Семейство пътува с колата през някакъв град. Детето ококорило очи, коментира видяното през прозореца:
– Мамо, мамо, виж, фонтан! Мамо, мамо, виж, небостъргач! Мамо, мамо, виж, паметник!
– Тате, тате, виж, блондинка!

Двама мъже разговарят:
– Намирам бокса за прекрасен спорт.
– Защо? Вие боксьор ли сте?
– Не, зъболекар съм.

Природният газ ще поскъпне през септември с 6% след решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), става ясно от съобщение на официалния сайт на регулатора.
КЕВР утвърди цена на природния газ за м. септември в размер на 63,35лв./MWh, без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. На тази цена „Булгаргаз“ ЕАД ще продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия.
В утвърдената цена на природния газ са включени компонента цена на природния газ на вход на газопреносните мрежи, компонента за дейността „обществена доставка“ по чл. 17, ал. 7 от НРЦПГ и компонента за компенсиране на разходи по чл. 11а, ал. 2 от НРЦПГ, покриваща разходите на „Булгаргаз“ ЕАД за съхранение на количества в газохранилището в „Чирен“, в изпълнение на задължения по Плана за действие при извънредни ситуации, пише в съобщението.
Комисията утвърди цената след извършен анализ на внесените днес от „Булгаргаз“ ЕАД актуални данни, формиращи цената на природния газ за м. септември. Те отчитат котировките на международните газови пазари и валутния курс до 31 август т.г. включително.
Регулаторът установи, че общото прогнозно количество за вътрешния пазар е осигурено от три различни източника за доставка. В ценовия микс за м. септември е включено цялото договорено количество азерски природен газ, доставян по интерконектора „България – Гърция“ /IGB/, съгласно действащия дългосрочен договор с Азербайджан. Тези количества покриват 52,45 % от потреблението за месеца и имат ключово значение за постигане на благоприятни цени на синьото гориво.
„Булгаргаз“ е сключил за м. септември два договора за доставка на втечнен природен газ (ВПГ) с търговци от региона, след тръжна процедура, при изисквания за минимална доставна цена и предложен начин на плащане.
С осигурените количества се покриват ангажиментите на обществения доставчик за м. септември – към крайните снабдители и топлофикационните дружества, както и количествата по двустранните договори с индустриални клиенти, пише в съобщението.
Утвърдената цена от 63,35 лв./MWh е с около 6 % по-висока от цената на природния газ през м. август, която беше в размер на 59,67 лв./MWh. Това се дължи на сериозното повишение на борсовия индекс „TTF – месец напред“, чиято стойност за м. септември е с 19% по-висока от стойността му за м.август, пише в съобщението.
Индексът, който е ценообразуващ елемент за формиране на регулираната цена на природния газ, през последните седмици достигна над 44 евро/MWh и независимо, че през последните дни на м. август той спадна, ценовите изменения пряко се отразиха върху утвърдената от КЕВР цена.
На проведеното открито заседание „Булгаргаз“ ЕАД увери, че дружеството е успяло да сведе до минимум увеличението на борсовия индекс и той влияе само частично върху регулираната цена за м. септември, пише в съобщението.
„Важен фактор за енергийната сигурност на Европа през зимния сезон са предприетите мерки за осигуряване на потреблението – газовите хранилища на континента са запълнени средно над 92%, а хранилището в Чирен – над 93 %“, заяви председателят на КЕВР доц.Иван Иванов, цитиран от пресцентъра на КЕВР.
Газът от септември може да е по-скъп от прогнозираната цена от „Булгаргаз“
Каква цена на природния газ предлага „Булгаргаз“ за септември?

Ето какво установи КЕВР при сметките за парно на „Топлофикация София“ за април
Каква ще е цената на природния газ през август?

