Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2023-2025 година, която представлява мотивите към законопроекта, съобщават от правителствената информационна служба.
В рамките на деня той ще бъде внесен и Народното събрание.
Заложеният дефицит е 6,4%.
Подготовката на Бюджет 2023 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. беше повлияна от късното приемане на Бюджет 2022 и последващата му актуализация, а също така и от политическата ситуация в страната и провеждането на предсрочни парламентарни избори както през месец октомври 2022 г., така и в началото на месец април 2023 година“, информират от МС.
Реализирането на Бюджет 2023 в рамките на обичайния срок беше затруднено от липсата на редовно правителство, което да вземе управленско решение относно внасянето в Народното събрание на проектобюджета за 2023 г. с включени дългосрочни допускания за развитие на политиките при спазване на правилата по ЗПФ. Поради това служебното правителство внесе в Народното събрание законопроект за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., т.нар. „удължителен закон“ за 2022 година.
Синдикатите и работодателите отхвърлиха проекта за Бюджет 2023
При отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална програма (КФП) достига -6,4 % от БВП, а на сектор „Държавно управление” -6,1 % от БВП. За 2024 и 2025 г. дефицитът по КФП е съответно 5,2 % от БВП и 4,6 % от БВП, а за сектор „Държавно управление” е съответно 4,7 % от БВП и 4,9 % от БВП. При запазване на действащото законодателство приходите по КФП за 2023 г., спрямо актуализираната програма за 2022 г., бележат номинален ръст от 6,1 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 11,8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лв, показват още числата в законопроекта.
Това е резултат от политически решения и приети законодателни промени от 44-то, 46-то, 47-мо и 48-мо Народни събрания, свързани с промени в данъчното законодателство относно въвеждане на данъчни облекчения и на намалени данъчни ставки с отрицателно отражение върху бюджетните приходи, увеличение на разходи с постоянен характер (като например пенсии, социални разходи и възнаграждения), както и нереализирани европейски и национални инвестиционни програми.
С цел дефицитът да бъде в рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство, служебното правителство подготви приходни и разходни мерки със съответните ефекти и предложения за законодателни промени за постигане на бюджетно салдо с дефицит до 3 %, в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж. В резултат на получен ясен политически сигнал, че приходните мерки няма да бъдат подкрепени, правителството предлага бюджет при действащо законодателство без отразяване на подготвените мерки. Поради това разчетите по АСБП за периода 2023- 2025 г. са разработени при запазване на действащото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развитието на националната икономика и на предварителните данни за отчета на бюджета за 2022 година.

Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния период предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8 %, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 %.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в ЗДБРБ за 2022 г. в размер на 4,5 млрд. лева.
Въз основа на допусканията през периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г., 58,4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г. Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3 % през 2023 г., 29,6 % през 2024 г. и 33,0 % към края на 2025 г.
Като дял от БВП разходите за периода 2023-2025 г. са съответно 42, 1 % през 2023 г. и през 2024 г. и 41,0 % през 2025 г. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40 %-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 38,6 % от БВП през 2023 г. до 36,1 % от БВП през 2025 г.
При приходите се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 35,7 %, 37,0 % за 2024 г. и 36,4 % за 2025 г.
През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
В законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. е определен 50 % дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г.
По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда. Продължава политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10 % за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 година
 
 
 

Държавен фонд „Земеделие“ преведе 175 626 718 млн. лева на 34 873 земеделски стопани с приключили административни проверки на място по схемата за държавна програма „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2023 г.
Приемът на заявления за подпомагане беше от 3 април до 13 април 2023 г., като за периода бяха приети 36 255 заявления. Ставките по които е извършвана оторизацията на помощта, са определени в Указанията за прилагане на държавната помощ, публикувани на сайта на ДФЗ. 
Бюджетът по помощта е в размер на 213 млн. лв., разпределен в направленията:
• Едри и дребни преживни животни, коне и пчелни семейства – 102 млн. лв.;
Най-висока е ставката за биволи и млечни крави под селекционен контрол – по 230 лв. на животно, по 27 лв. е помощта за овцете, по 50 лв. за конете и по 10 лв. за пчелно семейство. ЕК дава 109 млн. евро на българските фермери

• Плодове и зеленчуци (ябълки, круши, кайсии/зарзали, праскови/нектарини, череши, вишни, ягоди полски, малини полски, сливи, десертно грозде, домати полски, краставици полски, корнишони, патладжан и пипер полски, домати (оранжерийни), краставици (оранжерийни), пипер оранжериен, ягоди оранжерийни, малини (оранжерийни), картофи, лук, чесън, моркови, зеле, дини и пъпеши), маслодайна роза, ориз, винени лозя, черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници), салати и марули, бамя, тиквички, култивирани гъби и тютюн – 111 млн. лв. ЕК готви нова помощ за земеделците, засегнати от вноса от Украйна
Максималният размер на финансовата подкрепа е до 250 000 евро (488 975,50 лв.) на предприятие, чиято дейност е в сектора на първичното производство на селскостопански продукти. При определянето му се взема предвид и помощта, получена от кандидата по същата схема през 2022 г.
Остатъкът от ресурса ще бъде изплатен след приключване на обработката на приетите заявления за подпомагане от обявения допълнителен прием в периода 15-19.05.2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК предлага еднократна помощ за фермери и малки и средни предприятия

Общо 78% от работодатели казват, че не могат да намерят работна ръка. Данните са на Българската конфедерация по заетостта.
Недостигът на кадри в комбинация с ниските възнаграждения в много сфери поставиха редица специалисти в патова ситуация.
Колко процента от българите очакват увеличение на заплатата?
„Стана още по-зле за съжаление. Продължаваме да нямаме достатъчно хора за работа. И продължаваме да зацикляме. 78% от работодателите споделят, че им е трудно да запълнят отворените си позиции”, обясни Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта пред NOVA.

Около 30% от позициите остават отворени. За да могат да привлекат и задържат персонал, работодателите стават все по-гъвкави.
„Те са изключително изобретателни в това как да разнообразят работната среда и по някакъв начин да накарат хората да продължат да работят там ”, коментира Василева.
Според конфедерацията много от фирмите са вдигнали заплатите с около 20% заради инфлацията.
„Не можем да генерализираме обаче. Логично е когато на една компания й се случват нещата и е печеливша, да изравни и направи заплатите адекватни”, допълни председателката на Българската конфедерация по заетостта.

