Разходите за изплащането на пенсиите у нас достигат 9.037 млрд. лева за първите шест месеца на годината. Сумата нараства с 29.8% на годишна база или с 2.07 млрд. лева, сочат данните на Националния осигурителен институт за консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО).
Разходите за пенсии оформят почти целия размер на общите разходи по бюджета на ДОО, които възлизат на 10.15 млрд. лева към края на месец юни тази година, като нарастват с 2 млрд. лева на годишна база. В същото време приходите по бюджета на ДОО са далеч по-ниски – едва 5.42 млрд. лева за първото полугодие.
В резултат на това трансферите от републиканския бюджет за покриване на тази разлика нарастват до 4.88 млрд. лева нето към края на юни. Казано с други думи, близо 5 млрд. лева не стигат за покриването на разходите по бюджета на ДОО.
Броят на пенсионерите за юни 2023 г. е с 5 290 по-малък спрямо година по-рано. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер е 734.72 лв., което е с 1.59 лв. (0,2%) по-малко в сравнение с размера за предходния месец. В сравнение с юни 2022 г. средният размер е нараснал със 119.95 лв. или 19.5%.
Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за юни 2023 г. е 807.65 лв. Той е по-нисък от този за май с 1.51 лв.(0.2%). Спрямо юни миналата година средният размер е със 143.48 лв. или 21.6% по-висок, посочват от НОИ.
Следващата по значимост и големина група разходи в консолидирания бюджет на ДОО са разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване, които към 30 юни 2023 г. са в размер на 1.042 млрд. лева. Отчетените разходи са с 28.9 млн. лв. повече спрямо същия период на 2022 година.
Средната пенсия през 2023 година: Ето какво предвиди правителството
Разходите за пенсии нараснаха до средно 1.5 млрд. лева на месец
С колко ще нараснат пенсиите през следващите две години? 
Обявиха кога изплащат осъвременените пенсии и за кои пенсионери увеличението не важи

Сериозно увеличение на таксата за регистрация на смартфони и мобилни устройства, купени в чужбина, беше направено в Турция. От края на миналата седмица тя беше рязко вдигната от 6000 тypcĸи лиpи (230 дoлapa) нa 20 000 тypcĸи лиpи (767 дoлapa). Часове преди новата граница да стане факт (на 8 юли), се получиха големи опашки по ГКПП-тата на Турция със съседни държави – явно опит от страна на много турци да си купят техника, преди да им стане по-скъпа заради действията на турската държава, коментира в. „Сега“.
Турски медии описаха наплива по ГКПП-тата с България, Гърция и Грузия, включително на браздата между Kaпъĸyлe и „Kaпитaн Aндpeeвo“, където турски граждани бързаха да купят от България смартфони и да ги регистрират на митницата, преди тарифата да скочи с над 220 процента. Има информация за 15-ĸилoмeтpoвa ĸoлoнa нa чepнoмopcĸaтa мaгиcтpaлa, ĸoятo вoди дo гpaничния пyнĸт Capп нa гpaницaтa мeждy Typция и Гpyзия. Πoдoбнa e cитyaциятa и нa ГKΠΠ Πaзapĸyлe c Гъpция ĸpaй Oдpин. Имаше дори немалко хора, тръгнали пеша през границата – или с велосипед.
Анкара отдавна има строги правила за контрол при вноса и ползването на умни устройства – джиесеми, тaблeти, cмapт чacoвници, включващи и регистрационен режим, за да се бори срещy нeлeгaлнитe мигpaнти и „cивия“ внoc нa тexниĸa. Освен това регистрационните такси са важен източник на приходи за бюджета. Сегашното повишение на практика обезмисля телефонния туризъм до съседни държави – таксата от 767 долара е колкото цената на среден и над среден клас телефон. То облагодетелства мecтнитe тeлeĸoми, ĸoитo разчитат на печалби от продажбите на умни устройства. Турското правителство провежда подчертано протекционистка политика в тяхна полза. В съседката ни например не можете да ползвате Wі-Fі зa oбaждaнe чpeз мoбилнoтo пpилoжeниe Vіbеr.
ОЩЕ: Увеличават с драстично минималната заплата в Турция от 1 юли
Турският президент Peджeп Epдoгaн yвeличи фиcĸaлнитe paзxoди пpeди избopитe пpeз мaй, пoвишaвaйĸи зaплaтитe, пpeдлaгaйĸи paннo пeнcиoниpaнe нa милиoни и пpeдocтaвяйĸи cyбcидиpaни зaeми. Това заедно с катастрофалните земетресения през февруари представлява огромно изпитание за държавния бюджет. И ето че сега правителството въвежда поредица промени, целящи попълване на хазната.
Друга значима промяна е вдигането на ДДС! А от 10 юли от 8 на 10 процента се вдига данък добавена стойност за ресторантите и хотелите. C oĸoлo 50% ce увеличават тaĸcитe зa издaвaнe нa пacпopти и визи, ĸaĸтo и зa нoтapиaлнитe ycлyги, пишe ВNN Вlооmbеrg.
ОЩЕ: Оценката за щетите от земетресенията в Турция стана чудовищна, малко донори помагат

Жена се оплаква на приятелка:
– Не случих на съпруг. Иска да му чета на глас вестника, докато пере, чисти и глади…

На този ден църквата почита св. равноапостолна Олга.
Света благоверна Олга била съпруга на киевския княз Игор. След ранната смърт на съпруга си поела управлението на княжеството до пълнолетието на сина си Светослав. Княгиня Олга деятелно се заела да благоустроява държавата. Обикаляла всички области на страната и навсякъде оставяла следи от мъдри грижи, като въвеждала в управлението ред и правосъдие. С това спечелила любовта на народа и се прославила като мъдра управителка.
Русите през Х в. били още езичници. Но в средата на ІХ в. сред тях започнало да прониква християнството. На някои места били построени църкви и християните свободно извъшвали богослужение. Такава църква имало и в гр. Киев. Княгиня Олга наблюдавала живота на християните, могла да узнае за тяхната вяра и да направи сравнение със славянското езичество. Със своя светъл и проницателен ум схванала, че езичеството не могло да възпита такива хора, каквито са християните. Беседите с християнски учители ѝ открили небесната чистота и висота на християнското учение. Нейното сърце било пленено от евангелската истина. Но Олга не се решавала да приеме кръщение в Киев, тъй като се страхувала от вълнения между старейшините и народа, които, като езичници, не били разположени към християнската вяра. От друга страна, желаела да изслуша най-точни наставления във вярата в самата столица на християнството, за да не допусне грешка. Княгиня Олга искала лично да види всичко най-хубаво в най-хубавата вяра, за да я възприеме с пълно убеждение на ума и сърцето. За целта през 955 г. се отправила в Цариград. Там император Константин Багренородни я приел с почести. Патриарх Полиевкт я наставил във вяра и я удостоил със св. кръщение, в което била наречена Елена. „Благословена си ти всред твоя народ – казал ѝ патриархът, – понеже обикна светлината и остави тъмнината. Тебе ще благославят руските синове!“

