Тристранният съвет се произнесе за преизчисляването на пенсиите

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не одобри двата законопроекта на парламентарната група на „БСП за България“ за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Единият от тях предвижда две промени. С едната се предлага пенсиите, отпуснати с начална дата до 24 декември 2021 г. включително, да се преизчислят от 1 юли 2023 г. с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж. С другата – пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2000 г., включително, да се преизчислят от 1 юли, като индивидуалният коефициент се умножи по средномесечния осигурителен доход за 2021 г., след което размерът на пенсиите да се определи при условията и по реда на чл. 79, 75 и 79.
Какво ще стане с пенсиите, ако до 10 юни няма приет бюджет?
Социалните партньори не постигнаха съгласие и по другия законопроект за изменение в КСО. С него се предлага размерът на обезщетението при отглеждане на дете до двегодишна възраст да бъде обвързан с размера на минималната работна заплата. В мотивите се посочва, че целта е трайно уреждане в законодателството на размера на обезщетението, съобразено с икономическата динамика в страната.  Вносителите уточняват, че за 2023 г. предвиденото обезщетение е 710 лв, въпреки че за 2023 г. МРЗ е 780 лв.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) не подкрепи законопроекта за пенсиите. Техен представител коментира, че предложението относно пенсиите противоречи на Закона за публичните финанси. Законопроекта предполага увеличаване на разходите за пенсии, без да е посочено откъде ще дойдат средствата, считат още от асоциацията.
От Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Съюза за стопанска инициатива също не подкрепиха законопроекта за пенсиите.
Още: Работодатели се обявиха против ново повишение на пенсиите
Считаме, че „швейцарското правило“ е добро решение, заяви Ася Гонева от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). По повод предложението на „БСП за България“ тя каза, че има притеснения, че някоя „подобна щуротия“ ще мине през парламента.
В предложения законопроект се предлага пенсиите да бъдат преизчислявани с тежест на стажа на всички с коефициент 1,35. Считаме, че това предложение е правилно, но отчитаме, че има разминаване, коментира Валери Апостолов от КТ „Подкрепа“. В мотивите виждаме ясно посочено за кой стаж се отнася, докато в законопроекта не става много ясно, поясни той.
Преизчислението на пенсиите по начина, по който си го представят определени политически сили, не може и не следва да решава проблеми в пенсионната система, коментира вицепремиерът и социален министър Лазар Лазаров. По думите му с предложението на „БСП за България“ за преизчисление на пенсиите се създава диспропорция в системата. Въздържаме се от подкрепа на този законопроект, заяви Лазаров. Той припомни, че от 1 юли се предвижда увеличение с 12 на сто на пенсиите по т.нар. „швейцарско правило“.

От бизнеса изразиха несъгласие и с  предложението на „БСП за България“ за обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст. От БТПП подчертаха, че социалните плащания не трябва да бъдат обвързани с минималната работна заплата.
С  възклицание от три „Не“ Ася Гонева изрази мнението на КНСБ по законопроекта за промени в КСО. Не поддържаме  законопроекта, казаха и от КТ „Подкрепа“.
По думите на министър Лазаров само с обезщетението за отглеждане на малко дете демографска криза не може да се пребори. 

Швейцарските социалдемократи искат значително свиване на активите на UBS

Швейцарската социалдемократическа партия, която е втората парламентарна сила в страната, предлага активите на банка UBS да бъдат драматично намалени, пише в. Aargauer Zeitung, цитиран от Reuters.
„Балансите на банката, след като тя пое изпитващата трудности Credit Suisse, възлизат на около 1,5 трлн. швейцарски франка, или 2 пъти повече от икономиката на страната. Това създава определени рискове, тъй като банката е подкрепяна от ясни държавни гаранции“, посочва депутатката Самира Марти пред изданието.

С оглед на намаляването на тези рискове социалдемократите ще предложат активите на UBS да бъдат ограничени до половината от размера на швейцарската икономика, която през 2022 г. възлизаше на 771 млрд. франка.
Ако предложението бъде одобрено, UBS ще трябва да се свие до 1/4 от сегашния си размер, отбелязва Aargauer Zeitung. „Това би било драстично свиване, но от гледна точка на данъкоплатците е крайно необходимо“, отбелязва Марти.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК с ключова стъпка за придобиването на Credit Suisse от UBS
Как се отрази на Швейцария спешното спасяване на Credit Suisse?

Колко ще загуби UBS от придобиването на Credi Suisse?
UBS дава приоритет на интегрирането на Credit Suisse

TotalEnergies удължи с 20 години добива на петрол от находище край Нигерия

Френската енергийна корпорация TotalEnergies обяви, че с още 20 години е продължен лицензът ѝ за добив на петрол от голямо находище, разположено край бреговете на Нигерия, предаде ДПА.
Находището OML 130, което се намира под океанското дъно, на около 150 км от брега, включва петролните полета „Акпо“ и „Егина“.
Към OML 130 е включено и още едно петролно поле, което предстои да бъде разработено.

