ФБР обяви като заплаха за националната сигурност румънка, откраднала пари от няколко банки в САЩ

Язмина Ростас, 29-годишна румънка, беше арестувана след като е опитала да открадне пари от клон на Първата национална банка на Омаха (FNBO) в град Грийли, окръг Уелд в щата Небраска, предава БТА, цитирайки вестник Adevărul.
Криминалното минало на жената включва кражба на 2300 долара от клон на FNBO в град Шейен и опит за обир в друг клон на FNBO в Уелингтън на 10 октомври, съобщават американските власти.
Начинът, по който е действала румънката, е изненадал разследващите, посочва Adevărul. Жената е използвала тактика, при която дава сума от банкноти с голям номинал и изисква да ѝ бъдат разменени за копюри с по-нисък номинал, но при размяната и като се възползва от невниманието на служителите престъпникът взима и двете купчини с банкноти.

Снимка: iStock
Полицията успява да задържи Язмина Ростас в деня, в който тя помолила банкова служителка да смени 3900 долара в банкноти от по 100 долара, но касиерката заявила, че парите трябва да бъдат преброени зад гишето, като впоследствие се усъмнила и подала сигнал на органите на реда.
При снемане на пръстови отпечатъци полицията получава сигнал от ФБР, идентифициращ Язмина Ростас като заплаха за националната сигурност на САЩ и активен член на транснационална организирана престъпна група. Разследващите откриват, че в паспорта ѝ има печати от Румъния и Мексико за 2022 г., но няма печати от САЩ.
Язмина Ростас ще бъде изправена пред съда на 14 декември в съда на окръг Уелд.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Турски криптобос получи присъда от 11 196 години затвор
Започване на работа в чужбина: Как да се защитим от измами?
Колко пари са откраднати от пазара на криптовалути през последното десетилетие?
Най-младата милиардерка ще лежи в затвора задълго

За първи път от 16 месеца: ЕЦБ остави основната лихва без промяна

Европейската централна банка остави основната лихва непроменена, каквито бяха и основните очаквания, прекъсвайки безпрецедентна поредица от 10 последователни повишения на лихвените проценти и запази насоките си, които сигнализират за стабилна политика в бъдеще.
ЕЦБ повиши лихвените проценти с общо 4,5 пр. п. от юли 2022 г., за да се бори с необуздания ръст на цените, но намекна миналия месец, че ще спре, тъй като рекордно високите разходи за заеми започват да проправят път в икономиката.
Ценовият натиск най-накрая отслабва и инфлацията е намаляла повече от половината за година, докато икономиката се е забавила толкова, че рецесията може вече да е в ход, засилвайки пазарните очаквания, че повишенията на лихвите са приключили и следващият ход на ЕЦБ ще бъде намаление.
ОЩЕ: ЕЦБ няма да успее да понижи инфлацията под 2% през следващите години, сочи проучване сред потребителите
В стремежа си да запази всичките си опции отворени, ЕЦБ заяви, че ще следва подход, „зависим от данните“, и решенията ще се базират на входящите данни.
„Основните лихвени проценти на ЕЦБ са на нива, които, поддържани за достатъчно дълъг период от време, ще допринесат сериозни за целта (инфлация). Бъдещите решения ще гарантират, че лихвените ѝ проценти ще бъдат определени на достатъчно рестриктивни нива толкова дълго, колкото е необходимо“, гласи изявление на банката след среща в Атина за първи път от 15 години.

Снимка: iStock
Решението да се оставят лихвите непроменени вероятно ще засили очакванията, че най-големите централни банки в света, включително Федералният резерв на САЩ, са приключили със затягането на политиката, слагайки край на безпрецедентна серия от повишения на лихвите.
Това по всяка вероятност ще измести фокуса на пазара върху това колко дълго лихвените проценти трябва да останат на сегашните нива, сложно упражнение, тъй като инвеститорите вече залагат следващото движение на ЕЦБ да бъде намаление най-рано през юни, с два пълни хода, оценявани до следващия октомври, график, който някои политици смятат за нереалистичен.
ОЩЕ: Глътка въздух на пазара: ЕЦБ смята да постави лихвените повишения на пауза
Друго усложнение е, че нарастващите разходи за енергия, подсилени от новия конфликт в Близкия изток, биха могли да задържат инфлацията под натиск точно когато растежът се забавя. Това би предвещало вреден период на стагфлация, при който инфлацията е висока, докато растежът стагнира.
Перспективите пред икономиката изглеждат все по-несигурни, излагайки на опасност т. нар. „меко кацане“.
С решението от четвъртък лихвата по депозитите на ЕЦБ остава на рекордно високите 4%, докато основната лихва е 4,5%.
Свиване на портфейла на облигации?

