Архив на категория: Бизнес

Eurostat: Около 22% от българското население не може да си позволи нормално хранене

Малко повече от една пета, или 21,6% от българското население не може да си позволи нормално хранене. Това сочат данните на европейската статистическа служба Eurostat за 2022 година. По този показател страната ни се нарежда на предпоследно място в ЕС, като единствено Румъния отчита по-лоши резултати. В северната ни съседка 22,1% от населението не може да си позволи хранене, съдържащо месо, риба или вегерарианския им еквивалнет всеки втори ден.
За сметка на това страната ни застава на дъното по отношение на хора в риск от бедност, които не могат да си позволят нормално хранене. Делът на тези хора в България е 44,6% от лицата в риск от изпадане в бедност, следвана от Румъния с 43% и Словакия 40,5%.

На другия полюс, с най-нисък дял на хората в риск от бедност, които не могат да си позволят нормално хранене, са Ирландия (5%), следвана от Люксембург (5,1%) и Кипър (5,6%). Що се отнася до най-нисък дял при общото население страните остават същите, като се променят само показателите им. Първа остава Ирландия (1,4%), а останалите две разменят местата си, като съответно Кипър има 1,5%, а Люклсембург – 1,8%.
През 2022 г. разликата между цялото и изложеното на риск от бедност население по отношение на способността му да си позволи нормално хранене е била отчетена във всички страни членки.

През 2022 г. 8,3% от цялото население в ЕС не е могло да си позволи хранене, съдържащо месо, риба или вегетарианския им еквивалент всеки втори ден, което е с 1% повече, отколкото през 2021 г. (7,3%), отчита още Eurostat.
По отношение на хората, заплашени от риск от изпадане в бедност, които не могат да си позволят нормално хранене, през 2022 г. делът им в ЕС е бил 19,7%, или с 2,2% повече, отколкото през 2021 г. (17,5%).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Риск от бедност в ЕС: С Румъния водим хорото
Проблемът с недостига на храна става все по-сериозен. Задава ли се глад?
Как да спестите пари в хранителния магазин?

Пощенска банка изгради собствена фотоволтаична електроцентрала

Пощенска банка изгради фотоволтаична електроцентрала за собствени нужди върху покрива на сградата на Централното си управление с обща инсталирана мощност от 388 kWp, съобщават от банката.
Очаква се годишно производството на зелена енергия да достигне 432 хиляди кВтч, като в дните с интензивно слънцегреене произведеното от централата електричество ще покрива поне 30% от консумираната от сградата за едно денонощие електрическа енергия. Реализацията на мащабния фотоволтаичен проект дава редица предимства, като позволява на компанията да намали още повече въглеродния си отпечатък и същевременно мотивира служителите да бъдат по-отговорни. Идеята за проекта е разработена в унисон с ESG стратегическата визия на Пощенска банка, в която са изложени основните принципи, на които се основава корпоративната ѝ философия за развитие както в непосредствено бъдеще, така и в дългосрочен план.
Опазването на околната среда, борбата с климатичните промени и редуцирането на въглеродния отпечатък са основен приоритет за дейността на Пощенска банка. Като отговорна финансова институция и водещ фактор в нововъведенията и формирането на посоките на развитие на сектора в страната, банката отчита значението на екологичните и климатичните аспекти от дейността си в процеса на вземането на ключовите управленски решения. Финансовата институция вярва, че климатичните промени и свързаните с тях предизвикателства за прехода към нисковъглеродна икономика откриват широк спектър от възможности, които всеки отговорен бизнес трябва да прилага в дейността си. Ползите от новоизградения парк от соларни панели в сградата на Централно управление на Пощенска банка са забележителни – на годишна база проектът дава възможност за спестяване на около 173 т въглища в околната среда, избегнатите въглеродни емисии биха били около 205 т, а дърветата, които би трябвало да се засадят за преработката им, са близо 300 броя.
Пощенска банка финализира сделката по придобиването на бизнеса на „БНП Париба Лични финанси“
„От позицията си на лидер в банковия сектор в страната ние съзнаваме своята важна роля да бъдем дейни участници в зеления преход по пътя към устойчивост. През последните няколко години предприехме значителни стъпки и осъществихме ценни инициативи, с които изразяваме готовността си да изпълняваме своята ключова роля в прехода към нисковъглеродна и устойчива икономика по пътя към постигането на дългосрочни национални и глобални цели. Отборният дух, емпатията и социалната отговорност ни обединяват не само в ежедневната ни дейност, но и в ангажиментите ни към общественополезни каузи. Изграждането на зелено самосъзнание е част от нашите корпоративни ценности и точно затова целият ни екип полага непрекъснати усилия и осъзнати действия по пътя към зелена икономика за повишаване на качеството на живота ни и бъдещето на нашата планета“, коментират от Пощенска банка.
Пощенска банка реализира своята ESG стратегическа визия с фокус върху приоритети, които ѝ позволяват да предлага най-добрите устойчиви продукти, услуги, концепции и решения. Институцията акцентира върху устойчивото въздействие от дейността си, посреща с иновативен подход изискванията на пазара и същевременно следи отблизо ESG предизвикателствата пред своята дейност.
През последните 12 години Пощенска банка постигна значителна оптимизация на ресурсите, които използва в дейността си и внедри множество дигитални решения и продукти, подобрявайки своя въглероден отпечатък и намалявайки съществено консумацията на електричество, хартия и вода. Финансовата институция постоянно обновява служебния си автопарк, като само през миналата година е инвестирала в над 50 автомобила с хибридно захранване и очаква ново сериозно попълнение от еко автомобили през тази година. Успоредно с проекта за новоизградената фотоволтаична електроцентрала за собствени нужди на сградата на Централното управление на Пощенска банка, работните офиси и помещения в нея, както и в клоновата мрежа в цялата страна, са в процес на цялостно обновяване. Внедряването на екологично чисти, рециклируеми материали в подобрените банкови пространства, инсталирането на модерно LED осветление, както и въвеждането на най-ново поколение по-ефективни и екологични климатични системи, са само част от устойчивите действия на Пощенска банка по пътя към зелена икономика.
Пощенска банка получи зелена светлина за покупката на Банка Пиреос
С визия за общото бъдеще на цялото общество и в подкрепа на своите клиенти и партньори, Пощенска банка разполага със Зелен борд и звено „Екологичен офис“ в рамките на организационната си структура. Те работят за защита на околната среда както по отношение на ограничаването на вътрешното потребление на ресурсите, така и спрямо своята финансираща дейност. Институцията е член на Финансовата инициатива на ООН за околната среда и първата и единствената банка в България, която се присъедини към Принципите за отговорно банкиране, лансирани от тази организация. По този начин компанията получава достъп до ресурси, до най-добрите практики и международния експертен опит в областта на ESG.
Финансовата институция разполага и с многопластова политика за корпоративна социална отговорност, като всяка година заедно със своите служители банката реализира множество зелени проекти и инвестира в инициативи, свързани с насърчаване на образованието, спорта и предприемачеството у нас. Ангажираността ѝ в областта на опазването на околната среда многократно бива отличавана в различни конкурси за устойчиви инициативи, като в последното издание на „Най-зелените компании в България“ на b2b Media през 2023 г. Пощенска банка спечели приз в категорията „Лидер в зелените инициативи“ за цялостния си принос към устойчивото бизнес развитие и изграждането на зелено самосъзнание.
Повече информация за стратегическата визия и устойчива корпоративна политика на Пощенска банка, както и за многопластовата политика за корпоративна социална отговорност на институцията, може да бъде открита на www.postbank.bg.

