Швейцарец е купил най-скъпия апартамент в Атина с гледка към Акропола за 18 млн. евро, обяви в електронното си издание в. „Катимерини“.
Апартаментът представлява пентхаус – на последния етаж на жилищен блок, чийто асансьор осигурява директен достъп до него. Той е на централно местоположение в гръцката столица и разполага с просторни тераси, като предоставя панорамна гледка към морето и остров Егина, към древния стадион Калимармаро, към най-високата точка в Атина – хълма Ликавитос, както и към гръцкия парламент и Акропола. Площта му е 320 кв. метра, които за атинския пазар на недвижими имоти са изключително големи размери.
Швейцарският бизнесмен с многостранна дейност и слабост към Гърция е купил жилището за 18 млн. евро или близо 56 000 евро на кв. метър. Той смята в следващите няколко месеца да пребивава в новозакупения имот и да го ремонтира, пише в. „Катимерини“. Имоти в Гърция: Къде е най-скъпо и къде е най-изгодно?

Сключването на сделката е започнало през 2022 г. и е продължило близо 10 месеца.
„Традиционно купувачи от този калибър се позиционират на пазарите в Цюрих и Ню Йорк. За разлика от Атина, на Миконос се регистрират една или две сделки за такава сума на година“, обяснява Йоргос Петрас, управляващ директор в консултантската мрежа за недвижими имоти Engel & Völkers, осъществила сделката.
Макар че гръцкият пазар на луксозни имоти се смята за по-евтин от подобни пазари в световен мащаб, в случая не изглежда така. Според доклад на консултантската фирма Knight Frank за 1 млн. долара човек може да купи 17 кв. метра в Монако, 33 кв. метра в Ню Йорк, 34 в Лондон и 43 в Париж. Според същите пазарът на луксозни жилища в Атина е на 9-о място в света на базата на годишния ръст на цените, възлизал на 13% през 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Българи дават луди пари за къщи в Гърция

Колко струва най-скъпият апартамент у нас, продаден през годината?
Собственикът на „Дерби“ и водата „Бачково“ си купи луксозен дом за милиони в Париж

Кои са най-скъпите къщи в света?

Реалният растеж на българската икономика през тази година ще се забави до 1%, спрямо ръст от 3.4% през предходната 2022 година. Това прогнозират от Българската народна банка в редовното си издание „Макроикономическа прогноза“, публикувано на сайта на институцията. Прогнозата представлява повишение на очакванията за реален ръст на брутния вътрешен продукт на страната през тази година, тъй като в прогнозата на БНБ от началото на тази година, се очакваше ръст на БВП от едва 0.4% за 2023 година.
„Ревизията в посока по-висок растеж на реалния БВП през 2023 г. е в размер на 0.6 процентни пункта и се дължи главно на прогнозирания по-малък отрицателен принос на нетния износ и на по-голямото нарастване на частното потребление.“, посочват от БНБ.
„През 2023 г. очакваме растежът на реалния БВП да се забави съществено – до 1.0% спрямо 3.4% през 2022 г., което ще се определя най-вече от прехода от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката. Други фактори, които ще ограничават нарастването на икономическата активност в страната през 2023 г., са прогнозираното понижение на правителственото потребление в реално изражение, както и очакваното съществено забавяне на растежа на износа на стоки. За по-бавния растеж на износа на стоки ще допринасят както по-ниският растеж на външното търсене, така и специфични за България фактори.“, пише в прогнозата.
МВФ намали сериозно очакванията за ръста на БВП в България
Според БНБ, фактор, който ще продължи да подкрепя в най-голяма степен икономическата активност през 2023 г., е очакваното нарастване на частното потребление. Инвестициите в основен капитал също се предвижда да допринасят положително за растежа на реалния БВП в съответствие със заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на усвояване на средства от ЕС.
„Очакваме растежът на реалния БВП да се ускори до 3.2% през 2024 г., най-вече под влиянето на по-слабо отрицателните приноси на изменението на запасите и нетния износ, и до 4.1% през 2025 г. поради очаквано ускоряване на растежа на инвестициите.“, пише в документа.
Според БНБ, перспективите пред растежа на външното търсене на български стоки и услуги през 2023 г. се подобриха спрямо прогнозата от декември 2022 г. поради намаляването на рисковете от недостиг на енергийни доставки в Европа и наблюдаваното през последните месеци значително понижение на цените на енергийните суровини.
Икономическият растеж на България се сви наполовина през 2022 година
„Допусканията предполагат растежът на външното търсене на български стоки и услуги да се забави спрямо 2022 г. (6.6%) до 3.3% през 2023 г. и 2024 г. и до 3.5% през 2025 г. Според очакванията на пазарните участници, през 2023 г. цените в евро на международните пазари на всички основни групи суровини и особено на енергийните продукти ще се понижат спрямо предходната година, но повечето цени ще останат по-високи в сравнение с 2021 г. Допусканията предполагат, че през 2024 г. цените в евро на важните за България суровини ще се стабилизират, а през 2025 г. ще нараснат средно с около 2.5%, водени от неенергийните суровини. Очакванията на пазарните участници за краткосрочните лихвени проценти в еврозоната са за повишение до третото тримесечие на 2023 г., последвано от постепенно понижение през останалата част от прогнозния хоризонт.“, посочват от БНБ.
Инфлация
Според прогнозата на БНБ, годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да следва тенденция към плавно забавяне и да възлезе на 5.6% в края на 2023 г. (в сравнение с 14.3% в края на 2022 г.), а средногодишната инфлация да бъде 8.8%. Забавянето на инфлацията се предвижда да бъде резултат главно от поевтиняването на енергийните продукти и от формирането на базов ефект при другите основни групи стоки и услуги, при които в условията на запазващо се силно потребителско търсене се очаква фирмите да продължат да проявяват ниска склонност за пренасяне на понижението на международни цени на основни селскостопански и енергийни суровини (петрол, природен газ и електроенергия) върху крайните потребителски цени.
Политическата нестабилност влошава икономическата прогноза за България
„Нарастването на разходите за труд на единица продукция се предвижда да продължи да бъде силен проинфлационен фактор. В резултат на това прогнозата за средногодишната базисна инфлация през текущата година е тя да се ускори спрямо 2022 г., като групата се очаква да има най-висок положителен принос за общата инфлация в края на 2023 г., следвана от групите на храните и стоките и услугите с административно определяни цени. В съответствие с техническите допускания за динамиката на цените на петрола и храните на международните пазари очакваме темпът на растеж на ХИПЦ да се забави до 3.4% в края на 2024 г. и да възлезе на 3.0% в края на 2025 г. В средносрочен план очакваме положителният принос на базисните компоненти за общата инфлация да остане значителен.“, пише в прогнозата.
Рискове
Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2023 г., докато за 2024 г. и 2025 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий, сочи прогнозата.
„Рисковете за реализиране на по-ниска икономическа активност произтичат главно от повишената несигурност поради продължаващия военен конфликт в Украйна, както и от вероятността за по-висока и устойчива инфлация в глобален план, което би било предпоставка за по-бързо и по-голямо повишаване на лихвените проценти от водещите централни банки спрямо заложеното в базисния сценарий. Това от своя страна би могло да доведе до възобновяване и засилване на напрежението на международните финансови пазари, както и до засилване на степента на пренасяне на по-високите лихвени проценти върху паричните условия в България. В допълнение съществуват значителни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и за усвояване на европейски средства, различни от тези по НПВУ.“, пише в документа.
Каква е прогнозата на финансовото министерство за българската икономика?
„В краткосрочен хоризонт растежът на реалния БВП на България е възможно да е по-висок при по-слабо от заложеното в прогнозата понижение на наличностите от запаси в икономиката и при по-слабо негативно въздействие на включените в базисния сценарий специфични за страната фактори, които се очаква да ограничават растежа на износа през 2023 година.“, добавят от БНБ.