Производители на соларна енергия изразиха остра позиция по повод приетия в сряда от правителството таван на печалбите за енергийните дружества. Според тях взетото решение без обществено обсъждане ще доведе до задълбочаване на енергийната и икономическата криза.
„Решението за намаляване на тавана на приходите на производителите на електроенергия е взето без обществено обсъждане и е валидно със задна дата от 1 юли, а от Министерство на енергетиката коментираха, че целта е събиране на средства във Фонд „Сигурност на енергийната система“, който е предназначен за справяне с последиците от възможни високи цени на енергията и ще подкрепя бизнеса и битовите потребители“, се казва в позицята.
Представители на бранша коментират, че взетото решение без обществено обсъждане ще доведе до задълбочаване на енергийната и икономическата криза, както и опасенията си, че Фонд „Сигурност на енергийната система“ няма ясен и прозрачен механизъм на действие, като по този начин се увеличават възможностите за проявление на корупционни практики.
Още: Екстремните горещини разкриха истинския потенциал на слънчевата енергия в Европа
„От бранша алармирахме още преди години, че предстои голяма енергийна криза. Въпреки това България все още няма енергийна стратегия и последствията от това са видими. Взeмането на бързи решения на парче без обществено обсъждане само ще задълбочи енергийната криза“, коментира д-р инж. Веселин Тодоров – председател на Сдружение „Соларна Академия България“.
В правителственото решение е записано, че производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) без договор за компенсиране с премии ще определят своя таван на пазарните приходи при 300 лева за мегаватчас стойност на произведената електрическа енергия, която е с 50 лева по-ниска от досегашната цена. Според членовете на Сдружение „Соларна Академия България“ по този начин страната ни не може да конкурира пазара на ВЕИ енергия в Европа и това решение ще доведе до пореден отлив на инвеститори, тъй като възвръщаемостта ще стане все по-трудна.
Нисък таван
„На фона на инвестициите във ВЕИ и скъпоструващите технологии, тези 50 лева разлика имат огромно значение. Таванът от 300 лева за мегаватчас, които правителството определя не е достатъчен, както не беше достатъчна цената и в по-високия размер. Във време, когато сме в енергийна трансформация, когато Европа силно стимулира прехода към чиста енергия и инсталирането на все повече и повече възобновяеми енергийни източници и когато трябва да се направи енергийна диверсификация, отново си задаваме въпроса дали е приоритетна зелената енергетика в България“, коментира още д-р инж. Веселин Тодоров.
От Сдружение „Соларна Академия България“ припомнят, че през юли е имало дни, в които цената на тока е била близо до нулата или дори отрицателна, което за ВЕИ производителите означава, че в това време са работили на загуба, но в същото време не са получили никаква компенсация. От организацията обръщат внимание, че най-ефективното решение би било да се стимулира изграждането на ВЕИ мощности, което в дългосрочен план ще изведе България от енергийната криза. Според Сдружението не е трябвало с тези пари да се дотира бизнесът с цел да му се плащат сметките за тока, а да се стимулира изграждането на собствени ВЕИ системи.
Още: Ще бъде ли ощетена България, ако ЕС наложи таван на приходите от ток?
 

Страните с развиващи се пазарни икономики са изправени пред по-нестабилно и по-несигурно бъдеще, поради което трябва да възстановят фискалните буфери в националните си бюджети, да увеличат приходите си, да разнообразят търговските си потоци и да се подготвят за огромни годишни разходи, свързани със зеления климатичен преход.
Това заяви първият заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ) Гита Гопинат по време на конференция, организирана от централната банка на Република Южна Африка, предава Reuters, цитирана от БТА.
Вторият по ранг ръководител в МВФ посочи, че развиващите се пазарни икономики са изправени пред редица предизвикателства поради нарастващите геополитически противоречия, усложняващите се финансови условия в глобален аспект и нарастващите разходи, свързани с предотвратяването на негативните изменения на климата.
„Централните банки трябва да са готови да действат, ако финансовите условия се влошат значително в глобален аспект. Те трябва да вземат предвид финансовите рискове, свързани с негативното изменение на климата“, посочва Гопинат.
МВФ очаква „основните лихвени проценти (на водещите централни банки – бел.ред.) да останат високи „за известен период от време“ и вероятно никога повече да не бъдат на много ниски равнища за по-продължителен срок“, отбелязва първият заместник управляващ директор на международната финансова институция.
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват
От началото на 2023 г. се наблюдава шесткратно увеличение на значимите политически решения, които водят до ограничаване на свободната търговия, по данни на МВФ.
„Смущаващите“ геополитически противоречия се очаква да нанесат най-сериозни щети на страните с развиващи се пазарни икономики, като загубите на някои от тях може да възлязат на 10 на сто от брутния им вътрешен продукт, посочва Гита Гопинат.
Кристалина Георгиева: Светът рискува ново разделяне на съперничещи си блокове
Според МВФ: Трябва ли ЕЦБ да продължи с повишаването на лихвите?

