Цените на петрола могат да скочат до 150 долара за барел, освен ако САЩ не засилят проучвателните си усилия за откриване на нови източници, става ясно от думите на топ директор на щатска компания за шистов петрол и петролни и газови проучвания.
След като добивът на суров петрол в Пермския басейн (намиращ се в щата Тексас) достигне пикове, без да се появяват нови източници, тогава свиването на доставките може да доведе до петрол от „120 до 150 долара“, казва изпълнителният директор на Continental Resources Дъг Лоулър пред Bloomberg TV, цитиран от businessinsider.com.
„Това ще изпрати шок през системата“, предупреждава той в кулоарите по време на събитието American Energy Security Summit в Оклахома Сити. Освен ако не започне ново сондиране, „ще видите по-голям натиск върху цената.“
В момента суровият петрол в САЩ се движи около границата от 90 долара, тъй като съкращенията на производството на ОПЕК+ предизвикаха рязко покачване в цените през последните месеци.
Засега се смята, че местното производство на петрол в САЩ остава стабилно, като Rystad Energy оценява производството за четвъртото тримесечие на 13 милиона барела на ден, а Международната агенция по енергетика вижда САЩ като лидер в растежа на производството извън ОПЕК+ през следващите години.
Все пак някои пазарни коментатори в САЩ отбелязват нарастващите цени като основен проблем за икономиката, като разходите за гориво увеличават инфлационния натиск.
JPMorgan предупреди миналата седмица, че цените на петрола може да скочат отново до трицифрените стойности, ако доставките бъдат подложени на по-голям натиск и че петрол на цена от 120 долара за барел ще доведе до тежки последици.
„Ние оценяваме, че ако това се случи през следващите седмици и се дължи изцяло на съкращенията на доставките, световната икономика ще се забави почти до спиране през следващото тримесечие“, посочват от финансовата институция.
Заради високите цени: Русия ограничава износа на бензин и дизел
Цените на петрола скочиха до нов 10-месечен максимум
Източник на инфлация: Светът страда от недостиг на дизел
Архив на категория: Бизнес
ББР с нова програма в помощ на домакинствата за замяна на печките на дърва и въглища с ВЕИ
Българската банка за развитие започна нова програма за подпомагане на домакинствата, които кандидатстват за замяна на енергийните си източници на твърдо гориво (печка, котел, камина или друг) с възобновяеми по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Благодарение на гаранцията, осигурена от ББР, гражданите могат да получат необезпечени кредити от търговските банки – партньори по програмата.
Изискването е да са сключили договор за безвъзмездно финансиране по Процедура „Национална схема за подпомагане на домакинствата в областта на енергията от възобновяеми източници“, изпълнявана от Министерството на енергетиката.
С новата мярка на банката гражданите ще могат да получат целево мостово финансиране до 22 000 лв. за инсталация на фотоволтаични системи с мощност до 10 kWp (киловат-пик) и за необходимите системи за съхранение на електричество (батерии). По програмата ще бъдат отпускани и заеми до 3000 лв. за доставка и монтаж на слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване.
ББР осигурява достъп на гражданите до необходимия им заемен ресурс, с който да стартират изпълнение на проектите, тъй като изплащането на безвъзмездното финансиране ще става след реализиране на инвестицията в слънчевите системи или инсталации.
Заемите ще са до 5 години, с възможност за до 12-месечен гратисен период. Не се изисква самоучастие или вещно обезпечение в полза на банките-партньори на ББР.
Кредитите ще се отпускат от търговските банки, които сключат гаранционни споразумения с ББР. Те трябва да заявят интерес за участие в програмата до 26 октомври 2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Решиха на колко кубика дърва ще има право едно домакинство за зимата
Къде домакинствата използват почти цялата енергия?
Плашеща статистика: Близо половината българи у нас са енергийно бедни
Космическата компания на Илон Мъск подписа договор с военните на САЩ
SpaceX на Илон Мъск получи първия си потвърден договор от космическите сили на САЩ за предоставяне на сателитни комуникации за военните в рамките на новата програма на компанията Starshield, съобщава Bloomberg, цитирана от БГНЕС.
Според агенцията, SpaceX се е конкурирала за договори от космическите сили на САЩ с още 15 компании, включително Viasat. Споразумението между SpaceX и американските военни е било подписано на 1 септември, като то е с продължителност за една година, а максималните разходи по договора са ограничени до 70 милиона долара.
През септември Мъск обяви, че SpaceX създава мрежата Starshield, която е идентична на Starlink, но отстъпва по мащаб и ще бъде под контрола на правителството на САЩ.
По-рано CNN, цитирайки биография на Мъск, написана от писателя и журналиста Уолтър Айзъксен, съобщи, че бизнесменът е прекъснал достъпа на Украйна до услугата Starlink, за да попречи на тайна атака на украинската армия срещу руския флот в Крим. Цитират се твърденията на автора на книгата, според когото решението на предприемача е продиктувано от опасенията, че Русия може да използва ядрени оръжия в отговор на атаката на Украйна срещу Крим.
Иновация на Tesla може да промени начина, по който се произвеждат автомобили
X.com: Защо Илон Мъск реши да погребе бранда Twitter?
Илон Мъск стартира нова компания за изкуствен интелект в опит да конкурира ChatGPT
Виц за добро утро: Две костенурки
Две костенурки прекосяват пустиня. След две седмици, умряли от жажда, намират оазис. Едната се навела да пие директно от оазиса, а другата възмутено казала:
– Ние да не сме селянки, как ще пиеш директно от локвата, изчакай да се върна малко по-назад по пътя ни, имаше чаша, а ти пази оазиса и не пий от водата! Обещаваш ли?
Съгласила се другата костенурка и зачакала. Минали няколко дни и не се виждало и следа от културната костенурка и нашата се навела да пие. А от един храст се чул гласа на другата:
– Ааа, ако ще се лъжем, въобще няма да тръгвам!
Вечерен виц: Защитна реч на адвокат
Защитна реч на адвокат:
– Уважаеми господин съдия!
На въпросната дата моят клиент се прибирал от фабриката, където си изкарва прехраната с честен труд! Тъй като бил ужасно уморен се облегнал на витрината на един магазин, за да си почине. За негов лош късмет – стъклото се счупило. Той влязъл вътре, за да заплати нанесените щети. За съжаление, било вече късно през нощта и персоналът си бил тръгнал. Тогава моят довереник решил да остави името и телефона си, за да може на сутринта собственикът да се свърже с него! И отворил касата, за да потърси там лист и химикалка!
Google става на 25 години
Преди повече от 25 години двама студенти от Станфордския университет в общежитието си стигат до една идея – да създадат интернет търсачка, която да организира уебстраниците и да ги класира, припомня Reuters.
Първоначално наречен BackRub, стартъпът се разраства до една от най-скъпите и влиятелни компании в света – Google.
Продуктите ѝ, сред които електронната поща Gmail и интернет търсачката, вече се използват от милиарди хора, а съоснователите ѝ Лари Пейдж и Сергей Брин са сред най-богатите хора на планетата.
