Минималната работна заплата да нарасне с близо 20% от 1 януари 2024 година, предлага Министерски съвет чрез проект за постановление за определяне на размера на минималното заплащане в страната, публикуван за обществено обсъждане в портала strategy.bg.
Предвижда се минималната заплата да нарасне от настоящите 780 лева до 933 лева, което представлява увеличение от 153 лева.
Според предложението, минималната часова работна заплата скача на 5.58 лева при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
След промените в Кодекса на труда, размерът на минималната работна заплата у нас се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
В мотивите към предложението се отбелязва, че актуализацията на минималната заплата е наложителна поради инфлационните процеси през последните години.
Наетите на минимална работна заплата у нас към второ тримесечие на 2023 г. са около 442 403 души, като намаляват с 5.0% на годишна база, според данните на Националния статистически институт.
Съотношението на настоящата минималната работна заплата от 780 лв. към средната работна заплата (1865 лв.) за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на 2022 г. и първите две на 2023 г. е 41,8%, пише в доклада към предложението. Спрямо средната работна заплата (1957 лв.) за второ тримесечие на 2023 г. то е 39,9%.
Отбелязва се, че тази съпоставка показва отклонение от директивата на ЕС, която налага нова формула за определяне на минималното заплатаще, „т.е. идентифицирана е необходимост за предприемане на конкретни действия в рамките на периода на прилагане на актуализираната стойност по начин, който да запази постиженията на социалния модел в страната, като гарантира балансирано развитие на различните подоходни групи и се съобразява с провежданата бюджетна политика.”, пише в доклада.
Средната работна заплата у нас за първи път прехвърли 2 000 лева
София и всички останали: Къде у нас заплатите са най-високи и най-ниски?
Недостиг на кадри: Български град с под 20 000 души население предлага 9 000 лева заплата
Минималната работна заплата се вдига сериозно, но от 2024 година

Изплащането на пенсиите през септември чрез пощенските станции ще се извърши по стандартния график – от 7 септември (четвъртък) до 20 септември (сряда), съобщиха от пресцентъра на Националния осигурителен институт (НОИ). 
Преводите на сумите за септемврийските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 7 септември. 
Майчински
На 5 септември на всички правоимащи ще бъдат изплатени паричните обезщетения за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за осиновяване на дете до 5-годишна възраст за предходния месец август. 
Още: В какво инвестират пенсионните фондове?
Датите за всички видове плащания, извършвани от НОИ към осигурените лица и пенсионерите, се актуализират всеки месец и са достъпни през интернет страницата на института, рубрика „Календар на плащанията“. 

До юни 2024 г. е срокът за изготвяне на анализ на системата за задължителното пенсионно осигуряване, съобщиха за БТА от социалното министерство. С анализа се идентифицират съществуващите проблеми в системата. Анализът ще съдържа предложения за подобряването ѝ. Документът ще представи и цялостен преглед на системата, категориите на труд за пенсиониране, учителския пенсионен фонд, наследствените пенсии, „вдовишките добавки“ и инвалидните пенсии, както и предложения за подобряване на пенсионната система.
Ето колко са разходите за пенсии през 2023 г.

В пощата оплешивяващ мъж на средна възраст методично поставя печати „С любов“ на ярко – розови пликове с изрисувани сърца. После вади флаконче с парфюм и започва да пръска пликовете. Любопитен посетител се приближава към него и го пита какво прави. Мъжът отговаря:
– Изпращам хиляда картички за Свети Валентин с надпис „Познай от кого!“.
– Но защо?
– Адвокат съм по бракоразводни дела…

На 1 септември православната църква отбелязва Симеоновден. Християнският празник в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка св. Марта. С него се полага началото на църковната Нова година.
Симеоновден се счита за земеделската нова година, когато започват есенната оран и сеитба и събирането на орехи.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия и бил смирен и благ християнин. За да се отдели от хорската суета си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха ѝ и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.

Сред българите денят е известен още като „Симеон орач“, „Симеон сърп“, „Симеон брульо“, „Летен полазник“.
Народните обичаи повеляват сутринта на 1 септември жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.
Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома“. Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата – ако е добър, реколтата ще е плодовита. Така и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с „пълно“, житото ще роди много зърно.
На 1 септември имен Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта и производните им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 31 август 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 30 август 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 26 август 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 15 август 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 25 юли 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 20 юли 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 17 юни 2023 година? 

В изповедалнята:
– Съгреших, отче, много съгреших!
– Кажи, чадо.
– Измамих евреин, отче.
– Това не е грях, чадо! Това е чудо!

