За периода от 24 април до 30 юни 2023 г. на територията на България няма да бъдат допускани определен брой стоки с произход от Украйна, реши Министерският съвет на днешното си заседание, обявиха от правителствената пресслужба.
Забраната се отнася за над 20 стоки. Сред тях са:
• мека и твърда пшеница;
• пшенично брашно;
• семена от слънчоглед;
• слънчогледово масло;
• царевица;
• пчелен мед и пчелни продукти;
• сурово мляко;
• сухо мляко;
• млечен концентрат;
• орехи;
• лешници;
• яйца;
• птиче месо;
• свинско месо;
• овче и козе месо;
• ръж;
• ечемик;
• овесени ядки;
• сорго;
• елда;
• нишестета, инулин, пшеничен глутен;
• соя;
• ленено семе;
• рапица;
• вино;
• винен оцет;
• етилов алкохол.
Забраната няма да се прилага за транзитнопреминаващите стоки през територията на България, в случай че партидите са в специализирани транспортни средства, запечатани и пломбирани на границата, без да се допуска разтоварване и претоварването им на територията на страната ни. Забраната не важи и в случай че в декларацията, придружаваща пратката, се декларира, че крайната дестинация на товара не е България.

Правителственото решение отчита необходимостта от обезпечаване транзитното преминаване през коридорите на солидарността на доставките от жизненоважни храни за най-нуждаещите се в трети страни.
По-рано днес в МС служебните министри на земеделието и на икономиката дадоха брифинг по темата. България официално спря вноса на зърно от Украйна
„България на практика последва примера на 3 други държави с опасенията, че нашият пазар е пренаситен с култури“, отбеляза служебният земеделски министър Явор Гечев. По думите му имаме продукция за няколко милиарда, за която ако не се вземат мерки, „трудно ще реализираме и ще търпим загуби“.
„С това решение предприемаме стъпка, с която да защитим българските производители веднага“, заяви служебният икономически министър Никола Стоянов.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Служебният кабинет забранява вноса на храни от Украйна
Забраната за внос на украински храни в ЦИЕ: Как Русия може да се възползва?
Руският външен министър ще обсъди зърнената сделка с генералния секретар на ООН

Русия може да се възползва от забраната за внос на украински селскостопанкси стоки, въведени от няколко държави от Централна и Източна Европа, за да преустанови „зърнената сделка“, по силата на която Украйна изнася зърно от 3 от своите пристанища в Черно море, пише CNBC.
Още на 13 април Министерството на външните работи на Русия намекна, че сделката с Украйна за отваряне на 3 от черноморските пристанища едва ли ще продължи да действа след 18 май. Москва обвинява украинската страна в опит да блокира споразумението, като предизвиква „задръстване“ на Босфора. Според външното министерство украинските власти взимат подкупи от корабите, за да ускорят регистрацията им по зърнената инициатива. Перспективите за удължаването на зърнената сделка остават мрачни
В момента в Черно море има блокирани 50 кораба, които чакат да бъдат натоварени, гласи съобщение на ООН, наблюдател на инициативата. Върховният представител по въпросите на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви, че причината за това „задръстване“ е Русия, а Киев допълва, че Москва бави проверките на корабите в териториалните води на Турция.
По силата на споразумението за износа на храни, подписано миналото лято, съвместни екипи от Турция, Русия, Украйна и ООН проверяват влизащите и излизащите от пристанищата кораби, за да не се използват тези канали за внос на оръжия за украинските военни. От 1 август 2022 г. по това споразумение от Украйна са изнесени 27,5 млн. тона зърнени храни, според справка на ООН. Основни дестинации са Китай (6,6 млн. тона), Испания (4,9 млн. тона) и Турция (3 млн. тона). Не за всички товари обаче това е крайна дестинация. Колко зърно е изнесла Украйна за сезон 2022/2023?
Според статистиката на ООН в България по инициативата са влезли 68 800 тона селскостопански стоки от Украйна.

Според позицията на руското външно министерство отпреди няколко дни Западът продължава да ограничава износа на руска пшеница и торове, причина за продоволствената криза преди месеци.
Страните от ЕС не са въвели санкции върху износа на храни и селскостопански продукти от Русия, но доставчиците на услуги – застрахователи, корабособственици и пр., внимават в партньорството с Русия. Москва очаква Украйна да позволи износа на амоняк, но преди месеци Киев се обяви против. Доставките на амоняк обаче се извършват през тръбопровод, пресичащ територията на Украйна – от руския град Толиати до пристанището в Одеса. Амонякът е силно запалим и под заплахата от ракетни удари от руските военни върху обекти от гражданската инфраструктура, транзитът му е много опасен.
През последните дни Полша, Словакия и Унгария забраниха вноса на селскостопански продукти от Украйна, за да защитят родните производители. Цените на украинската пшеница, слънчоглед и други култури се оказаха значително по-ниски от тези в региона. България също забранява временно вноса на храни от Украйна, обяви днес министърът на земеделието Явор Гечев. Отворени ще са само транзитните коридори за украинската продукция. Очаква се и Румъния до дни да се присъедини към забраната, посочва CNBC. България официално спря вноса на зърно от Украйна
ЕК отпусна 56 млн. евро помощ за фермерите в Полша, България и Румъния, като се готви и нов пакет.

Междувременно след двустранни преговори Варшава и Киев се разбраха транзитът на украински стоки да продължи през Полша – товарите ще са под конвоя на полските власти. Със специална наредба ще се забрани опцията за промяна на дестинацията по време на пътуването на пратката.
Още в първите месеци на войната ЕС позволи т.нар. „коридори на солидарността“, които да се използват от украинските фермери за износа на продукция, след като Русия блокира украинските пристанища в Черно море. Целта беше продукцията да се изнесе от Европа през пристанищата на ЕС. Но заради „задръстване на каналите“, отбелязват властите в ЦИЕ, продукцията остана на пазара в региона, а не продължи към своите дестинации.
Преди началото на войната Украйна беше основен доставчик на зърно за Световната програма по прехрана (WFP) на ООН. Властите в страната предприеха няколко инициативи, с които да се върнат позициите и възстановят доставките на храни до най-нуждаещите се. Една от тях беше инициативата Grain from Ukraine, в която участва и България.
Тя беше анонсирана в края на ноември 2022 г., когато Украйна отбеляза годишнина от „Голодомор“, признат от НС официално като геноцид срещу украинския народ. Целта на програмата беше участващите държави да купят зърно от малки или средни по големина ферми в Украйна и да го доставят до държави застрашени от глад – Етиопия, Судан, Сомалия, Йемен, Конго и др.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Руският външен министър ще обсъди зърнената сделка с генералния секретар на ООН
Служебният кабинет забранява вноса на храни от Украйна
Нови условия: Какво иска Русия, за да удължи зърнената сделка?