Благоверна Олга се върнала в Киев дълбоко убедена в превъзходството на християнската вяра. Тя вече не могла да не желае да се обърнат към християнската светлина и другите, останали в езически мрак. Преди всичко, като любяща майка, тя говорела на сина си за тази вяра: „Аз опознах истинния Бог, сине – казала му тя – и се радвам. Ще Го познаеш и ти и ти ще се радваш. Християнската вяра е светлина и радост за душата. Чрез животворното си действие върху душата тя сама говори за своя неземен произход, за своето божествено достойнство. Приеми тая вяра и не само не ще съжаляваш, но ще се считаш най-щастлив, както аз считам себе си най-щастлива!“ Светослав обаче обичал много славата, мислел само за битки и отговорил на майка си:
„Как аз едничък да приема друг закон? Цялата ми дружина ще се смее на това.“ Макар и да не искал да слуша за светата вяра, не пречел на другите да я приемат. Много, като слушали убедителната проповед на княгинята, приемали св. кръщение. В древните руски паметници се говори, че св. Олга посяла първите семена на християнскатат вяра в младия си внук Владимир и в неговите братя. Цели 12 г. св. Олга разпространявала светата вяра далеч зад пределите на Киев. Тя умряла на 11 юли 969 г.
Летописецът преподобни Нестор, завършвайки своите известия за благоверна Олга, пише: „Тя била предтеча за християнството в нашата земя, както зорницата пред слънцето, както зората пред пълната светлина, както месечината нощем; тъй тя светела всред неповярвалите люде. Тя първа из Русия се изкачила в Царството небесно. Руските синове я хвалят като началница. Тя и след смъртта си моли Бога за Русия, а нетленните ѝ мощи продължават да вършат чудеса.“
Според мнението на някои историци света Олга – Елена била българска княгиня и следователно отишла в Русия вече християнка.
На 11 юли имен празнуват всички, които носят името Олга, Олег и производните им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 7 юли 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 1 юли 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 30 юни 2023 година?

Кой празнува имен ден днес, 29 юни 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 24 юни 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 15 юни 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 11 юни 2023 година?

Абитуриент се стяга за бала в Габрово и моли баща си:
– Тате, дай пари.
– Нямам.
– Вземи от някой на заем.
– Сине, вече си голям и можеш сам да влизаш в дългове…

Приложението Threads, пуснато от Instagram като конкурент на Twitter, регистрира над 100 млн. потребители за по-малко от 5 дни, обявиха уебсайтове за проследяване на данни в понеделник (10 юли).
Това счупи рекорда на изкуствения интелект ChatGTP за най-бързо набиращо потребители приложение, отбелязва Франс прес.
На ChatGPT му отне 2 месеца, за да достигне границата от 100 млн. потребители, а на приложението за споделяне на видео съдържание TikTok му бяха необходими 9 месеца след пускането си на пазара си през 2010 г.
Threads беше пуснато в магазините за приложения на Apple и Android в 100 държави късно в сряда. То още не е налично в Европа, тъй като от компанията майка Meta не са сигурни как да се ориентират в законодателството на ЕС за поверителността на данните.

Смята се, че Twitter има около 200 млн. редовни потребители, но мрежата за микроблогове претърпя многократни технически проблеми, откакто Мъск купи платформата миналата година и уволни хиляди служители.
Мъск, собственик на Tesla и SpaceX, отблъсна много потребители и като въведе такси за услуги, които преди това бяха безплатни и разреши повторния достъп на блокирани акаунти.
Появиха се няколко конкуренти на Twitter, но повечето са нишови платформи без потенциал да се разраснат в нужния мащаб, за да детронират платформата.

За Threads е по-лесно привлича потребители, защото е свързан с Instagram, който има над 1 млрд. редовни акаунта. Услугата за проследяване на данни Quiver Quantitative съобщи, че приложението е преминало прага от 100 млн. потребители в 7 сутринта днес.
Други уебсайтове, използващи преброяване на „значките“, получени от потребители на Instagram, изтеглили Threads, смятат, че прагът е бил постигнат по-рано.
Мъск заплаши да съди Meta за кражба на търговски тайни и интелектуална собственост, твърдения, отхвърлени от компанията, която притежава още и Facebook и WhatsApp. Мъск е в съперничество с ръководителя на Meta, Марк Зукърбърг, като неотдавна двамата се извикаха един друг на битка в клетка.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Threads – новият конкурент на Twitter, привлече милиони потребители за часове
Instagram прави клонинг на Twitter
Невиждана битка: Мъск и Зукърбърг си уговориха ММА двубой в клетка