Основният лихвен процент (ОЛП) у нас продължава да нараства. Българската народна банка обяви ОЛП, считано от 1 септември тази година, в размер на 3.53%, става ясно от сайта на институцията.
Простата годишна лихва нараства с 0.24 процентни пункта спрямо предходния месец август, когато нивото бе 3.29%.
Основният лихвен процент не спира да нараства от октомври миналата година, когато за първи път от 2016 година премина нулевото ниво.
Основната лихва на практика няма реално отношение към лихвите по кредитите у нас, тъй като родните банки масово използват други индекси за определяне на плаващата компонента по отпуснатите кредити.
ОЛП у нас се прилага основно при определяне на размера на законната лихва по просрочени задължения към хазаната. Законната лихва у нас се определя два пъти в годината – в началото и в средата, като размерът ѝ се равнява на ОЛП +10 процентни пункта.
Настоящият размер на законната лихва у нас е 13.12%, тъй като ОЛП за месец юли бе 3.12%. Този размер на лихвата по просрочия към държавата ще остане в сила до края на годината.
Движението на ОЛП у нас зависи от движенията на индекса ЛЕОНИА Плюс, който представлява справочен индекс на сключените и изпълнените сделки с депозити овърнайт в български левове от всички банки, лицензирани от БНБ, и клоновете на чуждестранни банки в страната.
Нараства лихвата за просрочени задължения към държавата
БНБ промени отново основната лихва

Русия, която е един от най-големите петролни играчи в света, изпитва остър недостиг на горива в някои от южните си региони в ключов за събиране на реколтата период, посочват източници от сектора, цитирани от Reuters. Нещо повече – очакванията си в близките месеци ситуацията да се влоши.
Търговците твърдят, че пазарите на горива са засегнати от комбинация от различни фактори, сред които лошата поддръжка на рафинериите, инфраструктурни проблеми по жп трасетата и слабата рубла, която стимулира производителите да изнасят.
През последните месеци Русия се опитва да реши проблемите с недостига на дизел и бензин, като дори прибегна до ограничения на износа, за да предотврати по-сериозна криза с горивата. Същевременно правителственото решение да бъдат орязани субсидиите за рафинериите вероятно допълнително ще намали наличностите от горива на руските пазари, посочва Reuters, цитирана от БТА.
Не регионалните складове на петролни продукти в южните руски региони беше разпоредено да свият или дори да прекратят временно продажбите на горива, а на бензиностанциите – да ограничат обемите, които продават на клиентите си.
„Изобщо няма бензин А-92 за шофьорите в регионите на Краснодар, Адигея и Астрахан, бензин А-95 и дизел се намират все по-трудно“, заяви търговец от руския юг. Друг търговец признава, че в складовете и бензиностанции в региона на Самара за втора поредна седмица няма нито дизел, нито бензин.
Руският вицепремиер Александър Новак заяви вчера, че недостиг на горива няма. В същото време той каза, че правителството работи, за да „гарантира стабилните доставки на горива за вътрешния пазар“.
Русия свива износа на петрол с нови 300 000 барела на ден
Търговците казват, че до недостига се е стигнало след рязкото покачване на цените на едро. В същото време държавата налага таван на цената на дребно и позволява на търговците да вдигат цените на бензина и дизела само в унисон с официалната инфлация.
Източници от сектора твърдят, че ситуацията едва ли ще се подобри преди октомври, когато много рафинерии приключват ремонтите и същевременно търсенето се очаква да намалее.
От липса на горива се оплакват много фермери. „Има недостиг на горива, цените на продуктите се покачиха с 10-20 на сто“, казва Андрей Недужко, генерален директор на земеделския холдинг „Степ“. Компанията му работи в южните региона на Ростов, Краснодар и Ставропол. По думите му обаче няма рискове за есенната сеитба.
Цените на едро на дизела започнаха да се покачват рязко от юли и за последните два месеца са скочили с една четвърт до 67 000 рубли (700 долара) за тон. „Не купуваме. Цените полудяха“, казва собственик на склад за горива.
Министърът на енергетиката заяви миналата седмица, обемът на производството на горива в Русия напълно задоволява търсенето, като се вземе предвид пренасочването на количества, предвидени за износ, към вътрешния пазар и използването на резерви. Той освен това призова петролните компании да намерят начин да свалят цените на едро, особено в земеделските региони.
Нарастващата цена на войната може да създаде проблеми за икономиката на Русия
Призракът на хиперинфлацията надвисва над Путин и икономиката на Русия

Ще се справи ли България без „Лукойл“?
Неизвестни и неопитни компании управляват половината от износа на руски петрол