Международният валутен фонд (МВФ) призова Европейската централна банка (ЕЦБ) да продължи да повишава лихвените проценти до средата на 2024 г., а финансовите министри на страните от ЕС да затегнат съгласувано фискалната политика, за да забавят високата инфлация, предаде Reuters.
Ръководителят на европейския отдел на МВФ Алфред Камер заяви преди срещата на финансовите министри от ЕС и управителите на централните банки, че инфлацията е най-голямото безпокойство.
„Нашата основна препоръка е да победим инфлацията, а за целта трябва да използваме инструмента на паричната политика. За ЕЦБ това означава по-нататъшно затягане, за по-дълго, според нас до средата на 2024 г., за да свалим инфлацията до целта по някое време през 2025 г.“, заяви Алфред Камер. Докога ЕЦБ ще продължи да вдига основната лихва?
По думите му инфлацията е данък, особено върху бедните, и това трябва да бъде преодоляно.
Общата инфлация в 20-те държави, използващи еврото, беше 6,9% на годишна база през март, но базисната инфлация, която изключва волатилни елементи като цените на енергоносителите и храните, беше още по-висока – 7,5%.

За да забави инфлацията до целевото си ниво от 2%, ЕЦБ агресивно повишава лихвените проценти, вдигайки ги от 0% в средата на 2022 г. до 3,5% през март, но малко пазарни участници очакват затягането да продължи и след 2023 г.
По думите на Камер финансовите министри на страните от ЕС също трябва да подкрепят ЕЦБ чрез намаляване на фискалните стимули за икономиката, въведени по време на пандемията и след това заради кризата с повишаването на разходите за живот, предизвикана от войната в Украйна.
„Централната банка не може да се справи сама с инфлацията, необходима е и фискална политика за подкрепа“, отбеляза Камер. Той допълни, че очакваното сериозно намаляване на бюджетните дефицити в страните от ЕС не се случва, тъй като правителствените пакети за подкрепа на гражданите срещу високите цени на енергоносителите бяха удължени. 
„Така че ние препоръчваме сега, когато цените на енергията падат, постепенно да се премахнат пакетите с мерки подкрепящи разходите за живот или ако не се премахнат, да са по-целенасочени. Когато имате фискален принос, това означава, че затягането не трябва да е така високо, че лихвените проценти могат да останат по-ниски – е знак за по-малко финансов стрес“, каза Камер.
Темата за баланса между паричната и фискалната политика и инфлацията е в дневния ред на разговорите на финансовите министри на ЕС и управителите на централните банки, които се срещат в Стокхолм в петък и събота.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кристалина Георгиева предупреждава за политиката за основните лихви
Основната лихва в ЕС под влияние на скъпите храни и горива

МВФ: Войната в Украйна ще удари световната икономика

Наемите на жилища в Лондон надхвърлиха 2 800 евро (2 500 паунда) на месец първи път, макар и да се увеличават с най-бавните темпове от 2 години, пише Bloomberg.
Според сайта за онлайн имоти Rightmove търсенето на жилища под наем в английската столицата се повиши с 0,9% до нов рекорд през първото тримесечие на 2023 г. спрямо предходните 3 месеца. Цените на исканите наеми от наемодателите са се увеличили с 14% на годишна база.
Според търговска организация за агенти по недвижими имоти Propertymark в столицата за едно жилище се борят 10 бъдещи наематели. Все пак обаче се наблюдава, че конкуренцията започва да намалява, а предлагането бавно се подобрява. Мечта ли е собственото жилище? Все повече хора в Европа живеят под наем

Ръстът на тримесечна база на търсените наеми в страната са нараснали до 1,5%, като разходите достигнаха нов рекорд за всички времена от 1300 евро на месец.
Предлагането на имоти под наем в момента е с 46% под нивата от 2019 г. по данни на Rightmove. Търсенето още е високо, като броят на наемателите, отправящи запитвания, е нараснал с 48% в сравнение с 2019 г.
Междувременно търсенето идва и на фона на по-високите разходи за ипотека, които отказват много бъдещи купувачи от това да притежават свое жилище.
По данни на Службата за национална статистика миналата седмица наемите в Лондон са се увеличили с най-бързия си темп от над десетилетие. Частните наематели претърпяха 4,8% скок в цените през март спрямо 2022 г., което влоши кризата с разходите за живот.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Страните с най-голям риск от спад на цените на жилищата. Къде е България?
Наемите в София отново растат, какви жилища се търсят
Българите са сред първите в Европа по собствени жилища

Приетите от Българската народна банка мерки са единствените, с които тя разполага за борба с инфлацията в условията на валутен борд. Това заяви икономистът Димитър Чобанов, изследовател в Института по икономика и политики в УНСС в интервю за БГНЕС.
„Охлаждането на икономиката ще доведе до повишаването на лихвените проценти. Това ще има пряко отношение към всички, които имат кредити с плаващ лихвен процент, и върху кредитите, които оттук нататък ще се отпускат в икономиката“, посочи той.
На свое заседание УС на БНБ прие промени в Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при БНБ.
Още: БНБ увеличава задължителните минимални резерви на банките
„В момента БНБ използва един класически инструмент на паричната политика, какъвто са минималните задължителни резерви, с цел влияние върху лихвените проценти в страната и върху темпа на растеж на кредитиране, което след това да повлияе върху темпа на инфлация“, обясни Чобанов.
Той посочи, че българският вариант на валутен борд позволява подобно нещо да се случи. По закон, когато беше приет Валутният брод, този инструмент беше оставен на БНБ.