Колко струва знаменитата реч на Джак Ма от 2020 година, критикуваща финансовите регулатори в Китай? Отговорът изглежда е в стотици милиарди, поне когато говорим за Ant Group.
Китайската Ant Group обяви обратно изкупуване на акции, което поставя оценка на компанията от 78,5 млрд. долара. Това е с около 230 млрд. долара или 75% по-малко от оценката, която Ant Grup получи преди близо три години, малко преди процедурата по първично публично предлагане на акции (IPO) да бъде възпрепятствано от китайските регулатори, пише CNN.
Компанията е съоснована от небезизвестния Джак Ма, подобно на гиганта в електронната търговия Alibaba Group.
Общата загуба на пазарна капитализация на Ant и Alibaba възлиза на около 877 млрд. долара, според изчисления на CNN, базирани на пиковите цени на акциите, регистрирани в края на октомври 2020 година – приблизително по времето, когато Джак Ма критикува китайските финансови регулатори и банки в знакова реч.
Острата критика на Ма постави началото на най-мащабната и тежка регулаторна репресия в историята на корпоративен Китай, която засегна съдбата на други технологични гиганти, включително Tencent, Didi и Meituan.
Мерките включваха глоби заради предполагаемо антиконкурентно поведение и забрани за достъп до онлайн магазините за приложения, позовавайки се на опасения относно сигурността на данните.
Почти три години по-късно кампанията изглежда е към своя край.
В петък китайските финансови регулатори глобиха Ant и нейните дъщерни дружества с общо 984 млн. долара за нарушаване на правилата, свързани със защитата на потребителите и корпоративното управление.
Защо китайските милиардери продължават да изчезват?
Глобите означават, че регулаторният натиск над китайския интернет сектор най-накрая е премахнат, заявиха в събота анализаторите на Jefferies.
Това ще „отключи“ оценката на Alibaba и Tencent и ще бъде от полза за китайските финтех фирми като Lufax поради „по-добрата видимост на перспективите пред сектора“, пишат те в изследователска бележка.
Ant предложи да изкупи от акционерите обратно до 7,6% от дяловото си участие, според подадената в събота борсова декларация от Alibaba, която притежава една трета от Ant.
Alibaba обмисля дали да участва в обратното изкупуване, се казва в подадената информация.
Китайските технологични акции се повишиха в понеделник, като Alibaba поскъпна с 3,2 %, а Tencent – с 0,7 %.
IPO отново в ход?
Според анализатори глобите от петък бележат края на регулаторните мерки срещу Ant и биха могли да проправят пътя на компанията към възобновяване на дългоочакваното първично публично предлагане.
Джак Ма се завърна в Китай след над една година престой в чужбина
Планираното листване беше внезапно отмененo през ноември 2020 г., след като финтех компанията беше определила цената на акциите си (оценявайки ги на повече от 310 млрд. долара) и само два дни преди да започне да се търгува в Хонконг и Шанхай.
Двойното листване, което щеше да набере 34,4 млрд. долара, щеше да се превърне в най-голямата продажба на акции в историята и да счупи предишния рекорд, поставен от Saudi Aramco.

Джак Ма по време на форум в Шанхай през 2018 година;
Снимка: Getty Images
Но всичко се промени след изказването на Ма на финансовата среща на върха Bund в Шанхай, където той разкритикува международните финансови регулации за това, че задушават иновациите, и заяви, че техният подход не е подходящ за китайската икономика.
Китай не разполага със здрава финансова система, добави той. Това, от което се нуждае, не е контрол върху поемането на рискове, а иновативни технологични фирми, които могат да предоставят банкови услуги на бедното население и малките предприятия, които иначе са блокирани от традиционните банки.
„Китай няма системни финансови рискове, защото на практика няма финансова система“, каза тогава Ма.
Той също така упрекна китайските държавно контролирани банки, че имат манталитет на „заложна къща“ и не успяват да подкрепят компаниите, които изпитват недостиг на финансиране.
Основателят на Alibaba Джак Ма ще преподава в Токийския колеж в Япония
Няколко дни след речта, регулаторите призоваха Ма на среща в Пекин. Ден по-късно листването на Ant беше отменено.
Мащабен натиск
След това Пекин засили контрола върху бизнес империята на Ма. Самият Ма също се оттегли от бизнеса си и до голяма степен изчезна от общественото полезрение.
Тези регулаторни действия скоро прераснаха в мащабен натиск, който засегна всички сфери на китайската технологична индустрия.
През следващите години кампанията се разпростря далеч отвъд технологиите, като засегна различни индустрии – от игри и развлечения до частни уроци.
В разгара си през 2021 г. регулаторният натиск изтри 3 трилиона долара от пазарната стойност на китайските компании в световен мащаб.
Но по-рано тази година властите в страната заявиха, че натискът върху финансовите бизнеси на 14 интернет компании е „по същество приключил“, изпращайки ясен сигнал, че искат да помогнат на частните фирми да подкрепят закъсалата икономика.
Месеци по-късно Ма започна да прави публични изяви в континентален Китай.
Дори когато кампанията на регулаторите отшумява, цената на акциите на Alibaba все още се намира  с около 70 % под пика си от октомври 2020 година. Това означава, че интернет конгломератът е загубил над 645 млрд. долара пазарна капитализация от началото на ргулаторния натиск в Китай.
Източник: CNN
Икономиката на Китай е в много по-лошо състояние, отколкото всички си мислят

Китайският технологичен гигант Alibaba се разделя на 6 компании
Защо дори Китай не иска юанът да измести долара като световна резервна валута?

ЕС ще предостави макрофинансова помощ в размер на 100 млн. евро на Северна Македония и така ще допринесе за икономическото стабилизиране и процесите на реформи в страната, обяви днес пресслужбата на Съвета на ЕС.
Общата сума ще бъде получена под формата на заеми на два равни транша.
Съветът посочва, че македонската икономика е сериозно засегната от рецесията, причинена от пандемията, енергийната криза, дължаща се на войната в Украйна и на голямата зависимост на страната от вноса на горива и електроенергия.
Макрофинансовата помощ от ЕС следва двугодишната програма за подкрепа, сключена с МВФ, в размер до 530 млн. евро и ще допринесе за покриване на финансовите нужди на Северна Македония през 2023 г. и 2024 г., посочени в програмата на МВФ.

Предпоставка за одобрението на макрофинансовата помощ е Северна Македония да спазва демократичните механизми, включително многопартийната парламентарна система и върховенството на закона и да гарантира зачитането на правата на човека.
В съобщението на Съвета се посочва, че ЕК и македонските власти ще се споразумеят за ясно дефинирана икономическа политика и финансови условия, с акцент върху структурните реформи и здравите публични финанси, за които ще отиде помощта.
Решението на Съвета влиза в сила на третия ден от датата на публикуването му в Официален вестник на ЕС.
Македония поиска макрофинансова помощ от ЕС през април 2022 г. в условията на влошаване на икономическите условия и перспективи. След това ЕК отложи искането, а правителството в Скопие го поднови през октомври.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Cъpбия и Ceвepнa Maĸeдoния с първи общ европейски проект, включващ и Бългapия
Северна Македония замрази цените на основни хранителни продукти
Таван на цената принуди македонците да си резервират хляб