Дъщерната компания на френския енергиен гигант – TotalEnergies Upstream Nigeria Limited, притежава права върху 24% от добивите от петролното находище. Тя го разработва заедно с компаниите China National Offshore Oil Corp – CNOOC – 45% от находището, South Atlantic Petroleum – Sapetro – 15% и Prime 130 – 16%.
В консорциума участва и корпорацията Nigerian National Petroleum Company, която e концесионер на петролното находище, отбелязва ДПА.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Енергиен гигант разпродава бензиностанциите си в Европа
Нигерия обеща да подкрепи мерките на ОПЕК, щом възстанови добива на нефт
Изход от кризата: Европа търси газ и от Африка

Брутният външен дълг достига 45.2 млрд. евро към края на март

Брутният външен дълг (частен и публичен) нараства с 9.4% на годишна база до 45.26 млрд. евро към края на месец март тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Това представлява увеличение от 3.89 млрд. евро спрямо края на март миналата година, когато брутният външен дълг е възлизал на 41.37 млрд. евро.
Настоящият размер на брутния външен дълг се равнява на 50.1% от брутния вътрешен продукт на България, спрямо 48.9% от БВП преди година.

В края на март 2023 г. краткосрочните задължения са 8.536 млрд. евро (18.9% от брутния дълг, 9.4% от БВП) и се увеличават с 1.250 млрд. евро (17.2%) спрямо март 2022 г. (7.285 млрд. евро, 17.6% от дълга, 8.6% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 36.730 млрд. евро (81.1% от брутния дълг, 40.7% от БВП), като се повишават с 2.645 млрд. евро (7.8%) спрямо края на март 2022 г. (34.085 млрд. евро, 82.4% от дълга, 40.3% от БВП), сочат данните на БНБ.
Към края на март 2023 г. 27.066 млрд. евро (59.8%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 79.3% от брутните външни задължения, при 79.6% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на март 2023 г. е 9.629 млрд. евро (10.7% от БВП). Спрямо края на март 2022 г. (7.571 млрд. евро, 9% от БВП) той нараства с 2.057 млрд. евро (27.2%). Външните задължения на Централната банка са 2.012 млрд. евро (2.2% от БВП). Те се повишават със 74.2 млн. евро (3.8%) спрямо края на март 2022 г. (1.938 млрд. евро, 2.3% от БВП).
Дългът на подсектор „Централно управление“ нарасна до 40 млрд. лева към края на януари
Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 6.504 млрд. евро (7.2% от БВП). Те се увеличават с 1.408 млрд. евро (27.6%) спрямо края на март 2022 г. (5.096 млрд. евро, 6% от БВП).
Външните задължения на Други сектори са 12.410 млрд. евро (13.7% от БВП). Те намаляват с 203.1 млн. евро (1.6%) спрямо същия месец на миналата година (12.613 млрд. евро, 14.9% от БВП).
Държавният дълг нараства двойно до 2025 година, прогнозира финансовото министерство
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.709 млрд. евро (16.3% от БВП) в края на март 2023 г., което е с 558.6 млн. евро (3.9%) повече спрямо края на март 2022 г. (14.151 млрд. евро, 16.7% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32.5% към края на март 2023 г., при 34.2% година по-рано.
България успешно изплати сериозна дългова емисия облигации

Василена Вълчанова: Международни лектори ще представят плуващи мравки и растения, произвеждащи алкохолен сироп

От 2012 г. Ratio прави събития за популяризиране на науката и показва красотата, вдъхновението от науката на достъпен за всеки език. Това каза …

Цените на цигарите продължават да вървят нагоре

Продължава поскъпването на цигарите, като само за последния месец са увеличили цената си с 1,5%, което за кутия, струваща средно 5 лв., е повишение с около 7 ст. Прогнозата за тютюневите изделия е да продължават да поскъпват заради въведените по-високи акцизни ставки, които влязоха в сила от март.
През първото тримесечие на 2023 г. средната работна заплата нарасна номинално със 17,3% на годишна база. Този темп беше близък до отчетения през последното тримесечие на 2022 г., пише в месечния обзор на МФ.
Най-значително нарастване на заплатите беше отчетено в производство и разпределение на електроенергия (26,9%), транспорт (25,2%) и строителство (20,5%). В условията на забавяне на темпа на инфлация, реалният растеж на доходите от труд се ускори до 3,4% на годишна база. Последният беше в съответствие с по-благоприятните оценки на потребителите за настоящото и очакваното им финансово състояние.

Месечната инфлация според ХИПЦ през април беше 0,5%, като сезонните фактори имаха водещо влияние за ценовата динамика през месеца. Цените на услугите нараснаха с 1,2% спрямо март и имаха най-голям принос за ръста на общия индекс. Около великденските празници билетите за международни полети поскъпнаха с почти 54%, а услугите по настаняване – с 2,4%.
Цените на неенергийните промишлени стоки се повишиха средно с 1%, след като тези на облекло и обувки нараснаха с 5% в началото на пролетно-летния сезон. От друга страна, за трети пореден месец енергийните стоки поевтиняха – с 1,3%, главно по линия на по-ниските цени на моторните горива. При цените на храните беше отчетен минимален ръст в цените от 0,1%.
Данните от Наблюдението на работната сила показаха, че възстановяването на пазара на труда, наблюдавано през 2022 г., продължава с добри темпове и през първите 3 месеца на 2023 г., пише bTV. Заетите (15-64 г.) отбелязаха годишен ръст от 1,7%, а коефициентът на заетост беше 70.4%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цигарите поскъпват от 1 март. Как се променят цените?
От Брюксел ще искат 100% увеличение на акциза на цигарите от 2025 г.
Средната заплата в България продължава да нараства. Колко достигна размерът ѝ?

Експерти препоръчват: Ако сте предпочитана плячка за комарите, използвайте сапун от кокос или от бадеми

Комарите са едни от малкото насекоми, които развиват вкус към човешката кръв – невероятно богата на протеини храна. Когато комар ни ухапе, то това се …