Домейнът „Google.com“ е регистриран през 1997 г., а компанията е официално основана през септември 1998 г.
Името на компанията идва от думата „гугол“ (googol) – математически термин за число, представено с единица и 100 нули.
Станфордският университет, където първоначално се ражда идеята за създаването на интернет търсачката, още притежава патента за оригиналния алгоритъм за търсене на Google.
През годините бизнесът на компанията се разраства и обхваща много области, като през 2014 г. Google дори получава патент за транспортна услуга, която включва автономни превозни средства като транспортен метод. Същата година компанията представя автономен прототип на електромобил, който няма волан и педали за газ или спирачка.
През 2015 г. Google претърпява ребрандиране и реорганизация на бизнеса си, като Alphabet става компания майка на търсачката. Бизнecът нa компанията ce paздeля, ĸaтo ocнoвният ocтaвa Google, a вcичĸи cтpaнични дeйнocти ce oтдeлят ĸaтo пoдpaздeлeния нa нoвocфopмиpaнaта Google. Caмият Google cъщo става дъщepнo дpyжecтвo нa Alphabet.
Днес „Google.com“ е най-посещаваният уебсайт в света и се предлага на над от 80 езика. Всеки ден потребителите извършват над 8,5 млрд. търсения, или над 2 трлн. търсения на година.
Google има 9 продукта с над 1 млрд. активни потребители месечно. Служителите на интернет гиганта са над 180 000 по целия свят. Компанията има над 70 офиса в повече от 50 държави.
Думата „гугъл“ намери място в Оксфордският английски речник, най-известният академичен речник на английския език, като глагол, който означава „търсене на информация за (някого или нещо) в интернет с помощта на търсачката Google.com“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Google ще използва генеративен изкуствен интелект в рекламния си бизнес
Alphabet с ключов ход в опит да настигне Microsoft и OpenAI
Google vs. Samsung: И Google пуска първия си сгъваем смартфон
Гърция решава проблема с недостига на работници с интегриране на нелегални мигранти
Гърция планира да узакони статута на до 300 000 мигранти, за да се справи с нарастващия недостиг на кадри на пазара на труда, знак за дилемата пред десните правителства в опитите им да ограничат незаконно пристигащите хора в страните им, пише Financial Times.
Министърът за миграцията Димитрис Каиридис заяви във вторник, че планът цели да смекчи острия недостиг на хора в земеделието, туризма и строителството и включва мигранти, чието разрешение за местопребиваване е изтекло или нямат документи.
Каиридис допълни, че инициативата няма да насърчава незаконна миграция, а ще „подкрепи държавните приходи с данъците върху доходите и социални осигуровки и ще предложи решение на острия недостиг в някои сектори“.
Планът е бил обсъден във вторник на заседание по въпросите на националната сигурност, с председател премиера Кириакос Мицотакис, но още не е официализиран.
Притокът на мигранти към Гърция е нараснал над 3 пъти през август спрямо същия месец на 2022 г. със 715 души, влезли в страната. От началото на септември други 7000 души са пристигнали на гръцките острови, с което капацитетът на приютите за мигранти достигна лимита си.
Правителството, което е подложено на критики заради суровото си отношение към мигрантите, обещава да бъде „строго, но справедливо“. Каиридис заяви пред FT, че гръцките власти ще продължат да „пазят старателно границите, но също ще осигуряват много човешки условия за хората, търсещи убежище“.
Макар че се опитва да ограничи влизането на нелегални мигранти, Гърция изпитва проблеми заради недостига на работна ръка, особено в земеделието.
Миналия месец бюрото по труда в Хераклион на остров Крит предупреди, че много лозари наблюдават как „плодовете на труда им се изпаряват“, тъй като не могат да довършат гроздобера без допълнителна помощ. Други реколти също са засегнати, а земеделската асоциация Lerapetra обяви, че в редица селски райони на Крит „положението е особено тежко“, много производители оставят реколтата си, тъй като не могат да се справят сами.
По думите на министъра на земеделието Лефтерис Авгенакис програмите за чуждестранни работници със страни като Египет и Бангладеш често се забавят заради бюрократични спънки и че е наложително да се наемат мигранти, които вече са в страната. Министърът допълни, че много работници в земеделието в Гърция са в сивата икономика, което създава „несигурност, както и социални, здравни и фискални проблеми“.
Чрез узаконяването на статута им „ще дадем глътка въздух на заетите хора и на работодателите, които да ги наемат, без да се притесняват, че вършат нещо незаконно“, отбелязва Авгенакис.
Премиерът на Италия Джорджа Мелони е изправена пред сходна дилема в опита си да изпълни предизборното си обещание да се справи с нелегалната имиграция, въпреки че много работодатели се оплакват от недостиг на работници.
В миналото Рим легализира статута на някои работници без документи, но Мелони избягва тази стъпка и вместо това е фокусирана върху увеличаването на издаваните разрешителни за работа на граждани на страни извън ЕС.
През юли италианското правителство обяви, че ще издаде 42 000 такива разрешения до 2025 г. спрямо под 31 000 разрешения, издадени през годините преди пандемията от COVID-19.
Същевременно в опит за ограничаване на ръста на пристигащите хора на италианските брегове правителството на Мелони обеща да изгради нови центрове за задържане на нелегалните мигранти и да изисква плащането на гаранция от близо 5000 евро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
60 000 свободни работни места: Хотели в Гърция наемат мигранти от трети страни
Липса на кадри: Компаниите в Германия страдат от остър недостиг на квалифицирани работници
На Острова облекчават визовия режим за чуждестранни работници от един сектор. Кой е той?
Къде се нарежда България в класацията на най-богатите страни?
Къде се нарежда България в класацията на най-богатите страни? България заема 35-та позиция от близо 60 страни по най-висок размер на нетните финансови активи на глава от населението през 2022 година, според най-новото издание на доклада Global Wealth Report на Allianz, който проследява активите и задълженията на домакинствата по света. Подреждането се оглавява от САЩ, следвани от Швейцария и Дания.
Трудна година
2022 г. беше слаба година за спестителите. Следвайки най-лошия сценарий, цените на активите повсеместно отбелязаха спад. Резултатът беше спад с 2.7% на глобалните финансови активи на частните домакинства, който е най-големият след Глобалната финансова криза през 2008 г. Темповете на растеж на трите основни класа активи обаче се различават значително. Докато ценните книжа (-7.3%) и застраховките/пенсионните спестявания отбелязаха силен спад, банковите депозити отбелязаха стабилен ръст от 6.0%.
Като цяло са загубени финансови активи на стойност 6,6 трилиона евро, а общите финансови активи възлизат на 233 трилиона евро в края на 2022 г. Спадът е най-силно изразен в Северна Америка (-6.2%), следвана от Западна Европа (-4.8%).
Азия, от друга страна, с изключение на Япония, продължава да отбелязва силни темпове на растеж. Финансовите активи на Китай нараснаха значително, отбелязвайки ръст от 6.9%. В сравнение с предходната година (+13.3%) и дългосрочната средна стойност за последните 20 години (+15.9%), това е доста разочароващо развитие – локдауните си казаха думата.