Големите петролни компании приключват първото тримесечие с нови рекордни печалби, става ясно от публикуваните днес, 28 април финансови отчети на Chevron и Exxon в САЩ.
Exxon съобщава за удвояване на печалбата до 11,4 млрд. долара спрямо 5,8 млрд. долара през първото тримесечие на 2022 г. Резултатът отразява не само благоприятните условия на енергийните пазари за периода, но и дейностите по съкращаване на разходите, предприети в предходните години.
Заради войната в Украйна Exxon се отказа от дейността си в Русия, а в средата на октомври Москва отне дела ѝ в находището „Сахалин -1“. Въпреки това компанията е увеличила добива на петрол и газ с 300 000 барела на ден, а рафинерията ѝ в Бомонт (Тексас) работи на пълен капацитет, подкрепена от световното търсене. Невиждано: Петролен гигант печели по 6,3 милиона долара на час
През първото тримесечие Exxon е платила и 200 млн. долара допълнителни данъци в Европа, наложени заради свръхпечалбите от енергийната криза.

Компанията обяви още, че през 2022 г. е намалила емисиите си въглероден диоксид с 10%, а на метан с 50% спрямо нивата през 2016 г.
Печалбата за Chevron достига 6,7 млрд. долара спрямо 6,5 млрд. долара за първото тримесечие на 2023 г. Данните се оказаха изненада за пазарите, които очакваха печалбите да останат без промяна спрямо 2022 г. Компанията се оплаква от допълнителни данъци от 130 млн. долара, свързани с енергийната криза във Великобритания. Неблагоприятният валутен курс е свил печалбата с още 40 млн. долара.
Приходите от дейността на компанията възлизат на 50,8 млрд. долара.
През следващата седмица се чакат и данните от Shell и BP, като и там прогнозите са за отлични първи 3 месеца на годината. Първи ще бъде британският гигант – на 2 май, а два дни по-късно и Shell. В началото на април от компанията обявиха, че очакват ръст при производството на втечнен газ заради работата на терминалите в Австралия. Гигантът Shell разби всички рекорди: Отчете най-голямата печалба в историята си
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рекордни печалби за енергийните гиганти заради скъпите горива