Турция увеличава данъците върху горивата с близо 200%
Въвеждат нови правила в ЕС за зарядните станции за чисти горива

Сериозни нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП) при възлагането на дейности по текущ ремонт и поддръжка на пътища от Агенция „Пътна инфраструктура“ са констатирани при проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), съобщават от пресцентъра на Министерство на финансите.
Инспекцията е възложена от заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев на 28.06.2022 г. като докладът е представен на Министерството на финансите на 29.08.2023 г., респ. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на 25.08.2023 г.
Задачата на финансовата инспекция е била „Проверка за спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки при възлагане на дейности, чрез допълнителни и извънредни задания при изпълнението на сключени договори, за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. с предмет поддържане/превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища“.
В обхвата на финансовата инспекция са проверени 95 броя допълнителни и извънредни задания на обща стойност 718 833 709 лв. без ДДС, квалифицирани от органите на ДНСК като „основен ремонт“ по договорите за превантивно поддържане на републиканските пътища от АПИ.
При проверката е установено, че по 90 допълнителни задания на стойност 710 331 833 лв. без ДДС, без да са налице основанията по чл. 116, ал.1 от ЗОП, са изменени договорите за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища и с тях са възложени дейности с обхват и естество на „основен ремонт“, които са извън предмета им. С това са нарушени съществени изисквания на ЗОП.
За установените нарушения при възлагане на поръчките са съставени 69 бр. актове за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу 4 длъжностни лица, подписали допълнителните задания. По останалите 21 бр. задания не е ангажирана административнонаказателна отговорност срещу отговорните длъжностни лица, подписали допълнителните задания, поради изтекли 3 годишни срокове по чл. 261, ал. 1 от ЗОП.
Пуснаха новите поръчки за поддръжка на пътища
Две опции: Кой е най-добрият вариант за довършване на АМ „Хемус“ и колко пари трябват?

Открити са нарушения при 40% от проверените обществени поръчки през миналата година
Финансовото министерство иска АДФИ да провери дали държавните дружества отчисляват дивидент

Печалбата на българската банкова система надхвърли 2 млрд. лева през първите седем месеца на тази година – толкова колкото бе приблизително за цялата минала 2022 година.
Нетната печалба на банките у нас нараства с 68% на годишна база до общо 2.022 млрд. лева към края на месец юли тази година, сочат данните на Българската народна банка. Резултатът представлява увеличение от 819 млн. лева спрямо същия период на миналата година.
Настоящият финансов резултат за първите седем месеца се равнява приблизително на печалбата на банките за цялата минала година, която възлиза на 2.078 млрд. лева.
Приходите от лихви на банките у нас нарастват драстично до 3.28 млрд. лева към края на юли, спрямо 1.92 млрд. лева през същия период на миналата година.
Разходите за лихви на банковата система също се увеличават до 588 млн. лева към края на юли, спрямо 196 млн. лева през същия период на миналата година.
Данните кореспондират с особено високата кредитна активност през последните години, съчетана с непрестанно нарастване на депозитната маса у нас. Паралелно с това лихвите по депозитите се отлепиха от нулевата стойност при домакинствата и отрицателните нива при нефинансовите предприятия, което също увеличава разходите за лихви на банките.
Приходите от такси и комисиони на банките бележат лек ръст до 1.077 млрд. лева за периода януари – юли тази година. За сравнение, през същия период на миналата година приходите по това перо бяха 996.3 млн. лева.
Разходите за такси и комисиони достигат 216.5 млн. лева през тази година, спрямо 166 млн. лева през първите седем месеца на миналата 2022 година.
Общата сума на активите на банковата система към 31 юли 2023 г. е 160.7 млрд. лева и спрямо 30 юни намалява с 376 млн. лв. (0.2%). Към края на същия месец на миналата година, активите на банковата система възлизаха на 145 млрд. лева.
Общите брутни кредити и аванси в края на юли са 107.0 млрд. лв. и на месечна база намаляват с 1.0 млрд. лв. (1.0%). Вземанията от кредитни институции спадат с 1.8 млрд. лв. (10.8%) до 14.5 млрд. лв., а брутният кредитен портфейл2 нараства със 727 млн. лв. (0.8%) до 92.4 млрд. лв. Увеличават се кредитите за други финансови предприятия (с 95 млн. лв., 1.2%), за нефинансови предприятия (със 160 млн. лв., 0.3%) и за домакинства (с 540 млн. лв., 1.5%). Намаляват кредитите за сектор държавно управление – с 69 млн. лв. (6.7%).
Общите депозити в банковата система в края на юли са 137.6 млрд. лв., като през месеца е отчетен спад с 854 млн. лв. (0.6%). Намаляват депозитите на кредитни институции – с 1.9 млрд. лв. (18.9%), както и на сектор държавно управление – с 327 млн. лв. (7.8%). Увеличават се депозитите на други финансови предприятия (със 187 млн. лв., 4.4%), на нефинансови предприятия (с 567 млн. лв., 1.3%) и на домакинства (с 605 млн. лв., 0.8%).
В края на юни 2023 г. регулаторният капитал на банковата система е 17.2 млрд. лв., а общият размер на рисковите експозиции възлиза на 80.5 млрд. лв. Съотношението на общата капиталова адекватност на банковата система към 30 юни 2023 г. е 21.42%, на капитала от първи ред – 20.23%, а на базовия собствен капитал от първи ред – 19.76%.
Начислените разходи за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на юли 2023 г. са 227 млн. лв., със 17 млн. лв. (7.1%) по-малко от отчетените към 31 юли 2022 година.