Строителната продукция у нас с 12% по-ниска спрямо нивата от 2015 година

Строителната продукция у нас през месец май тази година е с 12.4% по-ниска спрямо нивото от 2015 година, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт. По ниската продукция се дължи основно на спад на гражданско/инженерното строителство (инфраструктура), което през май тази година е с 22.1% по-ниско спрямо 2015 година.
В същото време продукцията в сградното строителство е с едва 3.7% по-ниска спрямо равнището от преди 8 години.

През месец май тази година общият индекс на строителната продукция остава на същото ниво от същия месец на миналата 2022 година, бележейки нулев ръст. Сградното строителство нараства с 1.8% на годишна база през май, докато гражданско/инженерното строителство намалява с 2.5% спрямо май 2022 година, сочат календарно изгладените данни.
Бизнесът у нас очаква цените да останат без промяна през следващите месеци

На месечна база, общият индекс на произведената строителна продукция нараства с 1% спрямо април, сочат сезонно изгладените предварителни данни на НСИ. Това се дължи на ръст на месечна база при гражданското/инженерното строителство от 1.2% и нарастване на сградното строителство с 0.9% спрямо април.
Строителната продукция у нас се свива през април
България и още 8 страни членки отбелязаха ръст на разрешенията за строеж през 2022 г.
Цените на новите жилища в София замръзнаха

ЕЦБ ще подменя евробанкнотите, пита каква тема да бъде заложена в новите купюри

Европейската централна банка стартира проучване, чрез което да се определи бъдещият дизайн на евробанкнотите, обяви институцията в съобщение, предава БТА. Ще могат да се включат всички европейски граждани, като на специалния сайт на проучването са предвидени секции на отделните езици в ЕС, включително и на български. Допитването започва днес и ще продължи до 31 август.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард приканва всички да се включат в проучването. „Силна е връзката между нашата единна валута и общата ни европейска идентичност. Новата ни серия банкноти трябва да подчертава това. Искаме европейците да чувстват близък дизайна на евробанкнотите, затова те ще изиграят активна роля в избора на новата тема“, заяви тя.
„Работим по нова серия високотехнологични банкноти, за да предотвратим фалшифицирането и да намалим въздействието върху околната среда. Поели сме ангажимент за парите в брой, както и да гарантираме, че винаги ще има възможност за плащане с централнобанкови пари“, отбеляза членът на Изпълнителния съвет Фабио Панета.

Задължение на ЕЦБ и на националните централни банки от еврозоната е да гарантират, че евробанкнотите ще останат иновативно, сигурно и ефективно платежно средство. Разработването на нови серии банкноти е стандартна практика на всички централни банки, посочват от ЕЦБ. „В свят, в който технологиите за възпроизвеждане се развиват стремително, а фалшификаторите могат лесно да се снабдят с информация и материали, е необходимо редовно да се емитират нови банкноти. Заедно със съображенията за сигурност ЕЦБ е решена и да намали въздействието на евробанкнотите върху околната среда през целия им жизнен цикъл, като същевременно ги направи по-близки и приобщаващи за европейските граждани на всякаква възраст и произход, включително за уязвими групи като хората с увредено зрение“, допълват от франкфуртската институция.
ЕЦБ ще използва резултата от проучванията, за да избере тема за следващото поколение банкноти до 2024 г. След това ще се проведе конкурс за дизайн. Европейските граждани отново ще могат да изкажат предпочитанията си по вариантите на дизайн, представени в конкурса.
Очаква се през 2026 г. ЕЦБ да вземе решение за бъдещия дизайн и за това кога ще произведе и емитира новите банкноти.
7 са темите, сред които гражданите ще могат да избират, и впоследствие да залегнат при дизайна на бъдещите евробанкноти.

Бъдещето е Ваше
Идеите и иновациите, които ще определят бъдещето на Европа, са заложени дълбоко във всеки европеец. Изображенията за тази тема, представят носителите на колективното въображение, чрез което хората ще създадат това споделено бъдеще. Темата изразява безграничния потенциал на европейците.
Европейската култура
Богатото културно наследство и динамичните културни и творчески сектори на Европа подсилват европейската идентичност, като изграждат споделено чувство за принадлежност. Културата насърчава общи ценности, приобщаване и диалог в Европа и по света. Тя сближава хората.

Европейските ценности, отразени в природата
Европа е място за живеене, но също така и кауза. ЕС е организация, но също така и комплекс от ценности. Темата подчертава ролята на европейските ценности (човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и правата на човека) като градивни елементи на Европа и свързва тези ценности с уважението ни към природата и опазването на околната среда.
Нашата Европа – ние самите
Всички израстваме като отделни личности, но и като членове на общност чрез взаимоотношенията си с околните. Имаме собствен житейски път и самоличност, но споделяме и обща самоличност – на европейци. Тази тема е посветена на свободата, ценностите и отворената нагласа на хората в Европа.

Птиците – свободни, издръжливи, вдъхновяващи
Птиците не познават национални граници и символизират свободата на движение. Гнездата им ни напомнят за собственото ни желание да изградим места и общества, които да осигуряват грижа и защита за бъдещето. Напомнят ни, че споделяме континента си с всички форми на живот, които поддържат общото ни съществуване.
Реки – водите на живота в Европа
Реките на Европа пресичат границите. Свързват ни помежду ни и с природата. Символизират движението в нашия динамичен, постоянно менящ се континент. Реките се грижат за нас и ни напомнят за дълбоките извори на общия ни живот, затова ние също трябва да се грижим за тях.