Печалбата на българската банкова система достига 784 млн. лева за първите три месеца на тази година, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява ръст от 37.9% спрямо първото тримесечие на миналата 2022 година, когато нетният финансов резултат бе 569 млн. лева или с 216 млн. лева по-малко от настоящото ниво.
През първото тримесечие спрямо същия период на миналата 2022 година нетният лихвен доход се повишава с 345 млн. лв. (47.8%), а нетният доход от такси и комисиони – с 23 млн. лв. (7.1%).
Активите на банковата система в края на март 2023 г. възлизат на 160.6 млрд. лв. и спрямо края на декември 2022 г. нарастват с 5.2 млрд. лв. (3.4%).
Отношението на ликвидно покритие в края на март 2023 г. е 238.2% (при 235.0% в края на декември 2022 г.). Ликвидният буфер е 49.1 млрд. лв, а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 20.6 млрд. лв. (съответно 46.0 млрд. лв. и 19.6 млрд. лв. в края на 2022 г.)
Брутните кредити и аванси нарастват на тримесечна база с 5.5 млрд. лв. (5.7%) до 101.6 млрд. лв. в края на отчетния период. В това число вземанията от кредитни институции се увеличават с 3.1 млрд. лв. (30.8%) до 13.2 млрд. лв., а брутният кредитен портфейл на банковата система – с 2.4 млрд. лв. (2.7%) до 88.4 млрд. лв. Нарастват кредитите за домакинства – с 1.1 млрд. лв. (3.1%), за други финансови предприятия – със 757 млн. лв. (12.0%) и за нефинансови предприятия – с 544 млн. лв. (1.2%), а намаляват за сектор държавно управление – с 2 млн. лв. (0.2%).
Печалбата на банките у нас скочи с 67%
Брутните необслужвани кредити и аванси в края на март 2023 г. възлизат на 4.12 млрд. лв. (при 4.45 млрд. лв. в края на декември 2022 г.), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 4.05% (при 4.63% в края на декември 2022 г.). В широкия обхват на брутните кредити и аванси (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани кредити и аванси в края на тримесечието е 3.13% (при 3.55% в края на декември 2022 г.).
Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на март 2023 г. е 2.05 млрд. лв. (при 2.26 млрд. лв. в края на декември 2022 г.), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 2.09% (при 2.44% в края на декември 2022 г.).
Банките у нас стартираха годината с ръст в печалбата
През първото тримесечие на 2023 г. депозитите в банковата система се увеличават с 3.4 млрд. лв. (2.6%) до 137.5 млрд. лв. Нарастване е отчетeно при депозитите на домакинствата с 1.4 млрд. лв. (1.9%), на кредитните институции с 1.1 млрд. лв. (13.7%), на сектор държавно управление с 499 млн. лв. (12.4%), на нефинансовите предприятия с 365 млн. лв. (0.8%) и на другите финансови предприятия с 47 млн. лв. (1.0%).
Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на отчетния период са 86 млн. лв. (при 101 млн. лв. към 31 март 2022 г.).

Скоро ПАВЕЦ „Чаира“ няма да заработи, тъй като щетите по оборудването са значителни и ремонтът изисква много време. Това заяви пред журналисти в електроцентралата служебният министър на енергетиката Росен Христов, който днес направи посещение, за да обсъди с ръководството на Националната електрическа компания състоянието на съоръжението и бъдещите стъпки за пускането му отново в експлоатация. Единият агрегат на централата дефектира при пуск след ремонт в началото на 2022 г.
Министърът отбеляза, че досега са направени различни анализи както от български, така и от международни експерти, които да установят текущото състояние. Заключенията им показват умора на метала на всички 4 хидроагрегата, предаде БТА.

„След днешния анализ концепцията е да се направи междинен ремонт на два от агрегатите, като паралелно върви и подготовка на мащабен ремонт на другите два“, уточни министър Росен Христов.
Енергийният министър заяви, че до 2 седмици експерти на Toshiba ще посетят централата и ще дадат по-конкретни мнения. Toshiba е компанията, основно участвала в изграждането на съоръженията на ПАВЕЦ „Чаира“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ДСБ: ПАВЕЦ „Чаира“ може да излезе от строя във всеки момент

Централната банка на Япония остави без промяна основните параметри на парично-кредитната си политика, показват резултатите от приключилото днес двудневно заседание на ръководството на банката, първото за новия ръководител на Централната банка Казуо Уеда.
„Краткосрочният лихвен процент по депозитите на търговските банки в Централната банка се запазва на -0,1%, целевата доходност на 10-годишните държавни облигации – около нула“, гласи изявление на Японската централна банка, пише Интерфакс.
Централната банка на Япония запази и диапазона, в който може да се колебае доходността на 10-годишните държавни облигации – +/- 0,5%.
Същевременно, прави впечатление липсата в изявлението на фразата, за намерението на банката да запази основната лихва на текущото ниво (или по-ниско), което Централната банка на Япония повтаря от октомври 2019 г.

Освен това Централната банка повтори, че е готова да поддържа стимулираща политика, докато инфлацията в страната се стабилизира на целевите 2%.
Банката на Япония също обяви намерението си да направи ревизия на парично-кредитната политика, резултатите от която ще бъдат публикувани след 12-18 месеца. Подобен преглед е необходим, тъй като „постигането на ценова стабилност е проблем от 25 години“ и Централната банка е опитала много мерки за решаване на проблема.
Според прогнозата на Японската централна банка, инфлацията в страната (без тази при пресните храни) през текущата финансова година, която приключва през март 2024 г., ще е 1,8% на годишна база (предишна прогноза – 1,6%).
Централната банка на Япония понижи прогнозата си за ръста на БВП за текущата финансова година до 1,4%, от 1,7%. За следващите 2 години (2024 г. и 2025 г.), очакванията на Централната банка са за ръст на икономиката на страната, съответно с 1,2% и 1%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заплатите в японските компании с най-големия ръст от десетилетия
Инфлацията в третата икономика в света достигна 40-годишен връх

Австрия ще блокира влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство, докато не види устойчиво понижение на търсещите убежище. Това заяви министърът на външните работи Александър Шаленберг в интервю, цитирано от Politico.
През миналата година търсещите убежище в Австрия са се утроили до около 110 000, като в тази бройка не са включени бежанците от Украйна. Това е най-високият брой на човек от населението в ЕС. Затова и министърът очаква устойчиво намаление на бежанците, преди да даде „зелена светлина“ на членството на двете държави в Шенген.
Шаленберг не уточнява времевата рамка за намаление на бежанците. Страната обаче продължава да отчита ръст на молбите за убежище – през януари броят им се повишава с 60% на годишна база.
По думите на външния министър на Австрия страната му е окуражена от плановете на ЕС за затягане на контрола по границите, но иска да види и реален прогрес. „Като страна в сърцето на Европа Австрия има голяма полза от Шенген и искаме да работи“, допълва той. България и Шенген: Какво следва?