България на 35-то място сред най-богатите страни
Брутните финансови активи на българските домакинства са се увеличили със скромните 2.6% през 2022 г., далеч под рекордното предизвикано от пандемията увеличение през предходната година (29%). Основен двигател бяха банковите депозити, които нараснаха с 10%. Класът активи застраховки/пенсионни спестявания, от друга страна, загуби -3.0% в стойност, докато ценните книжа не отчетоха промяна (-0.1%).
Променящото се спестовно поведение играе важна роля в това. Докато през 2021 г. новите спестявания нараснаха и по-голямата част от тях бяха инвестирани в капиталовите пазари, през 2022 г. се завърнаха старите модели: спестителите намалиха покупките на ценни книжа до нула (след като закупиха ценни книжа на стойност 20 милиарда евро през предходната година) и използваха всички свежи спестявания, които намаляха с 86%, за банкови депозити, достигайки 28%.
В сравнение с предпандемичната 2019 г., финансовите активи са с 40.3% по-високи, но само в номинално изражение. Приспособено към инфлацията, ръстът е намалял наполовина – с 19.2% за три години. Растежът на пасивите остава висок на 11.1% (10.1% за 2021 г.). Въпреки това, благодарение на високия номинален растеж, съотношението дълг/БВП спадна с 2 процентни пункта до 27.4%; сега е със 7 процентни пункта под пика си през 2009 г.
В крайна сметка нетните финансови активи се увеличиха с едва 0.8%. С нетни финансови активи на глава от населението от 14 510 евро България остава на 35-а позиция в класацията на най-богатите страни (виж таблицата в края на материала).
Без номинални печалби
Въпреки горчивите загуби в номинално изражение, в края на миналата година глобалните финансови активи на домакинствата бяха с близо 19% над нивата преди Ковид-19. Приспособени към инфлацията, почти две трети от номиналния растеж станаха жертва на увеличенията на цените, намалявайки реалния растеж до оскъдните 6.6% за три години. Докато повечето региони могат поне да запазят някакъв реален растеж на богатството, ситуацията в Западна Европа е различна: всички номинални печалби бяха заличени, а реалното богатство намаля с 2.6% през 2019 г.
„В продължение на много години спестителите се оплакваха от нулеви лихвени проценти“, коментира Лудовик Субран, главен икономист на Allianz.
„Но истинският враг на спестителите е инфлацията, и не само скокът ѝ по време на Ковид-19. В световен мащаб три четвърти от номиналния растеж на финансовите активи през последните 20 години бяха изядени от инфлацията. Това подчертава необходимостта от разумно спестяване и висока финансова грамотност. Инфлацията е звяр, който трудно може да се победи. Без стимули и субсидии за дългосрочно спестяване повечето спестители могат да срещнат затруднения.“
Няма добри перспективи
След спада през 2022 г. глобалните финансови активи трябва да се върнат към растеж през 2023 г. Засега това се подкрепя преди всичко от положителното развитие на фондовите пазари. Като цяло, Алианц очаква глобалните финансови активи да се увеличат с около 6%, като се има предвид и по-нататъшното „нормализиране“ на спестовното поведение. Като се има предвид световен процент на инфлация от около 6% през 2023 г. спестителите трябва да бъдат пощадени за още една година от реални загуби на финансовите им активи.
Една от най-богатите жени в Азия загуби над 80% от състоянието си само за две години
„Средносрочната перспектива е доста смесена“, коментира Патриша Пелайо Ромеро, съавтор на доклада. „Няма добри парични и икономически перспективи. През следващите три години средният ръст на финансовите активи вероятно ще се движи между 4% и 5%, при предполагаема средна възвръщаемост за фондовите пазари. Но подобно на времето, което става все по-екстремно на фона на климатичните промени, трябва да се очакват повече колебания на пазара в новия геополитически и икономически пейзаж. „Нормалните“ години може по-скоро да се превърнат в изключение.“
Затягане на коланите
Обратът на лихвените проценти се усети и в задълженията на частните домакинства. След като глобалният частен дълг се повиши със 7.8% през 2021 г., миналата година растежът отслабна значително до 5.7%. Най-рязък спад отбеляза Китай: миналогодишният ръст от 5.4% беше най-ниският досега. Като цяло, глобалният дълг на домакинствата възлизат на 55.8 трилиона евро към края на 2022 г. С разширяването на границата между дълга и икономическия растеж до 3.9 процентни пункта, съотношението глобален дълг към БВП (задълженията като процент от БВП) намаля значително – с повече от 2 процентни пункта – до 66.1% през 2022 г.
Това означава, че коефициентът на глобалната задлъжнялост на частните домакинства се връща на приблизително същото ниво, както беше в началото на хилядолетието – забележително ниво на стабилност, което трудно се вписва в широкоразпространения разказ за свят, който се дави в дългове.
Кои са градовете с най-много милиардери в света?
Въпреки това има големи промени в състоянието на световния дълг. На първо място, стабилността характеризира развитието в напредналите икономики. От друга страна, повечето нововъзникващи пазари отбелязаха рязък ръст на коефициента на задлъжнялост през последните две десетилетия. Китай е начело в списъка с коефициент, който се е увеличил повече от три пъти до 61%.
Източник: Allianz
Какви ще са ефектите от присъединяването на България към еврозоната?
Колко пари са нужни, за да сте в горния 1% по богатство в различните страни по света?
Норвежки богаташи се стичат към Швейцария, за да избягат от високите данъци
Евтиното излиза скъпо: За какво богатите хора никога не харчат парите си?
В една от най-богатите страни всеки десети гражданин е над 80-годишна възраст
Увеличават заплатите на прокурорските помощници
След последното увеличение на заплатите в съдебната система прокурорските помощници получават по-малко от съдебните помощници. Разликата в заплатите е 100 лв. и е установена от и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов.
Той е сигнализирал Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за проблема, която днес изравни възнагражденията на прокурорските помощници с тези на съдебните. Най-общо проблемът е възникнал заради различния процент, с който бяха увеличени заплатите на младшите съдии и прокурори и на останалите магистрати и служители, предава lex.bg.
Според чл. 247 от Закона за съдебната власт съдебните и прокурорските помощници получават основно възнаграждение в размер до 90% от основната заплата за най-ниската съдийска или прокурорска длъжност, която е тази на младшите магистрати.
През август ВСС увеличи заплатите на младшите магистрати с 16%, или 3471 лв. На всички останали съдии, прокурори, следователи и служители, каквито са съдебните и прокурорските помощници, възнагражденията бяха актуализирани с 15% от 1 април.
В класификаторите за длъжностите в администрациите на съдилищата и на прокуратурата обаче възнагражденията на помощниците са описани по различен начин. Според този за съдилищата те получават заплата съобразно ЗСВ и в диапазон от 70 до 90% от този за най-ниската магистратска длъжност, а в този за прокуратурата са посочени твърди суми – от 2094 лв. до 2629 лв.
С 15-процентов ръст на твърдите суми, заплатите на прокурорските помощници са станали от 2408 лв. до 3023 лв.