Ръце – заедно строим Европа
Ръцете са универсален символ, но у всеки човек те са различни. Човешки ръце са изградили Европа, физическата ѝ инфраструктура, творческото ѝ наследство и постиженията ѝ. Ръцете строят, тъкат, лекуват, обучават, свързват ни и ни напътстват. Ръцете носят белезите на труда, възрастта и човешките взаимоотношения, на наследеното, историята и културата. Темата е посветена на ръцете, градили и продължават всеки ден да градят Европа.
В подбраните теми са взети предвид предложенията на мултидисциплинарна консултативна група, в която са представени всички държави от еврозоната.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Проектозаконът за дигиталното евро остава „на пауза“
Защо някои банкомати не приемат банкноти от 50 лева?
Банкнотата от 100 лева вече е втората най-употребявана

Промишленото производство намалява с 11% на годишна база през май

Индексът на промишленото производство намалява с 11% на годишна база през месец май, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Това е пети пореден месец на спад в производството на родната индустрия, след като през миналата година бяха отчетени внушителни ръстове, поставяйки България в челото в ЕС по скок в промишленото производство. Сега обаче, страната ни отново е сред първенците, но този път по спад на производството след високата база, достигната през миналата година.
На месечна база индексът на промишленото производство нараства с 1.6% в сравнение с април 2023 година, според предварителните сезонно изгладени данни на НСИ.
Годишни изменения
На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 26.1%, в добивната промишленост – с 24.0%, и при преработващата промишленост – с 8.3%.
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС

Съществен спад в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 36.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 28.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 28.4%, производството на мебели – с 25.7%, производството на химични продукти – с 25.0%.
Индустриалното производство с първи спад от близо 2 години
Ръст е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили и производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с по 22.2%, производството на метални изделия, без машини и oборудване – с 16.3%.
Месечни изменения
През май 2023 г. увеличение спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 8.8%, в преработващата промишленост – с 0.7%, а понижение в добивната промишленост – с 4.7%.

По-значително нарастване в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили – с 9.4%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 8.8%, производството на основни метали – с 4.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 4.1%.
Спад е регистриран при: производството на химични продукти – с 11.9%, и производството на мебели – с 11.5%.
Отчетоха годишен спад на промишленото производство за четвърти пореден месец

Спад в оборота на специализираните магазини за хранителни стоки за втори пореден месец

Оборотът в търговията на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия у нас намалява за втори пореден месец.
Оборотът в търговията на дребно във въпросните специализирани магазини намалява с 1.3% през месец май тази година спрямо същия месец на миналата 2022 година, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Това се случва за втори пореден месец, след като през април бе отчетен спад от 3.1% на годишна база.
В същото време оборотът в търговията на дребно в „неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия” нараства с 2% на годишна база през май.
Така, като цяло оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия у нас записва ръст през май от 1.6% на годишна база, след като през преходния месец бе отчетено нулево изменение.
Оборотът в търговията на дребно у нас намалява през април
На месечна база оборотът в търговията на дребно в специализираните магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия нараства с 1.5% през май спрямо предходния месец, поставяйки край на два поредни месеца на понижение – спад от 1.6% и 1.4% на месечна база съответно през април и март.
Оборотът в търговията на дребно в „неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия” нараства през май с 1.1% на месечна база.
Като цяло оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия нараства с 1.1% през май спрямо април, сочат сезонно изгладените данни на НСИ.
Оборотът в търговията на дребно нараства през май
Общият индекс на оборота в търговията на дребно в България (без търговията с автомобили и мотоциклети) нараства с 1.8% на годишна база през май, сочат календарно изгладените данни на НСИ. Увеличението идва след като през предходния месец април бе отчетен годишен спад в размер на 2.7%.
Оборотът в търговията на дребно намалява в повечето страни от ЕС
На месечна база оборотът в търговията на дребно у нас нараства с 1.5%, според предварителните сезонно изгладени данни на националната статистика.
Годишни изменения
През май 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. се наблюдава нарастване на оборота във всички големи групи: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 8.0%), търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1.6%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 0.4%).
Оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки нараства през февруари
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, ръст е отчетен при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 11.7%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 9.2% и при търговията на дребно с разнообразни стоки – с 5.6%. По-значителен спад е регистриран при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия с – 11.3% и при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – със 7.4%.
Месечни изменения
През май 2023 г. е отчетено увеличение на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 3.4% и при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия – с 1.1%, докато в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е регистрирано намаление – с 0.3%.
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, по-значително увеличение е регистрирано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – с 9.9% и при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 6.5%.
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам
Потреблението на хранителни стоки в ЕС продължава да намалява
Цените на повечето плодове и зеленчуци падат тази седмица у нас

Започват масови проверки по Черноморието срещу недекларирания труд

През активния туристически сезон Главна инспекция по труда традиционно засилва контрола в обектите със сезонен характер по Черноморието. Тези проверки се извършват основно от дирекциите „Инспекция по труда“ Бургас, Варна и Добрич, където се намират курортни населени места. При нужда се командироват и служители от други дирекции.
Акцент при проверките през кампанията е превенцията на недекларирания труд, тъй като е идентифициран висок риск от използването му при сезонната заетост и в икономическите дейности хотелиерство и ресторантьорство.
Следи се и за спазване на разпоредбите по работното време и почивките и по заплащането на труда, нарушенията на които са други идентифицирани рискове при сезонната заетост. Проверява се и за законосъобразното наемане на непълнолетни лица и на чужденци от трети държави, в частност за спазване на трудовите права на работници от Украйна.

За първите 6 месеца на годината в ресторантьорството и хотелиерството са извършени 3052 бр. проверки, при които са установени 15 905 бр. нарушения. Свързаните с осигуряване на здраве и безопасност при работа са 6438 бр. По осъществяване на трудовите правоотношения броят им е 9344, от които 1941 бр. по заплащането на труда, а 1566 бр. са по работното време. Установени са 353 лица да полагат труд без сключен трудов договор, или близо 20% от всички 1775 установени случая.
Инспекцията по труда напомня на работодателите, че с удължения период на временна закрила остава задължението им да информират Агенцията за действителното започване на работа на наетите украински граждани, като граждани от трети държави, съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, обяви агенцията на сайта си.
От март 2023 г. уведомленията за действително започване на работа на лица от трета държава могат да бъдат подавани и през секция „Електронно подаване на информация“ в е-портала на Инспекцията.