Основният проблем на Австрия всъщност е, че повечето страни по т.нар. Бакански път не регистрират бежанците като първата точка на влизане в ЕС. Това не позволява на Виена да върне обратно гражданите на трети страни, които търсят закрила, но не отговарят на изискванията. Трета западна държава ни спира за Шенген 
През 2022 г. бежанците в ЕС нараснаха с 50% до 1 млн., като в тази бройка не влизат бежанците от Украйна.
Бежанската криза в ЕС започна още през 2015 г. и тогава някои от страните от Шенген, като Австрия, Германия и Франция, за кратко върнаха граничния контрол, за да ограничат потока от мигранти.
България и Румъния от години се стремят да влязат в Шенген и имат одобрението на почти всички членове в ЕС, ЕК и Европейския парламент. При последното разглеждане на казуса членството им беше отказано от Нидерландия, която настоява за ясна съдебна реформа в България, и Австрия. Страната ни се надява тази съпротива да бъде премахната през октомври.
Критици настояват двете страни да влязат в пространството, за да бъде подсилено единството на общността в граничния контрол.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Окончателно: България отново остава извън Шенген
Аутсайдери в Европа: ЕС гласува отделно Хърватия от България и Румъния за Шенген
 Жертва на чужди интереси: България се страхува да не изостане за Шенген
България с ответна реакция, ако не ни приемат в Шенген

Остават 5 дни за подаване на декларациите за облагане на доходите на физическите лица, получени през 2022 г. До този момент над 610 000 души са декларирали доходите си пред НАП, съобщиха от приходната агенция.
Близо 82% от декларациите са подадени по електронен път с персонален идентификационен код /ПИК/ или електронен подпис /КЕП/. Над 18 000 данъкоплатци са изпратили формулярите си по пощата, а повече от 92 400 са ги подали в офис на приходната агенция.
Данъчни и нотариуси ще проверяват достоверността на пълномощните за сделки с коли
Годишна данъчна декларация подават лицата, получили хонорари през 2022 година, дори и ако данъкът им е удържан в пълен размер от платеца на дохода. Земеделските стопани и лицата, които през миналата година са получили приходи от наем или от продажба на имущество, също трябва да попълнят формуляра. В декларацията се посочват и някои облагаеми с окончателен данък доходи от чужбина, като дивиденти и ликвидационни дялове, парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител и др.
Срокът за деклариране и плащане на данъка по годишните данъчни декларации е 2 май, тъй като 30 април е почивен ден.

Физическите лица, извършващи дейност като търговци (например, ако регулярно продават стоки в интернет с цел печалба), включително едноличните търговци, както и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, подават годишните си декларации за доходите до 30 юни 2023 г. В случай че едноличен търговец или регистриран земеделски стопанин, който се облага като ЕТ, е получил и доходи, които не са свързани с тази му дейност, като например от наем, те се декларират в срок до 2 май, допълват от НАП.
Най-лесният и бърз начин за подаване на декларацията и плащане на задълженията е през Портала за електронни услуги на НАП, достъпни с ПИК или КЕП. От началото на март потребителите могат да се възползват и от предварително попълнената декларация, в която са отразени данни, подадени в приходната агенция от работодателите и платците на доходи.
Онлайн плащането е една от най-често използваните електронни услуги на НАП, която осигурява на данъкоплатците удобството да я използват по всяко време на денонощието, както и през почивните и празнични дни.
Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да се получи на телефоните на приходната агенция: 0700 18 700 или 02/9859 6801, на цена, съобразно тарифата на съответния оператор и в сайта на НАП.
 
 
 

Средната пенсия през 2023 г. ще достигне 788,10 лв. Това предвижда проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г., одобрен от правителството. 
Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2022 г., да нараснат с 12%. От тогава и минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се увеличи от 467 лв. на 523,04 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3 400 лв. Социалната пенсия за старост ще се повиши на 276,64 лв. Задава се ново увеличение на заплатите и пенсиите
През 2023 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавки са предвидени близо 19,2 млрд. лева. Предвидените разходи са с над 3,6 млрд. лева или с 23,6% повече спрямо планираните за 2022 г. Общият размер на планираните разходи за пенсии, краткосрочни обезщетения и службите по социално осигуряване за 2023 г. е близо 21,8 млрд. лв.

От 1 юни 2023 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводителите нараства от 710 лв. на 780 лв. Максималният осигурителен доход за осигурените лица остава 3 400 лв.
Не се предвиждат промени и на размерите на обезщетенията за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), които са по 710 лв. Запазват се и минималният и максимален дневен размер на обезщетението за безработица. Без промяна остават размерите на осигурителните вноски и съотношенията при изплащането им между осигурителите и осигурените лица.
Със законопроекта се осигурява възможност право на добавка за чужда помощ да имат пенсионерите, на които с експертно решение е определена чужда помощ, независимо от процента трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.
Предвижда се разходите по програмата за профилактика и рехабилитация да нараснат с 3,2 млн. лв., което ще позволи на още 5 000 работещи да се възползват от нея.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В задънена улица: Без консенсус в тристранния съвет за Бюджет 2023
БСК не подкрепя Бюджет 2023
Какъв бюджет внесе служебното правителство?

Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2023-2025 година, която представлява мотивите към законопроекта, съобщават от правителствената информационна служба.
В рамките на деня той ще бъде внесен и Народното събрание.
Заложеният дефицит е 6,4%.
Подготовката на Бюджет 2023 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. беше повлияна от късното приемане на Бюджет 2022 и последващата му актуализация, а също така и от политическата ситуация в страната и провеждането на предсрочни парламентарни избори както през месец октомври 2022 г., така и в началото на месец април 2023 година“, информират от МС.
Реализирането на Бюджет 2023 в рамките на обичайния срок беше затруднено от липсата на редовно правителство, което да вземе управленско решение относно внасянето в Народното събрание на проектобюджета за 2023 г. с включени дългосрочни допускания за развитие на политиките при спазване на правилата по ЗПФ. Поради това служебното правителство внесе в Народното събрание законопроект за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., т.нар. „удължителен закон“ за 2022 година.
Синдикатите и работодателите отхвърлиха проекта за Бюджет 2023
При отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална програма (КФП) достига -6,4 % от БВП, а на сектор „Държавно управление” -6,1 % от БВП. За 2024 и 2025 г. дефицитът по КФП е съответно 5,2 % от БВП и 4,6 % от БВП, а за сектор „Държавно управление” е съответно 4,7 % от БВП и 4,9 % от БВП. При запазване на действащото законодателство приходите по КФП за 2023 г., спрямо актуализираната програма за 2022 г., бележат номинален ръст от 6,1 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 11,8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лв, показват още числата в законопроекта.
Това е резултат от политически решения и приети законодателни промени от 44-то, 46-то, 47-мо и 48-мо Народни събрания, свързани с промени в данъчното законодателство относно въвеждане на данъчни облекчения и на намалени данъчни ставки с отрицателно отражение върху бюджетните приходи, увеличение на разходи с постоянен характер (като например пенсии, социални разходи и възнаграждения), както и нереализирани европейски и национални инвестиционни програми.
С цел дефицитът да бъде в рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство, служебното правителство подготви приходни и разходни мерки със съответните ефекти и предложения за законодателни промени за постигане на бюджетно салдо с дефицит до 3 %, в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж. В резултат на получен ясен политически сигнал, че приходните мерки няма да бъдат подкрепени, правителството предлага бюджет при действащо законодателство без отразяване на подготвените мерки. Поради това разчетите по АСБП за периода 2023- 2025 г. са разработени при запазване на действащото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развитието на националната икономика и на предварителните данни за отчета на бюджета за 2022 година.

Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния период предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8 %, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 %.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в ЗДБРБ за 2022 г. в размер на 4,5 млрд. лева.
Въз основа на допусканията през периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г., 58,4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г. Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3 % през 2023 г., 29,6 % през 2024 г. и 33,0 % към края на 2025 г.
Като дял от БВП разходите за периода 2023-2025 г. са съответно 42, 1 % през 2023 г. и през 2024 г. и 41,0 % през 2025 г. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40 %-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 38,6 % от БВП през 2023 г. до 36,1 % от БВП през 2025 г.
При приходите се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 35,7 %, 37,0 % за 2024 г. и 36,4 % за 2025 г.
През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
В законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. е определен 50 % дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г.
По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда. Продължава политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10 % за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 година
 
 
 

Държавен фонд „Земеделие“ преведе 175 626 718 млн. лева на 34 873 земеделски стопани с приключили административни проверки на място по схемата за държавна програма „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2023 г.
Приемът на заявления за подпомагане беше от 3 април до 13 април 2023 г., като за периода бяха приети 36 255 заявления. Ставките по които е извършвана оторизацията на помощта, са определени в Указанията за прилагане на държавната помощ, публикувани на сайта на ДФЗ. 
Бюджетът по помощта е в размер на 213 млн. лв., разпределен в направленията:
• Едри и дребни преживни животни, коне и пчелни семейства – 102 млн. лв.;
Най-висока е ставката за биволи и млечни крави под селекционен контрол – по 230 лв. на животно, по 27 лв. е помощта за овцете, по 50 лв. за конете и по 10 лв. за пчелно семейство. ЕК дава 109 млн. евро на българските фермери

• Плодове и зеленчуци (ябълки, круши, кайсии/зарзали, праскови/нектарини, череши, вишни, ягоди полски, малини полски, сливи, десертно грозде, домати полски, краставици полски, корнишони, патладжан и пипер полски, домати (оранжерийни), краставици (оранжерийни), пипер оранжериен, ягоди оранжерийни, малини (оранжерийни), картофи, лук, чесън, моркови, зеле, дини и пъпеши), маслодайна роза, ориз, винени лозя, черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници), салати и марули, бамя, тиквички, култивирани гъби и тютюн – 111 млн. лв. ЕК готви нова помощ за земеделците, засегнати от вноса от Украйна
Максималният размер на финансовата подкрепа е до 250 000 евро (488 975,50 лв.) на предприятие, чиято дейност е в сектора на първичното производство на селскостопански продукти. При определянето му се взема предвид и помощта, получена от кандидата по същата схема през 2022 г.
Остатъкът от ресурса ще бъде изплатен след приключване на обработката на приетите заявления за подпомагане от обявения допълнителен прием в периода 15-19.05.2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК предлага еднократна помощ за фермери и малки и средни предприятия

Общо 78% от работодатели казват, че не могат да намерят работна ръка. Данните са на Българската конфедерация по заетостта.
Недостигът на кадри в комбинация с ниските възнаграждения в много сфери поставиха редица специалисти в патова ситуация.
Колко процента от българите очакват увеличение на заплатата?
„Стана още по-зле за съжаление. Продължаваме да нямаме достатъчно хора за работа. И продължаваме да зацикляме. 78% от работодателите споделят, че им е трудно да запълнят отворените си позиции”, обясни Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта пред NOVA.

Около 30% от позициите остават отворени. За да могат да привлекат и задържат персонал, работодателите стават все по-гъвкави.
„Те са изключително изобретателни в това как да разнообразят работната среда и по някакъв начин да накарат хората да продължат да работят там ”, коментира Василева.
Според конфедерацията много от фирмите са вдигнали заплатите с около 20% заради инфлацията.
„Не можем да генерализираме обаче. Логично е когато на една компания й се случват нещата и е печеливша, да изравни и направи заплатите адекватни”, допълни председателката на Българската конфедерация по заетостта.

