Архив на категория: Бизнес

Как Аржентина се научи да обича щатския долар

Възможно ли е скоро аржентинското песо да остане в миналото, а на негово място да бъде въведен щатския долар?
Ако Хавиер Милей, водещият кандидат в кампанията за президентския пост, спечели изборите, насрочени за по-късно тази година, държавната валута може да бъде премахната и заменена именно с щатски долар.
В някои отношения е изненадващо, че идеята не е била възприета по-рано. Смята се, че аржентинците притежават повече долари, отколкото където и да било другаде извън САЩ, а трупането им е начин на живот за много хора, пише BBC.
Този ход е част от плана за шокова терапия на десния либертарианец, чиято цел е да промени икономическите перспективи на Аржентина.
Проучванията на общественото мнение показват, че 60% от аржентинците се противопоставят на идеята, тъй като тя би дала твърде голяма власт на централната банка на САЩ – Федералния резерв.
Но независимо дали им харесва или не, доларът вече играе толкова голяма роля в икономиката на страната, че за някои идеята изглежда като предрешена.
Аржентинците традиционно не държат много на собствената си валута, а предпочитат да обменят свободните си песо в долари веднага щом могат.
Защо дори Китай не иска юанът да измести долара като световна резервна валута?
Те не се доверяват много и на финансовите институции, затова прибягват до така наречената „colchón bank“, т.е. да натъпчат доларите си под матрака.
Многобройни са анекдотичните истории за хора, които държат пари, заровени в градината, скрити в стените или дори скрити в отоплителните системи. Тези „убежища“ понякога са причина за катастрофални последици, някои от които водят до болезнената гледка на запалени банкноти.
Това е симптом за дълбоко вкоренените структурни икономически проблеми на страната. И както всички хронични заболявания, той не се е развил за една нощ.
За да се стигнем до манията на аржентинците по щатския долар, трябва да се върнем към мрачните дни на 70-те и 80-те години на миналия век, когато периоди на хиперинфлация поразиха икономиката на страната.
Смята се, че само през 80-те години на миналия век покупателната способност на аржентинците от средната класа се е свила с 30%.
По това време неконтролираният ръст на цените намалява стойността на заплатите и обезсмисля спестяванията, до степен, в която хората губят вяра в собствената си валута.
През онези периоди песото в джобовете им губи стойността си толкова бързо, че никой не го задържа за дълго.
На практика в миналото е имало основно два начина за поддържане на нивото: купуване на стоки на едро или купуване на щатски долари, защото всеки от тях запазва стойността си по-добре от първоначалната заплата.
Сега Аржентина отново има проблем с разходите за живот, като годишната инфлация е 115%. Това доведе до изумително нарастване на броя на хората, живеещи в бедност – от около една четвърт от населението през 2017 г. до над 40% сега.
Как държава, измъчвана от 100% инфлация, може да се окаже големият победител в добива на литий

Изглед от Буенос Айрес, столицата на Аржентина. Страната е измъчвана от екстремна инфлация, която достига внушителните 115%;
Снимка: iStock
Може да си помислите, че никое уважаващо себе си правителство не би искало тази ситуация да продължи вечно. И сте прави.
Правени са различни опити да се възстанови доверието на Аржентина към нейната валута – или чрез укрепване на стойността ѝ, или просто чрез прекъсване на предлагането на долари. Но в крайна сметка всички те се провалиха.
Най-амбициозният опит е така нареченият План за конвертируемост, стартиран през 1991 година. Той обвързва стойността на песото с долара в съотношение едно към едно.
Предишните правителства подхранваха инфлацията, като печатаха пари. Но този път беше постановено, че всяко емитирано песо ще бъде обезпечено с един долар в трезорите на централната банка.
Идеята беше, че като се каже на хората, че могат да заменят песото си за долари по всяко време, те в крайна сметка ще решат, че нямат нужда от това.
И за известно време това свърши работа. Но имаше и други странични ефекти, които в крайна сметка доведоха до катастрофален икономически срив през 2001-2002 година.
Аржентина по същество бе възложила икономическата си политика на Вашингтон, като се бе обвързала с валутен режим, който не ѝ даваше възможност за гъвкавост.
Без да навлизаме в подробности, Аржентина също така бе позволила публичният ѝ дълг да излезе извън контрол. В същото време връзката с долара означаваше, че Аржентина страда от възходите и спадовете на американската икономика.
През двете десетилетия след кризата Аржентина основно се справя с нея под управлението на леви протекционистки правителства.
Решението им на проблема с надеждността на песото беше просто да затруднят купуването на долари. В момента съществуват дузина различни обменни курсове в зависимост от това кой и защо иска да получи достъп до американската валута.
При официалния курс са необходими 287 песо, за да си купите един долар, но можете да си купите само 200 долара на месец и трябва да платите данъци върху трансакцията.
Ситуацията е дори още по-странна. Съществува курсът на долара на Coldplay (374 песо за долар), специално създаден за чуждестранните рок групи, които посещават страната.
Има и курс „Малбек“ (340 песо за долар), създаден, за да стимулира износа на вино и други селскостопански продукти.
Идва ли краят на щатския долар като световна резервна валута?
И все пак гладът на обществото за долари продължава, а всички, от таксиметровите шофьори до ресторантьорите, с удоволствие приемат щатския долар като средство за заплащане на стоки и услуги.
Всичко това кара доларизацията да изглежда желана, може би дори неизбежна. Но не е задължително ситуацията да се развие по този начин. Мощният съсед и съперник на Аржентина, Бразилия, се сблъска с много от същите проблеми и въпреки това избра различен път.
През 1993 г. Бразилия взе пример от Аржентина, когато стартира плана „Реал“, обвързвайки собствената си валута с долара.
Но показвайки вечната бразилска способност да се заобикалят правилата, те си позволиха известна свобода на действие, като дода зелена светлина цената на реала да се колебае в определени граници спрямо долара.
Други икономически и културни фактори помогнаха на Бразилия, така че тя никога не разви същото недоверие към банките и желание за долар.
В Бразилия никой собственик на магазин или закусвалня няма да приеме долари като плащане, независимо колко много молите.
В днешно време и двете страни са далеч от обменния курс 1:1, който приеха през 90-те години на миналия век. Но днес в Бразилия за един долар са необходими малко под пет реала, докато в Аржентина…кажете вие? 
Доларизация за Аржентина? Това със сигурност няма да е първата южноамериканска държава, която ще го направи – Еквадор го стори през 2000 г. и в резултат на това намали инфлацията.
И може би ще бъде по-лесно осъществима от идеята, която неотдавна предложиха президентите на Аржентина и Бразилия – обща валута за двете страни, която вероятно ще се нарича „сур“ или дори „гаучо“.
Източник: BBC
Бразилия и Аржентина подготвят обща валута
Нов транш от милиарди долари за Аржентина
Аржентина създава индустрия за производство и износ на канабис
Животът в Аржентина поскъпна почти двойно за година
Долар, евро или китайски юан? Какво е бъдещето на валутните резерви по света
Доларът отслабва – какво означава това за инвеститорите?
Призракът на хиперинфлацията надвисва над Путин и икономиката на Русия

Вдигат обезщетенията за безработица и отглеждане на дете в Германия

Германия ще увеличи обезщетенията за безработица и отглеждане на деца, съобщава германският министър на труда и социалните въпроси Хубертус Хайл, цитиран от ДПА.
Обезщетенията за безработица в Германия ще бъдат увеличени до 563 евро на месец за лице в индивидуално домакинство от началото на 2024 г. спрямо настоящите 502 евро, предава БТА.
Около 5 милиона души във Федералната република ще се възползват от повишението на обезщетенията за безработица, посочи Хубертус Хайл.
Обезщетенията в Германия за отглеждане на дете също ще бъдат повишени. Те ще бъдат увеличени от 420 на 471 евро за всяко дете в тийнейджърска възраст, между 15 и 18 години.
Помощите за всяко дете между 7 и 14-годишна възраст ще бъдат вдигнати от 348 на 390 евро, а за по-малките деца – от 318 на 357 евро.
Ето къде у нас дават най-големи обезщетения на безработни чужденци
Къде у нас получават най-високи обезщетения за безработица?
Германската икономика ще се свие значително тази година
Германия успя да привлече най-големия производител на чипове в света чрез щедра държавна помощ за милиарди