При съдебните помощници обаче като база за увеличение на възнагражденията са послужили заплатите на младшите магистрати, коитобяха увеличени не с 15%, а с 16% и така най-високата заплата за съдебен помощник е станала 3124 лв., или със 100 лв. повече от колегите им в прокуратурата.
След сигнал на и.ф. главния прокурор, Комисията „Съдебна администрация“ към ПК на ВСС днес предложи промяна на Класификатора за длъжностите в администрацията на прокуратурата като за прокурорските помощници изрично да се запише, че получават заплата съобразно ЗСВ и в диапазон от 70 до 90% от най-ниското магистратско възнаграждение. Така беше преодоляно несъответствието в двата класификатора.
Предложението беше подкрепено единодушно от кадровиците, а промяната влиза в сила от 1 октомври 2023 г.
Същевременно днес Прокурорската колегия прие становище по тълкувателното дело на Върховния административен съд, с което трябва да се даде отговор на въпроса с какво мнозинство се потвърждава наказанието „забележка“, наложено от съответния административен ръководител.
Мнението на ПК на ВСС не се различава от това на Съдийската колегия – за потвърждаване на това наказание са нужни поне 6 гласа от общия брой членове на Прокурорската колегия. А за отхвърляне на наказанието са достатъчни повече от половината от присъстващите кадровици.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ВСС реши: Вдигат заплатите на магистратите и служителите. С колко?
Заради кризата: По-скромни коледни бонуси в съдебната власт
До една заплата премия за съдебната система това лято
Насред зеления преход Великобритания одобри разработването на огромно петролно и газово находище
Насред световните призиви и ангажименти за зелен енергиен преход британското правителство одобри разработването на огромно петролно и газово находище в Северно море в сряда, демонстрирайки ясно, че ще продължи да произвежда изкопаеми горива през следващите десетилетия.
Находището Rosebank, разположено северозападно от Шетланд в Шотландия, чийто мажоритарен собственик е норвежката държавна енергийна компания Equinor, е най-голямото неразработено петролно и газово находище в Северно море, с потенциал за производство на 500 милиона барела петрол, предава CNN.
Решението на британското правителство предизвика яростни критики за въздействието, което ще има находището върху климатичната криза и способността на Великобритания да изпълни обещанието си да намали нетните си въглеродни емисии до нула до 2050 година.
„Днес одобрихме Плана за развитие на находището Rosebank, който позволява на собствениците да продължат с проекта си“, казва говорител на петролния и газовия регулатор North Sea Transition Authority в изявление.
Икономиката на Великобритания е по-голяма, отколкото всички си мислеха, но въпреки това има „проблем с растежа“
Говорителят добавя, че решението е взето, „като са взети под внимание съображенията за нетно нулеви емисии през целия жизнен цикъл на проекта“. Под постигането на въглеродна неутралност се разбира светът да премахва поне толкова затоплящо планетата замърсяване, колкото излъчва.
Премиерът на Великобритания Риши Сунак наскоро заяви, че иска да „максимизира“ разработката на нефт и газ в Северно море и да издаде стотици нови лицензи. Сунак твърди, че тези резерви ще дадат на Обединеното кралство енергийна сигурност и ще помогнат за по-ниски сметки.
„Дори когато достигнем въглеродна неутралност през 2050 г., една четвърт от енергийните ни нужди ще идват от нефт и газ. Но има хора, които предпочитат да идва от враждебни държави, отколкото от доставки, които имаме тук у дома“, казва Сунак в изявление през юли.
Но критиците посочват, че Великобритания изнася 80% от петрола си.
„Rosebank няма да направи нищо, за да намали сметките за гориво или да повиши енергийната сигурност на Обединеното кралство. По-голямата част от този петрол ще бъде изпратен в чужбина и след това ще бъде продаден обратно на нас на каквато и да е цена, която носи най-голяма печалба на петролната и газовата промишленост“, казва Теса Хан, изпълнителен директор на британската организация Uplift и адвокат по климата.
Руската търговия с енергия се възстановява на фона на поскъпването на петрола
Климатичните групи също така посочват, че продължаването на производството на нови изкопаеми горива десетилетия напред в бъдещето застрашава ангажиментите на Великобритания в областта на климата.
Международната агенция по енергетика посочи през 2021 г., че не трябва да има нови петролни и газови находища, ако светът иска да има добри шансове да ограничи глобалното затопляне с до 1.5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива.
Линдзи Уолш, съветник по политиката по изменението на климата в неправителствената организация Oxfam, казва, че Rosebank закрепостява Великобритания „по-нататък в зависимост от изкопаеми горива и нарастващи емисии, докато рекордните горещи вълни, наводнения и горски пожари унищожават животи“.
Анализ от Uplift установи, че замърсяването на планетата, произведено от Rosebank, ще бъде достатъчно, за да изтласка Великобритания отвъд климатичните ѝ цели от 2028 г. нататък.
Според МАЕ: Инвестициите в климатична неутралност трябва да достигнат 4,5 трлн. долара годишно
Клер Коутиньо, британският министър на енергийната сигурност и въглеродната неутралност, посочва, че Rosebank ще създаде работни места и ще позволи на Обединеното кралство да намали зависимостта от вноса на петрол и газ.
„Ние сме световен лидер в намаляването на въглеродните емисии, но колкото и да сме амбициозни, трябва да сме прагматични“, каза тя чрез публикация в X (бившият Twitter) в сряда.
Rosebank е около два пъти по-голямо от противоречивото петролно находище Cambo, също в Северно море, което беше напът да бъде разработено, докато Shell реши да се оттегли от проекта през 2021 г., позовавайки се на икономически причини.
Uplift посочва, че ще започне правни действия срещу правителството, за да оспори решението на Rosebank.
Одобрението идва само седмица след като Sunak обяви отлагане на ключови ангажименти за климата, включително отмяна на забраната за продажба на бензинови и дизелови автомобили и забавяне на плановете за постепенно премахване на газовите котли. Експерти по климата казват, че тези решения също така ще направят много по-трудно за Обединеното кралство да изпълни ангажиментите си за въглеродна неутралност.
Богатите петролни държави трябва да плащат климатичен данък, според бивш премиер на Великобритания
Великобритания обмисля отлагане на забраната за бензинови и дизелови автомобили
Дългогодишната зависимост на петролните пазари от Китай скоро може да приключи
Русия изпитва недостиг на горива, въпреки че е един от най-големите петролни играчи в света
ЕБВР повиши прогнозата си за икономическия растеж на България за 2023 г.
След като се разшири с 3,4% през миналата година, икономиката на България се охлажда на фона на по-слабото външно търсене и предизвиканото от инфлацията забавяне на потреблението. Това пише в най-новия доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, посветен на регионалните икономически перспективи.
Растежът на икономиката на България за 2023 г. се очаква да бъде 1,6%, тъй като ефектът от по-слабото потребление може да бъде компенсиран от по-голямото доверие на инвеститорите, което се приписва на сметката на новосформираното коалиционно правителство, проправящо пътя към подобряване на политическата стабилност, отбелязват експертите на ЕБВР. За 2024 г. банката прогнозира, че българската икономика ще се разшири с 2,6%.
