Една от най-спешните задачи на новия парламент е приемането на държавен бюджет за тази година. Проектът ще бъде Кога ще се задейства процедурата по приемането му?
Проектът на бюджета ще бъде публикуван в петък, а следващата сряда ще бъде гледан на Министерския съвет, съобщава БНТ. 
Гълъб Донев готов да внесе Бюджет 2023
Бюджетната политика по инерция е най-лошият вариант пред страната, според икономисти. А именно – да не се приеме нов държавен бюджет. Това може да стане, ако не се гласува финансовата рамка, внесена от служебния кабинет или не се излъчи редовен.
„Има и такъв вариант, в който просто да удължим удължаването и да продължим с това текущо харчене месец за месец. Много по-добре е той да бъде гласуван, и то в разумни рамки, и дефицитът от 3% да бъде спазен, а не всеки да наддава нови мерки. Всяка партия да измисля някаква мярка в разходната част. Най-лошият вариант е да не приемем бюджет, да се тръгне към нови избори“, обясни икономистът Петър Ганев.
„Неприемането на бюджета води до проблем с приемането в еврозоната, нивото на дефицита, съответно наказателните процедури срещу страната. Естествено, това е свързано и с управлението на парите от Европейския съюз“, заяви Любомир Дацов, финансист, бивш заместник-министър на финансите. Приемането на бюджета вече се е превърнало в политически залог и оставя отворени въпроси, допълни той.

 „Да, няма нищо страшно да не бъде приет бюджетът, но това си има цена, има си последствия. Ние не можем да продължаваме да бъдем в тази висяща обстановка. Просто не заради друго, бюджетът просто означава посока“, посочи Дацов.
„Няма нещо като Дамоклев меч, което да пада, ако май или юни не се гласува бюджетът, и нещо, което да се развали, остава обаче отворен въпросът за пенсиите, за минималната заплата. Т.е. различни плащания, които се актуализират през бюджета. На теория те могат да се актуализират и през промяна в някой закон“, заяви Петър Ганев.
„То е лошо, защото има един дефицит, който миналата година беше гласуван за 6 месеца, сега като го умножите за 12 месеца, става 6-7%, и това е дългосрочен проблем“, коментира от своя страна икономистът Красен Станчев.
Според експертите е необходимо и приемането на новия данък свръхпечалба – корпоративен налог, който се плаща еднократно.
„Това е почти целият дефицит. Хайде, не целия, но около 60-70% от него. Рискът от неизпълнение на бюджета, така, както е разписан като изпълнение на приходи и разходи, е доста голям“, каза още Станчев.
В момента трябват поне 3 милиарда отнякъде да бъдат намерени, за да бъдат спестени. Или от приходите данъци, или от разходите“, допълни Дацов.
Икономистите обясниха, че на теория е възможно да завършим календарната година и без бюджет, но не се знае как това би повлияло на различните капиталови разходи.

Европейската комисия предлага да се улесни ликвидирането на малки и средноголеми банки, докато се стреми да възвърне ритъма на попадналите в задънена улица преговори за установяване на по-тесни банкови отношения в региона, предава Bloomberg.
ЕК предлага използването на националните фондове за гарантиране на депозитите, за да се решат проблемите при банките, които нямат достатъчно резерви, като част от пакет предложени реформи, публикувани в сайта на ЕК. Целта е да се избегне удар върху данъкоплатците или спестителите.
Европа излезе с нови правила за разпределянето на разходите за фалиращи банки, за да не се повторят финансираните от данъкоплатците спасителни заеми, последвали финансовата криза от 2008 г. Въпреки това строгата рамка за спасяване, при която спестители с необезпечени спестявания над 100 000 евро може да претърпят някои загуби, не работи добре на практика.
Причината е, че по-малките банки нямат същия капацитет да понасят загуби като по-големите и някои страни заобикалят строгата рамка, за да защитят спестителите. По предложението на ЕК фондовете за гарантиране на депозитите, финансирани от банките, ще се намесват при кредитори без достатъчно капитал и облигации при ликвидация.

Изготвянето на новите правила отне години, но въпросът стана по-спешен след сътресенията в САЩ, в рамките на които няколко по-малки банки се сринаха, и спасяването на Credit Suisse.
„Всички ние можем да видим как нещата се промениха в глобалния банков сектор в последните няколко месеца, затова е време да действаме и да видим как можем да постигнем допълнителен напредък“, заяви Паскал Донахю, ръководител групата на финансовите министри от еврозоната, за Bloomberg при посещение във Вашингтон миналата седмица.
По думите му напредъкът по последните предложения на ЕК може са път към постигането на по-амбициозни цели за укрепване на банковия съюз, и чрез създаването на обща схема за гаранция на депозитите за региона. Това се оказа доста спорно, тъй като редица страни, включително Германия, се тревожат, че спестителите им може да бъдат засегнати от загуби на банки в други държави.
„Предложението ни е да позволим на тези схеми да допринесат за финансирането, нужно да се преместят всички депозити – гарантирани или негарантирани – от фалираща банка към здрава. Този „мостов механизъм“ може да е по-ефективен и по-евтин начин да се справим с банкова криза и да защитим спестителите, вместо да им плащаме, след като банката е фалирала“, заяви зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис пред репортери.

Според скептици ЕС трябва да внимава при предоставяне на предпазни мерки за банки, чийто крах няма да застраши финансовата стабилност на блока.
„Някои страни членки имат институционални системи за защита с доказана история“, посочва Маркус Фербер, германски евродепутат, член на икономическата комисия и отбелязва, че ЕС не трябва да „подкопава националните системи, които работят добре“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще споделят ли най-големите европейски банки съдбата на Credit Suisse?
 От София до Сърбия за половин час: Европа даде милиони за АМ „Европа“
От Брюксел ще искат 100% увеличение на акциза на цигарите от 2025 г.