Милиарди за адаптиране на работната сила към новите изисквания на пазара на труда

Ресурс от над 1 млрд. лева за цялата страна е предвиден за адаптиране на работната сила към новите изисквания на пазара на труда за периода 2023-2027 г. Това каза днес в Шумен министърът на труда и и социалната политика Иванка Шалапатова пред участниците във форума „Възможности за пазара на труда в Североизточна България“, организиран от Министерството на труда и социалната политика (МТСП). В разговора участват премиерът акад. Николай Денков и министрите на образованието и науката проф. Галин Цоков, на иновациите и растежа Милена Стойчева.
Тя посочи, че средствата са осигурени от Националния план за заетостта, Националния план за възстановяване и устойчивост и програмата „Развитие на човешките ресурси“. Те могат да бъдат използвани за финансиране на различни възможности за обучение на безработни и на заети лица. Част от схемите вече са отворени за кандидатстване за работодатели, включително и от петте региона в Североизточна България, заяви министър Шалапатова.
По думите ѝ те могат да се възползват от възможностите за финансиране на заетост и обучение. „Разчитаме на тяхната активност, защото именно работодателите са тези, които най-добре знаят какви качества трябва да притежава работната сила, така че тя да отговаря на новите реалности на пазара на труда. За това те са и тези, които могат в най-голяма степен да гарантират, че тези инвестиции се използват по най-ефективен начин и бизнесът наистина може да разчита на работници и служители със знания и умения“, отбеляза министърът, цитиран от БТА.
Още: Финансират обучения за дигитални умения на 200 000 безработни и заети
Тя добави, че в този смисъл работодателите имат съществена роля в процеса на адаптиране на работната сила чрез обучения, квалификация и преквалификация, за да получат безработните по-голям шанс за заетост, а заетите – по-голям шанс за професионално развитие. По думите на Шалапатова, за да задържа своите обучени и квалифицирани кадри, бизнесът трябва осигури подходяща и стимулираща развитието работна среда.

Министър Шалапатова съобщи още, че в предходния програмен период близо 4400 работодатели от областите Шумен, Варна, Добрич, Разград и Търговище са получили над 120 млн. лева подкрепа както от европейския, така и от държавния бюджет за инвестиции в запазване и създаване на нови работни места, . Благодарение на тези инвестиции, включените в заетост за периода са били около 47 000 работници и служители.
Има ли недостиг на квалифицирани кадри в България?

Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват

Политиката за повишаване на лихвените проценти в Европа навярно достига своя пик, но за компаниите, потребителите и правителствата, поели дълг за трилиони евро в епохата на отрицателни лихви, тепърва предстоят тежки времена.
До края на това десетилетие, кредитополучателите в Европа са изправени пред погасяването на планина от дълг, продаден когато цената за финансиране бе многократно по-ниска. При все че този процес ще бъде болезнен на много места, включително САЩ, конкретно за Европа това представлява сериозен шок, тъй като лихвите седяха под нулата в продължение на осем години, пише Bloomberg.
Много кредитополучатели отложиха рефинансирането с надеждата, че лихвите могат отново да поемат в посока надолу. Но при положение, че икономиките се представят по-добре от очакваното, понижаване на лихвите изглежда малко вероятно.
Инвеститори предвиждат, че идните години ще бъдат белязани от дефолти и съкращаване на разходите, тъй като голяма част приходите на корпорациите, домакинствата и държавите ще отидат за финансирането на дълг.
Индикатор за промените в средата е разликата между това, което правителствата и компаниите по света плащат под формата на лихви и това, което биха плащали, ако решат да рефинансират задълженията си при настоящите условия.
С изключение на няколко месеца около светоната финансова криза, разликата бе винаги под нулата. Сега се движи около рекордните 1.5 процентни пункта.
„Ако вашият залог е бил, че 2010 г. е новото нормално, където лихвите продължават да падат и винаги можете да рефинансирате, това е наистина трудна среда“, казва Марк Батгейт, бивш инвеститор в Goldman Sachs Inc. и BlueBay Asset Management, който сега ръководи собствена консултантска фирма.
„Проблемите с европейските кредити може да са много по-лоши, отколкото в САЩ. Имаше много повече възможности за натрупване на прекомерен ливъридж.”
Милтън Фридман за първи път въвежда идеята за дълги и променливи забавяния в паричната политика през 60-те години на миналия век. Казано просто, това е несигурният период от време, преди промените в паричната политика да започнат да оказват влияние върху икономиката. Въпреки че цената на активи като държавни облигации често се движи в очакване или веднага след решение на централната банка, отнема време, за да се включат промените в лихвените проценти в по-дългосрочни договори, а оттам и в ценообразуването, пазарите на труда и в крайна сметка, инфлация.
По отношение на компаниите, много от които взеха големи заеми по време на пандемията, голямата стена за рефинансиране започва през 2025 г. и достига своя връх през 2026 г. Фирмите с висока доходност в Европа имат над 430 милиарда долара дългове, дължими през втората половина на десетилетието, според данни, събрани от Bloomberg.
„По времето на отминалите години на лесни пари не се обръщаше толкова внимание на това как може да изглежда среда с високи лихвени проценти“, казва Даниел Поли, портфолио мениджър в Oaktree Capital Management. „Все още виждаме, че предстои стрес за някои кредитополучатели, особено тези, които имат по-агресивни капиталови структури.“
Със сигурност не се очаква неизпълнение на задълженията сред най-рисковите компании да се доближи до нивото от 13.4%, наблюдавано по време на световната финансова криза. Moody’s Investors Service прогнозира, че глобалният процент на неизпълнение за компании с рейтинг „боклук” ще надмине историческата средна стойност до края на тази година, преди да достигне връх от 4.7% през март 2024 година.
За Европа се предвижда да достигне връх от около 3.8% в средата на следващата година. За повечето фирми, по-високите проценти е по-вероятно да доведат до спад в капиталовите разходи, което от своя страна ще натежи върху икономическия растеж.
Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна

Повишаването на лихвените проценти от Европейската централна банка ще причини сериозни проблеми за компании, правителства и потребители, поели дълг по време на епохата на отрицателни лихви;
Снимка: iStock
Компаниите в Европа, Близкия изток и Африка изкупиха обратно облигации с най-бързите темпове от 2009 г. през първите пет месеца на годината, за да намалят ливъриджа и лихвените плащания. Други се стремят да удължат падежа по съществуващия си дълг. Въпреки че това често върви ръка за ръка с повишаването на лихвения купон, този подход излиза по-евтин, отколкото да отидете на пазара и да привлечете нови инвеститори с нов дълг.
Изследователите на Bank of England изчисляват, че компаниите с висок ливъридж представляват около 60% от корпоративния дълг на Обединеното кралство, но само 5% от наличните парични средства. Това означава, че е по-вероятно тези фирми да намалят инвестициите или работните места, за да останат на повърхността.
Може да се наложи компаниите да започнат да набират средства за рефинансиране до една година преди изискуемостта на дълга, в случай че трябва да намерят нови кредитори, според Йохен Шьонфелдер, старши партньор в Boston Consulting Group в Кьолн. Той вече е видял фирми в Германия да намаляват разходите и казва, че някои се обръщат към частни дългови фондове, ако се нуждаят бързо от пари.
„Мнозина очакват някои от най-важните сектори в Германия, като строителството и доставчиците на автомобили, да се влошат“, казва Шьонфелдер. „Големият въпрос е дали това ще се разпростре и върху оборудването на заводите, машините, доставчиците на оборудване, а също и как ще се отрази частното потребление.“
Проблемите за потребителите ще се усетят най-вече чрез нарастващите разходи по ипотечни кредити, а в много страни повишаването на лихвените проценти все още не се е пренесло в месечните вноски. Ефективният лихвен процент по непогасените жилищни кредити в Обединеното кралство е бил под 3% към края на юни, според Bank of England, в сравнение с около 6.7% за средния нов кредитен продукт с двугодишен фиксиран период, според данни от Moneyfacts. Швеция може да служи като барометър за други страни по отношение на очакваните проблеми.
Новите притежатели на ипотечни кредити в Швеция видяха, че техните разходи по заеми като дял от дохода се удвоиха до 10% през 2022 г., което е най-високото ниво от поне десетилетие, според финансовия регулатор на страната Finansinspektionen.
Това доведе до рязък спад на цените на имотите, предизвиквайки множество несъстоятелности и искания за опрощаване на дългове сред строителите. Друга потенциална точка на натиск за Европа е фактът, че периферни икономики като Италия и Португалия имат по-висок дял неизплатени ипотеки с плаваща лихва. Това „остава един от основните рискове за твърдо приземяване на паричната политика, където най-слабите икономики страдат най-много“, пишат анализатори от Bank of America, включително Клаудио Иригойен, в скорошна бележка до клиентите.
Болката от по-високите лихви вече започва да тежи върху държавните финанси. В световен мащаб суверенните облигации, оценени от Fitch Ratings, са изправени пред около 2.3 трилиона долара лихви през 2023 г., което представлява увеличение от близо 50% за развитите пазари от 2020 г. насам. За страни като Обединеното кралство, където една четвърт от държавния дълг е свързан с инфлацията, тежестта е по-голяма. Миналият месец беше най-скъпият за лихвени разходи спрямо всеки регистриран предходен месец юли, според последните данни за публичните финанси.
Тежестта върху правителствата вече се спуска към съветите и поднационалните публични органи. Много съвети в Обединеното кралство отлагат дългосрочни програми за заеми с надеждата, че лихвите ще намалеят.
„Нашият съвет е основно да не правите нищо и да не вземате дългосрочни заеми през тази година, докато инфлацията, банковият лихвен процент и доходността на златото не започнат да намаляват“, казва Дейвид Уелън, управляващ директор на Link Group, който съветва местните власти в Обединеното кралство.
Цената на златото може да счупи всички рекорди, достигайки до 2 500 долара, смятат анализатори
Проблемът е, че може да се наложи да се чака дълго време. По-рано през тази година поредица от банкови фалити накара мнозина да прогнозират, че по-дълбоката кредитна криза и рецесията ще доведат до дълбоки намаления на лихвите до края на 2023 година. Но икономиките се оказаха по-устойчиви от очакваното, което прави вероятно лихвените проценти да достигнат плато.
Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард избегна да даде ясен сигнал за намерение за парична политика в интервю за Bloomberg в петък. Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл сигнализира, че разходите по заемите на САЩ ще останат високи и дори може да нараснат още повече.
„Продължителността на времето, през което оставаме в тази среда с по-висока цена на капитала и рестриктивна парична политика, е много по-важна за кредитополучателите“, отколкото къде в крайна сметка се озовават лихвените проценти, казва Аманда Линам, ръководител на макрокредитните изследвания в BlackRock Inc.
Източник: Bloomberg.com
Кристин Лагард: ЕЦБ е силно мотивирана да намали инфлацията. Ще спрат ли увеличенията?
ЕЦБ повиши основните лихви за девети пореден път, с нови 0,25%
Задълженията по кредитни карти на американците вече са по-големи от икономиката на Нидерландия
Нетният дълг на една от най-големите икономики в света премина 100% от БВП за първи път от 1961 година
Брутният външен дълг нараства до близо 44.9 млрд. евро към края на май
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС

Автомобилите по българските пътища са на преклонна възраст

Средната възраст на автомобилите в България е над 20 години, докато в Европейския съюз е 12 години.  Това показват данни на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП), предоставени на БТА.
Според тях регистрираните в България моторни превозни средства наброяват четири милиона към края на миналата година. По данни на МВР точният им брой е 3 881 594, като над половината от тях са на възраст повече от 20 години.
Монтирането на нови системи за безопасност върху старите автомобили обаче, все пак може да подобри сигурността на пътя.
Още: Ето кои са най-издържливите автомобили
„Когато имаме 51,09 % моторни превозни средства на повече от 20 години, то лесно може да направим извода, че масово се шофира без предимствата на съвременните технологии за безопасност. Тези системи са фабрично вградени в по-новите автомобили. Но е възможно и при по-старите превозни средства да бъдат допълнително монтирани модерни системи, за да се повиши нивото на безопасност“, посочват от ДАБДП.
На пазара се предлагат след-продажбени версии за почти всички интелигентни технологии и функции за безопасност, налични в новите автомобили. Освен това повечето дори са по-евтини, отколкото като вградена опция на нова кола, уверяват от агенцията, отговаряща за пътната безопасност.

Експертите на ДАБДП посочиха някои от модерните технологии, които водачите могат лесно да добавят към старата си любима кола. Сред тях са Система за откриване на мъртва зона, Система за предупреждение при напускане на лентата на движение, Парктроник система, Система за избягване на сблъсък, Адаптивен круиз контрол, Heads Up дисплей (HUD) и Усъвършенствани системи за подпомагане на водача (ADAS).
Още: Стотици хиляди румънци ще получат пари за старите си автомобили
 

Полска победа беляза втория етап в Международната колоездачната обиколка на България

Матеуш Грабиш от полския отбор Востер спечели втория 108-километров етап от Троян до Казанлък в 70-тата Международна колоездачната обиколка на България, която се провежда с генералното спонсорство на ДЗИ, дружеството с най-дълга история и опит на българския застрахователен пазар. За първи път в историята на Обиколката Казанлък е етапен град. Кметът на Община Казанлък – г-жа Галина Стоянова, приветства колоездачите в града на розата и връчи купата на победителя.

Носител на жълтото трико вече е Михал Шуран – състезател на чешкия тим ATT Investments. Мария Бойчева, управител Главна Агенция на ДЗИ Стара Загора, му облече фланелката. Той грабна и бялото трико на червени точки за най-добър катерач в етапа, след атаката на емблематичната височина Шипка с дължина от 13 км, 1-ва категория. Унгарецът Золт Истлщекер и 21-годишният швейцарец Лука Джени продължават да бъдат носители съответно на зеленото и бяло трико за най-добър млад състезател.
Докато жителите и гостите на китния град очакваха с нетърпения колоездачите да прекосят финалната линия, местните велоклубове бяха организирали любителско състезание за деца на възраст 4-14 години, които получиха награди от ДЗИ.
Днес предстои най-дългият етап в Обиколката с дължина от 190,5 км Казанлък – Бургас. Четвъртият етап отвежда състезателите от Бургас до Сливен (114,0 км), а финалът за първи път в историята на Обиколката на България ще бъде в Шумен на 31-ви август.

Министерството на туризма не е изплатило навреме помощи за туроператори

Над 30 туроператори водят и вече печелят дела срещу Министерството на туризма за неизплатени пари по програмите за държавна помощ, които бяха за възстановяване на пари на клиенти по време на пандемията за неосъществени пътувания в периода 01.03 – 31.12.2020 г. Това съобщи за TravelNews Павлина Русева, член на УС на Сдружението на туроператорите и туристическите агенти “Обединение Бъдеще за туризма“ (ОБТ).
Ведомството обаче има проблем с изплащането на средствата, защото отдавна всички са изхарчени. Според нея трябва да се намери решение, защото ощетените туроператори не са виновни за допуснатите грешки от министерството. Фирмите пък са поели за собствена сметка връщането на парите на клиентите, което не ги поставя в равностойно положение с другите играчи.
От Министерството на туризма до момента не са отговорили на запитването на TravelNews по отношение на проблема и как ще бъдат намерени пари за изплащането на средствата при спечелването на делата от туроператорите. Проблемите с помощите са възникнали по време на първото и второто служебно правителство на президента Румен Радев през 2021 г., когато министър на туризма беше Стела Балтова. Последният служебен министър на туризма Илин Димитров е отказал да изплати средствата заради липсата на такива и препоръчва на туроператорите да се обърнат към Министерството на финансите. Сегашният министър на туризма Зарица Динкова пък е била изненадана от проблема по време на среща с ОБТ, която заварва, и до момента не е била запозната с казуса.
Още: Отчитат ли чуждите туроператори анулации за България?