От 501 дни Украйна се бори срещу Русия – основния стратегически враг на НАТО. Въпреки това някои членове на алианса не искат да разчистят за Киев път към НАТО. На първо място това са Германия и САЩ, пише вестник Bild, позовавайки се на няколко свои източника.
„Мога да потвърдя, че САЩ и Германия блокират официалната молба на Украйна за членство в НАТО“, заяви пред германския всекидневник високопоставен източник.
В събота британският вестник The Daily Telegraph писа, че Германия „се готви да блокира молбата на Украйна за членство в НАТО“. Като цитира източник от алианса, медията припомня, че преди да започне процесът, дадена страна трябва официално да попита НАТО дали може да се присъедини. Според източника Германия ще се застъпи за отлагане на влизането на Украйна в алианса на предстоящата среща на върха във Вилнюс заради опасения, че незабавното членство може да доведе до война с Русия.
Същевременно президентът на Украйна Володимир Зеленски, планирал пред държавните и правителствените ръководители на 31-те държави членки на НАТО, и на целия свят да поиска във Вилнюс страната му да бъде приета в НАТО.

Макар и да знае добре, че присъединяването може да отнеме години и че войната с Русия трябва да е „приключила“ преди това да стане официално възможно, Зеленски иска да бъде поставено началото и Украйна безвъзвратно да тръгне по пътя си към НАТО.
„Именно тази официална молба обаче искат да предотвратят някои важни натовски държави“, пише Bild. На първо място Германия и САЩ, „които за съжаление по този въпрос действат в една и съща посока“, посочва пред вестника източникът от Източна Европа. Нещо повече, двете страни „оказвали натиск“ върху други членове на НАТО да се присъединят към тяхната позиция.
Друг дипломат заяви пред Bild с разочарование, че Берлин и Вашингтон искат на срещата да бъде приета „заключителна декларация, която едва ли ще надхвърли тази от Букурещ през 2008 г.“. Тогава в заключителния документ от срещата на върха се казваше: „НАТО приветства евроатлантическите стремежи на Украйна и Грузия за членство в НАТО. Днес постигнахме съгласие, че тези държави ще станат членове на НАТО.“
В тази връзка Bild цитира украинския депутат Олег Дунда от партията на Зеленски „Слуги на народа“, че може „само да съжалява за позицията на Берлин“. „Въпреки че сме благодарни за оръжейните доставки, които Берлин вече направи, трябва да се помни, че половинчатите решения не водят до победа. Те винаги водят до поражения, дори за тези, които вземат такива решения“, заяви експертът по външна политика.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Франция и Германия с разлини позиции за членството на Украйна в НАТО
Украйна направи още една стъпка към НАТО
Ще има ли НАТО нов ръководител и кой ще бъде той?

Малко повече от една пета, или 21,6% от българското население не може да си позволи нормално хранене. Това сочат данните на европейската статистическа служба Eurostat за 2022 година. По този показател страната ни се нарежда на предпоследно място в ЕС, като единствено Румъния отчита по-лоши резултати. В северната ни съседка 22,1% от населението не може да си позволи хранене, съдържащо месо, риба или вегерарианския им еквивалнет всеки втори ден.
За сметка на това страната ни застава на дъното по отношение на хора в риск от бедност, които не могат да си позволят нормално хранене. Делът на тези хора в България е 44,6% от лицата в риск от изпадане в бедност, следвана от Румъния с 43% и Словакия 40,5%.

На другия полюс, с най-нисък дял на хората в риск от бедност, които не могат да си позволят нормално хранене, са Ирландия (5%), следвана от Люксембург (5,1%) и Кипър (5,6%). Що се отнася до най-нисък дял при общото население страните остават същите, като се променят само показателите им. Първа остава Ирландия (1,4%), а останалите две разменят местата си, като съответно Кипър има 1,5%, а Люклсембург – 1,8%.
През 2022 г. разликата между цялото и изложеното на риск от бедност население по отношение на способността му да си позволи нормално хранене е била отчетена във всички страни членки.

През 2022 г. 8,3% от цялото население в ЕС не е могло да си позволи хранене, съдържащо месо, риба или вегетарианския им еквивалент всеки втори ден, което е с 1% повече, отколкото през 2021 г. (7,3%), отчита още Eurostat.
По отношение на хората, заплашени от риск от изпадане в бедност, които не могат да си позволят нормално хранене, през 2022 г. делът им в ЕС е бил 19,7%, или с 2,2% повече, отколкото през 2021 г. (17,5%).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Риск от бедност в ЕС: С Румъния водим хорото
Проблемът с недостига на храна става все по-сериозен. Задава ли се глад?
Как да спестите пари в хранителния магазин?