Депутатите от Камарата на националностите на босненския парламент не подкрепиха докладите за промени в Закона за акцизите и за изменения в Закона за данъка върху добавената стойност, изготвени от съвместните комисии на двете камари на парламента, предаде босненската агенция ФЕНА.
Промените в Закона за акцизите целят премахване на акциза върху всички видове горива, а цената на дребно на дизеловото гориво да бъде намалена с 0,35 KM. Докладът на съвместната комисия на двете камари вече бе подкрепен от Камарата на представителите, но без подкрепата на Камарата на националностите промените не могат да влязат в сила, уточнява БТА.
На заседание вчера Камарата на националностите прие две поправки на закона за движението по пътищата в Босна и Херцеговина, предложени от Камарата на представителите.
Първата поправка предвижда глоба от 400 до 1000 конвертируеми марки (KM), когато една от двете букви (на латиница или на кирилица) на регистрационните табели е боядисана или покрита по друг начин. С втората поправка се въвежда завишена глоба от 200 KM за паркиране на място за хора с увреждания.
ОЩЕ: Бензинът и дизелът ще стават все по-скъпи

Популярното издание Vanity Fair публикува материал за западащия семеен бизнес на основателя на News Corp и 21st Century Fox Рупърт Мърдок, чието състояние се оценява на 17 млрд. долара.
92-годишният медиен магнат, който има шест деца от различни бракове, през последните години преживя последователни неуспехи в кариерата и бурния си личен живот и сега е изправен пред криза, която според някои може да унищожи империята му.
В момента медийната му перла Fox Corp е в центъра на скандал и се подготвяше за съдебен процес във връзка с иск за невярна и клеветническа информация от Dominion Voting Systems. Тя се състои в това, че водещите на канала са заявили, че Dominion е участвала във фалшифициране на гласове на президентските избори в САЩ през 2020 г. в полза на Джо Байдън. Мърдок е имал дългогодишни бизнес отношения с бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, който тогава загуби.
В крайна сметка обаче по случая се стигна до извънсъдебно споразумение – Dominion искаше 1,6 млрд. долара от Fox, окончателното споразумение, договорено между двете страни, е за 787,5 млн. долара. Главният изпълнителен директор на Dominion Джон Пулос заяви на пресконференция, че споразумението включва „признаване от страна на Fox, че е изрекла лъжи, които са причинили огромни щети на моята компания“, посочва БГНЕС.
Ситуацията в империята на медийния магнат е сложна и заради друго – наследниците му враждуват, така че не е ясно кой ще заеме мястото на милиардера в бъдеще. Освен това наскоро Рупърт Мърдок се разведе скандално със съпругата си Джери Хол и прекрати годежа си с жената, заради която я напусна. Друго притеснение е здравето на милиардера, който през юни ще навърши 93 години, а наскоро едва се спаси от последиците на счупен гръбначен прешлен и тежко боледуване след ковид. Като цяло, както отбелязва Vanity Fair, животът на един от най-богатите медийни магнати в света сега е в пълен хаос.
ОЩЕ: Бившата съпруга на Пол Маккартни спечели извинение и обезщетение от Рупърт Мърдок

Американският президент Джо Байдън и съпругата му Джил публикуваха данъчната си декларация, според която двамата са спечелила близо 580 000 долара през миналата година и са платили на държавата данък от 23,8%, предаде Ройтерс
Семейство Байдън е обявило брутен доход от 579 514 долара за 2022 г. и е платило 137 658 долара от тях като данък. За предходната година, първата за Байдън като президент, те са декларирали доход от 610 702 долара.
Байдън получава заплата от 400 000 долара като президент на страната. Джил Байдън печели 82 335 долара годишно като преподавателка по английски език в държавен колеж. Останалата част от доходите им идват от лихви от инвестиции, пенсии, годишни ренти, разпределения от пенсионни сметки и социално осигуряване, както и от корпорация, която се грижи за приходите им от авторството на книги, показва общата им данъчна декларация.
Съпрузите Байдън са дарили около 3,5% от доходите си, т.е. 20 180 долара, на 20 благотворителни организации, сред които и една, свързана с американските профсъюзи на полицейските служители, уточнява БТА.
Вицепрезидентът Камала Харис и съпругът ѝ Дъг Емхоф са декларирали за миналата година брутен доход от 456 918 долара, като са платили 93 570 долара данък. Доходите им включват 219 171 долара заплата, изплащана на Харис от американския Сенат, 62 870 долара от нейните книги и 169 665 долара, получени от Емхоф в Правния център на Джорджтаунския университет, където той преподава. Двамата са дали около 5% от доходите си (23 000 долара) за благотворителност.
ОЩЕ: Джо Байдън предлага минимум 20% данък върху доходите на милиардерите

Омбудсманът Диана Ковачева се възпротиви на идеята на финансовото министерство да не се изповядват сделки с имоти на хората с неплатени глоби. В писмо до служебният финансов министър Ковачева предупреждава, че предвидената промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс нарушава правата на гражданите.
Скоро закон: Не плащаш глоба от КАТ или данък, няма да си продаваш имота и колата
Ковачева дава редица аргументи защо това не бива да става закон. Например – човек може да не знае изобщо, че е глобен поради невъзможност на държавата/общината да го уведоми. Отделно – глобата е платена, обаче това не е отчетено от съответната система – по този повод има множество жалби.
Омбудсманът обръща внимание, че това на практика е принудителна административна мярка, защото дори и да не е съгласен с наложената глоба, гражданинът ще предпочете да плати, за да може да сключи сделката, вместо да чака да приключи делото за обжалване. Освен това – идеята прави от нотариусите събирачи на глоби.
По този повод общественият защитник припомня решение на Конституционния съд (конст.д.№11/2020 г.), според което обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде основание за фактическо санкциониране на гражданите.

Адвокат към клиента си:
– Имам добра и лоша новина за вас!
– Дайте първо лошата.
– Кръвта, която ви взеха за анализ, съвпада с кръвта от местопрестъплението!
– А добрата новина?
– Кръвната захар и холестерола ви са супер!

Задали един и същ въпрос на ученик, икономист и адвокат:
– Колко прави 3+3?
Ученикът веднага отвърнал:
– 3+3 е равно на 6.
Икономистът отговорил:
– Вероятно е 6, но може да бъде и 7, зависи от икономическата конюнктура.
Адвокатът затворил вратата, запалил цигара, седнал на стола си, помислил малко и отговорил с въпрос:
– Колко искате да прави?