Все повече компании по света изпадат в дефолт по задълженията си, като броят на бизнесите, които не са посрещнали плащания по дълга си, е на най-високото ниво от края на 2020 година.
През първите три месеца на тази година 33 корпорации, които получават кредитен рейтинг от Moody’s, са изпаднали в дефолт по дълга си. Това е най-високото ниво от последното тримесечие на 2020 година, когато компаниите, банкрутирали по дълга си, са възлизали на 47 броя, предава CNN. Причината през 2020 година се дължеше на COVID-19 пандемията и последвалите рестрикции и ограничения, навредили сериозно на бизнесите по света.
Близо половината или 15 компании в списъка от първото тримесечие на тази година са изпаднали в дефолт през последния месец – отново най-високото ниво от декември 2020 година насам.
Банкрутиралите фирми включват Silicon Valley Bank, която се срина през март, нейната компания майка SVB Financial Group, както и другата сринала се американска банка Signature Bank.
Сривът на двете финансови институции през миналия месец предизвика паника сред инвеститорите и потребителите на щатските регионални банки, хвърляйки сянка върху доверието в глобалната банкова система.
Историята: Как Credit Suisse се развиваше в продължение на 167 години?
„Въпреки че дефолтите във финансовия сектор заслужаваха внимание, повечето неизпълнения по задължения през миналия месец продължават да са в нефинансовите сектори.”, посочват от кредитната агенция Moody’s, отбелязвайки, че щатската компания за излъчване спортни събития Diamond Sports Group е публикувала най-големият дефолт в доларово изражение.
Бизнеси под натиск
Много бизнеси бяха ударени тежко през последната година от покачващите се лихвени проценти, високите цени на енергията и влошаването на перспективите пред глобалния икономически растеж.
Броят на компаниите, изпаднали в несъстоятелност във Великобритания през миналия месец изпреварва сериозно нивата, наблюдавани по време на пандемията, когато правителствената подкрепа помагаше на фирмите да останат над повърхността.
Космически колапс: Компанията Virgin Orbit на Ричард Брансън фалира
Броят на компаниите в несъстоятелност във Великобритания нараства с 16% през март спрямо същия месец на миналата година, сочат данните на британската Служба по несъстоятелност.
Като сигнал за по-затегнатата среда за корпоративния дълг, инвеститорите обърнаха гръб на бизнес облигациите през миналата година. Така например, борсово търгувания фонд (ETF) на iShares, който следи облигациите, издадени от компании с инвестиционен кредитен рейтинг (с висок кредитен рейтинг), записа отстъпление от 20% през 2022 година. Оттогава до сега е нараснал със скромните 3%.
Предстоят още повече фалити?
Moody’s очаква, че комбинацията от по-високи разходи за кредит и забавящ се глобален растеж ще увеличи дефолтите по корпоративен дълг със спекулативен рейтинг до 4.6% до края на тази година, спрямо 2.9% през март.
Дългът с такъв рейтинг представлява корпоративни облигации от по-рисков вид, също така наричани “junk” или „боклук”. Дългови ценни книжа с тази оценка обикновено носят голям риск, предполагайки висока вероятност емитентът да изпадне в неплатежоспособност по тях.
Колапсът на Signature Bank е третият най-голям банков фалит в САЩ
До края на първото тримесечие на следващата година, глобалният процент на неизпълнение по този вид дълг вероятно ще се покачи до 4.9%, посочват от Moody’s. Това е далеч по-високо ниво от дългосрочното средно равнище от 4.1%.
Кредитната агенция S&P Global посочи през миналия месец, че очаква дефолт по 4% от корпоративния дълг със спекулативна оценка в САЩ до края на 2023 година, което е ръст спрямо 1.7% към края на 2022 година, тъй като „растежът се забавя, приходите изостават, натискът върху разходите продължава и строгите финансови условия ограничават достъпа до капитал”.
Moody’s преразглежда кредитния рейтинг на шест американски банки, понижи оценката на Signature Bank до ниво джънк
Еди от най-уязвимите сектори е този на търговските недвижимите имоти. Рязък спад в стойността на офис сградите в САЩ през миналата година в резултат на масовата работа от вкъщи, оставила офисите празни, може да предизвика дефолт по заемите на някои строителни компании, което от своя страна ще доведе до загуби за някои банки.

Няколко седмици преди изтичането на срока на действие на сделката за износ на украинско зърно през Черно море руският министър на външните работи Сергей Лавров ще я обсъди с генералния секретар на ООН Антониу Гутериш другата седмица в Ню Йорк, предаде Reuters.
Очаква се Лавров да председателства две срещи на Съвета за сигурност на ООН, тъй като Русия е ротационен председател на органа през април. Руският постоянен представител в ООН Василий Небензя обяви, че Лавров и повечето участници в делегацията му са получили американски визи за пътуването си до Ню Йорк и добави, че руският външен министър ще се срещне и с Гутериш.
Русия предупреди, че изгледите за удължаване на срока на зърнената сделка, която позволява безопасен износ по време на войната на зърно и торове от украински пристанища в Черно море, след 18 май, „не са особено добри“. Перспективите за удължаването на зърнената сделка остават мрачни

„Разбира се той ще постави този въпрос по време на своята двустранна среща с Гутериш“, заяви Небензя пред репортери. По думите му обаче няма движение, „полагат се усилия, но за съжаление са безплодни за нас“, като визира опитите на ООН да помогне за улесняване износа на руска храна и торове въпреки западните санкции, наложени срещу Москва заради войната.
„Засега няма оптимистични новини… Ясно заявихме, че искаме да видим напредък“, отбеляза Небензя.
Сделката за износ на зърно беше договорена с посредничеството на ООН и Турция през юли 2022 г., за да помогне за справянето със световната продоволствена криза, която по думите на служители на ООН е била влошена от войната в Украйна, посочва Reuters. Срокът на действието ѝ беше удължен миналия ноември, а след това през март Русия се съгласи да поднови сделката за само 60 дни, или половината от предвидения срок. Москва заяви, че ще обмисли допълнително удължаване на срока, в случай че бъдат изпълнени няколко нейни искания, свързани със собствения ѝ износ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Нови условия: Какво иска Русия, за да удължи зърнената сделка?
Русия съкрати срока на зърнената сделка, има условия за продължавато ѝ
Русия удължи зърнената сделка

Министерският съвет прие решение за временна забрана за внос на зърнени култури от Украйна. Имаме продукция за няколко милиарда и ако не вземем мерки, няма да можем да я пласираме. Това заяви министърът на земеделието Явор Гечев на съвместен брифинг с министъра на икономиката Никола Стоянов в Министерския съвет. 
Решението влиза в 24 април и ще продължи до 30 юни.
По думите на Гечев има положителни тестове за неразрешени препарати от ЕС, има и държави, които са унищожили продукция.
България ще чака „зелена светлина“ от ЕК за това решение. „Надяваме се това да даде глас за искане на решение от ЕК на проблема. Когато една държава има проблеми, целият ЕС, има проблеми“, отбеляза той.
По думите му обаче забраната не се отнася до т.нар. коридори на солидарност, т.е. няма да засегне транзита на зърно през България до трети страни.