„По принцип, обаче, в съвременното централно банкерство много рядко се прибягва до въздействие чрез минималните резерви, защото се счита, че това въздействие върху икономиката може да бъде твърде силно. Т.е., когато се прибягва да подобна мярка, традиционните Централни банки не виждат друга възможност“, заяви икономистът и уточни, че за България идеята е, че БНБ почти не разполага с други инструменти. „Това е на практика средството, чрез което тя се опитва да влияе върху инфлацията в страната, защото в Закона за БНБ е записано, че тя е институция, която е отговорна за стабилността на цените. В това отношение тази мярка е може би малко закъсняла, защото от година и половина се виждаше, че инфлацията се покачва с притеснителни темпове“, подчерта Димитър Чобанов.
Той припомни, че големите централни банки отдавна са реагирали.
„Това, което казва БНБ, е, че реакцията, която ЕЦБ предприе за повишаване на основните лихвени проценти, засега не намира достатъчно отражение в българската икономика. Затова БНБ смята, че трябва да предприеме допълнителни мерки, които действително да повишат лихвените проценти. Идеята на повишаването на лихвените проценти е, че когато се оскъпи кредитът, тогава това действа дестимулиращо върху инвестициите, върху потреблението, което се финансира чрез кредитите, т.е. по този начин се охлажда икономиката“, обясни икономистът.
Винаги, когато централните банки искат да охладят икономиката и да намалят темпа на инфлация, те пристъпват към подобна мярка – забавяне на растежа на кредита и увеличаване на лихвените проценти.
„Естествено е, че това ще доведе до пряко отражение върху хората, които вече имат кредити, които са с плаващи лихвени проценти или в които има някакъв променлив компонент на лихвения процент. Оттук нататък то ще влияе и на всички кредити, които ще се отпускат в икономиката. Сигурният ефект е, че лихвените проценти ще се повишат в резултат на това решение. С колко ще се повишат – това предстои да видим. Със сигурност това означава, че разходите за обслужването на кредитите ще станат по-високи“, подчерта Димитър Чобанов.
Той успокои, че повишаването на лихвения процент от 2% до 3% или от 2% до 4% не означава, че вноската ще скочи два пъти.
„Във вноската имаме елемент, който включва погасяване на главницата, и елемент, който е за изплащане на лихвите по задължението. Лихвите могат да се увеличат, но главницата е това, което в крайна сметка дава основната тежест и представлява съществен елемент от вноската. Вноската няма да се удвои дори при удвояване на лихвените проценти, но със сигурност ще се увеличи и може да създаде проблеми и за фирми, и за граждани по отношение на обслужването на техните кредити“, обясни Чобанов.

Турската централна банка запази без промяна лихвените проценти по време на последната среща на ръководството си, преди ключовите президентски избори в страната след по-малко от месец, съобщава Bloomberg.
Увеличаването на волатилността на турската лира и очакванията за поевтиняването ѝ независимо от резултата на изборите вероятно е сред решаващите фактори за регулатора, който остава под натиска на президента Реджеп Ердоган за намаляване на лихвите.
Комисията по парична политика на централната банка, водена от управителя Сахап Кавджъоглу, остави едноседмичната репо лихва на ниво от 8,5% за втори пореден месец, в съответствие с прогнозите на повечето икономисти, анкетирани от Bloomberg.
От регулатора посочват, че регионът, засегнат от тежките земетресения през февруари, „се възстановява по-бързо от очакваното“. Според изчисления на правителството бедствието, отнело живота на над 50 000 души в югоизточната част на страната, ще струва на икономиката около 104 млрд. долара.

Централната банка също потвърди оценката си, че „настоящата позиция за паричната политика е адекватна, за да подкрепи необходимото възстановяване от последиците от земетресението, като поддържа ценова стабилност и финансова стабилност“.
От своя страна, турската валута достига нови дъна. От началото на годината стойността ѝ е намаляла с 4% спрямо долара. Прогнозите също не са никак обнадеждаващи: дори и да има нормализиране на паричната политика на централната банка след изборите, цената на лирата може да намалее спрямо долара с 30% спрямо сегашните си нива, смятат от JPMorgan Chase & Co.
Фиксиран върху запазването на лихвените проценти ниски, президентът Реджеп Ердоган пое контрола върху диктуването на паричната политика, откакто разшири обхвата на правомощията си преди 5 години.
За само малко над 2 години начело на регулатора Кавджъоглу осъществи 9 понижения на лихвите и нито едно повишение и то на фона на инфлационна криза и агресивна синхронизирана политика за увеличаване на лихвите от централните банки на много места по света. Въпреки че инфлацията в Турция се охлажда, тя е над 50% повече от година. Очаква се централната банка да публикува втория си тримесечен доклад за покупателната способност за годината на 4 май.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След земетресенията и банковата криза: Какво направи Турция с основната лихва?
Турция понижи основната лихва до 3-годишно дъно

Инфлацията в Турция през март се забавя. Дългосрочно ли ще е?

„Безопасната и здравословна работна среда е основен принцип и право в областта на труда“ е мотото на Международната организация на труда (МОТ) по повод Световния ден за безопасност и здраве при работа за 2023 г. Той се отбелязва на 28 април със серия инициативи, които целят да се акцентира върху проблемите на безопасността на труда. През юни 2022 г. МОТ взе решение да включи „безопасната и здравословна работна среда“ в основните принципи и права на работното място.
Осигуряването и гарантирането на безопасна и здравословна работна среда е двустранен процес. Законодателят е вменил на работодателя цялата отговорност по осигуряването на безопасност и здраве при работа, както и създаването на организация за упражняване на постоянен ефективен контрол за спазването на въведените мерки за минимизиране на рисковете. Работникът, от своя страна, следва стриктно да спазва наложените правила, за да се избегнат инциденти на работното място. Важно е работодателят да инвестира в обученията и квалификацията на своите работници и служители. Така те ще поддържат и повишават своята професионална квалификация, за да могат ефективно да изпълняват задълженията си, които са в съответствие с изискванията на работата им и на бъдещото им професионално развитие. По този начин в предприятията ще се гарантира основното право на работниците и служителите да работят при здравословни и безопасни условия на труд и при минимална опасност от възникване на трудови инциденти и професионални заболявания.
Какво е почасовото заплащане в страните от Европейския съюз?
Практиката често показва, че работодателят е осигурил необходимата среда за безопасна работа, но работникът неглижира установените правила. В тези случаи работодателят има право да отстрани от работа работниците, които нарушават изискванията за безопасност. Те също могат да откажат изпълнението на работа, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето им.
През миналата година инспекторите по труда са установили 96 402 бр. нарушения, засягащи здравословните и безопасни условия на труд. Това са 50,4% от всички установени нарушения. За всяко от тях са предприети мерки за отстраняването им, което неминуемо води до подобряване условията на труд и до предотвратяване на трудови инциденти, до които нарушението би могло да доведе, ако не е било отстранено.