Цената на акциите на Alphabet спадна с близо 4%, след като информацията, че южнокорейският технологичен гигант Samsung Electronics обмисля да замени Google с Bing на Microsoft като търсачка по подразбиране на устройствата си, предава Reuters.
Информацията, публикувана от New York Times, подчертава увеличаващите се предизвикателства пред бизнеса на Google с търсачки заради Bing – по-малък играч, който придоби по-голяма известност напоследък, след интегрирането на технологията за изкуствен интелект, стояща зад ChatGPT.
„Реакцията на Google към заплахата беше „паника“, тъй като компанията генерира около 3 млрд. долара годишно от договора си със Samsung“, според статията, която се позовава на вътрешни съобщения. Тя гласи, че още 20 млрд. долара са свързани с подобен договор с Apple, който ще е за подновяване тази година.
Alphabet и Samsung не са отговорили на запитването за коментар.
От десетилетия Google доминира пазара на търсачки с дял от над 80%, но Wall Street се опасява, че компанията може да изостане от Microsoft в надпреварата в сферата на изкуствения интелект.

Alphabet загуби 100 млрд. долара пазарна капитализация на 8 февруари, след като новия ѝ чатбот Bard сподели неточна информация в промоционално видео, а събитието на компанията не предизвика сериозно вълнение.
Цената на акциите на Alphabet спадна до 104,90 долара и изтри близо 50 млрд. долара от пазарната капитализация на интернет гиганта вчера. А Microsoft се представя добре на пазара, с 1% ръст.
„Инвеститорите са опасяват, че Google се е превърнал в мързелив монополист в търсенето, а събитията от последните няколко месеца послужиха като пробуждане“, смята анализаторът на Atlantic Equities Джеймс Кордуел. По думите му потенциалните разходи, свързани с превръщането на Google Search в по-конкурентна спрямо Bing, също може да притесняват инвеститорите.
New York Times пише още, че Google бърза да създаде изцяло нова търсачка, базирана на изкуствен интелект, която да предлага по-персонализирано изживяване от сегашната ѝ услуга, която също ще бъде надградена с функции с изкуствен интелект.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Удар за милиарди: Місrоѕоft се готви за атака на най-важния бизнес на Gооglе
Google пуска своя конкурент на ChatGPT
Google предприе още по-крайни мерки, за да намали разходите

Московски съд потвърди задържането на репортера на Wall Street Journal Еван Гершкович в ареста, където е държан от арестуването му миналия месец.
Адвокатите на Гершкович Татяна Ножкина и Мария Корчагина от адвокатската кантора ZKS оспориха арестуването му близо 3 седмици след като американският журналист беше задържан по време на репортерска командировка по обвинение в шпионаж, което WSJ и правителството на САЩ категорично отричат.
Московският градски съд постанови, че не може да премести Гершкович в друг затвор, да му разреши домашен арест или да го пусне под гаранция. Решението означава, че журналистът ще остане в следствения арест в московския затвор Лефортово до 29 май, въпреки че руските власти могат да удължат този срок.
Според кадри от заседанието, показани по руската държавна телевизия, Гершкович е присъствал на изслушването, стоейки в прозрачна клетка за задържани. Той е бил с дънки и синя карирана риза. На моменти се е разхождал в клетката, като се е приближавал към Лин Трейси, посланика на САЩ в Москва, която е била наблизо в съдебната зала.

Изслушването се проведе след решението на Държавния департамент на САЩ от миналата седмица да обяви Гершкович за неправомерно задържан – статут, официално задължаващ правителството да се стреми към освобождаването му.
В понеделник Трейси посети Гершкович в Лефортово, като това е бил първият достъп до него, предоставен на американски служители след задържането му на 29 март. „Той е в добро здравословно състояние и остава силен. Потвърждаваме призива си за незабавното му освобождаване“, заяви Трейси. Русия арестува репортер на популярна американска медия
По време на задържането му Гершкович е бил акредитиран да работи като журналист в Русия от Министерството на външните работи на страната, докато е правил репортаж в уралския град Екатеринбург, на около 1800 км източно от Москва. Според държавната информационна агенция ТАСС на 7 април е бил официално обвинен в шпионаж.
Федералната служба за сигурност на Русия заяви, че „действайки по указания на американската страна, журналистът е събрал информация, представляваща държавна тайна, за дейността на едно от предприятията на руския военнопромишлен комплекс“.

Присъдата по делото предвижда до 20 години затвор. Почти всички процеси за шпионаж в Русия завършват с осъдителна присъда.
Арестът на Гершкович предизвика международно осъждане. Президентът на САЩ Джо Байдън определи ареста като „напълно незаконен“. Бившият вицепрезидент Майк Пенс призова администрацията на Байдън да експулсира руски дипломати.
Във видеоинтервю за WSJ от петък, родителите на Гершкович Ела Милман и Михаил Гершкович, които са емигрирали от Съветския съюз в САЩ преди десетилетия, изразяват оптимизъм, че синът им ще бъде освободен. „Това е едно от американските качества, които сме усвоили, знаете, да бъдем оптимисти, да вярваме в щастливия край“, казва Милман във видеото. В петък тя е получила писмо, което синът ѝ собственоръчно е написал на руски език от затвора. „Искам да кажа, че не губя надежда“, пише Гершкович в него.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Русия арестува шеф в „Аерофлот“ за шпионаж

Данните на КФН към края на 2022 г. сочат, че застрахователният пазар остава стабилен и постига устойчив ръст, въпреки икономическите трудности и високата инфлация, проблемите със сигурността и енергийните доставки, породени от войната в Украйна. Общо за застрахователния пазар премийният приход към края на декември 2022 г. възлиза на 3 613 млн. лв., като ръстът на годишна база спрямо същия период на предходната година е 10.5%. Сумата на изплатените обезщетения расте с леко изпреварващ темп от 11,3% и достига 1 437 млн. лв.
Колко хора в България застраховат жилищата си?
Пазарът на общо застраховане завършва 2022 г. с премиен приход от 2 988 млн. лв., а обезщетенията са в размер на 1 168 млн. лв., като и двата показателя нарастват с еднакъв темп от 10%. Без съществени изменения остава структурата на пазара – най-масовите автомобилни застраховки заемат дял от 70% в премийния приход по общо застраховане. Събраните премии по застраховка ГО на автомобилистите са в размер на 1 123 млн. лв., с 2,4% по-малко спрямо декември 2021 г. По отношение на изплатените обезщетения по застраховка ГО се отчита ръст от 5% и достигат 619 млн. лв., което представлява 56% от всички изплатени обезщетения в общо застраховане.
По линия за застраховка Каско се запазва темпът на растеж от предходните месеци, като към м. декември се отчита ръст на премийния приход от 15,5% при събрани премии в размер на 823 млн. лв. Ръстът на изплатените обезщетения е 13 %, близък до този на приходите. Промените в транспорта и цялата верига на доставки, основно заради войната в Украйна, оказват влияние върху застрахователните бизнес линии, свързани с транспорта, като по тях се отчита значимо нарастване на премийния приход. Най-висок прираст на годишна база – 119% – бележи застраховка „Товари по време на превоз“ (Карго). Ефектите от войната в Украйна и оформянето на бежански поток се виждат в динамиката по линия на „Гранична гражданска отговорност“ – премийният приход по нея нараства с 43% на годишна база.