Обновеният Tesla Model 3 бе представен официално. Пробегът на модела в европейските модификации е увеличен с 11-12%. Така базовият Standard Range RWD може да измине до 554 км по цикъла WLTP, докато Long Range достига до внушителните 677 км. 
В допълнение към освежения външен дизайн, новият Model 3 получава нов интериор и множество други подобрения.
Няма информация дали Tesla е направила промени в батерията на автомобила, за да увеличи обхвата му, но се знае, че коефициентът на съпротивление е намален от 0,23 Cd на 0,219 Cd, което без съмнение допринася за подобрения пробег.
Още: Tesla пуска нови версии на Model S и Model X, с 10 000 долара по-евтини
Tesla преработи седалките на Model 3 и добави вентилирана функция към тези отпред. Купувачите могат също така да поръчат новия Model 3 с подобрена звукова система със 17 високоговорителя, а Tesla дори успя да увеличи размера на багажника от 561 на 594 литра.
Пътниците, седящи отзад, също получават 8-инчов сензорен екран, където могат да регулират настройките на климатичния контрол и да имат достъп до различни функции за забавление. Основният екран на информационно-развлекателната система отпред е нараснал от 15 инча на 15,4 инча и има по-тънки рамки.
Как инвеститор в Tesla постигна 14 800% доходност благодарение на 27-годишен анализатор?

Търговията между Европейския съюз и Русия е силно засегната в резултат на ограниченията в износа и вноса, наложени след руската инвазия в Украйна.
Както износът, така и вносът са намалели значително под нивата от преди инвазията, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.
Сезонно изгладените стойности сочат, че делът на Русия във вноса на ЕС от трети страни е намалял от 9.6% през февруари 2022 година до едва 1.7% през юни 2023 година, докато делът на страната в европейския износ се е свил от 3.8% до 1.4% за същия период.
През март 2022 година, месецът следващ инвазията, ЕС отчете пиков търговски дефицит с Русия, предизвикан от високите цени на енергийните продукти. Дефицитът тогава достигна 18.5 млрд. евро. Този отрицателен търговски баланс бе намален до 0.4 млрд. евро до юни 2023 година, оставяйки под 1 млрд. евро четири поредни месеца през тази година (0.1 млрд. евро през март, 0.8 млрд. евро през април и 0.4 млрд. евро през май).

Промяната е сериозно повлияна от спад в размер на 18.6 млрд. евро в месечната стойност на вноса от Русия между март 2022 (21.9 млрд. евро) и юни 2023 година (3.3 млрд. евро). В същото време стойността на износа е намаляла от 3.4 млрд. евро през март 2022 до 2.9 млрд. евро през юни 2023 година.
Търговският дефицит с Русия на полето на енергията намалява рязко
През второто тримесечие на 2023 година, търговският баланс между ЕС и Русия по отношение на търговията със стоки, възлиза на 1.6 млрд. евро, което е сериозно подобрение спрямо дефицита в размер на 45 млрд. евро, отчетен през второто тримесечие на 2022 година.
Значителното свиване на този дефицит се дължи до голяма степен на спада във вноса на енергия от Русия. Търговският дефицит на полето на енергията намалява от 40.4 млрд. евро през второто тримесечие на 2022 година до 5.7 млрд. евро през второто тримесечие на настоящата 2023 година.

През последните 2 години зависимостта на ЕС от вноса на руска енергия е намаляла значително. По-конкретно, делът на изкопаемите горива като въглища, природен газ и петрол от Русия са намалели сериозно. През второто тримесечие на тази година спрямо второто тримесечие на 2021 година, делът на петрола е паднал с 27 процентни пункта (от 29.2% до 2.3% през 2023 година), природният газ се е свил с 26 процентни пункта (от 38.5% до 12.9%), а делът на въглищата е паднал с 45 процентни пункта (от 45% до 0%).
ЕС отчита положителен търговски баланс след 6 поредни тримесечия на дефицит
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?
Нарастващата цена на войната може да създаде проблеми за икономиката на Русия
Русия загуби енергийната битка в Европа
Българският износ намалява с 15.6% през юни