Икономическият министър Никола Стоянов обясни, че това е една крайна мярка, но са принудени, след като няколко държави – Полша, Унгария и Словакия – през последните дни предприеха едностранно такива мерки и рискът за България се увеличи сериозно „Подкрепата ни за Украйна продължава, диалогът с ЕК продължава ежедневно, днес отново ще има среща. Има сериозно разбиране колко важен проблем е това за нас. Земеделието е голяма част от икономиката, 16% от заетите е в селскостопанския сектор. Не можем да позволим българските производители да бъдат засегнати“, заяви Никола Стоянов.
Той изтъкна обаче, че очакват трайно решение от ЕК да се гарантира, че това са коридори за солидарност и коридори за транзит, а не нещо друго.
Земеделският министър увери, че няма условия за повишаване на цените, пазарът така или иначе е пренаситен, предстои и жътва и добави, че ще си партнират с производителите за пласиране на продукцията. Той призова да се използва този прозорец за продажба на българската продукция. За първи път: Милиони тонове зърно стоят неизползвани по родните складове

„Искаме общоевропейско решение преди 30 юни. Надяваме се пазарът да реагира, засега имаме разбиране със земеделските производители без вдигане на цените. Разликата между миналата година е, че имаме много по-големи количества зърно“, подчерта още Гечев.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Служебният кабинет забрани вноса на храни от Украйна

Ръстът на българския пазар при електрическите автомобили е внушителен – 169,2 процента. През първите три месеца на тази година са продадени 420 такива коли, докато през 2022 година бяха само 156. Това показва статистиката на Асоциацията на автомобилните производители в Европа (АСЕА).
След първите три месеца в България като цяло има ръст на продажбите с 6,9 процента. Тази година до 1 април са продадени 7123 нови леки коли, а миналата – 6662. 
През март обаче, се отчита намаляване на продажбите спрямо същия месец миналата година. Сега у нас са пласирани 2309 нови леки коли спрямо 2702 през 2022-а или 1,5 процента по-малко.
Европейските автопроизводители бият тревога: Цените на новите коли ще скочат драстично
В ЕС като цяло през първото тримесечие на 2023 г. пазарът на автомобили отбеляза значително увеличение на регистрациите на нови автомобили с почти 2,7 милиона продадени бройки. Това бележи 17,9% увеличение в сравнение с 2022 г., след стабилни резултати през първите три месеца. Сред четирите основни пазара в ЕС Испания (+44,5%) отбеляза най-голям ръст, следвана от Италия (+26,2%), Франция (+15,2%) и Германия (+6,5%).
През март 2023 г. пазарът на автомобили в ЕС е нагоре с 28,8% , надхвърляйки повече от милион бройки (1 087 939). Всички най-големи пазари отбелязаха двуцифрен ръст миналия месец, като водещи са Испания (66,1%) и Италия (40,7%).
И на европейския пазар през март се наблюдава значително увеличение на пазарния дял на хибридните автомобили до 24,3% и електрическите автомобили с батерии до 13,9%. Бензиновите автомобили обаче, все още запазват най-големия пазарен дял от 37,5%.
Бензиновите коли стават все по-популярни сред германските шофьори

Всички водещи европейски автомобилни компании в ЕС отбелязаха растеж при продажбите през март 2023 г.
Продажбите на автомобили от немския автомобилен гигант Volkswagen Group се повишиха през март с 35% на годишна база, а през първото тримесечие – с 22,8%. В същото време Volkswagen увеличи своя пазарен дял през миналия месец до 25,3% от 24,2% през март 2022 г., запазвайки лидерската си позиция на автомобилния пазар в Европа.
Голямата френска компания Renault Grouр също отчете солиден ръст на продажбите на нови автомобили през миналия месец с 30,4% на годишна база, увеличавайки пазарния си дял в Европа до 10,2% от 10,0% година по-рано.
Продажбите на нови автомобили на Mercedes-Benz се увеличиха през март с 10%, а тези на BMW – с 27,8%
Солидно повишение с 28,7% през март беше отчетено и от автомобилния консорциум Stellantis – обединението между италианската FCA Group и френската PSA Group.
Toyota също отчете ръст на продажбите в ЕС – с 25,3% през третия месец на 2023 г.
Продажбите на елетромобили на Tesla в ЕС пък скочиха през март с цели 77,9% до 40 777 броя.
 
 

Преките чуждестранни инвестиции у нас възлизат на 398.5 млн. евро за първите два месеца на тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Нетният поток на преките инвестиции в страната за периода януари-февруари тази година е с 58% по-малък спрямо същия период на миналата 2022 година. За сравнение, през първите два месеца на миналата година нетният поток на преките инвестиции у нас бе положителен, достигайки 948.2 млн. евро или с 549.7 млн. евро повече спрямо настоящия резултат.
Конкретно за месец февруари тази година, нетният поток на преките чужди инвестиции е положителен и достига 216.4 млн. евро. Размерът е по-нисък спрямо същия месец на миналата година, когато нетният поток бе положителен, достигайки 321.2 млн. евро.
Трябва да се отбележи, че данните на БНБ са предварителни и подлежат на ревизия, която може да измени настоящия размер на преките инвестиции.
Чуждите инвестиции у нас скачат с 86% през 2022 година
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари 2023 г. са от Люксембург (116.2 млн. евро), Нидерландия (60.3 млн. евро) и Белгия (47 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Швейцария (7.1 млн. евро) и Полша (1.6 млн. евро).

Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е положителен в размер на 0.4 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 3.9 млн. евро за януари – февруари 2022 година.
Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 34.2 млн. евро за януари – февруари 2023 г. Той е по-малък с 32.4 млн. евро от този за януари – февруари 2022 г., който е положителен в размер на 66.6 млн. евро, сочат данните на БНБ.
По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 165 млн. евро, при положителна стойност от 758.9 млн. евро за януари – февруари 2022 година.

Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 199.4 млн. евро, при положителна стойност от 122.7 млн. евро за януари – февруари 2022 година.
Активите на инвестиционните фондове у нас намаляват през 2022 година
По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – февруари 2023 г. възлиза на 31.2 млн. евро (0.03% от БВП), при 81 млн. евро (0.1% от БВП) за януари – февруари 2022 г. През февруари 2023 г. нетният поток е положителен и възлиза на 5.8 млн. евро, при положителна стойност от 34.3 млн. евро за февруари 2022 година.
 
*БНБ публикува месечни данни за нетния поток на преките инвестиции за съответния месец, които включват всички трансакции, извършени през отчетния период. Нетният поток е отчетен съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията.