На 28 април се отбелязва и Международният ден на загиналите при трудови злополуки. През 2022 г. инспекторите по труда са участвали в разследването на 738 бр. инциденти на работното място. Преобладаващата част от причините за станалите злополуки са: притискане, премазване, смачкване, падане от височина, поражения от електрически ток и удар от падащ предмет.
Анализът от контролната дейност показва, че в по-голямата си част трудовите злополуки могат да бъдат предотвратени. Работодателите, допуснали злополуки, полагат усилия да коригират политиката си по отношение на осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като създават по-добра организация и вземат мерки за повишаване степента на обезопасяване на работните места. Те имат ангажимент да проведат задължителни извънредни инструктажи на база анализите на причините, довели до злополуките, и да оповестят мерките за недопускане на такива случаи.
ИА „Главна инспекцията по труда“ активно работи за превенция на трудовия травматизъм чрез контролната си и информационна дейност. По проект „Превенция за безопасност и здраве при работа“ са разработени и интерактивни инструменти за онлайн оценка на риска за 40 икономически дейности, които позволяват на работодателите сами със собствени средства да оценят рисковете в своите предприятия, но и дават на потребителите навременна и достоверна информация за редица изисквания, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, които по една или друга причина са останали извън полезрението на работодателя. Т.нар. OiRA инструменти могат да бъдат достъпен и на адрес: https://oiraproject.eu/bg/oira-tools
Пряк достъп до тях е осигурен и през специален банер на сайта на Инспекцията по труда „Онлайн инструменти за оценка на риска OiRA“. По проекта са разработени и профили за безопасност, добри практики и други полезни материали, достъпът до които е осигурен чрез банера „Проект BG051PO001 – 2.3.01 „Превенция за безопасност и здраве при работа“.
Резултатите от контролната дейност, свързани с безопасността на труда, са включени и в методиката за оценка на рисковия потенциал на обектите на контрол, разработени по проект „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“. Проектът е финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд. Според методиката обектите на контрол се включват в риск регистър, като ежегодно се планират проверки в тези с най-висок рисков потенциал.
 
 
 
 

Забраната на внос на зърно, пшеница, слънчогледово семе и още двайсетина храни е в полза единствено на стотина производители и търговци на зърно. Това смята проф. Христо Даскалов, бивш ръководител на Агенцията по храните (БАБХ), сега депутат от ПП-ДБ.
„Когато вземаме такива решения, трябва да знаем какво идва след това. Ако целта е да облагодетелстваме група от стотина производители и търговци на житни култури, от другата страна стои животновъдството, за което се вайкаме толкова години. В момента се търси жито на цена 46-48 стотинки, а предлагането е над 60 стотинки за килограм. Това е голяма ножица. Целта на забраната е да се вдигнат цените на зърнените култури. Имаме над 60 000 регистрирани земеделски производители. Забраната облагодетелства стотина, останалите търпят негативите. Ако сега цената на фуража, с който се хранят кравите, се повиши, смятате ли, че цената на кашкавала ще пада, или ще тръгне нагоре? Цената на фуража е 75% от себестойността на млякото, месото, яйцата“, обясни проф. Даскалов пред БНР.
Той е категоричен: „Забраняването на вноса на украински храни не беше много логично. Когато се вземат такива решения, нещата трябва да се претеглят внимателно“.
За Даскалов има други пътища да се решават такива въпроси. Той посочи очевидното – трафикът на украински продукти трябва да стига до крайната си дестинация, а не да остава в България и това зависи от българската държава. „Тя има какво да направи, така че да не се стига до нелоялна конкуренция между украинското жито и нашето. От друга страна стои отговорността и на зърнопроизводителите да не поставят на колене животновъдството в България. Иначе ще го усетим в магазините. Накрая потребителите плащат сметката“, каза той.
ЕС трябва да помогне на Украйна в тежката ѝ битка, подчерта Даскалов.
И докато българските зърнопроизводители недоволстват от ниските цени у нас и искат над 300 евро за тон пшеница, на световните борси котировките продължават да падат, коментира в. „Сега“.
Пщеницата с доставка през май поевтиня с 0,9% на 26 април на борсата MATIF до 242,75 евро/т, като спрямо предходната година котировките падат с 40,50%. Цената на Чикагската борса е дори по-ниска – 234,70 долара/т.
ОЩЕ: ЕК предлага пакет от мерки за ограничаване на вноса на 4 стоки от Украйна

България… двама работници:
Единият копае дупки, другият зад него ги заравя. Минаващ наблизо летовник ги вижда и пита:
– А бе, ти за какво копаеш дупки, като тоя – вторият зад теб, ги заравя?
– Тоя не е вторият. Вторият е в отпуска, иначе той слагаше дръвчета…

Двама завърнали се от екскурзия из Африка:
– Добре бе, хипопотамът си лежеше съвсем спокойно в блатото, що ти трябваше да хвърляш бутилка по него?
– Платил съм си, исках да го видя в движение!
– Е, видя ли го?!… Обърна и размаза джипа, а на мен мокасините ми се напълниха с адреналин!…

Рекордните 66 000 000 лв. достигнаха капиталовите инвестиции в пивоварния бранш у нас за 2022 г. Повечето от тях са за зелени нововъведения, отчитат от Съюза на пивоварите в България (СПБ) в доклада си за 2022 г., предаде БТА.
За бирените компании са приоритет инвестиции във възобновяеми енергийни източници като соларни панели и изграждане на соларни паркове, производствено и логистично смарт оборудване с висок коефициент на пестене и оползотворяване на ресурсите.
Според анализите всички пивоварни компании, направили вложения в иновации за оптимизиране на управлението и използването на ресурсите, повишават производителността на труда, имат по-добро представяне на пазара и изграждат по-висока репутация.
И през 2022 г. секторът е със значителен принос за икономиката на страната. Пивоварната промишленост продължава да осигурява работна заетост на близо 25 000 души. От тях 2150, или 9%, са директно работещите в бирените компании, 32% са във веригата на доставките и 59% в търговията, заведенията и туризма. Средният осигурителен доход на заетите в икономическа дейност „Производство на пиво и малц“ е нараснал с над 20% спрямо 2021 г.