Общо премийният приход по имуществено застраховане „Пожар и природни бедствия“ расте с 9% на годишна база и достига 345 млн. лв. В рамките на тази бизнес линия с очертава по-висок темп на нарастване на застраховките за домашно имущество – „Пожар и други опасности“ – 13% при събрани премии от 118 млн. лв. Въпреки устойчивия ръст, делът на имуществените застраховки в сумарния приход по общо застраховане остава около обичайните 12%, в пъти по-нисък от този на автомобилните застраховки. В същото време селскостопанските застраховки отбелязват спад от 4% от и без това ниското ниво, на което се намират, на фона на постоянното увеличение на рисковете за земеделието, обусловени от климатичните промени.
Затвърждава се оформилата се през последните две години тенденция за интензивно развитие по линия на застраховка „Пътуване в чужбина“. Премийният приход към декември 2022 г. расте с 113% на годишна база до 159 млн. лв. , а изплатените обезщетения достигат 43 млн. лв., с 287% повече спрямо същия период на предходната година.
Животозастрахователният пазар остава стабилен, на нива близки до предходната година – към декември 2022 г. е събран премиен приход от 625 млн. лв., с 3% повече на годишна база. Остава валиден трендът за изпреварващ ръст от 13% на обезщетенията, като са изплатени 269 млн. лв. Рисковите животозастраховки бележат устойчиво нарастване от 14%, основно в резултат на позитивната динамиката на пазара на ипотечни кредити. Интересно е развитието на „Застраховка за пенсия или рента“, по която, след силен спад през 2020 г. и 2021 г., се отчита ръст на прихода от 31% на годишна база и се достигат нивата от предпандемичната 2019 г. Раздвижването на лихвените равнища по депозитите в известна степен охлажда пазара на инвестиционните животозастраховки, но все пак те остават най-съществената и предпочитана от потребителите бизнес линия в животозастраховането и през 2022г. Премийният приход от 221 млн. лв. по тази линия бележи спад с около 10% спрямо много успешната 2021 г., но остава в пъти по-висок от събраните премии от 91 млн. лв. през 2019г.
Към края на 2022 г. тенденцията на повишен интерес към здравните застраховки вече е ясно оформена. Общо за пазара по линия на застраховка „Заболяване“ премийният приход към м. декември възлиза на близо 196 млн. лв., като ръстът на годишна база е 24%. Изплатени са обезщетения в размер на 106 млн. лв., с 26% повече в сравнение със същия период на 2021 г.
Важно е да се отбележи и тенденцията на постоянно увеличение на премийния приход на българските застрахователи по дейност извън България – тоест износът на застрахователни продукти. Към края на 2022 г. той възлиза на 318,8 млн. лв и представлява близо 11% от целия премиен приход на пазара по общо застраховане, като втора поредна година бележи ръст на годишна база от над 20%.
 
 
 
 

Бензиновите коли отново стават все по-популярни сред шофьорите в Германия. Това сочи тазгодишното автомобилно проучване на търговската банка Targobank. 30% от анкетираните биха дали предимство на бензиновия двигател при следваща покупка на нов автомобил. През 2022 г. делът на хората, предпочели бензина, е бил едва 22%. Също така 65% от германците (+5%) отхвърлят забраната на двигателите с вътрешно горене в ЕС от 2035 г.
„Решения като забраната за двигатели с вътрешно горене са не само проблем за търговците на дребно, но и за шофьорите. В настоящото проучване ренесансът на бензиновия двигател беше един от най-изненадващите резултати. Възможно е настоящите дискусии за края на двигателите с вътрешно горене, електронните горива и ограниченото наличие на станции за зареждане на електрическите автомобили да са благоприятствали това развитие”, заяви Маркус Херинг, ръководител на Targobank Autobank.
При покупката на фирмени автомобили сред бизнес клиентите тази тенденция не се забелязва. „Пропорцията на финансирането на електрически автомобили е постоянна“, подчертава Херинг. Targobank Autobank цели да подпомогне прехода към устойчива мобилност и следователно предлага индивидуално финансиране за всеки тип шофиране и алтернативни решения за мобилност като абонаменти за автомобили.
Друг любопитен резултат от проучването е, че интересът към алтернативните задвижващи системи е намалял сериозно спрямо 2022 г. Малко под 36% от анкетираните смятат да сменят вида на задвижване, когато купуват кола, или спад от 7%. Хибридните автомобили са по-малко търсени, като техният дял намалява с 4% – до 18%.

Популярността на изцяло електрическите автомобили (16%) и дизеловите автомобили (10%) също бележи лек спад. 1 на всеки 5 участници в допитването пък още не е решил какъв ще е двигателят, ако тръгне да си купува нова кола. Екологичният имидж на електрическите автомобили се руши, като според проучването той се влошава непрекъснато от 2016 г.
Само 39% от анкетираните смятат електрическите коли за по-екологични от двигателите с вътрешно горене (-5%). В сравнение с последното поколение двигатели с вътрешно горене, 66% (+5%) смятат, че колите на ток не са по-екологичната алтернатива. 57% от анкетираните се оплакват от екологичните щети на батериите, а 49% (+2%) от техния ограничен експлоатационен живот.
63% изтъкват като недостатък недостатъчно развитата мрежа от зарядни станции, а 66% (+2%) са недоволни от малкия пробег на електрическите коли. За 64% (+4%) цената на автомобилите на ток е прекалено висока.
За много от анкетираните хибридните превозни средства предлагат добър компромис между ниско въздействие върху околната среда и пробег. Въпреки това броят на поддръжниците и тук намалява. Само 57% (-2%) смятат това задвижване за добра алтернатива.
Премахването или намаляването на държавните субсидии за хибриди и електрически автомобили оказва влияние върху купуването им за 10% от анкетираните. Затова те са предпочели класическото задвижване или отлагат покупката на нов автомобил.