Туроператорът „Аква тур БГ“ е спечелил дело срещу министерството на първа инстанция в Административен съд – София, каза управителят на компанията Румяна Юксел. Тя съди ведомството за орязани средства по три програми на обща стойност 400 000 лв. „Още не можем да се възстановим от пандемията, защото ние сме върнали парите на хората“, обясни тя. По последната програма фирмата е отрязана с 200 000 лв. заради техническа грешка на самото министерство, което вижда разминаване във фамилните имена на управителя Румяна Юксел. Тя обясни, че е предоставила документ за идентичност на имената, но не е признат от ведомството и туроператорът е отрязан от помощта. „Поведението на министерството е скандално, защото е представен официален документ от един държавен орган на друг и не е признат“, коментира Юксел.
Друг голям туроператор – „Абакс“, е отрязан с 460 000 лв. по последната програма заради свързани лица с друга фирма – „Пи Груп Пловдив“. И двете са били собственост на „Травел медиа“ АД, в което акционери са били Георги Пасев и брат му Горчо Пасев. Те обаче се разделят като „Абакс“ ЕООД става еднолична собственост на Георги Пасев, а „Пи Груп Пловдив“ ЕООД – на Горчо Пасев. „Ние разделихме бизнеса с брат ми и двете фирми нямат нищо общо, но Министерството на туризма реже „Абакс“ от помощите, като ни смята за свързани лица“, обясни Георги Пасев, управител на компанията. Другата фирма въобще не е кандидатствала по последната програма.
„Абакс“ вече са осъдили министерството на всички инстанции, включително има решение на Върховния административен съд, но ведомството не плаща, като се оправдава с липсата на средства. „Не е нормално държавата да бъде осъдена и да не си плаща, когато тя е виновна“, коментира Георги Пасев.
Още: Гаранционен фонд задължава туроператорите да връщат пари при провал на пътуванията
Председателят на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) Димитрина Горанова обясни, че държавата трябва да намери начин да изплати тези средства след като е осъдена. Съдът е върховният орган в една правова държава, който взима отношение между две спорещи страни. „Ситуацията е много сложна, защото Министерството на туризма разполагаха с определен бюджет, който е разпределен между всички туроператори“, подчерта тя. Според Горанова Министерството на туризма трябва да направи проверка на всички фирми дали са изпълнили ангажиментите си по програмите. По този начин може да се освободи ресурс, защото може да се окаже, че някои туроператори трябва да връщат пари. Тя смята, че част от помощите са изкривили пазара. „Проблемът е генерален с липсата на контрол от страна на държавата в лицето на доста органи. От друга страна, всички програми се писаха от министерството набързо с цел да се успокоят хората и се поставяха неясни условия“, коментира Горанова.
Зам.-председателят на Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА) Одисей Спасов смята, че е крайно време служители на Министерството на туризма да носят персонална отговорност, когато са взели неправомерни решения. Те трябва да бъдат глобявани, когато заради тях държавата е осъждана. „Странно е съдът да се произнася, а министерството да не плаща. Това го няма никъде в другите страни на ЕС“, подчерта Спасов. Той лично чрез фирмата си „Партнер травел“ е отрязан по последната програма с близо 60 000 лв., но е изпуснал срока за обжалване. След това е изтеглил кредит, за да върнете средствата на клиентите си.
Туроператорите получиха над 16 млн. лв. по всички програми за държавна помощ, които бяха за възстановяване на пари на клиенти по време на пандемията за неосъществени пътувания.

Втората най-голяма икономика в света удължава данъчните облекчения за чуждестранни работници до 2027 г.

Втората най-голяма икономика в света, Китай, ще удължи политиката си за преференциално данъчно облагане на чуждестранни работници в страната до края на 2027 година, посочват от китайското финансово министерство. Решението идва на фона на затрудненията на мултинационалните компании, опериращи в страната, да набират квалифицирани кадри след COVID локдауните, предава Reuters.
През 2022 година правителството предложи премахване на политиката за предоставяне на необлагаеми надбавки на чуждестранните работници, но в крайна сметка реши да удължи програмата до края на тази година.
Чуждестранни търговски камари и бизнес организации в Китай търсеха яснота дали правителството ще удължи схемата, която позволява на чуждестранните работници да се възползват от приспадане на облагаеми удръжки върху наема на къща, образованието на децата, езиковото обучение и други разходи.
„Вярваме, че това ще помогне за ограничаване на по-нататъшното изтичане на квалифицирани международни таланти, като същевременно ще предостави на мултинационалните компании яснота относно тяхната стратегия за таланти по отношение на разполагането на чуждестранен персонал и структурирането на техните пакети”, казва Китан Пател, старши директор на Китайско-британски бизнес съвет.
„Това съобщение за разширяване на съществуващия режим на данък върху доходите на физическите лица е истинска декларация за ангажимент от китайското правителство към мултинационалните компании, опериращи тук.”
Тъй като китайската икономика се забавя, властите се борят да съживят чуждестранните инвестиции, като глобалните фирми не са впечатлени от новите стимули, които според тях са далеч от схемите, използвани някога за привличане на чуждестранни капитали.
Закуска за 70 стотинки: Ето как изглежда дефлацията в Китай
Защо Китай може никога да не забогатее?
Най-големите икономики в света през 2075 година: Очакват се сериозни размествания
Икономиката на Китай е в много по-лошо състояние, отколкото всички си мислят

Светът може да изпита недостиг на ключова суровина за зеления преход още през 2025 г.

Светът може да изпита недостиг на литий още през 2025 г., тъй като търсенето на метала експлозивно расте, според проучване на BMI, изследователското подразделение на Fitch Solutions, съобщава CNBC, цитирана от БТА.
В наскоро публикуван доклад BMI отдава възможния дефицит най-вече на търсенето в Китай, което значително надвишава доставките. Според данните на центъра годишният ръст на търсенето на литий в Китай в периода 2023-2032 г. ще възлиза на над 20 на сто. В същото време доставките ще растат с едва 6 на сто годишно.
Китай е третият най-голям производител на литий в света. Металът е широко използван при производството на батерии за електромобили.
През 2021 г. в света са произведени 540 000 метрични тона литий, а според Световния икономически форум до 2030 г. търсенето ще достигне 3 милиона метрични тона.
Как държава, измъчвана от 100% инфлация, може да се окаже големият победител в добива на литий
Чили национализира огромната си литиева индустрия

Какви проверки се правят за безопасността на газовите станции у нас?

След взрива на станция за пропан-бутан в Румъния, при който загинаха двама души, а десетки други пострадаха тежко, на дневен ред е темата за безопасността на подобни съоръжения у нас.
Какви проверки се правят регулярно и извънредно на газовите станции в България?  На този въпрос отговори пред БНТ Живодар Терзиев, председател на Българската петролна и газова асоциация.
Кой извършва контрол
Той съобщи, че формално две са институциите у нас, които отговарят за безопасността на бензиностанциите и газ станциите – това са Държавната агенция „Метрологичен и технически надзор“, която отговаря за съдовете с повишена опасност (резервоарите), и органите на МВР, и по-конкретно ГДПБЗН, известна като Пожарната.
Още: Всички горива у нас поскъпват през изманалия месец, пропан-бутанът с близо 30%
„Със сигурност мога да ви уверя, че органите на МВР и на техническия надзор редовно изпълняват своите периодични и извънредни проверки и не само по казуси, каквито виждаме в момента. Това са съоръжения с повишена опасност“, коментира експертът.

