Държавите членки на Европейския съюз са готови да финализират нова цел за възобновяемата енергия, за да постигнат 42,5% от общата енергия на блока от ВЕИ-та до 2030 г., показва окончателната версия на предложението, предаде Ройтерс.
ЕС и държави членки настояват усилено да декарбонизират своите икономики, за да се справят с изменението на климата и да укрепят сигурността на доставките чрез развитие на европейска зелена индустрия, за да избегнат енергийна зависимост от всяка една друга страна, като Русия.
Окончателният законопроект, който дипломати от страните от ЕС ще разгледат в сряда, потвърждава политическата сделка, постигната с Европейския парламент в края на март.
Нови помощи във Франция, ако искаш да развиваш ВЕИ
Окончателният текст все още се нуждае от официално одобрение от страните от ЕС и от Европейския парламент – стъпка, която обикновено е формалност, напомня агенцията.
Съществуващата настояща цел на ЕС е да има 32-процентен дял от възобновяема енергия до 2030 г. Новият законопроект поставя обвързваща от 42,5% и посочва, че държавите членки трябва да се стремят дори до дял от 45%.

В транспортния сектор законът ще изисква държавите членки да достигнат поне 29-процентен дял от възобновяеми енергийни източници или да намалят интензивността на парниковите газове в своя транспортен сектор с най-малко 13 на сто.
Що се отнася до индустрията, държавите от ЕС ще трябва да увеличат използването на възобновяема енергия с 1,6% годишно. До 2030 г. 42% от водорода, използван в промишлените процеси, трябва да бъде получаван от възобновяема енергия, като до 2035 г. делът ще достигне 60%.
Преговорите бяха напрегнати след френски натиск да се позволи включването на водород, произведен от ядрена енергия, отбеляза Ройтерс.
В окончателния вариант ЕС се съгласи, че страните могат да намалят целите си за възобновяеми горива за промишлеността с 20%, ако по-малко от 23% от техния водород се произвежда от изкопаеми горива през 2030 г. – ход, който дава тласък на страните, използващи ядрена енергия, да премахнат изкопаемите горива от своя енергиен микс.

В складовете на българските земеделски производители има над 3 млн. тона хлебна пшеница, 1,3 млн. тона слънчоглед и около 1 тон царевица. Това заяви пред журналисти председателят на УС на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов, който беше гост на 15-ото издание на специализираното изложение за земеделие „БАТА АГРО“ 2023.
По думите му вероятно двете реколти – от миналата година и тази, която предстои да бъде ожъната, ще се застъпят, което според него ще доведе до задълбочаване на проблема.
Според Върбанов забраната за внос на украинско зърно към момента не води до постигане на желания ефект.

„Към момента това не повлия върху цените, които се определят от международните борси. На този етап очакванията ни се разминаха с реалната действителност. Ние имахме няколко срещи с вносителите на слънчоглед и на една от тях беше декларирано, че ще започнат да купуват български слънчоглед. Въпросът е, че цените са ниски и повечето колеги в очакване на по-високи цени не продават, защото трябва да продават на загуба“, обясни той.
Върбанов посочи, че ситуацията в бранша е много влошена и че толкова зле не са била за последните 30 години. По думите му има загуби, които могат да се изчислят след купуване на консумативи и даде пример с торовете, купувани на цена от 1800 лв. за тон, а сега цената е под 400 лв.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За първи път: Милиони тонове зърно стоят неизползвани по родните складове
Българска компания влага 50 милиона лева в съоръжения за зърно до Силистра
Затягат контрола на търговията със зърно с денонощен онлайн мониторинг

Европейската комисия повиши прогнозите си за икономическия растеж и за инфлацията на стария континент през тази и следващата година, тъй като солидният трудов пазар и малко по-силното от очакваното представяне на икономиката оказва подкрепа за запазване на ценовия натиск.
В оповестената днес пролетни прогноза ЕК вече очаква нарастване на европейския брутен вътрешен продукт с 1% през тази година и с 1,7% през 2024г. , което представлява известна възходяща ревизия спрямо „зимния доклад“ за експанзия с 0,8% през тази и с 1,6% през следващата година.
Още: ЕК обяви прогнозата си за българската икономика
ЕК повиши и прогнозите си за еврозоната, като вече очаква икономически растеж от 1,15 през 2023 г. (спрямо 0,9% предишна оценка) и с 1,6% през 2024г. (при зимна прогноза за растеж с 1,5%).
На фона на продължаващия възходящ натиск върху основните цени, прогнозите за инфлацията също бяха преразгледани нагоре в сравнение с тези в „зимния доклад“, като ЕК вече очаква инфлацията в еврозоната да нарасне с 5,8% през тази година (при предходна оценка за повишение с 5,6%), след което да се забави до 2,8% през 2024 г. (при предишна оценка от 2,5%).
Комисията също така очаква нарастване на заетостта в ЕС с 0,5% през тази година и с 0,4% през следващата, докато нивото на безработица да достигне ниво от 6,2% през 2023 г. и от 6,1% през 2024 г.
В доклада се посочва, че рисковете от влошаване на икономическите перспективи са се увеличили, включително възможността за по-устойчива от очакваното основна инфлация, като също така има рискове, произтичащи от продължаващ стрес във финансовия сектор, експанзионистична фискална политика и геополитическо напрежение.