Инфлацията във Великобритания е най-високата в Западна Европа, след като индексът на потребителските цени се забави по-слабо от очакваното през март до 10,1% спрямо 10,4% през февруари, според официалните данни, цитирани от Reuters.
Икономисти, анкетирани от агенцията, прогнозираха годишната инфлация да се забави до 9,8% през март и да се отдалечи се още повече от 41-годишния връх от 11,1% през октомври, но още да отнема от покупателната сила на работниците, чието заплащане се увеличава с по-бавен темп.
Въпреки че се забавя през март, инфлацията във Великобритания е била най-високата в Западна Европа, а страната е единствената в региона с двуцифрен темп за март, след като Австрия отчете по-високо ниво през февруари.
Данните вероятно ще засилят предположенията, че АЦБ ще увеличи отново основните си лихви следващия месец, след като базисната инфлация – без волатилните цени на енергията и храните – не успява да се забави и да оправдае очакванията и вместо това е останала на ниво от 6,2%. За първи път от 4 месеца: Британската инфлация изненадващо се ускори

„Тези данни потвърждават защо трябва да продължим с усилията да забавяме инфлацията, за да облекчим натиска върху домакинствата и бизнеса“, заяви финансовият министър Джеръми Хънт.
Британската Национална статистическа служба обяви, че цените на храните и безалкохолните напитки са нараснали с 19,1% на годишна база през март, най-големият ръст от август 1977 г.
Миналия месец Bank of England заяви, че очаква инфлацията да „се забави значително“ през второто тримесечие. През февруари регулаторът прогнозира инфлацията през март да е 9,2%.
„Още едно увеличение от 25 б. п. изглежда силно вероятно през май, а АЦБ трябва да е готова да предприеме още действия, освен ако икономическите данни не покажат по-категорични признаци за охлаждане“, отбеляза Хю Гимбър, стратег за световните пазари в JPMorgan Asset Management. И Bank of England с поредно повишаване основната лихва
Макар че инфлацията вероятно ще се забави естествено, тъй като острите увеличения на енергийните цени от миналата година ще отпаднат от годишното сравнение, АЦБ се опитва да прецени колко бърз ще е този спад.

Други показатели изглеждат смесени на този фронт. Според данни от вторник има по-силен от очакваното ръст на заплащането, но бизнес проучвания сочат забавяне на разходите и натиск върху цените на продажба.
Финансовите пазари в сряда оцениха на 95% шанса АЦБ да увеличи лихвите си на заседанието следващия месец спрямо 85% във вторник.
Инфлацията при цените, начислявани от производителите, се забави рязко през март до най-ниското си ниво от октомври 2021 г. – 8,7% спрямо 11,9% през февруари, като до голяма степен отразява по-ниските цени на петрола.
Разходите за суровини за производителите са били със 7,6% по-високи от година по-рано – под нивото от 12,8% през февруари, но по-малък спад, отколкото очакваха анкетираните от Reuters икономисти.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Все повече британци търсят работа
Великобритания се размина на косъм с рецесията
Дефицит: Британците останаха без зеленчуци – купуват до 3 броя

Годишната инфлация намалява в почти всички членки на Европейския съюз през месец март, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.
В резултат на това годишната инфлация в ЕС намалява до 8.3% през месец март, спрямо 9.9% през предходния февруари. Инфлацията в еврозоната също се свива, като отговоря на предварителните оценки, падайки до 6.9% през третия месец на тази година, спрямо 8.5% през февруари. Месечната инфлация в ЕС и еврозоната възлиза на 0.9%.
България е сред страните с намаляваща годишна инфлация през март, но остава в челната десетка в ЕС по най-високо ускорение на потребителските цени и една от страните с двуцифрен размер на инфлацията. Годишната инфлация у нас, според хармонизирания индекс на потребителските цени, приложим в ЕС, се понижава до 12.1% през март, спрямо 13.7% през февруари.
Инфлацията у нас се забави до 1-годишно дъно
Годишната инфлация намалява темпа на растеж през март в 25 страни от ЕС, докато само в две страни се отчита ускорение. Това са Малта и Словения.
Страната с най-висока годишна инфлация в ЕС през месец март е Унгария – ускорение от цели 25.6%. След Унгария се нареждат още Латвия (+17.2%), Чехия (+16.5%), Естония (+15.6%), Полша (+15.2%), Литва (+15.2%), Словакия (+14.8%), Румъния (+12.2%), България (+12.1%), Хърватия (+10.5%) и Словения (+10.4%). Това са и страните с двуцифрена годишна инфлация през март.
Рязко забавяне на инфлацията в еврозоната през март
Държавата с най-ниска годишна инфлация през разглеждания месец е Люксембург – годишно ускорение от 2.9%. След Люксембург се нареждат още Испания (+3.1%), Нидерландия (+4.5%), Белгия (+4.9%), Гърция (+5.4%), Кипър (+6.1%), Франция (+6.7%), Финландия (+6.7%) и Ирландия (+7%). Годишната инфлация в Германия, която е най-голямата европейска икономика, се понижава през март до 7.8%, спрямо 9.3% през февруари.

Месечната инфлация е положителна във всички страни от ЕС с изключение на Дания, където се отчита дефлация от минус 0.2%. Най-висока месечна инфлация през март се отчита в Португалия (+2%) и Гърция (+1.6%). Месечната инфлация в България възлиза на 0.6%.
Инфлацията нараства в десет страни от ЕС през февруари
През март най-голям принос за годишната инфлация в еврозоната имат храните, алкохола тютюневите изделия (+3.12 процентни пункта), следвани от услугите (+2.1 пр. п.), неенергийните индустриални стоки (+1.71 пр. о.) и енергията (-0.05 пр. п.).

Работодателите в България най-после имат реалната възможност да стимулират своите служители да посещават повече културни обекти, образователни курсове и дори да си купуват повече книги. Първата социална придобивка, която свързва бизнеса и културата в България, се нарича ЗНАНИЕ+ и вече активно работи с много български фирми и културни, образователни и развлекателни обекти у нас. По този начин се предоставя възможност българските работодатели да спомогнат служителите им да имат активно взаимодействие с културната среда. 
Досега в масовия случай във взаимоотношенията работодател – служител културата винаги е стояла малко по-встрани, давайки път на други необходими социални придобивки като допълнително здравно осигуряване, ваучери за храна, карти за фитнес и др. ЗНАНИЕ+ дава възможност и за откликване на културните и образователни нужди на работещите в България, покривайки един незает досега сегмент. До този момент не съществуваше подобна цялостна инициатива, която да дава възможност на работодателите да мотивират служителите си да се обогатяват културно и да се грижат за личностното си развитие.

Какво практически представлява ЗНАНИЕ+?
Връзката между работодател и служител се осъществява посредством специална карта, в която е събран преференциален достъп до все повече и повече културни, образователни и развлекателни институции. Нека навлезем в конкретика – чрез картата служителят получава различни отстъпки за театри, музеи, опера и балет, кина, различни видове образователни курсове, онлайн и офлайн книжарници, ескейп стаи, издателства, онлайн магазини, арт пространства, галерии и др. Картата може да бъде използвана неограничен брой пъти в рамките на периода, за който е активен абонаментът.
Картата не дава безплатен достъп, а отстъпка от цената на съответната институция, тъй като целта на ЗНАНИЕ+ е да помогне на притежателя на картата да заплаща по-малко за това, което го интересува, но едновременно с това да подпомогне съответната институция или обект, който ще бъде посетен. Допълнителен бонус за някои от включените обекти е, че не един, а двама души едновременно могат да се възползват от отстъпката на картата.
Как работодателят може да осигури на служителите си такава карта? 
Принципът е чрез фиксиран абонамент на повече от разумна цена, започваща от 8.50 лв без ДДС на месец. Засега услугата е активна само в рамките на София, но след края на летния сезон създателите му ще навлязат в другите големи градове на страната.
Неслучайно интересът към ЗНАНИЕ+ е много голям – тази инициатива за първи път дава реална възможност на работодателите в България да помогнат на служителите си да развият своите „меки умения“, да повишат нивото на културата си и знанията си и респективно – да увеличат ползите за самата компания.
Пълна информация за инициативата можете да откриете ТУК.

