Плажове, хотели и заведения за хранене: Започват проверките за Лято 2023

Програма „Лято 2023“ се провежда от началото месец юни 2023 г. до края на месец август 2023 г. Нейната цел е да се осъществи всеобхватен контрол по спазване изискванията на Закона за туризма и осигуряване на оптимална защита на интересите на потребителите при предоставянето на туристически услуги през летния сезон, обявиха от министерството на туризма.
Част от акцентите по Програмата към настоящия момент са проверки на:
– морските плажове – следи се за спазване на задълженията на стопаните им, които са уредени в приложимата законова уредба и договорите за концесия и наем. Проверките на плажните ивици ще бъдат редовни и извънредни, както и по постъпили сигнали и ще са ежедневни през целия сезон и по цялото Черноморие. Проверките ще обхващат всички морски плажове, а тези, на които са установявани чести нарушения, ще бъдат под специален мониторинг.

– места за настаняване с определена категория 3, 4 и 5 звезди
– прилежащите заведения за хранене и развлечения
В хода на проверките освен спазването на изискванията на Закона за туризма се следи, събира и анализира информация с цел преценка дали потребителите получават пълна, вярна информация, която по начина на представяне не е заблуждаваща.
Преди или в хода на извършваните проверки на туристическите обекти се проверяват и сайтовете им, или налични данни за тях в интернет пространството. При преглед на информацията на сайтове потребителите трябва да получат верни данни за вида и категорията на туристическите обекти, както и за предоставяни услуги, условия, местонахождение и др. на базата, на които ще направят избор и ще вземат решение за покупка.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко ще струва семейната почивка на морето?
Страната ни попадна в топ 10 на световна туристическа класация

Хотел от „Албена“ влезе в световен Топ 25

Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС

Лихвите по кредити и депозити в България са едни от най-ниските в Европейския съюз, като единственото изключение са потребителските кредити, чиято цена се доближава до средните равнища за страните от ЕС.
Това става ясно от тематично изследване на Българската народна банка, публикувано на сайта на институцията, представящо факторите, които обуславят решението на БНБ за повишаване на задължителните минимални резерви на банките у нас и оценка на потенциалните ефекти.
Според изследването на БНБ, сравнението на лихвените проценти по депозитите и кредитите в България с тези в другите държави от ЕС показва, че към края на първото тримесечие на настоящата 2023 година лихвените проценти у нас са на едни от най-ниските нива в ЕС.
България се нарежда на второ място в ЕС по най-ниски среднопретеглени лихвени проценти по срочните депозити както за домакинствата, така и за бизнеса.
„По-конкретно при лихвените проценти по депозитите както в сектора на домакинствата, така и в този на НФП (нефинансови предприятия, бел. ред.) среднопретегленият лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в евро и в национална валута в България е най-нисък сред страните извън еврозоната и вторият най-нисък в ЕС след този в Кипър.”, пише в изследването.
Сходна е ситуацията и при жилищните кредити, като по-ниски лихви от тези в България се наблюдават единствено в Малта и Франция.
„По отношение на лихвените проценти по кредитите единствените държави в ЕС с по-нисък среднопретеглен лихвен процент по жилищните кредити са Малта и Франция.”, посочват от БНБ.
Лихвите по жилищните кредити паднаха до 6-месечно дъно
Заемите за нефинансовия бизнес у нас също са по-евтини от средното за ЕС, като единствено при потребителските кредити се наблюдават лихви, близки до средните равнища в общността.
„При лихвените проценти по кредитите за НФП България се нарежда на трето място по най-ниски лихви сред страните извън еврозоната и на осмо място в ЕС. Единствено при потребителските кредити лихвените проценти в България са близо до средните равнища за страните – членки на ЕС.”, пише в изследването.
Жилищните кредити у нас достигнаха близо 17.3 млрд. лева
От БНБ отчитат, че пренасянето на политиката на Европейската централна банка върху лихвите на родния пазар на практика почти не се случва, основно поради високата ликвидност на българската банковата система и силната конкуренцията между банките за по-висок пазарен дял в потребителския сегмент.
„Основните фактори, които определят слабото и бавно пренасяне на затягането на паричната политика на ЕЦБ към лихвените проценти по депозитите и кредитите в България са значителната ликвидност в банковата система и силната конкуренция в банковия сектор за пазарен дял в сегмента на потребителските и жилищните кредити. За значителната ликвидност в банковата система допринася запазващият се силен растеж на депозитите на неправителствения сектор през последните години.”, пише в изследването.
Домакинствата държат в банките над 74 млрд. лева
БНБ посочва, че на фона на слабия ефект у нас от затягането на паричната политика в еврозоната и ограничения ефект от повишеното ниво на антицикличния капиталов буфер, „за ограничаването на кредитния растеж и за понижаването на инфлацията е необходимо предприемане на допълнителни мерки.”
На 26 април тази година управителният съвет на БНБ взе решение считано от 1 юни 2023 г., процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от нерезиденти да се увеличи от 5% на 10%, а считано от 1 юли 2023 г., процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от резиденти и от нерезиденти да се увеличи от 10% на 12%.
Решението на Централната банка цели ограничаване на кредитната активност у нас и поддържане на ценовата стабилност.
БНБ увеличава задължителните минимални резерви на банките

Нови рекордни дъна на турската лира след преизбирането на Ердоган

Турската лира продължава низходящия си тренд, поевтинявайки до нови рекордни дъна в началото на търговията днес. Това се случва, след като Реджеп Ердоган спечели балотажа на президентските избори, проведен на 28 май, удължавайки управлението си.
В началото на европейска търговия във вторник турската лира губи нов над 1% от стойността си, поевтинявайки към историческо дъно от 20,33 лири за един щатски долар. Еврото пък поскъпва с около 1,5% към рекорден връх от 21,78 турски лири.
Още: Турската лира потъна към нови рекордни дъна след преизбирането на Ердоган
Победата на Ердоган попари надеждите на опозицията, водена от Кемал Кълъчдароглу, която обеща промяна, икономическо подобрение и по-демократично правителство.