Правила, писани с кръв
„През годините тези места са давали жертви, всички наредби и всички изисквания са писани с кръв и аз искам да ви обърна внимание, че в тази верига от производителя до крайния доставчик на тези продукти всеки, който се опита да играе роля, различна от тази, която му е определена в закон или наредба, води до тези ситуации“, подчерта Терзиев.
Темата бе коментирана и от икономическия министър Богдан Богданов, който увери, че Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) осъществява ефективен контрол над подобни обекти в България, като за половин година са били проверени над 1200 обекта, продаващи и съхраняващи пропан-бутан. 
Още: Връщане на акциза за метана ще се отрази автоматично в цената на колонката

Какво ще се случи след драстичното поскъпване на потребителските кредити?

Увеличението в цената на потребителските кредити ще се отрази в месечната вноска. Ще става дума вече за по-скъпи предложения на новите клиенти, докато на текущите клиенти зависи от базовата лихва на съответната банка и ако тя бъде увеличена – при тях също ще има увеличение на вноските. Това коментира кредитният консултант Георги Канайков в ефира на Bulgaria ON AIR.
Потребителските кредити поскъпнаха рязко през последния месец. В резултат на покачването на лихвите по кредитите за потребление, цената на тези заеми вече е приблизително 3.5 пъти по-висока от средните лихви по жилищните заеми.
Средната лихва по потребителските кредити, отпускани в левове през месец юли тази година, нарасна до 8.92%. Това представлява увеличение от 0.73 процентни пункта спрямо предходния месец юни.
Още: Потребителските кредити поскъпват
„Донякъде бихме го обяснили с летния сезон и не толкова активното предлагане на нови промоционални оферти по потребителските кредити. Факт е, че за първи месец има толкова драстично увеличение и предстои да разберем дали това ще се превърне в тенденция, според мен – не“, посочи Канайков.
Бели пари за черни дни
Той е на мнение, че едва ли увеличението ще намали потреблението.

„Факт е, че през последните месеци се наблюдава доста по-сериозно забавяне на търсенето спрямо началото на годината. Съветвам да се гледа годишния процент на разходите, освен договорената лихва, той е точен измерител на реалната цена на кредита. Трябва да се гледат общите разходи, вноската по текущия кредит плюс другите кредитни продукти, ако има такива, да не са повече от 40% от нетния месечен доход“, посъветва експертът.
Още: Лихвите по новите кредити и депозити в България тръгнаха нагоре през май
Той добави, че е добре да имаме и „бели пари за черни дни“, които са в размер на поне 6-месечни разходи на домакинството.
„Ипотечните кредити са друга материя, те са доста по-бавно оборотни, техният срок на погасяване е до 30-35 години. Потребителските кредити биха могли да се нарекат „по-бързо оборотна стока“. Поради тази причина при тях има доста по-плавни увеличения, които пък са стабилни. Най-вероятно ще се запазят, предвид факта, че целият свят се бори с инфлация“, добави Канайков.
 

Учени: Замърсяването на въздуха е най-голямата глобална заплаха за човешкото здраве

Замърсяването на въздуха е по-опасно за здравето на средностатистическия човек на планетата Земя от тютюнопушенето или алкохола. Това се казва в изследването на Института за енергийна политика към Чикагския университет (EPIC).
Заплахата се влошава в глобалния епицентър на замърсяването Южна Азия, въпреки бързите подобрения от Китай, показва проучване, цитирано от АФП.
Въпреки това размерът на средствата, отделени за справяне с това предизвикателство, е малка част от сумата, предназначена за борба с инфекциозните болести, предава БГНЕС.
Още: Как Монреал стана градът с най-лош въздух в света?
Годишният доклад на EPIC за индекса на качеството на въздуха (AQLI) показва, че замърсяването на въздуха с фини прахови частици, което се получава от автомобилни и промишлени емисии, горски пожари и други, остава „най-голямата външна заплаха за общественото здраве“.
Сравнение с вредата от цигарите
Ако светът трайно намали тези замърсители, за да достигне препоръчителната граница на Световната здравна организация (СЗО), средният човек ще добави 2,3 години към продължителността на живота си, сочат данните, които са с крайна дата 2021 г.
Фините прахови частици са свързани с белодробни заболявания, сърдечни заболявания, инсулти и рак.
За сравнение, употребата на тютюн намалява продължителността на живота в световен мащаб с 2,2 години, докато недохранването на децата и майките е причина за намаляване на продължителността на живота с 1,6 години.
Още: Лондон ще бори замърсяването с по-скъпо паркиране

Къде замърсяването е най-голямо?
Азия и Африка носят най-голямата тежест, но имат една от най-слабите инфраструктури за предоставяне на навременни и точни данни на гражданите. Освен това те получават малки части от и без това малката световна филантропия. Например целият африкански континент получава по-малко от 300 000 долара за справяне със замърсяването на въздуха.
„Съществува дълбоко разминаване между това къде замърсяването на въздуха е най-лошо и къде ние, колективно и глобално, разполагаме с ресурси за решаване на проблема“, заяви пред АФП Криста Хасенкопф, директор на програмите за качество на въздуха в EPIC.
Макар че съществува международно партньорство за финансиране, наречено Глобален фонд, което отпуска 4 млрд. долара годишно за ХИВ/СПИН, малария и туберкулоза, няма еквивалент за замърсяването на въздуха.
„Въпреки това замърсяването на въздуха отнема повече години от живота на средния човек в ДРК (Демократична република Конго) и Камерун, отколкото ХИВ/СПИН, малария и други заплахи за здравето“, се казва в доклада.
В световен мащаб Южна Азия е най-засегнатият регион. Бангладеш, Индия, Непал и Пакистан се нареждат на първите четири места в класацията на най-замърсените държави по отношение на средногодишните претеглени стойности на фини прахови частици, които се засичат от сателити и се определят като частици с диаметър 2,5 микрона или по-малко (PM2,5). След това концентрациите на замърсяване на въздуха се включват в метриката AQLI, която изчислява въздействието им върху продължителността на живота въз основа на рецензирани методи.
Жителите на Бангладеш, където средните нива на PM2,5 са 74 микрограма на кубичен метър, биха спечелили 6,8 години живот, ако те бъдат сведени до препоръките на СЗО от 5 микрограма на кубичен метър.
Междувременно столицата на Индия Делхи е „най-замърсеният мегаполис в света“ със средно годишно замърсяване с прахови частици от 126,5 микрограма на кубичен метър.
От друга страна, Китай „има забележителен напредък по отношение на войната си със замърсяването на въздуха“, която започна през 2014 г., каза Хасенкопф. Замърсяването на въздуха в страната е намаляло с 42,3% в периода 2013-2021 г. Ако подобренията се запазят, средностатистическият китайски гражданин ще може да живее 2,2 години по-дълго.
В Съединените щати законодателни действия като Закона за чистотата на въздуха помогнаха за намаляване на замърсяването с 64,9 % от 1970 г. насам, което помогна на американците да увеличат продължителността на живота си с 1,4 години.
Но нарастващата заплаха от горски пожари – свързана с по-високите температури и по-сухите условия, дължащи се на изменението на климата – води до рязко увеличаване на замърсяването от западната част на Съединените щати до Латинска Америка и Югоизточна Азия. Например през историческия сезон на горските пожари в Калифорния през 2021 г. в окръг Плумас средната концентрация на фини прахови частици е надхвърлила повече от пет пъти препоръчителната стойност на СЗО.
Историята на Северна Америка по отношение на подобряването на замърсяването на въздуха през последните десетилетия е подобна на тази в Европа, но остават големи разлики между Западна и Източна Европа, като Босна е най-замърсената страна на континента.