През есента на 2022 г. Русия предупреди страните от ЕС, че без доставките на тръбен газ на „Газпром“ зимата ще е дълга, мрачна и студена. Сега, след официалния край на отоплителния сезон в Европа, от руската газова компания отново представят оценки и мрачни перспективи за страните от общността.
От „Газпром“ отчитат в своя канал в Telegram, че през тази зима страните от ЕС са се справили благодарение на топлото време. „Но гаранции, че природата ще направи такъв подарък и през следващия отоплителен сезон, няма“, казват още от държавната компания.
От компанията смятат, че предстоящата зима отново ще е предизвикателство за Европа заради „политически мотивираните решения“ за отказ от руския тръбен газ и голямата конкуренция за втечнен газ. „При това положение запълването на резервите в газохранилищата до нивото от миналата година може да е невъзможна задача за европейските компании“, казват от „Газпром“. ЕС с нов удар по Русия в доставките на газ
Страните от ЕС започнаха миналата зима с пълни над 90% газохранилища в очакване на проблеми около руския тръбен газ. В предходните месеци Русия едностранно поиска промяна в договорите за доставка и спря да продава газ за няколко държави, включително и България. През лятото руската страната намали до минимум доставките през „Северен поток 1“. Русия отбелязваше, че заради санкциите липсват нужните части за поддръжка на компресорните станции въпреки многократните заявки на европейски лидери, че нужните турбини са налице в Европа и само чакат Русия да ги вземе. 
В Кремъл дори заявиха директно – премахнете санкциите, наложени заради войната в Украйна, или „Северен поток 1“ ще остане затворен.
ЕС се справи със ситуацията не само благодарение на необичайно топлото време, а и заради непрекъснатите доставки на втечнен газ през зимните месеци и увеличения внос от Норвегия и други алтернативни източници. Брюксел до момента не е въвел санкции срещу газовия сектор на Русия, въпреки че много държави вече сами се отказват от „Газпром“ като доставчик на природен газ.
Така делът на руския тръбен газ в общия внос в общността намаля от около 40% през 2021 г. до под 10% през последните месеци.
Най-големият пазар на „Газпром“ досега – Германия, вече разчита главно на втечнен газ, който получава през 2 скоростно изградени терминала, и от други алтернативни източници. В Берлин дори отбелязват, че много скоро ще се откажат и от руския втечнен газ, който засега купуват.
ЕС официално обяви края на отоплителния сезон на 6 април. На 18 април газохранилищата в блока са пълни до почти 57%, или малко над 56,6 млрд. куб. метра, сочат данните на Gas Infrastructure Europe. Според „Газпром“ тези количества са с около 1,4 млрд. куб. метра по-малко от нивата през 2020 г.

Тогава беше началото на COVID пандемията и през март доста европейски индустрии затвориха, за да се спре разпространението на вируса. Но и отношенията между ЕС и Русия за енергоресурсите бяха различни – страните от общността можеха да разчитат и на допълнителни количества газ, включително и от платформата на „Газпром“ за спот доставки. Тя беше спряна през лятото на 2021 г. без обяснение от газовата компания.
Още август 2021 г. стана ясно, че отоплителният сезон ще е предизвикателство предвид нежеланието на „Газпром“ да запълни газохранилищата, които управляваше в Европа.
Всъщност ЕС вече започна подготовката за новия зимен сезон – на 25 април ще бъде отворена платформата за първия търг за общи доставки на газ в Европа. От данните на GIE пък става ясно, че някои държави отново нагнетяват газ в газохранилищата си. Според данните за България газохранилището край Чирен е пълно над 77% от капацитета си – рекордно ниво за този период от годината. ЕС насрочи първия търг за общи покупки на природен газ
До голяма степен причината газохранилищата да останат толкова пълни е и високата цена на газа, нагнетен през есента на 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Шест европейски енергийни гиганта съдят „Газпром“
Приходите на „Газпром“ от износ се сринаха наполовина
Страна членка на ЕС внася рекордни количества втечнен газ от Русия

България налага временна забрана за внос на храни от Украйна, с изключение на стоките, които преминават транзит. Това обяви служебният премиер Гълъб Донев в началото на днешното правителствено заседание. Той припомни, че значителни количества украински храни са останали в България.
За първи път: Милиони тонове зърно стоят неизползвани по родните складове
„Основната причина е, че през последната година, противно на замисъла за така наречените коридори на солидарността, значителни обеми храни останаха в страната и разстроиха основни производствено-търговски вериги. Ако тази тенденция се запази и дори се усили, което е напълно реално след въведените аналогични забрани от други държави, е възможно да се стигне до крайно тежки последици за българския бизнес“, обясни Донев.

„Като правителство, което работи и решава проблемите на българските граждани, ние не можем да допуснем това да се случи. Принудени сме да приемем тази национална мярка, тъй като отговорните европейски органи все още обмислят адекватен отговор на променените обстоятелства, до които доведоха коридорите на солидарността“, аргументира предложението служебният премиер.
Гълъб Донев посочи още, че страната ни разчита на това „Брюксел да чуе и разбере позициите“ на държавите членки България, Полша, Унгария и Словакия и да преосмисли позицията си.
„България остава солидарна с Украйна, но фалитите на българските селскостопански производители с нищо няма да допринесат за нейната кауза“, каза още министър-председателят.

България налага временна забрана за внос на храни от Украйна, с изключение на стоките, които преминават транзит. Това обяви служебният премиер Гълъб Донев в началото на днешното правителствено заседание. Той припомни, че значителни количества украински храни са останали в България.
За първи път: Милиони тонове зърно стоят неизползвани по родните складове
„Основната причина е, че през последната година, противно на замисъла за така наречените коридори на солидарността, значителни обеми храни останаха в страната и разстроиха основни производствено-търговски вериги. Ако тази тенденция се запази и дори се усили, което е напълно реално след въведените аналогични забрани от други държави, е възможно да се стигне до крайно тежки последици за българския бизнес“, обясни Донев.

„Като правителство, което работи и решава проблемите на българските граждани, ние не можем да допуснем това да се случи. Принудени сме да приемем тази национална мярка, тъй като отговорните европейски органи все още обмислят адекватен отговор на променените обстоятелства, до които доведоха коридорите на солидарността“, аргументира предложението служебният премиер.
Гълъб Донев посочи още, че страната ни разчита на това „Брюксел да чуе и разбере позициите“ на държавите членки България, Полша, Унгария и Словакия и да преосмисли позицията си.
„България остава солидарна с Украйна, но фалитите на българските селскостопански производители с нищо няма да допринесат за нейната кауза“, каза още министър-председателят.