Международният валутен фонд (МВФ) призова Европейската централна банка (ЕЦБ) да продължи да повишава лихвените проценти до средата на 2024 г., а финансовите министри на страните от ЕС да затегнат съгласувано фискалната политика, за да забавят високата инфлация, предаде Reuters.
Ръководителят на европейския отдел на МВФ Алфред Камер заяви преди срещата на финансовите министри от ЕС и управителите на централните банки, че инфлацията е най-голямото безпокойство.
„Нашата основна препоръка е да победим инфлацията, а за целта трябва да използваме инструмента на паричната политика. За ЕЦБ това означава по-нататъшно затягане, за по-дълго, според нас до средата на 2024 г., за да свалим инфлацията до целта по някое време през 2025 г.“, заяви Алфред Камер. Докога ЕЦБ ще продължи да вдига основната лихва?
По думите му инфлацията е данък, особено върху бедните, и това трябва да бъде преодоляно.
Общата инфлация в 20-те държави, използващи еврото, беше 6,9% на годишна база през март, но базисната инфлация, която изключва волатилни елементи като цените на енергоносителите и храните, беше още по-висока – 7,5%.

За да забави инфлацията до целевото си ниво от 2%, ЕЦБ агресивно повишава лихвените проценти, вдигайки ги от 0% в средата на 2022 г. до 3,5% през март, но малко пазарни участници очакват затягането да продължи и след 2023 г.
По думите на Камер финансовите министри на страните от ЕС също трябва да подкрепят ЕЦБ чрез намаляване на фискалните стимули за икономиката, въведени по време на пандемията и след това заради кризата с повишаването на разходите за живот, предизвикана от войната в Украйна.
„Централната банка не може да се справи сама с инфлацията, необходима е и фискална политика за подкрепа“, отбеляза Камер. Той допълни, че очакваното сериозно намаляване на бюджетните дефицити в страните от ЕС не се случва, тъй като правителствените пакети за подкрепа на гражданите срещу високите цени на енергоносителите бяха удължени. 
„Така че ние препоръчваме сега, когато цените на енергията падат, постепенно да се премахнат пакетите с мерки подкрепящи разходите за живот или ако не се премахнат, да са по-целенасочени. Когато имате фискален принос, това означава, че затягането не трябва да е така високо, че лихвените проценти могат да останат по-ниски – е знак за по-малко финансов стрес“, каза Камер.
Темата за баланса между паричната и фискалната политика и инфлацията е в дневния ред на разговорите на финансовите министри на ЕС и управителите на централните банки, които се срещат в Стокхолм в петък и събота.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кристалина Георгиева предупреждава за политиката за основните лихви
Основната лихва в ЕС под влияние на скъпите храни и горива

МВФ: Войната в Украйна ще удари световната икономика

Наемите на жилища в Лондон надхвърлиха 2 800 евро (2 500 паунда) на месец първи път, макар и да се увеличават с най-бавните темпове от 2 години, пише Bloomberg.
Според сайта за онлайн имоти Rightmove търсенето на жилища под наем в английската столицата се повиши с 0,9% до нов рекорд през първото тримесечие на 2023 г. спрямо предходните 3 месеца. Цените на исканите наеми от наемодателите са се увеличили с 14% на годишна база.
Според търговска организация за агенти по недвижими имоти Propertymark в столицата за едно жилище се борят 10 бъдещи наематели. Все пак обаче се наблюдава, че конкуренцията започва да намалява, а предлагането бавно се подобрява. Мечта ли е собственото жилище? Все повече хора в Европа живеят под наем

Ръстът на тримесечна база на търсените наеми в страната са нараснали до 1,5%, като разходите достигнаха нов рекорд за всички времена от 1300 евро на месец.
Предлагането на имоти под наем в момента е с 46% под нивата от 2019 г. по данни на Rightmove. Търсенето още е високо, като броят на наемателите, отправящи запитвания, е нараснал с 48% в сравнение с 2019 г.
Междувременно търсенето идва и на фона на по-високите разходи за ипотека, които отказват много бъдещи купувачи от това да притежават свое жилище.
По данни на Службата за национална статистика миналата седмица наемите в Лондон са се увеличили с най-бързия си темп от над десетилетие. Частните наематели претърпяха 4,8% скок в цените през март спрямо 2022 г., което влоши кризата с разходите за живот.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Страните с най-голям риск от спад на цените на жилищата. Къде е България?
Наемите в София отново растат, какви жилища се търсят
Българите са сред първите в Европа по собствени жилища

Приетите от Българската народна банка мерки са единствените, с които тя разполага за борба с инфлацията в условията на валутен борд. Това заяви икономистът Димитър Чобанов, изследовател в Института по икономика и политики в УНСС в интервю за БГНЕС.
„Охлаждането на икономиката ще доведе до повишаването на лихвените проценти. Това ще има пряко отношение към всички, които имат кредити с плаващ лихвен процент, и върху кредитите, които оттук нататък ще се отпускат в икономиката“, посочи той.
На свое заседание УС на БНБ прие промени в Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при БНБ.
Още: БНБ увеличава задължителните минимални резерви на банките
„В момента БНБ използва един класически инструмент на паричната политика, какъвто са минималните задължителни резерви, с цел влияние върху лихвените проценти в страната и върху темпа на растеж на кредитиране, което след това да повлияе върху темпа на инфлация“, обясни Чобанов.
Той посочи, че българският вариант на валутен борд позволява подобно нещо да се случи. По закон, когато беше приет Валутният брод, този инструмент беше оставен на БНБ.