Кражбите на ИТ оборудване и данни, както и дигиталният и индустриалният шпионаж и саботаж ще струват на Германия 206 милиарда евро през настоящата година, посочва германската дигитална асоциация „Битком“ , цитирана от Ройтерс.
За трета поредна година щетите надхвърлят 200 милиарда евро, сочи проучването на асоциацията, в което участват над 1000 компании.
„Германската икономика е привлекателна цел за престъпници и враждебни страни. Границите между организираната престъпност и държавно-контролираните играчи все повече се размива“, казва президентът на „Битком“ Ралф Винтергерст. По думите му голяма част от кибератаките идват от Русия и Китай.
Още: Как телефонният ви номер може да служи за онлайн измами, без да подозирате
Близо три четвърти от включените в проучването компании посочват, че през последните 12 месеца са били обект на кибератаки. Това е спад спрямо предходната година, когато кибератаки са докладвали 84 на сто от интервюираните компании.
„Лекият спад на броя на атакуваните компании е положителен знак и показва, че защитните ни мерки дават ефект“, казва Винтергерст.
За пръв път обаче повече от половината от компаниите посочват, че кибератаките застрашават съществуването им. Преди година това важеше за 45 на сто от интервюираните дружества, а преди две години – за едва 9 на сто.
Разпространяват фалшиви имейли от името на НАП

Казахстан ще проведе референдум, за да реши дали да построи първата си атомна електроцентрала, заяви днес президентът Касъм-Жомарт Токаев, като добави, че датата ще бъде определена по-късно, предаде Ройтерс.
Правителството на централноазиатската държава отдавна обсъжда идеята, като се позова на необходимостта от нов капацитет за производство на електроенергия, и  дори определи планираното място за съоръжението в югоизточната част на област Алмари. Като потенциален партньор за изграждането на стратегическия обект се споенава „Росатом“.
Но някои активисти се противопоставят на проекта поради загриженост за безопасността и историята на Казахстан, където се намира Семеи, където по времето на Съветския съюз се провеждаха изпитания на ядрени оръжия.
Още: Саудитска Арабия обмисля оферта за изграждане на АЕЦ
„От една страна, Казахстан, като най-големият в света производител на уран, трябва да има собствен капацитет за ядрена енергия“, казва Токаев. „От друга страна, много граждани и някои експерти са загрижени относно безопасността на атомните електроцентрали.“
Франция удължава до 50 години работата на един от ядрените си реактори

Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на юли 2023 г. възлиза на 37.252 млрд. лева, като бележи намаление с 357.9 млн. лв. спрямо края на юни 2023 година. Вътрешните задължения са 10.762 млрд. лева, а външните 26.490 млрд. лева, съобщават от Министерство на финансите.
В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на 20.2%, като делът на вътрешния дълг е 5.8%, а на външния дълг – 14.4%. В структурата на дълга на подсектора за юли 2023 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 28.9% и 71.1%.
В структурата на дълга по инструменти към 31 юли 2023 г. основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 54.8 %, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 27.9 % и заеми – 17.3 %.
В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (98.5 %), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (99.9 %). В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 59.1 %, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 30.0 % и от 1 до 5 г. – 10.9 %. В структурата по остатъчен матуритет делът на дълга до 1 година е 2.0 %, 37.4 % – от 1 до 5 г., 34.0 % – от 5 до 10 г. и 26.5 % – над 10 години.
Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 юли 2023 г. е в размер на 673.0 млн. лева. Вътрешните гаранции са 58.8 млн. лева, а външните – 614.2 млн. лева. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0.4 %.
Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на юли 2023 г. достига до 36.346 млрд. лева или 19.7 % от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 10.615 млрд. лева, а външните – в размер на 25.731 млрд. лева.
Държавногарантираният дълг през юли 2023 г. възлиза на 1.582 млрд. лева, вътрешните гаранции са 58.8 млн. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0.9 %.
Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна
Близо 37.8 млрд. лева достига дългът на подсектор „Централно управление” към края на май
Брутният външен дълг възлиза на 44.05 млрд. евро към края на юни
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват

Бюджетът да излезе на минимален дефицит в размер на около 100 млн. лева или 0.05% от прогнозния брутен вътрешен продукт към месец август тази година, очакват от Министерство на финансите на база на база на предварителни данни и оценки, съобщават от пресцентъра на ведомството.
Основните причини за очакваното влошаване на бюджетната позиция през август са свързани с по-високите разходи през месеца, включително поради одобрени със Закона за държавния бюджет за 2023 г. плащания, дължими за вече изминали периоди (през август НОИ изплати увеличения размер на паричните обезщетения за отглеждане на дете (780 лв.) за юли, както и доплащането до новия размер за периода януари-юни), по-високи здравноосигурителни плащания, разходи за издръжка и други, пише в съобщението.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към август 2023 г. са в размер на 42,4 млрд. лв. (61,1 % от годишния разчет) и нарастват с 3,1 млрд. лв. (8 на сто) спрямо отчетените към края на месец август 2022 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 3,0 млрд. лв. (9,8 на сто), неданъчните – с 0,6 млрд лв. (8,6 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 0,4 млрд. лева.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към август 2023 г. са в размер на 42,5 млрд. лв. (57,4 % от годишния разчет). За сравнение, разходите по КФП към август 2022 г. бяха в размер на 37,6 млрд. лв., което означава, че разходите нарастват номинално с 13,1 на сто. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.
С колко ще нараснат пенсиите през следващите две години?
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.08.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1,1 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Фискалният резерв към края на септември е 13.1 млрд. лева
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на юли 2023 г. е положително в размер на 455,3 млн. лв. (0,2 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 423,2 млн. лв. и по европейските средства в размер на 32,1 млн. лева. Подобрението на бюджетната позиция продължава и през юли и се дължи основно на приходната страна на бюджета, съобщават от Министерство на финансите.
Вдигат с 20% минималната работна заплата
Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2023 г. са в размер на 37.512 млрд. лв. или 54,0 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 3.678 млрд. лв. (10,9 %) спрямо отчетените към юли 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 4.103 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 424,9 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 28.865 млрд. лв., което представлява 54,3 % от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2.750 млрд. лв. (10,5 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 77,0 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 6.047 млрд. лв. или 52,0 % от разчета за 2023 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 12.219 млрд. лв. (52,2 % от разчетите за годината). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1.854 млрд. лв. (в т. ч. 696,1 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“), което представлява 69,6 % от годишния разчет. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 8.743 млрд. лв., или 56,5 % от разчета за 2023 година.
Неданъчните приходи са в размер 7.165 млрд. лв., което представлява 64,2 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 1.481млрд. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2023 г. възлизат на 37.056 млрд. лв., което е 50,0 % от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо полугодието на 2022 г. с 4.741 млрд. лв. (14,7 %). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разходи са в размер на 35.686 млрд. лв., което представлява 50,4 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 32.943 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2.701 млрд. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 41,0 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 380,6 млн. лв. (46,2 % от планираните за 2023 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.07.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 990,3 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.07.2023 г. е 13,1 млрд. лв., в т.ч. 12,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Бюджетът изтри над 1 млрд. лева дефицит и излезе на излишък към края на първото полугодие
Бюджет 2023 вече е факт – с основен акцент върху заплатите

Минималната работна заплата да нарасне с близо 20% от 1 януари 2024 година, предлага Министерски съвет чрез проект за постановление за определяне на размера на минималното заплащане в страната, публикуван за обществено обсъждане в портала strategy.bg.
Предвижда се минималната заплата да нарасне от настоящите 780 лева до 933 лева, което представлява увеличение от 153 лева.
Според предложението, минималната часова работна заплата скача на 5.58 лева при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
След промените в Кодекса на труда, размерът на минималната работна заплата у нас се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
В мотивите към предложението се отбелязва, че актуализацията на минималната заплата е наложителна поради инфлационните процеси през последните години.
Наетите на минимална работна заплата у нас към второ тримесечие на 2023 г. са около 442 403 души, като намаляват с 5.0% на годишна база, според данните на Националния статистически институт.
Съотношението на настоящата минималната работна заплата от 780 лв. към средната работна заплата (1865 лв.) за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на 2022 г. и първите две на 2023 г. е 41,8%, пише в доклада към предложението. Спрямо средната работна заплата (1957 лв.) за второ тримесечие на 2023 г. то е 39,9%.
Отбелязва се, че тази съпоставка показва отклонение от директивата на ЕС, която налага нова формула за определяне на минималното заплатаще, „т.е. идентифицирана е необходимост за предприемане на конкретни действия в рамките на периода на прилагане на актуализираната стойност по начин, който да запази постиженията на социалния модел в страната, като гарантира балансирано развитие на различните подоходни групи и се съобразява с провежданата бюджетна политика.”, пише в доклада.
Средната работна заплата у нас за първи път прехвърли 2 000 лева
София и всички останали: Къде у нас заплатите са най-високи и най-ниски?
Недостиг на кадри: Български град с под 20 000 души население предлага 9 000 лева заплата
Минималната работна заплата се вдига сериозно, но от 2024 година