От Китай през САЩ до Европейския съюз – производството на ориз намалява навсякъде, повишавайки цените за над 3.5 млрд. души по света, като темата е особено чувствителна за населението на Азиатско-Тихоокеанския регион, тъй като именно там бива реализиран 90% от световния ориз.
Очаква се през настоящата 2023 година глобалният пазар на ориз да посрещне най-големия си недостиг от две десетилетия насам, според Fitch Solutions.
А дефицит от този мащаб при една от най-отглежданите зърнени култури в света има потенциал да нанесе сериозни вреди на основни вносители на стоката, коментират анализатори пред CNBC.
„На глобално ниво най-очевидното въздействие от глобалния дефицит на ориз бяха и все още са цените на ориза, които са най-високи от десетилетия.”, казва Чарлз Харт, анализатор стоки във Fitch Solutions.
Цените на ориза се очаква да останат на настоящото високо ниво до 2024 година, сочи доклад на Fitch Solutions Country Risk & Industry Research от началото на месец април.
Цената на ориза възлиза на средно 17.30 долара на квинтал (cwt) през 2023 година, като ще намалее до 14.50 долара за квинтал през 2024 година, сочат прогнози в доклада. Cwt е мерна единица, използвана за конкретни стоки, като ориза.
Броят на фермите в ЕС намаля с близо 40% за 15 години
„Като се има предвид, че оризът е основната хранителна стока на множество пазари в Азия, цените са основен определящ фактор за инфлацията при цените на храните и продоволствената сигурност, особено за най-бедните домакинства”, казва Харт.
Глобалният недостиг за 2022/2023 се очаква да достигне 8.7 млн. тона, сочи докладът.
Това би било най-големият световен дефицит на ориз от 2003/2004 насам, когато световният пазар генерира дефицит в размер на 18.6 млн. тона, добавя Харт.
Запаси
Запасите от ориз по света намаляха в резултат на продължаващата война в Украйна, както и заради лошите атмосферни условия в икономики, производители на ориз, като Китай и Пакистан.
През втората половина на миналата година, участъци от земеделска земя в Китай, най-големият производител на ориз в света, бяха засегнати от обилни летни дъждове и наводнения.

Натрупаните валежи в провинциите Гуанси и Гуангдонг в страната, основните центрове на Китай за производство на ориз, са вторите най-високи от най-малко 20 години насам, според компанията за анализи на селското стопанство Gro Intelligence.
Ситуацията е подобна в Пакистан. Страната, която държи дял от 7.6% от световната търговия с ориз, отчете 31% спад в продукцията на годишна база поради наводнения през миналата година, посочват от Министерството на земеделието на САЩ, отбелязвайки, че въздействието „е дори по-лошо от първоначалните очаквания”.
Недостигът отчасти се дължи на „годишното влошаване на реколтата в континентален Китай, причинено от силна жега и суша, както и от въздействието на тежки наводнения в Пакистан“, посочва Харт.
В допълнение къмпредизвикателствата пред предлагането, оризът стана все по-привлекателна алтернатива след скока в цените на други основни зърнени храни след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г., добави Харт. В резултат на това търсенето на ориз се увеличи.
Кой ще бъде засегнат от недостига на ориз?
По-слабото производство на ориз в други региони като САЩ и ЕС също допринася за дефицита, казва Оскар Тякра, старши анализатор в Rabobank.
„Ситуацията с глобалния дефицит на ориз ще увеличи разходите за внос на ориз на големите вносители като Индонезия, Филипините, Малайзия и африканските страни през 2023 година”, казва Тякра.
Много страни също ще бъдат принудени да погледнат към запасите си, казва Кели Гоугари, старши анализатор в Gro Intelligence. По думите ѝ, страните, които ще бъдат най-силно засегнати от недостига на ориза са тези, които вече страдат от висока инфлация при храните като Пакистан, Турция, Сирия и някои африкански страни.
Засилване на инфлацията при храните: Индия ограничава и износа на ориз
„Световният пазар за износ на приз, който обикновено е по-затегнат спрямо другите основни зърнени култури… бе засегнат от рестрикциите при износа в Индия”, посочва Харт от Fitch Solutions. Индия забрани износа на натрошен ориз през септември, ход, който според Харт е „основен двигател на цената” при ориза.
Излишъци на хоризонта
На фона на всичко това, недостигът на ориз скоро може да остане в миналото.
Fitch Solutions прогнозират, че световния пазар на ориз ще се завърне към „почти балансирана позиция през 2023/2024.”
Това може да доведе до падане на фючърсите върху ориза под нивото им от 2022 г., но оставайки на по-висока стойност с „повече от една трета над средната си стойност преди Covid (2015-2019 г.), отчасти заради попълването на запасите след период на обширно усвояване.“
„Вярваме, че пазарът на ориз ще се върне към излишък през 2024/25 г. и след това ще продължи да се разхлабва в средносрочен план.”
Fitch прогнозира, че цената на ориза може да падне с близо 10% до 15.50 долара за квинтал през 2024 година.
Храните поскъпват: Наред е оризът
„Нашето мнение е, че глобалното производство на ориз ще отбележи солиден отскок през 2023/24 г., като очакваме общото производство да нарасне с 2.5% на годишна база”, сочи докладът на Fitch, отбелязвайки, че Индия ще бъде „основен двигател” на световното производство на ориз през следващите 5 години.
Така или иначе, производството на ориз зависи и от климатичните условия.
Докато метеорологичният отдел на Индия очаква „нормални“ валежи в страната, прогнозите за интензивна жега и горещи вълни през второто и третото тримесечие на 2023 г. продължават да представляват заплаха за реколтата от пшеница в Индия, предупреждава докладът.
Други държави също може да бе бъдат пощадени.
„Китай е най-големият производител на ориз и пшеница в света и в момента изпитва най-високото ниво на суша в своите райони за отглеждане на ориз от повече от две десетилетия“, каза Гоугари.
Почти 6 млн. тона пшеница, царевица и слънчоглед стоят по родните складове
Големи европейски страни, отглеждащи ориз като Франция, Германия и Обединеното кралство, също са засегнати от най-високото ниво на суша от 20 години насам, добави тя.