Германската икономика ще се свие значително тази година

Институтът за германска икономика (IW) очаква спад на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на Германия с до 0,5% за 2023 г. заради високите лихвени проценти, завишените цени на енергията и слабия износ, които парализират германската икономика, предаде ДПА.
В новия си доклад институтът посочва, че типичната за германската икономика ориентация към световните пазари и високият дял на износа страдат под натиска на геополитически сътресения като войната в Украйна и напрежението с Китай.
Както високият дял на промишлеността на страната спрямо международните стандарти, така и енергоемките ѝ отрасли означават, че тя също така понася тежестта на съществуващите рискове по веригата на доставки и шоковете в разходите в по-голяма степен, отколкото други страни.
Още: Инфлацията в Германия бележи лек спад, но цените на храните и електроенергията скачат сериозно
В същото време във вътрешен план Германия страда от висока инфлация и частно потребление, което забавя икономиката, смята институтът, цитиран от БТА.
Поради това нивото на икономическото производство в края на 2023 г. ще бъде около това от края на 2019 г., прогнозират експертите.  За третото и четвъртото тримесечие на 2023 г. те прогнозират, че икономическото производство ще намалее.  
Средно за 2023 г. институтът очаква 2,58 милиона безработни, което е със 160 000 души повече от предходната година. Това ще доведе до повишаване на равнището на безработица до 5,5%. Не се прогнозират големи съкращения, но вече безработните ще изпитват по-големи трудности при намирането на нова работа.
Експертите прогнозират, че през 2023 г. инфлацията ще бъде съвсем малко под нивото от предходната година – 6,5%.
Още: Мощната автомобилна индустрия може да докара на Германия нова рецесия

Вечерен виц: Две кучета и една блондинка

Пратили две кучета и една блондинка в Космоса. На всеки час повикване от Земята.
– Шаро!
– Бау!
– Натисни червеното копче!
Шаро натиска червения бутон.
След час.
– Черньо!
– Бау!
– Натисни синьото копче!
Черньо натиска синия бутон.
След час.
– Блонди!
– Бау!
– Недей ми лая, ами нахрани кучетата! И нее пиипааай нииищооо…!!!

След трансферите за стотици милиони: Саудитска Арабия има интерес към участие в европейската Шампионска лига

На фона на стотиците милиони долари, които се харчат за привличане на едни от най-големите имена във футбола, Саудитска Арабия се интересува от дискусии за присъединяване към най-големия европейски футболен клубен турнир, а именно Шампионска лига.
„Опитваме се да бъдем различни, така че всякакъв вид промени във формата или подобрения, които могат да бъдат въведени в лигата, ще бъдат приветствани“, заяви в интервю главният оперативен директор на Саудитската професионална лига (SPL) Карло Нохра, предава Bloomberg, цитирана от Yahoo Finance.
По думите му SPL все още е „напълно ангажирана“ с участието си в AFC Champions League, която е водещото клубно състезание в Азия. Той добавя, че всякакви разговори за присъединяване на отбори от SPL към европейската Шампионска лига вероятно ще се водят между нейния организатор УЕФА и Футболната федерация на Саудитска Арабия.
Сред членовете на УЕФА са няколко неевропейски държави, включително Казахстан, чиито клубове могат да участват в Шампионската лига.
В отговор на новината за присъединяване на саудитски клуб към Шампионската лига през 2025 г., ръководителя на УЕФА, Звонимир Бобан, заяви пред хърватския вестник Jutarnji List, че това е „измислица“.
Коментарите на Нохра дойдоха малко преди Саудитска Арабия да назначи Роберто Манчини за треньор на мъжкия национален отбор, само две седмици след като спечелилият Европейското първенство мениджър изненадващо напусна работата си начело на Италия.
През последните месеци саудитските отбори похарчиха около 650 млн. долара за привличането на играчи, сред които Карим Бензема от Реал Мадрид, бразилецът Неймар и Джордан Хендерсън от Ливърпул.
Кралството се опита да привлече аржентинеца Лионел Меси с огромен пакет от заплати, но вместо това той избра да се присъедини към Интер Маями в САЩ. Според някои публикации се смята, че саудитският клуб Ал-Иттихад иска да купи египетската суперзвезда Мохамед Салах.
Adidas и Манчестър Юнайтед подписаха спонсорски договор за рекордните 1.2 млрд. долара

Трансферът на Кристиано Роналдо в Саудитска Арабия се оказа само началото на мащабен процес по привличане на редица известни имена в клубове от страната;
Снимки/колаж: Getty Images/SportLive
„Правим всичко възможно тези играчи да дойдат в Саудитска Арабия“, казва Нохра, който преди това е работил за World Wrestling Entertainment Inc (позната у нас като „Световна федерация по кеч). „Това не означава, че бюджетът е безкраен. Но не можем да седим със скръстени ръце, когато искаме да доведем тук някои от най-големите таланти. Трябва да плащаме обичайните цени, за да ги доведем тук.“
От гледна точка на печеленето на пари SPL си остава дребна риба в сравнение с най-добрите футболни лиги в света. Но закупуването на такива изтъкнати играчи подчертава големите амбиции на Саудитска Арабия, която се стреми да диверсифицира дейността си от петрола, като прави огромни инвестиции във всичко – от спорт до нови градове и електрически автомобили.
През изминалата година SPL положи големи усилия да привлече повече спонсори и да подпише договори за излъчване с международни медийни компании. Нейните мачове вече се излъчват в около 140 държави, казва Нохра, а приходите от излъчването са се увеличили с 650%, откакто португалецът Кристиано Роналдо се присъедини към нея от Манчестър Юнайтед в края на миналата година.
„Това не са огромни приходи, за да финансираме всички дейности, които имаме, но със сигурност е значително движение“, каза той.
Растежът на SPL е дълъг и сложен процес, и няма определен срок, в който се очаква да излезе на печалба.
„Повишаването на корпоративната стойност на лигата и клубовете определено е в основата на това, което правим“, казва той. „Ако това превърне клубовете и лигата в инвестиционен актив, тогава ще сме постигнали целта.“
Източник: Bloomberg\Yahoo Finance
Кои са най-добре платените спортисти в света за 2023 година?
 
Най-скъпите футболни отбори в света: Два клуба достигат 6 млрд. долара за първи път
Ефектът Меси: Очакват приходите и стойността на Интер Маями да скочат двойно заради идването на футболната звезда
Тройната сделката на „Интер Маями“, Adidas и Apple, която докара Меси във Флорида
Саудитска Арабия обмисля оферта за изграждане на АЕЦ

Нарастващата цена на войната може да създаде проблеми за икономиката на Русия

„Нямаме ограничения във финансирането“, каза президентът на Русия Владимир Путин на среща на военно висше ръководство през декември миналата година. „Страната, правителството ще предостави всичко, което армията поиска. Осемнадесет месеца след началото на войната в Украйна Путин изглежда спазва това обещание.
Но това се случва все повече за сметка на друга, негласна договореност с руския народ: да поддържа икономическата стабилност у дома, пише CNN.
Няколко седмици преди срещата през декември Путин подписа закон за бюджет, който предвижда 4.98 трилиона рубли – 52 милиарда долара по текущия обменен курс – за „национална отбрана“ през 2023 г., което е малко повече от разходите за миналата година.
Но според правителствен документ, с който Reuters се запозна по-рано този месец, тази прогноза вече е удвоена до 9.7 трилиона рубли (101 милиарда долара). Това е почти три пъти повече от сумата, която Русия е похарчила за отбрана през 2021 г., преди нахлуването си в Украйна през февруари 2022 година.
Тези цифри вероятно подценяват общите разходи за военните усилия на Русия. Стокхолмският международен институт за изследване на мира, който проследява военните разходи по света, изчислява, че графата „национална отбрана“ в официалните бюджети на Русия представлява само около три четвърти от общите военни разходи.
Ричард Конъли, специалист по руската икономика в Кралския институт на обединените служби за изследвания на отбраната и сигурността, също предполага, че военните разходи на Русия тази година ще надхвърлят 100 милиарда долара. Той казва, че преди войната Русия обикновено е отделяла около 3-4% от годишния си брутен вътрешен продукт за отбрана, но сега средствата могат да заемат дял от някъде между 8% и 10%.
Ако се вземе предвид цената на стоките и услугите в Русия, еквивалентната сума в доларово изражение за 2023 г. изглежда дори по-висока, вероятно по-близо до 300 милиарда долара, изчислява Янис Клуге, старши сътрудник в Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността.
Щедростта на Кремъл към въоръжени сили на страната обаче върви ръка за ръка с висока икономическа цена.
Бюджетният дефицит на Русия, тоест разликата между разходите и приходите в хазната, рязко се повиши от началото на войната, тъй като приходите от износ на петрол и газ бяха ударени от западните санкции и тежките отстъпки в цените за останалите купувачи. По-ниските цени на енергията тази година и съкращенията в добива, целящи да ги подпомогнат, само увеличиха натиска.
Приходите от петролния и газовия сектор са с 41% по-ниски през периода януари-юли спрямо същия период на 2022 година.
Това означава, че правителството трябва да поема повече заеми. Държавният дълг на Русия, който в момента възлиза на 14.9% спрямо БВП, се очаква да нарасне.
„Ще увеличаваме дълга си, това е безнадеждна ситуация. Ще трябва да направим това, защото нашата разходна част расте“, каза заместник-министърът на финансите Ирина Окладникова през миналия месец.
Планът е да останем в рамките на „безопасната граница“ от 20% от БВП, добави тя. (Русия все още е една от най-малко задлъжнелите страни в света, отчасти благодарение на печалбите си от енергия и други суровини.)
Призракът на хиперинфлацията надвисва над Путин и икономиката на Русия