Секторът на строителството е с най-високият дял на фирмите у нас, отчели загуба през миналата 2022 година, става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт.
През миналата година 24.3% от строителните фирми у нас са отчели загуба, 9% са с нулев резултат, а 66.7% са на печалба.
Най-много фирми в сектора на строителството със загуба за 2022 година са тези, заети в сферата на строителството на сгради – дял от 33.8%, а най-малко в сферата на специализираните строителни дейности – дял от 17.6%.
Годишен отчет за дейността си за 2022 година са представили 23 748 строителни предприятия, или 5.3% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия в НСИ.
Най-голям е делът на предприятията от строителния сектор, извършващи специализирани строителни дейности – 52.5%.
Заетите в строителните предприятия са 144 137 и формират 6.5% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия.
След строителството, най-висок дял на фирмите със загуба за миналата година, се наблюдава в секторите на услугите и промишлеността – съответно дял от 21.1% и 20.5%.
От другата страна на монетата се намират фирмите, заети в селското, горското и рибно стопанство – дял от едва 5.9% на предприятията, отчели загуба и дял от 86.7% на тези, отчели печалба за периода.
Повече от половината фирми у нас имат 0 служители

Източник: НСИ
Като цяло за 2022 г. 448 409 нефинансови предприятия в България са подали годишен отчет за дейността си в НСИ, което е с 8.6% повече в сравнение с 2021 година. Заетите лица в тях, в еквивалент на пълна заетост, са 2 220 091, или с 4.3% повече спрямо предходната година.
Най-голям е делът на нефинансовите предприятия в сектора на услугите и на търговията (76.5%), които формират 62.5% от всички заети лица. Сектори „Промишленост“, „Строителство“ и „Селско, горско и рибно стопанство“ формират 23.5% от всички активни предприятия, а заетите в тях са 37.5% от всички заети лица в нефинансовия сектор.
София и всички останали: Къде у нас заплатите са най-високи и най-ниски?
Сдруженията и фондациите у нас с над 870 млн. лева приходи от дарения и членски внос през 2022 г.
Кой сектор е най-големият работодател в ЕС?
Издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 16% на тримесечна база
Близо 80% от въведените в експлоатация нови жилищни сгради представляват къщи

Франция настоява за въвеждане на минимална цена на самолетните полети в Европа, съобщава EURACTIV. Министърът на транспорта Клеман Бон каза в интервю за седмичника L’Obs, че ще представи подобно предложение на своите колеги от Европейския съюз през следващите дни.
„Самолетни билети за 10 евро, когато сме в разгара на екологичния преход, това вече не е възможно“, заяви Бон пред списанието. „Това не отразява цената за планетата“, добави той.
Нискотарифните авиокомпании навлязоха сериозно в Европа, предлагайки ниски цени за някои маршрути, като „Райънеър“ стана най-голямата авиокомпания в региона.
Още: В Европа пътуването със самолет е по-евтино дори за кратки разстояния от това с влак
Но ниските цени на билетите понякога не покриват разходите, а при летене се отделят повече парникови газове, отколкото при пътуване с влак.

„Открито призовавам за данъчно облагане на замърсяващите дейности, за да се инвестира в екологичния преход“, каза Бон, добавяйки, че правителството планира да увеличи данъка върху заминаващите от Франция полети, за да финансира инвестиции в железопътния транспорт.
Увеличените налози върху компаниите, управляващи магистралите на Франция, и върху самолетните билети вероятно ще фигурират в бюджета за 2024 г., който трябва да бъде представен в края на септември.
Още: Цените на самолетните билети растат драстично
Нискотарифните авиокомпании са източник на противоречия във Франция не само заради цените, но и заради заплати и трудови практики.
 