Високите цени на горивата са довели до промяна в стила на шофиране за 63% от анкетираните германци. Останалата 1/3 от водачите заявяват, че не искат или не могат да променят стила си на шофиране.
Електронните горива, които ще продължат да се използват и след 2035 г., са много по-известни, отколкото през 2022 г. 78% са запознати с термина (+23%).
По отношение на дългогодишната тема в Германия за въвеждане на ограничение на скоростта по магистралите, броят на поддръжниците, както през 2022 г., е 63%. 35% отхвърлят тази идея. За развитието на трафика в градските райони 77% смятат за неприемливо централните части на градовете да са без автомобили или общото ограничение на скоростта да е 30 км/ч. Вместо това предпочитат индивидуални решения спрямо местните условия.
79% от анкетираните са за въвеждане на безплатен градски транспорт. 31% пък виждат абонаментите за автомобили като възможна алтернатива на купуването на собствен автомобил.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германия готви реформа за данъка върху МПС
Германско-френска война за двигателите с вътрешно горене
Зелената сделка под въпрос? Две страни от ЕС се обявиха против
ЕС спира продажбата на коли с двигатели с вътрешно горене

Бензиновите коли отново стават все по-популярни сред шофьорите в Германия. Това сочи тазгодишното автомобилно проучване на търговската банка Targobank. 30% от анкетираните биха дали предимство на бензиновия двигател при следваща покупка на нов автомобил. През 2022 г. делът на хората, предпочели бензина, е бил едва 22%. Също така 65% от германците (+5%) отхвърлят забраната на двигателите с вътрешно горене в ЕС от 2035 г.
„Решения като забраната за двигатели с вътрешно горене са не само проблем за търговците на дребно, но и за шофьорите. В настоящото проучване ренесансът на бензиновия двигател беше един от най-изненадващите резултати. Възможно е настоящите дискусии за края на двигателите с вътрешно горене, електронните горива и ограниченото наличие на станции за зареждане на електрическите автомобили да са благоприятствали това развитие”, заяви Маркус Херинг, ръководител на Targobank Autobank.
При покупката на фирмени автомобили сред бизнес клиентите тази тенденция не се забелязва. „Пропорцията на финансирането на електрически автомобили е постоянна“, подчертава Херинг. Targobank Autobank цели да подпомогне прехода към устойчива мобилност и следователно предлага индивидуално финансиране за всеки тип шофиране и алтернативни решения за мобилност като абонаменти за автомобили.
Друг любопитен резултат от проучването е, че интересът към алтернативните задвижващи системи е намалял сериозно спрямо 2022 г. Малко под 36% от анкетираните смятат да сменят вида на задвижване, когато купуват кола, или спад от 7%. Хибридните автомобили са по-малко търсени, като техният дял намалява с 4% – до 18%.

Популярността на изцяло електрическите автомобили (16%) и дизеловите автомобили (10%) също бележи лек спад. 1 на всеки 5 участници в допитването пък още не е решил какъв ще е двигателят, ако тръгне да си купува нова кола. Екологичният имидж на електрическите автомобили се руши, като според проучването той се влошава непрекъснато от 2016 г.
Само 39% от анкетираните смятат електрическите коли за по-екологични от двигателите с вътрешно горене (-5%). В сравнение с последното поколение двигатели с вътрешно горене, 66% (+5%) смятат, че колите на ток не са по-екологичната алтернатива. 57% от анкетираните се оплакват от екологичните щети на батериите, а 49% (+2%) от техния ограничен експлоатационен живот.
63% изтъкват като недостатък недостатъчно развитата мрежа от зарядни станции, а 66% (+2%) са недоволни от малкия пробег на електрическите коли. За 64% (+4%) цената на автомобилите на ток е прекалено висока.
За много от анкетираните хибридните превозни средства предлагат добър компромис между ниско въздействие върху околната среда и пробег. Въпреки това броят на поддръжниците и тук намалява. Само 57% (-2%) смятат това задвижване за добра алтернатива.
Премахването или намаляването на държавните субсидии за хибриди и електрически автомобили оказва влияние върху купуването им за 10% от анкетираните. Затова те са предпочели класическото задвижване или отлагат покупката на нов автомобил.

Високите цени на горивата са довели до промяна в стила на шофиране за 63% от анкетираните германци. Останалата 1/3 от водачите заявяват, че не искат или не могат да променят стила си на шофиране.
Електронните горива, които ще продължат да се използват и след 2035 г., са много по-известни, отколкото през 2022 г. 78% са запознати с термина (+23%).
По отношение на дългогодишната тема в Германия за въвеждане на ограничение на скоростта по магистралите, броят на поддръжниците, както през 2022 г., е 63%. 35% отхвърлят тази идея. За развитието на трафика в градските райони 77% смятат за неприемливо централните части на градовете да са без автомобили или общото ограничение на скоростта да е 30 км/ч. Вместо това предпочитат индивидуални решения спрямо местните условия.
79% от анкетираните са за въвеждане на безплатен градски транспорт. 31% пък виждат абонаментите за автомобили като възможна алтернатива на купуването на собствен автомобил.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германия готви реформа за данъка върху МПС
Германско-френска война за двигателите с вътрешно горене
Зелената сделка под въпрос? Две страни от ЕС се обявиха против
ЕС спира продажбата на коли с двигатели с вътрешно горене