Снимка: Getty Images
Председателят Кристин Лагард ще обясни решението на пресконференция в Атина, където Управителният съвет се събра на едно от редовните си заседания извън централата си във Франкфурт.
Вероятно тя ще попита дали политиците са обсъдили ранно намаляване на притежаваните облигации в програмата на банката за спешни покупки на пандемия на стойност 1,7 трлн. евро (1,8 трлн. долара).
Формулировката на изявлението на ЕЦБ относно PEPP остана непроменена и банката повтори обещанието си да реинвестира всички приходи от падежиращия дълг до края на 2024 г. Някои политици обаче заявиха, че подобен ангажимент е прекалено дълъг и банката трябва да помисли, предвид, че сега затяга политиката.
Усложнението е, че ЕЦБ използва тези реинвестиции като своя „първа линия на защита“ за уязвими икономики от еврозоната като Италия, тъй като може да коригира своите покупки на държавни облигации, за да ги изолира от неоправдана нестабилност на пазара. Това предполага, че каквато и да е промяна в схемата не е неизбежна и във всички случаи ще бъде постепенна.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко дълго централните банки ще държат лихвите високи?
Затягането продължава: ЕЦБ вдигна лихвите за десети пореден път
Ще се въздържи ли ЕЦБ да вдигне лихвите?

Британците не искат в българските зимни курорти преди да са сигурни, че има сняг

Британските туристи, които чакаме за зимния сезон, ще се записват в последния възможен момент – това е очакването на Александър Стоянов, изпълнителен директор на туроператора, който води най-много англичани в ски комплексите у нас.
Защо?
Според Стоянов, най-важната причина е, че британците първо искат да видят дали има сняг и тогава да планират и да дойдат на почивка. Така било не единствено за България, но като цяло и за Европа, твърди той пред Travel News.
Още: Добри данни за зимния сезон
Британските нагласи са заради миналата топла зима, когато масово зимните курорти страдаха от липса на естествен сняг. Отделно, икономическите трудности (високи лихви, инфлация и т.н.), са спирачка за почивка в чужбина. Въпреки това, прогнозата на Стоянов е за около 17 000 туристи – поне от този туроператор. През 2022 г. у нас са пристигнали общо над 366 000 британци, показва справка на Националния статистически институт, а преди пандемията – 2019 г., над 470 000.
Номер едно за британците е Банско, после е Боровец. Чартърни полети за предстоящия зимен сезон се очаква да има от Лондон, Манчестър, Нюкасъл, Бирмингам, Бристол, Ийст Мидландс и др. Програмата ще започне от декември след Коледа и ще продължи до края на март 2024 г.
Стоянов счита и, че сега е моментът държавата да се активизира що се отнася до реклама – защото заради войните в Украйна и сега Израел губим традиционно силни пазари.
Изненадващо силен зимен сезон, курортите са рекордно пълни

Най-ново поколение система за безопасност в движението на влаковете ще има в България

По-голяма безопасност със система за наблюдение на влаковете ще бъде въведена в 89 влака в България. 64 от тях ще са на БДЖ. Това каза транспортният министър Георги Гвоздейков при откриването на международен българо-турски бизнес форум в железопътния сектор, който събра днес в София над 50 железопътни компании от България и Турция.
ОЩЕ: БДЖ „на магия“ излезе на печалба, превозите му трупат милиони загуби
За какво става въпрос
Гвоздейков говори за системата ERTMS. В превод това значи Европейска система за контрол на влакове – вид стандарт за контрол на влака. Стандартът е базиран на оборудване в кабината, което може да контролира дистанционно движението на влака, включително спиране спрямо максимално разрешената скорост на всеки участък от линията. Информацията за описанието на маршрута и линиите се получава от оборудването ETCS, инсталирано до коловоза, евробализи или радио (в зависимост от работното ниво) и се използва за изчисляване и наблюдение на максималната скорост по всяко време. Реакцията на машиниста се наблюдава непрекъснато и ако е необходимо, аварийните спирачки на влака могат да бъдат задействани от ETCS.
Още: Българска частна компания получи лиценз за пътнически жп превози
Бъдещето на влаковете в България
Според Гвоздейков, страната ще купи бордови устройства ETCS за 89 влака (64 са на БДЖ). За първи път във влакове на БДЖ ще бъде инсталирано оборудване ERTMS от най-ново поколение, което е новост и за Европа, каза министърът. Ще бъдат похарчени поне 105 000 000 лева – предстои НКЖИ да обяви обществена поръчка с такава прогнозна стойност. Парите идват от Националния план за възстановяване и устойчивост, обясни министърът.
Георги Гвоздейков подчерта отново важността на подобряването на железопътната свързаност между България и Турция. Той припомни, че българо-турската граница е най-натоварената в целия Европейския съюз и това води до забавяне на веригите на доставки и до допълнителни разходи за бизнеса. „Затова работим активно за изграждането на втори железопътен преход между двете държави, който да поеме част от трафика по това направление“, посочи транспортният министър, цитиран от транспортното министерство. В момента се извършва прединвестиционно проучване за новия граничен жп преход Ямбол – Елхово – Лесово, така че и този проект вече е в ход.
Гвоздейков очерта като ключов приоритет за БДЖ в следващите няколко години, обновяването на подвижния състав, който е изключително остарял и неефективен. „През следващите 2 години БДЖ „Пътнически превози“ планират доставката на 10 нови локомотиви, 50 нови пътнически вагони, както и модернизация на над 140 вагона“, обясни Гвоздейков. Министърът призова всички компании, които произвеждат железопътен подвижен състав да се включат в търговете, защото само така ще се гарантира конкурентен подбор.
Още: Нова информационна система ще планира управлението на влаковете в страната