Пощенска банка изгради фотоволтаична електроцентрала за собствени нужди върху покрива на сградата на Централното си управление с обща инсталирана мощност от 388 kWp, съобщават от банката.
Очаква се годишно производството на зелена енергия да достигне 432 хиляди кВтч, като в дните с интензивно слънцегреене произведеното от централата електричество ще покрива поне 30% от консумираната от сградата за едно денонощие електрическа енергия. Реализацията на мащабния фотоволтаичен проект дава редица предимства, като позволява на компанията да намали още повече въглеродния си отпечатък и същевременно мотивира служителите да бъдат по-отговорни. Идеята за проекта е разработена в унисон с ESG стратегическата визия на Пощенска банка, в която са изложени основните принципи, на които се основава корпоративната ѝ философия за развитие както в непосредствено бъдеще, така и в дългосрочен план.
Опазването на околната среда, борбата с климатичните промени и редуцирането на въглеродния отпечатък са основен приоритет за дейността на Пощенска банка. Като отговорна финансова институция и водещ фактор в нововъведенията и формирането на посоките на развитие на сектора в страната, банката отчита значението на екологичните и климатичните аспекти от дейността си в процеса на вземането на ключовите управленски решения. Финансовата институция вярва, че климатичните промени и свързаните с тях предизвикателства за прехода към нисковъглеродна икономика откриват широк спектър от възможности, които всеки отговорен бизнес трябва да прилага в дейността си. Ползите от новоизградения парк от соларни панели в сградата на Централно управление на Пощенска банка са забележителни – на годишна база проектът дава възможност за спестяване на около 173 т въглища в околната среда, избегнатите въглеродни емисии биха били около 205 т, а дърветата, които би трябвало да се засадят за преработката им, са близо 300 броя.
Пощенска банка финализира сделката по придобиването на бизнеса на „БНП Париба Лични финанси“
„От позицията си на лидер в банковия сектор в страната ние съзнаваме своята важна роля да бъдем дейни участници в зеления преход по пътя към устойчивост. През последните няколко години предприехме значителни стъпки и осъществихме ценни инициативи, с които изразяваме готовността си да изпълняваме своята ключова роля в прехода към нисковъглеродна и устойчива икономика по пътя към постигането на дългосрочни национални и глобални цели. Отборният дух, емпатията и социалната отговорност ни обединяват не само в ежедневната ни дейност, но и в ангажиментите ни към общественополезни каузи. Изграждането на зелено самосъзнание е част от нашите корпоративни ценности и точно затова целият ни екип полага непрекъснати усилия и осъзнати действия по пътя към зелена икономика за повишаване на качеството на живота ни и бъдещето на нашата планета“, коментират от Пощенска банка.
Пощенска банка реализира своята ESG стратегическа визия с фокус върху приоритети, които ѝ позволяват да предлага най-добрите устойчиви продукти, услуги, концепции и решения. Институцията акцентира върху устойчивото въздействие от дейността си, посреща с иновативен подход изискванията на пазара и същевременно следи отблизо ESG предизвикателствата пред своята дейност.
През последните 12 години Пощенска банка постигна значителна оптимизация на ресурсите, които използва в дейността си и внедри множество дигитални решения и продукти, подобрявайки своя въглероден отпечатък и намалявайки съществено консумацията на електричество, хартия и вода. Финансовата институция постоянно обновява служебния си автопарк, като само през миналата година е инвестирала в над 50 автомобила с хибридно захранване и очаква ново сериозно попълнение от еко автомобили през тази година. Успоредно с проекта за новоизградената фотоволтаична електроцентрала за собствени нужди на сградата на Централното управление на Пощенска банка, работните офиси и помещения в нея, както и в клоновата мрежа в цялата страна, са в процес на цялостно обновяване. Внедряването на екологично чисти, рециклируеми материали в подобрените банкови пространства, инсталирането на модерно LED осветление, както и въвеждането на най-ново поколение по-ефективни и екологични климатични системи, са само част от устойчивите действия на Пощенска банка по пътя към зелена икономика.
Пощенска банка получи зелена светлина за покупката на Банка Пиреос
С визия за общото бъдеще на цялото общество и в подкрепа на своите клиенти и партньори, Пощенска банка разполага със Зелен борд и звено „Екологичен офис“ в рамките на организационната си структура. Те работят за защита на околната среда както по отношение на ограничаването на вътрешното потребление на ресурсите, така и спрямо своята финансираща дейност. Институцията е член на Финансовата инициатива на ООН за околната среда и първата и единствената банка в България, която се присъедини към Принципите за отговорно банкиране, лансирани от тази организация. По този начин компанията получава достъп до ресурси, до най-добрите практики и международния експертен опит в областта на ESG.
Финансовата институция разполага и с многопластова политика за корпоративна социална отговорност, като всяка година заедно със своите служители банката реализира множество зелени проекти и инвестира в инициативи, свързани с насърчаване на образованието, спорта и предприемачеството у нас. Ангажираността ѝ в областта на опазването на околната среда многократно бива отличавана в различни конкурси за устойчиви инициативи, като в последното издание на „Най-зелените компании в България“ на b2b Media през 2023 г. Пощенска банка спечели приз в категорията „Лидер в зелените инициативи“ за цялостния си принос към устойчивото бизнес развитие и изграждането на зелено самосъзнание.
Повече информация за стратегическата визия и устойчива корпоративна политика на Пощенска банка, както и за многопластовата политика за корпоративна социална отговорност на институцията, може да бъде открита на www.postbank.bg.

Строителната продукция у нас през месец май тази година е с 12.4% по-ниска спрямо нивото от 2015 година, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт. По ниската продукция се дължи основно на спад на гражданско/инженерното строителство (инфраструктура), което през май тази година е с 22.1% по-ниско спрямо 2015 година.
В същото време продукцията в сградното строителство е с едва 3.7% по-ниска спрямо равнището от преди 8 години.

През месец май тази година общият индекс на строителната продукция остава на същото ниво от същия месец на миналата 2022 година, бележейки нулев ръст. Сградното строителство нараства с 1.8% на годишна база през май, докато гражданско/инженерното строителство намалява с 2.5% спрямо май 2022 година, сочат календарно изгладените данни.
Бизнесът у нас очаква цените да останат без промяна през следващите месеци

На месечна база, общият индекс на произведената строителна продукция нараства с 1% спрямо април, сочат сезонно изгладените предварителни данни на НСИ. Това се дължи на ръст на месечна база при гражданското/инженерното строителство от 1.2% и нарастване на сградното строителство с 0.9% спрямо април.
Строителната продукция у нас се свива през април
България и още 8 страни членки отбелязаха ръст на разрешенията за строеж през 2022 г.
Цените на новите жилища в София замръзнаха

Европейската централна банка стартира проучване, чрез което да се определи бъдещият дизайн на евробанкнотите, обяви институцията в съобщение, предава БТА. Ще могат да се включат всички европейски граждани, като на специалния сайт на проучването са предвидени секции на отделните езици в ЕС, включително и на български. Допитването започва днес и ще продължи до 31 август.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард приканва всички да се включат в проучването. „Силна е връзката между нашата единна валута и общата ни европейска идентичност. Новата ни серия банкноти трябва да подчертава това. Искаме европейците да чувстват близък дизайна на евробанкнотите, затова те ще изиграят активна роля в избора на новата тема“, заяви тя.
„Работим по нова серия високотехнологични банкноти, за да предотвратим фалшифицирането и да намалим въздействието върху околната среда. Поели сме ангажимент за парите в брой, както и да гарантираме, че винаги ще има възможност за плащане с централнобанкови пари“, отбеляза членът на Изпълнителния съвет Фабио Панета.