Реалните доходи на домакинствата у нас нарастват минимално през последните две годни заради ускорената инфлация през периода, която достигна висини, невиждани от времената след хиперинфлацията в България. Основен принос за отчетеното минимално увеличение, въпреки инфлационните ефекти, имат доходите от пенсии, които само през миналата година нарасват с три пъти по-висок темп спрямо постъпленията от работна заплата в общия доход средно на лице от домакинството у нас.
Въпреки резкият скок в доходите от пенсии, реалните доходи на домакинствата през 2022 година са нараснали с едва 8% спрямо 2020 година, сочат данните на Националния статистически институт. Ръстът на реалните доходи само за миналата 2022 година възлиза на минималните 1.4% спрямо предходната 2021 година.
Реалните доходи се изчисляват, като номиналният размер на доходите се дефлира със средногодишните индекси на потребителските цени (средногодишната инфлация), става ясно от методологията на НСИ.
Данните, коригирани с размера на инфлацията, показват, че ръстът на реалните доходи е доста по-слаб от отчетеното увеличение на номиналните доходи. За сравнение, средният доход на лице от домакинството у нас нараства в номинално отношение с 16.9% на годишна база през 2022 година до 9 008 лева. За последните 10 години общият доход средно на лице от домакинството е скочил 1.9 пъти (87%).
Ето с колко намаля покупателната способност на българите, измерена в хранителни стоки
Ако се вземе предвид инфлацията обаче, реалните доходи на домакинствата за последното десетилетие записват ръст от 46.2%, което е над два пъти по-слаб темп на растеж спрямо нарастването от номинална гледна точка.
Доходите от работна заплата и пенсии оформят най-голям дял в общия доход средно на лице от домакинството през 2022 година.
Доходът от работна заплата нараства с 10.8% през 2022 година спрямо 2021 година до 4 851 лева. Увеличението за последните десет години е 1.9 пъти. Делът на работната заплата в общия доход възлиза на 53.9%, което е най-ниското равнище от 2013 година насам, когато делът е бил 53.1%. Това се дължи на бързото нарастване на доходите от пенсии.
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?

Доходът от пенсии в общия среден доход на лице от домакинството през 2022 година нараства с 31.5% спрямо предходната година. За последното десетилетие увеличението достига 2.5 пъти. Така през миналата година пенсиите оформят дял от 33.7% от общия доход средно на лице от домакинството.

Доходите от самостоятелна заетост през 2022 г. са 421 лева и нарастват с 5.0% спрямо 2021 г. и с 28.4% спрямо 2013 година. Доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 71 лева и се увеличава спрямо 2021 г. с 44.9%, а в сравнение с 2013 г. намалява с 61.0%.
Пенсиите в България: Ефектът на промените показва интересен развой
Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2022 г. са 198 лева. Те се увеличават с 3.1% спрямо 2021 г. и с 34.7% спрямо 2013 година.
Разходите растат по-бързо от доходите
На фона на това, разходите на домакинствата нарастват по-бързо от доходите. През 2022 г. българските домакинства са изразходвали 8 389 лв. средно на лице, което е с 19.1% повече в сравнение с 2021 година. За периода 2013 – 2022 г. разходите на домакинствата се увеличават 1.9 пъти.
Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 83.3% през 2013 г. на 83.1% през 2022 година. Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки средно на лице от домакинството през 2022 г. са 2 529 лв., или с 22.9% повече спрямо 2021 г. и със 70.9% повече в сравнение с 2013 година.
Разходите за облекло и обувки през 2022 г. са 281 лева. В сравнение с предходната година те нарастват с 9.8%, а спрямо 2013 г. – 1.8 пъти.
Почасовото заплащане у нас 5 пъти по-ниско от това в Германия
Разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1 566 лева. В сравнение с 2021 г. нарастват с 19.8%, а спрямо 2013 г. се увеличават 2 пъти.
За здравеопазване през 2022 г. cа изразходвани 546 лв. – с 23.5% повече от 2021 г. и 2.3 пъти повече спрямо 2013 година.За транспорт и съобщения през 2022 г. са похарчени 974 лв., което е с 22.1% повече от 2021 г. и 1.9 пъти повече спрямо 2013 година.
Разходите за свободно време, културен отдих и образование през 2022 г. са 380 лева. В сравнение с 2021 г. те се увеличават с 21.8%, а спрямо 2013 г. – 1.9 пъти.
През последната година разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 1 020 лв. и се увеличават с 10.2% в сравнение с 2021 г., а спрямо 2013 г. нарастват 2 пъти.
България първа по ръст на заплатите в ЕС
През 2022 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход е 30.1%, което е с 0.9 процентни пункта повече в сравнение с 2021 г. и с 3.1 процентни пункта по-малко спрямо 2013 година.

Относителният дял на разходите, свързани с жилището, през 2022 г. е 18.6% от общия разход, почти без промяна спрямо 2021 г. и с 1.0 процентен пункт повече в сравнение с 2013 година.
Гълъб Донев: Предстои увеличение на пенсиите с 12%, както и на заплатите в администрацията
Делът на разходите за данъци и социални осигуровки е 12.1% от общия разход през 2022 г., което е с 1.1 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 г. и с 0.8 процентни пункта повече спрямо 2013 година.
Близо 9% от домакинствата у нас притежават второ жилище
Относителният дял на разходите за здравеопазване нараства с 0.2 процентни пункта през 2022 г. спрямо 2021 г. и с 1.3 процентни пункта спрямо 2013 година. През периода 2013 – 2022 г. делът на разходите за транспорт и съобщения в общия разход е в рамките на 11 – 12%.
Потребление на домакинствата намалява
През 2022 г. потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на лице от домакинство намалява в сравнение с 2021 година. Най-голямо е намалението в потреблението на хляб и тестени изделия – с 2.6 кг, на плодове – с 2.8 кг, и на зеленчуци – с 0.8 килограма. Увеличава се консумацията на месни произведения с 0.8 кг, на безалкохолни напитки с 3.8 литра и на алкохолни напитки с 0.3 литра.
Доходите на 68% от българите остават непроменени на фона на скока в цените

Цифровата рубла ще бъде предложена на всички, след като бъде тествана сред тесен кръг реални клиенти. Това заяви в Държавната дума на Русия управителката на централната банка Елвира Набиулина, цитирана от ТАСС.
„Готови сме да пристъпим към пилотно въвеждане на цифровата рубла, към провеждане на истински операции с истински пари. Засега става дума за неголеми суми и малко на брой клиенти, след което ще може да предложим цифровата рубла на всеки“, заяви Набиулина.