Изплащането на пенсиите през септември чрез пощенските станции ще се извърши по стандартния график – от 7 септември (четвъртък) до 20 септември (сряда), съобщиха от пресцентъра на Националния осигурителен институт (НОИ). 
Преводите на сумите за септемврийските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 7 септември. 
Майчински
На 5 септември на всички правоимащи ще бъдат изплатени паричните обезщетения за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за осиновяване на дете до 5-годишна възраст за предходния месец август. 
Още: В какво инвестират пенсионните фондове?
Датите за всички видове плащания, извършвани от НОИ към осигурените лица и пенсионерите, се актуализират всеки месец и са достъпни през интернет страницата на института, рубрика „Календар на плащанията“. 

До юни 2024 г. е срокът за изготвяне на анализ на системата за задължителното пенсионно осигуряване, съобщиха за БТА от социалното министерство. С анализа се идентифицират съществуващите проблеми в системата. Анализът ще съдържа предложения за подобряването ѝ. Документът ще представи и цялостен преглед на системата, категориите на труд за пенсиониране, учителския пенсионен фонд, наследствените пенсии, „вдовишките добавки“ и инвалидните пенсии, както и предложения за подобряване на пенсионната система.
Ето колко са разходите за пенсии през 2023 г.

В пощата оплешивяващ мъж на средна възраст методично поставя печати „С любов“ на ярко – розови пликове с изрисувани сърца. После вади флаконче с парфюм и започва да пръска пликовете. Любопитен посетител се приближава към него и го пита какво прави. Мъжът отговаря:
– Изпращам хиляда картички за Свети Валентин с надпис „Познай от кого!“.
– Но защо?
– Адвокат съм по бракоразводни дела…

На 1 септември православната църква отбелязва Симеоновден. Християнският празник в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка св. Марта. С него се полага началото на църковната Нова година.
Симеоновден се счита за земеделската нова година, когато започват есенната оран и сеитба и събирането на орехи.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия и бил смирен и благ християнин. За да се отдели от хорската суета си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха ѝ и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.

Сред българите денят е известен още като „Симеон орач“, „Симеон сърп“, „Симеон брульо“, „Летен полазник“.
Народните обичаи повеляват сутринта на 1 септември жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.
Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома“. Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата – ако е добър, реколтата ще е плодовита. Така и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с „пълно“, житото ще роди много зърно.
На 1 септември имен Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта и производните им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 31 август 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 30 август 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 26 август 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 15 август 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 25 юли 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 20 юли 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 17 юни 2023 година? 

В изповедалнята:
– Съгреших, отче, много съгреших!
– Кажи, чадо.
– Измамих евреин, отче.
– Това не е грях, чадо! Това е чудо!

Основният лихвен процент (ОЛП) у нас продължава да нараства. Българската народна банка обяви ОЛП, считано от 1 септември тази година, в размер на 3.53%, става ясно от сайта на институцията.
Простата годишна лихва нараства с 0.24 процентни пункта спрямо предходния месец август, когато нивото бе 3.29%.
Основният лихвен процент не спира да нараства от октомври миналата година, когато за първи път от 2016 година премина нулевото ниво.
Основната лихва на практика няма реално отношение към лихвите по кредитите у нас, тъй като родните банки масово използват други индекси за определяне на плаващата компонента по отпуснатите кредити.
ОЛП у нас се прилага основно при определяне на размера на законната лихва по просрочени задължения към хазаната. Законната лихва у нас се определя два пъти в годината – в началото и в средата, като размерът ѝ се равнява на ОЛП +10 процентни пункта.
Настоящият размер на законната лихва у нас е 13.12%, тъй като ОЛП за месец юли бе 3.12%. Този размер на лихвата по просрочия към държавата ще остане в сила до края на годината.
Движението на ОЛП у нас зависи от движенията на индекса ЛЕОНИА Плюс, който представлява справочен индекс на сключените и изпълнените сделки с депозити овърнайт в български левове от всички банки, лицензирани от БНБ, и клоновете на чуждестранни банки в страната.
Нараства лихвата за просрочени задължения към държавата
БНБ промени отново основната лихва

