Общият индекс на цените на производител (PPI) в страната нараства през февруари с едва 8,9% спрямо 2021 г. след повишение с 16,8% през януари. Това е рязко забавяне на производствената инфлация от рекордните 56,8%, отчетени през септември 2022 г., сочат данните на Националния статистически институт. Това е най-слабото ръст на производствени цени от март 2021 г.
Спрямо предходния месец производствените цени през февруари намаляват с 5,9% след спад с 2,2% през януари, като цените на производител на месечна база се понижават за четвърти от последните 5 месеца.
Намаляването на цените на производител спрямо месец по-рано е заради значителен спад със 17% на цените при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, докато в добивната промишленост е отчетен ръст с 0,6%, а в преработващата промишленост – слабо понижение с 0,1%.

Спрямо 2022 г. растежът на цените при производството и разпределението на газ, електрическа и топлинна енергия се забавя през февруари до едва 3,5%, след като през септември 2022 г. беше отчетен скок с цели 148,3%, докато цените в преработващата промишленост нарастват на годишна база с 11,3%, а в добивната промишленост – с 8,9%.
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари спада със 7,9% спрямо януари и нараства с 9,7% спрямо същия месец на 2022 г.
Индексът на цените на производител на международния пазар през февруари намалява с 1,9% спрямо януари и нараства със 7,3% спрямо февруари 2022 г.

Данните за продължаващо намаляване на производствените цени спрямо предходния месец и на рязко забавяне на растежа им спрямо 2022 г. предполагат, че и потребителската инфлация ще продължава да отслабва през следващите месеци.
По-рано този месец НСИ отчете забавяне на потребителската инфлация у нас през февруари до 16%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Индустриалното производство с първи спад от близо 2 години
След потребителската се забави и годишната производствена инфлация у нас
Отново сме първи по ръст на промишленото производство в Европа

Главна инспекция по труда“ напомни, че с раздвижването на пазара на труда и засиленото търсене на работна ръка за сезонна заетост се повишава рискът от злоупотреби с трудовите права. Сключването на писмен трудов договор, регистриран в Националната агенция за приходите, гарантира в най-пълна степен правата и на работещите, и на работодателите, посочват от Агенцията.
Заплатите в България са по-високи ако си на точно определен трудов договор
Работниците трябва да знаят, че трудовият договор се сключва преди постъпване на работа. Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, копие от уведомлението, с което той е регистриран в НАП, както и длъжностна характеристика. Работодателят няма право да допуска до работното място работник преди да е регистрирал в НАП трудовия му договор. За наетите за краткосрочна заетост за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят, лавандула и тютюн, земеделските стопани могат да използват и т.нар. еднодневни договори. Тези договори отново се съставят в два екземпляра, единият от които задължително се връчва на работника преди започване на работа.