По думите ѝ цифровата рубла е третата форма на пари, която ще бъде в обращение успоредно с наличните и безналичните средства, и всеки потребител сам ще реши коя форма да използва. „Всеки, който не може или не иска да ползва новите технологии, не трябва да бъде дискриминиран. Ще продължим да развиваме и наличното платежно обращение“, отбеляза тя.
Руската централна банка представи концепцията за цифровата рубла през октомври 2020 г. Тя ще бъде под формата на уникален цифров код и ще се пази в специален цифров портфейл. Потребителите ще могат да обменят въпросния код и така ще осъществяват парични трансфери.
Междувременно рублата продължи да пада на валутния пазар и се доближи до границата от 82 рубли за долар.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Русия пуска дигиталната рубла още през 2024 г.?
Банките в Русия вече превеждат пари в цифрови рубли
Русия подготвя тотална забрана на криптовалутите

Британската безработица неочаквано е нараснала през трите месеца до края на февруари, но ръстът на заплащането е останал по-висок от прогнозите. Това показва дилемата за Английската централна банка, дали да повиши основните лихви отново, предава Reuters.
Националната статистическа служба (ONS) обяви, че нивото на безработица се е повишило до 3,8% – най-високото от второто тримесечие на 2022 г., вместо да остане на 3,7%, както прогнозираха икономисти в проучване на Reuters.
Годишният ръст на заплащането за трите месеца до края на януари е коригиран нагоре до 5,9% и остава на това ниво за тримесечието до края на февруари – доста над прогнозите за 5,1% в проучване на Reuters. Без бонусите ръстът се задържа на равнище от 6,6%.
„Заплащането продължава да расте по-бавно от цените, затова все още спада в реално изражение, макар че разликата в заплащането в публичния и частния сектор продължава да се стеснява“, заяви статистикът от ONS Дарън Морган.

Инфлацията при потребителските цени във Великобритания покори 40-годишен връх – 11,1% през октомври и още е с двуцифрена стойност през февруари.
АЦБ прогнозира, че инфлацията ще се забави под 4% до края на годината заради спада на цените на енергия на едро, но според финансовите пазари има 80% шанс регулаторът да увеличи основните лихви за 12-и пореден път следващия месец до 4,5% от 4,25%.
Натискът върху заплащането е ключово опасение за централната банка. Макар че неочакваният бърз спад на възнагражденията би бил причина за тревога, АЦБ може да получи известно успокоение от някои признаци в данните, че инфлационният натиск върху трудовия пазар намалява. Великобритания се размина на косъм с рецесията
Коефициентът на икономическа неактивност във Великобритания е спаднал с 0,4 пр. п. спрямо предходното тримесечие до 21,1% – най-ниското му ниво от трите месеца до май 2022 г., а броят на свободните работни места намалява с 47 000 до 1,105 млн., най-ниското ниво от трите месеца до август 2021 г., макар и все още с 304 000 повече, отколкото преди пандемията.
„Въпреки че нараства оптимизмът, че икономиката на Обединеното кралство ще избегне рецесията тази година, продължаваме да виждаме как пазарът на труда спира да кипи“, посочва Джак Кенеди, икономист в сайта за набиране на персонал Indeed. Освен че докладът на ONS показва по-малко свободни работни места, според данни на Indeed бизнесът вече е по-малко склонен да предлага бонуси при започване на служителите, отколкото в края на 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За първи път от 4 месеца: Британската инфлация изненадващо се ускори
Дефицит: Британците останаха без зеленчуци – купуват до 3 броя

В Обединеното кралство са ужасени, че Източна Европа ще ги изпревари икономически. Защо?

В две трети от областите в България безработицата се увеличила през миналата година. Това сочи годишният отчет на Агенцията по заетостта.
Област Видин е с най-високия отчетен процент на безработни през миналата година – 14,1 на сто при 12,3 година по-рано. Следват Монтана, Враца и Силистра също са с над 10% безработни.
Пенсиите в България: Ефектът на промените показва интересен развой
Общините с най-високо средногодишно равнище на безработица – 4 пъти над средното през миналата година са били Макреш 71 на сто, Димово – 58 на сто, Руженци – 39 на сто, като и трите са в област Видин.

Новорегистрираните в бюрата по труда през миналата година са били 264 000. Най-много от тях са дошли от сектора „услуги“ – 124 000. Статистиката отчита, че продължително безработните са били 35 500 или всеки четвърти безработен, като в областите Видин, Монтана, Враца и Шумен те са най-много.
Хората с регистрация в бюрата по труда на възраст над 50 години са 62 000 като близо 5000 от тях са в област Благоевград, 4000 в Пловдив и по над 3000 в Плевен, Пазарджик и в столицата.

Рязкото поскъпване на стоки и услуги през миналата година доведе до загуба на покупателна способност на българското население. Покупателната способност на домакинствата у нас намалява през 2022 година спрямо предходната 2021 година при повечето от основните хранителни продукти. Най-много е намаляла покупателната способност при захарта, яйцата, сиренето, кашкавала и хляба, съобщават от Националния статистически институт.
Според методологията на НСИ, покупателната способност на домакинствата e количеството стоки от даден вид, което може да се купи с паричния доход средно на лице от домакинство, ако същият се изразходва изцяло за покупката на тази стока през съответната година.
През 2022 година общият доход средно на лице от домакинството у нас възлиза на 9 008 лева, сочат данните на НСИ, като в сумата влизат доходи от най-различни източници, като основни канали са доходите от работна заплата ( дял от 53.9%) и доходите от пенсии (33.7%).
Инфлацията у нас се забави до 1-годишно дъно
Според данните, покупателната способност на домакинствата измерена в хляб е намаляла до 3 841 килограма през 2022 година, спрямо 4 230 килограма за предходната 2021 година. Това е най-ниското ниво от 2015 година, когато доходът е стигал за 3 817 килограма бял хляб.
Покупателната способност, измерена в прясно мляко е паднала до 4 016 литра през 2022 година, спрямо 4 223 литра през 2021 година. Измерена в кисело мляко, покупателната способност се свива до 2 877 килограма, спрямо 3 026 кг през предходната година.
Със средния доход на лице от домакинства през 2022 година сме можели да купим 786 кг сирене, спрямо 873 килограма година по-рано.
Как се променяха цените и заплатите през годините?
Покупателната способност, измерена в кашкавал, намалява до 532 кг през 2022 година, спрямо 580 кг през предходната година.
Измерена в свинско месо, покупателната способност на домакинствата у нас нараства през миналата година до 1 001 килограма, спрямо 952 кг през 2021 година.
От гледна точка на птичето месо, със средния доход през 2022 година, българите са можели да закупят 1 326 кг, докато през предходната година количеството е било повече – 1 431 килограма.
Покупателната способност, измерена в яйца, намалява до 27 118 броя през 2022 година, спрямо 31 904 броя през 2021 година.
Месечната издръжка на семейство скочи драстично, българите обедняват
Понижението на покупателната способност, измерена със захар, е осезаемо – от 5 245 килограма през 2021 година до 4 182 кг през 2022 година.