Ако войната в Украйна продължи още дълго, управляващите в Русия ще бъдат принудени да взимат тежки решения, смятат икономисти;
Снимка: iStock
Износът на Русия все още е по-голям от стойността на вноса, въпреки увеличаването на вноса заради огромните военни разходи. Но този търговски излишък намаля с 85% през първата половина на годината в сравнение със същия период на 2022 г., довеждайки страната опасно близо до дефицит.
Страните, които поддържат дефицит по текущата сметка, обикновено разчитат на притоци на чуждестранен капитал.
Но това е малко вероятна опция за Москва поради санкциите, казва пред CNN Лиъм Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в Capital Economics.
„Русия не може да взема заеми от чужбина, тя е изключена от западните капиталови пазари“, казва Пийч.
Освен това Русия също не може да използва големия дял от валутните резерви на своята централна банка, които са замразени на Запад. Това означава, че може да бъде принудена да ограничи вноса.
Защо санкциите не са най-големият проблем за икономиката на Русия?
Бързо топящият се излишък е допринесъл за обезценяването на рублата, според Руската централна банка. Валутата е загубила повече от 30% от стойността си тази година, отслабвайки над ниво от 100 рубли за долар по-рано този месец.
Рублата може да поевтинее дори още, смята Клуге от Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността.
„Последното нещо, което те (правителството) искат, е руснаците да загубят доверие в руската валута и след това в един момент може би да започнат да обменят всички рубли в чуждестранна валута, защото тогава ще имате порочен кръг. И това наистина може да създаде някакъв вид валутна криза в Русия“, добавя той.
По-слабата рубла води до покачване на цените, каза централната банка на Русия на 15 август, когато повиши основния си лихвен процент с 3.5 процентни пункта до 12% на набързо насрочено извънредно заседание. Политиците казаха, че решението, взето ден след като рублата удари 17-месечно дъно спрямо долара, е „насочено към ограничаване на рисковете за ценовата стабилност“.
Годишната инфлация на потребителските цени в Русия достигна 4.3% през юли, надхвърляйки заложената цел от централната банка за ниво от 4%.
Може да са необходими повече повишения на лихвените проценти или дори повторното въвеждане на капиталов контрол, насочен към задържане на долари в Русия, въпреки че е вероятно това да забави икономическия растеж.
Икономиката на Китай е в много по-лошо състояние, отколкото всички си мислят
Нарастващите военни разходи, от друга страна, стимулират промишленото производство на Русия, а с него и БВП. Миналия месец Международният валутен фонд повиши прогнозата си за растежа на БВП на страната тази година до 1.5% спрямо прогнозираните през април 0.7%, отбелязвайки, че „големи фискални стимули“ са движели икономическата сила на Русия.
„Това обаче не е видът растеж, на който трябва да се радваме“, каза Александра Суслина, независим икономист, която е напуснала Русия малко след инвазията.
„Ако произвеждате танк, това, разбира се, има голям принос за официалния растеж на БВП. Но този танк няма да оре поле… няма да ви помогне да учите хората или да им осигурите медицинско лечение. Това не е стимул за по-дългосрочно развитие“, казва тя.
Трудни избори
Икономистите признават, че икономиката на Русия досега се представя по-добре от очакваното. Суслина твърди, че традиционната издръжливост на руския народ е послужила като „допълнителен ресурс“.
„Съветското наследство научи хората да живеят буквално в бедност, да не разчитат на нищо“, казва тя. „И те са готови да останат дълго време в този режим на оцеляване.“
Александра Прокопенко, чуждестранен учен в Евразийския център Карнеги Русия в Берлин, добави, че руските политици и бизнес също са умели да се справят с кризи.
Но напрежението върху икономиката се засилва.
Въпреки че цените на петрола се повишиха от края на юни, те все още са далеч под върховете от миналата година, които помогнаха на Москва да преодолее въздействието на санкциите. Приходите й от износ на петрол през юли са били с 4.1 милиарда долара по-ниски от преди година, според оценки на Международната агенция по енергетика.
„Русия е в положение, в което просто не може да живее с много по-ниска цена на петрола. Макроикономическата стабилност зависи от това цените на петрола да останат на текущите нива“, смята Пийч от Capital Economics.
Според Прокопенко, Русия може да е в състояние да финансира войната още около година, но ако тя се проточи и след това, правителството ще трябва да направи „трудни избори“.
„Компромисите ще бъдат, че те ще трябва да повишат данъците или да намалят разходите за инфраструктура, като изграждане на пътища и поддръжка на мостове, защото военните разходи ще изискват все повече и повече (от бюджета)“, казва тя.
Пийч се съгласява с това мнение, като казва, че в близко бъдеще Русия ще трябва да запълни бюджетния си дефицит и може да повиши данъците върху най-печелившите сектори на икономиката, като банки и енергийни компании.
„Най-големите руски фирми ще стават все по-подвластни на властимащите. Цената на по-голямото държавно участие, изолацията от Запада и продължаващия ангажимент към военните цели ще представлява отслабване на перспективите за растеж и жизнения стандарт на Русия“, пише той в бележка от миналия месец.
Защо парите в обращение в Русия нараснаха до рекордна стойност?
Златните и валутните резерви на Русия се топят
Защо тази европейска страна още е силно зависима от руския газ?
Защо много западни компании продължават да правят бизнес в Русия?
Враговете на Путин, които загинаха или бяха близо до смъртта при неясни обстоятелства

Измамници набавят лични и банкови данни от електронни платформи за търговия

На нова измамна схема могат да станат жертва хората, които публикуват обяви в онлайн платформи за продажба на лични вещи. За това предупреди Габриела Руменова от „Ние, потребителите“ пред БНР.
Каква е схемата?
След като сте пуснали обявата си в интернет и сте оставили телефона си за обратна връзка, измамниците взимат номера ви и ви пишат по Viber в ролята на клиент. Те директно ви информират, че желаят да закупят стоката, без да се интересуват от подробности нито за нея, нито за условията на сделката. Скоро след това получавате и съобщение уж от известна куриерска служба, че артикулът е платен онлайн и трябва да последвате посочена от тях връзка, за да си вземете парите от покупката.
Още: ЕС засилва контрола над 19 онлайн платформи, включително Facebook, TikTok и Twitter
Ако кликнете върху връзката, попадате на платформа и там ще поискат да въведете номера на банковата си карта и кода за сигурност CVV. Този код се използва за трансакции без представяне на карта при покупки по телефона или онлайн и предоставя на търговците допълнително доказателство, че картата е използвана от нейния реален притежател. Ако попълните този код, вие на практика давате достъп на отсрещния до вашите средства.
В случай, че посочите номера на картата си и CVV кода, следващата стъпка от актуалната измамна схема е да ви попитат какви са наличните средства в банковата ви сметка. Вероятно така ще разберат колко пари могат да изтеглят.