Русия, която е един от най-големите петролни играчи в света, изпитва остър недостиг на горива в някои от южните си региони в ключов за събиране на реколтата период, посочват източници от сектора, цитирани от Reuters. Нещо повече – очакванията си в близките месеци ситуацията да се влоши.
Търговците твърдят, че пазарите на горива са засегнати от комбинация от различни фактори, сред които лошата поддръжка на рафинериите, инфраструктурни проблеми по жп трасетата и слабата рубла, която стимулира производителите да изнасят.
През последните месеци Русия се опитва да реши проблемите с недостига на дизел и бензин, като дори прибегна до ограничения на износа, за да предотврати по-сериозна криза с горивата. Същевременно правителственото решение да бъдат орязани субсидиите за рафинериите вероятно допълнително ще намали наличностите от горива на руските пазари, посочва Reuters, цитирана от БТА.
Не регионалните складове на петролни продукти в южните руски региони беше разпоредено да свият или дори да прекратят временно продажбите на горива, а на бензиностанциите – да ограничат обемите, които продават на клиентите си.
„Изобщо няма бензин А-92 за шофьорите в регионите на Краснодар, Адигея и Астрахан, бензин А-95 и дизел се намират все по-трудно“, заяви търговец от руския юг. Друг търговец признава, че в складовете и бензиностанции в региона на Самара за втора поредна седмица няма нито дизел, нито бензин.
Руският вицепремиер Александър Новак заяви вчера, че недостиг на горива няма. В същото време той каза, че правителството работи, за да „гарантира стабилните доставки на горива за вътрешния пазар“.
Русия свива износа на петрол с нови 300 000 барела на ден
Търговците казват, че до недостига се е стигнало след рязкото покачване на цените на едро. В същото време държавата налага таван на цената на дребно и позволява на търговците да вдигат цените на бензина и дизела само в унисон с официалната инфлация.
Източници от сектора твърдят, че ситуацията едва ли ще се подобри преди октомври, когато много рафинерии приключват ремонтите и същевременно търсенето се очаква да намалее.
От липса на горива се оплакват много фермери. „Има недостиг на горива, цените на продуктите се покачиха с 10-20 на сто“, казва Андрей Недужко, генерален директор на земеделския холдинг „Степ“. Компанията му работи в южните региона на Ростов, Краснодар и Ставропол. По думите му обаче няма рискове за есенната сеитба.
Цените на едро на дизела започнаха да се покачват рязко от юли и за последните два месеца са скочили с една четвърт до 67 000 рубли (700 долара) за тон. „Не купуваме. Цените полудяха“, казва собственик на склад за горива.
Министърът на енергетиката заяви миналата седмица, обемът на производството на горива в Русия напълно задоволява търсенето, като се вземе предвид пренасочването на количества, предвидени за износ, към вътрешния пазар и използването на резерви. Той освен това призова петролните компании да намерят начин да свалят цените на едро, особено в земеделските региони.
Нарастващата цена на войната може да създаде проблеми за икономиката на Русия
Призракът на хиперинфлацията надвисва над Путин и икономиката на Русия

Ще се справи ли България без „Лукойл“?
Неизвестни и неопитни компании управляват половината от износа на руски петрол

Турция увеличава данъците върху горивата с близо 200%
Въвеждат нови правила в ЕС за зарядните станции за чисти горива

Сериозни нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП) при възлагането на дейности по текущ ремонт и поддръжка на пътища от Агенция „Пътна инфраструктура“ са констатирани при проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), съобщават от пресцентъра на Министерство на финансите.
Инспекцията е възложена от заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев на 28.06.2022 г. като докладът е представен на Министерството на финансите на 29.08.2023 г., респ. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на 25.08.2023 г.
Задачата на финансовата инспекция е била „Проверка за спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки при възлагане на дейности, чрез допълнителни и извънредни задания при изпълнението на сключени договори, за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. с предмет поддържане/превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища“.
В обхвата на финансовата инспекция са проверени 95 броя допълнителни и извънредни задания на обща стойност 718 833 709 лв. без ДДС, квалифицирани от органите на ДНСК като „основен ремонт“ по договорите за превантивно поддържане на републиканските пътища от АПИ.
При проверката е установено, че по 90 допълнителни задания на стойност 710 331 833 лв. без ДДС, без да са налице основанията по чл. 116, ал.1 от ЗОП, са изменени договорите за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища и с тях са възложени дейности с обхват и естество на „основен ремонт“, които са извън предмета им. С това са нарушени съществени изисквания на ЗОП.
За установените нарушения при възлагане на поръчките са съставени 69 бр. актове за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу 4 длъжностни лица, подписали допълнителните задания. По останалите 21 бр. задания не е ангажирана административнонаказателна отговорност срещу отговорните длъжностни лица, подписали допълнителните задания, поради изтекли 3 годишни срокове по чл. 261, ал. 1 от ЗОП.
Пуснаха новите поръчки за поддръжка на пътища
Две опции: Кой е най-добрият вариант за довършване на АМ „Хемус“ и колко пари трябват?