Допълнителна информация за уведомленията е публикувана на адрес https://www.gli.government.bg/bg/node/12422
Инспекцията по труда напомня, че писменият трудов договор защитава в най-пълна степен правата на работниците и служителите. Липсата на такъв и съгласието да бъдат осигурявани на непълно работно време при работа на пълен работен ден или върху по-нисък осигурителен доход от реално получавания, ограничава правата им на социална закрила.
Повече информация за трудовите права на работещите може да бъде намерена в разработената от ИА ГИТ брошура, представяща информация за основните трудови права и начините за подаване на сигнали, когато те са нарушени.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко непълнолетни започнаха работа от началото на годината?
Масово се работи без договор в хотели и ресторанти
Трудови инспектори проверяват ресторанти и хотели

Българският износ се свива на фона на забавянето на световната икономика

Забавянето в ръста на световната икономика доведе до очаквано свиване на българската външна търговия след добрите резултати през миналата 2022 година. За разлика от тогава, през настоящата 2023 година страната ни отчита търговски дефицит не само в търговията си с трети страни, но и с тези от Европейския съюз. На фона на това родният износ към страните извън ЕС все пак нараства, но не успява да компенсира общото забавяне в търговията и нарастването на вноса от държавите от ЕС.
Общият българския износ за периода януари – май тази година намалява с 0.2% спрямо същия период на миналата 2022 година до 37.07 млрд. лева, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Конкретно за месец май износът на стоки от България достига 7.26 млрд. лева или с 13.3% по-малко на годишна база.
Еврозоната е била в рецесия през първото тримесечие на годината
Общият внос на стоки в страната ни също намалява с 2.2% през първите пет месеца на годината до общо 40.87 млрд. лева. Конкретно през май у нас са внесени стоки на обща стойност 8.11 млрд. лева, което представлява спад от 10.2% на годишна база.
Така към края на месец май България отчита отрицателно търговско салдо в размер на минус 3.799 млрд. лева. Конкретно за май търговският баланс също е отрицателен в размер на минус 848.1 млн. лева.
Българският износ намалява през април с 11.2%
Търговският дефицит за периода януари – май се дължи на отрицателно салдо в търговията с трети страни (извън ЕС) в размер на минус 2.99 млрд. лева и отрицателен баланс в търговията със страните от ЕС в размер на минус 803.9 млн. лева.
През същия период на миналата година България отчете отрицателен търговски баланс в размер на малко над 4.65 млрд. лева, но тогава това се дължеше изцяло на търговията с трети страни (салдо от минус 6 млрд. лева), докато балансът в търговията с ЕС бе положителен (1.35 млрд. лева).
Търговия с трети страни
През периода януари – май 2023 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 8.7% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 13.38 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Обединеното кралство, Китай, Съединените американски щати, Украйна, Сърбия и Република Северна Македония, които формират 55.2% от износа за трети страни.
Конкретно през май 2023 г. износът на стоки от България за трети страни намалява със 7.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.529 млрд. лева.
През периода януари – май 2023 г. при износа на стоки от България за трети страни най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства“ (73.1%) и „Храни и живи животни“ (29.5%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (23.9%).
Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари – май 2023 г. намалява с 10.6% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 16.376 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия.
23% ръст на българския износ през януари
През май 2023 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява с 20.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3.145 млрд. лева.
При вноса на стоки от трети страни през периода януари – май 2023 г. най-голямо увеличение спрямо периода януари – май 2022 г. е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (30.6%) и „Храни и живи животни“ (25.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (30.4%).
Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари – май 2023 г. е отрицателно и е в размер на минус 2.99 млрд. лева.
Конкретно през май 2023 г. външнотърговското салдо с трети страни също е отрицателно и е на стойност минус 616.7 млн. лева.
Най-голямо отрицателно търговско салдо за периода страната ни отчита в Русия (минус 1.8 млрд. лева), Китай (1.3 млрд. лева) и Турция (1.2 млрд. лева).
Търговия със страните от ЕС
Традиционно детайлните данни за търговията на България със страните от ЕС се публикуват с месец закъснение спрямо данните за търговията с трети страни.
През периода януари – април 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 1.2% спрямо същия период на 2022 г. и е в размер на 18.960 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция, които формират 61.8% от износа за държавите – членки на ЕС.
През април 2023 г. износът за ЕС намалява с 18.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.287 млрд. лева.
Общият обем на световната търговия достигна 32 трилиона долара
През периода януари – април 2023 г. при износа на стоки от България за ЕС най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (26.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (57.3%).
Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари – април 2023 г. се увеличава с 6.1% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 19.533 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Нидерландия.
През април 2023 г. вносът на България от държавите – членки на ЕС, намалява с 0.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.573 млрд. лева.
При вноса на стоки от ЕС най-голямо увеличение спрямо същия период на предходната година е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (27.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (61.6%).
Външнотърговското салдо на България с ЕС през периода януари – април 2023 г. е отрицателно и е на стойност минус 572.5 млн. лева. Най-голямо отрицателно търговско салдо за периода България отчита в търговията си с Нидерландия (минус 779 млн. лева) и Полша (минус 572 млн. лева).
Търговският дефицит на ЕС се изстреля до исторически висини
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?

Бивш икономически министър: Възможно е България да има повече газ от Азербайджан

Ако изследванията, че в българските води на Черно море има огромно количество природен газ, се окажат автентични, можем да станем по-голям износител от Азербайджан. Това заяви бившият икономически министър Трайчо Трайков в ефира на NOVA.
Той коментира, че данните за 13 млрд. куб. метра от горивото могат да бъдат добивани в период за 10 години, са гарантирани само от компаниите, които правят изследванията. Трайков обаче призна, че не е виждал изследванията и не може да даде сигурна прогноза.
„Ако тези данни са реални, това би било положително за българската икономика“, отбеляза енергийният експерт Мартин Владимиров.

