много изцеления на болни и недъгави хора.
На 16 април е Цветница. Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Лозан, Лозенка, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Неви, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и производните ми.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 6 април 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 28 март 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 26 март 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 25 март 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 24 март 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 23 март 2023 година?

Семейна двойка отишла на кино. Избрали си да гледат филм за Годзила. Когато чудовището се появило за пръв път на екрана – показали муцуната му в близък план. Жената извикала уплашено:
– Олеле, мамо!
А мъжът отговорил замислено:
– Вярно, бе! Много прилича на майка ти!