Задължение на ЕЦБ и на националните централни банки от еврозоната е да гарантират, че евробанкнотите ще останат иновативно, сигурно и ефективно платежно средство. Разработването на нови серии банкноти е стандартна практика на всички централни банки, посочват от ЕЦБ. „В свят, в който технологиите за възпроизвеждане се развиват стремително, а фалшификаторите могат лесно да се снабдят с информация и материали, е необходимо редовно да се емитират нови банкноти. Заедно със съображенията за сигурност ЕЦБ е решена и да намали въздействието на евробанкнотите върху околната среда през целия им жизнен цикъл, като същевременно ги направи по-близки и приобщаващи за европейските граждани на всякаква възраст и произход, включително за уязвими групи като хората с увредено зрение“, допълват от франкфуртската институция.
ЕЦБ ще използва резултата от проучванията, за да избере тема за следващото поколение банкноти до 2024 г. След това ще се проведе конкурс за дизайн. Европейските граждани отново ще могат да изкажат предпочитанията си по вариантите на дизайн, представени в конкурса.
Очаква се през 2026 г. ЕЦБ да вземе решение за бъдещия дизайн и за това кога ще произведе и емитира новите банкноти.
7 са темите, сред които гражданите ще могат да избират, и впоследствие да залегнат при дизайна на бъдещите евробанкноти.

Бъдещето е Ваше
Идеите и иновациите, които ще определят бъдещето на Европа, са заложени дълбоко във всеки европеец. Изображенията за тази тема, представят носителите на колективното въображение, чрез което хората ще създадат това споделено бъдеще. Темата изразява безграничния потенциал на европейците.
Европейската култура
Богатото културно наследство и динамичните културни и творчески сектори на Европа подсилват европейската идентичност, като изграждат споделено чувство за принадлежност. Културата насърчава общи ценности, приобщаване и диалог в Европа и по света. Тя сближава хората.

Европейските ценности, отразени в природата
Европа е място за живеене, но също така и кауза. ЕС е организация, но също така и комплекс от ценности. Темата подчертава ролята на европейските ценности (човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и правата на човека) като градивни елементи на Европа и свързва тези ценности с уважението ни към природата и опазването на околната среда.
Нашата Европа – ние самите
Всички израстваме като отделни личности, но и като членове на общност чрез взаимоотношенията си с околните. Имаме собствен житейски път и самоличност, но споделяме и обща самоличност – на европейци. Тази тема е посветена на свободата, ценностите и отворената нагласа на хората в Европа.

Птиците – свободни, издръжливи, вдъхновяващи
Птиците не познават национални граници и символизират свободата на движение. Гнездата им ни напомнят за собственото ни желание да изградим места и общества, които да осигуряват грижа и защита за бъдещето. Напомнят ни, че споделяме континента си с всички форми на живот, които поддържат общото ни съществуване.
Реки – водите на живота в Европа
Реките на Европа пресичат границите. Свързват ни помежду ни и с природата. Символизират движението в нашия динамичен, постоянно менящ се континент. Реките се грижат за нас и ни напомнят за дълбоките извори на общия ни живот, затова ние също трябва да се грижим за тях.

Ръце – заедно строим Европа
Ръцете са универсален символ, но у всеки човек те са различни. Човешки ръце са изградили Европа, физическата ѝ инфраструктура, творческото ѝ наследство и постиженията ѝ. Ръцете строят, тъкат, лекуват, обучават, свързват ни и ни напътстват. Ръцете носят белезите на труда, възрастта и човешките взаимоотношения, на наследеното, историята и културата. Темата е посветена на ръцете, градили и продължават всеки ден да градят Европа.
В подбраните теми са взети предвид предложенията на мултидисциплинарна консултативна група, в която са представени всички държави от еврозоната.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Проектозаконът за дигиталното евро остава „на пауза“
Защо някои банкомати не приемат банкноти от 50 лева?
Банкнотата от 100 лева вече е втората най-употребявана

Индексът на промишленото производство намалява с 11% на годишна база през месец май, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Това е пети пореден месец на спад в производството на родната индустрия, след като през миналата година бяха отчетени внушителни ръстове, поставяйки България в челото в ЕС по скок в промишленото производство. Сега обаче, страната ни отново е сред първенците, но този път по спад на производството след високата база, достигната през миналата година.
На месечна база индексът на промишленото производство нараства с 1.6% в сравнение с април 2023 година, според предварителните сезонно изгладени данни на НСИ.
Годишни изменения
На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 26.1%, в добивната промишленост – с 24.0%, и при преработващата промишленост – с 8.3%.
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС

Съществен спад в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 36.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 28.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 28.4%, производството на мебели – с 25.7%, производството на химични продукти – с 25.0%.
Индустриалното производство с първи спад от близо 2 години
Ръст е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили и производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с по 22.2%, производството на метални изделия, без машини и oборудване – с 16.3%.
Месечни изменения
През май 2023 г. увеличение спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 8.8%, в преработващата промишленост – с 0.7%, а понижение в добивната промишленост – с 4.7%.

По-значително нарастване в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили – с 9.4%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 8.8%, производството на основни метали – с 4.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 4.1%.
Спад е регистриран при: производството на химични продукти – с 11.9%, и производството на мебели – с 11.5%.
Отчетоха годишен спад на промишленото производство за четвърти пореден месец

Оборотът в търговията на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия у нас намалява за втори пореден месец.
Оборотът в търговията на дребно във въпросните специализирани магазини намалява с 1.3% през месец май тази година спрямо същия месец на миналата 2022 година, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Това се случва за втори пореден месец, след като през април бе отчетен спад от 3.1% на годишна база.
В същото време оборотът в търговията на дребно в „неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия” нараства с 2% на годишна база през май.
Така, като цяло оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия у нас записва ръст през май от 1.6% на годишна база, след като през преходния месец бе отчетено нулево изменение.
Оборотът в търговията на дребно у нас намалява през април
На месечна база оборотът в търговията на дребно в специализираните магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия нараства с 1.5% през май спрямо предходния месец, поставяйки край на два поредни месеца на понижение – спад от 1.6% и 1.4% на месечна база съответно през април и март.
Оборотът в търговията на дребно в „неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия” нараства през май с 1.1% на месечна база.
Като цяло оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия нараства с 1.1% през май спрямо април, сочат сезонно изгладените данни на НСИ.
Оборотът в търговията на дребно нараства през май
Общият индекс на оборота в търговията на дребно в България (без търговията с автомобили и мотоциклети) нараства с 1.8% на годишна база през май, сочат календарно изгладените данни на НСИ. Увеличението идва след като през предходния месец април бе отчетен годишен спад в размер на 2.7%.
Оборотът в търговията на дребно намалява в повечето страни от ЕС
На месечна база оборотът в търговията на дребно у нас нараства с 1.5%, според предварителните сезонно изгладени данни на националната статистика.
Годишни изменения
През май 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. се наблюдава нарастване на оборота във всички големи групи: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 8.0%), търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1.6%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 0.4%).
Оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки нараства през февруари
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, ръст е отчетен при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 11.7%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 9.2% и при търговията на дребно с разнообразни стоки – с 5.6%. По-значителен спад е регистриран при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия с – 11.3% и при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – със 7.4%.
Месечни изменения
През май 2023 г. е отчетено увеличение на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 3.4% и при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия – с 1.1%, докато в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е регистрирано намаление – с 0.3%.
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, по-значително увеличение е регистрирано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – с 9.9% и при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 6.5%.
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам
Потреблението на хранителни стоки в ЕС продължава да намалява
Цените на повечето плодове и зеленчуци падат тази седмица у нас