В югоизточния регион на ЕС се предвижда годишен икономически растеж с 2% през тази година и с 2,8% през 2024 г., с което очакванията за икономиката на региона надминават заложените за българската икономика числа.
В сравнение с оценките на ЕБВР за икономиката на България, направени през пролетта, сега прогнозите за 2023 г. са подобрени. Банката обяви през май, че растежът на българската икономика ще бъде 1,3% през настоящата година. Оценката за догодина обаче сега е понижена с 0,3 пр. п.
През първото и второто тримесечие на 2023 г. българският БВП нарасна съответно с 2,1 и 1,8% спрямо същите тримесечия на 2022 г., а годишният растеж на частното потребление се забави до 1,3% през април – юни т.г., сочат заключенията в доклада.
Същевременно българският износ е регистрирал спад с 0,8% през второто тримесечие на годишна база, тъй като износът на суровини и енергия се е свил през първите месеци на 2023 г., след като отбеляза силен растеж през 2022 г.
Намалението на износа се дължи на свиване на производството на въглища и ядрена електроенергия и на умерените нива на пазарните цени, което прави българската електроенергия по-малко конкурентоспособна, посочват от ЕБВР.
Спадът на износа се е отразил неблагоприятно и на промишлеността, която е понижила продукцията си през март 2023 г. Ефектът от свиването на износа върху българския БВП е бил компенсиран от намаление на вноса с 6,7% през второто тримесечие на годишна основа.
Като положително развитие банката отчита, че чуждестранните инвестиции у нас са напът да се възстановят след 3 години, в които не се представяха добре.
Независимо от планираната фискална консолидация и по-ниските държавни разходи, фондовете на ЕС биха могли допълнително да подкрепят инвестициите.
За 2024 г. в доклада се прогнозира, че българският икономически растеж ще се засили до 2,6%, тласнат нагоре от отслабването на инфлацията, ускоряването на усвояването на евросредства и по-силното външно търсене.
Основните рискове пред прогнозата са евентуален нов шок в цените на енергията и продължителна слабост в ключови търговски партньори за България. Експертите предпупреждават, че политическите рискове също остават високи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕБВР с оптимистична прогноза за икономическия растеж на България
Икономиката на България забавя растежа, нараства с най-бавния темп от 2 години насам
Мрачни прогнози: Накъде се движи световната икономика според ОИСР?
Асен Василев: Решено е част от проектите в Плана за възстановяване и устойчивост да отпаднат
Правителството взе решение за отпадане на част от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, обяви на брифинг в Министерския съвет след заседанието на кабинета министърът на финансите Асен Василев. По думите му това е свързано с промяната на финансовата рамка на Плана, която стана още през 2022 г.
„30% от средствата в Плана за възстановяване зависеха от това колко добре са се възстановили икономиките и през 2022 г. по формула, която е договорена още при създаването на Плана, 24 от 27 държави загубиха средствата“, припомни той.
Асен Василев обясни, че засегнатите проектите са проектът за батерии, както и такива, които е трябвало да бъдат във фаза на изпълнение – подготвени или с пуснати поръчки, или с избрани изпълнители, но през последната година правителството не е успяло да ги вкара в тази фаза.
Василев посочи, че това не е част от предоговарянето, което се случва по чл. 21, а намаляване на проектите по чл.18 вследствие на намалените финансови ресурси по Плана за възстановяване, която всички държави трябва да изпратят до ЕК с крайна дата 30 септември. „Самият процес по предоговарянето ще стане след консултация с парламента и се очаква да приключи до края на тази година“, заяви Василев.
Той поясни, че са засегнати в по-голяма или в по-малка фаза 18 проекта, единият от които е проектът за протонен център, който има 1 година закъснение в изпълнението и няма как до 30 юни 2026 г. да бъдат проведени тепърва обществените поръчки, да се изгради, да се купи оборудване, да тръгне и да бъде разплатено. „Имаме времево ограничение по ПВУ, което е абсолютно твърдо, проекти с 1 година забавяне по естествен начин отпадат“, обясни министърът и добави че това не означава, че протонният център, ако се прецени от парламента и НС, не може да се случи, но ще трябва да стане с национални средства.
На въпрос за синдикатите от Марица Изток 2, които са в протестна готовност заради териториалните планове, Асен Василев заяви, че териториалните планове трябва да се финализират и изпратят до ЕК до края на месеца. „Доколкото зная още текат разговори между Министерството на енергетиката и синдикатите, затова ще има извънредно заседание на МС в петък, който е последният възможен срок за приемане на тези планове. Моята лична позиция е, че България трябва да се възползва от тези средства и че Министерството на енергетиката заедно с всички, представени в енергетиката, трябва да решат какъв е най-добрият начин тези средства да бъдат инвестирани, така че регионите да се развиват“, коментира Василев.
Попитан за данъчните промени и възможностите при събрани данъци НАП да възнагради хората, подали сигнала, Асен Василев каза, че такова законодателство има в почти всички европейски държави, в САЩ, в ЕС и то е изключително ефективно. „Това не е нещо ново, което сме си измислили в България. Най-големите данъчни измами се откриват вследствие на такива сигнали. Ако има притеснения, че хора ще подават недобросъвестни сигнали, това и сега се случва“, посочи министърът.
Той съобщи, че в момента текат разговори с представители на бизнеса, които подготвят предложения за изсветляване на бизнеса, за да може да се запази 9% ставка. Тези предложения включват 7-8 елемента, част от които са минимални прагове на заплатите, които са по-високи от минималната заплата, задължителни ПОС терминали, както и ако не се издаде фискален бон, да не се заплаща сметката в ресторанта и редица други мерки.
На въпрос за данъчното облекчение от 100 лева месечно при предоставяне на касови бележки, Василев заяви, че за някои тези пари може да изглеждат малко, за много хора изобщо не са.
Министърът коменира и датата на националния празник, като според него 24 май е най-подходящата дата за национален празник на България.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще загубим ли милиарди в енергетиката заради липса на истински План за възстановяване?
Планът за възстановяване на Гърция: Как изглежда
Най-после получихме първите милиарди по Плана за възстановяване
Лек ръст на лихвите по депозитите през август
Лихвите по банковите депозити на домакинствата нарастват леко през месец август, като влоговете в евро продължават да носят приблизително два пъти по-висока доходност от тези в левове, става ясно от данните на Българската народна банка.
Новите срочни депозити на домакинствата в левове са били договаряни през август при средна годишна лихва от 0.73%. Това представлява повишение от 0.07 процентни пункта спрямо предходния месец, когато средната годишна доходност по тези влогове бе 0.66%. Спрямо август 2022 година повишение достига 0.56 пр. п., тъй като през 12 месеца средната годишна лихва по новите депозити в левове е била едва 0.17%.
Обемът на новите депозити на домакинствата в левове през август тази година възлиза на 228.2 млн. лева, като повишението на лихвите изглежда е провокирало ръст на тези влогове, тъй като през август миналата година обемът по нов бизнес е бил приблизително наполовина – депозити за 106.6 млн. лева.