Покупателната способност, измерена в домати и картофи също намалява през миналата година от съответно 3 088 кг и 7 507 кг до 2 925 кг и 7 102 килограма.
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?

Американската компания Yum! Brands, оператор на третата най-скъпа в света верига за бързо хранене – ресторантите KFC – приключи продажбата на ресторантите KFC в Русия на франчайзополучателя, компанията от Ижевск „Смарт Сървис“, се казва в съобщение на Yum! Brands, пише Прайм.
„Yum! Brands завърши излизането си от руския пазар, като продаде бизнеса си с KFC в Русия на местния оператор „Смарт Сървис“, гласи съобщението. И KFC изчезва от Русия
Сделката включва всички ресторанти на KFC в Русия, операционната система, главните франчайзинг права и търговската марка Rostic’s. Освен това, съгласно споразумението, руският оператор, се съгласил да отговаря за ребрандирането на ресторантите на Rostic’s и за запазването на работните места за целия руски персонал. Първоначално компанията ще прехвърли над 100 руски ресторанта KFC към новата марка. 

През март 2022 г. Yum!Brands обяви спирането на дейността в Русия на 70 ресторанта, собственост на KFC. В края на ноември 2022 г., Федералната антимонополна служба на Русия удовлетвори молбата на ижевския франчайзополучател на KFC „Смарт Сървис“, да придобие руския бизнес на Yum! Restaurants.
Още тогава беше съобщено, че след сключването на сделката „Смарт Сървис“ ще притежава 70 ресторанта и ще стане франчайзодател на 1058 партньорски ресторанта. Същевременно се уточняваше, че и собствените ресторанти на веригата, и партньорските ще продължат да работят под марката Rostic’s.
Компанията Yum! Brands е основана през 1997 г., със седалище в Луисвил, щата Кентъки, САЩ. Yum! Brands има общо над 55 000 ресторанта в над 155 страни. Международните марки на компанията са KFC, Pizza Hut и Taco Bell.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Danone си сменя името, за да остане на руския пазар
Гигантът Domino’s също обисля да напусне Русия
В Русия още продават Бик Мак, но под друго име

Делът на домакинствата у нас, които притежава второ жилище, възлиза на 8.9% през 2022 година, сочат данните на Националния статистически институт. Делът нараства спрямо предходната 2021 година, когато 8% от наблюдаваните домакинства са притежавали втори дом.
Традиционно българите притежават жилището, в което живеят. Според данните на НСИ, през 2022 г. в собствено жилище живеят 92.5% от домакинствата, а 4.4% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 3.1% от наблюдаваните домакинства, като 2.5% са на свободен наем, а 0.6% се ползват от общински наем. Делът на домакинствата, живеещи в собтвено жилище, нараства спрямо 2021 година, когато това е била ситуацията за 90.8% от наблюдаваните домакинства.
Предобладаващата част от обитаваните жилищата у нас са построени в периода 1961 година – 1990 година, като цели 72.4% от домакинствата, живеят в домове, изградени в този период. Като цяло 90.6% от домакинствата живеят в жилища, построени преди 1990 година. Преди 1961 г. са построени 18.2%, а след 1990 г.  едва 9.3% от жилищата.
66.0% от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища (71.1% в градовете и 50.2% в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят 22.5% от домакинствата в градовете и 46.7% в селата.
Гаражи имат 20.3% от домакинствата в страната (16.7% в градовете и 30.9% в селата).
С електричество, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата разполагат 80.7% от домакинствата. Има съществени различия в благоустроеността на жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 39.4% от жилищата в селата, докато в градовете този процент е 96.1%.
Какво се случва с цените на имотите?
Тоалетна вътре в жилището имат 87.5% от домакинствата в селата и 98.1% в градовете.
С централно отопление (парно или газ) са 20.6% от жилищата в страната, съответно 27.2% в градовете и 0.7% в селата.

Автомобили имат 53.8% от наблюдаваните домакинства, като 5.1% притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 7.2% от домакинствата, а 38.8% са заявили, че нямат необходимост от лека кола.
От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът – притежават го 99.7% от домакинствата, а 32.1% имат по два и повече телевизора.
На второ място е хладилната техника – 99.5% от домакинствата в страната (99.6% в градовете и 99.0% в селата) имат хладилник и/или фризер.
Продажбите на жилища у нас намаляват
Автоматична перална машина притежават 96.7% от домакинствата, 1.5% не могат да си позволят този уред по финансови причини, а 1.8% смятат, че нямат необходимост.
Без телефон (стационарен или мобилен) са 1.1% от домакинствата. Само стационарен телефон имат 2.1%, а 86.4% – само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона). Двата вида телефони (стационарен и мобилен) притежават 10.4% от наблюдаваните домакинства.
С компютри разполагат 53.8% от домакинствата (59.9% в градовете и 35.2% в селата), а 42.7% преценяват, че нямат необходимост от компютър в дома.
Наличие на интернет връзка в жилището имат 68.3% от домакинствата в страната. В градовете домашен интернет има в 73.6% от жилищата, а в селата – в 52.2%. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 29.7% от домакинствата.
Цените на жилищата в ЕС намаляват с най-бързия темп от 2009 г. насам
Климатици притежават 54.2% от домакинствата, а 13.9% не могат да си закупят такава техника поради липса на финансови средства. 31.9% от домакинствата в страната са заявили, че нямат необходимост от климатик.
Цените на имотите в големите градове растат устремно