Производството и продажбите на бира в България генерират над 350 млн. лв. приходи за националния бюджет. В отчета на Агенция „Митници“ за 2022 г. се посочва, че постъпленията от акциз за бира имат ръст от 3,4% спрямо събраните приходи през 2021 г. Добавената стойност на индустрията е 540 млн. лв.
Членуващите в Съюза 7 бирени компании произвеждат общо 99% от пивото у нас. Това означава, че почти всяка изпита у нас бира е дело на българските пивовари, сочи анализа.
През 2022 г. продажбите на пиво у нас достигат 5 230 000 хектолитра. От тези количества делът на продажбите в стъклени бутилки е 21%, в РЕТ бутилки – 50%, в кенове – 25% и в кегове – 4%. У нас в производственото портфолио ежегодно има динамика, като през 2022 г. в страната вече се произвеждат над 200 различни марки и асортимента бира. От тях през 2022 г. членовете на Съюза са пуснали на пазара близо 30 нови продукта, което не се е случвало през последните 10 години, отбелязват авторите на анализа.
Продължава разширяването на сегмента на премиалните бири – най-вече в София и големите градове. За поредна година нараства консумацията на безалкохолните бири – тренд, характерен за всички европейски страни. По данни на Съюза на пивоварите през 2022 г. у нас са изпити 5 570 000 литра безалкохолна бира.
Маркетинговите изследвания сочат, че за избора на българския любител на пивото най-важни са вкусът и ароматът, стилът бира, а едва след това застават цената и марката. Пивоварите припомнят, че според регулярните Омнибус проучвания на агенция ИПСОС, през 2022 г. бирата задържа позициите си на най-често консумирана и предпочитана напитка у нас след минералните води.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Спад в продажбите отчитат пивоварите
Мондиал 2022: Какво ще стане с бирата, останала от Световното?
Популярна марка бира вдига цените заради по-високите разходи

Бразилски съд нареди на доставчиците на интернет да спрат приложението за съобщения Telegram в страната, като заяви, че не е предоставило информация за неонацистки групи, свързани със стрелби в училища – последният от редица сблъсъци между бразилските власти и платформата, предава The Wall Street Journal.
Заповедта, издадена в сряда, е част от полицейско разследване на две нападения срещу училища в югоизточния щат Еспирито Санто, извършени през 2022 г. от тийнейджър, който застреля трима учители и един ученик. Разследващите установиха, че убиецът е имал връзки с канал в Telegram, наречен „Бразилско антисемитско движение“, и група с името „Антисемитски фронт“, като поискаха Telegram да предаде данни за членовете и администраторите им.
Но съдът на Еспирито Санто призна в сряда, че Telegram не е изпълнил напълно нареждането, като е предал информация за администраторите, но не и за всички потребители. В тази връзка съдът постанови, че Telegram трябва да бъде спряна в страната и да плаща глоба в размер на 200 000 долара на ден, докато не предаде останалата част от информацията.
Telegram не е коментирала темата пред WSJ.

В решението си съдия Уелингтън Лопеш да Силва посочва, че от Telegram са обяснили, че е невъзможно да се предаде цялата информация за членовете, тъй като групата е била изтрита – оправдание, което съдът смята за неприемливо. „Очевидно е, че Telegram има намерение да не сътрудничи на провежданото разследване“, пише съдията в решението си.
Съдът заяви, че ще информира интернет доставчиците в страната за решението.
Върховният съд на Бразилия също се е сблъсквал с Telegram, като през 2022 г. разпореди спирането му заради разпространението на невярна информация за изборите в страната от крайнодесни поддръжници на тогавашния президент Жаир Болсонаро. До окончателно спиране обаче не се стигна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В САЩ искат да премахнат Telegram от Google Play

Българското розово масло беше вписано по Женевския акт в Международния регистър на Световната организация по интелектуална собственост. Това заяви зам.-министърът на земеделието Георги Събев на конференция на тема „Географските означения за селскостопански и неселскостопански продукти – предизвикателства и промени“, организирана от Патентното ведомство в Международния ден на интелектуалната собственост.
Той се включи онлайн в събитието преди участието си в заседанието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в Париж, обявиха Министерство на земеделието.
По думите на аграрния зам.-министър това е първият български селскостопански продукт, включен в този регистър.

„С вписването си българското розово масло ще има още по-добра видимост и защита. Надявам се скоро и други български продукти да намерят място там“, заяви Събев, цитиран от БТА. Европейската комисия смята да обяви розовото масло за опасно
По думите му секторът на географските означения има огромен принос за икономиката на ЕС, като годишните приходи от продажби на продукти с географски означения надвишава 75 млрд. евро и 15,5% от общия износ на земеделски продукти и напитки.
Според зам.-министъра реформата на европейските схеми за качество на селскостопански стоки следва да създаде по-добри условия за позициониране на пазара на производителите на вина, спиртни напитки и други продукти с географски означения.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Производители на рози и розово масло още чакат стратегия за сектора
Скъпият газ е пагубен за производството на розово масло
Турска компания планира завод за 11 милиона лева край Стара Загора