Лихвите по депозитите в левове нараснаха до близо 7-годишен връх
Новите депозити на домакинствата в евро са били договаряни през август при средна годишна лихва от 1.30%, спрямо средно 1.29% през предходния месец юли. Преди 12 месеца средната лихва по тези влогове е била 0.50%. Обемът по нов бизнес при депозитите на домакинствата в евро възлиза на 218.9 млн. лева, спрямо 129.2 млн. лева през същия месец на миналата година.
Лихвите по новите депозити на нефинансовия бизнес през август са били средно 1.74% за левове и 2.12% за евро. През предходния месец средните нива са били съответно 1.76% и 1.67%, а преди 12 месеца средното ниво е възлизало на 00.9% и 00.7%.
Лихви по кредитите
Лихвите по новите потребителки кредити на домакинствата, договорени в левове, са възлизали на средно 8.66% през месец август, сочат данните на БНБ. Това представлява понижение от 26 процентни пункта спрямо преходния месец (8.92%) и ръст от 0.40 пр. п. спрямо август миналата година (8.26%). Обемът по нов бизнес на потребителските кредити в левове през август възлиза на 788.2 млн. лева, като расте със 7.7% на годишна база.
Лихвите по жилищните кредити продължават да бъдат на рекордно ниско ниво. През август новите ипотечни кредити в левове са били договаряни при средна годишна лихва от 2.57%, колкото бе и през предходния месец юли. Преди 12 месеца тези заеми са били договаряни при сходна средна годишна лихва, а именно 2.50%. Обемът на жилищните кредити по нов бизнес през август нараства с 20% на годишна база до 678.9 млн. лева, от които 175 млн. лева са предоговорени кредити и заеми за рефинансиране.
Лихвите по новите кредити в левове за суми до 1 млн. евро за нефинансовия бизнес възлизат на средно 4.12% през август, спрямо 4.05% през предходния месец и 2.87% преди 12 месеца.
Новите бизнес заеми в левове за суми над 1 млн. евро са били договаряни през август при средна годишна лихва от 3.99%, спрямо 4.27% през предходния месец и 2.22% преди 12 месеца.
Лихвите по новите бизнес кредити в евро за суми до 1 млн. евро през август са възлизали на средно 5.17%, спрямо 5.37% през предходния месец и 2.66% преди година.
Средната годишна лихва по новите заеми в евро за нефинансовия бизнес за суми над 1 млн. евро са били 5.80% през август, спрямо 5.70% през предходния месец и 2.08% през същия период на миналата 2022 година.
БНБ: Затегнатата парична политика по света ще започне да се пренася по-бързо върху лихвите у нас
Депозитите на граждани и бизнес достигнаха близо 122 млрд. лева
Ипотечните кредити с нов рекорд
Борсата за криптовалути Binance продава бизнеса си в Русия
Криптоборсата Binance обяви днес, че продава бизнеса си в Русия на основаната неотдавна борса CommEX и така става поредната компания, изтегляща се от страната след войната в Украйна, съобщава Reuters и AFP.
Финансовите параметри на сделката не се посочват. Binance изтъква, че няма да има текущо раздпреление на приходите от продажбата, нито ще си запази опция за обратно изкупуване на акции.
„Гледайки в бъдещето, установихме, че работата в Русия не е съвместима с цялостната стратегия на Binance“, заяви главният директор по въпросите на съответствието Ноа Пърлман, без да споменава пряко войната в Украйна.
Binance обяви, че всички активи на руските ѝ потребители са сигурни и процесът по прехвърлянето им към новата борса ще бъде плавен, което ще отнеме около година.
CommEX е централизирана борса за криптовалути, зад която стоят „експерти в сектора на крипто начинанията“, се посочва в уебсайта ѝ. Платформата започна операции едва вчера и не отговори на въпросите на Reuters за сделката с Binance.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Местен инвеститор придоби активите на Volvo в Русия
Колко загубиха най-големите европейски компании, когато напуснаха Русия?
Великобритания забрани най-голямата борса за криптовалути в света
С колко нараснаха пенсиите на работещите пенсионери след служебното преизчисляване?
Служебното преизчисляване на пенсиите на работещите пенсионери, което се случи от 1 април тази година, е обхванало 335 932 броя пенсии. В резултат на това, действителният месечен размер на преизчислените пенсии се увеличава средно с 13.55 лева (при 10.45 лева през 2022 г.) за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, със 7.29 лева (11.06 лева през 2022 г.) за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и със 7.99 лева (6.46 лв. през 2022 г.) за пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. Това става ясно от редовния информационен бюлетин на Националния осигурителен институт, публикуван на сайта на институцията.
Най-голямо нарастване в абсолютна стойност е отчетено при изплащания месечен размер на една от пенсиите за осигурителен стаж и възраст, като след преизчисляването тя е увеличена със 196.53 лева.
При пенсиите за инвалидност поради общо заболяване най-високото увеличение на месечния размер е със 144.21 лева, а при пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест – с 31.87 лева.
Съобразно размера на увеличението на действителния размер на получаваната пенсия се оформят няколко основни тенденции, отбелязват от НОИ.
Пенсиите в София с 20% по-високи от средното за страната
Най-голям е броят на трудовите пенсии, при които няма увеличение в действителния размер на пенсията – 92 234. Причините за това са различни, като липсата на увеличение се дължи най-вече на прекалено малкия допълнително зачетен осигурителен стаж, пише в бюлетина.
По отношение на зачетените периоди най-голям е броят на пенсионерите, на които е зачетен осигурителен стаж под 12 месеца след отпускането на пенсията, съответно – след последното й преизчисляване.
Относително висок е броят на пенсионерите (118 915), на които служебно е зачетен допълнителен осигурителен стаж между 1 и 5 години, а на други 28 074 е зачетен такъв за период по-малък от 1 месец.
От общия брой преизчислени пенсии, при които е отчетено нарастване в действителния размер, най-голям е делът на трудовите пенсии с увеличение на месечния размер между 1 лв. и 10 лв. – 88 960, следван от групата пенсионери, получили увеличение на месечния размер между 10 лв. и 20 лв. (65 765) и тези, чийто пенсии са нараснали с повече от 20 лв. (36 170).
С колко ще нараснат пенсиите през следващите две години?
Не особено висок (4255) е броят на пенсиите, за които увеличението на месечния размер е до 1 лв. Въпреки извършеното служебно преизчисляване и увеличаване на действителния размер на пенсията, при 84 862 пенсионери не се отчита промяна в изплащания им размер, поради регламентираните в КСО и в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. минимални размери на пенсиите и съответно – максимален размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях.
При 84 674 пенсии това е факт, тъй като преизчисленият действителен размер на пенсията е приравнен на минималния размер за съответния вид. При предходното служебно преизчисляване броят на трудовите пенсии, приравнени на минималния размер, беше значително по-висок – 110 338.