След представянето на новите икономически прогнози еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони заяви, че инфлацията продължава да спада благодарение на бързо спадащите цени на енергията, но основната инфлация остава „постоянно висока“.
Въпреки това Джентилони подчерта, че „пикът на основната инфлация е зад гърба ни“, прогнозирайки, че инфлацията ще спадне от 8,4% през 2022 г. до 5,8% през тази година и 2,8% през 2024 г.

Новоназначената главна изпълнителна директорка на Twitter Линда Якарино обяви в туит в събота, че е вдъхновена от визията на собственика Илон Мъск да създаде по-светло бъдеще и е развълнувана да помогне за трансформирането на социалната мрежа, пише Reuters.
Якарино говори за първи път публично, откакто беше съобщено в четвъртък, че води разговори да бъде следващият главен изпълнителен директор на Twitter. Мъск, който в момента изпълнява тази длъжност, след като купи Twitter за 44 млрд. долара миналия октомври, обяви назначението в петък. Мъск се маха от директорското място в Туитър
„Отдавна съм вдъхновена от визията на Мъск да създаде по-светло бъдеще. Щастлива съм да помогна за внасянето на тази визия в Twitter и за цялостното трансформиране на този бизнес!“, написа Якарино.
Якарино, като рекламен директор на Comcast NBCUniversal няколко години полага усилия да модернизира рекламния бизнес на компанията, отбеляза, че е ангажирана с бъдещето на Twitter и че обратната връзка от потребителите е от жизненоважно значение за изграждането на Twitter 2.0.
 

Thank you @elonmusk! I’ve long been inspired by your vision to create a brighter future. I’m excited to help bring this vision to Twitter and transform this business together! https://t.co/BcvySu7K76
— Linda Yaccarino (@lindayacc) May 13, 2023

 
Якарино ще застане начело на социалната мрежа, която цели да спре спада на приходите от реклама и е изправена пред много предизвикателства заедно с тежко дългово бреме.
Откакто Мъск придоби Twitter рекламодатели бягат от платформата, притеснени, че рекламите им може да се появят до неподходящо съдържание, след като компанията изгуби близо 80% от служителите си. По-рано тази година Мъск призна, че Twitter e отчел огромен спад на приходите от реклама.
Мъск заяви, че Якарино може да помогне за създаването на „приложение за всичко“, което да предлага разнообразие от услуги като peer-to-peer плащания, но изборът му на ветеран в рекламния бизнес е знак, че дигиталните реклами ще продължат да бъдат основен фокус на бизнеса.
Мъск отдавна твърди, че смята да намери нов лидер на Twitter. Той е и главен изпълнителен директор на производителя на електромобили Tesla, и заяви в петък, че след като Якарино стане новият ръководител на Twitter, ще може да посвети повече време на Tesla.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Съосновател на Twitter пуска конкурент на платформата
Бивши ръководители на Twitter ще съдят компанията
Край на безплатните сини отметки в Twitter

„Продължаваме промяната – Демократична България“ внесе законопроект, чрез който трудовата книжка да стане електронна. Инициатива за дигитализация на документа имаше при кабинета „Петков“ миналото лято, но малко след това, правителството му бе свалено.
Сега законопроектът пак е внесен от Божидар Божанов и група народни представители от „Продължаваме промяната – Демократична България“.

Законопроектът предвижда да се създаде електронен регистър на заетостта, поддържан от Националната агенция за приходите (НАП), в който да се вписват всички данни от трудовата книжка. По този начин служителите ще имат пълен достъп до трудовото си досие, а работодателите ще могат да автоматизират вътрешни процеси чрез системи за управление на човешките ресурси, като автоматично изпращат данни към регистъра.
Данните, които в момента се подават към НАП, ще бъдат подавани автоматично към регистъра на заетостта, без да се въвеждат нови изисквания за обявяване на правоотношения. Законопроектът дава и допълнителна защита на служителите, тъй като ще ограничи достъпа на работодателите до трудовите възнаграждения при предходни работодатели. 
Ето колко безработни българи започнаха работа
В преходния период, след изграждането на регистъра, се предвижда работодателите да сканират и изпращат трудовите книжки на служителите си до НАП, която да организира въвеждането им в структуриран вид. Предвид дългия срок, това е минимална административна тежест върху работодателите, като освен това решава проблема с достоверността и отговорността за коректността на данните.
Първоначално регистърът на заетостта се попълва на база на наличните данни в базите данни на НОИ. В този период работодателите вписват данните в регистъра, а не в трудовата книжка.