„Всеки смята, че да продаваш по улиците е най-лесният начин да оцелееш, но човек трябва да бъде креативен”. 44-годишният Ноел Нгвеня от област Чиби, провинция Масвинго, прекарва работните си дни в центъра на Булавайо, вторият най-голям град в Зимбабве, с високоговорител, рекламиращ уникална услуга.
Той събира скъсани или замърсени чуждестранни банкноти, които са били отхвърлени от местните супермаркети или други търговци, като се цели предимно в щатски долари или южноафрикански рандове, тъй като и двете валути са официално платежно средство в Зимбабве.
Нгвеня плаща на клиентите си 50% от стойността на повредените банкноти, които му носят. Това означава, че плаща 1 долар за повредени 2 долара или 100 ранда за негодна банкнота от 200 ранда, пише BBC.
„Ситуацията е по-лоша след COVID-19, сякаш всеки сега е на пътя, продавайки нещо, тъй като тук почти няма формална заетост в индустриите”, казва той.
Инфлацията в Зимбабве се понижава спрямо пиковете, отчетени през август 2022 година, когато нивото достигна внушителните 285%. Въпреки това през март тази година инфлацията остава екстремно висока, възлизайки на 87.6%. Това провокира гражданите на Зимбабве да опитват всякакви креативни подходи, за да оцелеят.
Доклад на Международната организация на труда посочва, че 76% от заетостта в Зимбабве понастоящем е в неформалния сектор. Казано с други думи, продажбата на стоки или услуги се случва масово без регистрация пред властите.
Стандартът на живот в третата най-голяма икономика в света продължава да пада
Неформалната икономика, високите банкови такси и липсата на доверие в банковия сектор провокират зимбабвийците да залагат предимно на сделки с пари в брой или мобилни пари.
Нгвеня описва себе си като агент или посредник, които има контакти в САЩ, Южна Африка или местни банки, където обменя повредените банкноти срещу годни купюри, като получава комисионна за това.
Оженен баща на 5 деца, Нгвеня има и друго занимание – продажба на плодове и печена царевица на улицата. „Нещата бяха по-добре, но сега бизнесът е слаб”, казва той. „Понякога човек може да е късметлия и някой да донесе скъсани 100 долара, други дни трябва да се оправяте с банкноти от 1 или 2 долара.”
Десетилетия на корупция и икономически проблеми доведоха до влошаване на националната и вътрешноградската пътна инфраструктура. Това представлява възможност за 25-годишният Майибонгве Кхумало от Каудрей Парк, предградие, намиращо се на около 25 км западно от Булавайо.
Той е един от многото, които запълват дупки по пътищата около града в замяна на дребни пари, давани от благодарни или просто симпатизиращи водачи на превозни средства.
„Запълваме дупки, защото виждаме, че създават неудобства на шофьорите. Разорен съм и ми се иска да мога да получа пари, но не искам да прося като слепец.”, казва Кхумало.
„Имаме толкова много слепи хора в Булавайо, че шофьорите вече не се трогват от положението им. Аз съм трудоспособен човек и никой няма да хвърля пари по мен.”
„Вярвам, че като поправям пътищата, тези, които виждат стойност в това, което правя, ще ми дадат нещо. В добър ден, като днешния, направих 9 долара и 100 ранда (около 6 щатски долара), както и стотици зимбабвийски долари.”, казва той.
„Това означава, че няма да се върна у дома при семейството си с празни ръце. Трите ми деца и съпругата ми ще успеят да се справят, а утре е друг ден.”, добавя той.
Кхумало е работил като шофьор на микробус, промоутър, като от време на време се подвизава като подгряващ танцьор за популярен музикант, изпълнител в жанра тжибилика (tjibilika), който представлява бърз стил, повлиян от конгоанската румба, като песните често са посветени на социални проблеми.

Пазар в град Булавайо;   Снимка: iSyock
Търговците в Зимбабве, заети в неформалната икономика, възлизат на приблизително 5.2 млн. души, като 65% от тях са жени. Правителството иска да официализира този растящ сектор, като част от национален план за повишаване на данъчните приходи. Това влияе на малките търговци, тъй като властите изпращат органи на реда, който проверяват търговските лицензи, респективно налагат санкции, ако такива отсъстват.
36-годишната Суколуле Кристин Малима управлява ресторант в стара каравана на крайна спирка на обществения транспорт в Булавайо. Тя казва, че е невъзможно да спести достатъчно пари, за да се регистрира като бизнес, поради, което често бива принудена да плаща глоба в размер на 4 долара.
Повечето страни искат туристи, но този град предупреждава някои посетители да стоят настрана
„Планът ми е да събера пари за лиценза си за търговия, но постоянните арести и засилената конкуренция направиха нещата по-трудни. Всеки път, когато заделите малко пари, полицията идва да провери за лиценз и трябва да платите неизбежната глоба.”, казва тя.
Г-жа Малима продава садза – каша, приготвена от царевично брашно или просо, и пилешка яхния за 1 долар на чиния, като нейни клиенти са шофьори на микробуси и други търговци.
„Купувам пиле бройлер за 6 долара и го нарязвам на 12 парчета, което произвежда 12 чинии сазда и пиле, давайки ми 12 долара на ден. Оттам приспадам 1 долар за брашно, 1.50 долара за олио и още 1.50 долара за домати и лук, така че печалбата ми е около 2 долара или 1.50 долара на ден, които се опитвам да спестя за лиценз. Но след това полицията идва отново и аз се връщам в изходна позиция.”, казва тя.
Раздразнението на Малима се споделя от 51-годишната Мерси Тафиреника, която крои и шие униформи за медицински сестри в централния бизнес район на Булавайо от 1999 година.
Тя споделя, че конкуренцията се увеличава, тъй като и други са се насочили към шиенето, за да печелят допълнителни средства. Влошаващите се прекъсвания на електричеството в страната ограничават часовете, в които тя може да работи, а разходите за материали се увеличават.
Как държава, измъчвана от 100% инфлация, може да се окаже големият победител в добива на литий
Тафиреника оперира пред блок от жилища, които са превърнати в офиси и магазини за малки бизнеси и търговци. Тя казва, че бизнесът й е регистриран и отговаря на данъчните изисквания, но градският съвет на Булавайо е казал, че лицензите за магазин не са валидни в апартамент, а тя обаче не може да си позволи да се премести.
„По-рано днес бях на погребение и полицията арестува една от дамите, с които работя, и поиска глоба от 28 000 зимбабвийски долара (28 щатски долара) вместо лиценза за магазин.”
„Това, което ме притеснява е, че те не сътрудничат. Последния път, когато бяха тук, ги помолих да ми кажат какъв точно лиценз искат, но вместо да ми отговорят, те станаха агресивни и ме заведоха в полицията, където платих още една глоба.”, казва тя.
„Не се опитвам да не спазвам закона, просто искам яснота по въпроса с лиценза, но изглежда никой не ни дава задоволителни отговори.“
Мерси Тафиреника не знае какво крие бъдещето. Докато борбата за оцеляване става все по-трудна, водена от главоломно високата инфлация, кризата с цената на живота и широко разпространената безработица, много зимбабвийци все повече се отчайват.
Както се казва в популярен лаф в зимбабвийските социални медии: „Мечтата на зимбабвиеца е да напусне Зимбабве“.

Службата на главния търговски представител на САЩ (USTR) добави България и Беларус към списъка за наблюдение за спазването на правата върху интелектуалната собственост, предава Reuters.
България е в списъка, тъй като властите не са обърнали достатъчно внимание на недостатъци в разследването на случаи на онлайн пиратство. Страната не е „отстранила в достатъчна степен недостатъците в областта на разследването и съдебното преследване на случаи на онлайн пиратство“.
България е показала тези недостатъци, „като е позволила наказателни разследвания, експертизи и съдебно преследване само по отношение на част от иззетите произведения, нарушаващи авторски права“, гласи изявление на USTR, след като службата публикува своя Special 301 Report. Той следи адекватността и ефективността на защитата и прилагането на интелектуалната собственост от страна на търговските партньори на САЩ.