През активния туристически сезон Главна инспекция по труда традиционно засилва контрола в обектите със сезонен характер по Черноморието. Тези проверки се извършват основно от дирекциите „Инспекция по труда“ Бургас, Варна и Добрич, където се намират курортни населени места. При нужда се командироват и служители от други дирекции.
Акцент при проверките през кампанията е превенцията на недекларирания труд, тъй като е идентифициран висок риск от използването му при сезонната заетост и в икономическите дейности хотелиерство и ресторантьорство.
Следи се и за спазване на разпоредбите по работното време и почивките и по заплащането на труда, нарушенията на които са други идентифицирани рискове при сезонната заетост. Проверява се и за законосъобразното наемане на непълнолетни лица и на чужденци от трети държави, в частност за спазване на трудовите права на работници от Украйна.

За първите 6 месеца на годината в ресторантьорството и хотелиерството са извършени 3052 бр. проверки, при които са установени 15 905 бр. нарушения. Свързаните с осигуряване на здраве и безопасност при работа са 6438 бр. По осъществяване на трудовите правоотношения броят им е 9344, от които 1941 бр. по заплащането на труда, а 1566 бр. са по работното време. Установени са 353 лица да полагат труд без сключен трудов договор, или близо 20% от всички 1775 установени случая.
Инспекцията по труда напомня на работодателите, че с удължения период на временна закрила остава задължението им да информират Агенцията за действителното започване на работа на наетите украински граждани, като граждани от трети държави, съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, обяви агенцията на сайта си.
От март 2023 г. уведомленията за действително започване на работа на лица от трета държава могат да бъдат подавани и през секция „Електронно подаване на информация“ в е-портала на Инспекцията.

Допълнителна информация за уведомленията е публикувана на адрес https://www.gli.government.bg/bg/node/12422
Инспекцията по труда напомня, че писменият трудов договор защитава в най-пълна степен правата на работниците и служителите. Липсата на такъв и съгласието да бъдат осигурявани на непълно работно време при работа на пълен работен ден или върху по-нисък осигурителен доход от реално получавания, ограничава правата им на социална закрила.
Повече информация за трудовите права на работещите може да бъде намерена в разработената от ИА ГИТ брошура, представяща информация за основните трудови права и начините за подаване на сигнали, когато те са нарушени.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко непълнолетни започнаха работа от началото на годината?
Масово се работи без договор в хотели и ресторанти
Трудови инспектори проверяват ресторанти и хотели

Забавянето в ръста на световната икономика доведе до очаквано свиване на българската външна търговия след добрите резултати през миналата 2022 година. За разлика от тогава, през настоящата 2023 година страната ни отчита търговски дефицит не само в търговията си с трети страни, но и с тези от Европейския съюз. На фона на това родният износ към страните извън ЕС все пак нараства, но не успява да компенсира общото забавяне в търговията и нарастването на вноса от държавите от ЕС.
Общият българския износ за периода януари – май тази година намалява с 0.2% спрямо същия период на миналата 2022 година до 37.07 млрд. лева, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Конкретно за месец май износът на стоки от България достига 7.26 млрд. лева или с 13.3% по-малко на годишна база.
Еврозоната е била в рецесия през първото тримесечие на годината
Общият внос на стоки в страната ни също намалява с 2.2% през първите пет месеца на годината до общо 40.87 млрд. лева. Конкретно през май у нас са внесени стоки на обща стойност 8.11 млрд. лева, което представлява спад от 10.2% на годишна база.
Така към края на месец май България отчита отрицателно търговско салдо в размер на минус 3.799 млрд. лева. Конкретно за май търговският баланс също е отрицателен в размер на минус 848.1 млн. лева.
Българският износ намалява през април с 11.2%
Търговският дефицит за периода януари – май се дължи на отрицателно салдо в търговията с трети страни (извън ЕС) в размер на минус 2.99 млрд. лева и отрицателен баланс в търговията със страните от ЕС в размер на минус 803.9 млн. лева.
През същия период на миналата година България отчете отрицателен търговски баланс в размер на малко над 4.65 млрд. лева, но тогава това се дължеше изцяло на търговията с трети страни (салдо от минус 6 млрд. лева), докато балансът в търговията с ЕС бе положителен (1.35 млрд. лева).
Търговия с трети страни
През периода януари – май 2023 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 8.7% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 13.38 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Обединеното кралство, Китай, Съединените американски щати, Украйна, Сърбия и Република Северна Македония, които формират 55.2% от износа за трети страни.
Конкретно през май 2023 г. износът на стоки от България за трети страни намалява със 7.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.529 млрд. лева.
През периода януари – май 2023 г. при износа на стоки от България за трети страни най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства“ (73.1%) и „Храни и живи животни“ (29.5%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (23.9%).
Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари – май 2023 г. намалява с 10.6% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 16.376 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия.
23% ръст на българския износ през януари
През май 2023 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява с 20.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3.145 млрд. лева.
При вноса на стоки от трети страни през периода януари – май 2023 г. най-голямо увеличение спрямо периода януари – май 2022 г. е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (30.6%) и „Храни и живи животни“ (25.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (30.4%).
Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари – май 2023 г. е отрицателно и е в размер на минус 2.99 млрд. лева.
Конкретно през май 2023 г. външнотърговското салдо с трети страни също е отрицателно и е на стойност минус 616.7 млн. лева.
Най-голямо отрицателно търговско салдо за периода страната ни отчита в Русия (минус 1.8 млрд. лева), Китай (1.3 млрд. лева) и Турция (1.2 млрд. лева).
Търговия със страните от ЕС
Традиционно детайлните данни за търговията на България със страните от ЕС се публикуват с месец закъснение спрямо данните за търговията с трети страни.
През периода януари – април 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 1.2% спрямо същия период на 2022 г. и е в размер на 18.960 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция, които формират 61.8% от износа за държавите – членки на ЕС.
През април 2023 г. износът за ЕС намалява с 18.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.287 млрд. лева.
Общият обем на световната търговия достигна 32 трилиона долара
През периода януари – април 2023 г. при износа на стоки от България за ЕС най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (26.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (57.3%).
Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари – април 2023 г. се увеличава с 6.1% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 19.533 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Нидерландия.
През април 2023 г. вносът на България от държавите – членки на ЕС, намалява с 0.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.573 млрд. лева.
При вноса на стоки от ЕС най-голямо увеличение спрямо същия период на предходната година е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (27.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (61.6%).
Външнотърговското салдо на България с ЕС през периода януари – април 2023 г. е отрицателно и е на стойност минус 572.5 млн. лева. Най-голямо отрицателно търговско салдо за периода България отчита в търговията си с Нидерландия (минус 779 млн. лева) и Полша (минус 572 млн. лева).
Търговският дефицит на ЕС се изстреля до исторически висини
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?