 

Годишната инфлация в еврозоната замръзна през август, а цените в редица страни отново тръгват нагоре, става ясно от експресните оценки на европейската статистическа служба Евростат.
Очаква се годишната инфлация в еврозоната да бъде 5.3% през месец август, оставяйки на същото ниво от предходния месец юли. През юни бе отчетена годишна инфлация от 5.5%. Това означава, че еврозоната е успяла да понижи годишната инфлация с едва 0.2 процентни пункта през летните месеци, ако експресните оценки се потвърдят след ревизирането на данните.
Все пак данните са по-обнадеждаващи спрямо тези от месец август миналата година, когато годишната инфлация в еврозоната бе 9.1%.
През този август се очаква месечната инфлация в еврозоната да достигне 0.6%.
На месечна база се очаква дефлация през август в едва четири страни от еврозоната – Гърция (-0.2%), Латвия (-0.6%), Литва (-0.2%) и Финландия (-0.9%).
Най-висока месечна инфлация се очаква в Белгия (+2.5%), следвана от Люксембург (+1.9%), Франция (+1.1%), Кипър (+1%) и Португалия (+0.8%). В Германия, която е най-голямата европейска икономика, се очаква месечна инфлация през август в размер на 0.4%.
Годишната инфлация нараства в приблизително половината страни от еврозоната през август, според експресните оценки. Така например, очаква се годишната инфлация в Белгия да достигне 2.4% през август, спрямо 1.7% през предходния месец, а тази във Франция да скочи от 5.1% до 5.7% само за месец.
Сред другите страни, където се очаква годишната инфлация да се повиши през август, попадат още Хърватия (от 8% до 8.5), Испания (от 2.1% до 2.4%), Кипър (от 2.4% до 3%), Ирландия (от 4.6% до 4.9%), Люксембург (от 2% до 3.5%), Австрия (от 7% до 7.6%), Португалия (от 4.3% до 5.3%) и Словения (от 5.7% до 6.1%).
Очаква се годишната инфлация в Германия през август да намалее минимално до 6.4%, спрямо 6.5% през предходния месец юли.
Малко по-отчетлив спад в годишната инфлация се очаква в Нидерландия (от 5.3% до 3.4% през август), Италия (от 6.3% до 5.5%), Естония (от 6.2% до 4.3%), Латвия (от 6.6%% до 5.6%%), Литва (от 7.2% до 6.4%), Словакия (от 10.3% до 9.6%) и Финландия (от 4.2% до 3.4%).
Ето какво може да поскъпне при приемането на еврото

Източник: Евростат
Сред основните компоненти на инфлацията в еврозоната, се очаква инфлацията при храните, алкохола и тютюневите изделия да има най-голям принос (+9.8% през август, спрямо 10.8% през юли), следвана от услугите (+5.5%, спрямо 5.6% през юли), неенергийните индустриални стоки (+4.8%, спрямо 5% през юли) и енергията (-3.3%, спрямо -6.1% през юли).
Инфлацията в еврозоната продължава да се понижава и през юли до 5,3%, базсисната обаче е без промяна
Инфлацията в еврозоната пада до 5.5% през юни

Икономиката на еврозоната се свива с най-бърз темп от три години насам
Кристин Лагард: ЕЦБ е силно мотивирана да намали инфлацията. Ще спрат ли увеличенията?
След два месеца дефлация, цените у нас отново тръгнаха нагоре през юли

Швейцарският банков гигант „Ю Би Ес“ обяви, че е постигнал печалба в размер на 28,88 милиарда долара през второто тримесечие на годината. Това е първият тримесечен финансов отчет на „Ю Би Ес“, откакто тя придоби изпадналата в сериозни финансови затруднения конкурентна швейцарска банка „Креди сюис“, предаде Си Ен Би Ес.
Базовата печалба на „Ю Би Ес“ преди данъчно облагане, която е формирана, след като бъдат изключени разходите по придобиването и интегрирането на „Креди сюис“, възлиза на 1,1 млрд. долара.
„Ю Би Ес“ съобщи, че „Креди сюис“ ще бъде „интегрирана напълно“ в нейните структури. Очаква се процесът да бъде завършен напълно през 2024 г., съобщи ДПА.
Още: UBS слага край на споразумение с швейцарското правителство за загуби на Credit Suisse
Анализаторите на най-голямата банка в Швейцария са преценили, че „това е най-добрият вариант за „Ю Би Ес“, за акционерите на банката и за цялата швейцарска икономика“, заяви главният изпълнителен директор на „Ю Би Ес“ Серджо Ермоти.
Банковият гигант потвърди, че в рамките на интеграцията на „Креди сюис“ в края на 2024 г. ще започнат съкращенията на 1000 служители, посочва Си Ен Би Ес, цитирана от БТА.
Очаква се още 2000 служители да бъдат съкратени по-късно, когато преструктурирането на „Креди сюис“ навлезе в по-напреднала фаза.
„Ю Би Ес“ прие през март да придобие изпадналата в сериозни финансови затруднения „Креди сюис“ под натиска на швейцарските власти за сумата от 3 милиарда швейцарски франка (3,13 милиарда евро).
Още: Швейцарските социалдемократи искат значително свиване на активите на UBS
Правителството на Швейцария и централната банка на страната организираха спасяването на „Креди сюис“ поради опасенията си, че евентуалният й фалит ще дестабилизира банковата система на страната, отбелязват анализатори.
 