Точно преди година – през миналия април, САЩ обявиха, че ще проведат специална проверка на България, за да разберат защо през последните 5 години страната не напредва в изпълнението на поетите ангажименти за преследване на случаи на онлайн пиратство и нарушение на интелектуалните права.
Едва ден преди публикуването на доклада българското правителство реши да предложи промени в Наказателния кодекс, с които създаването на сайтове с пиратско съдържание и торенти да се приема за престъпление. Служебният кабинет се мотивира, че това е отговор на „отправените към държавата критики по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ свързано със защитата на интелектуалната собственост, най-вече в онлайн пиратството“.
Беларус влиза в списъка за наблюдение заради нов закон, който легализира неразрешено използване на защитени с авторски права произведения от страни, които налагат санкции на Минск заради ролята ѝ в подкрепа на войната в Украйна. Удължава се и обявеното миналата година спиране на прегледа на украинските практики в областта на защитата на интелектуалната собственост заради войната в Украйна.
Към момента докладът включва 29 държави заради недостатъци и нарушения на правата върху интелектуалната собственост. В тазгодишния приоритетен списък бяха включени Китай, Чили, Аржентина, Индия, Индонезия, Русия и Венецуела. Страната ни е с по-ниска категория на опасност, а в него са страни като Канада.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България губи по над 800 млн. лева на година заради фалшиви стоки и пиратство

С еднократна помощ от 148,35 лв. ще бъдат подкрепени около 320 000 уязвими домакинства в България, които са най-засегнати от високите цени на електроенергията, съобщиха от Министерство на труда и социалната политика.
Подкрепата ще бъде оказана по новата мярка „Подкрепа на уязвими домакинства – SAFE“, която е с бюджет от близо 47,5 млн. лв. Операцията беше гласувана по време на заседанието на Комитета за наблюдение на Програма „Развитие на човешките ресурси“ (2021-2027) след седмото изменение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (2014-2020) и създаването на нова Приоритетна ос, към която е насочен финансов ресурс от инструмента REACT-EU.
Колко са българите под прага на бедност?
„Основната цел на операцията е оказване на подкрепа на уязвимите домакинства да посрещнат разходите си за потребление на енергия с цел превенция от изпадане в бедност и социално изключване“, заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Тя допълни, че Програма „Развитие на човешките ресурси“ и Министерството на труда и социалната политика са първите възползвали се от новия инструмент на Европейската комисия за подкрепа на най-уязвимите хора в условията на висока инфлация.
Очакванията са дейностите по операция „Подкрепа на уязвими домакинства – SAFE“ по ОПРЧР да бъдат реализирани за период от 2-3 месеца и да приключат през есента на 2023 г., заяви Десислава Ушколова, началник-отдел „Програмиране и договаряне“ в Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в Министерството на труда и социалната политика. Тя уточни, че уязвимите домакинства в риск от изпадане в бедност, които ще получат еднократната помощ са 320 000 и ще бъдат компенсирани за високото ниво на инфлация, вследствие на ръста в цените на петрола, газа и електричеството.
При изчисляването на размера на еднократната подкрепа за едно уязвимо домакинство, освен инфлацията за последната година са взети предвид и средните разходи за топлоенергия и електроенергия на домакинствата през 2022 г., които са предоставени от Националния статистически институт.
 

Тристранният съвет не успя да постигне съгласие по държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и Държавното обществено осигуряване (ДОО).
„Бяха обсъдени най-важните закони, които имат отношение към 2023 г. – ДОО, бюджета на НЗОК и държавния бюджет. Имаше общ подход – всички приходи и разходи са планирани на база действащото към момента законодателство, без въвеждането на политики. Те представляват моментна снимка в рамките на държавата в резултат на действия от миналата година, които имат изражения върху финансите към този момент“, заяви социалният министър Лазар Лазаров след края на заседанието.
„НСТС не постигна съгласие по нито един проект. В изказаните предложения и мнения, от социалните партньори, се съдържаха предложения, свързани с промяна на параметри и провеждане на една или друга политика. Ние, от страна на служебното правителство, отговаряме, че това трябва да се направи от редовно правителство и управляващо мнозинство“, изтъкна още той.
По думите му в ДОО се предлага осъвременяване на пенсиите с 12%. Средната пенсия ще се вдигне с 16,7%. Лазаров заяви, че предвидените ръстове на пенсиите изпреварват прогнозираните равнища на инфлацията. Той увери, че няма замразяване на социални плащания.
От КНСБ призоваха депутатите да чуят гражданите за политика по доходите. Те изразиха мотивите си да не подкрепят проектите, като според тях бюджетите не са достатъчно амбициозни.

НСТС не постигна съгласие по проекта за бюджет на НЗОК за 2023 г. Проектът беше подкрепен от синдикалните организации, но част от работодателските организации не изразиха подкрепа. Проектът предвижда бюджетът на НЗОК за 2023 г. да бъде 7 027 213,6 лв.
В НСТС не беше постигнат и консенсус около проектобюджета на ДОО за 2023 г. Това се разбра от изразените мнения на работодатели и синдикати по време на разискванията. Служебният вицепремиер и социален министър Лазар Лазаров обобщи, че НСТС не е постигнал съгласие по проектобюджета на ДОО, но посочи, че неговото ведомство подкрепя внесения законопроект.
„За първична извънболнична медицинска помощ се предвиждат близо 445 млн. лв., за специализирана извънболнична медицинска помощ – 447 млн. лв., за дентална помощ – 265 млн. лв., за болнична помощ – 3 269 млн. лв., за медико-диагностични дейности – 175 млн. лв., за лекарства, медицински изделия и диетични храни – 1 692 млн. лв. и др.“, посочи и.д. управителят на НЗОК д-р Йорданка Пенкова. По думите ѝ за тази година увеличението на средствата в бюджета е близо 900 млн. лв. В приходната част има ръстове, съобразени с повишените минимална работна заплата и прагове за осигуряване. В разходната част най-голямо е увеличението в здравноосигурителните плащания – над 6 млрд. лв., или с 821 млн. повече.
„Има свиване на средствата – с 30 млн. лв., за медико-диагностичните дейности, което е заради отпадналата необходимост от изследвания за коронавирусна инфекция“, заяви д-р Пенкова и добави, че въпреки това предвидените средства са повече спрямо касовото изпълнение за 2022 г. По думите ѝ в частта за медико-диагностични изследвания през 2022 г. са останали 60 млн. лв. неусвоени.