Президентът Румен Радев като адвокат на „Газпром“: Обърна се към Конституционния съд с редица аргуметни

Българският президент Румен Радев достигна до ново ниво в битките си с изпълнителната и законодателната власт власт. Той реши да оспори новата такса върху транзита на руски природен газ пред Конституционния съд.
Мотивите

Абсурдно или не, първит мотив на Радев е, че според регламент на ЕС не може самостоятелно държава-членка да налага мерки против Русия, които са насочени с цел да затруднят режима на издирвания от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин да воюва с и в Украйна. Според Радев, мерки може да се налагат само единно от ЕС, защото заради ЕС в България (а и в отделните страни-членки) има специален закон относно прилагане на ограничителни мерки срещу Руската федерация: „Законът за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна е приет с цел изпълнение на санкциите, наложени от Европейския съюз по Регламент (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 г. относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (OB, L 229/1 от 31 юли 2014 г.). Самият регламент предвижда различни ограничителни мерки, които ЕС налага „с цел Русия да плати по-висока цена за действията си за подкопаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, както и с цел насърчаване на мирното уреждане на кризата“. Доколкото тези мерки засягат прекъсването и ограничаването на икономическите отношения между ЕС и Русия като трета страна, те попадат в обхвата на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Въз основа на чл. 215 от ДФЕС ограничителните мерки спрямо Русия са наложени с нормативен акт на равнището на ЕС и държавите членки следва да осигурят еднаквото им прилагане. Регламентът, както и неговите последващи изменения и допълнения, не предвижда държавите членки да налагат самостоятелно допълнителни ограничения спрямо Русия“. Още: ЕК обсъжда с България въвеждането на такса за преноса на руски газ
Допълнително – Радев се е загрижил как новата такса ще се отрази на Митническия съюз на ЕС, явно защото през България минава газ, който е предназначен за клиенти на „Газпром“ в ЕС. Това със сигурност е Унгария, Сърбия също е зависима, но не е в ЕС. Аргумент на президента е, че новата такса не е ясно какво е – такса, мито или данък. Но това противоречи със съждението му за Митническия съюз: „Новата глава Втора „а“ от Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, като предвижда събирането на „енергийна вноска“ върху вноса и транзитния пренос на определени видове природен газ от определен източник, по същество представлява налагането на „такса с равностоен на мито ефект“ по смисъла на ДФЕС (Договора за функциониране на ЕС) и е приета в нарушение на правото на ЕС“.
Иначе президентът конкретно се насочва какво е вноска – „парична сума, която периодично се внася за изплащане на задължение или за добиване на определено право“, а това се отнасяло за здравна и апортна вноска например и било недопустимо при такова значение да се ползва в случая. Ако пък е такса, трябвало първо да се извърши услуга – Конституционният съд имал практика по въпроса, че „задължението да се плати таксата се поражда от волята на гражданина, който желае да се ползва от дадена услуга“ (Решение № 10 от 26 юни 2003 г. по к. д. № 12 / 2003 г.).
Радев се е загрижил и за частната инициатива – не можело да се използват законодателните правомощия на Народното събрание, за да се коригират договори, в които са обвързани стопански субекти държавна собственост. В случая той говори, че газопреносната мрежа е държавна собственост.
За финал – от закон, който урежда контрола по прилагането на наложени от ЕС ограничителни мерки спрямо Русия, българският закон се превръща в закон, който налага самостоятелно такива ограничителни мерки.

Още: Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?