Една от основните причини, на която се дължи този спад, е извършеното преизчисляване от 1 октомври 2022 г., с което във формулата за изчисляване на размера на пенсиите беше взет предвид по-високият процент от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година, посочват от НОИ.
НОИ преизчислява служебно пенсиите на над 300 000 пенсионери
Източник: НОИ
Значително е намалял броят на преизчислените пенсии, чийто действителен размер надхвърля определения максимален размер. Считано от 1 октомври 2022 г. до 31 декември 2023 г. същият е определен на 3400 лв. В сравнение с 2022 г., когато след извършеното служебно преизчисляване действителният размер на 9195 пенсии е надминал максималния размер, през 2023 г. броят на служебно преизчислените пенсии с действителен размер на пенсията над определения максимален размер е само 188, пише в бюлетина.
По отношение на датата на отпускане на пенсиите, най-голям е броят на служебно преизчислените пенсии, които са отпуснати между 2015 г. и 2022 г. – 209 658. Други 60 942 са отпуснати между 2010 г. и 2014 г. (при 70 546 през предходната година). Най-малък е броят на служебно преизчислените пенсии, отпуснати преди 2000 г. – 15 144 (18 077 през 2022 г.), като и техният брой намалява, заради естествените процеси, настъпващи в живота, посочват от НОИ.
Броят на пенсиите през 2023 г., които са служебно преизчислени за първи път след тяхното отпускане, е 19 219. За сравнение, броят на пенсионерите, за които служебното преизчисляване през 2022 г. се явяваше първо по ред преизчисляване на пенсията им след нейното отпускане, беше 84 043. През 2021 г. тези лица бяха 42 816.
Най-старата пенсия, която е попаднала в обхвата на служебно преизчислените пенсии от 1 април 2023 г., е отпусната с начална дата 16 юли 1963 година.
Къде у нас има най-много преизчислени пенсии на работещи пенсионери?
През тази година броят на служебно преизчислените пенсии е с близо 5 000 по-нисък, тъй като през миналата 2022 година те достигаха 340 880 броя. Най-голям брой на преизчислените пенсии се наблюдава логично в София-град – 66 808 броя пенсии, като най-голям брой представляват пенсиите за осигурителен стаж и възраст (43 521), чийто дял от общия брой преизчислени пенсии в териториалното поделение в столицата се равнява на 65.14%, посочват от НОИ.
Следващите териториални поделения на НОИ, при които е отчетен значителен брой на преизчислените пенсии, са тези в Пловдив (29 694) и Варна (21 122). Сред регионалните структури на института, в които са преизчислени служебно над 10 хиляди пенсии, попадат офисите в Бургас (17 246), Стара Загора (15 748), Благоевград (14 399), Плевен (13 698), София-област (12 896), Пазарджик (11 992), Велико Търново (10 841) и Хасково (10 317).
Териториалните поделения на НОИ с по-малък брой служебно преизчислени пенсии са тези, които обслужват малък брой работещи пенсионери. Пример за такива са структурите на институцията в Търговище (3 431), Видин (4 378) и Разград (4 437).
Защо хиляди българи, работещи в Гърция, няма да могат да получат гръцка минимална пенсия?
Източник: НОИ
Служебното преизчисляване на пенсиите беше въведено за пръв път през 2020 г. като противоепидемична мярка.
Средната пенсия увеличава дистанцията пред минималната заплата, но не и за над половин милион пенсионери
Колко пенсионери взимат максимална пенсия в големите области в страната?
Пенсията скочи до над 50% от средния осигурителен доход
88% от общия разход: Пенсиите остават най-големият разход на държавата и през 2023 г.
88% от общия разход: Пенсиите остават най-големият разход на държавата и през 2023 г.
Анализ на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2023 г. показва, че пенсиите продължават да са най-големият разход и през 2023 г., като техният размер възлиза на 19 163 164,5 хил. лв. (без капиталовия трансфер за прехвърляне на пенсионни права към пенсионните схеми на ЕС, ЕЦБ и ЕИБ) или 87,9% от общия разход за годината. Общият размер на планираните разходи и предоставени трансфери по консолидирания бюджет на ДОО е 21 801 446,5 хил. лв.
Предвидените средства за пенсии са с 3 657 440,2 хил. лв., или с 23,6% повече спрямо Закона за бюджета на ДОО за 2022 г. Това се посочва в брой 3 на Информационния бюлетин на Националния осигурителен институт, предават от пресцентъра на ведомството.
Преизчислени от 1 април 2023 г. са 335 932 пенсии, най-старата в обхвата на служебното преизчисляване е отпусната през 1963 г. Планираните приходи са в размер на 11 228 500,0 хил. лв., или с 16% повече от заложените в Закона за бюджета на ДОО за 2022 г. В тази сума се включват 11 080 450,0 хил. лв. приходи от осигурителни вноски и 148 050,0 хил. лв. неданъчни приходи, пише в бюлетина на НОИ.
Експертите отчитат и справяне с опитите за измами със средства на ДОО. Териториалното поделение на НОИ в Шумен, констатира случай, при който общопрактикуващ лекар нарушава закона и професионалната етика.
„Той подправя реално съществуващи медицински документи, за да могат лица, които нямат такова право, да получат възможност да получават пенсия за инвалидност“, посочват от НОИ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ето колко са разходите за пенсии през 2023 г.
Средната пенсия за стаж и възраст скочи със 173 лева за година на фона на рекордни разходи за пенсии
Разходите за пенсии надхвърлят 9 млрд. лева за първите шест месеца на годината
С близо 50 лева са нараснали изплатените средства по един болничен лист за година
С 48,44 лв. са нараснали изплатените средства по един болничен лист за общо заболяване за година. Това отчитат от Националния осигурителен институт.
През първото 6-месечие на 2022 г. сумата е била средно 300,34 лв., докато за същия период на тази година тя вече е с 16% повече и достига 348,78 лв.
НОИ посочва, че нарастване има и при плащането средно на ден – от 44,70 лв. през първата половина на 2022 г. до 48,28 лв. за същия период на тази, което е ръст от 8%.
Най-съществено намаление (със 17,5%) се наблюдава спрямо болничните листове, по които има плащане от държавното обществено осигуряване. За 6-месечието на 2022 г. Националният осигурителен институт е изплатил обезщетения по 1,47 млн. такива документи, а година по-късно техният брой е малко над 1,2 млн.
По-малко са и изплатените работни дни, които от 9,88 млн. през първите 6 месеца на 2022 г. спадат с 11,3% до 8,76 млн. за този период през 2023 г. Изплатените средства за парични обезщетения за общо заболяване от близо 442 млн. лв. намаляват до 423 млн. лв.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Държавата ни плати над 820 милиона лева за болнични
Колко болнични са изплатени у нас през 2022 година?
Вземаме 2 пъти повече пари при болнични
Задължителни осигуровки в пълен размер и по гражданските договори
Задължителните осигуровки в пълен размер ще се внасят и за работещите на граждански договор у нас, предвиждат проект за и изменение на Закона за облагане на доходите на физическите лица и Кодекса за социално осигуряване, публикувани вчера за обществено обсъждане от Министерство на финансите.