Ако изследванията, че в българските води на Черно море има огромно количество природен газ, се окажат автентични, можем да станем по-голям износител от Азербайджан. Това заяви бившият икономически министър Трайчо Трайков в ефира на NOVA.
Той коментира, че данните за 13 млрд. куб. метра от горивото могат да бъдат добивани в период за 10 години, са гарантирани само от компаниите, които правят изследванията. Трайков обаче призна, че не е виждал изследванията и не може да даде сигурна прогноза.
„Ако тези данни са реални, това би било положително за българската икономика“, отбеляза енергийният експерт Мартин Владимиров.

Той обаче подчерта, че е по-скептичен в прогнозата си. По думите му двете компании явно търсят трети инвеститор в добива на газ в Черно море, което е знак, че те самите се колебаят.
Владимиров допълни, че цената на газа ще бъде основния въпрос за използването на находищата в български териториални води. „Потреблението на природен газ в Европа намалява. Ако цената не е достатъчно висока, компаниите могат просто да се откажат да добиват от морето“, обясни експертът.
Владимиров добави, че ако държавата реши, че иска да е инвеститор в добива на газ, е по-добре да се включи сега в процеса, защото инвестицията не е голяма.
Трайков също се съгласи с това. И обясни, че по времето, когато е бил министър, са започнали процедурите за изследване и използване на газовите находища в Черно море. „Знам какво е да имаш и какво е да нямаш участие в този процес“, отбеляза той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Турция изгражда газопровод за пренос на газ от находище в Черно море
Турция разкри кога започва да добива газ от Черно море
Турция влага 10 млрд. долара, за да вади газ от Черно море

Имаме ли нужда от АЕЦ „Белене“? Правили сме различни изчисления и при различни модели АЕЦ „Белене“ не ни трябва, тъй като няма на кого да продаваме произведеното. Това заяви енергийният експерт Мартин Владимиров в ефира на NOVA. По думите му според един от анализите дори първите 30 години проектът ще е на загуба.
Относно продажбата на реакторите от АЕЦ „Белене“ на Украйна, Владимиров отбеляза, че в икономиката има правило – как да се минимизират разходите. „Когато сме направили едни големи разходи и проектът ще е губещ, най-добре е да продадем оборудването или да вземем дял в ядрената енергетика на Украйна“, посочи той.
Според него така може да взимаме дивидент, тъй като Украйна ще стане водещ фактор в ядрената енергетика. Какво означава това – България да направи сделка, при която част от печалбата на Хмелницката АЕЦ да е за нас! „Украйна много повече има нужда дори и от резервни части“, обясни експертът.

По думите му не ни трябва никаква нова ядрена мощност. „Още един блок в АЕЦ „Козлодуй“ ще е напълно достатъчен“, смята Владимиров.
Според него продажбата на реакторите би трябвало да подобри финансовото състояние на БЕХ, защото сега те не носят дивиденти, а седят и се амортизират.
„Не мисля, че ако продадем реакторите на Украйна, то това означава слагане на кръст на ядрената енергетика у нас“, заяви от своя страна Трайчо Трайков.
„По време на арбитража ние настоявахме, че трябва да се търсят начини това оборудване да се продаде. „Росатом“ направиха един доклад, който показваше защо не могат да се продадат и че не отговарят на другите проекти по света. Но едни от най-големите експерти са в Украйна и те казват, че стават за техния проект. Вероятно това, което за нас е ненужно и рисковано, за тях е добро“, обясни той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК подкрепя Украйна да купи българските ядрени реактори с евросредства
Парламентът разреши преговори с Украйна за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“
Премиерът Денков заяви ще бъдат ли продадени на Украйна реакторите на АЕЦ „Белене“
Украйна иска оборудването на АЕЦ „Белене“

Общо 3 439 763 пътници през първите шест месеца на настоящата 2023 година отчита Летище София. Това е с минималните 0.7% по-малко в спрямо броя на пътувалите преди пандемията. Данните сочат, че трафикът постепенно се възстановява след последиците от Covid, посочват от летището.
През шестия месец на годината общият брой на пътниците, преминали през летище София е 633 530. Пътувалите по редовни международни линии са 569 667 или с 2% по-малко от нивата преди пандемията. До морските ни градове Варна и Бургас са летели 22 670, което е с над 16% по-малко в сравнение с 2019 г.
Трети пореден месец се наблюдава ръст на чартърните полети през столичното летище. Цифрите за юни показват, че летелите с чартъри са 35 568, което е увеличение от почти 77% спрямо същия период на 2019 г.
Излетелите и кацнали самолети през шестия месец на годината са общо 5334. Това е с близо 3% по-малко от юни 2019, когато те са били 5482.
Обработените товарни и пощенски пратки продължават да бележат сериозен спад от над 25% срямо юни 2019 г. За периода са обработени общо 1667 тона.
Броят на пътниците на Летище София доближи нивата отпреди пандемията
Над 1,5 млн. души са преминали през летище София за първото тримесечие
Отчитат ли чуждите туроператори анулации за България?