„По принцип, обаче, в съвременното централно банкерство много рядко се прибягва до въздействие чрез минималните резерви, защото се счита, че това въздействие върху икономиката може да бъде твърде силно. Т.е., когато се прибягва да подобна мярка, традиционните Централни банки не виждат друга възможност“, заяви икономистът и уточни, че за България идеята е, че БНБ почти не разполага с други инструменти. „Това е на практика средството, чрез което тя се опитва да влияе върху инфлацията в страната, защото в Закона за БНБ е записано, че тя е институция, която е отговорна за стабилността на цените. В това отношение тази мярка е може би малко закъсняла, защото от година и половина се виждаше, че инфлацията се покачва с притеснителни темпове“, подчерта Димитър Чобанов.
Той припомни, че големите централни банки отдавна са реагирали.
„Това, което казва БНБ, е, че реакцията, която ЕЦБ предприе за повишаване на основните лихвени проценти, засега не намира достатъчно отражение в българската икономика. Затова БНБ смята, че трябва да предприеме допълнителни мерки, които действително да повишат лихвените проценти. Идеята на повишаването на лихвените проценти е, че когато се оскъпи кредитът, тогава това действа дестимулиращо върху инвестициите, върху потреблението, което се финансира чрез кредитите, т.е. по този начин се охлажда икономиката“, обясни икономистът.
Винаги, когато централните банки искат да охладят икономиката и да намалят темпа на инфлация, те пристъпват към подобна мярка – забавяне на растежа на кредита и увеличаване на лихвените проценти.
„Естествено е, че това ще доведе до пряко отражение върху хората, които вече имат кредити, които са с плаващи лихвени проценти или в които има някакъв променлив компонент на лихвения процент. Оттук нататък то ще влияе и на всички кредити, които ще се отпускат в икономиката. Сигурният ефект е, че лихвените проценти ще се повишат в резултат на това решение. С колко ще се повишат – това предстои да видим. Със сигурност това означава, че разходите за обслужването на кредитите ще станат по-високи“, подчерта Димитър Чобанов.
Той успокои, че повишаването на лихвения процент от 2% до 3% или от 2% до 4% не означава, че вноската ще скочи два пъти.
„Във вноската имаме елемент, който включва погасяване на главницата, и елемент, който е за изплащане на лихвите по задължението. Лихвите могат да се увеличат, но главницата е това, което в крайна сметка дава основната тежест и представлява съществен елемент от вноската. Вноската няма да се удвои дори при удвояване на лихвените проценти, но със сигурност ще се увеличи и може да създаде проблеми и за фирми, и за граждани по отношение на обслужването на техните кредити“, обясни Чобанов.

Турската централна банка запази без промяна лихвените проценти по време на последната среща на ръководството си, преди ключовите президентски избори в страната след по-малко от месец, съобщава Bloomberg.
Увеличаването на волатилността на турската лира и очакванията за поевтиняването ѝ независимо от резултата на изборите вероятно е сред решаващите фактори за регулатора, който остава под натиска на президента Реджеп Ердоган за намаляване на лихвите.
Комисията по парична политика на централната банка, водена от управителя Сахап Кавджъоглу, остави едноседмичната репо лихва на ниво от 8,5% за втори пореден месец, в съответствие с прогнозите на повечето икономисти, анкетирани от Bloomberg.
От регулатора посочват, че регионът, засегнат от тежките земетресения през февруари, „се възстановява по-бързо от очакваното“. Според изчисления на правителството бедствието, отнело живота на над 50 000 души в югоизточната част на страната, ще струва на икономиката около 104 млрд. долара.

Централната банка също потвърди оценката си, че „настоящата позиция за паричната политика е адекватна, за да подкрепи необходимото възстановяване от последиците от земетресението, като поддържа ценова стабилност и финансова стабилност“.
От своя страна, турската валута достига нови дъна. От началото на годината стойността ѝ е намаляла с 4% спрямо долара. Прогнозите също не са никак обнадеждаващи: дори и да има нормализиране на паричната политика на централната банка след изборите, цената на лирата може да намалее спрямо долара с 30% спрямо сегашните си нива, смятат от JPMorgan Chase & Co.
Фиксиран върху запазването на лихвените проценти ниски, президентът Реджеп Ердоган пое контрола върху диктуването на паричната политика, откакто разшири обхвата на правомощията си преди 5 години.
За само малко над 2 години начело на регулатора Кавджъоглу осъществи 9 понижения на лихвите и нито едно повишение и то на фона на инфлационна криза и агресивна синхронизирана политика за увеличаване на лихвите от централните банки на много места по света. Въпреки че инфлацията в Турция се охлажда, тя е над 50% повече от година. Очаква се централната банка да публикува втория си тримесечен доклад за покупателната способност за годината на 4 май.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След земетресенията и банковата криза: Какво направи Турция с основната лихва?
Турция понижи основната лихва до 3-годишно дъно

Инфлацията в Турция през март се забавя. Дългосрочно ли ще е?

„Безопасната и здравословна работна среда е основен принцип и право в областта на труда“ е мотото на Международната организация на труда (МОТ) по повод Световния ден за безопасност и здраве при работа за 2023 г. Той се отбелязва на 28 април със серия инициативи, които целят да се акцентира върху проблемите на безопасността на труда. През юни 2022 г. МОТ взе решение да включи „безопасната и здравословна работна среда“ в основните принципи и права на работното място.
Осигуряването и гарантирането на безопасна и здравословна работна среда е двустранен процес. Законодателят е вменил на работодателя цялата отговорност по осигуряването на безопасност и здраве при работа, както и създаването на организация за упражняване на постоянен ефективен контрол за спазването на въведените мерки за минимизиране на рисковете. Работникът, от своя страна, следва стриктно да спазва наложените правила, за да се избегнат инциденти на работното място. Важно е работодателят да инвестира в обученията и квалификацията на своите работници и служители. Така те ще поддържат и повишават своята професионална квалификация, за да могат ефективно да изпълняват задълженията си, които са в съответствие с изискванията на работата им и на бъдещото им професионално развитие. По този начин в предприятията ще се гарантира основното право на работниците и служителите да работят при здравословни и безопасни условия на труд и при минимална опасност от възникване на трудови инциденти и професионални заболявания.
Какво е почасовото заплащане в страните от Европейския съюз?
Практиката често показва, че работодателят е осигурил необходимата среда за безопасна работа, но работникът неглижира установените правила. В тези случаи работодателят има право да отстрани от работа работниците, които нарушават изискванията за безопасност. Те също могат да откажат изпълнението на работа, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето им.
През миналата година инспекторите по труда са установили 96 402 бр. нарушения, засягащи здравословните и безопасни условия на труд. Това са 50,4% от всички установени нарушения. За всяко от тях са предприети мерки за отстраняването им, което неминуемо води до подобряване условията на труд и до предотвратяване на трудови инциденти, до които нарушението би могло да доведе, ако не е било отстранено.