Решите ли да прекратите процеса по събирането на тези данни и да настоявате плащането да се извърши лично или чрез наложен платеж, измамниците отново са с един ход напред. Тогава прилагат метода на притискането – казват ви, че парите вече са преведени и сделката е осъществена, като ви внушават, че няма вариант за връщане назад.
Още: Как ни мамят с фалшиви клиентски ревюта при онлайн пазаруване?
От „Ние, потребителите“ са се свързали с куриерската служба, от чието име се изпращат съобщенията за получаването на парите от фиктивните покупки – от там са потвърдили, че се касае за фишинг атака и са подали информация към ГДБОП.
Как да се предпазим?
Никога не следвайте връзки, за които не знаете накъде водят, дори да изглежда, че са изпратени от надежден източник.
Ако получите подобно съобщение, свържете се с цитираната компания чрез официалните координати за връзка и поискайте потвърждение, че е изпратено от там.
При съмнение за измама, направете екранни снимки на съдържанието и евентуални проведени разговори и незабавно уведомете компанията и ГДБОП.

Промени при декларирането на стоките с висок фискален риск

Декларирането при движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България става на задължителен принцип. Това предвижда Проект на Наредба на Министерския съвет, публикуван да обществено обсъждане.
Досега това деклариране се извършваше на доброволен принцип и  се отнасяше само за превози на стоки с висок фискален риск, които започват от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършват на територията на страната и за превози на стоки с висок фискален риск, който започват от територията на страната и завършват на територията на друга държава – членка на Европейския съюз.
„Целите на проекта на новата наредба е привеждане в съответствие на подзаконовата уредба на контрола и декларирането на превозите на стоки с висок фискален риск с промените в законовата уредба на тези дейности, извършени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
Още: Държавата пак тръгна да отлага наредбата за касовите апарати
С цел улесняването на лицата при прилагане на установените в закона задължения за тях разпоредбите на новата наредба са максимално подробни“, се казва в мотивите на правителството.
С прилагането на задължителното деклариране на превозите на стоки с висок фискален риск, както и разширяването на видовете превози, за които се изисква такова деклариране се очаква подобряване ефективността на фискалния контрол върху тези дейности и оттам повишаване събираемостта на дължимите вследствие на тези дейности публични плащания към държавния бюджет.
Очаква се оптимизирането на процеса за извършване на фискален контрол да доведе и до по-ефективна превенция срещу ДДС измамите и укриването и не внасянето на данъци, надяват се от министерския съвет.
Още: Горивата вече са сред стоките с висок фискален риск

Кристалина Георгиева: Светът рискува ново разделяне на съперничещи си блокове

Живеем в неспокойни времена и в свят, който е по-богат, но и по-крехък. Войната на Русия в Украйна болезнено ни показа, че не можем да приемаме мира за даденост. Това пише управляващият директор на Международния валутен фонд  Кристалина Георгиева за американското списание Foreign Affairs.
Смъртоносна пандемия и климатичните бедствия ни напомнят колко крехък е животът срещу мощта на природата. Големите технологични трансформации, като изкуствения интелект, обещават бъдещ растеж, но носят и значителни рискове, посочва тя.
Сътрудничество
Сътрудничеството между държавите е от решаващо значение в един по-несигурен и податлив на сътресения свят. Въпреки това международното сътрудничество е в отстъпление. Вместо това светът е свидетел на възход на фрагментацията: процес, който започва с увеличаване на бариерите пред търговията и инвестициите и, в крайната си форма, завършва с разделяне на държавите на съперничещи си икономически блокове — резултат, който рискува да обърне в обратна посока трансформиращите постижения на глобалната икономическа интеграция, предупреждава Георгиева.
Още: Ето какво сподели Кристалина Георгиева за криптовалутите
„Един по-податлив на сътресения свят означава, че икономиките ще трябва да станат много по-устойчиви — не само индивидуално, но и колективно. Постигането на тази цел ще изисква целенасочен подход на сътрудничество. Международната общност, подкрепена от институции като МВФ, трябва да работи заедно по систематичен и прагматичен начин, като се стреми към целенасочен напредък там, където има общи позиции, и поддържа сътрудничество в области, в които бездействието би било пагубно.
Политиците трябва да се съсредоточат върху въпросите, които имат най-голямо значение не само за богатството на нациите, но и за икономическото благосъстояние на обикновените хора. Те трябва да подхранват връзките на доверие между страните, когато това е възможно, за да могат бързо да засилят сътрудничеството си при следващото голямо сътресение.
Това ще бъде от полза както за по-бедните, така и за по-богатите икономики, тъй като ще подпомогне глобалния растеж и ще намали риска от трансгранично разпространение на нестабилността. Дори за най-богатите и силни държави ще бъде трудно да се ориентират в един фрагментиран свят, а сътрудничеството ще се превърне не само във въпрос на солидарност, но и на личен интерес“, пише управляващият директор на МВФ.

Още: Кристалина Георгиева каза докога инфлацията в Европа ще се задържи висока
„В свят с по-чести и по-тежки сътресения държавите трябва да намерят начини да смекчат неблагоприятните последици за своите икономики и хора. За целта е необходимо да се създадат икономически буфери в добрите времена, които могат да бъдат използвани в лоши времена. Един от тези буфери са международните валутни резерви на дадена страна, т.е. наличностите в чуждестранна валута на нейната централна банка, които осигуряват лесно достъпен източник на финансиране за страните, когато са засегнати от сътресения.
Като цяло резервите нараснаха значително през последните две десетилетия, успоредно с развитието на световната икономика и в отговор на финансовите кризи. Но тези резерви са силно концентрирани в сравнително малка група от икономически по-силни развити и нововъзникващи пазарни икономики: само десет държави притежават две трети от световните валутни резерви.  Това неравномерно разпределение на резервите означава, че много страни остават силно уязвими.
Да не разчитаме само на резервите
Разбира се, никоя страна не бива да разчита само на резервите си. Помислете как едно домакинство, което не може да спести достатъчно пари за всяко възможно сътресение, би могло да застрахова жилището си, да си купи кола или да плаща за здравни грижи. По аналогичен начин държавите са в по-добро положение, ако могат да допълнят собствените си резерви с достъп до различни международни застрахователни механизми, известни като “глобална мрежа за финансова сигурност”.
В центъра на тази мрежа е МВФ, който обединява ресурсите на своите държави членки и действа като кооперативен световен кредитор от последна инстанция“, обяснява Георгиева.
„Капацитетът на МВФ за отпускане на заеми в размер на близо 1 трилион долара вече е само малка част от общата мрежа за сигурност. В един по-малко сигурен свят с по-слаби перспективи за растеж рискът от фрагментация само нараства. Въпреки че самозастраховането чрез международните резерви рязко се е увеличило за някои страни, обединените ресурси, съсредоточени в МВФ, са се увеличили много по-малко от самозастраховането и са се свили значително в сравнение с мерките за глобална финансова интеграция. Ето защо международната общност трябва да укрепи глобалната мрежа за финансова сигурност, включително чрез разширяване на наличността на обединени ресурси в МВФ.
В продължение на почти 80 години светът реагира на големите икономически предизвикателства чрез система от правила, споделени принципи и институции, включително тези, които се коренят в системата Бретън Уудс.
Сега, когато светът е навлязъл в нова ера на нарастваща фрагментация, международните институции са още по-важни за обединяването на държавите и за решаването на големите глобални предизвикателства днес. Но без засилена подкрепа от страна на държавите с по-високи доходи и подновен ангажимент за сътрудничество МВФ и другите международни институции ще изпитват затруднения.
Периодът на бърза глобализация и интеграция приключи, а силите на протекционизма са във възход. Може би единственото сигурно нещо за тази крехка, фрагментирана нова глобална икономика е, че тя ще бъде подложена на сътресения“, предупреждава Кристалина Георгиева.
МВФ, другите международни институции, кредиторите и кредитополучателите трябва да се адаптират и подготвят. Пътуването ще бъде несигурно, а международната финансова система трябва да се подготви, допълва тя.