Инвеститорите избягват несигурността и въпреки отслабването на склонността към риск след новината за сделката за тавана на дълга на САЩ, турската лирата ще продължи да бъде измъчвана от съмнения около неортодоксалната икономическа политика, водена от Ердоган. Остава да се видим дали изборната му победа ще предизвика промяна в политическата позиция на страната или той ще продължи своята икономическа програма.
Значителният спад на турските официални валути резерви, високата инфлация от над 43%, силно отрицателните реални лихвени проценти и разпадащият се капиталов пазар водят до допълнителна нестабилност на лирата и запазване на тенденцията на нейна обезценка до рекордно ниски нива.

Дронове удариха и повредиха жилищни сгради в Москва

Кметът на Москва обяви, че няколко жилищни сгради са били повредени в резултат на атаки на дронове срещу руската столица във вторник сутринта, последният знак, че войната в Украйна може да се разпространи извън границите на страната.
„В ранните часове на тази сутрин атака на безпилотен летателен апарат нанесе незначителни щети на няколко сгради“, заяви кметът Сергей Собянин, цитиран от РИА Новости, като използва общоприетия акроним за безпилотни летателни апарати. Той добави, че няма пострадали.
Видеоклипове, споделени в руските социални медии, показват как противовъздушната отбрана стреля по безпилотни самолети в различни части на Москва и Московска област. Две жилищни къщи в различни части на Москва са били ударени от дронове, съобщи РИА по-рано във вторник, като се позова на неидентифициран служител на службата за спешна помощ.
 

Момент падения одного из беспилотников в поселке Ильинка в районе Рублевки. pic.twitter.com/nDKi6iBo3y
— Харьков даст пи@ды рашистам! (@kharkiv_warnews) May 30, 2023

 
„Тази сутрин жителите на някои райони на Московска област чуха звуци от експлозии – това беше работата на нашата система за противовъздушна отбрана. Няколко безпилотни самолета бяха свалени, докато се приближаваха към Москва“, заяви губернаторът на Москва Андрей Воробьов в Telegram.
По-късно стана ясно, че 13 безпилотни самолета са били свалени над града и в покрайнините – в Нова Москва, Рубльовка и квартал Истра. Три дрона обаче са се разбили във високи сгради на Ленински проспект, улица „Профсоюзная“ и улица „Атласова“. В московската полиция е обявен план „Тайфун“ – събират се служители, участващи в операции за спешно реагиране.
Собянин подчертава, че никой не е пострадал сериозно при инцидента и че службите за спешна помощ разследват „обстоятелствата на инцидента“.
 

Взрыв в квартире жилой многоэтажки на улице Атласова в Новой Москве. Похоже на беспилотник. pic.twitter.com/ID64eDQuEV
— Team of Zina Portnova (@Zn_Portnova) May 30, 2023

 
Жителите на няколко входа са били евакуирани. Те ще се върнат в апартаментите си, след като аварийните служби приключат работата си. „От съображения за сигурност жителите на няколко входа в двете сгради, засегнати от безпилотни летателни апарати, бяха евакуирани за времето на работата на аварийните служби. Жителите ще могат да се върнат в апартаментите си след приключване на работата на специалните служби“, пише Собянин.
Въпреки че руските региони бяха подложени на засилени атаки през месеца, нападението с дронове във вторник сутринта може би е най-интензивното срещу Москва, от началото на войната в Украйна. Два дрона се взривиха над Кремъл на 3 май, за което Москва обвини Украйна, която отрече да е замесена.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какви са щетите по Кремъл след атаката от дронове през нощта? (ВИДЕО)
Очаквано: Русия обвини най-големия си противник за атаката с дронове срещу Кремъл

Франция отваря огромна фабрика за батерии на електрически автомобили

Във Франция днес ще отворипървата в страната гигафабрика за производство на батерии за електромобили, предаде Франс прес. Тя е част от амбициите на президента Еманюел Макрон за реиндустриализация на страната и извоюване на независимост на сектора от Китай.

Заводът е дело на Automotive Cell Company, в която равни дялове държат френската Total Energies, автомобилният концерн Stellantis и конкурентът му Mercedes-Benz, предава БТА.
Топ 10 на най-големите автомобилни компании в света
Производството трябва да започне през лятото, а според Елисейския дворец до края на десетилетието трябва да започне реализацията на износа на батерии.
Амбициите на АСС са до края на 2024 г. заводът да разполага с годишен капацитет от 12 гигавата при открити 600 преки работни места.
До края на 2030 г. капацитетът на завода трябва да се увеличи до 40 гигавата, или еквивалентът на 800 000 батерии годишно, при открити 2000 преки работни места