Образци на този вид договори могат да бъдат получени онлайн по всяко време на денонощието чрез специален софтуер, надграден по проект „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд. Наетите с еднодневни договори не губят социални и осигурителни права, а работодателите не трябва да ги регистрират в НАП, да оформят трудови книжки и заповеди за прекратяване.
В случай че работодателят желае да провери уменията на работниците и служителите, той може да сключи с тях договор с клауза за срок на изпитване. Срокът на изпитване се уговаря в трудовия договор, като не може да бъде повече от 6 месеца в общия случай. Когато обаче трудовият договор е срочен и е за период по-малко от 1 година, срокът за изпитване може да бъде максимум до 1 месец съгласно промените на трудовото законодателство от 1 август 2022 г.
За да бъдат защитени трудовите права на работниците и служителите, следва те да не се съгласяват да работят при условия, договорени устно. Трябва също да подават сигнали, докато са още на работните си места и може да бъде установено безспорно, че полагат труд без сключен трудов договор. В Инспекцията по труда често постъпват сигнали от работници, които са работили без трудов договор и не им е платено, след като са освободени. В тези случаи контролните органи на Агенцията са възпрепятствани да се възползват от правомощията си да обявят съществуване на трудовото правоотношение. Друга практика е при прекратяване на трудовото правоотношение да не се изплаща част от възнаграждението, която е договорена устно. В тези случаи поради липса на писмени доказателства, че сумата е дължима, работодателят не може да бъде задължен да я изплати.
Работодател, който използва недеклариран труд, подлежи на санкция от минимум 1500 лв., като това нарушение е основание за отстраняване от участие в процедури за обществени поръчки.
Работниците и служителите могат да проверят каква е вероятността полаганият от тях труд или част от него да е недеклариран, както и да получат насоки как да реагират в такива случаи чрез разработения от Инспекцията по труда специален софтуер. Той представлява въпросник, който оценява риска от недеклариран труд в различните му направления – работа без трудов договор или при фиктивни условия, нерегламентирани плащания, застрашени ли са животът и здравето на работещите и др. Софтуерът е създаден по трансграничния проект „Сътрудничество за достойни условия на труд“ („Cooperation for decent work“), финансиран от Фонда за двустранни отношения по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2014 – 2021. Инструментът за самооценка е свободно достъпен на сайта на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която е партньор по проекта, на адрес https://www.gli.government.bg/udw/ Осигурен е и пряк път към него чрез банера „Провери дали работиш недекларирано“.
До него, както и до други информационни материали, насочени към ползите от декларирането на труда, достъп е осигурен чрез секцията „Дейност“, рубрика „Проекти“ – Проект DFPO-1.002-0002-C01 „Сътрудничество за достойни условия на труд“.
На сайта на ИА ГИТ в рубриката „Административно обслужване“ е публикувана подробна информация за начина на подаване на сигнали. Гражданите могат да се обръщат за консултации и на националния телефон на Агенцията 0700 17 670.
 
 

Raiffeisen Bank е решила да напусне руския си филиал или като се оттегли от него, или като продаде своя дял в него, заяви пред австрийския в. „Дер Щандарт“ главният изпълнителен директор на кредитната институция Йохан Щробл.
„Решихме да прегледаме потенциални трансакции, водещи до продажба или отделяне на Raiffeisen Bank в Русия и нейната деконсолидация от RBI Group в пълно съответствие с местните и международни закони и разпоредби и в консултация със съответните органи за последващи действия“, посочи Щробл след заседание на изпълнителния съвет.

Той добави, че банката ще сведе до минимум дейността си в Русия, докато не бъде взето окончателно решение.
Raiffeisen Bank, чието руско подразделение управлява активи за малко под 27 млрд. евро, бе подложена на нарастващ натиск от страна на ЕЦБ и западните правителства през последните месеци относно състоянието на бизнеса й в страната.
ЕЦБ засилва натиска върху Raiffeisen Bank да напусне Русия
Според „Файненшъл таймс“, австрийската банка води преговори с двама потенциални кандидати за продажбата на нейния руски банков клон. Raiffeisen Bank е най-големият западен кредитор, останал на територията на Русия.
 

Две от търговските вериги – „Лидл“ и „КООП“ ще започнат да публикуват своите цени на хранителни продукти на държавния сайт foodoprice.bg. Това съобщи министърът на икономиката Никола Стоянов. 
„Кауфланд“ и „Билла“ също вече са заявили интерес и вероятно ще започнат да обявяват цените си от следващата седмица.
Държавата ще наблюдава цените на храните чрез сайт
„Около 10 хил. влизания на ден се регистрират в сайта за следене на цените“, каза още Стоянов.

Той потвърди, че следващата седмица за обществено обсъждане ще се пусне проект за закон за надценката. Идеята е от всяка продуктова група ще има само по 1-2 артикула, които да са с минимална надценка – до 10%.
Ще има проектозакон за таван не на цените, а за надценките на храните
„Целта е да се гарантират продукти на достъпни цени, но същевременно това да става с минимална намеса на пазара“, обясни Стоянов.