Председателят на Надзорния съвет на НЗОК Момчил Мавров заяви, че има немалък ръст в средствата за медицински изделия, който е с 26 млн. лв. повече. Мотивите за увеличението на разходите за първична медицинска помощ са свързани с новите дейности и обеми, които предстои да се плащат в областта на детското здравеопазване и за диспансерни и профилактични прегледи. „Предвижда се осигуряване на допълнителни средства и за работещите в труднодостъпни и отдалечени места. Предстои рамковото договаряне за болниците и договаряне на нови цени и обеми в болничната помощ, които да са актуални и да покриват нуждите, особено в областта на детското здравеопазване, където се очаква ръст в стойността на клиничните пътеки“, допълни Мавров.
Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България посочи, че организацията се въздържа от подкрепа на проекта на бюджет, тъй като в проекта се запазва съотношението на разходната част на бюджета с предходните години. Здравноосигурителният модел е сгрешен, тъй като акцентът на здравноосигурителната система се поставя върху лечението на скъпоструващи заболявания със скъпи лекарства, вместо да се наблегне на профилактиката и превенцията. „Винаги сме препоръчвали да се повишат средствата за профилактика“, заяви той и допълни, че от асоциацията искат да се въведат интелигентни решения за контрол.
Станислав Попдончев от Българска стопанска камара посочи, че реалният ръст спрямо изпълнението е около 600 млн. лв. „На експертно ниво подкрепихме проекта, но имаме резерви и не можем да подкрепим бюджета на този етап заради липсата на политики“, допълни той. По думите му с предложенията не се променя философията на бюджета. „Публичните разходи са около 4.6% от БВП, разходите за директни плащания от пациентите са 2 пъти по-високи спрямо тези в ЕС. За 2022 г. разходите за лекарства за сметка на населението надхвърлят 3 млрд. лв. Вноските от държавата са не повече от 60 лв., а бизнесът внася 120 лв. Поради липса на политики и запазване на практики, които деформират системата, се въздържаме от подкрепа“, заяви Попдончев.
Цветан Симеонов, представител на Българската търговско-промишлена палата, отбеляза, че са склонни да подкрепят проекта, но имат забележки откъм нуждата от засилване на контрола върху изразходването на средствата.

Свилена Димитрова, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България заяви, че подкрепят становището на работодателските организации, разтревожени от липсата на качествена промяна в начина на планиране на бюджета и призова държавата да положи усилия да внася пълния размер на дължимите здравни осигуровки за групите лица, които осигурява. „С оглед на условията, в които се намираме и служебно правителство, което полага усилия да има баланс в държавата, становището ни е да подкрепим бюджета“, каза тя и допълни, че предизвикателствата пред него са големи.
От Съюза за стопанска инициатива на гражданите изразиха подкрепата си за проекта на бюджет.
От КНСБ и от КТ „Подкрепа“ също изразиха подкрепа към проекта за бюджет, но Валери Апостолов от КТ „Подкрепа“ изрази резервираност от синдиката за разходите за възнаграждения на медиците. По думите му за тях ще останат малко над 5 млн. лв., което ще стигне за не повече от 7% увеличение, а от синдиката искат да има поне 15% повече.
Социалните партньори обсъждат проекта за Закона за държавния бюджет за 2023 г., както и проектите на бюджетите на НЗОК и ДОО за 2023 г.
На 21 април служебният министър-председател Гълъб Донев и служебният министър на финансите Росица Велкова обявиха, че правителството ще внесе в парламента Закона за държавния бюджет, разработен на база на действащото законодателство. Предложеният бюджет е с дефицит от 6,4 % от БВП, или почти 12 млрд. лева.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
БСК не подкрепя Бюджет 2023

Близо 81 000 румънци от държавния и частния сектор получават месечни възнаграждения от поне 25 000 леи (10 000 лв.), съобщават от Министерството на финансите на Румъния. Това пише сайтът „Зиаре“, като се позовава на данни на ведомството. 
Изчислението е направено в контекста на новия данък, изготвен от правителството. Засега, според изявленията на коалиционните лидери, той ще се прилага само в държавния сектор, предаде БТА. 
Колко процента от българите очакват увеличение на заплатата?
“Предложението в коалицията е за 16% допълнително данъчно облагане за всички доходи на бюджетни служители с по-високи заплати от тази на президента на Румъния. Още не е взето окончателно решение, тъй като очакваме анализа на Министерството на финансите”, заяви на правителственото заседание премиерът Николае Чука.

На допълнително данъчно облагане ще подлежат и служителите в Националния орган за администрация и регулиране на съобщенията (ANCOM) и този за енергийно регулиране (ANRE). Друга съгласувана мярка е, че никой няма да има право да бъде част от повече от един борд на директорите.
 

Руската индустрия неочаквано се възстановява за първи път от година насам, тъй като секторите, свързани с военното производство, постигнаха силни резултати на фона на нарастващите разходи около войната в Украйна, предаде Bloomberg.
Индустриалното производство се е увеличило с 1,2% през март спрямо същия период на 2022 г., според Федералната статистическа служба, което е доста над спада от 1,4%, очакван от анкетирани от Bloomberg икономисти. Минното дело и добивът на ресурси са намалели с 3,6%, като статистическата агенция не публикува данни за производството на петрол.
Производството е нараснало с над 6%, водено от 30-процентния ръст в „завършените метални изделия“, което включва оръжия и боеприпаси. Компютрите, електронните и оптичните продукти, които според икономистите вероятно включват части за самолетни и ракетни двигатели и оптически мерници и други системи, отчитат ръст от 23%.

Производството на „друг вид транспорт“, което включва бойни превозни средства, самолети и кораби, е нараснало с над 10% за втори пореден месец.
Ръстът на военното производство започна през февруари и следва бума на държавните разходи в началото на годината, който според длъжностните лица е свързан с неуточнени договори.
Данните за военното производство са държавна тайна, но според икономисти секторът е бил един от най-издръжливите от началото на войната. Президентът на страната Владимир Путин многократно заявяваше, че оръжейните заводи работят денонощно, за да покрият търсенето.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия измисли нов начин да взима пари от западните компании
Въпреки санкциите: В кои сектори ЕС продължава да прави бизнес с Русия?

Руският износ се е свил сериозно през първото тримесечие