Той обаче подчерта, че е по-скептичен в прогнозата си. По думите му двете компании явно търсят трети инвеститор в добива на газ в Черно море, което е знак, че те самите се колебаят.
Владимиров допълни, че цената на газа ще бъде основния въпрос за използването на находищата в български териториални води. „Потреблението на природен газ в Европа намалява. Ако цената не е достатъчно висока, компаниите могат просто да се откажат да добиват от морето“, обясни експертът.
Владимиров добави, че ако държавата реши, че иска да е инвеститор в добива на газ, е по-добре да се включи сега в процеса, защото инвестицията не е голяма.
Трайков също се съгласи с това. И обясни, че по времето, когато е бил министър, са започнали процедурите за изследване и използване на газовите находища в Черно море. „Знам какво е да имаш и какво е да нямаш участие в този процес“, отбеляза той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Турция изгражда газопровод за пренос на газ от находище в Черно море
Турция разкри кога започва да добива газ от Черно море
Турция влага 10 млрд. долара, за да вади газ от Черно море

Експерт: Оборудването на АЕЦ „Белене“ е начин България да печели пряко от Украйна

Имаме ли нужда от АЕЦ „Белене“? Правили сме различни изчисления и при различни модели АЕЦ „Белене“ не ни трябва, тъй като няма на кого да продаваме произведеното. Това заяви енергийният експерт Мартин Владимиров в ефира на NOVA. По думите му според един от анализите дори първите 30 години проектът ще е на загуба.
Относно продажбата на реакторите от АЕЦ „Белене“ на Украйна, Владимиров отбеляза, че в икономиката има правило – как да се минимизират разходите. „Когато сме направили едни големи разходи и проектът ще е губещ, най-добре е да продадем оборудването или да вземем дял в ядрената енергетика на Украйна“, посочи той.
Според него така може да взимаме дивидент, тъй като Украйна ще стане водещ фактор в ядрената енергетика. Какво означава това – България да направи сделка, при която част от печалбата на Хмелницката АЕЦ да е за нас! „Украйна много повече има нужда дори и от резервни части“, обясни експертът.

По думите му не ни трябва никаква нова ядрена мощност. „Още един блок в АЕЦ „Козлодуй“ ще е напълно достатъчен“, смята Владимиров.
Според него продажбата на реакторите би трябвало да подобри финансовото състояние на БЕХ, защото сега те не носят дивиденти, а седят и се амортизират.
„Не мисля, че ако продадем реакторите на Украйна, то това означава слагане на кръст на ядрената енергетика у нас“, заяви от своя страна Трайчо Трайков.
„По време на арбитража ние настоявахме, че трябва да се търсят начини това оборудване да се продаде. „Росатом“ направиха един доклад, който показваше защо не могат да се продадат и че не отговарят на другите проекти по света. Но едни от най-големите експерти са в Украйна и те казват, че стават за техния проект. Вероятно това, което за нас е ненужно и рисковано, за тях е добро“, обясни той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК подкрепя Украйна да купи българските ядрени реактори с евросредства
Парламентът разреши преговори с Украйна за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“
Премиерът Денков заяви ще бъдат ли продадени на Украйна реакторите на АЕЦ „Белене“
Украйна иска оборудването на АЕЦ „Белене“

Летище София: Броят на пътниците остава по-нисък спрямо предпандемичната 2019 г.

Общо 3 439 763 пътници през първите шест месеца на настоящата 2023 година отчита Летище София. Това е с минималните 0.7% по-малко в спрямо броя на пътувалите преди пандемията. Данните сочат, че трафикът постепенно се възстановява след последиците от Covid, посочват от летището.
През шестия месец на годината общият брой на пътниците, преминали през летище София е 633 530. Пътувалите по редовни международни линии са 569 667 или с 2% по-малко от нивата преди пандемията. До морските ни градове Варна и Бургас са летели 22 670, което е с над 16% по-малко в сравнение с 2019 г.
Трети пореден месец се наблюдава ръст на чартърните полети през столичното летище. Цифрите за юни показват, че летелите с чартъри са 35 568, което е увеличение от почти 77% спрямо същия период на 2019 г.
Излетелите и кацнали самолети през шестия месец на годината са общо 5334. Това е с близо 3% по-малко от юни 2019, когато те са били 5482.
Обработените товарни и пощенски пратки продължават да бележат сериозен спад от над 25% срямо юни 2019 г. За периода са обработени общо 1667 тона.
Броят на пътниците на Летище София доближи нивата отпреди пандемията
Над 1,5 млн. души са преминали през летище София за първото тримесечие
Отчитат ли чуждите туроператори анулации за България?

Цените на повечето плодове и зеленчуци падат тази седмица у нас

Индексът на тържищните цени, който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, пада тази седмица с 0,59% до 2,189 пункта. Равнището на ИТЦ в началото на годината беше 2,316 пункта. След това достигна пролетния си максимум от 2,480 пункта в първата третина на март. Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г.
Плодове

Черешите на едро продължават да поевтиняват на тържищата у нас и през тази седмица, отчитат от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Цените им спадат с 4,1% и се търгуват по 4 лева за кг.
Ябълките от внос отстъпват с 3,2% до 1,82 лева за кг. По-скъпо се продават лимоните – с 1,5% до 2,72 лева за кг, а бананите падат с 0,7% до 2,90 лева за кг.
Зеленчуци

Спад в цената се наблюдава при зеленчуците, с изключение на доматите, които се проследяват от ДКСБТ. През седмицата цената на оранжерийните краставици спада – с 9% до 1,83 лева за кг. Картофите поевтиняват с 7,3% и се продават по 1,27 лева за кг, морковите – с 9% до 1,72 лева за кг, зелената салата – с 5,6% и се продава по 1,34 лева за бр. Зелето също поевтинява – с 10,7%, и се купува по 0,92 лева за кг. Със 7,1% поскъпват оранжерийните домати, които се търгуват по 3,15 лева за кг.
Млечни продукти

Цената на кравето сирене се понижава с 0,1% и се продава по 11,21 лева за кг, а на кашкавал тип „Витоша“ се повишава с 1,3% до 17,60 лева за кг.
Киселото мляко (3 и над 3% масленост) пада с 6,6%, като кофичка от 400 г. се купува за 1,14 лв., а прясното мляко (3% масленост) – с 0,9% и се продава по 2,18 лв. за литър.
Други

Пилешкото месо поскъпва с 4% до 6,81 лева за кг. Цената на яйцата (размер М) остава без промяна и се купуват по 0,33 лева за брой на едро.
Оризът поскъпва с 3,9% и той се купува по 3,43 лева за кг, лещата пада с 1,9% до 4,11 лв. за кг, зрелият фасул скача с 2,5% до 4,14 лв. за кг.
С 0,7% повече се продава брашно тип 500 – по 1,42 лева за кг, а захарта поскъпва с 2,45% до 2,48 лева за кг.
Олиото повишава стойността си с 1% и се продава по 3,04 лева за литър в пластмасова бутилка, а пакетче краве масло от 125 гр. се търгува по 2,72 лева.
Информация за цените на хранителните стоки на едро и дребно, в страната и в чужбина, има на https://www.foodprice.bg/
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как се променят цените на храните у нас спрямо предходната седмица?
Черешите поевтиняват? Как се променят цените на храните тази седмица?