Открити са нарушения при 40% от проверените обществени поръчки през миналата година
Финансовото министерство иска АДФИ да провери дали държавните дружества отчисляват дивидент

Печалбата на българската банкова система надхвърли 2 млрд. лева през първите седем месеца на тази година – толкова колкото бе приблизително за цялата минала 2022 година.
Нетната печалба на банките у нас нараства с 68% на годишна база до общо 2.022 млрд. лева към края на месец юли тази година, сочат данните на Българската народна банка. Резултатът представлява увеличение от 819 млн. лева спрямо същия период на миналата година.
Настоящият финансов резултат за първите седем месеца се равнява приблизително на печалбата на банките за цялата минала година, която възлиза на 2.078 млрд. лева.
Приходите от лихви на банките у нас нарастват драстично до 3.28 млрд. лева към края на юли, спрямо 1.92 млрд. лева през същия период на миналата година.
Разходите за лихви на банковата система също се увеличават до 588 млн. лева към края на юли, спрямо 196 млн. лева през същия период на миналата година.
Данните кореспондират с особено високата кредитна активност през последните години, съчетана с непрестанно нарастване на депозитната маса у нас. Паралелно с това лихвите по депозитите се отлепиха от нулевата стойност при домакинствата и отрицателните нива при нефинансовите предприятия, което също увеличава разходите за лихви на банките.
Приходите от такси и комисиони на банките бележат лек ръст до 1.077 млрд. лева за периода януари – юли тази година. За сравнение, през същия период на миналата година приходите по това перо бяха 996.3 млн. лева.
Разходите за такси и комисиони достигат 216.5 млн. лева през тази година, спрямо 166 млн. лева през първите седем месеца на миналата 2022 година.
Общата сума на активите на банковата система към 31 юли 2023 г. е 160.7 млрд. лева и спрямо 30 юни намалява с 376 млн. лв. (0.2%). Към края на същия месец на миналата година, активите на банковата система възлизаха на 145 млрд. лева.
Общите брутни кредити и аванси в края на юли са 107.0 млрд. лв. и на месечна база намаляват с 1.0 млрд. лв. (1.0%). Вземанията от кредитни институции спадат с 1.8 млрд. лв. (10.8%) до 14.5 млрд. лв., а брутният кредитен портфейл2 нараства със 727 млн. лв. (0.8%) до 92.4 млрд. лв. Увеличават се кредитите за други финансови предприятия (с 95 млн. лв., 1.2%), за нефинансови предприятия (със 160 млн. лв., 0.3%) и за домакинства (с 540 млн. лв., 1.5%). Намаляват кредитите за сектор държавно управление – с 69 млн. лв. (6.7%).
Общите депозити в банковата система в края на юли са 137.6 млрд. лв., като през месеца е отчетен спад с 854 млн. лв. (0.6%). Намаляват депозитите на кредитни институции – с 1.9 млрд. лв. (18.9%), както и на сектор държавно управление – с 327 млн. лв. (7.8%). Увеличават се депозитите на други финансови предприятия (със 187 млн. лв., 4.4%), на нефинансови предприятия (с 567 млн. лв., 1.3%) и на домакинства (с 605 млн. лв., 0.8%).
В края на юни 2023 г. регулаторният капитал на банковата система е 17.2 млрд. лв., а общият размер на рисковите експозиции възлиза на 80.5 млрд. лв. Съотношението на общата капиталова адекватност на банковата система към 30 юни 2023 г. е 21.42%, на капитала от първи ред – 20.23%, а на базовия собствен капитал от първи ред – 19.76%.
Начислените разходи за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на юли 2023 г. са 227 млн. лв., със 17 млн. лв. (7.1%) по-малко от отчетените към 31 юли 2022 година.