На 28 април се отбелязва и Международният ден на загиналите при трудови злополуки. През 2022 г. инспекторите по труда са участвали в разследването на 738 бр. инциденти на работното място. Преобладаващата част от причините за станалите злополуки са: притискане, премазване, смачкване, падане от височина, поражения от електрически ток и удар от падащ предмет.
Анализът от контролната дейност показва, че в по-голямата си част трудовите злополуки могат да бъдат предотвратени. Работодателите, допуснали злополуки, полагат усилия да коригират политиката си по отношение на осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като създават по-добра организация и вземат мерки за повишаване степента на обезопасяване на работните места. Те имат ангажимент да проведат задължителни извънредни инструктажи на база анализите на причините, довели до злополуките, и да оповестят мерките за недопускане на такива случаи.
ИА „Главна инспекцията по труда“ активно работи за превенция на трудовия травматизъм чрез контролната си и информационна дейност. По проект „Превенция за безопасност и здраве при работа“ са разработени и интерактивни инструменти за онлайн оценка на риска за 40 икономически дейности, които позволяват на работодателите сами със собствени средства да оценят рисковете в своите предприятия, но и дават на потребителите навременна и достоверна информация за редица изисквания, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, които по една или друга причина са останали извън полезрението на работодателя. Т.нар. OiRA инструменти могат да бъдат достъпен и на адрес: https://oiraproject.eu/bg/oira-tools
Пряк достъп до тях е осигурен и през специален банер на сайта на Инспекцията по труда „Онлайн инструменти за оценка на риска OiRA“. По проекта са разработени и профили за безопасност, добри практики и други полезни материали, достъпът до които е осигурен чрез банера „Проект BG051PO001 – 2.3.01 „Превенция за безопасност и здраве при работа“.
Резултатите от контролната дейност, свързани с безопасността на труда, са включени и в методиката за оценка на рисковия потенциал на обектите на контрол, разработени по проект „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“. Проектът е финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд. Според методиката обектите на контрол се включват в риск регистър, като ежегодно се планират проверки в тези с най-висок рисков потенциал.
 
 
 
 

Забраната на внос на зърно, пшеница, слънчогледово семе и още двайсетина храни е в полза единствено на стотина производители и търговци на зърно. Това смята проф. Христо Даскалов, бивш ръководител на Агенцията по храните (БАБХ), сега депутат от ПП-ДБ.
„Когато вземаме такива решения, трябва да знаем какво идва след това. Ако целта е да облагодетелстваме група от стотина производители и търговци на житни култури, от другата страна стои животновъдството, за което се вайкаме толкова години. В момента се търси жито на цена 46-48 стотинки, а предлагането е над 60 стотинки за килограм. Това е голяма ножица. Целта на забраната е да се вдигнат цените на зърнените култури. Имаме над 60 000 регистрирани земеделски производители. Забраната облагодетелства стотина, останалите търпят негативите. Ако сега цената на фуража, с който се хранят кравите, се повиши, смятате ли, че цената на кашкавала ще пада, или ще тръгне нагоре? Цената на фуража е 75% от себестойността на млякото, месото, яйцата“, обясни проф. Даскалов пред БНР.
Той е категоричен: „Забраняването на вноса на украински храни не беше много логично. Когато се вземат такива решения, нещата трябва да се претеглят внимателно“.
За Даскалов има други пътища да се решават такива въпроси. Той посочи очевидното – трафикът на украински продукти трябва да стига до крайната си дестинация, а не да остава в България и това зависи от българската държава. „Тя има какво да направи, така че да не се стига до нелоялна конкуренция между украинското жито и нашето. От друга страна стои отговорността и на зърнопроизводителите да не поставят на колене животновъдството в България. Иначе ще го усетим в магазините. Накрая потребителите плащат сметката“, каза той.
ЕС трябва да помогне на Украйна в тежката ѝ битка, подчерта Даскалов.
И докато българските зърнопроизводители недоволстват от ниските цени у нас и искат над 300 евро за тон пшеница, на световните борси котировките продължават да падат, коментира в. „Сега“.
Пщеницата с доставка през май поевтиня с 0,9% на 26 април на борсата MATIF до 242,75 евро/т, като спрямо предходната година котировките падат с 40,50%. Цената на Чикагската борса е дори по-ниска – 234,70 долара/т.
ОЩЕ: ЕК предлага пакет от мерки за ограничаване на вноса на 4 стоки от Украйна

България… двама работници:
Единият копае дупки, другият зад него ги заравя. Минаващ наблизо летовник ги вижда и пита:
– А бе, ти за какво копаеш дупки, като тоя – вторият зад теб, ги заравя?
– Тоя не е вторият. Вторият е в отпуска, иначе той слагаше дръвчета…

Двама завърнали се от екскурзия из Африка:
– Добре бе, хипопотамът си лежеше съвсем спокойно в блатото, що ти трябваше да хвърляш бутилка по него?
– Платил съм си, исках да го видя в движение!
– Е, видя ли го?!… Обърна и размаза джипа, а на мен мокасините ми се напълниха с адреналин!…