Над 60 хиляди души работят в първите 2500 компании у нас, които ще получат финансиране по две от процедурите от Плана за възстановяване и устойчивост, по които Министерството на иновациите и растежа в момента сключва договори. Това коментира министърът на иновациите и растежа Александър Пулев по повод сключването от Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към МИР на първите над 860 договора с български фирми по Плана за възстановяване.
По първата отворена мярка – за „Технологична модернизация“ – по ПВУ одобрените за получаване на средства фирми у нас са 953. В тях са заети близо 34 000 лица. Главната дирекция обаче осигури допълнителен ресурс от над 32 млн. лв. по мярката, като се отказа от консултантска помощ и пренасочи ресурса към фирми от резервния списък с одобрените и изчакващи финансиране.
Идва инвеститор, който ще вдигне БВП с 5%
„Като подкрепяме технологичното обновление на фирмите сега, им помагаме за по-устойчиво бъдеще, а това неминуемо е свързано със запазването на настоящите работни места. Разбира се, ключово е и за създаването на нови. Ние не забравяме, че зад всеки бизнес, стоят хора с техните семейства“, коментира данните министърът на иновациите и растежа. Той уточни, че броят на подкрепените работещи ще нарасне още с осигуряването на допълнителните 32 млн. лв. „С тях бюджетът на мярката става 293 млн. лв., след първоначално заложените 260 млн. лв.“, подчерта министърът. Пулев припомни, че до момента министерството е сключило 860 договора с одобрените фирми за получаване на над 225 млн. лв.

Що се отнася до втората процедура – за „ИКТ решения и киберсигурност“ – одобрените фирми са 1599. В тях броят на заетите лица е над 27 000. С малко над 30 млн. лв. МИР ще подкрепи микро-, малки и средни предприятия за изработка на сайтове, онлайн магазини, за дигитална реклама, киберсигурност, купуване на софтуер за оптимизиране на управленските, производствените и логистичните процеси и др.
„Интересът към Плана за възстановяване е огромен. Само по двете процедури получихме над 10200 проектни предложения а период от два месеца. Горд съм, че с екипа ми успяхме да покажем на бизнеса в България, че Планът е отворен и работи, че тези пари не са за определена клика от обичайни заподозрени, а стигат до всички области на страната. Обиколихме лично цяла България и разказахме на местната власт и бизнеса как да кандидатстват и да достигнат до тези пари“, заяви Пулев.
В момента по линия за кандидатстване са отворени още две процедури от ПВУ – за „ВЕИ и батерии за локално съхранение на енергия“ с бюджет 200 млн. лв. и срок на кандидатстване до 15 май, както и за компании, получили от ЕК „Печат за високи постижения“. Тя е с бюджет 118 млн. лв. и е отворена за кандидатстване до 12 май. Документите се подават изцяло онлайн в системата ИСУН 2020 – https://bit.ly/43hpr4U.
 

Google ще пусне на пазара първия си сгъваем смартфон през юни, като по този начин ще оспори водещата позиция на Samsung на пазара на сгъваеми телефони, твърди CNBC, като се позовава на вътрешни за компанията съобщения. Тя планира да обяви устройството на годишната си конференция за разработчици Google I/O на 10 май.
Според документите Pixel Fold, известен вътрешнофирмено с кодовото име Felix, ще има „най-издръжливата панта на сгъваем“ телефон. Цената му ще е над 1700 долара и ще се конкурира с Galaxy Z Fold 4 на Samsung – 1799 долара.
Според документите Google смята да маркетира Pixel Fold като водоустойчив и с джобни размери, с външен екран с диаметър 5,8 инча. Според снимки, прегледани от CNBC, телефонът ще се отваря като книга, за да разкрие малък 7,6-инчов екран с размерите на таблет – същия размер като дисплея на Samsung. Устройството е малко по-тежко от Samsung Galaxy Z Fold 4, но има по-голяма батерия, която според Google ще издържа 24 часа или до 72 часа в режим на ниска консумация на енергия.

Според документите Pixel Fold ще се захранва от чипа Tensor G2 на Google, същият процесор, пуснат в телефоните Pixel 7 и Pixel 7 Pro през 2022 г.
Макар че хардуерните продукти са малка част от приходите на Google, Pixel Fold ще е най-скъпият телефон в семейството на Google Pixel на компанията. Google работи по софтуера, както и по Android и магазина си за приложения Google Play, за устройства на трети страни, произведени от компании като Samsung, настоящият лидер на пазара на сгъваеми телефони.
Сгъваемият Pixel ще позволи на Google да покаже какво е изживяването при сгъваемите телефони, изцяло създадени от тях. Другите Pixel-и, например, имат ексклузивни функции, които не са налични във всички телефони с Android – опции за редактиране на снимки, захранвани от процесора Tensor.

Пускането на пазара ще се случи на фона на все по-разгарящите се въпроси за отношенията между Google и Samsung. Акциите на Alphabet се сринаха с над 3,5% в понеделник, след като в свой материал Times писа, че Samsung обмисля да смени търсачката по подразбиране от Google с Bing на Microsoft за своята линия смартфони, носеща около 3 млрд. долара годишни приходи на Google. Удар за 50 млрд. долара: Ѕаmѕung мoжe дa зaмени Google тъpcaчĸaтa
Притежаваната от Alphabet компания ще предложи стимули, за да убеди потребителите да преминат към Pixel Fold. Например, Google смята да предложи възможност за замяна на настоящ Pixel, iPhone или Android срещу отстъпка за Pixel Fold. Освен това Google планира да предложи на купувачите на Pixel Fold безплатен Pixel Watch, най-новия смарт часовник на компанията. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Apple ще пусне устройство със сгъваем екран. Но не iPhone
Samsung „сгъва“ новите си модели на телефони

Една от най-спешните задачи на новия парламент е приемането на държавен бюджет за тази година. Проектът ще бъде Кога ще се задейства процедурата по приемането му?
Проектът на бюджета ще бъде публикуван в петък, а следващата сряда ще бъде гледан на Министерския съвет, съобщава БНТ. 
Гълъб Донев готов да внесе Бюджет 2023
Бюджетната политика по инерция е най-лошият вариант пред страната, според икономисти. А именно – да не се приеме нов държавен бюджет. Това може да стане, ако не се гласува финансовата рамка, внесена от служебния кабинет или не се излъчи редовен.
„Има и такъв вариант, в който просто да удължим удължаването и да продължим с това текущо харчене месец за месец. Много по-добре е той да бъде гласуван, и то в разумни рамки, и дефицитът от 3% да бъде спазен, а не всеки да наддава нови мерки. Всяка партия да измисля някаква мярка в разходната част. Най-лошият вариант е да не приемем бюджет, да се тръгне към нови избори“, обясни икономистът Петър Ганев.
„Неприемането на бюджета води до проблем с приемането в еврозоната, нивото на дефицита, съответно наказателните процедури срещу страната. Естествено, това е свързано и с управлението на парите от Европейския съюз“, заяви Любомир Дацов, финансист, бивш заместник-министър на финансите. Приемането на бюджета вече се е превърнало в политически залог и оставя отворени въпроси, допълни той.