 

Сдруженията и фондациите в България отчитат 871 млн. лева приходи от регламентирана дейност и 907 млн. лева приходи от нестопанска дейност през миналата 2022 година, сочат предварителните данни на Национлания статистически институт.
Под регламентирана дейност се разбират приходи от дарения под условие, приходи от дарения без условие, членски внос и други приходи. Постъпленията по това перо нарастват с малко над 18% на годишна база. За сравнение, през предходната 2021 година приходите от регламентирана дейност са възлизали на 736 млн. лева или с приблизително 135 млн. лева по-малко спрямо настоящия резултат.
Разходите за регламентирана дейност на сдруженията и фондациите (дарения и други разходи) възлизат на 457 млн. лева през 2022 година, като нарастват с 31% спрямо предходната 2021 година. Данните са по текущи цени.
По предварителни данни сдруженията и фондациите, представили годишен отчет за дейността в НСИ, са 10 137 броя. Балансовата стойност на активите им към 31.12.2022 г. е в размер на 1.466 млрд. лева.

Източник: НСИ
Членовете на сдруженията и фондациите към края на миналата година са 2 094 527, като от тях юридическите лица са 179 127, а физическите – 1 915 400. В тях работят 54 605 доброволни сътрудници, които са отработили 1 188 745 часа.
Уорън Бъфет дари още 4,6 млрд. долара на благотворителни организации
Как COVID-19 пандемията промени щедростта в света и у нас

Отчет за дейността си за миналата 2022 година са представили пред Националния статистически институт 31 лицензирани фонда за допълнително пенсионно осигуряване. В тази бройка влизат 20 фонда по задължителното пенсионно осигуряване (10 универсални и 10 професионални) и 11 доброволни, както и 19 фонда за извършване на плащания, от които 9 фондове за разсрочени плащания и 10 фондове за изплащане на пожизнени пенсии.
Балансовата стойност на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване към 31.12.2022 г. е 19.291 млрд. лв., а инвестициите достигат 17.321 млрд. лева. Балансовата стойност на активите на фондовете за извършване на плащания към 31.12.2022 г. е 69 млн. лв., а инвестициите са в размер на 28 млн. лева.
Най-голям дял от инвестициите на фондовете са във финансови активи, издадени от емитенти със седалище извън България – дял от 71%. 26.3% от инвестиците се падат на инвестициите във финансови активи, издадени от емитенти със седалище у нас, а 1.7% в инвестиционни имоти. Инвестициите в банкови влогове представляват дял от едва 1%, сочат данните на НСИ.
Общият брой на осигурените лица в пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване към 31.12.2022 г. е 4 920 995, а брутните постъпления от осигурителни вноски – 2.233 млрд. лева.
Активите на пенсионните фондове надхвърлиха 21 млрд. лева

Източник: НСИ
През 2022 г. у нас дейност са развивали 10 пенсионноосигурителни дружества с балансова стойност на активите към края на годината от 543 млн. лева. Приходите от дейността на тези дружества достигат 296 млн. лв., а реализираната печалба е в размер на 69 млн. лева, посочват от НСИ.
Пари за втора пенсия: Пенсионните фондове у нас масово с отрицателна доходност
Пенсията скочи до над 50% от средния осигурителен доход