Предвижда се разширяване на обхвата на определението „трудови правоотношения”, като към тях се причислят и такива, които по своя характер представляват наемане на работна сила без да е сключен трудов договор, гласят мотивите към предложението.
„Предложението е във връзка с „прикриването“ на трудови правоотношения под формата на граждански договори, с които действия се укрива действителният размер на облагаемия и осигурителния доход, като внесените в бюджета данък и осигурителни вноски са в по-нисък размер.”, посочват от вносителите.
Това на практика означава, че работещите на граждански договори ще трябва да бъдат задължително осигурявани за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
„В практиката много често правоотношения, които имат всички характеристики на трудовите, се прикриват като с лицата се сключват граждански договори. По този начин се ползват нормативно признати разходи при формирането на облагаемия доход, а също се внасят задължителни осигурителни вноски в по-нисък размер.”, пише в мотивите към предложенията.
„Съдебната практика не допуска органите по приходите да квалифицират един договор като трудов, дори да са налице всички характеристики за това, което води до отмяна на актове. Във връзка с направеното предложение е необходима промяна в Кодекса за социално осигуряване.”, добавят от вносителите.
Как управляващите надградиха идеята да не се плаща без касова бележка?
НАП: Вноските за здравна осигуровка вече са по-високи
Пенсията скочи до над 50% от средния осигурителен доход
Спорът между ЕС и Китай: BMW, Mercedes и Porsche ще са най-големите потърпевши
Разследването на Европейския съюз относно наличието и въздействате на субсидиите върху произведените в Китай електрически превозни средства цели да защити местните производители на автомобили от потока от евтин внос. Но ако това доведе до налагането на наказателни мита, някои от най-големите производители в региона, включително Mercedes-Benz и BMW, ще бъдат най-силно изложени на щети, пише Bloomberg.
За германските производители на луксозни автомобили, в това число и Porsche, Китай е основен пазар, където модели като Mercedes S-Class, BMW 7-Series и Porsche Cayenne се радват на силно търсене от потребителите. Тези превозни средства обаче се внасят предимно, което ги поставя на огневата линия, ако Пекин отвърне на мерките на ЕС със свои.
„Тези, които живеят в стъклени къщи, не трябва да хвърлят камъни“, предупреждават анализаторите на Bernstein в бележка до клиенти. Mercedes, BMW и Porsche са изложени на най-голям риск, ако се стигне до контрареакция от страна на Пекин.
Китай е най-голямата дестинация за скъпите автомобили, произвеждани в Германия. Само за 2022 г. азиатската страна представлява над 1/3 от световните продажби на 7-Series на BMW и S-Class на Mercedes. Свръхлуксозните модели на Maybach се продават с хиляди бройки в китайските шоуруми от началото на годината.
За дъщерното дружество на Volkswagen Group, Audi, Китай представлява над 1/3 от глобалните му продажби. През 2022 г. производителят изнесе за Китай над 10 000 от своите луксозни седани A8, които се произвеждат изключително в Некарзулм, Германия.
Bernstein изчислява, че китайските потоци от приходи представляват над 25% от печалбата на германските автомобилни производители.
За някои модели с по-голям пробег, като по-малките и средни седани, BMW и Mercedes разполагат с местни съоръжение, които управляват чрез съвместни предприятия с китайски партньори, което им позволява да продават тези автомобили без текущото 15-процентно мито за внос. Но техните модели от висок клас обикновено се произвеждат в Европа и Северна Америка.
Mercedes е продал над 750 000 коли в Китай през 2022 г., от които малко над 20% са внесени. Междувременно BMW внася около 1/3 от китайските си доставки, докато Porsche не произвежда никакви автомобили в Китай.
Експозицията на тези компании се увеличава само през последните години, тъй като производителите, изправени пред проблеми във веригата на доставки, съсредоточиха ресурси върху производството и продажбата на превозни средства, предлагащи най-висок марж. Под ръководството на главния изпълнителен директор Ола Калениус, Mercedes преследва стратегия с фокус върху най-високия клас модели, частично повлияна от търсенето в Китай.
Главният преговарящ на ЕС по въпросите за търговията Валдис Домбровскис потвърди отново „по-категоричната“ позиция на блока по отношение на търговията с Китай в реч в Пекин в понеделник. Ако Китай реши да отговори с вносни мита, „Произведено в Германия“ – отдавна смятано за знак за изтънченост – може да се окаже недостатък.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Китай готви ответни мерки ЕС заради разследването срещу китайските електромобили
Как Китай наводни пазара с евтини автомобили?
Кой е най-големият износител на автомобили в света?
Как управляващите надградиха идеята да не се плаща без касова бележка?
Касовата бележка е един от акцентите в предложенията за изменения в данъчните закони, публикувани за обществено обсъждане вчера от Министерство на финансите.
Идеята гражданите да имат право да не плащат, ако не получат касова бележка, отново заляга в предложенията за изменение на Закона за данък върху добавената стойност. Първоначално това предложение бе част от проекта за бюджет за тази година, но в последствие отпадна от предложените текстове.
За разлика от първоначалния вариант на идеята, която предвиждаше да не плащаме в заведения или ресторанти, ако не предоставят касова бележка, настоящият текст предвижда това правило да важи за всички търговски обекти, а не само за заведенията.
Според мотивите към проекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, тази мярка цели „изсветляване на сивата икономика” у нас.
Не плащаме в заведенията, ако не предоставят касова бележка
Паралелно с това, Министерство на финансите предлага изменение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, което предвижда приспадане на облагаемия доход чрез част от платения ДДС през годината на база предоставени касови бележки.
Според предложението, гражданите ще могат да приспаднат от общата си годишна данъчна основа 0.5% от платения от тях ДДС. Сумата, подлежаща на приспадане, обаче не може да надвишава 100 лева месечно. Това означава, че за една календарна година едно лице ще може да намали данъчната си основа с 1 200 лева. За целта касовите бележки (фискален и системен бон) трябва да се регистрират чрез електронна услуга на Националната агенция за приходите.
За да се възползват от тази възможност, гражданите трябва да са навършили 18-годишна възраст към 1 януари на данъчната година и фискалният или системният бон да не представляват фактури или за тях да не е издадена фактура. Освен това единичната стойност на регистрираните касови бележки трябва да бъде не по-висока от 2 000 лева.
Трябва да се отбележи, че тази идея ще се прилага с касови бележки, издавани от „лице, извършващо определена дейност, съгласно заповед на министъра на финансите, която се обнародва в „Държавен вестник“ до 31 декември на предходната година.” Това означава, че на теория някои търговци може да не попаднат в обхвата на предложението – нещо, което ще се разбере с обнародването на заповедта на финансовия министър, ако предложенията за изменения в закона получат зелена светлина от депутатите.
Държавата ще плаща на граждани, които предоставят информация за укриване на данъци
Нови правила за фирми, които не са се регистрирали по ДДС в срок
Оставят нулевото ДДС за хляба до средата на следващата година, разширяват обхвата на акциза върху цигарите
Асен Василев: Връщаме 20% ДДС за ресторантьорите от догодина