Световните цени на храните паднаха до най-ниското си ниво от над 2 години

Все повече държави връщат златните си резерви на собствена територия

Все повече държави преместват златните си резерви на собствена територия с цел защита от санкции, подобни на тези, които западните страни наложиха на Русия, сочи проучване на Invesco сред централни банки и суверенни фондове.
Турболенциите на финансовите пазари през миналата година, които предизвикаха загуби за мениджърите на държавни средства, доведоха до „фундаментално” преосмисляне на техните стратегии. Така, понастоящем институциите вярват, че по-високата инфлация и геополитическото напрежение няма да отшумят скоро.
Над 85% от 85 суверенни фонда и 57 централни банки, които са част от годишното проучване Invesco Global Sovereign Asset Management Study, смятат, че инфлацията ще бъде по-висока през идното десетилетие спрямо нивото ѝ през отминалия десетгодишен период, предава Reuters.
Златото и облигациите на развиващите се страни се разглеждат като добри залози в тази обстановка, но замразяването през миналата година на близо половината от възлизащите на 640 млрд. долара златни и валутни резерви на Русия от страна на Запада в отговор на инвазията в Украйна, също изглежда е стартирало промяна в тенденциите.
Проучването показва, че „значителен дял” от централните банки са загрижени от създадения прецедент. Близо 60% от анкетираните смятат, че това е направило златото по-атрактивно, докато 68% посочват, че държат резервите си у дома, спрямо дял от 50% през 2020 година.
Една от централните банки, цитирана без да бъде конкретно назовавана, заявява: „Държахме го (златото) в Лондон… но сега го трансферирахме обратно в нашата страна, за да го държим като актив убежище и да го пазим в безопасност.”
Tова са държавите с най-големи златни резерви
Род Рингроу, директор официални институции в Invesco, който е надзиравал проучването, посочва, че това е широкоразпространено мнение.
„„Ако това е моето злато, тогава го искам в моята страна” бе мантрата, която наблюдавахме през последната година и нещо”, казва той.
Диверсификация
Геополитическите притеснения в комбинация с възможностите на развиващите се пазари, също окуражават някои централни банки да диверсифицират резервите си, намалявайки зависимостта си от щатския долар.
Нарастващ дял от 7% смята, че щатският дълг има отрицателно въздействие върху долара, въпреки че повечето не виждат алтернатива на долара като световна резервна валута. Тези, които виждат китайския юан като потенциален конкурент, намаляват до 18% спрямо дял от 29% през миналата година.
Близо 80% от 142-те анкетирани институции виждат геополитическите напрежения като най-големия риск през следващото десетилетие, докато 83% посочват инфлацията като притеснения за следващите 12 месеца.
Инфраструктурата понастоящем се разглежда като най-атрактивния клас активи, особено тези проекти, които включват производство на възобновяема енергия.
Притесненията относно Китай означават, че Индия остава една от най-атрактивните страни за инвестиции за втора поредна година, докато тенденция да се строят мощности в близост до пазара, на който се реализира продукцията, увеличава привлекателността на страни като Мексико, Индонезия и Бразилия.
Освен Китай, Великобритания и Италия се разглеждат като по-малко атрактивни, а на фона на повишените лихви, тенденцията за работа от вкъщи и онлайн пазаруването, собствеността сега се смята за частния актив с най-ниска атрактивност.
По думите на Рингроу, суверенните фондове, които са се представили по-добре през миналата година, са тези които са разпознали риска от инфлираните цени на активите и са били готови да направят значителни промени в портфолиото си.
Ситуацията ще остане същата и в бъдеще.
„Фондовете и централните банки сега се опитват да се справят с по-високата инфлация”, казва той, добавяйки, че се наблюдава голяма промяна в начина на мислене.
Търсенето на злато по света намалява през първото тримесечие на тази година
Защо дори Китай не иска юанът да измести долара като световна резервна валута?
Долар, евро или китайски юан? Какво е бъдещето на валутните резерви по света
Украинските валутни резерви достигнаха рекордните 39 млрд. долара
За първи път в историята: Златните резерви на Русия надминаха доларовите

Австрийската OMV ще продължи да купува по-голямата част от газа си от Русия

Австрийската енергийна компания OMV ще продължи да купува по-голямата част от газа си от Русия тази зима, въпреки че компанията си е осигурила допълнителни договори, покриващи изцяло нуждите ѝ от внос от други източници, заяви главният ѝ изпълнителен директор за Financial Times.
Алфред Щерн обяви, че 18 месеца след войната в Украйна компанията му не прави никакви планове за излизане от дългосрочния си договор за доставки с руската „Газпром“, подписан през 2018 г. Руският газ не е подложен на западни санкции. „Докато „Газпром“ извършва доставки…, ние ще продължим да вземаме тези количества от „Газпром“, заяви Щерн.
На въпрос дали санкции на ЕС върху руския газ ще бъдат приети добре, или ще осигурят отдих за репутацията на компанията, 58-годишният австриец заяви, че политиците трябва да вземат решение по въпроса, но предупреди, че „елиминирането на определени източници също ще тласне цените нагоре“.
„Като индустриална компания имаме задължение да гарантираме, че използваме тези източници, докато са законово приемливи“, допълни Щерн.
OMV, регионален енергиен гигант със значителен бизнес с петролни и химически продукти, генерирал миналата година приходи от 62 млрд. евро, осигурява около 30% от доставките за австрийския газов пазар. Компанията, чийто най-голям акционер е австрийското правителство, е остро критикувана заради зависимостта си от руската енергия.
 

В определени моменти миналата зима компанията плащаше над 1 млрд. долара месечно на Кремъл за руски газ.
Откъсването на страните членки от зависимостта им от руската енергия се превърна в централен стълб в реакцията на ЕС на войната в Украйна. През юни 2022 г. Брюксел забрани вноса на руски петрол. Но ограничаването на газа на Кремъл се оказа по-трудно заради централната му роля в икономиките на много страни. Санкции върху вноса на газ са обсъждани от ЕС, но няма постигнат консенсус.
Докато съседните Германия и Чехия сведоха до 0 вноса на руски газ, Австрия, подобно на Унгария, не е постигнала особен напредък в намаляването на зависимостта си от руски газ.
Австрийският енергиен министър Леоноре Гевеслер призна миналия месец, че не е направено достатъчно и призова австрийските енергийни компании да постигнат по-конкретен напредък към намаляването на вноса на руски газ.
Но Щерн отхвърли критиките, че OMV бездейства. „Компанията е финализирала договори за осигуряване на тръбен капацитет за пренос на газ, достатъчен да покрие всичките ѝ нужди, и си е осигурила доставки от Норвегия и от LNG терминали в Нидерландия“, посочи той.
„Всичко това ни дава достъп до неруски газ, който е повече от достатъчен, за да покрием задълженията си към нашите клиенти“, посочи Щерн и отбеляза ненадеждния характер на руските доставки, варирали значително миналата година и са съставлявали между 20% и 70% от месечния внос на газ на OMV.