Швейцария ще предложи нови закони за ограничаване на прането на пари в опит да коригира упоритата репутация на страната като убежище за неправомерно придобити средства, съобщава „Файненшъл таймс“.
Берн обяви за първо път планове за национален регистър на крайните действителни собственици на тръстове и корпоративни структури в страната, както и нови задължения за адвокатите да извършват надлежна проверка на своите клиенти и да докладват на властите за налични опасения.
Въпреки че, законите за банковата тайна в Швейцария започнаха да се отменят преди десетилетие, страната все още е известна със своята секретност и остава център номер едно в света за офшорно благосъстояние.
Още: Държавата тръгва на борба срещу прането на пари
Тази година посланиците на Г-7 директно критикуваха Швейцария за толерирането на „вратички“ във финансовата и правна система, които улесняват укриването на мръсни пари, напомня финансовото издание.
Парламентът улесни разкриването на банковата тайна

Някои българи, които работят в Гърция повече от 20 години, се оказват частично изолирани от гръцката пенсионна система, тъй като нямат право да получат националната минимална пенсия, въпреки че са внасяли осигуровки и имат изискуемата от гръцката държава часова заетост.
Причината се крие в изменения на правилата за отпускане на пенсии в южната ни съседка от преди няколко години. До 2019 година българите с трудов стаж над 15 години в Гърция имаха право на минимална пенсия, но ситуацията вече е различна, става ясно от репортаж на БНР.
Над 200 000 са българите, работещи в южната ни съседка, като повечето от тях са сезонно наети в селското стопанство и в туризма. Тези, които са трайно пребиваващи в Гърция и работят там, са около 80 000 души, с уточнението, че последните официални данни са от 2014 година.
С колко ще нараснат пенсиите през следващите две години?
За повечето, взели това решение, причините са две – по-доброто заплащане и по-високата пенсия, която ще получат след 15 години стаж в Гърция. Макар и минимална, която от тази година е 411 евро.
Сметките им обаче се оказаха грешни. Конкретният случай, по който тръгнахме да разплитаме този проблем, ни сподели Светла Илиева. Тя живее трайно в Гърция от 25 години. Почиства апартаменти, които се отдават под наем на туристи. Работата е много, затова през летния сезон и помага цялото семейство. Най-редовно Светла си внася осигуровките за пенсия и здраве. С надеждата, че като дойде време да се пенсионира, ще вземе минималната национална пенсия за Гърция.
Защо в Гърция няма богати хора?
„Промениха споразумението за пенсиониране. Това стана преди 2-3 години, не мога да кажа точно. Не знам дали от гръцка, или от българска страна. Беше при 15 години пребиваване в Гърция законно имаш право да вземаш тяхната минимална пенсия, а сега го направиха при 40 години пребиваване. Аз се пенсионирах и съм със 120 евро пенсия, с която не мога да си позволя да живея в Гърция“, казва тя пред БНР.
С 19 години стаж в България Светла Илиева едва ли може да очаква нещо повече от минималната социална пенсия от 314 лева и то, когато навърши 67 години. Плюс 120 евро от Гърция това прави 550 лева за 44 години работа.
Как всъщност бяха ощетени тези десетки хиляди българи, които работят и трайно пребивават в Гърция? Оказа се, че няма промяна в изискуемия осигурителен стаж за получаване на националната минимална пенсия. Той си е 20 години, като може да бъде и 15, но с намален размер от 2 процента за всяка недостигаща година.
Пари за втора пенсия: Пенсионните фондове у нас масово с отрицателна доходност
За да я получи обаче чуждият гражданин, той трябва да е пребивавал в Гърция 40 години. Ето това е промяната, която ощетява нашите сънародници там. Това се потвърждава и от българското посолство в Атина.
Има и още нещо. След драстичното увеличаване на годините на пребиваване на работещите в Гърция чужденци, някои от тях са реагирали, казва Светла Илиева:
„Политиците ни трябва да се погрижат за нас, емигрантите. На албанците също им повишиха годините, но техните политици се застъпиха и сега им намалиха годините“
И това наистина е било така, потвърждава Емануела Симард от българското посолство в Гърция.
Но българите не са реагирали и сега пият горчилката в дъното на празната си чаша. Повечето са се примирили, че няма да получат справедлива пенсия след толкова години работа в Гърция. Едва ли ще ги защити и държавата. Но все пак Светла Илиева пожела да се обърне към нашите институции:
„Нещо да направят поне за бъдещето на нашите деца и внуци!“.
60% от емигрантските пари идват у нас от 4 държави
Пенсията скочи до над 50% от средния осигурителен доход
Повишиха пътните такси по магистралите в Гърция
Кои са едни от най-евтините гръцки острови, който да посетите това лято?
Управителят на Централната банка на Гърция: Страната е №1 по укриване на данъци
Как да вземем германска пенсия? Експерти разясняват