 „Да, няма нищо страшно да не бъде приет бюджетът, но това си има цена, има си последствия. Ние не можем да продължаваме да бъдем в тази висяща обстановка. Просто не заради друго, бюджетът просто означава посока“, посочи Дацов.
„Няма нещо като Дамоклев меч, което да пада, ако май или юни не се гласува бюджетът, и нещо, което да се развали, остава обаче отворен въпросът за пенсиите, за минималната заплата. Т.е. различни плащания, които се актуализират през бюджета. На теория те могат да се актуализират и през промяна в някой закон“, заяви Петър Ганев.
„То е лошо, защото има един дефицит, който миналата година беше гласуван за 6 месеца, сега като го умножите за 12 месеца, става 6-7%, и това е дългосрочен проблем“, коментира от своя страна икономистът Красен Станчев.
Според експертите е необходимо и приемането на новия данък свръхпечалба – корпоративен налог, който се плаща еднократно.
„Това е почти целият дефицит. Хайде, не целия, но около 60-70% от него. Рискът от неизпълнение на бюджета, така, както е разписан като изпълнение на приходи и разходи, е доста голям“, каза още Станчев.
В момента трябват поне 3 милиарда отнякъде да бъдат намерени, за да бъдат спестени. Или от приходите данъци, или от разходите“, допълни Дацов.
Икономистите обясниха, че на теория е възможно да завършим календарната година и без бюджет, но не се знае как това би повлияло на различните капиталови разходи.

Европейската комисия предлага да се улесни ликвидирането на малки и средноголеми банки, докато се стреми да възвърне ритъма на попадналите в задънена улица преговори за установяване на по-тесни банкови отношения в региона, предава Bloomberg.
ЕК предлага използването на националните фондове за гарантиране на депозитите, за да се решат проблемите при банките, които нямат достатъчно резерви, като част от пакет предложени реформи, публикувани в сайта на ЕК. Целта е да се избегне удар върху данъкоплатците или спестителите.
Европа излезе с нови правила за разпределянето на разходите за фалиращи банки, за да не се повторят финансираните от данъкоплатците спасителни заеми, последвали финансовата криза от 2008 г. Въпреки това строгата рамка за спасяване, при която спестители с необезпечени спестявания над 100 000 евро може да претърпят някои загуби, не работи добре на практика.
Причината е, че по-малките банки нямат същия капацитет да понасят загуби като по-големите и някои страни заобикалят строгата рамка, за да защитят спестителите. По предложението на ЕК фондовете за гарантиране на депозитите, финансирани от банките, ще се намесват при кредитори без достатъчно капитал и облигации при ликвидация.

Изготвянето на новите правила отне години, но въпросът стана по-спешен след сътресенията в САЩ, в рамките на които няколко по-малки банки се сринаха, и спасяването на Credit Suisse.
„Всички ние можем да видим как нещата се промениха в глобалния банков сектор в последните няколко месеца, затова е време да действаме и да видим как можем да постигнем допълнителен напредък“, заяви Паскал Донахю, ръководител групата на финансовите министри от еврозоната, за Bloomberg при посещение във Вашингтон миналата седмица.
По думите му напредъкът по последните предложения на ЕК може са път към постигането на по-амбициозни цели за укрепване на банковия съюз, и чрез създаването на обща схема за гаранция на депозитите за региона. Това се оказа доста спорно, тъй като редица страни, включително Германия, се тревожат, че спестителите им може да бъдат засегнати от загуби на банки в други държави.
„Предложението ни е да позволим на тези схеми да допринесат за финансирането, нужно да се преместят всички депозити – гарантирани или негарантирани – от фалираща банка към здрава. Този „мостов механизъм“ може да е по-ефективен и по-евтин начин да се справим с банкова криза и да защитим спестителите, вместо да им плащаме, след като банката е фалирала“, заяви зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис пред репортери.

Според скептици ЕС трябва да внимава при предоставяне на предпазни мерки за банки, чийто крах няма да застраши финансовата стабилност на блока.
„Някои страни членки имат институционални системи за защита с доказана история“, посочва Маркус Фербер, германски евродепутат, член на икономическата комисия и отбелязва, че ЕС не трябва да „подкопава националните системи, които работят добре“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще споделят ли най-големите европейски банки съдбата на Credit Suisse?
 От София до Сърбия за половин час: Европа даде милиони за АМ „Европа“
От Брюксел ще искат 100% увеличение на акциза на цигарите от 2025 г.

Депутатите от Камарата на националностите на босненския парламент не подкрепиха докладите за промени в Закона за акцизите и за изменения в Закона за данъка върху добавената стойност, изготвени от съвместните комисии на двете камари на парламента, предаде босненската агенция ФЕНА.
Промените в Закона за акцизите целят премахване на акциза върху всички видове горива, а цената на дребно на дизеловото гориво да бъде намалена с 0,35 KM. Докладът на съвместната комисия на двете камари вече бе подкрепен от Камарата на представителите, но без подкрепата на Камарата на националностите промените не могат да влязат в сила, уточнява БТА.
На заседание вчера Камарата на националностите прие две поправки на закона за движението по пътищата в Босна и Херцеговина, предложени от Камарата на представителите.
Първата поправка предвижда глоба от 400 до 1000 конвертируеми марки (KM), когато една от двете букви (на латиница или на кирилица) на регистрационните табели е боядисана или покрита по друг начин. С втората поправка се въвежда завишена глоба от 200 KM за паркиране на място за хора с увреждания.
ОЩЕ: Бензинът и дизелът ще стават все по-скъпи

Популярното издание Vanity Fair публикува материал за западащия семеен бизнес на основателя на News Corp и 21st Century Fox Рупърт Мърдок, чието състояние се оценява на 17 млрд. долара.
92-годишният медиен магнат, който има шест деца от различни бракове, през последните години преживя последователни неуспехи в кариерата и бурния си личен живот и сега е изправен пред криза, която според някои може да унищожи империята му.
В момента медийната му перла Fox Corp е в центъра на скандал и се подготвяше за съдебен процес във връзка с иск за невярна и клеветническа информация от Dominion Voting Systems. Тя се състои в това, че водещите на канала са заявили, че Dominion е участвала във фалшифициране на гласове на президентските избори в САЩ през 2020 г. в полза на Джо Байдън. Мърдок е имал дългогодишни бизнес отношения с бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, който тогава загуби.
В крайна сметка обаче по случая се стигна до извънсъдебно споразумение – Dominion искаше 1,6 млрд. долара от Fox, окончателното споразумение, договорено между двете страни, е за 787,5 млн. долара. Главният изпълнителен директор на Dominion Джон Пулос заяви на пресконференция, че споразумението включва „признаване от страна на Fox, че е изрекла лъжи, които са причинили огромни щети на моята компания“, посочва БГНЕС.
Ситуацията в империята на медийния магнат е сложна и заради друго – наследниците му враждуват, така че не е ясно кой ще заеме мястото на милиардера в бъдеще. Освен това наскоро Рупърт Мърдок се разведе скандално със съпругата си Джери Хол и прекрати годежа си с жената, заради която я напусна. Друго притеснение е здравето на милиардера, който през юни ще навърши 93 години, а наскоро едва се спаси от последиците на счупен гръбначен прешлен и тежко боледуване след ковид. Като цяло, както отбелязва Vanity Fair, животът на един от най-богатите медийни магнати в света сега е в пълен хаос.
ОЩЕ: Бившата съпруга на Пол Маккартни спечели извинение и обезщетение от Рупърт Мърдок