 
Руските доставки към Австрия може да бъдат прекъснати за постоянно догодина заради прекратяване на съществуващ договор за пренос между Русия и Украйна.
По думите на Щерн OMV е одобрила 2 млрд. евро с цел въвеждане в експлоатация на газовото находище „Нептун дийп“ до 2027 г. в съвместно дружество с румънската „Ромгаз“, в което компаниите имат по 50% участие. Проектът ще пренася 100 млрд. куб. м природен газ към европейския пазар.
„Това ще превърне Румъния в най-големия производител на природен газ в ЕС, а OMV – в един от най-големите производители на газ в Европа. Мисля, че това е значителен принос за сигурността на доставките за Европа“, изтъкна Щерн.
Според него като цяло OMV е свършила „изключително добра работа“ в справянето с настоящата енергийна криза, но същевременно призна, че условията „вземи или плати“ в договора с „Газпром“ още поставят Русия в по-силната позиция да реши колко газ да купува или да не купува OMV от нея.
Щерн се въздържа от пряка критика на договора и го определи като основан на „стандартни“ пазарни условия. „Няма нищо странно в него“, допълни той.

Договорът е до 2040 г. и беше подписан през 2018 г. от предшественика на Щерн Райнер Зеле, критикуван, че е твърде близък до руските интереси. Руският президент Владимир Путин пътува лично до Виена, за да присъства на подписването.
„Компанията си поставя за цел 50% от приходите ѝ да идват от бизнеса ѝ с химически продукти до 2030 г. спрямо 30% сега. Тя ще продължи да се освобождава от традиционния си бизнес с петролни продукти и вместо това ще се съсредоточи върху зелени горива като водород“, добави Щерн.
Той отказа да коментира по думите му „пазарни слухове“ от миналата седмица, че OMV преговаря за възможно сливане за 30 млрд. долара на химическото си подразделение Borealis с Borouge, компанията за химически продукти, където мажоритарен собственик е Adnoc от ОАЕ. Borealis има дял от 36% в Adnoc.
„Немислимо е OMV да сключи сделка за намаляване на вниманието си върху химическите продукти. Химическите продукти са двигателят на растежа в нашата стратегия“, подчерта Щерн.
По думите му OMV не продава никакви акции на Borealis. Adnoc също притежава 25% от компанията и 25% от самата OMV. Австрийският гигант притежава 15% от Adnoc. „По-малката сложност винаги е по-добра, но не винаги е възможна“, отбеляза Щерн.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Един от най-големите европейски енергийни гиганти продължава да търгува с руски газ
„Газпром“ заплашва със санкции украинския газов оператор
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?

Прави ли се бизнес в София? Търсенето на офис площи не е добър знак

И през тази година няма голяма активност при наемането на офис площи в София. През първото тримесечие на годината на пазара на наеми преобладават сделките за подновявания на изтичащи договори и премествания. Наетите площи са за близо 42 000 кв. метра, а делът на празните офиси в столицата е около 16%, колкото бе отчетено и през миналата година. Това сочат данни на консултантската компания за бизнес имоти Cushman & Wakefield Forton, цитирани от в. „Сега“.
В момента в София се строят малко под 200 000 кв. метра офис площи, само че слабото търсене води до по-дълги срокове кога тези площи ще са готови да се ползват – много проекти се удължават, сочи консултантската компания.
Цените на първокласните локации в централната част на София са около 16 евро за кв. м, докато търсените наеми в офис сградите по големите булеварди достигат 15 евро/кв. м. В сравнение с миналата година има леко покачване, основно заради индексацията на договорите с инфлацията. Наемите на офисите клас В също отбелязват леко повишение, достигайки 9-10 евро за кв. метър.
Експертите посочват, че пазарът на бизнес имоти в София отчетливо се движи на две скорости. Едната е на проектите във високия сегмент, където пазарът се представя значително по-добре като заетост и цени. Другата е на наемателите, които освобождават заеманите до момента офиси в търсене на по-малки.
Офиси, които не са заети
С 16% дял на празните офиси София се нарежда далеч зад други европейски столици. Това е двойно по-високо, отколкото е средното ниво в европейските столици – 8,1%. Усвоените пространства до голяма степен са се върнали към нивата си отпреди пандемията – 65% средно за Европа, се посочва в последния доклад на Colliers, посветен на глобалните прогнози и перспективи пред сектора на офисите „Global Insights & Outlook Office Report“, от юни 2023 г
В Лондон например процентът на незаетите площи се запазва стабилен – 6,8 на сто, в Амстердам и Брюксел се отбелязва спад съответно от 6,5% на 6,1%, и от 8,3% на 7,7%. Други силно представящи се локации са Париж с празни офиси от 8% и Берлин – 3,7 на сто.
Фирмите предпочитат все повече нови модели на работа след ковид пандемията. Силно се разви хибридният модел, който вече трайно се налага в ИТ и аутсорсинг секторите Това е модел, при който служителите прекарват само част от работното си време в офиса. Така компаниите дори да се разрастват, не се налага да разширяват работното пространство с нови работни места.
Друга мода са т.нар. „гъвкави офиси“. Това е работа в споделени пространства, предпочитани доскоро основно от хора със свободни професии и малки екипи от професионалисти.
През първото тримесечие на 2023 г. на пазара се предлагат коуъркинг и сервизирани офис площи в София за над 61 000 кв. м, като още 11 500 кв. м са в процес на изграждане.
ОЩЕ по темата: Свободните офиси в София достигнаха рекорден връх от близо 18%

Вечерен виц: Добрата Ламя Спаска

Добрата Ламя Спаска решила да стане лоша, да си пооправи малко репутацията. Тръгнала из гората и срещнала Кума Лиса:
– Лисо, довечера ела в моята пещера. Ще те ям. Въпроси имаш ли?
– Не! – промълвила отчаяната от живота Лиса.
Продължила си по пътя Ламята Спаска, срещнала Кумчо Вълчо:
– Ей, сив, довечера те чакам в пещерата. Ще те ям. Въпроси?
– Ммм, не, нямам! – изхлипал през сълзи Вълчо.
Не след дълго видяла Зайо Байо. Весел, доволен от живота, подскача по полянката…
– Зайо, идваш довечера при мен в пещерата. Ще те ям. Нещо да питаш?
– Даа! – весело се ококорил той.
– Казвай веднага!
– Може ли да не дойда?
– Може.