Френските компании имат широки икономически интереси в Габон и вече са засегнати от военния преврат в бившата френска колония в Западна Африка.
Около 80 френски компании са регистрирани в Габон, казва Етиен Жирос, председател на Френския съвет на инвеститорите в Африка (CIAN), организация, чиито членове представляват четири пети от френската бизнес дейност на континента.
По-малките предприятия, търговците, ресторантите, адвокатите, застрахователите и компаниите за финансови услуги допълват общия брой с още десетки, казва той пред АФП.
Още: Коя френска компания спря да работи в Габон след преврата?
Най-голямата дестинация за френски износ
През 2022 г. Габон се превръща в най-голямата дестинация за френски износ сред шестте държави членки на Икономическата и валутна общност на Централна Африка (CEMAC), която включва също Камерун, Централноафриканската република, Чад, Република Конго и Екваториална Гвинея, пише БГНЕС.
По данни на Министерството на финансите френските компании са продали в Габон стоки на стойност 536 млн. евро, включително селскостопански продукти и храни, електронни стоки, ИТ оборудване и фармацевтични продукти.
Минната група Eramet, една от най-големите френски компании в Габон, заяви, че е спряла дейността си там „с оглед на безопасността на персонала и сигурността на операциите“, но по-късно добави, че „постепенно“ ще възобнови дейността си, започвайки от късно в сряда.
В богатата на петрол и минерали централноафриканска държава работят 8000 души, а местното дъщерно дружество добива манганова руда – минерал, използван в производството на стомана и акумулатори – от мините Моанда, най-големите манганови мини в света.
Още: Големи френски компании местят заводите си от Китай в България?
Втори производител на манган в света
Габон е вторият по големина производител на манган в света след Южна Африка, а Comilog добива 90 % от мангана в Габон, като останалата част се обработва от китайската компания CICMHZ.
Междувременно подразделението Setrag на Eramet управлява Транс-Габонската железница, единствената железопътна линия в страната.

Енергийният гигант TotalEnergies присъства от 1928 г. в Габон, който е четвъртият по големина производител на петрол в Субсахарска Африка и член на картела ОПЕК.
От TotalEnergies заявиха, че компанията е „мобилизирана, за да гарантира сигурността на своя персонал и на своите операции, което е неин основен приоритет“ след преврата.
TotalEnergies управлява седем обекта за добив на нефт в Габон, както и мрежа от няколко десетки бензиностанции, а миналата година инвестира в горския сектор на Габон.
Друга компания за проучване и добив на въглеводороди – Maurel and Prom, заяви, че ситуацията в Габон не е засегнала нейните обекти и че дейността ѝ протича нормално.
Жирос заяви, че е твърде рано да се определи крайното въздействие на преврата върху френските компании, но каза, че не очаква „внезапно напускане“.

Русия свива износа си на суров петрол с нови 300 000 барела на ден, като мярката влиза в сила от месец септември. Това става ясно от думите на руския вицепремиер Александър Новак, който отговаря за енергийния сектор, предава ДПА, цитирана от БТА.
По думите му, цитирани от агенция „Интерфакс“, износът през август беше намален с 500 000 барела дневно, а Москва е в преговори с други страни производители на петрол за намаляване на добивите и износа и през октомври.
Въпреки западните санкции през март Русия е изнасяла по 8,1 милиона барела петрол дневно. Според Международната агенция по енергия (МАЕ) това е най-високото ниво от април 2020 г.
При все това приходите на Москва са спаднали, тъй като западните държави почти не купуват руски петрол и той се насочва към Индия и Китай на занижени цени. Същевременно Г-7 обяви таван на цената на руския петрол и опитва да намери механизми да го налага и прилага на световните пазари.
Новак заяви освен това, че правителството опитва да постигне стабилност на вътрешния пазар на горива посредством контрол върху т. нар. „сив износ“, отнасящ се за износ на петрол и петролни продукти, предназначени за руския пазар и получили държавни субсидии.
През юли в много руски региони беше регистриран недостиг на горива, а същевременно цените рязко се покачиха, посочва ДПА.
„Увеличаваме количествата, които задължително трябва да бъдат доставяни на стоковите борси“, заяви Новак. „Принципно има достатъчно петрол, но въпреки това е необходимо да стабилизираме пазара до края на активния земеделски сезон.“
Нарастващата цена на войната може да създаде проблеми за икономиката на Русия
Цената на петрола скочи до 4-месечен връх заради съкращенията в добива на Саудитска Арабия и Русия
Русия загуби енергийната битка в Европа

Жена влиза в аптека и пита:
– За един мъж, кое лекарство е за предпочитане – валидол или валериан?
– А каква е диагнозата?
– Амииии, обувки за три хиляди!