В кой голям европейски град сте заплашени от глоба, ако влачите куфар на колела?

Съгласно нов закон куфарите трябва да се носят, а не да се влачат по улиците в Стария град на Дубровник в Хърватия, като всеки, хванат да търкаля багажа си, ще бъде глобен с 265 евро.
Всеки, който планира да посети Дубровник това лято, трябва да се увери, че няма да наруши новото правило, забраняващо носенето на куфари на колела в историческия му център, казва The Mirror.
Хърватският град отчита огромен приток на посетители всяка година, което е се отразява добре на индустрията на гостоприемството там, но не е така чудесно за тези, които страдат от звука на малките колела, трополещи по калдъръма.

Законодателството срещу багажа трябва да стане още по-строго през ноември, когато всички куфари и чанти ще трябва да бъдат оставени пред стените на Стария град, преди посетителите да влязат. Тези, натоварени с багажи, които искат да влязат в старата част на Дубровник, ще трябва да платят на куриер, за да бъдат доставени чантите им до мястото им за настаняване с електромобил.
Всяка година 1,5 млн. души посещават града, което е почти 40 пъти повече от всички 41 000 души, които живеят там.

Друга току-що въведена допълнителна мярка за намаляване на шума ще накара кафенета и барове с тераси, където нивото на шум надвишава 55 децибела, да бъдат глобени и да бъдат принудени да затворят за 7 дни.
Ходенето без тениска, карането на велосипеди или електрически скутери в центъра на града и катеренето по статуи също ще бъдат забранени.
В момента градът се опитва да запази статута си на световно наследство 6 години, след като ЮНЕСКО предупреди, че неуважителни турити съсипват града.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ето каквa глоба ви грози, ако драскате по Колизеума
Голяма хотелска верига влага 300 млн. евро в луксозни курорти в Хърватия
Дубровник налага солен данък на круизните кораби

Резервиране на почивка: Какво трябва да знаете и за какво да внимавате?

В разгара на лятото все повече хора започват да планират почивките и пътуванията си. Как обаче можете да се предпазите от евентуални измами и провал на дългоочакваната почивка. От Комисията за защита на потребителите посочват за какво да внимаваме.
Избор на къща за гости
Преди да направите резервация в къща за гости, е добре да проверите дали е категоризирана. Можете да го направите чрез регистъра на местата за настаняване, публикуван на официалния сайт на Министерството на туризма 
Какви са минималните изисквания към къщите за гости:

• Грижливо поддържано входно пространство с осветление и звънец;
• Информационно табло с ценоразпис на видно място в къщата;
• Телефон;
• Санитарен възел (ако се ползва с домакините, за гостите трябва да има отделно пространство – поставка за принадлежности, закачалка за кърпи и пр.);
• Ключове за всяка стая;
• Трапезарията, всекидневната и кът за отдих в двора могат да се ползват съвместно от гости и домакини;
• Ежедневно почистване на стаите, общите помещения и санитарните възли;
• Минимална площ на стаята (1* – 9 кв. метра, 2** – 10 кв. метра, 3*** – 12 кв. метра – за двойна стая);
• Пространство за паркиране непосредствено или в близост до къщата.
Как да изберете надежден туроператор?

• Уверете се, че туроператорът е регистриран и има валидна застраховка „професионална отговорност“. Това ще ви даде възможност за компенсация, ако получите услуга, която не отговаря на първоначално договорената. Справка можете да направите в регистъра на туроператорите и туристическите агенти, публикуван на сайта на Министерството на туризма.
• Полезно е да проверите и какъв опит споделят хората, вече ползвали услугите на туроператора – имало ли е проблеми с пътувания, как е реагирал на тях и т.н.
За какво да проверите преди да подпишете договор?

• Каква е крайната цена на пътуването – поискайте от туроператора да я потвърди
• Поинтересувайте се какво точно ще получите срещу парите си – офертата трябва да съдържа информация за включените в пакета услуги и за тези, които ще трябва да платите допълнително.
• Обърнете внимание на продължителността на пътуването, на категорията и вида на хотелите, в които ще бъдете настанени и на броя на нощувките и храненията. Проверете и вида и категорията на превозните средства, с които ще се извърши пътуването.
• Непременно изискайте сключването на писмен договор и издаването на ваучер за платените от вас услуги в пакета. Пазете всички платежни документи за внесените от вас суми.
Какво да направите при възникнал проблем по време на пътуването?

Уведомете управителя на хотела или представител на туроператора или турагента за възникналия проблем. Настоявайте да ви бъде предоставено това, за което сте заплатили. Важно е, ако ви се наложи да направите някакви допълнителни плащания заради това, че туроператорът не е изпълнил свои ангажименти по договора, да пазите всички платежни документи. Те ще са ви необходими на по-късен етап, за да ви бъдат възстановени сумите от туроператора или от застрахователното дружество, с което туристическата фирма има сключен договор. Ако не решите проблема на място или на по-късен етап с туроператора, потърсете съдействие от Комисията за защита на потребителите.
Колко време имате, за да се сигнализирате за проблем?
Срокът за рекламния е е 14 дни.
Какво още може да направите, преди да заминете, за да сте спокойни?

• Позвънете в хотелите, в които се предвижда да бъдете настанени, за да се уверите, че резервациите са потвърдени и плащанията са извършени.
• Проверете и резервациите на билетите за транспортните средства, с които ще се извърши пътуването.
• Не забравяйте да вземете със себе си договора за пътуването или поне издадения ваучер, в който са описани подробно всички услуги, за които сте платили и следва да получите.
• Непременно трябва да предвидите резервни средства, които ще са ви нужни, ако се наложи да направите допълнителни разплащания ако нещо не стане така, както е договорено.
• Не пропускайте да проучите паспортния и визовия режим на страната, която ще посетите, за да вземете всички необходими лични документи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
25% ръст на нощувките у нас, резервирани чрез онлайн платформи като Airbnb и Booking
Защо Мексико отказва да преме български туристи?
Измамите при резервациите за почивка – как да не се излъжете